Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, 02.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на
дванадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
Мл. с-я ЛАЗАР ВАСИЛЕВ
при секретар Галина Славова
като разгледа докладваното от
съдия Петкова
гражданско дело № 453 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по три въззивни жалби:
Първата е депозирана от Б.К. К. и Р.Н.К.
срещу решение №4201/14.10.2019г. по гр.д. №16743/18г. по описа на ВРС в частта,
в която е уважен предявения ревандикационен иск, като е прието за установено,
че по отношение на Б.К.К., ЕГН: ********** и Р.Н.К., ЕГН: ********** и двамата
с адрес гр.Варна, м-ст Свети Никола №581, че Е.П.Д., ЕГН: ********** с адрес ***
и С.П.П., ЕГН: ********** с адрес *** са собственици на реална част, заключена
между точки 2, 3 и 5, изобразени на комбинирана скица –приложение №7 от СТЕ,
находяща се на л.105 от делото от имот с
идентификатор №10135.2526.1024, находящ се в гр.Варна, м-ст Свети Никола, с площ от 970 кв.м., при съседи :
10135.2526.1570; 10135.2526.2251; 10135.2526.2252; 10135.2526.9581;
10135.2526.2488; 10135.2526.2487 и 10135.2526.1569, въз основа на наследствено правоприемство от Л.И.П., п. на
08.02.1982г., като са осъдени въззивниците Казълови да предадат на Е.Д. и С.П.,
владението върху процесната реална част. Оспорва се приетото от съда, че е
налице идентичност между получения от ищците по делбата дял и имот пл.№1024 по
предходния кадастрален план. Излага се, че при липса на идентичност на
процесния имот с делбения и неустановено настъпване на нови юридически факти,
които да предположат промяна в собствеността, то и процесната реална част
неправилно е заснета като част от имота на ищците. Липсвало е основание за
изменение на границата между двата имота, поради което и е допусната грешка при
заснемането на КК. Оспорва се и извода на ВРС, че давност не е текла, тъй като
не са налице основанията по чл.200 ЗУТ. Сочи се, че имотите са били
нерегулирани, поради което и пречки не са съществували. Моли се за отмяна на
решението в частта, в която исковете са уважени.
В срока за отговор Е.Д. и С.П. не
са депозирали отговор на въззивната жалба на К..
Втората жалба е депозирана от Е.П.Д.
и С.П.П. и е насрещна такава срещу решение №4201/14.10.2019г. по гр.д.
№16743/18г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивниците
ревандикационен иск за предаване на реалната част, заключена между т. 1, 5 и 4,
нанесени на скица Приложение №7 от заключението на вещото лице. Твърди се, че
регулационната граница съвпада с кадастралната граница, поради което и следва
да бъде уважена претенцията изцяло. Моли се за отмяна на решението в атакуваната
част и уважаване на ревандикационния иск и за реалната част, заключена между т.
1,5 и 4.
Третата жалба отново е от Е.П.Д. и
С.П.П. и е срещу Решение №4914/13.11.2019г. по гр.д. №16743/18г. по описа на
ВРС, с което е отхвърлена молбата за допускане поправка на очевидна фактическа
грешка.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемите
Б.К. К. и Р. Н. К.а оспорват жалбите на въззивниците- ищци и поддържат тяхната
жалба.
С уточняваща молба поради оставяне на производството без движение ищците
Е.Д. и С.П. са посочили, че по наследяване са получили имота от Л. П., а
последната – по наследяване от И. Т. и делба. Т. е собственик на основание
договор за продажба от 1934г.- по НА №169 /представен пред ВРС/. След смъртта
му имота е останал в наследство на три лица, измежду които и Л. П. При
извършената делба по гр.д. №361/64г. процесният имот е постановен в дял на П.
Протоколът за делба е приложен към отговора по исковата молба. С уточняващата
молба са представени от ищците освен протокола за съдебната делба по гр.д.
№361/64г., НА №169/1934г., така и удостоверение за наследници на И. Т..
Въззивниците молят да бъдат приети.
По предмета на така предявените искове с правно основание чл.108 ЗС и
чл. 109 ЗС се излагат следните твърдения от страните:
В исковата молба се излага от Д. и П., че са
собственици на ПИ с идентификатор 10135.2526.1024 по наследство от
наследодателката си Л. И. П., починала на 08.02.1982г., която придобила имота
по наследство от баща си И. С. Т.
Ответниците били собственици на съседния имот с
идентификатор 10135. 2526.2252. Преди
около 7-8 години същите установили фактическа власт върху реална част от имота
на ищците с площ от 36 кв.м. като изградили в имота им ограда от оградна мрежа,
която пречела на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост
върху процесната реална част. Излага се, че ответниците владеят тази част без
правно основание и отказват да предадат доброволно владението и да премахнат
оградата.
С уточняваща молба поради оставяне
на производството без движение пред въззивната инстанция ищците Е.Д. и С.П. са
посочили, че по наследяване са получили имота от Л. П., а последната – по
наследяване от И. Т. и делба. Т. е собственик на основание договор за продажба
от 1934г.- по НА №169 /представен пред ВРС/. След смъртта му имота е останал в
наследство на три лица, измежду които и Л.П.. При извършената делба по гр.д.
№361/64г. процесният имот е постановен в дял на П. С уточняващата молба са
представени от ищците освен протокола за съдебната делба по гр.д. №361/64г., НА
№169/1934г., така и удостоверение за наследници на И.Т.
В срока по
чл.131 ГПК ответниците Казълови са
депозирали отговор на исковата молба, в който са изразили становище за
неоснователност на иска. Твърдят, че поземлените имоти на страните са формирани
като самостоятелни такива чрез извършена делба
на един по-голям имот, принадлежал на един собственик като съобразно влязла
в сила съдебна спогодба от 22.05.1964г. по гр.д. №361/1964г. по описа на ВРС
била извършена делба, при която праводателката на ищците получила в дял и
изключителна собственост самостоятелен имот с площ от 1089 кв.м. – дял втори по
делбата, а праводателят на ответниците И. Б. И. получил дял първи с площ от 1072 кв.м.. Границата
между имотите била права линия, разположена съобразно скицата –проект за
делбата. След извършване на делбата продължително време между двата имота
нямало поставена ограда. Такава била изградена през 2004г. по общо съгласие на
страните на мястото, където и двете страни считали, че е разположена границата
на собственост. Сочат, че са придобили имота си по силата на договор за
покупко-продажба, сключен като НА №33, том 1-2 от 06.07.2000г., към който
момент той се индивидуализирал като ПИ №1581, а този на ищците като №1582. По
регулационен план на парцела, приет при действието на ЗТСУ имотът им бил
отреден за парцел X-1581, а на ищците за
IX-1582 като регулационната линия съвпадала с имотната граница. След
като придобили имота решили да се разпоредят с част от него, при което на 12.05.2004г. извършили
доброволна делба с новия им съсобственик, а след нея била издадена Заповед
№Р-26/07.09.2004г. на Кмета на район „Приморски“ , с която двата новообразувани
имота били попълнени в действащия план. При това попълване границата на двата
нови имота от северната страна към ПИ 1582 отново била права линия. През тази
година по общо съгласие между техния имот и имота на ищците била изградена
оградата, която ограничавала на място границата на собственост и владение на
имотите им. От 2004г. и до момента границата между двата имота, съставляваща
граница на владение била трайно установена на място, като тя била права линия,
съответстваща на границата на имотите съобразно извършената делба. След
извършване на делбата между тях и новия им съсед възникнали спорове, при което
през 2007г. поискали трасиране на имота им на място, за което бил съставен
протокол за извършено трасиране от
15.07.2007г. По това време ищците се възползвали от бездействието на новия
съсед и навлезли в имота му, измествайки границата между тях в южна посока в
своя ползва, като поискали и по отношение на имота на ответниците да сторят
същото, но те не се съгласили. Сочат, че при изработване на кадастралната карта
или при нейно последващо изменение, осъществено без тяхно знание и съгласие, в
границата между двата имота била неправилно отразена в КК в техен ущърб и не по
начина, по който било съществуващото на място положение. Въз основа на грешната
кадастрална карта и при схващането, че ПИ е с точно отразени граници, съобразно
одобрен ПУП ПРЗ от 2010 година, който възпроизвеждал КККР бил регулиран като
такъв по начин, че спорната част от терена била включена в имота на ищците.
Грешката се състояла в това, че при влизане в сила на КККР през 2008г.
границата между имотите не била отразена вярно на картата, така както тази
граница била определена още при извършената през 1964 година делба, след кfято делба нямало нов юридически факт, който да
е довел до промяна на границата на двата имота. Дори и РП от 2010г. да имал
подобен ефект, то освен че бил одобрен при грешката в КК, той не бил приложен и
затова неговото действие не можело да се зачете. Оспорват по съдържание
приложената към ИМ Заповед №91/15.12.2015г.
В
условията на евентуалност претендират придобиване на спорната реална част по
давност за периода от 2004г.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
С
Протоколно определение от 22.05.1964г. по гр.д. №361/1964г. на ВНС е одобрена
постигната от Л.И.П., К. И. С. и И.Б. И. спогодба относно подялбата на Лозе в
землището на Варненските лозя, м-ст
Свети Никола от 3250 кв.м., съгласно която
Л.И.П. е получила дял втори от заключението на вещото лице – овощна
градина от 1089 кв.м., при граници ; П. О., К. С., път и И. Б.; К. И. С. е получил дял трети по заключението
на вещото лице – овощна градина с площ от 1089 кв.м. , при граници :П. О., Л. П.
и от две страни път и И. Б. И. е получил
дял първи от заключението на вещото лице – овощна градина с площ от 1072 кв.м.,
при граници : П. О., М.А., път и Л. П.
С НА за
собственост на недвижим имот, придобит по наследство №24, том IХ,
дело №2936/07.09.1964г. Л.И.П. е призната за собственик по наследство от баща си Иван Стефанов Търпев
на овощна градина от 1 089 кв.м., м-ст
Свети Никола, при граници : Петър Обрешков, Климент Стефанов, път и Иван
Иванов.
С
договор за покупко-продажба от 06.07.2000г. , обективиран в НА №33, том 1-2,
рег. №3167, дело №227/2000г. на нот.№196-Орлин Стефанов, вписан в СВ под №50,
том 18, дело №4068/2000г. Б. Д. И. и И.Б. И. са продали на Р.Н.К. и Б.К.К.
Дворно място, находящо се в землището на гр.Варна, съставляващо имот №1581 по
плана на м-ст Свети Никола с площ от 1072 кв.м., ведно с изградената в него
постройка.
Съгласно договор за доброволна делба №194, том II,
вх.рег.№3113 от 12.05.2004г., заверен нотариално от нот.№237- Т. М., вписан в
СВ под №9031, том IV Р. Д. К. и Б.К.К. са получили в дял Дял втори - Поземлен
имот №1581 с площ от 572 кв.м., м-ст Свети Никола, при граници : ПИ №1582; път,
път и дял първи.
Съгласно
Удостоверение за наследници от 23.10.2018г., издадено от Община София,
наследници на Л.И.П., починала на 08.02.1982г., са Е. П. Д. и С.П.П..
Със
Заповед №92/15.12.2015г. на Кмета на Община Варна за ПИ №1024 с площ от 1 089
кв.м. по документ за собственост и 999 кв.м. по предходен КП на м-ст Свети Н. е
определено урегулирането му в ПИ 10135.2526.1024 с площ от 970 кв.м. и е
посочено, че при определяне на новообразувания УПИ публична общинска
собственост остават 29 кв.м.
Представен
е Протокол от 15.07.2007г. за извършено трасиране на УПИ -1581 в кв.36 по плана на м-ст Свети Никола.
Свидетелят
Г. С.А. излага, че живее на съпружески начала с дъщерята на ищцата Е.Д.. Сочи,
че в близките 20 години всяко лято прекарва известно време в процесния имот.
Имотите представлявали бивши ниви и между тях нямало огради, а зелени храсти.
Между имота на К. и Е. имало храсти, а сега имало опит за ограда – телена с
колове. Това било от 2010г. През 2010г. собствениците извадили точки от
лицензирана фирма. Дошли и набили колчета. Оградата била поставена от свидетеля
и бай М. Половината ограда била сложена по тези точки и когато стигнали частта
на Б., той се възпротивил и трябвало да заобиколят храста, само и само да има
някаква ограда между двете места. След това подали молба до МРРБ за поставяне
на ограда, тъй като имота в бил в червена зона, но им било отказано. От 2010г.
до миналата година имало дълга процедура по изваждане на мястото от тази
червена зона и след това било дадено разрешение за истинска ограда. През 2010г.
Б. изпратил писмо на собствениците на имота,в което казвал, че навлиза в
тяхното място и ги питал дали са съгласни. Б. искал да премести границата към
техния имот и да влезе в техния имот.
Свидетелят
Р. Б. С. / дъщеря на ответниците/ излага, родителите й закупили имота в м-ст Свети Никола от 2001г. Е. и С. били от горната страна на този имот.
При закупването на имота между него и този на Е. и С. нямало ограда и се
преминавало свободно. Ограда се появила през 2004г. и била от метал, зелени мрежа, колове.
Оградата била сложена от С. и Е.. Не знае да е имало спор за тази ограда. През
2004г. и през други периоди свидетелката живяла там.
Свидетелят
Р. С. С. /внук на ответниците/ излага,
че баба му и дядо му имат имот от 2000 г. в м-ст Свети Никола. Първоначално
нямало ограда между техния имот и този на С. и Е.. През 2004г. С. и Е. поставили зелена ограда с
колчета, за което дядо му и баба му били съгласни. Не знае да е имало спор за
тази ограда. От 2004г. тази ограда не
била местена. Преди оградата на мястото имало храсти- малини, къпини, но се
минавало, имало вратичка. Не знае С. и Е. да са искали да местят оградата.
По
делото е проведена СТЕ. Съгласно заключението на вещото лице за територията, в
която попадат процесните имоти 10135.2526.1024 и 10135.2526.2252 са действали
следните планове : КП от 1936г. и РП от 1937г. на м.Старите лозя, като двата
имота попадат в ПИ №797 по КП от 1936г. с площ от 3160 кв.м.; по топографо-геодезически план на
крайбрежието на гр.Сталин м.Старите лозя имотите са попадали изцяло в
територията на ПИ №1718 по КП от 1956г.
с площ от 3220 кв.м.; по КП от 1977г. на м-ст Свети Никола на процесния
ПИ 10135.2523.1024 съответства ПИ №1582 с площ от 895 кв.м., като територията
на ПИ 10135.2523.1024 се препокрива частично с
ПИ №1582 с площ от 870 кв.м., по този план ПИ 10135.2523.2252
съответства ПИ №2921 с площ от 584 кв.м., като ПИ №2921 е получен от
разделянето на ПИ №1581 на два имота и попълването му е със Заповед
№Р-23/07.09.2004г. Общата граница между ПИ №1581 и ПИ №1582 по КП от 1977г. е
права линия, материализирана в източната половина с площен знак- откос, който е
ограничен във високата и ниската част и в западната част с нематериализирана
граница. Общата граница в източната част на
двата имота по кадастрална карта частично
съвпада с ниската част на откоса
и се различава изцяло с високата част на откоса. В западната част общата
граница между двата имота се препокрива частично. Трасираната северна граница
на УПИ Х-1581 с координати на граничните
от неодобрения РП не съвпада с общата граница на двата имота по КП от 1977г., с
идентичната и по неодобрения РП, с идентичната и по ПНИ и КК. Процесният ПИ
10135.2523.1024 е идентичен на ПИ 10135.2523.1024 по ПНИ на с.о. Свети Никола,
одобрен със Заповед № РД-07-7706-2003/08.08.2007г. на Областния управител на
гр.Варна, като северната, западната и южните им граници се припокриват.
Различават се източните им граници, защото източната граница на поземления имот
по КК е приведена към уличната регулационна граница във връзка с влезлия в сила
ПУП-ПРЗ за с.о. Свети Никола. Площта на ПИ 10135.2523.1024 е 991 кв.м. Границите на ПИ 10135.2523.2252
по КК са идентични на част от границите на ПИ 10135.2523.1020 по ПНИ. Северната
граница на ПИ 10135.2523.2252 по КК се припокрива със северната граница на ПИ
10135.2523.1020 по ПНИ и е обща граница със съответната южна част на ПИ
10135.2523.1024 по КК. Източната и
южната граница на ПИ 10135.2523.2252 по КК се различават по местоположение със
съответните им, защото източната и южната граница на ПИ 10135.2523.2262 по КК
са променени във връзка с привеждането им към уличните регулационни граници по
чл.16 ЗУТ. Площта на ПИ 1020 по ПНИ е 3 965 кв.м. С одобрения ПУП-ПРЗ на
ж.к.Свети Никола с Решение №2405-10/23,24
от 30.06.2010г. на Общински съвет на гр.Варна за ПИ 10135.2523.1024 е отреден
УПИ Х-1024 в кв.43 с площ от 969 кв.м., който е идентичен с ПИ 10135.2523.1024
по КК, а за ПИ 10135.2523.1572 по ПНИ е
отреден УПИ ХI- 1572 , кв.43 с площ от 598 кв.м., който е идентичен с ПИ
10135.2523.2251 и ПИ 10135.2523.2252. Общата регулационна граница между двата
процесни парцела се припокрива с общата граница за двата процесни имота по КК.
Не може да се установи точното положение на общата граница между двата процесни
имота по делбата от 1964г., защото границите на разделения поземлен имот с площ
от 4 дка по нот.акт и 3250 кв.м. по скица не съответстват на идентичните
граници на ПИ 1718 по КП от 1956г.
Скицата за разделяне към СТЕ е с непълни данни, не са дадени всички дължини на
границите, фигурите не са правилни. Границата между ПИ 1581 и ПИ 1582 по
предходния КП не съвпада с границите по делбата от 1964г., не съвпада с
регулационната граница по неодобрения РП. Общата граница между ПИ
10135.2523.1020 и ПИ 10135.2523.1024 не
съвпада с границата по предходния КП от 1977г. Общата им граница не е права
линия при одобряване на КК, като тя съвпада със същата граница по ПНИ. Общата
граница е отразена в КК и ПНИ като материализирана с условен знак на паянтова
ограда. Общата граница между ПИ 10135.2523.1024 и ПИ 10135.2523.2252 съвпада с
общата за двата имота граница по РП и ПНИ и не съвпада с границата по КП от
1977г. и неодобрения РП.Границата е права линия само в КП от 1977г. Границата
на владение съвпада с актуалното й отразяване в КК между ПИ 10135.2523.1024 и
ПИ 10135.2523.2251 и не съвпада с границата между двата процесни имота. Налице
е разлика в отразяванията на границите и площите на двата имота в различните
планове. Основание за разликата е геодезичното заснемане на границите при
моментното местоположение, установено по материализирани граници с огради или
посочени от собствениците на имотите при изготвяне на плановете. За общата
граница между двата имота не са открити документи, установяващи вещни права,
които да обусловят промяната й. Изградената ограда е на равни максимални и
минимални отстояния от кадастралната граница по КП от 1977г. и процесната
граница по КК. Разликата в местоположението на изградената ограда спрямо
границата по КП и КК надхвърлят допустимите стойности съгласно чл.18,ал.4, т.1а
и т.2б от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г. към ЗКИР. При изслушването на вещото лице в с.з.
същото излага, че границата между двата имота е отразена по различен начин в КК
от 2008г. от същата граница в КП от 1977г.
Предвид така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.109 ЗС. Решението в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.109 ЗС, не е обжалвано, поради
което и е влязло в сила.
По иска с правно основание чл.108
ЗС:
Установи се по безспорен начин, че
ищците се легитимират на основание наследяване от Л. П., последната пък по
силата на делба, обективирана в делбен протокол по гр.д. №361/64г., на недвижим
имот, представляващ дял втори по с площ от 1 089 кв.м. Приложената скица е
окомерна и схематична и от нея се установява само, че делът на П. граничи с дял
първи, притежаван от наследодателя на праводателя на ответниците К.. Делбата е
извършена при действието на КП от 1956г., където всички три дяла са
представлявали един общ имот ПИ 1718 с
площ от общо 3 220 кв.м. В КП от 1977г. вече е нанесено разделянето на ПИ
1718 на три части, като са образувани три нови имота ПИ 1582, ПИ 1581 и ПИ
1583. Границите на ПИ 1582 не съвпадат с нито една от границите на процесния
имот ПИ 10135.2523.1024 по КК. Налице е частично припокриване. Границата между
имоти №1582 и №1581 е права линия.
След КП от 1977г. процесните имоти
са регулирани с ПУП-ПРЗ на ЖК „Св. Никола“, одобрен с Решение №2405-10/23,24 и
30.06.2010г. на Общ. Съвет Варна. За ПИ
10135.2523.1024 по КК / и по ПНИ/ е отреден УПИ Х-1024 в кв.43, а за ПИ
10135.2526.1572 по ПНИ, идентичен с ПИ 10135.2526.2252 по КК е отреден УПИ ХI- 1572 в кв.43. Южната граница на УПИ Х-1024
не съвпада с кадастралната граница по плана от 1977г. Планът не е обжалван,
нито е проведена процедура по изменение му поради несъответствие с КП от 1977г.
Независимо от това обаче не е налице правно основание, легитимиращо ищците за
придобиване на реалната част от ПИ 10135.2523.1024 по КК, попадаща между
границата по КП от 1977г. и границата по КК, заключена между светлосинята и
зелената линия и защрихована в жълто на скица №7, изготвена от вещото лице.
Предвид това и искът да бъде прието за установено, че заключената между т. 1,
2, 5 и 4 реална част от ПИ 10135.2523.1024 по КК е собственост на ищците, е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Решението на ВРС в горния
смисъл следва да бъде потвърдено.
Досежно заключената между точки 2,
3 и 5 реална част от имот ПИ 10135.2523.1024 по КК следва да се приема, че
същата съобразно КП 1977г. попада в придобития от ищците по делбата имот.
Следва да бъде разгледано възражение за ппридобиването на тази реална част по
давност. Съобразно установената практика на ВКС реално обособена част от УПИ
може да се придобие по давност в хипотезата на чл. 200 ЗУТ, само ако са налице
изискванията на чл. 19 ЗУТ, като предвиденото в чл. 200, ал. 2 ЗУТ изключение
намира приложение единствено в хипотеза на присъединяване към съседен имот по
реда на чл. 17 ЗУТ при първоначално урегулиране на територията. Съображенията
за това са, че при действието на ЗУТ промяната на площта или лицето на веднъж
урегулирани имоти се извършва само по предвидения в закона ред, какъвто е този
по чл. 15 от закона. Разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ изрично предвижда, че
собствениците на съседните имоти могат да постигнат съгласие за промяна на
границите на урегулирани поземлени имоти, обективирано в заявление и
предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени
подписи, при което вещноправният ефект, т.е. промяна в принадлежността на
правото на собственост върху съответната реална част от урегулиран имот, ще
настъпи само ако по реда на чл. 15, ал. 6 ЗУТ бъде издаден акт за одобряване на
плана за регулация, с който се променят границите между урегулираните поземлени
имоти. Изложената практика касае обаче придобиването на реална част от
урегулирани вече имоти, както и при извършване на промяна в регулационните
граници. В настоящото производство обаче безспорно се установява, че
регулацията на имотите не е била факт нито към 2000г., нито към 2004г., към
който момент е изградена оградата между имотите на страните от страна на ищците
/както се установи от свидетелските показания/. Затова и доколкото имотите към
този момент не са били в регулация, то и не е съществувала пречка реалната част
от поземлен имот, която не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ, да бъде
присъединена към съседен чрез придобиване на правото на собственост по давност,
тъй като и двата имота- този на ищците и на ответниците не са урегулирани.
Безспорно се установява, че ответниците Казълови са започнали да упражняват
фактическа власт върху имота от 2004г., когато ищците са построили оградата и
владеят реалната част, заключена между тази ограда и границата по КП от 1977г.
и до подаването на исковата молба през 2018г. Десетгодишният давностен срок е
изтекъл. Урегулирането на имотите едва през 2010г., едва след установяване на
владението върху реалната част, не спира и не прекъсва давността. Същата е изтекла
през 2014г., поради което и ответниците Казълови са придобили процесната реална
част от имот ПИ 10135.2523.1024 по КК, заключена между точки 2, 3 и 5 на
скицата №7 на л.105 от делото на основание давностно владение. Искът на ищците Д.
и П. за приемане за установено, че същите се легитимират като собственици на
процесната реална част и за предаване на владението върху същата е
неоснователен, поради което и следва да бъде отхвърлен. Решението на ВРС в
обратния смисъл следва да бъде отменено.
Досежно жалбата на Д. и П.
срещу решението, с което ВРС е отказал извършване на поправка на очевидна
фактическа грешка, ВОС намира следното:
В мотивите на съдебния акт
ВРС е приел, че искът за реалната част, заключена между т. 1, 5 и 4 следва да
бъде отхвърлен. В диспозитива на съдебния акт коректно е възпроизведена
обективираната в мотивите воля. Не е налице допусната очевидна фактическа грешка,
поради което и решение №4914/13.11.2019г. следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 ал.3 ГПК и
предвид направеното искане в полза на въззиваемите следва да бъдат присъдени
направените пред инстанциите разноски в общ размер на 1 075лв., от които
600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение пред ВРС и 450 лв., от които 400
лв. адвокатско възнаграждение пред ВОС и 50 лв.- заплатена държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №4201/14.10.2019г. по гр.д. №16743/18г. по описа на
ВРС в частта, в която е уважен предявения ревандикационен иск, като е прието за
установено по отношение на Б.К.К., ЕГН: ********** и Р.Н.К., ЕГН: ********** и
двамата с адрес гр.Варна, м-ст Свети Никола №581, че Е.П.Д., ЕГН: ********** с
адрес *** и С.П.П., ЕГН: ********** с
адрес *** са собственици на реална част,
заключена между точки 2, 3 и 5,
изобразени на комбинирана скица –приложение
№7 от СТЕ, находяща се на л.105 от делото
от имот с идентификатор №10135.2526.1024, находящ се в гр.Варна, м-ст
Свети Никола, с площ от 970 кв.м., при
съседи : 10135.2526.1570; 10135.2526.2251; 10135.2526.2252; 10135.2526.9581;
10135.2526.2488; 10135.2526.2487 и 10135.2526.1569, въз основа на
наследствено правоприемство от Л.И.П., п. на 08.02.1982г., като са
осъдени въззивниците Казълови да предадат на Е.Д. и С.П., владението върху
процесната реална част, както и в частта за разноските,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.П.Д., ЕГН: ********** с адрес ***
и С.П.П., ЕГН: ********** с адрес ***,
срещу Б.К.К., ЕГН: ********** и Р.Н.К.,
ЕГН: ********** и двамата с адрес гр.Варна, м-ст Свети Никола №581, иск с
правно основание чл.108 ЗС да бъде установено по отношение на Казълови, че
ищците С.П. и Е.Д. са собственици на реална част, заключена между точки 2, 3 и 5, изобразени на комбинирана скица –приложение №7 от СТЕ,
находяща се на л.105 от делото от имот с
идентификатор №10135.2526.1024, находящ се в гр.Варна, м-ст Свети Никола, с площ от 970 кв.м., при съседи :
10135.2526.1570; 10135.2526.2251; 10135.2526.2252; 10135.2526.9581;
10135.2526.2488; 10135.2526.2487 и 10135.2526.1569, въз основа на
наследствено правоприемство от Л.И.П., п. на 08.02.1982г. и делба.
ПОТВЪРЖДАВА решение №4201/14.10.2019г. по гр.д. №16743/18г. по
описа на ВРС в частта, в която е отхвърлен предявения от Е.П.Д., ЕГН: **********
с адрес *** и С.П.П., ЕГН: ********** с
адрес ***, срещу Б.К.К., ЕГН: **********
и Р.Н.К., ЕГН: ********** и двамата с адрес гр.Варна, м-ст Свети Никола №581,
иск с правно основание чл.108 ЗС да бъде установено по отношение на К., че
ищците С.П. и Е.Д. са собственици на реална част, заключена между точки 1, 5 и 4, изобразени на комбинирана скица –приложение №7 от СТЕ,
находяща се на л.105 от делото от имот с
идентификатор №10135.2526.1024, находящ се в гр.Варна, м-ст Свети Никола, с площ от 970 кв.м., при съседи :
10135.2526.1570; 10135.2526.2251; 10135.2526.2252; 10135.2526.9581;
10135.2526.2488; 10135.2526.2487 и 10135.2526.1569, въз основа на
наследствено правоприемство от Л.И.П., п. на 08.02.1982г. и делба.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4914/13.11.2019г. по гр.д. №16743/18г. по
описа на ВРС, с което е отхвърлена молбата за допускане поправка на очевидна
фактическа грешка в решение №4201/14.10.2019г. по гр.д. №16743/18г. по описа на
ВРС.
ОСЪЖДА Е.П.Д.,
ЕГН: ********** с адрес *** и С.П.П., ЕГН: ********** с адрес ***
да заплатят на Б.К.К., ЕГН: **********
и Р.Н.К., ЕГН: ********** и двамата с адрес гр.Варна, м-ст Свети Никола №581 сумата от 1 075 /хиляда седемдесет и
пет лева/, представлява направени пред двете инстанции разноски на осн.
Чл.78 ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.