№ 41496
гр. София, 14.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. А.ОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. А.ОВ Гражданско дело №
20231110153123 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 14.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ А.ОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил А.ов гр. д. № 53123/2023 г. по описа на СРС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от А. В. Щ. срещу Л. В. В., „Ахау“ ЕООД, „Ахау 2013“
ЕООД, като се твърди, че страните били съсобственици на следните недвижими имоти: 1)
Самостоятелен обект – Апартамент № А.33, построен в сграда, находяща се в гр. ....., който е
с идентификатор 68134.1932.814.1.33, с площ от 77,90 кв. м., с предназначение: жилище,
апартамент, брой нива: 1, при съседи самостоятелни обекти в сградата с идентификатори на
същия етаж: 68134.1932.814.1.69, 68134.1932.814.1.40, 68134.1932.814.1.34, под обекта
68134.1932.814.1.25, над обекта 68134.1932.814.1.41, заедно с 1,51 % ид. ч. от общите части
на сградата и 0,3743 % ид. ч. от собствеността върху УПИ-то в което е построена сградата,
като самостоятелния обект се състои от следните помещения: входно антре, дневна с
трапезария, кухненски бокс, тоалетна, баня-тоалетна, спалня и балкон; 2) Паркомясто P.4,
находящо се на сутерен, ниво -2, в блок А, със застроена площ от 19,5 кв. м., при съседи
паркомясто: Р.5, паркомясто Р.3, складови помещения и маневрена подземна улица, заедно
със съответните идеални части от общите части на сутерена, съответстващи на 18,27 кв. м.,
включващи общите части от общите части на сградата, заедно с 0,1564 % ид. ч. от правото
на собственост върху УПИ-то в което е построена сградата: 3) Паркомясто Р.5, находящо се
на сутерен, ниво -2, в блок А, със застроена площ от 19,5 кв. м., при съседи паркомясто:
паркомясто Р.4, складови помещения, двор и рампа, заедно със съответните идеални части от
общите части на сутерена, съответстващи на 18,27 кв. м., включващи общите части от
общите части на сградата, заедно с 0,1564 % ид. ч. от правото на собственост върху УПИ-то
1
в което е построена сградата. Поддържа, че е придобил собствеността въз основа на
наследяване от В. Яковлев Щ., гражданин на Руската Федерация, който бил регистриран с
постоянен и настоящ адрес в Република България и бил починал на 18.01.2013 г. Навежда
доводи, че процесните имоти били придобити от наследодателят му преди брака с
ответницата Л. В.. Излага съображения, че било налице влязло в сила Решение №
1453/24.02.2020 г., постановено по гр. д. № 4405/2018 г. по описа на СГС, с което бил
признат за собственик на 1/2 ид. ч. от процесните имоти, с което било прието, че
прехвърлянето на собствеността на имотите след смъртта на наследодателя на „Ахау“ ЕООД
и „Ахау 2013“ ЕООД били нищожни, съответно извършен апорт не бил породил вещно-
транслативен ефект. Инвокира доводи за нищожност на придобивните основания на
ответниците – търговски дружества, съответно липсата на вещно-траслативен ефек. Твърди,
че ответницата В. се ползвала от имотите, поради което прави искане за постановяването на
привременни мерки по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, като иска ответницата да бъде осъдена да
заплаща сумата от 500,00 лева за апартамента и по 200,00 лева за паркоместата от момента
на допускане на делбата до окончателното й извършване. Прави доказателствени искания за
приемането на писмени доказателствени средства, както и за допускане изслушването
заключението на СТЕ, което да определи средния пазарен наем на имотите. Иска допускане
извършването на съдебна делба на имотите.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата Л.
В., като се взема становище във връзка с производството по което е постановено Решение №
1453/24.02.2020 г., постановено по гр. д. № 4405/2018 г. по описа на СГС, като прави извод,
като сочи, че съсобственик на 1/2 ид. ч. било „Ахау 2013“ ЕООД в капитала на което били
апортирани имотите. Навежда доводи, че с оглед липсата на произнасяне от СГС, то не
можело да се приеме, че именно тя като ответник е съсобственик, поради което претенцията
била неоснователна. Прави отвод за недопустимост на предявен иск за нищожност от ищеца
в настоящото производство, тъй като счита, че това е недопустимо в делбеното
производство, което обосновава. Навежда доводи, че апортът бил вписан на 11.02.2014 г.,
поради което именно търговското дружество било собственик на имотите до заличаване на
вписаните обстоятелства, което обаче било обусловено от иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ.
Оспорва, че са налице предпоставките за уважаване на искането за привременна мярка по чл.
344, ал. 2 ГПК, което аргументира – не била владяла и ползвала имотите, а ищецът никога не
бил правил опит да влезе в същите и не е правил искане за ползването им, а в края на 2021 г.
му бил предоставен ключ. Иска отхвърляне на иска и искането за привременна мярка.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника
„Ахау“ ЕООД, като се сочи, че иска е недопустим и неоснователен. Твърди, че исковете за
нищожност на сделки не следвало да се разглеждат в делбата, а освен това в случая ищецът
упражнявал чужди права без да е упълномощен за това или да е налице хипотеза на
субституция. Поддържа, че самия ищец е признал, че е налице влязло в сила решение по
отношение на ответника „Ахау“ ЕООД, с което е признат за собственик, а след апорта не
следвало да участва в производството. Навежда доводи, че ищеца няма правен интерес от
предявяването на искове за нищожност, тъй като правото му на собственост не било
накърнено. Иска отхвърляне на исковете, претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника
„Ахау 2013“ ЕООД, като се твърди, че именно дружеството е собственик на имотите, поради
наличието на вписана апортна вноска. Развива съображения, че ищецът сочел, че с оглед
решението на СГС и предвид наследственото правоприемство от А. Щ. бил собственик на
1/2 ид. ч. от имотите, но наследодателят имал и друг наследник по закон – Л. В., което
поставявало въпроса дали В. или търговското дружество е другия собственик на имота,
което обосновава с това, че СГС не се бил произнесъл по сделката между В. Щ. и „Ахау“
ЕООД. Навежда доводи, че заличаването на вписано обстоятелство от търговският регистър
било обусловено от надлежното провеждане на иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, какъвто до
2
момента не бил предявяван, а вписаният апорт бил отразен, поради което прави извод, че
делбата следвало да се допусне именно между ищеца и „Ахау 2013“ ЕООД. Поддържа, че
ответницата В. не била съсобственик, поради което и не можела да има качеството
съделител. Иска допускане на делбата при равни квоти.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 34 ЗС.
Настоящото дело е с международен елемент, поради което с оглед разпоредбата на чл.
28 КМЧП, съдът дължи служебна проверка на международната компетентност.
В случая в Договор за правна помощ по граждански дела между Република България
и Украйна (2004, 21 май, подписан в Киев – Договор за правна помощ по граждански дела
между Република България и Украйна /в сила от 29.12.2005 г., ратифициран със закон на НС
от 4.11.2004 г., ДВ бр. 102/19.11.2004 г., обн. – ДВ бр.104/27.12.2005 г. /попр. ДВ бр.
2/6.01.2006г./) не се съдържат правило досежно международната компетентност, като съдът
отчита, че ищците са лица, чиято националност не е от държава член на ЕС. Следователно
международната компетентност следва да бъде определена по реда на разпоредбата на чл.
12, ал. 1 и чл. 14 КМЧП, според който делата по чл. 109 от Гражданския процесуален кодекс
относно намиращи се в Република България недвижими вещи, делата за изпълнение или
обезпечение върху такива вещи, както и делата за прехвърляне или удостоверяване на вещни
права върху тях са изключително подведомствени на българските съдилища и други органи.
Българските съдилища и други органи са компетентни по исковете по чл. 110 от
Гражданския процесуален кодекс и другите производства, свързани с наследяване, когато
наследодателят към момента на неговата смърт е имал обичайно местопребиваване в
Република България или е бил български гражданин, както и когато част от имуществото му
се намира в Република България. Ето защо, международно компетентен да се произнесе по
настоящият спор е Софийският районен съд.
По отношение отводите на ответниците за недопустимост на предявени осъдителни
искове, съдът намира, че същите са неоснователни. На първо място трябва да се посочи, че
подобни претенции изобщо не са били предявявани, доколкото изрично в уточнителна молба
с вх. № 341056/28.11.2023 г. и идентична такава с вх. № 342689/29.11.2023 г. – именно във
връзка с указания на съда, ищецът е уточнил, че не предявява отрицателни установителни
искове за прогласяване на нищожност, а желае съдът да разгледа възраженията и доводите
му в мотивите на съдебното решение. Няма процесуална пречка, доводите за наличието на
нищожност по материалното право да се въведат от страна чрез възражения и да се разгледат
в рамките на производство, вкл. с оглед предмета на решението по първа фаза на делбата –
арг. чл. 344, ал. 1 ГПК. За пълнота трябва да се отбележи, че в правилото (противно на
твърдението на ответниците), при обективни съединяване на искове в първа фаза на делбата
е точно обратното. Принципно е допустимо съединяването на установителни искове, който
касаят имотите, т.е. липсата или наличието на съсобственост; установителни искове касаещи
самите страни; установителни искове касаещи квотите. Тоест, правилото е, че принципно в
първа фаза на делбеното производство независимо дали първоначалният ищец или
ответниците чрез последващо обективно съединяване на искове, могат да предявяват
отрицателни или положителни установителни искове. Изключение в тази насока е
претенцията по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ (в изложения смисъл вж. напр. Решение №
748/25.10.2010 г. по гр. д. № 911/2009 г., I Г. О. на ВКС; Решение № 66/16.06.2014 г. по гр. д.
№ 5605/2013 г., I Г. О. на ВКС). Именно с оглед общото това общо правило за обективното
съединяване на искове в първата фаза на делбата е допустимо – принципно същите
оспорвания да се въведат и чрез възражение, като при възраженията се допускат и изрично
предвидените такива – напр. оспорване на произход, осиновяване, припознаване, чл. 12, ал. 2
ЗН и т. н. Обратно е обаче правилото за обективно съединяване на искове в първата фаза на
3
делбата, когато се касае за конститутивни искове – принципно тяхното съединяване е
недопустимо, освен изрично предвидените в закона – напр. чл. 30 ЗН, чл. 43 ЗН и т. н. Ето
защо, доколкото в случая съдът не е сезиран с искове, което да изисква изрично произнасяне
по отводите за недопустимост, то съдът намира, че не следва да се произнася с изричен
диспозитив по същите.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че не следва с изричен
диспозитив да се произнася и по останалите развити съображения за недопустимост на
установителни искове в отговора на исковата молба от „Ахау“ ЕООД, доколкото съдът не е
сезиран с подобни претенции.
За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата
съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки
(юридически факти): 1) ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на
собственост върху включения в делбената маса имот на твърдяното от него правно
основание; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в
производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като
допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици
ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените
материални предпоставки. Ответниците следва установят обстоятелствата на които основава
правоизключващите, правопогасяващите, правоунищожаващите и правоотлагащите си
възражения.
За да възникне притезателното право за ползване на вещта, респ. за заплащане на
определена парична сума в полза на един от съделителите до окончателното извършване на
делбата, следва в обективната действителността да са възникнали следните юридически
факти (материални предпоставки): 1) вещта да е съсобствена, 2) вещта да не може да се
ползва от двамата съсобственици едновременно и 3) тя да се ползва лично или чрез друго
лице само от един от съсобствениците; 4) размер на средния пазарен наем на съсобствената
вещ.
С оглед твърденията на страните, ищецът носи доказателствената тежест да установи
пълно и главно посочените материални предпоставки на възлагателната претенция, а
ответникът носи доказателствената тежест да установи, че вещта може да се ползва и от
всички съделители, съответно, че на останалите съделители е предоставена възможността на
ползват.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне представените към исковата
молба и отговорите на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими,
относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото.
По отношение на доказателственото искане на ищеца да за допускането на СТЕ,
съдът намира, че същото е направено своевременно, поради което е процесуално допустимо,
относимо и необходимо. В случая обаче, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.
195, ал. 1 ГПК, като следва да допусне служебно задача към заключението на СТЕ, което да
отговори на въпроса, след като изследва кадастралния и регулационния статут, а така и след
проверка на отреждането в инвестиционния проект в частта досежно паркоместата, а така и
след фактическа проверка ясно и точно да опише същите, като посочи дали те съставляват:
паркинг – гараж със статут на самостоятелен обект в сградата, или паркинг – гараж със
статут на обща част в сградата, или отделни места за паркиране със статут на
принадлежност към съответните самостоятелни обекти в сградата. Като вещото лице следва
4
да съобрази действащата редакция на ЗУТ към момента на възникване на етажната
собственост на сградата, т.е. завършването на грубия строеж на сградата.
Доколкото спорът е с международен елемент и при съобразяване на нормата на чл.
43, ал. 1 ГПК, съдът намира, че следва да установи разпоредбите на правото на Украйна по
отношение на режима на имуществени отношения на съпрузите за периода 10.04.2010 г. до
18.01.2013 г., както и разпоредбите на наследственото право, свързани с наследяването по
закон, завещание и други допустими режими на Украйна към 18.01.2013 г. С оглед на това
следва да бъде изготвена съдебна поръчка чрез Министерство на външните работи на
Република България, което да изисква от компетентните органи на Украйна информация за
релевантни разпоредби на украинското законодателство, за които да бъда извършен и
официален превод.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 14.11.2024 г. от 11:00 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба с приложенията, като съдът им указва най-късно до първото по делото
заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
ОБЯВЯВА на основание чл. 28 КМЧП, че Софийският районен съд е международно
компетентен да се произнесе по спора за съдебна делба на процесните недвижими имоти.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба
писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА изслушването на заключението на СТЕ по задачите формулирани в
исковата молба и служебно формулираните задачи от съда в мотивната част на настоящото
определение, при депозит в размер на 600,00 лева, вносими от ищеца в едноседмичен срок
от съобщението по сметка на Софийският районен съд.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П.Ц., който да бъде уведомен за допуснатата експертиза,
като следва да работи по заключението след наличието на данни за внесен депозит по сметка
на съда.
ДА СЕ изготви съдебна поръчка чрез Министерство на външните работи на
Република България на основание чл. 43, ал. 1 КМЧП установяване на разпоредбите на
правото на Украйна по отношение на режима на имуществени отношения на съпрузите за
периода 10.04.2010 г. до 18.01.2013 г., както и разпоредбите на наследственото право,
свързани с наследяването по закон, завещание и други допустими режими на Украйна към
18.01.2013 г. С оглед на това следва да бъде изготвена съдебна поръчка чрез Министерство
на външните работи на Република България, което да изисква от компетентните органи на
Украйна информация за релевантни разпоредби на украинското законодателство, за които да
бъда извършен и официален превод.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
5
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.Към Софийски градски съд действа Програма „Спогодби”,
осигуряваща, за момента, безплатно провеждане на процедура по медиация, от която
страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” може да
бъде получена всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова - Съдебен
координатор Програма "Спогодби" при Софийски районен съд тел. 02/8955 423; Юлиана
Шулева - Съдебен координатор Програма "Спогодби" при Софийски градски съд тел.
02/9219 413 в Съдебната палата – гр. София (вход откъм ул. „Позитано”), тел. 9219 413 или
от Мариана Николова на тел. 8955423 и ел. адрес: ********@******.***, както и в Центъра
за спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III” №. 54, ет. 2, в
сградата на Софийски районен съд. Подробности за Програма „Спогодби” включително и за
естеството на процедурата могат да бъдат видени и на електронен адрес:
http://srs.justice.bg/srs/82-Програма%20%22Спогодби%22 .
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба и в случай, че се нуждаят от
съдействието на съда, за да бъде одобрена или се нуждаят от съдействие при организиране
на срещата по медиация, следва да уведомят писмено чрез деловодството на състава, като
посочат електронен адрес или телефон с оглед насрочване на заседанието за одобряване на
спогодбата в максимално кратък срок.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението в
частта по отношение на международната компетентност пред СГС с частна жалба, а в
останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6