Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260508
гр. Силистра, 09 ноември 2020 година
Силистренският
районен съд, гражданска колегия в публично заседание на първи октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ БОРОВА
като
разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 2003 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Г.А.А.
с ЕГН **********,*** претендира от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника ЗД “Б.И.” АД гр. С. да му
заплати:
·
сумата от 2
958 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди,
изразяващи се в заплатени медицински разходи за лечение на увреждане на
здравето в резултат на ПТП, настъпило на 27. 12. 2014 г., причинено от Е.С.А.
от гр.Силистра, като Водач на МПС – лек автомобил „о.з.” с ДК № ****,
застрахован за периода 15. 06. 2014 г. – 15. 06. 2015 г. по риска “Гражданска
отговорност” в ЗД “Б.И.” АД;
·
претендира
присъждане на законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата
молба – 20. 12. 2019 г. до окончателното изплащане, както и направените по
делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че в следствие на причинено от Е.С.А. ПТП на 27. 12. 2014 г.
по път ІІ, км 32+276 в посока от гр. Д. за гр. С.на ищеца е нанесена средна
телесна повреда – счупване тялото на втори шиен прешлен и счупване на дясното
бедро. За претърпените от ищеца неимуществени вреди ищецът е обезщетен с влязло
в сила съдебно решение. Твърди, че в резултат на увреждането е претърпял и
имуществени вреди в общ размер на 2 958.00 лева.
Получените
травми се отразили изключително тежко
върху здравословното им състояние. Дълго време след инцидента изпитвали силни
болки и били възпрепятстване да упражняват елементарни ежедневни дейности.
Тъй като по
заявените от тях претенции застрахователят е заплатил суми от 1200.00 лева на И.Д.
и 1000.00 лева на И.Е., предявяват исканията си до пълния размер от
предендираните 5 000.00 лева от всеки пред съда.
Ответникът ЗД “Б.И.” АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. Д.Б.№ 87, ет. 2,
представляван от изпълнителния директор С.П., с който се оспорва изцяло
исковата претенция. Ответникът счита същата за нередовно предявена поради липса
на изложени обстоятелства, на които се основава исковата претенция, както и
яснота относно начина на формиране на исковата сума. По същество оспорва изцяло
описания в исковата молба механизъм на настъпването на ПТП и
причинно-следствената връзка между него и настъпилите наранявания на ищеца.
Излага доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия; оспорва се и размера на претенцията за заплащане на имуществени
вреди с довода, че липсва описание на причинените вреди, както и доказателства
за причиняването им, при това в следствие на процесното ПТП, относно техния
размер, както и относно факта, че същите са настъпили в патримониума на ищеца.
Счита, че претендирана сума в размер на 900.00 лева, платена „за избор на екип“
не представлява необходим разход за осъществяване на лечението, а е луксозно
желание на ищеца.
Съдът, след преценка на представените по
делото доказателства, доводите и становищата на страните, намира за установено
следното:
Съдът
приема, че е сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 226, ал.
1 от КЗ/отм./ и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Между
страните не е спорно, че на 27. 12. 2014 г. по път ІІ-72 км 32+276 км, в посока
от гр. Д. за гр. Силистра, при управление на лек автомобил марка „о.з.” с ДК № ****,
Е.С.А. от гр.С.е причинил ПТП, като е имал валидно сключена застраховка
“Гражданска отговорност” с ответното застрахователно дружество с полица №
02114001568916 / 09. 06. 2014 г.
С влязло в
сила на 28.05.2015 г. определение по НОХД № 354 / 2015 г. по описа на СРС
е одобрено споразумение, по силата на което Е.С.А. се признал за виновен за
това, че на 27.12.2014 г. по път ІІ-72 км 32+276 км, в посока от гр. Д. за
гр. Силистра, при управление на лек автомобил марка „о.з.” с ДК № ****, нарушил
правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, както и не е спазил
изискването на чл. 10, т. 9, б.“г“ от ППЗДвП, тъй като дясната гума на
управлявания от него автомобил е била с дълбочина на протектора 1.5мм, в разрез
с регламентираното от горната разпоредба изискване по отношение на протекторния
рисунък на гумите, който не следва да е по – малък от 1.6 мм, вследствие на
което допуснал ПТП и по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на
повече от едно лице, а именно: на Г.А.А. – счупване на тялото на втори шиен
прешлен и счепване на дясното бедро и на Севда Демирова Андреева – контузия на
малкия мозък с общомозъчна симптоматика, поради което и на основание чл. 343,
ал. 3, б. „а”, предл. „второ“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, е приел да търпи
наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години, което на основание чл.
66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.
С оглед на
посоченото и на основание чл. 300 от ГПК и чл. 413 от НПК е установено, със
задължителна за гражданския съд сила, обстоятелството, че Е.С.А. е
извършил посоченото в споразумението действие като поведението му е
противоправно, тъй като е извършено в нарушение на изрично установени в закона
– чл. 20, ал. 2 от ЗДвП задължения, нарушението на които е скрепено с
наказателна санкция. При това тези нарушения са признати от закона за престъпление,
което също сочи на противоправност на поведението, тъй като в наказателно
правната разпоредба се съдържа и законова забрана за извършване на такива
действия под страх от наказание. Освен това със задължителна сила е установено
и обстоятелството, че в резултат на това свое поведение Е.С.А. е причинил средна
телесна повреда на смъртта на Г.А.А.. Това е така, тъй като както чл. 300
от ГПК, така и чл. 413 от НПК под извършване на деянието разбират
осъществяването на фактическия състав на престъплението, за което се налага
наказанието. Поради това в случаите, когато в този състав като квалифициращ
признак е включено причиняването на определен резултат и връзката между
деянието и резултата, констатациите на наказателния съд за осъществяването на
такъв резултат и за причинната връзка са задължителни за гражданския съд. Тази
обвързаност се разпростира както по отношение на резултата, така и по отношение
на причинната връзка между действието и осъществения резултат, предвид на което
този въпрос не може да бъде пререшаван. Налице е установено противоправно
поведение от страна на Е.С.А. и причинени на трети лица вреди, както
и причинна връзка между тях. Това са три от елементите на хипотезата на
непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Четвъртият елемент,
а именно вината се предполага по силата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, но в случая и
той е установен със задължителна сила.
След като извършителят е застрахован при
ответника, то елементите на фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ са налице, поради
което следва да бъде ангажирана функционалната отговорност на ЗД “Б.И.” АД гр. С., като застраховател. С решение № 710 / 03. 02. 2017 г., постановено по гр.д. № 8710 / 2015 г. по
описа на СГС, ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди в размер на 64 000.00 лева, като
е отчетено съпричиняване в размер на 20 %. С решение № 232 / 24. 01 2018 г.,
постановено по гр.д. № 2438 / 2017 г. по описа на САС, първоинстанционното
решение е изменено, като на ищеца са присъдени неимуществени вреди в размер на
80 000 лева, отново при отчитане на съпричиняване в размер на 20 % от
страна на ищеца. Настоящото производство е инициирано от ищеца във връзка с
последващи вреди, произтичащи от увреждането, изразяващи се в заплатени
медицински разходи за лечение. Въпреки проведеното своевременно лечение,
непосредствено след ПТП – то, оздравителният процес не се развил според
началните очаквания и в състоянието на ищеца е настъпило усложнение, което се
нуждаело от повторна оперативна интервенция с прилагане на помощни медицински
средства. Освен от представените по делото многобройни писмени доказателства,
от приетата по делото СМЕ се установява, че се касае за проведено повторно оперативно
лечение на неправилно зараснала фрактура на дясното бедро, следствие
претърпяното ПТП на 27. 12. 2014 г. Обективно е била налице деформация в
мястото на счупване поради неправилно зарастване, болки и ограничения в
движенията на тазобедрената и колянна става на десен долен крайник, довели до
двигателен дефицит, ангажиращ двете стави, което налагало на ищеца да се
придвижва единствено с помощта на две патерици. Според експерта, оперативното
лечение е било необходимо и е извършено с цел оптимално функционално
възстановяване на двигателната активност на десен долен крайник, за да може
ищецът да се придвижва самостоятелно, без помощни средства. Категорично е и
становището на вещото лице относно факта, че уврежданията са в пряка причинно –
следствена връзка с процесното ПТП.
Във връзка с
изложеното и предвид представените писмени доказателства за извършването им,
разходите по лечението на ищеца следва да бъдат заплатени от ответника.
Следва да се
коментират и възраженията на ответника за наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, както и за недължимост на разхода,
извършен за „избор на екип“, който ответникът счита за луксозен, не и необходим
разход. На първо място, по делото няма спор относно фактическата обстановка,
касаеща настъпването на ПТП –то, т.е. безспорно е установен факта, че ищецът е
улеснил механизма на увреждането си, като се е поставил в предвидим риск, като
е пътувал на пода на багажника на автомобила, поради което не е имал никаква
стабилност и евентуална защита при настъпване на ПТП. Този факт е отчетен и при
определяне на претърпените от него неимуществени вреди. Настоящия съдебен
състав също счита, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
поведението на ищеца, което определя също на 20 %. Второто възражение на
ответника обаче е неоснователно – в конкретната ситуация, в която е изпаднал
ищеца, след продължило тригодишно лечение и липса на задоволителен резултат от
същото, съвсем резонно е да извърши проучване и да се довери на екип, който би
бил в състояние да предприеме най – адекватни действия по овладяване и
отстраняване на усложнения здравословен проблем. Избора на екип, с участието на
хабилитирано лице, каквото е доц. Обретенов несъмнено се е явява необходим,
предвид наличната вече усложнение.
По
изложените съображения съдът счита претенцията за основателна в предявения
размер от 2958.00 лева. Този размер следва да бъде намален с 20% - 591.60 лева,
респективно уважен за сумата от 2 366.40 лева.
Върху размера на искове следва
да се присъди и законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 20.
12. 2019 г. до окончателното изплащане на сумите.
Предвид изхода на делото ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски, съобразно уважената част на исковата претенция в
размер на 320.00 лева.
Ищецът също
следва да заплати на ответника направените по делото разноски съобразно
отхвърлената част от претенциите в размер на 108.00 лева.
Тъй като
ищецът е освободен от заплащането на ДТ по производството и с оглед изхода на
спора, същата следва да бъде заплатена от ответника в размер на 94.65 лева.
Водим от
гореизложеното, СРС
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД “Б.И.” АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. Д.Б.№ *, ет. 2,
представляван от изпълнителния директор С.П., да заплати на Г.А.А. с ЕГН **********,***, сумата от 2 366.40 / две хиляди триста шестдесет и шест лв. и
40 ст. / лева - представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени
вреди, изразяващи се в заплатени медицински разходи за лечение на увреждане на
здравето в резултат на ПТП, настъпило на 27. 12. 2014 г., причинено от Е.С.А.
от гр.Силистра, като Водач на МПС – лек автомобил „о.з.” с ДК № ****,
застрахован за периода 15. 06. 2014 г. – 15. 06. 2015 г. по риска “Гражданска
отговорност” в ЗД “Б.И.” АД, заедно със законната лихва от 20. 12. 2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 320.00 / триста и двадесет / лева – разноски по
производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за в останалата му част до пълния размер от
2958.00 лева поради прието съпричиняване в размер на 20 %..
ОСЪЖДА Г.А.А. с ЕГН **********,***, да заплати на ЗД “Б.И.” АД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Д.Б.№ *, ет. 2, представляван от изпълнителния директор С.П. сумата от 108.00 / сто и осем / лева –
разноски по производството.
ОСЪЖДА ЗД “Б.И.”
АД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Д.Б.№ *, ет. 2, представляван от изпълнителния директор С.П.,
да заплати по сметка на СРС сумата от 94.65 / деветдесет и четири
лв. и 65 ст. / – държавна такса по производството.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: