№ 8360
гр. София, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.ОВА
като разгледа докладваното от М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело №
20241110161598 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
В Софийски районен съд е постъпила искова молба, подадена от К. В. Б., чрез
адв. И. Ч. и адв. И. Т., с която срещу ****** „С.И.Р.“ ЕАД, ЕИК ******, са предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ев. чл. 50 ЗЗД за
заплащане на:
- сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди (болки и страдания), ведно със законната лихва от ****** г. до
плащането;
- сумата 1769,26 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди
(разходи, свързани с лечение), ведно със законната лихва от предявяване на иска до
плащането,
които вреди се твърди да са причинени в резултат на поведението на лица, на
които ответното заведение е възложило работа и които по време на хирургическа
интервенция на ****** г. са причинили на ищцата изгаряне III степен с размери 5/7-8
см. на задна повърхност на дясна подбедрица вследствие на поставен там електрод на
електрически уред (калтер), а в условията на евентуалност – поради свойства на вещта,
собственост на ответника.
Ищцата твърди, че на посочената дата й е била направена операция от екип
медицински специалисти, полагащи труд при ответника. По време на същата с цел
ограничаване на кръвозагубата е бил използван електрически уред – калтер, чиито
електроди са били поставени на задната част на дясната й подбедрица. След
приключване на операцията лекарите са констатирали изгаряне III степен, причинено
от електрод на уреда - овална рана с размери 5/7-8 см. На мястото на изгарянето са
били правени превръзки в ответното лечебно заведение в периода ****** г. – ****** г.
На ****** г. наблюдаващ ищцата лекар е направил консултация по повод изгарянето
със специалист по изгаряния и пластична хирургия от ******"Н.И.П“ ЕАД, където
ищцата е била приета на ****** г. с диагноза „термично изгаряне II степен в областта
1
на тазобедрена става и долен крайник, без глезена и стъпалото“ за оперативно лечение
по кл.пътека № 233 „Хирургично лечение при необширни изгаряния с площ 1 % до 19
% от телесната повърхност, с хирургични интервенции“. На ****** г. е била
извършена хирургична интервенция, по време на която е отстранен налепът и
девиталните тъкани, направено е ексцизионно почистване с премахване на
девитализираните тъкани от ранената повърхност. На ****** г. е била извършена още
една хирургическа интервенция, като част от раневите повърхности са били затворени
с местна пластика, като от областта на задното бедро е взет свободен разцепен кожен
автотрансплантант на площ 100 куб.см. Назначена е била медикаментозна терапия,
като на ****** г. е била изписана от това лечебно заведение. На ****** г. поради
настъпило усложнение ищцата отново е била приета в ******"Н.И.П“ ЕАД с диагноза
„Други уточнени усложнения на хирургични намеси и терапевтични грижи,
некласифицирани другаде“ по кл. пътека № 237 „Оперативно лечение на кожни
дефекти от различно естество налагащи пластично възстановяване“. Установен е
мекотъканен дефект с неправилна форма, ливидни ръбове, покрити с некачествен
епител, които са подкопани. На ****** г. е била извършена хирургическа интервенция
за почистване на мястото на изгарянето. Ищцата е била изписана на ****** със
заключение за възможни последващи хоспитализации след прегледи поради
многоетапност на лечението. На ****** г. поради продължаващи усложнения и
инфекциозен процес ищцата е постъпила за лечение в Отделение по кожни и
венерически болести към ****** с диагноза „Пиодермия. Отмиране и отхвърляне на
кожна присадка в областта на дясна подбедрица“. В периода ****** г. – ****** г.
ищцата е била лекувана в това лечебно заведение с антибиотик, правен е ежедневен
кюртаж на раната, компреси и превръзки. На ****** г. е била изписана с указания за
ежедневни превръзки на раната. В периода от ****** г. до подаване на исковата молба
(17.10.2024 г.) ищцата твърди да е изпитвала силни болки и страдания, свързани с
причиненото и изгаряне и последващото лечение. Изпитвала дълбоко безпокойство и
притеснение, тъй като не била наясно с обективното си състояние, а от страна на
лекарския екип я посъветвали да потърси специалист по изгаряния след като бъде
изписана от ответното лечебно заведение. Като медицинско лице, след като е била
приета в ******"Н.И.П“ ЕАД, си дала сметка, че състоянието й не е особено добро и
ще се наложи продължително лечение. Развила силна тревожност и депресия, плачела
и се страхувала. Притеснявала се, че липсата на лечение в периода, през който е била в
ответното лечебно заведение, е усложнило състоянието й, дали ще се възстанови от
изгарянето и дали финансово ще може да посрещне разходите, свързани с
възстановяването си. Допълнително се опасявала, че изгарянето допълнително ще
затрудни възстановяването й от гръбначната операция, за която е била приета при
ответника. Болките от раната били силни и продължителни, имала нужда от чужда
помощ. Започнала да приема медикаменти във връзка с развитата тревожност. Рухнала
психически, изпитвала отвращение към раната си. Допълнително настъпилите
усложнения от развилата се бактериална инфекция и последващо лечение в трето
заведение, допринесли за психическата й нестабилност, с оглед което се наложило да
потърси психиатрична помощ. Намира, че отговорност за причиненото й изгаряне
следва да понесе ответникът, чиито служители са проявили небрежност по време на
операцията и са допуснали изгарянето. Позовава се на разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т.
10 ЗД, като счита, че проведеното лечение не е било безопасно. В условията на
евентуалност се твърди неизправност на уреда калтер, собствена на ответника вещ, с
оглед което последният отговарял на друго правно основание. Предявява иск за
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата 20 000 лев,
ведно със законната лихва от ****** г., както и иск за имуществени вреди (разходи
свързани с лечението ) в размер на 1769,26 лева, ведно със законната лихва от
2
предявяване на иска до плащането.
Ответникът е подал в срок отговор, с който оспорва исковете като
неоснователни и недоказани. Позовава се на резултатите от извършена по случая
проверка от страна на ИА „М.Н.“, съгласно които липсвала човешка намеса при
употребата на електроножа, която да бъде причина за вменяване на вина на лице от
оперативния екип. Установено е било, че изгарянето се дължи на употребата на уреда,
към която човешкото поведение било неутрално. Комисията е приела, че електроножът
е единствената причина за увреждането, а не управлението или служенето с него, тъй
като не е установена причината за отклонението (моментната му повреда), въпреки
принципната му техническа изправност, установена от протоколи за профилактика.
Поддържа полученото изгаряне да е било в рамките на изключително ниския процент
от нежелани последствия, свързани с ползването на апаратурата. Не оспорва, че
лечебното заведение се намира в трудовоправни отношения с лекарския екип.
Пояснява, че по време на операцията краката на пациентката са били покрити със
стерилни чаршафи, а електрокоагулаторът се поставял преди завИ.ето на пациентите с
чаршафите. С цел намаляване на риска от нарушаване на стерилността на
оперативното поле, чаршафите се премахвали единствено в случай на спешност и
животозастрашаващи състояния, каквито не е имало. Оперативният екип не е имал
пряк визуален контакт върху поставения електрод върху крака на оперираната. На
ищцата се твърди да е оказана медицинска помощ по повод установеното изгаряне,
вкл. консултация със специалист и прилагане на назначена терапия. Оспорва да е
налице противоправно поведение, вина и вреди, които да са в причинна връзка с
поведението на служители на ответника. Оспорва и иска по чл. 50 ЗЗД като счита, че е
налице случайно събитие. Оспорват се твърденията на ищцата, че не е получила
адекватни медицински грижи по повод изгарянето в ответното лечебно заведение.
Оспорват се разходите за проведеното лечение, тъй като същите не били
задължителни или нямали връзка с изгарянето. От съда се иска да отхвърли
предявените искове.
Софийски районен съд въз основа на съвкупна преценка на събраните в
хода на производството доказателства и във връзка с доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът е отделил, че
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са следните обстоятелства:
- че на ****** г. в ответното лечебно заведение на ищцата е извършена
оперативна интервенция от лица, на които ответникът е възложил работа, по време на
която е използван електрически уред електрокоагулатор, собственост на ответника,
чийто електрод е бил поставен на дясната подбедрица на ищцата;
- че след извършване на операцията на мястото на поставения електрод е
установено изгаряне, както и че същото е причинено от електрода на уреда.
Установява се от приетата по делото медицинска документация, че в издадената
на ищцата от ответното дружество, клиника по Н., епикриза е отразено, че
следоперативно в областта на задната повърхност на дясна подбедрица е установена
термична рана вследствие въздействие на монополарен електрод. Извършена е била
обработка на раната, съгласувана със специалист по изгаряния и пластика.
Пациентката е насочена към клиника по изгаряния и пластика за лечение на
термичната рана на дясната подбедрица.
В приетите по делото декурзуси е отразено, че на ****** г. термичната рана е
била констатирана. Ежедневно са правени превръзки на раната. На ****** г. е отразено
извършване на консултация по телефона със специалист от Клиника по изгаряния,
както и че са приложени дадените препоръки.
3
От съдържанието на издадените от ******"Н.И.П“ ЕАД епикризи, се
установява, че след като е била изписана от ответното лечебно заведение, на ****** г.
ищцата е била приета в клиниката по изгаряния и пластична хирургия по кл.п. № 233
„Хирургично лечение на необширни изгаряния с площ от 1 до 19 % от телесната
повърхност с хирургични интервенции“ и диагноза „Т24,2 термично изгаряне от втора
степен в областта на тазобедрената става и долния крайник, без глезена и стъпалото“.
Установено е изгаряне на площ 1,5 % от TBSA, епидермисът е липсвал, дермата е била
пъстра, бледорозова с редуващи се участъци на точковидни кръвоизливи и бледи,
белеещи зони. На ****** г. е извършена оперативна интервенция под обща венозна
анесезия, отстранен е бил налепът и девиталните тъкани, извършена е антисептична
обработка и превръзка с Дермазин. На ****** е извършено почистване на
оперативното поле с антисептици, извършена е хирургическа ексцизия на площ около
1 % до видимо витални подлежащи тъкани, част от раневите повърхности са
затворени с местна пластика с единични атравматични шевове. От областта на задното
бедро е взет свободен разцепен кожен автотранслантат, който е перфориран мануално.
Останалата част от раневите повърхности са покрити с автотранслантата. Извършена е
стерилна превръзка. Проведена е антибиотична терапия и антикоагулантна
профилактика. На ****** г. пациентката е изписана с подобрение, раните са били
спокойни, без данни за инфекция и необходимост от последващо оперативно лечение.
Изрично е вписано, че са възможни последващи хоспитализации поради
многоетапност на лечението.
На ****** г. ищцата отново е била приета в ******"Н.И.П“ ЕАД по кл.п.№ 237
„Оперативно лечение на кожни дефекти от различно естество, налагащи пластично
възстановяване“ и диагноза „Т88.8 Други уточнени усложнения на хирургични намеси
и терапевтични грижи, некласифицирани другаде“. В областта на задната повърхност
на дясната подбедрица е установен мекотъканен дефект с неправилна форма с ливидни
ръбове, покрити с некачествен епител, които са подкопани. На ****** г. е извършена
оперативна интервенция под обща анестезия, като е щателно е почистено
оперативното поле, след което е ексцизирана девиталната тъкан, опреснени са
ръбовете и дъното на раната. Извършена е обработка с антисептици и е направена
превръзка. Пациентката е изписана на ****** г. с подобрение и указания за
продължаване на лечението в домашни условия. Изрично е вписано в документа, че са
възможни последващи хоспитализации поради многоетапност на лечението.
Установява се на следващо място от представената по делото епикриза, че на
****** г. ищцата е била приета в ******, отделение по кожни и венерически болести с
диагноза „Пиодермия. Отмиране и отхвърляне на кожна присадка в областта на дясна
подбедрица“. Установено е наличие на еритемо-дермална плака с централно
разязвяване и жълтеникав налеп с размери 9/7 см./дм. Лезията е била разположена на
място на кожна присадка, направена поради контактно термично изгаряне от електрод.
В централната част е констатирано наличието на улцерация, покрита с гноевиден
налеп. В областта на дясното бедро е установена зачервена лезия с правилна квадратна
форма от донорската присадка. Установено е наличие на бактерии, с оглед които е
приложено антибиотично лечение, ежедневен кюртаж на раната, компреси с калиев
перманганат и превръзки с йодасепт. Изписана е на ****** г. с указания за ежедневна
смяна на превръзката с йодасепт и амбулаторни прегледи два пъти седмично.
Съгласно приетото медицинско удостоверение № ****** г. на ищцата е
причинено изгаряне от втора степен на площ 1 % от общата телесна повърхност в
областта на дясната подбедрица. Същото е причинило временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Към ****** г. е установено, че раната е в процес на
заздравяване с оформен дълбок неравен ръбец на подбедрицата.
4
Като доказателства по делото са приети фискални документи, от съдържанието
на които се установява, че на ****** г. ищцата е заплатила в полза на ******"Н.Й.П.“
ЕАД сумата 600 лева за настаняване в самостоятелна стая в клиниката по изгаряне и
пластична хирургия; на ****** г. е заплатила сумата 900 лева за избор на екип за
проведеното хирургично лечение; на ****** г. е закупила по лекарско предписание
флуанксол табл. на стойност 3,14 лева, както и скарекс гел 15 мл. на стойност 35,40
лева; на ****** г. цикаплей 15/10 см. на стойност 6,00 лева; на ****** г. стерилни
компреси на стойност 8,80 лева; на ****** г. неуточнени медицински изделия на
стойност 20,40 лева; ****** г. мляко за тяло Nivea на стойност 13,58 лева; на
15.03.2024 г. неуточнени медицински изделия на стойност 40,80 лева; на 08.03.2024 г.
чорапи Релаксан на стойност 54,00 лева; на ****** г. ксанакс на стойност 8,40 лева; на
****** г. цикаплей на стойност 12 лева; на ****** г. ластичен бинт и чорапи Релаксан
на стойност 42,50 лева; на ****** г. неуточнени медицински изделия на стойност
24,24 лева; ,
От съдържанието на представения по делото констативен протокол № ****** г.,
съставен от членовете на комисия, назначена от ИА „М.Н.“, извършили извънредна
проверка в ответното лечебно заведение по повод подадена от ищцата жалба, се
установява, че в хода на същата са били представени документи за техническа
изправност на притежаваните от болничното заведение електроножове. В хода на
проверката с докладна записка заместник-директор по направление „М.Д.“ е посочил,
че се касае за „нежелан страничен проблем, свързан с апаратурата". Въз основа на
извършената проверка, представените документи и изискани обяснения,
проверяващият екип е приел, че по време на операцията, не е имало човешка намеса
върху електроножа, която да бъде причина за вменяване на вина на лице от
оперативния екип, ползващо вещта върху пациентката. Изгарянето е прието, че се
намира в причинна връзка с употребата на електроножа, към която е неутрално
човешко поведение. Комисията е приела, че електроножът е единствената причина за
увреждането, а не управлението или служенето с него. Посочено е още, че не е
възможно по категоричен начин да се установи причината за отклонението
(моментната му повреда), въпреки принципната техническа изправност, установена в
представените в хода на проверката протоколи за техническа изправност.
От писменото становище на проф.д-р В.К. става ясно, че изгарянето при г-жа Б.
е установено още на операционната маса, както и че причина за същото е електродът
от монополарната система за коагулация (електропроводима гумена подложка с
правоъгълна форма). От същото става ясно, че използването на електронож е
съвременна технология за оперативни разрези и коагулация, като в световната
практика са описани подобни случаи, такива е имало и в клиниката през последните 10
години, макар и единични. От становището на професора става ясно също, че
пасивният електрод е бил сменен, макар да не е била установена техническата му
неизправност.
Съгласно месечен отчет по договор за сервизна поддръжка на медицинска
апаратура от ****** г. по договор за сервизна поддръжка на медицинска апаратура, в
периода ****** г. – ****** г. не е постъпила заявка или оплакване за проблем с
апаратите. Посочено е, че апаратът електрокоагулатор, модел VIO 300D, Erbe SN
11428591 работи коректно. Представени са и протоколи за сервизна дейност от ******
г. за два електрокоагулатора . В нито един от документите не е отбелязана извършена
смяна на електрода на уреда. Не са представени документите за всички профилактични
проверка на електрокоагулаторите, които съгласно представения договор за поддръжка
на медицинка апаратура, сключен с „М.Т.И.“ ООД, е следвало да се осъществяват два
пъти годишно. Приет като доказателство е и протоколи за техническа изправност от
****** г. и от ****** г., издадени от „Е.“ ЕООД, съгласно които апаратът е годен и
5
изправен и отговаря на изискванията за безопасност и европейските стандарти.
Установено е по делото на следващо място, че на ****** г. ищцата е била
прегледана от лекар специалист и е била поставена диагноза „алопеция,
неуточнена“. На ****** г. й е поставена диагноза „разстройство в адаптацията“.
В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите С. М., М. Б. и А. Б..
От показанията на свидетеля М., участвала като операционна сестра по време на
операцията на ищцата на ****** г. се установява, че нейните задължения преди такава
операция са да подготви инструментите, да нареди операционната маса, да вземе
стерилни сетове и когато пациентът е вече интубиран, тя влиза в операционната зала.
За стерилните сетове е пояснила, че това са чаршафите, с които се покрива пациентът,
за да може всичко да е стерилно, като само мястото, където се реже, остава открито.
По отношение на калтера или електрокоагулатора е пояснила, че това е електронож, с
който се режат тъканите по време на операция. Същият е снабден с електрод, който се
поставя на тялото на пациента – на бедрото или подбедрицата, а другата част от уреда
е самият нож, с който работи хирургът. Не тя е поставила електрода в случая, това
влизало в задълженията на асистентите на оператора. Както тя, така и екипът, не са
забелязали нередност по време на операцията. Счита, че и това няма как да стане, тъй
като пациентът е изцяло покрит, а ако има проблем с апарата, той не би могъл да се
използва. Не е известно кой е свалил електрода от крака на пациентката и кой е
констатирал изгарянето.
От показанията на свидетелите М. Б., дъщеря на ищцата, и А. Б., съпруг на
ищцата, съдът приема, че още по време на болничния престой в ответното лечебно
заведение, ищцата е разбрала за изгарянето и се притеснявала, тъй като при нея не е
отишъл специалист по изгаряния, опасявала се дали за нея се полагат адекватни
грижи. След изписването й оттам, още на същия ден е била приета в клиниката по
изгаряния на ******" Н.И.П.“ и била настанена в стая, която се намирала много далеч
от тоалетната. Ищцата се придвижвала изключително трудно заради гръбначната
операция и заради раната на крака. Чувствала се отчаяна и безпомощна. Лекарите там
обяснили, че лечението ще бъде дълго и трудно. Извършени били няколко оперативни
манипулации, като от ищцата е била взета кожа за извършване на присадка на мястото
на изгарянето, която не се имплантирала успешно и се наложило да бъде частично
отстранена. Физическото състояние, в което се намирала и отдалечеността от
санитарно помещение, наложили да потърсят стая с подобрени условия (т.нар. ВИП-
стая), за която заплатили допълнително. След отхвърлянето на присадката и
инфектирането на раната, взели решение да потърсят медицинска помощ в друго
лечебно заведение, където лечението било проведено с промивки, превръзки и
медикаменти. По време на лечението се наложило да приема и успокоителни,
предписани от психиатър, заради силния стрес и тревожността, която развила. Имала
мисли за самоубийство, поради което близките се редували да стоят при нея, за да
не посегне на живота си. Постоянно плачела, била безпомощна, изнервена и не
можела да се обслужва. Имала нужда от чужда помощ дори за ежедневната си
хигиена. В резултат от изгарянето останал голям белег, от който ищцата се
притеснявала и се стремяла да прикрива. Сънят не бил пълноценен, изпитвала
неприятни усещания от досег на материи с мястото на изгарянето. Косата й започнала
да капе. По препоръка на лекарите в „П.“ носела пристягащ чорап върху превръзката,
от което болките се засилвали още повече. Лекуващите от ****** я посъветвали да не
носи чорапи, а да се правят ежедневни превръзки. Ползвала отпуск поради временна
неработоспособност около 6 месеца и през м.09.2024 г. се върнала на работа.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
6
следните правни изводи:
С оглед съдържащите се в исковата молба фактически основания на
предявените искове и формулураният петитум, съдът приема, че е сезиран с претенции
с правно основание по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ев. по чл. 50 ЗЗД.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е
необходимо в съответствие с разпоредбите на чл. 154 ГПК ищецът да установи
наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2)
осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител
на работата с необходимите елементи (деяние – неправомерно поведение, изразяващо
се в действие или бездействие, вреда – имуществена и неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа
– чрез действие/бездействие, което пряко съставляват извършването на възложената
работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не
съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС №
9/1966 г.). Вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на
ответника е да обори при условията на обратно доказване /пълно и главно/
презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си – че по време на
оперативната интервенция лекарския екип, осъществяващ същата не е имал
задължението и възможността да следи за работата на процесната апаратура
(електрокоагулатор с електроди), вкл. че начинът на работа на уреда, не е свързан с
човешко поведение, че причина за настъпилото изгаряне се дължи на случайно
събитие, вкл. на недобра електропроводимост на кожата на пациента.
По предявения евентуален иск по чл. 50 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи,
процесната вещ е собственост на ответника, който факт не е спорен, че вредите за
ищцата са настъпили от самата вещ, а не от поведението на лицата, на които е било
възложено да ползват същата при оперативната интервенция.
В тежест на ответника е да установи възраженията си, че процесната вещ е била
изправна вкл. във всеки един момент от провеждане на оперативната интервенция,
както и че причината за изгарянето е извън качествата на самата вещ, че вредите се
дължат изключително на пострадалата.
Твърденията на ищеца, че ответното лечебно заведение следва да отговаря като
възложител на работата на операционния екип, извършил гръбначната операция на
ищцата на ****** г., тъй като неговите членове не били извършили същата безопасно,
съдът намира за недоказани в производството, като съображенията за това са следните:
В съдебната практика на Върховния касационен съд, Гражданска колегия е
даден отговор на въпроса кое действие или бездействие на лекар/специалист по
здравни грижи е противоправно. Най-често то се определя като действие или
бездействие, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и
практика методи и технологии за осъществяване на медицинската помощ– чл. 79, ал. 1
ЗЗ; с утвърдените по съответния ред медицински стандарти в съответната област – чл.
6, ал. 1 ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на
чл. 5, ал. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална
медицина; с основния принцип на правото на медицинска помощ – качество, което
понятие е посочено в чл. 80 ЗЗ и включва в себе си своевременност и достатъчност на
медицинската помощ; неспазване правата на пациентите, като например правото на
информирано съгласие или на безопасност на лечението – чл. 86, ал. 1 ЗЗ, както и с
неспазване на етичните изисквания към упражняването на медицинската професия,
7
залегнали в Кодекса за професионална етика на българските лекари – арг. от чл. 190,
ал. 1 ЗЗ. Деянията, които противоречат на посочените изисквания могат да се
изразяват в различни действия или бездействия, като например неправилно лечение,
неправилна диагноза, неправилно извършена манипулация/операция, неправилно или
липсващо постоперативно наблюдение, несвоевременно поставяне на диагноза,
несвоевременно предприемане на лечение и др. (така Решение № 255 от 18.03.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 985/2020 г., IV г. о., ГК и др.)
Пак в същото решение е посочено, че от разпоредбите на чл. 86, ал. 1, чл. 88, ал.
1 и чл. 92 ЗЗ се извличат основните задължения на лекаря - да приложи диагностични
и лечебни методи, които са общоприети, отговарят на съвременното ниво на
диагностика и лечение, безопасни и безболезнени са, доколкото това е възможно; да
уведоми пациента за лечението и произтичащите от него рискове, с цел да го подготви
за неговото информирано съгласие, което включва уведомяване за диагнозата и
характера на заболяването, за целите и естеството на лечението, за разумните
диагностични и терапевтични алтернативи, очакваните резултати, евентуалните
рискове, свързани с предлаганите на пациента диагностично – лечебни методи, за
вероятността за благоприятно повлияване и риска за здравето при прилагане на други
методи, имената, длъжността и специалността на лицата, които участват в
диагностично-лечебния процес. Изпълнението на тези задължения гарантира правата
на пациента на сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури,
провеждани по време на лечението му и правото му да получи ясна и достъпна
информация за здравословното си състояние и методите за евентуалното му лечение.
Съдебната практика отдава значение на действителното, а не на формалното
информиране на пациента и приема, че на установяване подлежи обстоятелството,
дали пациентът би дал съгласието си, ако би бил действително, а не формално
информиран. Когато пациентът се е съгласил с определено лечение, диагностичен
метод, манипулация или операция, след като е получил информацията, посочена в чл.
88, ал. 1 ЗЗ, рискът от възникването на конкретни усложнения, присъщи за
предприетите диагностично-лечебни дейности, преминава върху него. В този смисъл
съгласието на пациента представлява акцептиране на възможните рискове, вътрешно
присъщи за съответната медицинска интервенция, но не означава акцептиране на
лекарската грешка и нейните вредоносни последици, т. е. наличието на дадено в
писмена форма съгласие на пациента преди интервенцията, не освобождава лекаря от
отговорност, ако се установи наличие на негово противоправно поведение.
Въз основа на събраните в хода на производството доказателства настоящата
инстанция не може да приеме за установено в производството, че са налице пропуски
или такива действия, осъществени от страна на медицинския екип, извършил
оперативната интервенция на ищцата, извън приетите и съществуващи медицински
стандарти, съответно за ненадлежно упражняване на професионалните задължения от
лекарския екип - физическите лица, осъществили интервенцията на ****** г. в
лечебното заведение на ответника. Медицинските дейности и лечението са били
извършени от служители на ответника - високо квалифицирани и компетентни лекари
специалисти, по отношение на които по делото не е установено да не са спазили
конкретни изисквания на медицинските стандарти. Въз основа на приобщените по
делото документи и показанията на разпитания свидетел М., съдът намира, че
употребата на електрокоагулатор при гръбначни операции, каквато е претърпяла
ишцата, е съвременен способ на лечение, като изборът на същия зависи от преценката
на лекуващия лекар. Установено е също така, че електродът, като част от електроножа
обичайно се поставя на крака на пациента, в зависимост от положението му на
операционната маса, като в случая е бил поставен върху подбедрицата на ищцата
съобразно възприетата медицинска практика. Установено е и че тялото на пациента по
8
време на операцията с изключение на мястото, където е правен разрезът, е било
покрито със стерилни чаршафи с цел запазване стерилността на оперативното поле.
Бил е покрит с такова медицинско изделие и кракът на ищцата с поставения върху него
електрод. Изяснено е също така от събраните доказателства, че докато не приключи
операцията, стерилните чаршафи, с които е покрито тялото на пациента, не се
премахват, съответно никое лице от оперативния екип не е имало видимост към
електрода на коагулатора. Не се твърди и не е установено в производството (противно
на доводите на ищцата, наведени вкл. и с представената по делото писмена защита)
самият уред да е използван неправилно от член на оперативния екип, тъй като напр.
електродът е бил поставен неправилно, поради която неправилна употреба на ищцата
да е причинено процесното изгаряне. Ето защо съдът намира, че ищцата не е
установила наличието на противоправно поведение на някое от лицата, на които
ответникът е възложил работа. Не е доказана твърдяната с исковата молба небрежност
по време на операцията, в следствие на която да е допуснато изгарянето. Простото
позоваване на разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 10 ЗД, че проведеното лечение не е било
безопасно, не може да наложи извод за противоправно действие или бездействие на
лекарите и останалите членове на екипа, извършили операцията, доколкото както се
посочи, използването на такъв уред при гръбначни операции отговаря на
съвременните тенденции в лечението на подобни заболявания, а от друга страна никой
от членовете на екипа няма вменено задължения да извършва проверка на електрода
по време на операцията, премахвайки стерилните пособия. Следва да се съобрази също
така, че изгарянето е причинено от и под повърхността на самия електрод, който е бил
покрит с чаршаф, имащ за цел да запази стерилна оперативната среда. Ето защо и не
може да се приеме за доказано да са налице пропуски в проведеното лечение,
небрежност от страна на екипа или друга форма на неправомерно поведение по
отношение на ищцата, което да се намира в причинна връзка с вредата.
Обстоятелството, че по време на операцията на г-жа Б. е причинено изгаряне от гледна
точка на стандартите и протоколът за лечение, не може да доведе до заключение, че
лечението не е било безопасно осъществено.
В обобщение на изложеното главните искове по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД са
недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, при което исковете са
предявени, следва да бъдат разгледани евентуалните такива по чл. 50 ЗЗД.
Съгласно ППВС № 17/63 г., ако вредите са настъпили в резултат на вещта, с
която си служи дееца, без за тяхното настъпване да е допринесъл той, отговорността
на възложителя е по чл. 50 ЗЗД. Съгласно т. 3 от ППВС № 4/75 г., когато при ползване
на дадена вещ са допуснати нарушения на предписания или общоприети правила,
отговорността е по чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати
и са произлезли вреди от вещта - отговорността е по чл. 50 ЗЗД. Собственикът на
вещта и лицето, под чийто надзор се намира тя, носят отговорност пред увредения и
тогава, когато вещта им е предадена от производителя като напълно обезопасена
технически, а също така и когато не съществува техническа възможност за нейното
обезопасяване.
Тези разяснения са актуални и се прилагат и в последвалата практика на ВКС -
решение № 367 от 12.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1140/2009 г., III г. о., решение № 99
от 10.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4659/2007 г., III г. о., решение № 94 от 21.07.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 537/2010 г., IV г. о., решение № 59 от 14.04.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 4190/2014 г., IV г. о., решение № 59 от 14.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4190/2014 г.,
IV г. о., решение № 177 от 25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1263/2016 г., III-то г. о.
Собственикът на вещта има най-общото задължение да я обезопаси. Това
9
задължение съществува не само за вещи, които поради свойствата си могат да бъдат
източник на опасност, но и за всички останали вещи, които при определени външни
обстоятелства могат да бъдат опасни. Отговорност на собственика или на лицето, под
чийто надзор се намира вещта, за неизпълнение на това задължение не възниква в
случаите, когато вредата е настъпила по изключителна вина на пострадалия, на трето
лице или поради непреодолима сила – ППВС № 7/1959 г.; ППВС № 17/1963 г.;
решение № 309 от 4.06.2014 г. по гр. дело № 1354/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение №
266 от 7.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2016 г., IV г. о., решение № 537 от
13.05.1999 г. на ВКС по гр. д. № 1632/98 г., IV г. о.
В случая, въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. и ангажираните
такива от ответника, съдът намира, че причиненото на ищцата увреждане се дължи
изключително на собствената на ответника вещ. Макар по делото да са представени
протоколи, съгласно които електроножът е технически изправен, то същият е проявил
такива свойства по време на операцията на ищцата, че електродът му е причинил
процесното изгаряне. Както е прието в протокола за извършената от ИА „М.Н.“
проверка, така също и от другите писмени материали, представени от ответника и
приети като доказателства по делото, макар и преминал проверка за техническа
изправност, електродът на електрокоагулатора е установената причина за изгарянето.
От писмените доказателства съдът прие също така за установено, че в медицинската
практика са описани подобни случаи, такива е имало и в клиниката по Н. на ответника
през последните 10 години. Следователно и съдът намира, че причинената вреда се
дължи на особени качества на вещта, които са се проявили по време на операцията на
ищцата и които са предизвикали процесното изгаряне.
В производството не са установени възраженията на ответника, че
отговорността му като собственик на вещта не може да бъде ангажирана. Не са
доказани твърденията, че вредата се дължи изключително на пострадалата, на трето
лице или че е налице непреодолима сила (каквато не се й твърди от ответника, който
се е позовал с отговора на случайно събитие, което не изключва отговорността му).
Ето защо и предявеният иск по чл. 50 ЗЗД е доказан по основание.
Следва да се даде отговор на въпроса какъв е справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди.
От събраните и обсъдени и по-горе доказателства (писмени и гласни) се
установява, че причиненото на ищцата телесно увреждане е възникнало
непосредствено след операция на гръбначния стълб, като веднага след изписването
от ответното лечебно заведение, тя е хоспитализирана в друга болница. Претърпяла е
три оперативни интервенции по повод изгарянето, включително и операция по
присаждане на кожен имплант, взет от нея. Отделно от това инфектирането на раната и
развитието на бактериални процеси е наложило продължително лечение и
необходимост от ежедневното обработване в сравнително дълъг период от време,
през който ищцата е изпитвала значителни по обем и интензитет физически болки.
През този период пострадалата не е можела да се обслужва сама, изпитвала е
затруднения при извършване на ежедневните си дейности. Всичко това е повлияло
негативно на съзнанието и на психическото здраве, наложило е да потърси
психиатрична помощ и да приема успокоителни медикаменти. За период от около
шест месеца е ползвала отпуск поради временна неработоспособност, но дори и след
изтичането му у нея е останало неприятно усещане при допир на материи в областта
на изгарянето, а сънят бил неспокоен. Отделно от това на задната повърхност на
подбедрицата е останал белег, който причинявал естетически дискомфорт.
Наред с изложеното съдът отчита, че към датата на инцидента ищцата е била
жена в зряла възраст, работеща по трудово правоотношение и грижеща се за
10
домакинството си, като причиненото изгаряне е променило съществено
ежедневието за периода на временната неработоспособност, през който освен че е
имала нужда от чужда помощ, е следвало да полага ежедневни грижи за раната си на
фона на психическа нестабилност и депресивни мисли.
При тези фактически констатации, съобразявайки съдебната практика при
случаи, сходни на настоящия, спецификите на казуса, при отчитане на икономическите
условия в страната и стандартът на живот към средата на 2024 г., съдът намира, че
справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищцата във връзка с
процесния инцидент неимуществени вреди е в размер на сумата 16 000 лева, за която
искът следва да бъде уважен и да се отхвърли за разликата до 20 000 лева.
Законна лихва за забава върху това вземане ищцата претендира от датата на
увреждането /****** г./, като това искане е основателно и следва да се уважи /чл. 84,
ал. 3 ЗЗД/.
По иска за обезщетение за имуществени вреди:
Въз основа на приетите по делото доказателства и показанията на свидетелите
Б. и Б., съдът намира, че този иск е доказан по основание и размер за сумата 1616,24
лева. По отношение на разликата до пълния предявен размер и конкретно по
отношение на разходите за неустановени медицински консумативи/изделия, мляко за
тяло, закупените на 08.03.2024 г. (преди увреждането) чорапи Релаксан на обща
стойност 153,02 лева съдът приема, че ищецът не е установил наличието на причинна
връзка между извършения разход и процесното увреждане, с оглед което и в тази част
претенцията подлежи на отхвърляне.
Що се касае за възраженията на ответника, че извършването на тези разходи не
е било задължително, съдът следва да посочи, че от показанията на разпитаните
свидетели и от представената медицинска документация се установява необходимостта
от извършването на останалите разходи – тези за заплащане на стая с подобрени
хигиенни условия и намираща се по-близо до санитарните помещения в лечебното
заведение, за избор на лекарски екип, който да извърши оперативните интервенции,
предвид че проф. А. е била лекуващ лекар на ищцата, разходите, свързани с
ежедневната необходимост от промИ.е и превързване на раната, препоръката за носене
на чорап върху превързаната рана, както и предписаните медикаменти за намаляване
на стреса, нервното напрежение и депресивните настроения у ищцата. Следователно и
този иск следва да се уважи на евентуалното основание за сумата от 1616,24 лева.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата следва да се присъди сума в размер на
2840,00 лева от общо сторени разноски в размер на 3510,77 лева – разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение, заплатено по банков път на
процесуалния представител на страната съгласно представения по делото договор за
правна защита и съдействие и доказателства за плащането.
Ответникът не е претендирал присъждането на разноски за производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. В. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес:
****** срещу ****** „С.И.Р.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес: ****** главни искове с
правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 20 000 лева, представляваща
11
обезщетение за претърпени неимуществени вреди (увреждане на здравето, болки и
страдания), както и сумата 1769,26 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди (разходи, свързани с проведено лечение), които вреди са настъпили от
причинено на К. В. Б. на ****** г. по време на операция термично изгаряне в областта
на дясна подбедрица.
ОСЪЖДА ****** „С.И.Р.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес: ****** да заплати на К.
В. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: ****** по предявените е условията на
евентуалност искове с правно основание чл. 50 ЗЗД сумата 16 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (увреждане на
здравето, болки и страдания), ведно със законната лихва от ****** г. до окончателното
плащане, както и сумата 1616,24 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди (разходи, свързани с проведено лечение), ведно със законната лихва от
17.10.2024 г., които вреди са настъпили от причинено на К. В. Б. на ****** г. по време
на операция термично изгаряне в областта на дясна подбедрица от електрод на
електроколагулатор, собственост на ****** „С.И.Р.“ ЕАД, ЕИК ******.
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. В. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес:
****** срещу ****** „С.И.Р.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес: ****** искове с правно
основание чл. 50 ЗЗД за разликата над уважените до пълните предявени размери, както
следва: искът за обезщетение за претърпени неимуществени вреди (увреждане на
здравето, болки и страдания) за разликата над сумата 16 000 лева до сумата 20 000
лева, искът за обезщетение за имуществени вреди (разходи, свързани с проведено
лечение), за разликата над сумата 1616,24 лева до сумата 1769,26 лева, които вреди са
настъпили от причинено на К. В. Б. на ****** г. по време на операция термично
изгаряне в областта на дясна подбедрица от електрод на електроколагулатор,
собственост на ****** „С.И.Р.“ ЕАД, ЕИК ******.
ОСЪЖДА ****** „С.И.Р.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес: ****** да заплати на К.
В. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: ******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 2840,00 лева, представляваща разноски в първоинстанционното
производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, подадена до Софийски
градски съд чрез Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от
него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12