Решение по дело №906/2020 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 260038
Дата: 19 февруари 2021 г.
Съдия: Красимир Иванов Петракиев
Дело: 20204400500906
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№…………                                   19.02.2021 г.                                ГР. П Л Е В Е Н

 

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                    ІІ възз. граждански състав

на ДВАДЕСЕТИ ЯНУАРИ               две хиляди  двадесет и първа година

В открито заседание в следния състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

                                          ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

                                                              К. ПЕТРАКИЕВ

 

Секретар:     И. Ц.

Прокурор:  ………………………………….

като разгледа докладваното от съдията ПЕТРАКИЕВ

В.ГР.Д.  № 906 по описа за 2020 година

за да се произнесе взе предвид следното:

        

Производство по чл.258 и следващите от ГПК.

 

С Решение № 260236/29.09.2020 г., Плевенски районен съд по гр. дело № 1979/2020г. по описа на същия съд е прекратил с развод на основание чл.49, ал.1 от СК гражданския брак, сключен на 09,10,2010 г., с акт за граждански брак №0419/09,10,2010 г. на Община Плевен, между К.Н.К., ЕГН **********, и Т.Б.К., ЕГН **********, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина и на двамата съпрузи.

Определил местоживеенето на детето П. К. К., ЕГН **********, да бъде при майката Т.Б.К., ЕГН **********,***.

Предоставил упражняването на родителските права върху детето П. К. К., ЕГН **********, на майката Т.Б.К., ЕГН **********.

Определил режим на лични контакти на детето П. К. К., ЕГН **********, с бащата К.Н.К., ЕГН **********, както следва - всяка първа и трета седмица от месеца – от 18,00 ч. в петък до 18,00 ч. в неделя, с преспиване при бащата, както и един месец през лятото, когато не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; първата половина от Коледната и Великденската ваканция; официалните, Коледните и Великденските празници през четните години, а Новогодишните празници - през нечетните години.

Осъдил бащата К.Н.К., ЕГН **********, да заплаща на детето П. К. К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Т.Б.К., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200,00 лева, считано от датата на завеждане на делото до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване.

Постановил след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име Г..

Предоставил ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Плевен, ***, на съпругата Т.Б.К., ЕГН **********, и детето П. К. К., ЕГН **********, като на основание чл.57, ал.2 от СК Т.Б.К., ЕГН **********, следва да заплаща на К.Н.К., ЕГН **********, сумата от 212,79 лева месечно, представляваща обезщетение за ползване на семейното жилище, считано от влизане на настоящото решение в сила.

Осъдил К.Н.К., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на РС Плевен държавна такса върху определения размер на издръжката на детето П. в размер на 288,00 лева.

Постъпила е въззивна жалба от К.Н.К. срещу постановеното решение от Плевенски районен съд в частта му, относно определения размер на издръжката, относно обезщетението за ползване на жилището, както и в частта за определената държавна такса. В нея се правят оплаквания, че неправилни са изводите на съда относно разпределението на тежестта на издръжката между двамата родители. Твърди се, че майката следва да поеме по-голяма част от нея, независимо, че полага преките грижи за детето, тъй като живее в досегашното семейно жилище и няма задължения към други низходящи. Твърди, че независимо, че е собственик на това жилище, след предоставяне ползването върху него на бишата му съпруга следва да заплаща свободен наем, а получава минималнатаработна заплата. Не приеме извода на съда, че на детето са необходими 350лв. месечно за издръжка, тъй като не е изложил аргументи в този насока и не са представени доказателства. Счита че неправилно съдът е намалил наполовина дълживмото обезщетение по чл.57 ал.2 от СК от 425.58лв. на 212.79лв. без да назначи допълнителна експертиза и да установи каква част от жилището ползва детето, позовавайки се и на изявление на въззиваемата, че е съгласна да заплаща и по-висок размер на обезщетението. Моли съда да отмени решението на първата инстанция в обжалваните му части и да постанови друго по същество на спора, с което да определи издръжка в размер на 180лв. за малолетното му дете, да уважи иска за обезщетение по чл.57 ал.2 от  СК в размер на  300лв. и да коригира дължимвата държавна такса относно определената издръжка.

Срещу така подадената въззивна жалба от К.Н.К. е постъпил писмен отговор от Т.Б.К.. В него излага становище, че жалбата е неоснователна. Навежда доводи, че съдът правилно е определил както размера на издръжката, така и размера на обезщетението за лишаване от ползване на собственото му жилище. Моли Окръжния съд, да потвърди обжалваното решение.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предметът на настоящето производство обхваща решението само в обжалваните му части – относно издръжката и обезщетението по чл.57 ал.2 от СК, съответно разноските в това число и д.т. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

По въпроса за издръжката:

Съгласно чл.143 ал.1 и ал.2 от СК „Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.“

В чл.142 ал.1 и ал.2 от СК е предвидено изрично, че „Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.“ Към момента на приключване на съдебното дирене и изготвяне на решението пред настоящата въззивна инстанция МРЗ е определен с ПМС № 331/26.11.2020 г. в размер на 650лв.

На фона на тази нормативна уредба по делото са установени следните обстоятелства:

Видно от удостоверение за раждане от *** г., че детето П. е родено на *** г., с родители - страните по делото, като към момента на изготвяне на настоящето решение е навършило 10 години.

Видно от социалния доклад, изготвен от ДСП-Плевен, че детето е ученичка в трети клас в училище „***“ гр.Плевен, като любими предмети са й изобразително изкуство и технология на предприемачеството. Обича да рисува и да моделира.

Видно от  представеното удостоверение от 25.08.2020 г., издадено от „ДСД“ ЕООД, че за м.февруари 2020 г. въззиваемата е получила БТВ в размер на 631,96 лева.

От представеното удостоверение изх.№39 от 18.08.2020 г., изходящо от „Велина ХМ“ ООД се установява, че за м.май и юни 2020 г. въззиваемата е получила брутно ТВ в размер на около 300,00 лева, а за м.юли 2020 г. – БТВ в размер на 613,50 лева.

От представеното удостоверение изх.№2 от 14.05.2020 г., издадено от „Техноекип авто“ ЕООД се установява, че въззивникът работи на трудов договор и получава БТВ в размер на минималната работна заплата за страната.

От представеното копие на нот.акт от 26.09.1997 г. се установява, че въззивникът притежава и друг недвижим имот /освен семейното жилище/– къща с дворно място, в с.Ореховица.

Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравословното им състояние и всички други обстоятелства, които са от значение за всеки конкретен случай, като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено непозволен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват извън целите на издръжката /така т. 4 ППВС № 5/1970г/. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на децата и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал. 1 СК.

Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация /съгласно дадените указания още с ППВС № 5/1970г, т. 5/. Според т. 6 от цитирания тълкувателен акт, двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при който се отглежда детето. Пояснено е, че усилията, които се полагат в този случай от родителя по повод ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при определяне размера на издръжката, която този родител дължи. Под понятието възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се преценява към момента на постановяване на решението.

Съгласно ал. 2 на чл. 142 СК минималният размер на издръжката е определяем като една четвърт от размера на минималната работна заплата от 650лв. или 162,50 лв. Този размер на издръжката би се дължал и когато родителят не реализира никакви доходи и е безработен.

В настоящето делото е установено, че и двамата родители работят. Детето е ученичка в трети клас с подчертан интерес към изкуство и приложни дисциплини. Те изискват и допълнителни средства за материали, освен ежедневните за храна, облекло и учебни помагала. С оглед социално-икономическите условия в страната, съдът, след като пазарните цени на стоките и услугите, чието закупуване е в непосредствена връзка с тяхното отглеждане (в т. ч. цени на хранителни стоки, лекарства, медицински консумативи, дрехи и обувки, детски играчки, транспорт и др.), стойностите на учебните помагала /предвид обучението в електронна среда/ и допълните дейности, се налага изводът, че нуждите на детето П. от месечна е в размер от 350 лв, от които бащата К.К. следва да поеме издръжка в размер на 200лв., като разликата до посочената сума се поема от майката, върху която са преките и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на двете деца. Този размер на издръжката няма да съставлява особено затруднениеза въззивника предвид трудоспособната възраст; липсата на данни за влошено здравословно състояние и на алиментни задължения към други непълнолетни низходящи лица.

Що се отнася до доводите на жалбоподателя за наличието на други задължения - за заплащане на квартира- същите са неоснователни. На първо място, тези задължения не се конкурират с алиментните му задължения към малолетното му дете. Евентуалното заплащане на наем за квартира - се явява последица от неговото виновно противобрачно поведение и затова не би могъл да черпи права от същото.

По въпроса с обезщетенето по чл.57 ал.2 от СК.

Безспорно по делото е установено, че въззивникът е собственик на семейното жилище. Също така правилно съдът го е предоставил за ползване на майката, на която е възложил и упражняването на родителските права върху детето, с оглед най-вече съхраняване интересите на детето – роднински, приятелски кръг, близост до училище и т.н.

В тези случаи законът чл.57 ал.1 от СК е предвидил, че „По силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5, възниква наемно отношение“. Същевременно в чл.57 ал.2 от СК е посочено, че „Всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод. Не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Определеният размер на наема може да бъде изменян при промяна на обстоятелствата.“

В настоящия случай съдът е назначил съдебно-техническа оценителна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и се приема за обективно и от настоящия състав, според което дължимият наем за имота е в размер на 425.58лв. Съдът е определил, че въззиваемата следва да заплаща на въззивника половината от този наем – 212.79лв., като е приел, че тя ползва жилището заедно с непълнолетното дете наполовина.

Тези изводи са изцяло правилни и законосъобразни. Независимо колко голямо е едно жилище представляващо апартамент неговото ползване е само при условията на идеални части. Невъзможно е ползването на такъв имот в условията на реални части, тъй като по самото си естество и предназначение – спомагателните помещения – коридор, санитарни помещения, кухня и дневна /ако са обособени/ не позволяват разделно ползване. Не може да се приеме, че всеки ползвател следва да обитава една спалня. Напротив всеки има достъп до всяка от стаите на жилищния имот. Поради това и детето ползва половината от имота, а майката ползва другата половина. Затова и наема, който следва да заплаща на въззивника е в размер от половината на определения от вещото лице по пазарни цени.

Ето защо съдът счита, че изводите на РС-Плевен са правилни и законосъобразни.

Също така правилно и в съответствие с чл.73 ал.2 вр. с чл.69 ал.1 т.7 от ГПК е определена и дължимата държавна такса за присъдения размер на издръжката.

Предвид изложеното Окръжният съд приема, че обжалваното Решение на Плевенски районен съд в обжалваните му части, е валидно, допустимо и обосновано на доказателствата по делото в съответствие с разпоредбите на Закона, липсват основания за неговото изменение или отмяна и поради това следва да бъде потвърдено. С оглед подробността и обстоятелствеността на изложените към първоинстанционното решение мотиви въззивната инстанция препраща и към тях на основание чл.272 от ГПК.

С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА на осн. чл.272 от ГПК Решение № 260236/29.09.2020 г., постановено от Плевенски районен съд по гр. дело № 1979/2020г., в  обжалваната му част като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280 ал.3 т.2 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                  ЧЛЕНОВЕ :