Р Е
Ш Е Н
И Е
№260066/11.6.2021г.
гр. Девня
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ДЕВНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание, проведено на дванадесети
май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при участието на секретаря Искра
Василева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1338/2019 г. по описа на РС – Девня, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е за делба на недвижими
имоти - в първа фаза по допускане на делбата.
Образувано е по искова молба от А.Н.Й.,
ЕГН: ********** и М.И.М., ЕГН: ********** срещу К.М.А., ЕГН: ********** за
делба на недвижим имот, находящ се в град *, общ. *,
обл. Варна, бул. ***“, а именно: АПАРТАМЕНТ № *,
вход *, етаж *, блок *,
попадащ в квартал *, парцел * по плана на
града, със застроена площ от 61, 97 кв. м., състоящ се от входно антре, две
стаи, кухня, баня - тоалет и две тераси, ведно с прилежащото му избено помещение
№ *, с площ от 6, 13 кв. м., както и 2, 1611%
ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно дворно
място на 70, 72 кв. м., при граници на апартамента: стълбище и апартамент № *,
жилище от вх. *, паркинг и тревна площ; при граници на
избеното помещение: изба на апартамент №*, изба на
апартамент №17, паркинг и коридор. Твърди се в исковата молба, че ищците са
съсобственици по наследство на ½ идеални части от така описания имот,
придобити от общия им наследодател И.М.И. чрез покупко продажба, обективирана в
нотариален акт №*** от 1999 г. Излага се, че те са узнали за
притежавания от тях имот след внезапната кончина на общия им наследодател, след
което са установили, че през 1999 г. той е придобил ½ ид. част върху
процесния имот от продавачите С. Ж.
К. и съпругата му. Сочи се, че последващо чрез
покупко - продажба през 2003 г., Св. К.е прехвърлил
собствеността върху целия апартамент на трето лице, въпреки, че е притежавал само
половината от имота. В следващите години имота е препродаван многократно на
различни лица, като към днешна дата се притежава от ответницата К.М.А.. Счита
се, че нотариалният акт, с който е продаден чужд имот или по - голяма част от
притежавания не създава права, тъй като никой не може да прехвърли права,
каквито не притежава, респ. повече права отколкото притежава. Заявява се, че
сделката е действителна, но този нотариален акт не може да се противопостави на
истинския собственик или на притежаваната от ищците 1/2 ид. част от недвижимия
имот. Моли се съда, да приеме за установено, че ищците А.Й. и М. М. са
собственици на ½ от процесния имот и да допусне и извърши делба на същия
при следните квоти: 3/8 ид. части за ищцата А.Й., 1/8 ид. част за ищеца М.
М. и 4/8 ид. части за отв. К.А..
С молба от 28.10.2020 г. е направено
искане за конституиране на наследника на починалата ищца и са уточнени
делбените квоти, както следва: за новоконституираната страна И.И.Г. 3/8 идеални
части, за М.И.М. 1/8 идеална част /като е представено удостоверение, че същия
се отказва от наследството на А.Н.Й./ и за ответницата К.М.А. 4/8 идеални части
от процесния имот.
С Определение № 260125 от 06.11.2020
г. е заличена като страна в производството А.Н.Й., поради настъпила смърт на
ищцата и е конституиран като съделител в производството нейния наследник - И.И.Г.,
ЕГН: **********.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба. Ответницата, чрез редовно упълномощени процесуални
представители, оспорва изцяло исковата молба и моли същата да бъде отхвърлена
като неоснователна, необоснована и недоказана. Заявява, че въпреки
представените доказателства ищците не се легитимират като собственици на имота,
чиято делба претендират. Възразява, че тя се явява купувач по пета подред
прехвърлителна сделка, като е закупила целия имот на 09.02.2012 г. и го е владяла
явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от пет години, поради което го е
придобила по давност. Счита, че по отношение на нея е приложима разпоредбата на
чл. 70 ал. 1 от ЗС, тъй като е добросъвестен купувач и не е знаела, че купува
имота от несобственик, като давността в нейна полза е категорично изтекла. Предявява
евентуален обратен иск срещу П.А. и И.Д. за възстановяване на неоснователно
платената сума за 1/2 ид. част от процесния недвижим имот, възлизаща на 4 250
лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на обратния иск до
окончателното плащане. Отправя искане за конституиране на лицата П.А. и И.Д.
като трети лица – помагачи на ответницата в производството. Моли, предявеният
обратен иск да бъде уважен в случай, че съдът с решението си в първата фаза на
делбата приеме, че ищците са собственици на 1/2 ид. част от процесния имот и
допусне делбата при исканите от ищците квоти. Претендира заплащане на разноски
от третите лица – помагачи.
С
определение №246/20.05.2020 г. като трети лица – помагачи на страната на
ответницата са конституирани П.М.А., ЕГН: ********** и И.М.Д., ЕГН: **********
и е приет за съвместно разглеждане предявения от ответницата обратен иск срещу тях.
С Определение №260008 от 22.01.2021 г. съдът е отменил определението за
конституиране на П.М.А. като трето лице помагач на страната на ответника, на
основание чл. 219 ал. 2 от ГПК, като производството по делото е продължило
между съделителите и третото лице – помагач И.Д..
В о.с.з. ищецът, чрез процесуалния си
представител адв. Р. И. поддържа
исковата молба по съображенията, изложени в нея, като доразвива доводите си в
представена в срок писмена защита.
Ответницата, чрез процесуалните си
представители оспорва иска за делба с твърдението, че е едноличен собственик на
целия имот, който е придобила в резултат на добросъвестно владение. Претендира
разноски.
Съдът,
след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Съгласно удостоверение за наследници
с изх. №ГР17 от 06.08.2019 г., издадено от Община Провадия, И.М.И. е починал на
26.07.1999 г., като е оставил за свои наследници по закон М.И.М., ЕГН:**********
– син и А.Н.Й., ЕГН:********** - съпруга. Наследници на последната, която е
починала по време на процеса – на 10.10.2020 г. са ищците М.И.М. и И.И.Г., ЕГН:**********,
видно от удостоверение за наследници изх. №ГР17-443/1/ от 13.10.2020 г.,
издадено от Община Провадия. От представеното по делото Удостоверение изх.
№1235 от 14.10.2020 г. на Девненски районен съд е видно, че М.И.М. се е отказал
от наследството, оставено след смъртта на своята майка А.Н.Й..
От представените и приети по делото заверени
копия на нотариални актове за продажба на недвижим имот се установява следното:
С нотариален акт №76, т. I, per.
№451, дело №145/20.11.1998 г. продавачът „Солвей соди"АД, чрез
пълномощника си И. Руйчев, продава на С. Ж.
К. апартамент No *,
находящ се в гр. Д*, бул. „*", вх.
„*", ет.*, попадащ в
кв. 18, парцел 14 по плана на града, със застроена площ от 61, 97 кв. м.,
заедно с прилежащото му избено помещение №19 с площ от 6, 13 кв. м., както и 2,
1611 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху недвижим
имот, в който попада сградата – държавно дворно място на 70, 72 кв. м.
С нотариален акт №*,
т. *, per. №* дело
№38/02.02.1999 г. продавачът С. Ж.
К. за себе си и като пълномощник на съпругата
си И. И. К.
продава на И.М.И. ½ ид. части от апартамент №***
попадащ в кв. 18, парцел 14 по плана на града, със застроена площ
от 61, 97 кв. м., заедно с прилежащото му избено помещение № 19 с площ от 6, 13
кв. м., както и 2, 1611 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на
строеж върху недвижим имот, в който попада сградата – държавно дворно място на
70, 72 кв. м.
С нотариален акт №***,
дело 324/21.05.2003 г. С. Ж. К.
продава на М. Я. О.
целия недвижим имот, находящ се в гр. ***, а именно:
апартамент №19 от пететажен жилищен блок, построен върху общинско дворно място
в парцел 18, в кв. 14 по плана на гр. Девня, със застроена площ от 61, 97 кв. м.,
заедно с прилежащото му избено помещение №* с площ от
6, 13 кв. м., както и 2, 1611 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на
строеж.
Впоследствие М.
О. продава на С.н Д.
И. недвижим имот, находящ се в гр. Девня, бул. ***
а именно: апартамент №19 от пететажен жилищен блок, построен върху общинско
дворно място в парцел 18, в кв. 14 по плана на гр. Девня, със застроена площ от
61, 97 кв. м., заедно с прилежащото му избено помещение №*
с площ от 6, 13 кв. м., както и 2, 1611 % ид. ч. от общите части на сградата и
правото на строеж, за която сделка е съставен нотариален акт №***
дело 504/04.08.2003 г.
С нотариален №***
дело №251/22.04.2004 г. С. Д. И. и
В. Р. продават на
Н. И. К.
отново целия имот.
През 2005 г. Н.
К. продава целия имот на П.М.А. и И.М.Д., за което е съставен
нотариален ***, дело № 34/02.02.2005 г.
С нотариален акт ***
дело №54/09.02.2012 г. ответницата К.М.А. купува целия имот от П.А. и И.Д..
По делото са представени още удостоверения
за данъчна оценка на процесния недвижим имот /7 698 лв. данъчна оценка на имота
по удостоверение, издадено 24.01.2020 г./; схема на имота, издадена от СГКК –
Варна; квитанции за платени данъци от ответницата К.А.; удостоверение за
сключен на 23.07.1994 г. граждански брак между А.Й. и И.М.И.; удостоверение за
семейно положение на ответницата К.А. – неомъжена.
От показанията на свид. М.
Г. Г. – майка на ответницата се установява, че
последната живее в процесния апартамент от закупуването му до настоящия момент
непрекъснато и необезпокоявано от никого. Апартамента е бил закупен от третото
лице – помагач в процеса със средства на приятеля на ответницата, но „записан
на нейно име“. Никой не е знаел, че има проблем с имота, до момента на
получаването на съдебните книжа, като до този момент никой не е предявявал
претенции към апартамента.
Последното се потвърждава и свид. Я.
И. М., която
заявява пред съда, че познава ответницата от 2017 г. и от тогава до настоящия
момент тя живее в двустаен апартамент, находящ се в бл. ***
заедно с приятеля си.
В обяснения, дадени по реда на чл. 176 от ГПК третото лице – помагач Ив. Д. заявява, че е закупил процесния апартамент от
„Н.“, след което го е ремонтирал основно и е
живял в него необезпокояван от никого в продължение на 7 години, след което го
е продал на ответницата и нейния приятел, които са се нанесли в жилището
веднага след продажбата.
Предвид липсата на каквито и да било
противоречия в показанията на двете свидетелки и обясненията на третото лице –
помагач съдът ги кредитира напълно като достоверни. Въпреки безспорната
заинтересованост на свид. М. Г. и третото лице –
помагач от изхода на делото, преценявайки техните твърдения с оглед останалите
доказателства по делото, съдът няма основания да се съмнява в тяхната обективност.
Разпитана като свидетел по искане на ищците
е свид. Н. М.И.
– леля на ищеца М. М., която потвърждава изложеното в исковата молба твърдение,
че ищците и тяхната майка са узнали, че общия им наследодател е придобил
процесния имот едва след неговата смърт. Други, относими за делото факти, този
свидетел не установява.
Въз основа
на така установената и възприета фактическа обстановка съдът изграждайки
вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Предявен е конститутивен иск за съдебна
делба с правно основание чл. 34 ал.1 от ЗС. Производството е в първа фаза, по
допускане на делбата. Тук съдът изследва въпросите за наличието на
съсобственост между съделителите върху имуществото предмет на делбата,
основанието на което същата е възникнала, между кои лица и за кои имоти ще се
извърши делбата, както и каква е частта на всеки съделител в
съсобствеността.
Ищците основават съсобствеността си
върху процесния недвижим имот на нотариален акт №***, дело №38/02.02.1999
г., по силата на който техния общ наследодател е придобил собствеността на
½ ид. част от имота. Ответницата противопоставя възражение за изтекла в
нейна полза придобивна давност досежно целия имот, с твърдението, че го е
владяла добросъвестно в продължение на повече от 5 години.
Възражението на ответницата, че е
придобила имота по давност е направено своевременно – с отговора на исковата
молба. Същото се преценява от настоящия състав като основателно по следните
съображения:
Съгласно чл. 79 от Закона
за собствеността /ЗС/ правото на собственост се придобива с непрекъснато
владение в продължение на десет години, а ако владението е добросъвестно
правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5
години. Според чл. 70 ал. 1 от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее
веща на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или че предписаната в закона форма е опорочена.
Следователно, за квалификацията на владението като добросъвестно съгласно чл. 70 от
ЗС е необходимо фактическата власт да е установена на правно
основание /в случая договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт
№***, дело №54/09.02.2012 г./ и приобретателят
към момента на осъществяване на правното основание да не е знаел, че
праводателят му не е собственик. Съгласно чл. 70 ал. 2 от ЗС тази
добросъвестност се предполага до доказване на противното. От цитираните норми
следва, че добросъвестността се преценява към момента на възникване на правното
основание и се предполага до доказване на противното, като знанието на купувача
следва да се докаже по несъмнен начин. По настоящото дело безспорно се
установява, че ответницата е придобила процесния имот на юридическо основание -
с нотариален акт за продажба. От закупуването на имота на 09.02.2012 г. тя
явно, непрекъснато и открито упражнява фактическа власт върху целия имот, вкл.
и върху спорната 1/2 ид. част от него. Този факта се доказва както от
показанията на разпитаните по делото свидетели, така и от обясненията на
третото лице – помагач, а така също и представените квитанции за заплатени от
ответницата данъци за процесния имот през годините 2012 г. – 2019 г. По делото
липсват каквито и да било доказателства, че към датата на покупката тя е
знаела, че праводателят й не е собственик, т .е презумпцията на чл. 70 ал. 2 от
ЗС не е оборена.
Вярно е, че съдебната
практика е непротивочерива по въпроса, че продажбата на
чужда вещ не е нищожна, но не поражда вещно - транслативно действие, тъй като никой
не може да се разпореди с право, което не притежава. Продажбата на чужда вещ не
е нищожна, тя е валидна и има значение като юридическо основание за
добросъвестно владение. В редица решения, постановени по реда на чл. 290 и сл.
от ГПК на ВКС е застъпено становището за възможността на купувача да се
позовава на кратката придобивна давност в хипотезата, когато продавачът не е
собственик и не е имал знание за това и сделката е сключена при спазване на
формалните изисквания, както е в настоящия случай. Така напр. Решение
№86/30.10.2020 г. по дело №3076/2019 г. на ВКС, ГК, II г. о., с което изрично е
прието, че „лицето, закупило недвижим имот от несобственик и противопоставящо
възражение по чл. 79 ал. 2
от ЗС на лице, закупило същия имот от същия праводател и
вписало акта си преди този на лицето, претендиращо придобивна давност, е
добросъвестен владелец, щом не е доказано в процеса, че е знаело, че
праводателят му не е собственик“. Обстоятелството, че прехвърлителят не е
притежавал собственост и включеното в нея вещно правомощие да владее имота, не
е пречка установената от приобретателя фактическа власт да бъде квалифицирана
като владение. Това е така, щото владението е фактическо състояние /за разлика
от правото на владение, което е субективно право/ и правната уредба на
субективните права е неприложима към факти. В същия смисъл са Решение №177/08.04.2019
г. по дело №4119/2017 г. на ВКС, ГК, I г. о., както и цитираните в писмената
защита на ответницата Решение №33/02.03.2011 г. по т. д. № 417/2010 г. на ВКС,
ТК, II г. о., Решение№11/13.07.2018 г, по гр. д. №1451/2017 г. на ВКС и Решение
№309/06.12.2012 г. по дело №697/2012 г. на ВКС, II г. о.
Цитираната в
исковата молба и писмената защита на ищците съдебна практика, съдът намира за
неотносима към процесния казус.
С оглед на изложеното по - горе, настоящият състав приема,
че в полза на ответната страна към момента на предявяване на иска кратката
придобивна давност е изтекла. При това положение правоизключващото възражение
на ответницата се явява основателно, тъй като същата се легитимира като
собственик на целия процесен имот по оригинерен начин. По силата
на чл. 99 от ЗС осъществяването на това придобивно основание от своя
страна е довело до изгубване от ищците на правото им на собственост върху
имота, поради което предявеният иск за делба следва да бъде отхвърлен.
С оглед отхвърлянето на главния иск, съдът не дължи разглеждане и
произнасяне по евентуално предявения обратен иск, обусловен от уважаването на
главния иск.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78 ал. 3
от ГПК ищците следва да
заплатят на ответницата направените от нея разноски, които съгласно
представения списък възлизат в общ размер на 920 лева, от които 900 лева
адвокатско възнаграждение и 20 лева такси за препис от
документи. На основание чл. 9 от Тарифа № 1 за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят
държавна такса в размер на 25 лева.
По обратния иск, предявен
като евентуален, страните нямат право на съдебно - деловодни разноски, тъй като
същият не е разгледан от съда. В този смисъл съдът съобразява задължителната
съдебна практика - Решение №210/27.07.2015 г. на ВКС по гр. д.
№5600/2014 г., ІV г. о., ГК, постановено в производство по чл. 290 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 344 ал. 1 изр. 1 от ГПК,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.И.Г., ЕГН: **********
и М.И.М., ЕГН: ********** срещу К.М.А., ЕГН: ********** иск за делба на
недвижим имот, находящ се в гр. Девня, общ. *****, попадащ в
квартал 18, парцел 14 по плана на града, със застроена площ от 61, 97 кв. м.,
ведно с прилежащото му избено помещение № 19, с площ от 6, 13 кв. м., както и
2, 1611% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху
държавно дворно място на 70, 72 кв. м. като неоснователен.
ОСЪЖДА И.И.Г., ЕГН: ********** и М.И.М.,
ЕГН: ********** с адрес: *** да заплатят на К.М.А., ЕГН: ********** с адрес: ***
направените по делото съдебни разноски в размер на 920 лева /деветстотин и
двадесет лв., 00 ст./
ОСЪЖДА И.И.Г., ЕГН: ********** и М.И.М.,
ЕГН: ********** с адрес: *** да заплатят в полза н абюджета на съдебната власт,
по сметка на РС – Девня сумата от 25 лева /двадесет и пет лв., 00 ст./ държавна
такса за водене на делото.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от К.М.А., ЕГН: **********
против И.М.Д., ЕГН: ********** обратен иск за връщане на платената цена за процесния имот
– сумата от 4 250 лева.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач И.М.Д., ЕГН:
**********.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7 ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на
всяка от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: