№ 284
гр. София, 10.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Петър Стоицев
Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Ирина Стоева Въззивно частно наказателно
дело № 20221100600387 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. XXII от НПК.
Постъпила е жалба, подадена от адвокат С.М.Н., действащ като
защитник на осъденото лице Г.А.Р., срещу Определение от 19.07.2021 г.,
постановено по НОХД № 23650 по описа за 2014 г. на СРС, НО, 106-ти
състав, с което писмената молба на осъдения в частта за връщане на
приобщените по НОХД № 23650 по описа за 2014 г. на СРС, НО, 106-ти
състав като веществени доказателства 2 броя регистрационни табели с ДК №
****, оставени на съхранение във 2 РУ СДВР, е била оставена без
разглеждане като процесуално недопустима, и в частта за връщане на
приобщените по същото дело като веществени доказателства 1 брой лек
автомобил марка „Алфа Ромео“ с номер на рама ZAR93900007208582, на
съхранение на паркинг „Врана“, и 1 брой контактен ключ за посоченото
превозно средство, на съхранение във 2 РУ СДВР – е била оставена без
уважение като неоснователна.
В жалбата се твърди, че атакуваният съдебен акт е бил постановен в
нарушение на материалния закон. Посочва се, че с представеното пред СРС
споразумението за прекратяване на Договор за покупко-продажба от
30.01.2013 г. е било целено да се удостовери, че между страните по него не е
налице гражданскоправен или друг спор. Твърди се, че при анализа му СРС е
постановил свръхпетитум и е дал нежелана защита, като се е намесил в
отношенията на два частноправни субекта. В жалбата са направени доводи, че
договорът за покупко-продажба е нищожен поради „невъзможен предмет“ на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради което сделката изначално не е била
годна да породи правни последици и такива никога не са настъпили в правния
мир. За прехвърлянето на автомобила съществували изначални и
непреодолими пречки от правно естество – обектът съществувал, но страните
1
по сделката не можели да придобиват права и задължение по отношение на
същия, тъй като талоните за МПС-то били предадени на залогодателя по
предходно сключения договор за залог върху автомобила. Твърди се, че
сделката била опорочена от съставена невярна декларация. По делото
липсвали данни за правен спор относно собствеността върху процесния
автомобил. Възразява се срещу преценката на СРС, че със споразумението
договорът бил прекратен, а не развален, като се изтъква, че
първоинстанционният съд не бил взел предвид факта, че Г.А.Р. като продавач
по договора за продажба не бил изпълнил задължението да прехвърли
собствеността върху автомобила. Посочва се, че представеното споразумение,
независимо от използваните изразни средства и правно-техническа
терминология, трябвало да бъде тълкувано в унисон с правилата на чл. 20 от
ЗЗД, а именно да се търси действителната обща воля на страните – всеки да
върне това, което е получил по договора (разваляне на договора с обратна
сила) поради виновното неизпълнение от страна на Г.А.Р.. Съгласно
правилото на чл. 111, ал. 2 от НПК и цитираната в жалбата практика на ВКС
веществените доказателства се връщали на правоимащите лица, от които
били отнети, като в понятието „правоимащ“ не се включвало само
собственика на вещта, но и всяко друго лице, което има каквито и да е права,
свързани с упражняването на фактическа власт върху вещта. Прави се искане
за отмяна на определението и постановяване връщането на 1 брой лек
автомобил марка „Алфа Ромео“ и 1 брой контактен ключ за посоченото
превозно средство на Г.А.Р..
Не е постъпило е възражение срещу депозираната жалба.
Съдът, като обсъди направените оплаквания и доводи в жалбата, както и
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
Съдебното производство по НОХД № 23650 по описа за 2014 г. на СРС,
НО, 106 състав е било образувано по внесен обвинителен акт за извършено от
Г.А.Р. престъпление по чл. 313, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК. С присъда същият е
бил признат за виновен и му е било наложено наказание. С присъдата съдът е
постановил веществените доказателства - 1 брой лек автомобил марка „Алфа
Ромео“ с номер на рама ZAR93900007208582, на съхранение на паркинг
„Враня, 2 броя регистрационни табели с ДК № **** и 1 брой контактен ключ
за посоченото превозно средство, на съхранение във 2 РУ СДВР, да бъдат
оставени по делото до разрешаването на възникналия граждански спор между
подсъдимия Г. А. Р. и Б.Д.П.. След извършен инстанционен съдебен контрол
по ВНОХД № 3229 по описа за 2018 на СГС, НО, IX състав, присъдата била
потвърдена и същата влязла в сила.
В развилото се производство било установено, че през 2008 г. Г.А.Р.
придобил правото на собственост върху лек автомобил марка „Алфа Ромео”,
модел „159”, с peг. номер **** и с номер на рама ZAR 93900007208582.
Впоследствие Г.А.Р. получил паричен заем, за обезпечението на който бил
учреден залог върху автомобила в полза на заложна къща „Заложна къща С.“
ООД (предишно наименование „Ч.“ ЕООД) с управител Б.Д.П., и превозното
2
средство било оставено в заложната къща, наред с двата регистрационни
талона, талони за сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и за технически преглед, както 1 брой ключ
за автомобила. Преди да направи всички плащания по заема автомобилът бил
взет от паркинга, без уведомяване на заложния кредитор. Г.А.Р. подал
заявление за нови талони и пререгистрация на автомобила, въз основа на
което били издадени нови регистрационни документи. С договор за покупко-
продажба на МПС, сключен на 30.01.2013 г. в писмена форма с нотариална
заверка на подписите, Г.А.Р. - като продавач, прехвърлил на Ц.Р.Й. - като
купувач, правото на собственост върху автомобила, заедно с всички
принадлежности, срещу задължението за заплащане на продажна цена. С
протокол за доброволно предаване от 31.01.2013 г. Ц.Р.Й. предал автомобила
и ключа към него по делото.
Касателно веществените доказателства е налице предходно произнасяне
по друга молба от същата страна. С Определение от 22.07.2020 г.,
постановено по НОХД № 23650 по описа за 2014 г. на СРС, НО, 106 състав,
молбата е била оставена без уважение, като е било постановено връщане на
Началника на ОПП-СДВР на регистрационните табели. Въззивният съд с
Определение № 260515/23.10.2020 г., постановено по ВЧНД № 3791 по описа
за 2020 г. на СГС, НО, XVII въззивен състав, е потвърдил изцяло акта на
първостепенния съд, като е стигнал до изводите, че не е налице
гражданскоправен спор между Г.А.Р. и заложна къща „Заложна къща С.“
ООД (предишно наименование „Ч.“ ЕООД), вземайки предвид споразумение
от 22.02.2017 г. между Г.А.Р. и „Заложна къща С.“ ООД и удостоверение по
изпълнително дело № 20168510405580 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 и
район на действие СГС, но са налице неразрешени гражданскоправни
отношения между Г.А.Р. и Ц.Р.Й. касателно правото на собственост върху
автомобила.
С молба от 31.05.2021 г. е направено отново искане за връщане на
автомобила, ключа и регистрационните табели, а към молбата е било
приложено копие на споразумение към договор от 30.01.2013 г. за покупко-
продажба на МПС, сключено на 13.01.2021 г. между Ц.Р.Й. и Г.А.Р. в писмена
форма. С обжалваното определение СРС е оставил молбата в частта за
връщането на автомобила и ключа без уважение с мотивите, че представеното
споразумение има характера на споразумение за прекратяване на договора за
продажба, и оттам – същото произвежда действие занапред, без да заличава
правните последици на договора за продажба от 30.01.2013 г. СРС е посочил,
че споразумението не съставлява способ за придобиване на правото на
собственост или отказ от него, като няма и необходимата форма за
действителност, за да обуслови основателността на молбата.
Първоинстанционният съд се е мотивирал, че въпреки отсъствието на правен
или фактически спор между молителя и Ц.Р.Й. касателно автомобила, Г.А.Р.
не представя доказателства за легитимацията си като собственик или
ползвател на МПС-то. Касателно регистрационните табели СРС е приел, че
искането е недопустимо, доколкото е налице вече произнасяне по този
въпрос, върху който се е формирала сила на пресъдено нещо.
3
С оглед изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна страна:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения
срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима
и редовна.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Предвид изказа в депозираната жалба при посочване на обжалваното
определение и липсата на изрично уточнение в коя част същото се обжалва,
въззивният съд счита, че с жалбата се инициира инстанционен съдебен
контрол върху определението на СРС в цялост, въпреки маркирания в
закючителната ѝ част петитум.
В този смисъл, настоящият съдебен състав счита, че правилно
първостепенният съд е оставил без разглеждане жалбата касателно искането
за връщане на регистрационните табели. С Определение от 22.07.2020 г.,
постановено по НОХД № 23650 по описа за 2014 г. на СРС, НО, 106 състав, е
било разпоредено връщането им на Началника на ОПП-СДВР, а този акт на
съда е бил потвърден с Определение № 260515/23.10.2020 г., постановено по
ВЧНД № 3791 по описа за 2020 г. на СГС, НО, XVII въззивен състав, с което
въпросът касателно регистрационните табели на автомобила е формирал
непререшаемост.
Въззивният съд се съгласява и с мотивите на първоинстанционния съд,
за да остави без уважение депозираната молба в частта касателно лекия
автомобил и контактния ключ. Видно от материалите по делото и
предходните съдебни произнасяния, към настоящия момент не са налице
данни за неразрешени гражданскоправни отношения между Г.А.Р. и заложна
къща „Заложна къща С.“ ООД (предишно наименование „Ч.“ ЕООД)
касателно правото на собственост върху автомобила. С оглед декларираното в
представеното споразумение следва да се приеме, че такъв спор не е налице и
между страните Ц.Р.Й. и Г.А.Р.. Въпреки това не може да се приеме, че
именно Г.А.Р. се явява „правоимащ“ по смисъла на закона, за да бъде
обусловена основателността на молбата му.
Представеното с молбата споразумение има характера на споразумение
за прекратяване на договора за покупко-продажба на процесното МПС.
Въззивният съд не се съгласява с доводите в жалбата, че договорът не е
произвел действие, тъй като същият е изначално нищожен поради
„невъзможен предмет“. Предметът на сделката се свързва с обекта на
правоотношението, към което е насочено поведението на страните по
сделката – това са действия, бездействия, нематериални правни и
имуществени блага. Сделката е нищожна поради невъзможен предмет, ако
към момента на постигне на съгласието, предметът е фактически или правно
невъзможен. Фактическата невъзможност на предмета означава, че той не
съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може
да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на
науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако
предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане
на съгласието. Правната невъзможност на предмета означава, че за неговото
4
възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна
пречка (например нормативно уредени забрани за извършване на сделката
или ограничения за обособяването на обекта). Видно от материалите по
делото към датата на изповядване на сделката пред нотариус, с което е
завършен фактическият състав по сключването и от който момент същата е
произвела вещно-транслативно действие, автомобилът е съществувал и е бил
в гражданския оборот. В този смисъл упражняването на фактическата власт
върху талоните за автомобила се явява ирелевантно за действителността на
сделката, а и видно от данните по делото на Г.А.Р. са били издадени нови
регистрационни документи. В жалбата само бланкетно се споменява за
опороченост на сделката поради невярна декларация, без да се уточни за коя
точно става въпрос. Доколкото липсват данни за обявяване нищожността на
сделката и същата е била изповядана в изискуемата от закона форма съгласно
чл. 144, ал. 2 от ЗДвП, следва да се приеме, че същата е произвела
облигационно и вещно-прехвърлително действие.
Съдът изцяло се съгласява с изводите на СРС касателно характера на
представеното споразумение, а инвокираното възражение за свръхпетитум и
превратно тълкуване на волята на страните по него се явява неоснователно.
Свободата на договаряне се простира до пределите, зададени от
императивните разпоредби на закона, добрите нрави и морала, а не
безгранично. Основанията и формата на разваляне на двустранните договори
са уредени изрично в разпоредбите на чл. 87 и сл. в ЗЗД, като страните не
могат да предоговарят по собствено усмотрение същите. Видно от
използвания изказ и направените договорки в споразумението става въпрос за
прекратяване на правоотношенията между страните. Няма данни за разваляне
на договора по право (чл. 89 от ЗЗД). Няма данни за отправяне на
едностранно предизвествие от изправната до виновната страна по договора за
разваляне на същия с или без даване на срок за изпълнение. Страните в
споразумението не са уговорили връщане на насрещно дадените престации по
договора от 30.01.2013 г. – в споразумението се споменава само за
автомобила, но видно от договора за продажба правото на собственост върху
същия е било прехвърлено срещу насрещното задължение за заплащане на
продажна цена. В този смисъл, именно тълкувайки обективираната в
споразумението воля, СРС правилно е стигнал до извода, че става въпрос за
прекратяване, а не за разваляне на договора, което има действие занапред (от
13.01.2021 г. – датата на сключване на споразумението) и не може да заличи
правните последици от извършената продажба.
Нещо повече, представеното споразумение не съставлява годен способ
за прехвърляне на правото на собственост от титуляра му до момента на
молителя или за учредяване на някакво вещно право. Способите за
придобиване на правото на собственост са изрично уредени в закона (numerus
clausus). От съдържанието на споразумението не може да се заключи, че с
него правото на собственост е прехвърлено или настоящият му титуляр се
отказва от него, или че последният е учредил някакво право в полза на
молителя. Отделно от това, споразумението е било сключено в обикновена
писмена форма, а съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 2 от ЗДвП за
прехвърляне на правото на собственост върху регистрирани автомобили (вкл.
5
и с прекратена регистрация) подписите на страните трябва да бъдат
нотариално заверени. За да може споразумението за прекратяване на
договора да доведе до промяна е необходимо спазване на изискуемата форма.
Въззивният съд, подобно на районния съд, достигна до извода, че по
делото не са налице данни, а и с молбата не се представят доказателства,
обуславящи основателността на молбата на Г.А.Р. като правоимащо лице за
връщане на процесните автомобил и ключ. По изложените съображения,
въззивната инстанция намира, че обжалваното определение е правилно и не
са налице основания за отмяната му. Същото следва да бъде потвърдено в
цялост като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 19.07.2021 г., постановено по НОХД
№ 23650 по описа за 2014 г. на СРС, НО, 106-ти състав, в цялост.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6