РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
РАЙОНЕН СЪД- ДИМИТРОВГРАД
РЕШЕНИЕ
№ 260028
07.12.2022 год.,
гр.Димитровград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Димитровградски
районен съд, в открито заседание на 10.11.2022
год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЪР ПЕТРОВ
С участието на секретаря Пл.
Дянкова, като разгледа г.д. № 1493 по описа на съда за 1994 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
1.
Производството е по чл. 409, ал.1 от ГПК.
2.
МОЛИТЕЛЯТ – В.А.П. е депозирала молба, в която твърди че била приобретател на 268/ 980 ид.
Части от имот, който е бил предмет на делото. Твърди, че й станало известно ,
че ползването на имота е било разпределено между съсобствениците, но тя не
притежавала изпълнителен лист, ведно със скица, която била неразделна част от
това решение. Твърди още, че изпълнителното дело, по което е било образувано
изпълнително производство въз основа на решение по делото е било унищожено,
както е била унищожена и скицата, изпълнителният лист е бил издаден на страна
по делото, но не и на праводател на молителят. Имало
спор по отношение на това ползване, но предвид гореизложеното, тя нямала
възможност да поиска по реда на принудително производство определяне на точни
граници на отделните части на имота, по тази причина моли от съда на основание
чл. 409, ал.1 от ГПК да й бъде издаден дубликат от решение по делото заедно с
цветна скица, неразделна част от него, която онагледявала и в действителност
съдържа същината на разпореденото от съда
разпределено ползване. В случай, че такава скица не се съдържала по делото,
моли от съда изрично да го укаже, предвид чл. 409, ал.5 от ГПК.
3.
В с.з. се явява лично и чрез
представител поддържа молбата си, моли
за разноски. Представя писмени бележки, в които излага подробни
аргументи в подкрепа на становището си.
4.
НАСРЕЩНИТЕ СТРАНИ- К.И.К., И.К. Е., Й.Г.К. и Ц.Я. К. чрез пълномощник
оспорват на различни основания, молят за присъждане на разноски. В писмени
бележки се твърди, че молителят нямал активна легитимация, защото не е бил
страна по делото; тъй като решението е било постановено по съдебна
администриране по смисъла на чл. 31 и 32 от ЗС, така няма кредитори и длъжници, затова
нямало и подлежащо на изпълнение вземане, така и липсата на цветна скица е
абсолютна пречка за провеждане на изпълнение; решението по делото е било
изпълнено пред СИС- Димитровград чрез въвод във
владение, което е пречка за издаване на дубликат; скицата не била изгубена, а
приложена по г.д.№ 1804/18 г. ДРС; производството по чл. 409 от ГПК имало
специфичен и строго определен обхват, съдът не можел да излиза извън него,
което противоречало на част от доводите на молителят; изнася и доводи по повод
друг вид защита, която молителят може да търси, но извън настоящото
производство.
5.
НАСРЕЩНА СТРАНА- Ж.Г.Ж. не взема
становище.
Правно основание.
6.
ГРАЖДАНСКИ
ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС-ГПК
Чл. 409. (1) Ако
първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е
издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта,
по който е издаден първообразът.(3) Длъжникът може да противопостави освен
липсата на условията по ал. 1 и възражения за погасяване на дълга въз основа на
обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му.
Съдът
намира:
7.
Съдът прие писмените доказателства,
представени по г.д.№1804/17 г. ДРС, в.г.д.№620/18 ХОС, к.д. № 1544/19 ВКС,
в.г.д.№ 818/20 ХОС, в.г.д.№243/20, в.г.д.№ 362/20 ХОС
8.
С решение №476/22.12.1997 г. по делото,
в сила от 22.06.1998 г.(видно
от съобщение за връщане на жалба, приложено на л.12), съдът е разпределил ползването на
недвижим имот- дворно място от 980 кв.м., за който имот пл.№№622 и 623 е
отреден парцел ХХХ в кв.32по плана на гр. Димитровград от 1994 г. между Й.Г.К.
и Цв. Я. К. от една страна и от друга- К.Я. К. и К.С.Д.
от друга; и Ж.Г.Ж. и Д.Г.Т., съобразно и скица, която е неразделна част от
същото решение.
9.
В скица №15- 370730-07.04.2021 г. на
СГКК- Хасково, имота посочен в това решение е индивидуализиран като ПИ с
идентификатор 21052.1017.504.
10.
К.Я. К. е именуван и по друг начин по
това дело. В първото решение по това дело- решене № 229/18.04.1994 г. и
отменящото го решение № 311/ 02.12.1994 г. по в.г.д.№ 790/ 94 г. на ХОС той е именуван
като К. Я. К. , съответно и като К. К.. Това лице не е индивидуализирано с ЕГН
в нито едно от трите решения. В удостоверение за наследници изх.№ 1697/
04.12.2018 г. на Община Димитровград, индивидуализираният с ЕГН **********(така и според молителят) е посочен с имената К.Я.Д.,
починал на 30.08.2011 г., като вдовец.
11.
В
справка от НБД(л.
159- 160)е
видно, че К.Я.Д., починал на 30.08.2011 г., ЕГН ********** бил съпруг на К.С.Д.,
която е починала на 18.10.2000 г.
12.
Съдът констатира, че видно и от
посочената справка, наследник на К.С.Д. и К.Я.Д. се явява И.К.Е..
13.
Според у- ние за наследници изх.№
1091/18.07.2022 г. на Община Димитровград, Д.Г.Т. е починала на 11.09.2016 г. и
оставила единствен наследник- Ж.Г.Ж.
14.
Видно от н.а. №195, т.І, рег. №2242 по д.№
207/00 г. по описа на Нотариус рег. № 096 , на 03.04.00 г. Ж.Г.Ж. и Д.Г.Т. са
продали на г- жа Б. съответни идеални части , равни на посочените в решението
по настоящото дело от имота.
15.
Тези идеални части г- жа Б. е продала на
г- жа Г. П. на 21.06.2000 г., видно от н.а. № 13, т.ІІ, рег.№ 2259, д.№ 256/00
г. по описа на Нотариус рег.№ 355
16.
Вече според заснемването
на кадастралната карта имота е индивидуализиран като ПИ с к.и.№ 21052.1017.315,
а съответните идеални части са дарени от Г. П. на настоящият молител по делото-
В.П. на 26.02.2007 г., видно от н.а. № 93, т.І, рег.№ 1460, д.№ 93/2007 г. по
описа на Нотариус рег. №096.
17.
Представен е н.а. №38, т.3, рег.№ 3915,
н.д.№ 382/2017 г. по описана Нотариус рег.№ 398, с който на 27.09.2017 г. молителят е била призната за собственик на
основание постановление от 27.09.2017 г.
на същият нотариус на основание чл. 587, ал.1 от ГПК за собственик на имота ,
описа в решение №476/22.12.1997 г., но вече на различни идеални части и като
различен номер- к.и.№ 21052.1017.504.
18.
Според н.а. №147, т.V, рег.№6077, н.д.№
788/2012 по описа на Нотариус рег.№ 398,
на 28.11.2012 г. И.К.Е. е дарил на сина си К.И.К. притежаваните от него на
основание наследство идеални части от предметният на делото имот.
19.
Представен в копие е изпълнителен лист
от 07.07.1998 г. , издаден въз основа на решение
№476/22.12.1997 г. на Цв. Я. К.. В изпълнителният
лист е възпроизведен изцяло диспозитива на решението.
20.
Видно от у- ние изх.№ 90/14.01.2020 г.
на ДСИ- Димитровград, по изп. Дело№ 392/98 г. по
описа на ДСИ, образувано въз основа на посоченият по- горе изпълнителен лист,
делото е прекратено на 29.06.2001 г. и унищожено съгласно акт от 04.02.2013 г.
21.
Според извадка от ДСИ, изпълнителното
дело било образувано на 21.07.98 г.(л.44), е по изпълнителният лист е бил
извършен въвод във владение на Й. и Цв., Ж.Ж. и Д. Т., след
което на 29.06.2001 г. делото е прекратено.
22.
По г.д.№
1804/ 2017 г. на ДРС е представена скица по г.д.№ 1493/94 г. за
разпределение на ползуването на парцел ХХХ, кв. 32 (л.15). Скицата е в копие- черно бяло,
подписана е от вещо лице и от районен съдия от 22.12.1997 г. Вижда се печат
вярно с оригинала от нотариус рег.№ 355, с ръкописен текст „ориг.
е при Р. Стоименов“. Исковата молба по това дело е подадена от настоящият
молител, описана е като приложена към тази искова молба.
23.
Събраните други писмени доказателства не се
обсъждат от този съд, тъй като не са необходими за произнасяне по същество на
спора.
По
някои процесуални аспекти.
24.
На първо място трябва да се посочи, че
настоящият акт на съда е решение, а не определение. Аргументите за това следват
от изричният изказ на чл. 409, ал.4 от ГПК, но и характерът на производството и
съдържанието на актът по същество. Производството има всички черти на исковото,
решението се ползва със сила на пресъдено нещо[1]. В
този смисъл, предходната уредба на чл. 248, ал.4 от ГПК (отм.), който изискваше акт на съда-
определение, респективно- практиката на ВС в тази връзка не е приложима днес.
25.
Поставен е въпросът, при положение, че
съдебното решение, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, дали е
изобщо надлежно основание, подлежащо на изпълнение, тъй като производството е
за съдебна администрация на правоотношения, поради което и решението по чл. 32
от ЗС не е със сила на пресъдено нещо. Съдът намира
това възражение за неправилно.
26.
Разбира се, по своята правна природа,
искът по чл. 32, ал.2 от ЗС е правно средство за осъществяване на съдебна
администрация на гражданско отношение между съсобственици за създаването на
промяна в използването и служенето с общата вещ[2]. От
друга страна обаче, решението между страните не може да бъде пререшавано, освен
ако не е налице промяна във фактическата обстановка,
при която е извършено разпределение ползването на съсобствената
вещ и няма основание за разпределение на ползването на съсобствената
вещ, т.е. по силата на чл. 224 от ГПК(отм.),
съответно- чл. 299, ал.1 от ГПК, спорът не може да бъде пререшаван , а
решението се ползва с това си качество[3].
Не може да се спори, че по смисъла на чл. 237, б.(а) от ГПК става въпрос за решение, подлежащо на
принудително изпълнение, защото удостоверява подлежащо на изпълнение вземане,
тъй като е налице изпълняемо
право срещу лицето или лицата, против които се иска издаване на изпълнителен
лист[4].
Това е така, защото съдът постановява императивно за страните- ползватели на
недвижимият имот, че следва да го използват по начина, визиран в съдебното
решение. Така за всяка от страните се създава притезание-
претенция към насрещната страна да даде достъп до имота , в рамките на
постановеното от съда, което притезание е изискуемо-
може да се иска изпълнение след като решението е в сила.
27.
Освен непререшаемост
на спорът по чл. 32, ал.2 от ЗС, според този съд не може да има и съмнение, че
искът е конститутивен, защото с решението се създава
едно несъществувало до този момент правно положение, а в такава правна
конструкция теорията неотклонно приема изпълнителната сила на такова решение.
28.
Възражението за липса
на длъжник и кредитор като релевантни страни в производство по чл. 409, тъй
като става въпрос за изпълнителен лист, свързан с решение по чл. 32, ал.2 от ЗС
, а по този начин- недопустимост на делото, съдът го приема също като неправилно.
Следвайки горните изводи, всяка от страните по посоченото производство имат
двойствените качества длъжник/ кредитор, в зависимост от създадените им права и
кореспондентни задължения по използване на имота.
Терминологията на чл. 409 от ГПК е изпълнена със съдържание и в този случай.
29.
Има и възражение, че
молбата е недопустима, поради липса на надлежна активна легитимация , тъй като
г- жа П. не е участвала в процеса по чл. 32, ал.2 от ЗС и няма как да иска
преиздаване на изпълнителен лист.
30. Производството е особено. То касае от една страна
участниците в производството, при което е издадено изпълнителното основание по
чл. 237, б.(а) от ГПК(отм.), от друга страна обаче то има отношение към всички правоимащи- ползватели на имота по настояще, най-
малкото по аргумент от чл. 235, ал.3 от ГПК. Затова ако възникне спор относно
това кои са действителните правоприемници, той ще трябва да бъде разрешен от
съда, пред който производството е висящо, т. е. съда, разглеждащ молбата
по чл. 409 от ГПК. По същия начин следва да бъде разрешен и спорът
относно правоприемниците на длъжника и в случаите, когато той е починал или е
бил прекратен след издаването на изпълнителното основание, но преди подаването
на молбата за издаване на дубликат от изпълнителния лист[5].
31. По тези причини, съдът прие за необходимо да изследва правоприемствените отношения, касаещи имота изцяло по
начин, изложен в мотивите по - горе[6],
по тази причина прие, че е необходимо да бъдат и конституирани в настоящото
производство визираните тук лица. Част от тях са страни при постановяване на
решението, други- правоприемници въз основа на извършени сделки. Така или
иначе, това е кръгът ползватели, които лично или деривативно
имат право да използват имота , по начин, постановен в решение №476/22.12.1997
г. по делото.
32. Затова и молителят П. има активна процесуална
легитимация, защото тя е правоприемник на участвалите в производството Ж.Г.Ж. и
Д.Г.Т..
33. В допълнение, следва да се посочи, че от плана на гр.
Димитровград, релевантен към момента на издаване на изпълнителният лист е
налице административна промяна, така същият е заснет по нов начин, с нова
номерация, което е отразено в неоспорените официални доказателства по делото.
По същество.
34. За да издаде дубликат за загубен или унищожен
изпълнителен лист, не е достатъчно само изтъкването на обстоятелството, че
първообразният изпълнителен лист липсва. Необходимо е да се докаже фактът на
загубването или унищожаването на изпълнителния лист[7].
35. Предварително следва обаче да се посочи, че съдебното
решение, послужило за издаване на изпълнителен лист всъщност не е
самостоятелно, казано по друг начин- неразделна част от него е и скица на
вещото лице към него, видно от самият диспозитив на
това решение. В този смисъл, има два документа, релевантни към издаден
изпълнителен лист- самото решение като съдебен акт и второ- скица.
36. Необходимо е да се подчертае, че липсват данни
всъщност колко еднообразни екземпляра от скицата е изготвил вещото лице или се
подразбира, че скицата е една. Тогава е логичен въпросът, след като страната по
делото- Цв. Я. К. се е снабдил с изпълнителен лист от
07.07.1998 г., дали само на него е предаден оригинал
от скицата, дали всъщност не му е дадено копие(липсват данни колко изпълнителни листа са издадени-
няма отбелязване върху решението по делото). Следва да се подчертае, че въвод
във владение по изпълнителното дело е
извършен, след което на 29.06.2001
г. делото е прекратено.
37. По делото копие от изпълнителният лист има, в него е
посочено, че разпределението на ползването на имота е съобразно и скица, която
е неразделна част от решение №476/22.12.1997 г. Същото означава, че за молителят е от значение, дали един или двата документа
са изгубени/ унищожени, т.е. ако скица няма- то молбата е допустима, а ако се
докажат предпоставките на чл. 409, ал.1 от ГПК- би била и основателна.
38. Всъщност твърдението на молителят(поне в молбата) е именно такова- че такава скица липсва. В последствие
твърдението се модифицира, че дори и да има ,тя не е цветна и на практика- невозможно е да се използва. Това изначално предполага
допустимост на молбата, това е една от съществените причини да се обсъжда по
същество.
39. За да бъде уважена молбата за издаване на дубликат,
следва да са налице две кумулативни условия: 1. издаденият изпълнителен лист да
е изгубен или унищожен, т. е. същият не се намира в държане на молителя и 2.
молителят да разполага с изпълнително основание, въз основа на което е бил издаден
първоначалния изпълнителен лист. Изгубването на изпълнителния лист е
отрицателен факт, т. е. той няма свое самостоятелно битие и за неговото
настъпване се съди от други факти и обстоятелства. Молителят по чл. 409 ГПК черпи права от твърдението, че ИЛ е изгубен или унищожен, а това
твърдение е отрицателно - то съдържа както признание, че ИЛ е получен от него,
така и че към момента на подаване на молбата този документ физически не
съществува или не се намира в държане на молителя, който поради това не е в
състояние да упражни правата си по него в предвидените процесуални срокове.
доказването на отрицателен факт става чрез ангажиране на доказателства за
положителни факти, които да създадат достатъчно убеждение у съда за
проявлението на отрицателния[8].
40. Молбата за издаване на дубликат е неоснователна, като
аргументите на насрещните страни се споделят изцяло от съда.Няма пречка те да
изложат възражения, че изпълнението е приключило, т.е. липсва право на
принудително изпълнение[9],
а в изказа на чл. 409, ал.3 от ГПК- че това е обстоятелство, настъпило след
установяване на дълга, което обстоятелство погасява последният.
41. Несъмнено се установи, че изпълнителен лист е
съществувал и е използван по предназначение.
42. Безспорно се установи, че изпълнително производство е
било образувано въз основа на този изпълнителен лист и то е прекратено, тъй
като е извършен въвод във владение. Няма как да не се
довери в тази връзка у- ние изх.№ 90/14.01.2020 г. на ДСИ- Димитровград.
43. Следвайки горните мотиви, несъмнено при този въвод, с който е извършено принудителното изпълнение,
правото на ползване реално е разпределено.
44. Казано в обобщение, изпълнителният лист е загубил
своето значение, тъй като принудителното изпълнение е приключило. По тази
причина не само не е необходимо, но и неоснователно да се издава дубликат на
този изпълнителен лист, тъй като дълга е погасен. В този смисъл унищожаването
на изпълнителното дело е естествено правомерно.
45. По тази причина е и без значение дали скицата
съществува или не.
46. Въпреки това трябва да се посочи, че праводателите на молителят не са загубили изпълнителният
лист и скица, или пък тези документи да
са били унищожени. Очевидно е, че при прехвърлянето на имота с н.а. №195, т.І,
рег. №2242 по д.№ 207/00 г. по описа на Нотариус рег. № 096 тази скица е била
представена, а в последствие при сделката с н.а. № 13, т.ІІ, рег.№ 2259, д.№
256/00 г. по описа на Нотариус рег.№ 355 и преди изпълнителното производство да
бъде прекратено, тази скица също е била използвана. При последната сделка
купувач е майката на настоящият молител, която в последствие с от н.а. № 93,
т.І, рег.№ 1460, д.№ 93/2007 г. по описа на Нотариус рег. №096 го дарява на
дъщеря си.
47. Накрая, но не и по значение, тази скица е представена
именно от молителят (макар и в копие) през 2017 г., когато е приложение към исковата молба,
по която е било образувано г.д.№ 1804/
2017 г. на ДРС. Така не е лишено от логика да се предположи, че молителят е
имала поне достъп до копие от скицата, ако не и възможност да се снабди с
оригинален екземпляр от нея.
48. Следва да се посочи, че видно от у- ние изх.№
90/14.01.2020 г. на ДСИ- Димитровград, изпълнителното дело е унищожено през
2013 г., т.е. молителят е имала 6 години, през които да се снабди с оригинал
или поне – желано от нея като качество копие на скицата.
49. Това обстоятелство не е било неизвестно за молителят.
Във всеки един нотариален акт, касаещ правата й върху
имота, а в частност в н.а. № 93, т.І, рег.№ 1460, д.№ 93/2007 г. по описа на
Нотариус рег. №096 е описано , че „… като начина на ползване на имота се
запазва така, както е описано в решение №476/22.12.1997 г., постановено по
г.д.№ 1493/ 1994 г. на РС- Димитровград и приложената скица към него“. Така
обективно не по късно от 26.02.07 г.- датата на изповядване на сделката, ако е
счела, че е необходимо да има скицата , тя е можела да се снабди.
50. Основното обаче е , че тя е придобила имота с тежест,
а това е така, защото изпълнителният лист е бил използван по предназначение- за
принудително изпълнение на решение №476/22.12.1997 г., с извършен въвод във владение.
51. По посочените причини, молбата е неоснователна , в
контекста на направеното възражение по чл. 409, ал.3 от ГПК и следва да се
отхвърли по същество като такава.
Разноски.
52. Отхвърляне на претенцията води до отговорност на
молителят за разноски.
53. Такова искане има направено от К.И.К. и И.К. Е. от една страна- по 600 лева адвокатски
хонорар; и от Й.Г.К. и Ц.Я. К.- също по
600 лева адвокатски хонорар, така са посочени в листа за разноски.
54. Видно от представени пълномощни по делото/ договори за
правна помощ, сумите са платени.
55. Съдът намира, че процесуалният представител е извършил
съответна на платеното дейност.
56. Горното обуславя присъждане в полза на посочените лица
направените разноски в пълен размер.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
молбата
на В.А.П. , ЕГН **********,*** против К.И.К., ЕГН********** и И.К. Е.,
ЕГН**********, Й.Г.К.,ЕГН ********** и Ц.Я. К., ЕГН**********, всички с адрес ***,
съдебен адрес за всички – адв. Д. К.,*** Борис І- ви
, 8- А- 3 и Ж.Г.Ж., ЕГН **********,*** камък 8 по реда на чл. 409, ал.1 от ГПК за издаване
на дубликат на изпълнителен лист , ведно с неразделна част от него – скица, по решение №476/22.12.1997 г., постановено по
г.д.№ 1493/94 г. по описа на РС- Димитровград , като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА
В.А.П. да заплати направените по делото разноски на К.И.К.-
600 лева, И.К. Е.- 600 лева, Й.Г.К.- 600
лева и Ц.Я. К.- 600 лева.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
Да
се изпрати препис от решението на страните
Съдия: /п/ не се чете
[1] Решение № 273 от 8.04.2019 г. на ВКС по гр. д. №
1640/2018 г., IV г. о., ГК; Решение № 33 от 1.04.2016 г. на ВКС по гр. д. №
5781/2015 г., II г. о., ГК
[2] Определение № 175 от 30.XII.1976 г. по ч. гр. д. №
2180/76 г., I г. о.
[3] Решение № 660 от 20.XII.1988 г.
по гр. д. № 660/88 г., IV г. о.
[4] Определение №
1004 от 17.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 844/2004 г., IV г. о.
[5] Решение № 273 от 8.04.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 1640/2018 г., IV г. о., ГК
[6] Вж. т.8- т.18 от настоящите мотиви
по- горе
[7] Решение № 809 от 27.II.1980 г. по гр. д. № 2374/79
г., I г. о.; Решение № 263 от 12.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1138/2011 г., I
г. о., ГК и др.
[8] Решение № 14895 от 10.12.2014 г.
на ВАС по адм. д. № 10590/2014 г., VIII о.