№ 260066 / 18.3.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
г.М., 18.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–.г.М.,НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, І –. ви състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
п. секретаря Гинка Митова и с участието на прокурора …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 166 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд –. г.М. е сезиран с жалба от Д.П.Н. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 19 –. 0996 - 002520 издадено на 26.07.2019г. от Н. с. ,. п. п. О. –. г. М., с което на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер на 200 (двеста) лева и 10 (десет) лева за извършени административни нарушения по чл.150а, ал.1 и чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП.
Недоволно от така издадения санкциониращ административен акт е останало наказаното лице, което в жалбата си до съда развива възражения относно неговата незаконосъобразност, тъй като към момента на деянието е притежавало необходимата категория на управляваното от него МПС. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Д.Н., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата в частта, относно вмененото административно нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП и моли същата да бъде уважена. Развива подробни съображения в нейна подкрепа. Не претендира разноски.
Административно –. наказващият орган: Н. с. ,. П. п. О. - г. М., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Районен съд - г.М., след като се запозна с доказателствата по делото и като взе предвид становищата на страните намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства установяват следната фактическа обстановка:
На 18.06.2019г. в 14:10ч. в г.М., на кръстовището на бул. ,, Александър Стамболийски” и ул.,,Васил Левски” жалбоподателят Д.Н., управлявайки мотоциклет Я. Х. 660 С с регистрационен номер XXXX участвал в реализирано ПТП като бил блъснат от преминаващия без предимство през ул.,,Васил Левски” със своя лек автомобил свидетел С.С.. На място пристигнал екип на с. ,. П. п. О. –. г. М., в който били полицейските служители Ц.И. и К.Д.. Двамата свидетели констатирали възникналото ПТП и съставили Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица № 1023313. П. извършена служебна проверка по регистрационния номер на мотоциклета била направена справка с техническо средство –. таблет и с ОДЧ, вследствие на която било констатирано, че водачът на мотоциклета не е притежавал необходимата категория за управление ,,А” и не носил контролен талон от свидетелството за управление. На жалбоподателя бил съставен АУАН, който му бил връчен и подписан без възражения. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка принципно съдът възприе за безспорно установена и доказана от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Видно от показанията на Ц.И. е, че той, заедно с неговия колега К.Д., са посетили местопроизшествието. Двамата са констатирали механизма на възникналото ПТП и съответно съставили нарочен протокол, в който отразили механизма на настъпването му. Също така свидетелят изрично пояснява, че е положил необходимата служебна грижа като по съответния ред се уверил, че водачът на мотоциклета не притежава изискуемата категория за неговото управление.
Съдът кредитира показанията на свидетеля относно кубиците на управлявания мотоциклет и липсата на правоспособност за неговото управление като достоверни. П. разпита си в съдебно заседание дори се уточнява, че проверката е била извършена по регистрационния номер на МПС –. то.
Следва да бъдат възприети и показанията на разпитания в качеството на свидетел С.С., който обаче не би могъл да даде достоверни показания по предмета на делото, а единствено и само във връзка с възникналото ПТП. Свидетелските показания и на двамата свидетели са еднопосочни и подкрепящи се от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Предмет на преценка на обжалваното наказателно постановление е съответствието му с материалния и процесуалния закон. Както съставения АУАН, така и обжалвания такъв отговарят на изискванията на ЗАНН.
П. така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните доказателства съдът намира, че наказаното лице е извършило административно нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
По делото безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал мотоциклет, чиято категория е ,,А” и същият не е имал такава към момента на възникналото произшествие.
Легалното определение на &6 т.13 от ДР на ЗДвП постановява, че ,,мотоциклет” (по смисъла на закона) е двуколесно пътно превозно средство с кош или без кош, имащо двигател на работа с обем над 50 см. и чиято конструктивна максимална мощност надвишава 45 км/ч. Същевременно нормите на чл.150а, ал.2 т.2,3 и 4 от ЗДвП установяват, че за управление на мотоциклет, водачът му следва да притежава СУМПС, валидно за съответната категория ,,А1”, ,,А2” или ,,А”, каквото жалбоподателят не е притежавал към 18.05.2019г.
П. това положение съдът намира, че управляваният от водача мотоциклет не е притежавал изискуемата категория, което не се отрича и от самия него. Ангажирането и признанието за придобита категория ,,А2” по никакъв начин не обуславя правоспособност за управление на мотоциклет, изискващ категория ,,А”. В същия смисъл са и показанията на свидетеля Ц.И.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез действие, т.е. към момента на управляване на мотоциклета наказаното лице не е притежавало СУМПС за съответната категория, към която спада същото.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят, като правоспособен водач, е следвало да знае необходимите категории за управление, като и респективно липсата на такива, обуславящи извършването на административно нарушение.
Съблюдавайки вида и размера на наказанието санкциониращата разпоредба по чл.177, ал.1 т.2 от ЗДвП предвижда за извършеното нарушение административно наказание глоба от 100 до 300 лева. В случая административно наказващият орган правилно е определил размера на наказанието към средния размер тъй като следва да бъде отчетено и обстоятелството, че жалбоподателят, освен, че не е притежавал СУМПС за съответната категория, но е извършил и друго нарушение –. не е носил контролния талон от СУМПС и е лице с предходни нарушения по ЗДвП. Размерът на наказанието е справедливо определен и в най –. пълна степен би покрил целите на наказанията по чл.12 от ЗАНН.
П. извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.
Ето защо и предвид горните съображения обжалваното наказателно постановление, в неговата обжалвана част, следва да бъде потвърдено.
В останалата част, относно извършеното административно нарушение по чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП същото не е било обжалвано и е влязло в законна сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 19 –. 0996 - 002520 издадено на 26.07.2019г. от Н. с. ,. п. п. О. –. г.М., с което на Д.П.Н. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx е наложено наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева за административно нарушение по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд –. г. М..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: