Р Е Ш Е Н И Е
№260126/28.2.2022г.
Гр. Варна,28.02.2022
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание, проведено на двадесет и осми януари през две
хиляди двадесет и втора година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА сложи за
разглеждане гр. дело № 2113 по описа на ВРС за 2021 година, ХLІІ-ри състав, докладвано от
съдията М. Жекова, за да се произнесе взе предвид следното:
РС Варна е сезиран с главен и евентуален частични осъдителни искове,
предявени от ищците Ж.В., В.В., М.В. и Д.В. против ответника Г.П. .
Ищците по делото Ж.М.В., ЕГН **********, с адрес: ***, В.В.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, *, М.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***
1 и Д.В.В., ЕГН **********, с
адрес: ***, всички чрез адвокат А.П.Х.,
ВАК, със съдебен адрес и
адрес за кореспонденция : *** са предявили главен и евентуален осъдителни искове против ответника Г.П.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***.
Цената на главния иск с правно
основание чл.74 ЗЗД е 1000,00 лева, заявен като частична претенция от 23235.62 лева.
Цената
на евентуалния иск по чл.59 ЗЗД е 1000,00 лева, също частична претенция от
23235.62 лева.
Исковата
си молба ищците основават на следните твърдени правно релевантни факти и
обстоятелства:
Ищците, от които първия ищец -
съпруга, а вторият, третият и четвъртият ищец - синове, твърдят , че са
наследници по закон, при равни квоти, съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН, на починалия на 24.12.2020 г. В. Д.В., ЕГН **********.
На 17.12.1997 година, В. Д.В.
с нотариален акт за дарение на
недвижим имот №*, том *, дело * год. на нотариус Д. С., нотариус при ВРС
дарил на синовете си: В.В.В., М.В.В.
и Д.В.В. следния свой недвижим имот: ВИЛНО
МЯСТО с пространство от 750 /седемстотин и петдесет/ кв.м, съставляващо
имот пл. № */*/ по плана на к.к. „*“, гр. Варна, при граници: улица, имот пл. №*А,
имот *и двор на бившето *, като същият продължил да живее в имота до смъртта
си, въпреки че в нотариалния акт не било запазено правото на ползване.
На
27.12.2013 г., В.В.В., М.В.В. и Д.В.В., като собственици на същия имот,
учредили като ипотекарни гаранти в полза на „Б. Д.“ ЕАД договорна ипотека
върху имота, обезпечаваща отпуснатия на ответника Г.П.П. кредит от същата банка
в размер на 180 000,00 евро по сключен между ответника и Банката
договор за кредит от 27.12.2013 г.
Твърди се от ищците, че ответникът не погасявал редовно вноските
по кредита, поради което починалият В.
Д.В. започнал да заплаща суми по кредита вместо кредитополучателя Г.П.,
независимо, че не бил лично задължен по договора за кредит.
На
01.10.2018 г., 22.10.2018 г., 26.10.2018 г., 29.03.2019 г., 30.08.2019
г., 06.02.2020 в полза на ответника по неговите кредитни клиентски
сметки, В. Д.В. внесъл в „Б. Д.“ ЕАД вноски по кредита в евро и лева, както
следва: С вносна
бележка от 01.10.2018 г. - сумата от 4972.00 евро или в левова равностойност,
по фиксинга на БНБ- 9724.39 лева; с вносна бележка от 22.10.2018 г. - сумата от
2043.14 евро или в левова равностойност, по фиксинга на БНБ - 3996.03 лева; с
вносна бележка от 26.10.2018 г. - сумата от 60.00 евро или в левова
равностойност, по фиксинга на БНБ-117.35 лева;с вносна бележка от 26.10.2018 г.
- сумата от 350.00 евро или в левова равностойност, по фиксинга на БНБ- 684.54
лева;с вносна бележка от 30.08.2019 г. - сумата от 876.00 евро или в левова
равностойност, по фиксинга на БНБ-1713.31 лева; С вносна бележка от 06.02.2020
г. - сумата от 7000.00 лева. Общо
внесената от В. Д.В., претендирана от ищците с настоящата искова молба сума за
погасяване задължението на Г.П.П. по договора за кредит с „Б. Д.“ ЕАД,
обобщават ищците, че била в размер на 23235.62 лева. С погасяване
на част от задължението на ответника към „Б. Д.“ ЕАД по сключения между него и
банката договор за кредит, В. Д.В., като лице обитаващо имота, служещ като
обезпечение на вземането на банката по договора за кредит, собственост
на неговите синове, имал правен интерес от погасяване на вноските, дължими от
ответника.По този начин В.В., в
качеството му на трето лице по договора за кредит, твърдят ищците, че изпълнил
чужд дълг-този на ответника
спрямо банката - кредитор.В допълнение, молят ищците съда да съобрази, че правният интерес на В. Д.В. да
изпълни чуждото задължение по сключения Договор за банков ипотечен кредит на ответника се обосновавал именно от реалната опасност поради непогасяването му
от задълженото лице-кредитополучател Г.П.П., да настъпят неблагоприятни
имуществени последици по отношение на него, тъй като живял и ползвал имота,
както и по отношение неговите синове - ипотекарни гаранти.
Поради това, В. Д.В. заплащал и други
вноски по кредита, за които ищците сочат, че нямат информация, щели да направят
съответните доказателствени искания. Опасността от принудително изпълнение
спрямо ипотекирания от синовете му имот съществувала реално, съществувала и към
настоящия момент, завяват в исковата си молба ищците. С изпълнение на чуждия дълг - този на ответника към „Б. Д.“ ЕАД по
договора за кредит наследодателят на ищците,твърдят ищците, че встъпил в
правата на кредитора „Б. Д.“ ЕАД срещу
кредитополучателя Г.П.П., поради което в неговия патримониум следвало да се счита за възникнало правото му на
вземане за заплатените суми срещу кредитополучателя.Предвид изложеното,
за ищците бил налице правен интерес от завеждането на иск по чл. 74 ЗЗД, на основание на която законова разпоредба
същите, като правоприменици на починалия
В. Д.В. претендират от ответника
заплащането на исковата сума.
Ответникът,
сочат ищците, че се бил обогатил със сумата по погасеното му към банката
задължение за вноски по кредита за сметка на ищците. Налице било имуществено разместване, настъпило в резултат на
погасяване задължения по кредита на ответника със сумата от 23235.62 лева,
частично предявени за 1000 лева, поради което в полза на ищците било налице регресно право, произтичащо
от неоснователно обогатяване, за възстановяване на това, което
наследодателят йм платил на кредитора „Б. Д.“ ЕАД.
В условие на евентуалност, ищците са предявили и иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. Твърдят,
че е налице неоснователно обогатяване на ответника с исковата сума,
представляваща извършени от наследодателя на ищците плащания, предвид липсата на основание за това, т.е. на договорно правоотношение, по силата
на което наследодателят на ищците да се бил задължил да погасява вноските по
договора за кредит, сключен между ответника и „Б. Д.“ ЕАД. Между наследодателя на ищците и ответника липсвала каквато и да е
уговорка, по силата на която той да бил поел задължение да погасява
вноските по кредита. Предвид изложеното, за
ищците бил налице правен интерес от завеждането на евентуалния иск по чл. 59 ЗЗД, с който ищците претендират връщането на
платените от наследодателя им вноски през периода 01.10.2018 г. - 06.02.2020
г. Фактическият състав на иска по чл.59 ЗЗД, сочат ищците в исковата си молба, че включва кумулативно дадените предпоставки: обедняване на едно лице /намаляване имуществото на ищците/, обогатяване на друго /увеличаване
имуществото на ответника/, наличие на причинно-следствена
връзка между обедняването и обогатяването т.е. обедняването на ищците да е
за сметка на ответника и липса на
валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между
страните. В тежест на ищците, сочат
същите по този иск, че било да докажат единствено плащането на вноските по
кредита, за което представят копия от вносните бележки за платените от В. Д.В.
вноски на „Б. Д.“ ЕАД по кредитната сметка на ответника Г.П.П. в „Б. Д.“ ЕАД,
по сключен между него и банката договор за банков ипотечен кредит от 27.12.2013
г. С оглед гореизложеното ищците са отправили и исканията си до съда, като са
ги прецизирали с уточнителната молба.Исканията на ищците заявени в условията на
главен и евентуален частични искове съгласно уточнението са:
1. Да бъде постановено Решение, по
силата на което да бъде осъден ответника
Г.П.П., ЕГН **********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ при равни квоти, при условие на разделност на ищците: Ж.М.В., ЕГН **********, с адрес: ***, В.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, *,
М.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***
1 и Д.В.В., ЕГН **********, с адрес:
***, в качеството йм на наследници по
закон на В. Д.В., на осн. чл. 74 ЗЗД, на всеки от ищците сумата от по 250,00 лв.(двеста и петдесет лева) от общо 1000,00 лева (хиляда лева),
частична претенция от вземане от
23235.62 лева (двадесет
и три хиляди двеста тридесет и пет лева и шестдесет и две стотинки ), представляваща сбор от погасени суми по Договор за банков ипотечен кредит на физическо
лице 27.12.2013 г., сключен между Г.П.П., ЕГН ********** и „Б. Д.“ ЕАД, ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от предявяването на иска- 12.02.2021 г. до окончателното им заплащане.
Обективирано е и искане за присъждане
на сторените от по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение.
2.
В условие на евентуалност, ищците
желаят ВРС да постанови решение, с което да осъди Г.П.П., ЕГН **********,с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ при равни квоти, при
условие на разделност на Ж.М.В., ЕГН
**********,***, В.В.В., ЕГН **********,***,
*, М.В.В., ЕГН **********,*** 1 и Д.В.В., ЕГН **********,***, в
качеството им на наследници по закон на В.
Д.В., на осн. чл. 59 ЗЗД, на всеки
от ищците сумата от по 250 лв.(двеста и петдесет лева) от общо 1000,00 лева, (хиляда лева ) частична претенция от вземане от
23235.62 лев (двадесет
и три хиляди двеста тридесет и пет лева и шестдесет и две стотинки), представляваща сбор от погасени суми по Договор за банков ипотечен кредит на физическо
лице 27.12.2013 г., сключен между Г.П.П., ЕГН: ********** и „Б. Д.“ ЕАД, ведно
със законната лихва върху всяка от главниците от предявяването на
иска- 12.02.2021 г. до окончателното
им заплащане.
Обективирано е и искане за присъждане
на сторените от по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 4 ГПК ищците са посочили следната
сметка, по която да бъде заплатена претендираната сума:Специална адвокатска
сметка: *, при „*„АД.
В подкрепа на твърденията и исканията
си ищците са направили доказателствени искания.
В
срока по чл. 131 ГПК
ответникът Г.П.П., ЕГН **********,със
съдебен адрес: ***, чрез адвокат Ф.Р.
от САК депозира следния отговор на искова молба :
1.
Ответникът оспорва предявените искове .
2. Не оспорва следните факти: на сключен договор за кредит от негова
страна с „Б. Д.“, по който част от
ищците са учредили договорна ипотека за гарантиране на дълга му.
Сумите,
които били платени от наследодателя на ищците, обаче,твърди ответника, че имали
съвсем друго основание.Те
били част от отношенията, които имали В.
Д.В. и брата на ответника - лицето С.П.П.. В действителност, това
било твърде сложно правоотношение и
тук не било мястото за пълно разкриване на действителните отношения, но
ответникът се явявал нещо като гарант на двамата, тъй като единствен разполагал
по това време с доказателства за разполагаеми доходи в по-големи размери и
банката отпуснала кредита на ответника. Наследодателят на ищците и брата на
ответника , твърди последния, че имали трайни отношения и работели с парични
потоци. Като краен платец на задължението бил брата на ответника, който редовно
давал средства на наследодателя на ищците да погасява задължението, тъй като
това било задължение на брата на ответника. Наследодателя на ищците и брата на
ответника, твърди ответника, че били толкова близки, че сумите се давали „на
ръка“, но някои от сумите минавали и по банков път, за което представя
доказателства.
Ето защо, според ответника не било налице неоснователно обогатяване от
страна на отв.П., тъй като не било
налице обедняване на наследодателя на ищците.
На следващо място ответникът е заявил
в срока по чл. 131 ГПК възражение за
прихващане със сумата от 1000 лв. - част от цедирано вземане от брат му по договор за прехвърляне на вземането му
против наследодателя на страните В. Д.В. по договор за заем, който договор бил унищожен, не по вина на брата на ответника.
Сумата, която била предоставена била в размер на 19500 лв. /деветнадесет хиляди и петстотин лева/. Заемът бил даден за 5 годишен срок.
Ответникът
желае ВРС да отхвърли иска с правно основание чл.59 ЗЗД, като неоснователен,
поради извършено прихващане.
Другият
иск според ответника се явявал неоснователен още от изложение на фактите.
Към този момент, сочи ответника, че
няма да претендира разноските, които е извършили, с надеждата да се постигне
спогодба по делото.
В подкрепа на твърденията и
възраженията си ответникът е направил доказателствени искания.
В откритото съдебно заседание от 28.01.2022 г. ищците, чрез процесуалният им представител адв.Х., желаят съда да
уважи така предявения частичен иск като основателен и доказан ведно с
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът,чрез процесуалният му представител
адвокат Р. моли съда да отхвърли иска по едно от двете съображения изтъкнати в
отговора.
Съдът е предоставил срок за писмени бележки ,
като такива са постъпили на 09.2.2022 г. от адв.Х. и на 14.2.2022 г. от адв.Р..
Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 27.12.2013 г. между банка „*„ ЕАД и Г.П.П. , ЕГН *********** е бил
сключен Договор
за ипотечен кредит .По силата на чл. 1 от договора Банката-кредитор е отпуснала на Г.П. в
качество на кредитополучател кредит в размер на 180 000,00 евро /сто
и осемдесет хиляди евро / за финансиране на текущи потребности / чл.1 от
договора /, със срок на издължаване 300 месеца, считано от датата на неговото
усвояване /чл.2 от същия договор – л. 18 –ти от делото /.В чл. 8 от договора от 27.12.2013 г.е разписано,че кредитът се обезпечава
с ипотека на следния недвижим имот :
ВИЛНО МЯСТО,цялото с площ от 750 кв.м. , а съгласно скица с площ от 810 кв.м, с
идентификатор *ведно
с изградената в него ВИЛНА СГРАДА на два етажа със сутерен и подпокривно пространство ,
състоящи се с : сутерен – бойлерно , перално , стая и гараж ;първи етаж – кухня
– столова , дневна и санитарен възел ; втори етаж – три спални , килер и два
санитарни възела и подпокривно пространство - три спални, килер, санитарен възел и фоайе РЗП 291 кв.м. с идентификатор *, КК *, гр.Варна,
адрес на имота :Варна, район Варна ,ж.к. КК *.
С нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № * ,т. * , *, дело * от * от * г., по описа на нот. Б. В., акт
вписан в АВ СВ Варна дв.вх. рег. № * , акт *, т.* , д. № * от * г . е учредена договорната ипотека върху
имота вписан в т. 7 от договора за кредит за обезпечаване на кредита
/л. 21 /.В раздел втори от същия договор е посочено, че за обезпечаване
на всички вземания на кредитодателя“ БАНКА“ *ЕАД към кредитополучателя Г.П.П.
по отпуснатия кредит в размер на
180 000 евро ,подробно описан в пункт първо римско от нотариалния
акт , ведно с лихвата, комисионните , евентуалната наказателна лихва анексите и или разноските , вкл. и на
последващи анекси в случай на разсрочване на кредита ипотекарните гаранти
В.В.В., чрез пълномощник В. Д.В.
, М.В.В. чрез пълномощник В. Д.В. и
Д.В.В. се съгласяват и учредяват в полза на кредитодателя Б. Д. ЕАД ипотека върху своя съсобствен
недвижим имот- поземления имот с ид. №
*ведно с изградената в имота многофамилна жилищна
сграда с идентификатор *
/описани и в договора за кредит / .
Установено и доказано е твърдението на
ищците, че праводателят йм В. Д.В. е надарил синовете си през 1997 г. с имота,
послужил за обезпечение на договора за кредит сключен между Б. Д. ЕАД и отв. П.
. Видно от л. 112 -ти , на 17.12.1997 г. в гр.Варна, пред нотариус Д.С.е
била изповядана сделката дарение , обективирана в нот.акт № *, т. *, дело № * г., акт вписан в АВ СВ дв. Вх.рег.№ * т. *.В т.1 от договора
за дарение е посочено , че В. Д.В. ЕГН ********** ДАРЯВА на синовете си В.В.В.,
действащ със съгласието на своята майка Ж.М.В., Д.В.В. и М.В.В., чрез законния
йм представител Ж.М.В. следния свой недвижим имот, придобит по дарение и делба
, а именно ВИЛНО МЯСТО с пространство 750 кв.м., съставляващо имот пл.
№ * , по плана на КК * , гр. Варна, при
граници : улица , имот пл. № * а , имот *и двор на бившето *. В
цитирания нотариален акт е посочена базисната цена на имота към датата на
безвъзмездната сделка 225 000 лева, като действително дарителят, така както
се твърди и в исковата молба е прехвърлил правото на собственост върху
недвижимия имот в полза на синовете си , без да запази право на ползване.
От приложеното по делото на л.20 заверено за
вярност с оригинала копие на нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит чрез ново строителство№ *, т. *, рег. № * , д. * от * г. от 11 декември
1898 г. на нот. Д. С./акт вписан в АВ СВ под номер *, т.*, от *. / на осн. чл. 483 ГПК молителите В.В.В. и непълнолетните Д.В.В. и М.В.В.,
действащи със съгласието на Ж.М.В. като тяхна майка и законен представител , са
били признати за собственици върху следния недвижим имот, придобит
чрез ново строителство върху собствено вилно място, цялото с площ от 750 кв.м.
, представляващо имот пл. № * , попадащ в регулацията на КК * при граници улица, двор на бившето *,имот
пл.№ *а , при равни квоти за всеки един от тях , а именно ВИЛНА СГРАДА
,находяща се в КК * , гр.Варна, на два
етажа със сутерен и подпокривно пространство, състоящи се от : сутерена –
бойлерно, перално помещение, стая и гараж, първи етаж – кухня столова – дневна
и санитарен възел ; втори етаж – ри спални , килер и два …./ в останалата част
копието не се чете / .Приложените на л. 25 и 26 скица на поземлен имот № * г. на АГКК за имот с идентификатор *и № * за имот с идентификатор *
отразяват местонахождението, площта ,границите на поземления имот и построената
в имота сграда . жилищна многофамилна сграда, съдържат и записи за правото на
собственост, а именно – вписване на база
посочени по-горе нот.акт от 1998 г. като собственици на В.В.В., М.В.В.
и Д.В.В. при равни квоти.
Установено е по делото , че В. Д.В. ЕГН ********** е починал на * г. , като след откриване на наследството му ,призовани към наследяване са
преживялата съпруга Ж.М.В.,ЕГН **********, както и низходящите: В.В.В.,ЕГН
**********, М.В.В.,ЕГН ********** и Д.В.В.,ЕГН ********** / видно
от л. 27–ми и 28 –ми – удостоверение за
наследници на В. В. / .
Горните факти
относно наличието на наследствено правоприемство, сключване на договор за
кредит с Б. Д. , учредяване на ипотека от част от ищците , ответникът не е
оспорил в срока по чл.131 ГПК .
В отговора на
искова молба е направено оспорване от Г.П.П., че сумите които са платени от
наследодателя на ищците ,имали съвсем друго основание, част от отношенията които имали В. Д.В. и брата на
ответника – С.П.П..В действителност, Г.П. е заявил, че отношенията между наследодателя на
ищците и брат му представлявали твърде сложно правоотношение, което счита
не е тук мястото му да се разкрива, сочейки че ответника бил нещо като гарант
на двамата, т.к. единствен разполагал по това време с доказателства за
разполагаеми доходи в по-големи размери и Банката отпуснала кредита на
него.Сочи се в отговора на искова молба, че наследодателя на ищците и брата на
ответника имали трайни отношения и работели с парични потоци. Краен платец на
задължението бил брата на ответника, който редовно давал средства на
наследодателя на ищците да погасява задължението, т.к. това било задължение на
брата на отв. П. , сумите се давали на ръка, някои минавали по банков път за
което представя доказателства.
В отговора на искова молба е заявено възражение
за прихващане, което съдът е дал указания на ответника да уточни, но същото
е останало неуточнено по делото , респ. не е приемано . Възражението за
прихващане е със сумата от 1000 лв. част от цедирано вземане на брата на
ответника по договор за прехвърляне на вземането му против наследодателя на
ищците по договор за заем, който договор бил унищожен , не по вина на брата на
ответника , сумата която била предоставена била 19 500 лв. ,със срок на
заема пет години.
Именно в подкрепа на тезата за
неоснователност на иска ответникът е представил и по делото на л. 40 - 42 е
приложено заверено за вярност с оригинала копие на Договор за
прехвърляне на вземане /цесия/ .
От копието на договора е видно, че носи дата 20 –ти април 2020
година и че е сключен между цедента С.П.П. / без
никакви данни както ЕГН, адрес / и Г.П.П. ЕГН ********** ,с посочен номер
на лична карта в качество на цесионер. Съгласно чл. 1 от този договор цедентът
на осн. чл. 99 и сл. ЗЗД ПРЕХВЪРЛЯ на цесионера само ЧАСТ от свое вземане
срещу В. Д.В. ЕГН ********** в размер на 19 500 лева представляващи
ликвидна и изискуема главница по договор за заем от 10 януари 2014 г. , с падеж 10 януари 2019 г. .В чл. 5 от
същия договор е посочено , че цесионерът се задължава да заплати цена на
вземанията предмет на договора цесия в
размер на 1 лев , а в ал. 2 и 3 е посочено че сумата е платена изцяло и в
брой преди подписване на договора и договорът служи за разписка .
На л.43 –ти по делото е приложено банково
извлечение с дата 10.1.2014
г. отразяващо превод
на сумата от 19 500
лв. с посочено основание „ договор за заем „ като превода е извършен
от С.П.П. в полза на В. Д.В. по посочената б.см. на В..
За установява на пълната
фактическа страна на спора по делото, по реда на чл.192 ГПК за
изискани и представени от Б. Д. ЕАД и приобщени на листи от 72 до 263 заверени
за вярност с оригинала копия на кредитното досие на Г.П.П.П. , ЕГН **********ведно със всички
съдържащи се в досието документи.Допълнително от страна на третото на спора
лице Б. Д. ЕАД са представени
непредставените първоначално даверени копия на операционни бележки за внесени
суми по кредита на Г.П.П. от трети лица – 11 броя, приобщени по делото на листи
от 252 до 253 вкл.
От представените от ищците още с
исковата молба и приобщени на листи 12,17,16,15,14 и 13 заверени за вярност с
оригинала копия на операционни бележки ( част от кредитното досие по
договора за ипотечен кредит от 27.12.2013 г. сключен между Б. Д. ЕАД и Г.П.П.) се установяват и доказват
твърденията на ищците, че приживе в периода от 1.10.2018 г. до 6.2.2020 г. праводателят
йм В. Д.В. е извършвал погашения по договора.Плащанията извършени от В. Д.В.
ЕГН ********** по договора за кредит са както следва : на 1.10.2018 г. сумата
от 4 972 евро, на 22.10.208 г.сумата от 2 043,14 евро, на 26.10.2018
г. сумата от 60 евро, на 26.10.2018 г. сумата от 350 евро , ва 30.08.2019 г.
сумата от 876 евро и на 6.2.2020 г. сумата от 7000 лева – или сбора от 11 301,14 евро плюс 7 000
лева, припри съответния курс евро – лев , възлиза на точно 23 235,62
лева.
В полза на двете страни по спора
са допуснати и събрани гласни доказателства .
В проведеното по делото на 28.1.2022
г. открито съдебно заседание в качество на свидетел е разпитан водения от
ищцовата страна И. Х. И. – без дела и родствени връзки със страните по
спора .
Разпитан в качество на свидетел И.
Х.твърди пред съда, че с В.В. били семейни приятели, познавали се от поне 13
-14 и може и повече години. Същият свидетел обяснява, че В. станал гарант на
един господин, на когото свидетелят знае. само първото име – Г. *** . В. ***,
даже се събирали по празници и поради това свидетелят знаел за въпросния
кредит, по който В. станал гарант. Това свидетелят твърди, че знаел, т.к. свидетелят
работел в колекторската фирма „С.Г.ГРУП“ и като приятел В. се обърнал към него
за съвет, т.к. от Банката вече почнали да го търсят за невнесени вноски и
поради това той започнал да ги внася . По бележки, които свидетелят гледал,
личните пари, внесени от В. били около 20 -30 хиляди лева, внесени за периода
някъде 2018 -2019 г. В., обяснява св. Х., че го потърсил за да му помогне да си
събере парите , които били негови, а свидетелят му дал съвет – първо да се обърне
към адвокат, да си мине по каналния ред, през съдебно дело и решение и вече
след постановяване на решението да се обърне към колекторската фирма, в която
работел свидетеля за извънсъдебно събиране на парите . Твърденията на св. С.Х.
,изложени пред съда са, че В. работил в Митницата, бил достатъчно добре
обезпечен , никога нямал проблем за пари, винаги ходел с поне по три- четири
хиляди лева в него, имал поне още четири -пет апартамента. Свидетелят Х. сочи
,че бил чувал ,че въпросният Г. имал брат , но не познавал и не бил виждал нито
Г., нито брат му.Отделно от горното св.Х. обяснява пред съда, че с В. си били
говорели често и В. му разказвал, че доста пъти помагал на Г. при сделки, при
строежи ,които са искали да правят . В. бил този, който помагал финансово на Г.
, а Г. не бил давал пари на В. Преди В. да се разболее , сочи свидетелят Х. ,че
работел в Митницата,чули се последно когато В. ***. Два дни преди да почине В.
се обадил на свидетеля Х. ,уж с подобрение , но явно притесненията по къщата му
помогнали ,починал малко преди Коледа, миналата година през декември месец. На
последно поставени към свидетеля от адв. Х. въпроси свидетелят Х. е отговорил,
че преди В. да почине имало писма от Банката, викали жена му ,че ще му вземат
къщата , това било много голямо притеснение за В. , а в същото време ходел в
Турция за да се лекува от рак .
В хода на производството по
делото двукратно е разпитан водения от ответната страна свидетел С.П.П.
– брат на ответника .
В първото по ред о.с.з. от
9.7.2021 г. св.П. / род. пред 1971 г./ твърди, че познава В. Д.В. поне от 30
години , над 20 със сигурност, като отношенията им били „ сложни „, но не помни
какво ги свързало . Случайно се запознали през 1996 – 1997 г. и поддържали
връзка, като на седмица се виждали поне един път. Кредитът на отв. Г.П., твърди
брата на ответника – св.С.П., че реално бил негов, т.к. тогава свидетелят не
ставал за кредит, поради което брат му го изтеглил, а свидетелят обслужвал
кредита първите години докато станало невъзможно да се работи, а сега брат му
плащал кредита.Техните финансови отношения свидетелят описва като „ много
сложни „В. очаквал печалба от цялата работа, накрая като се завърши сградата,
но се разболял. Сградата се намирала в местността „*„ , св.С.П. плащал да се
строи сградата, а В.В. очаквал печалба.Строежа на сградата почнал 2007 -2008 г.
, инвеститор бил дружеството на майката на П., но строежът стигал до кога нула
, точно при кризата 2007 г.и когато се появила тази възможност, св. С.П. искал
да рестартира обекта , да се завърши понеже имало много наляти от С.П. пари вътре,
а точно по времето когато почнал строежа, В. се разболял.
Св.С.П. в показанията си в
първото открито съдебно заседание сочи, че през всичките години са си разменяли
пари с В., а последната сума , която С.П. дал на В. била около 4000 – 4500 евро
, на няколко пъти, малко преди превода по банка.Парите В. ги поискал от
свидетеля за да се лекува в Турция, т.к. доколкото свидетелят знаел, В. бил
болен от рак,а тези пари С.П. му ги дал за да се лукава, на заем .На конкретно
поставени въпроси от адв.Х. въпроси св.С.П. е отговорил, че превода по банка е
от 10 000 евро, но не помнел годината – имало платежни документи , като
парите дал на В. за да се лекува. И двете суми от 4500 евро и 10 000 евро
св.С.П. обяснява, че ги дал на В. за да се лекува , като подчертава ,че
отношенията им били „много сложни „, давали си на ръка пари един на друг,
когато потрябва за определени сделки, освен това което П. дал на В. по банков
път, когато В. се разболял. От въпросните пари св.П. сочи че от тези 4500,00
евро В. не му ги върнал, нито П. ги търсил , но когато С.П. закъсал със строежа,
просто помолил В. да му ги върне, да почне вноските, той ги внасял като вноски
в банката. На поставени и от съда въпроси св.С.П. е отговорил, че доколкото
знаел В. провеждал лечение в Турция и в София, но не знае в кои болници.Със
сигурност твърди св.С.П., че В. ходил в Турция поне три четири години, но на
какъв вид лечение не знае.На последно поставени от адв.Х. въпроси св.С.П. е
отговорил, че сумата от 10 000 евро дал на В. на заем, за другите
4 500 евро нямал никакъв документ, парите ги дал на заем, за да се лекува В..
В откритото съдебно заседание от 28.01.2022
г., св.П. е завил, че договорът за заем бил в писмен вид, сключен за пет
години.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
За да изведе
настоящия съдебен състав изводите си от правна страна, се спира на първо място
на квалификацията на предявените искове, окончателния доклад по делото и
разпределението на доказателствената тежест.
Видно от
окончателния доклад по делото, съдът е квалифицирал предявените осъдителни
искове с правно основание чл. 74 ЗЗД и чл.59 ЗЗД в съотношения главен спрямо
евентуален.
1. По главния иск с правно
основание чл. 74 ЗЗД съдът
е указал на ищците, че следва при условията на пълно и главно доказване да
установят активната си материално правна и процесуална правна легитимация:
качеството наследници по закон на своя праводател В. В., обема на права на
всеки ищец от наследствената маса на В..
Указано е било на страните с
доклада по делото, че съгласно трайната съдебна практика с института на законната суброгация е предвидено изключение от правилото на чл. 73 ЗЗД, че при изпълнение на задължението от трето лице се погасява вземането на
кредитора, като правото му преминава към третото изпълнило лице. В конкретната
хипотеза на която се позовават ищците - чл. 74 ЗЗД е уреден общият
фактически състав на суброгацията, която е предпоставена от изпълнение на задължение /по начало чуждо/ при
наличие на правен интерес от трето лице,
което встъпва в правата на удовлетворения кредитор, доколкото има регресни
права към длъжника. При суброгацията към
третото лице преминават прехвърлимите права на кредитора с всички
обезпечения в широк смисъл на думата, освен при ограниченията, уредени в
закона.Суброгаторното право е предназначено да гарантира и улесни реализирането
на регресните права на третото лице
във вътрешните му отношения с длъжника
във връзка с изпълнението на третото лице към кредитора, поради което и с оглед
принципа за забрана на неоснователното обогатяване, регресното право е предпоставка за суброгаторното право, имащо акцесорен
и обезпечителен характер по отношение на правото на регрес.Съдът е указал на
ищците, че суброгация без регрес е възможна само в изрично предвидените от
закона случаи /чл. 1* ЗЗД/.Указано е било на страните, че при съпоставянето на общия състав по чл. 74 ЗЗД със състава
по чл. 155, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 162 ЗЗД се установява, че различия са налице относно правните последици от суброгацията, но
не и по отношение на предпоставките за възникването й. И при двата състава третото лице встъпва в правата на кредитора
срещу длъжника, но отликата е спрямо кои обезпечаващи вземането лица и в
какъв обем се суброгира третото изпълнило лице, че преценката за наличие на регресни права във връзка с изпълнението на третото лице към кредитора
се извършва на плоскостта на вътрешните отношения на третото лице и
длъжника. По предявения иск с правно основание чл. 74 ЗЗД,съдът е указал на
ищците, че третото лице няма регресни права, ако е предприело изпълнението
с дарствено намерение или за погасяване на свой дълг към
длъжника, както и че регресната отговорност
може да възникне във връзка с изпълнение по договор за поръчка, сключен
между длъжника и третото лице, при осъществяване на фактическия състав на
водена на чужда работа без пълномощие или неоснователно обогатяване на длъжника
за сметка на третото лице. Съдът е указал на страните,че изпълнение обаче на
третото лице към кредитора със средства на длъжника, вкл. при наличие на
мандатно правоотношение между третото лице и длъжника, не води до възникване на
регресни права, тъй като не се засяга патримониума на третото лице; ,че суброгацията е обусловена от съществуването
на право на регрес на третото лице срещу длъжника, освен в изрично
уредените от закона случаи, поради което наличието и основанието на регресното
право следва да се въведе в процеса от ищеца, претендиращ суброгаторното право,
който съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК носи и тежестта на доказването
им, като обстоятелства, които го ползват. В случай, като настоящия , когато
насрещната страна – ответника поддържа различни
основания за възникване по принцип нееднакви по вид и размер регресни
права,с доклада по делото съдът е обявил на страните,че всяка от тях следва да докаже своите
твърдения/възражения. Правоизключващото регреса възражение, каквото е възражението за погасяване на дълга от
третото лице със средства на длъжника, подлежи на доказване от ответника по
суброгаторния иск.Тежестта на доказване
на наличието и основанието на регресното право, на основание чл. 154, ал. 1 ГПК, е на ищеца, претендиращ суброгаторното право. Правоизключващото регреса възражение за изпълнение на третото лице към
кредитора със средства на длъжника, следва да се докаже от ответника по
суброгаторния иск. По идентичен начин съдът е указал на ответника ,че негова е тежестта да
установи и докаже че е налице насрещно ликвидно и изискуемо вземане на
ответника спрямо ищците, които твърдят че имат регресно право спрямо ответника
и са се суброгирали в правата на праводателя си ,платил част от дълга на
ответника към Б. Д.. (в тази връзка
съдът е дал възможност на ответника
да уточни до края на първото открито съдебно заседание дали въведеното в
отговора на искова молба ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ е заявено като материално
правно или процесуално правно, вкл. и дали твърди, че са налице две
насрещни ликвидни и изискуеми парични вземания , при които може да се извърши
прихващане до размера на по-малкото, което ответникът не е сторил дори до края
на съдебното дирене в първа инстанция, респ. възражението не било прието с
нарочно определение от съда )
2. По иска с правно
основание чл. 59 ЗЗД,съдът е разпределил доказателствената тежест както следва
:В тежест на ищците е било
възложено да установят при условията на пълно и главно доказване твърдението
си, че имат качество на наследници по
закон на своя праводател, както и обема
на права от наследствената маса на праводателя си; да установят и докажат,
че за исковия период техният праводател В. В. е извършил твърдяното от ищците плащане към „Б.Д. „ АД за покриване на
дълга на ответника по отпускания в полза на ответника кредит. Ищците е следвало да докажат обогатяването на ответника , размера
на това обогатяване; обедняването на
ищцовата страна, размера на това обедняване; пряката причинно - следствена
връзка между обогатяването на ответника и обедняването на ищците.В тежест на
ответника е било възложено да наведе възражения имащи правоизключващ, право
погасяващ характер, както и възражението си за прихващане. 3. По отношение на акцесорното вземане с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД съдът е указал на
страните по спора, че вземането за законна лихва следва изхода на спора по
главните искове. Ето защо при така заявените от ищците осъдителни претенции
съдът е указал на ищците, че носят тежестта да установят и докажат ,че считано
от датата на подаване на исковата молба ответникът се намира в забава и
продължава да се намира в такава. В тежест на ответника е било възложено да установи и докаже, че поради твърдяната в
срока по чл. 131 ГПК неоснователност на исковете /по чл. 74 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД/
не дължи и законната лихва върху всяко претендирано парично главно вземане,
заявено под формата на частичен иск.
При така разпределената тежест
на доказване, съобразно начина на съединяване на частичните искове, съдът дължи
произнасяне по същество първо по главния иск с правно основание чл. 74 ЗЗД .
Текста на чл. 74 ЗЗД гласи, че този, който е изпълнил едно чуждо
задължение , като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. На база ангажираните от ищците писмени доказателства –представените
още с исковата молба заверени за вярност с оригинала копия на : операционна
бележка № 21/06.02.2020 г.; операционна бележка № 39/30.08.2019 г.; операционна
бележка № 14/29.03.2019 г.; операционна бележка № 8/26.10.2018 г.; операционна
бележка № 5/22.10.2018 г.; Договор за ипотечен кредит от 27.12.2013 г.;
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит чрез ново
строителство № *, том*, рег.№ *, дело № * г.; нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № *, том *, рег.№ *, дело № * г.; удостоверение за наследници
изх.№ 30996/29.12.2020 г.,приобщеното в цялост по делото заверено за
вярност с оригинала копие на кредитното досие по Договор за банков ипотечен
кредит на физическо лице от 27.12.2013 г., сключен с Г.П.П., ЕГН **********,
заедно с всички съпътстващи го документи, съдът
приема за безспорно установено ,че ищците са доказали активната си материално и
процесуално правна легитимация по делото.
Ищцата Ж.В. е преживяла съпруга на покойния
наследодател на страните В. Д.В., починал на 24.12.2020 г., а ищците В.В.В. ,М.В.В.
, Д.В.В. са низходящи по права линия на В.В.. С откриване на наследството по В.В.
на 24.12.2022 г. съгласно чл.1 от ЗН призовани към наследяване са именно
ищците, като правата йм в наследствената маса са равни съгласно правилата на
чл. 5 – 9 ЗН ,т.е. всеки от ищците има по ¼ ид.ч. от наследствената маса
на праводателя си ,включваща права и задължения.
Спор по делото няма, че правото на ищците
да търсят възстановяване на платените от
техния праводател суми за покриване на задълженията на ответника Г.П. по
сключения между Г.П. и БАНКА „*„ЕАД договор за кредит е наследимо, а и в този
смисъл е и трайната практика на ВКС ( така : Определение №
1181/26.10.2015 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о. , ГК с докладчик съдията
Албена Бонева, постановено по гр.д. № 4058/2015 г. ) .
Ищците по делото са доказали на база
приобщените по делото операционни бележки, че приживе техният праводател –
съпруг на ищцата и баща на ищците, за периода от 1.10.2018 г. до 6.2.2020 г. е внесъл по б.см. водена при Б. Д. ЕАД по
Договора за ипотечен кредит от 27.12.2013 г. сумата от общо 23 235,62 лева
за погасяване на част от цялото задължение по договора за ипотечен кредит от
27.12.2013 г. сключен между Б. Д. ЕАД и отв.Г.П..
Доказано
по делото, е че плащането е извършвано от В.В. в полза на Банката –кредитор за
изпълнение на задължението на отв.П., като в тази насока са не само писмените
доказателства, но и гласните доказателства, допуснати в полза на ищците, които
показания съдът намира и за допустими , за преки и обективини и ги кредитира
изцяло.
Спорно
по делото е от правна страна дали е налице фактическия състав на чл. 74 ЗЗД,
т.к. за да бъде основателен иска на ищците по чл. 74 ЗЗД същите е следвало да
установят и докажат правен интерес у техния праводател за заплащане на вноските
по кредита вместо длъжника.
ВРС намира за напълно доказано на база договора за
ипотечен кредит от 23.12.20213 г. и
договора за учредяване на договорна ипотека, че на 27.12.2013 г. част от ищците
а именно синовете на В.В. /трима от общо четиримата ищци/ са се
съгласили и учредили в полза на Б. Д. ЕАД ипотека за обезпечаване на целия
кредит върху собствения йм имот – имот с ид. № *ведно с построената в
имота сграда с ид. № *. , находящ
се в гр.Варна , к.к. *. Този имот към
27.12.2013 г. е бил съсобствен само на ищците –синове на В.В., т.к. на
17.12.1997 г. баща йм ги е надарил, без да си запазва право на пожизнено
ползване на имота.На база събраните доказателства по делото , съдебната
практика на ВКС обективирана в различни актове по чл.290 ГПК, настоящият
първоинстанционен съдебен състав приема, че главния частичен осъдителен иск
ведно с акцесорното искане за присъждане на законна лихва върху главницата са
останали недоказани по основание .
За да изведе този краен извод по първия главен иск съдът излага следните мотиви: Суброгацията залегнала в нормата на чл. 74 от ЗЗД има сложен фактически състав, чиито елементи са наличие на правен интерес от плащане на чужд дълг и реално изпълнение на чуждо задължение.Преди да обсъди елемента от фактическия състав на чл. 74 от ЗЗД, относно наличието на правен интерес, съдът намира, че за праводателят на ищците , респ.за ищците, не е съществувал правен интерес от встъпване в правата на удовлетворения кредитор като елемент от фактическия състав на чл. 74 от ЗЗД- плащане на чужд дълг.В случая е безспорно установено, че праводателят на ищците е изпълнил задължението на ответника /частично / към кредитната институция Б. Д. ЕАД , за погасяване на задължението на кредитополучателя и ответник Г.П. по кредит обезпечен с ипотека. По делото са събрани безспорни писмени доказателства, затова, че праводателят на ищците не е имал качество ипотекарен гарант по договора , а това качество са имали само неговите синове – тримата ищци по делото.Правен интерес от изпълнение биха имали синовете на ищеца, т.к. при евентуално обявяване на кредита за предсрочно изискуем поради неплащане на съответния брой дължими анюитетни вноски от кредитополучателя Г.П. в полза на Б. Д. ЕАД, то Банката-кредитор би могла да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем ,да пристъпи към принудително изпълнение върху имота на тримата синове на ответника, послужил за обезпечение на целия кредит от 180 000 евро,който кредит е доказано получен от Г.П.. При така изложеното се налага извод, че за праводателя на ищците липсва правен интерес от изпълнението на задължение на ответника, чуждо за него задължение по см. на чл. 74 от ЗЗД, след като е отчуждил правото на собственост върху процесния имот още през 1997 г. и е загубил дори „голата собственост „ върху имота извършвайки дарствен акт в полза на синовете си./ в аналогичен см. е и Решение № 122 от 18.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 3228/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Костадинка Недкова/. Правен интерес с оглед бъдещо принудително изпълнение върху имота, от което праводателят на ищците би могъл да търпи вреди също не е доказан. Това е така ,т.к. след договора от 1997 г.за дарение праводателят на ищците не притежава в този имот право на собственост и е нямало как реално да бъде застрашен от принудително изпълнение върху него тъй като не притежава права. В този смисъл и ВРС приема, че липсва и правен интерес ищците в качеството им на правоприемници на праводателят йм да встъпят в правата по чл.74 ЗЗД. Неоснователноста на иска с правно осн. чл. 74 ЗЗД, поради недоказан правен интерес обуславя и неоснователност на акцесорното вземане за законна лихва а и нещо повече – прави безпредметно неуточненото и неприето от първа инстанция насрещно възражение за прихващане .
Съдът дължи произнасяне по евентуалния иск с правно основание чл. 59 ЗЗД .
Така предявеният от ищците частичен осъдителен иск с правно осн. чл. 59 ЗЗД със същата цена като главния , съдът намира за доказан изцяло и по основание и по размер.
При хипотезата на неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, следва да се изясни дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти. / Постановление № 1 от 28. V. 1979 г. по гр. д. №1/79 г., Пленум на ВС т. 5/.
Безспорно по делото е установено, че праводателят на ищците е погасил вместо длъжника Г.П. сумата от общо 23 235,62 лева за периода 1.10.2018 г. до 6.2.2020 г. част от цялото задължение по договора за ипотечен кредит от 27.12.2013 г. сключен между „Б. Д.“ ЕАД и отв.Г.П..Ответникът е сключил Договор за ипотечен кредит от 27.12.2013 г., който е обезпечен с ипотека обективирана в Нотариален акт №*, т.*, рег.№ * , д.* от * от *г. по описа на нот.Б.В., имоти в съсобственост между ищците имащи качество ипотекарни гаранти и низходящи на праводателя йм В. Д.В. ,поч. на 24.12.2020г. Единствено и само ответника Г.П. има качеството кредитополучател.
Договора за кредит обвързва в облигационна връзка само страните по него. Възникнала е облигационна връзка между ответника Г.П. и кредитната институция, по силата на която ответника в качеството на кредитополучател е получил за временно и възмездно ползване сума в пари, като се е задължил да ги върне в определения срок.Задължението на ответника към кредитната институция е било частично погасено с направените шест вноски от праводателя на ищците в периода 1.10.2018 – 6.2.2020 г. , в размер на общо 23 235,62 лева. С погасяване на част от дълга на отв.Г.П.,извършено от В.В. към кредитната институция за ответника е настъпила имотна облага, тъй като поетото от него задължение към банката е погасено и ответникът не дължи връщане на паричната сума в размер от 23 235,62 лв.Праводателят на ищците е обеднял със сумата, защото тази сума е платена лично от него , с негови средства . Погасената част от вземането е в размер на 23 235,62 лв. з периода 1.10.2018 – 6.2.2020 г. по сметка на ответника в Б. Д. ЕАД, с която сума ответникът се е обогатил, за сметка на В. Д.В., който е обеднял.В този смисъл предявения иск в размер на 1000 лева , предявен като частичен от иска в размер на 23 235,62 лв. се явява основателен и следва да се уважи.По иска за обезщетение за забава с правно основание чл. 86 от ЗЗД.Съгласно закона чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение за забава, в размер на законната лихва от деня на забавата. В случай на неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД, длъжника изпада в забава, след покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Доказателства В. Д.В. да е връчил покана на ответника да върне сумата предмет на иска по делото липсват,както и твърдения в исковата молба, а и мораторна лихва не се и претендира .В този смисъл предявения иск, за обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата от 1000 лева като част от цялото парично вземане от 23 235,62 лв. , считано от датата на предявяване на исковата молба в съда 12.02.2021 г. с правно осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД се явява основателен и доказан, поради което и съдът следва да присъди законната лихва, върху главницата от 1000 лева, считано от датата на предявяване на иска 12.02.2021 г., до окончателното й изплащане, тъй като исковата молба се счита за покана.
По
въведените възражения от ответника в срока по чл.131 ГПК:
Ответникът е въвел възражение, че плащането
не е било извършено без основание, че основанието се съдържа в отношенията
между ответника, неговия брат и ищеца, като се позовава на договор за заем,
който договор само се твърди че е в писмен вид, но не е представен. Приложеното
преводно нареждане от дата 10.1.2014 г. на л. 43 – ти отрязва банков превод на
сума от 19 500 лева от страна на св. С.П. към праводателя на ищците В. Д.В.
с вписано основание договор за заем . Дори и да се приемат показанията на свидетеля
С. П. за допустими с оглед забраните визирани в чл. 164, ал.1 ГПК, то само на
база преводното нареждане не може да се изведе извод, че ако е имало договор за
заем между С.П. и В.В., то тази облигационна връзка не касае страните по спора,
а и едва при повторния разпит на св.П. се съдържа изявлението, че заема бил със
срок от 5 години. Показанията на св.С.П., съдът намира за недопустими в частите
йм, в които въпреки законовата забрана , чрез тях ответника се домогва да
установи и докаже правна сделка с цена над 5000 лв., а в останалата част по
същество се съдържа преповтаряне на възражението на ответника П. в отговора на
искова молба затова, че отношенията между страните били „сложни „ и или „много
сложни „, без конкретизация на факти и обстоятелства от които съдът да изведе
извод защо са били сложни отношенията, поради какви причини е било нужно на В. Д.В.
да иска заем от св.С.П., т.к. от показанията на единствения свидетел воден от
ищците който е без дела и родствени връзки се установява, че праводателят на
ищците е бил добре обезпечен и финансово и имотно, факт който е виден и от писмените
доказателства. Възражението на ответника за прихващане не е подкрепено с годни
доказателства, т.к. договора за цесия е непълен откъм реквизити за една от
страните, не може да произведе действие т.к. не е извършено уведомяване по чл.
99, ал.3 ЗЗД , а и е вероятно недействителен поради липса на предмет,така както
са оспорили ищците. Доказателства в подкрепа на общо формулираните възражения в
отговора на искова молба извън цитираните заверени за вярност с оригинала копия
на договор за цесия, заверено за вярност с оригинала копие на преводно
нареждане и показанията на св.С.П. – брат на ответника, попадащи под нормата на
чл. 172 ГПК - лисват. Напълно недоказано е и твърдението на ответника, че
договора за заем е унищожен не по негова вина.
И на последно място, приемайки
евентуалния иск с правно осн. чл. 59 ЗЗД, за основателен и доказан ВРС следва
да се произнесе по въпроса за отговорността за разноските.
С оглед изхода на спора, съдът следва
да присъди в тежест на ответника сторените от ищците съдебно - деловодни
разноски, при условията на разделност, съобразно обема йм на права от
наследствената маса на праводателя йм – по ¼ .
Сторените от ищците съдебно- деловодни
разноски възлизат на сбора от платена д.т. от 50 лева плюс 300 лв. за
адвокатско възнаграждение /платено в брой / - общо 350 лева , видно и от
неоспорения списък по чл. 80 ГПК приложен на л. 207 –ми от делото, както и от
доказателствата за плащане. Т.е. ответникът следва да плати на ищците на осн. чл.
*, ал.1 ГПК сумата от общо 350 лева съдебно деловодни разноски при условията на
разделност- на всеки от четиримата ищци по 87, 50 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявения от ищците
Ж.М.В., ЕГН
**********, с адрес: ***, В.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, *, М.В.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** 1 и
Д.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, всички чрез адвокат А.П.Х., ВАК, със съдебен адрес и адрес за кореспонденция : ***
са главен осъдителен иск против ответника Г.П.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, с искане да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде
ОСЪДЕН ответника Г.П.П., ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ при равни квоти,
при условие на разделност на ищците: Ж.М.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, В.В.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, *, М.В.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** 1 и Д.В.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството
йм на наследници по закон на В. Д.В., на осн. чл. 74 ЗЗД, на всеки от
ищците сумата от по 250,00 лв.(двеста и петдесет лева) от общо 1000,00 лева (хиляда лева),
частична претенция от вземане от
23235.62 лева (двадесет
и три хиляди двеста тридесет и пет лева и шестдесет и две стотинки ), представляваща сбор от погасени суми по Договор за банков ипотечен кредит на физическо
лице 27.12.2013 г., сключен между Г.П.П., ЕГН ********** и „Б. Д.“ ЕАД, ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от предявяването на иска- 12.02.2021 г. до окончателното им заплащане, на осн. чл. 86,ал.1 ЗЗД като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА
ответника Г.П.П., ЕГН **********,с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ при равни
квоти, при условие на разделност на
ищците : Ж.М.В., ЕГН **********,***,
В.В.В., ЕГН **********,***, *, М.В.В., ЕГН **********,*** 1 и Д.В.В., ЕГН **********,***, в
качеството им на наследници по закон на В.
Д.В., на осн. чл. 59 ЗЗД, на всеки
от ищците сумата от по 250 лв.(двеста и петдесет лева) от общо 1000,00 лева, (хиляда лева ) частична претенция от вземане от
23235.62 лев (двадесет
и три хиляди двеста тридесет и пет лева и шестдесет и две стотинки), представляваща сбор от погасени суми по Договор за банков ипотечен кредит на физическо
лице 27.12.2013 г., сключен между Г.П.П., ЕГН: ********** и „Б. Д.“ ЕАД, ведно
със законната лихва върху всяка от главниците от предявяването на
иска - 12.02.2021 г. до
окончателното им заплащане, на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД .
Плащането на присъденото парично
вземане съгласно разпоредбата на чл.
127, ал. 4 ГПК може да бъде платено от ответника по банков път, по посочената
от ищците Специална адвокатска сметка: *, при „*„АД.
ОСЪЖДА ответника Г.П.П., ЕГН **********,с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ при равни квоти, при
условие на разделност на ищците : Ж.М.В.,
ЕГН **********,***, В.В.В., ЕГН **********,***,
*, М.В.В., ЕГН **********,*** 1 и Д.В.В., ЕГН **********,***, в
качеството им на наследници по закон на В.
Д.В. ДА ЗАПЛАТИ на всеки от ищците, при
условията на разделност СУМАТА от по 87,50 лева (осемдесет и седем
лева и петдесет стотинки) –припадаща се част общо 350,00 лева (триста и петдесет
лева ) – представляваща
сторените от ищците пред първа инстанция съдебно –деловодни разноски за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. *, ал.1 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред Варненски
окръжен съд от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :