Решение по дело №574/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 773
Дата: 9 юни 2021 г. (в сила от 1 август 2022 г.)
Съдия: Димитър Василев Кацарев
Дело: 20215330200574
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 януари 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 773
гр. Пловдив , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20215330200574 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1030-0152232 от
12.01.2021г. издадено от М.В.М. на длъжност началник група към ОДМВР
Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив с което на Н. П. П. от гр.П. с ЕГН
********** на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от
ЗДвП са наложени Глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП и глоба в
размер на 10 лева –за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. В наказателното
постановление е посочено че на основание Наредба N Із-2539 на МВР се
отнемат 12 точки.
С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП поради
неговата незаконосъобразност, неправилност и постановяването му в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Представят се и доводи по
същество на искането а именно за липса на материална компетентност от
страна на административнонаказващия орган, както и за липсата на
административнонаказателна компетентност на лицето съставило АУАН №
АА787823/27.12.2020г. Представят се доводи за допуснати съществени
1
нарушения на процесуалните правила в административното производство при
издаване на АУАН и НП а именно за описана фактическа обстановка която не
отговаря на обективната действителност и неуправление на посоченото в
АУАН и НП моторно превозно средство от жалбоподателя Н.П.. С жалбата
се прави подробен правен анализ кой е водач на МПС, липсата на такова
качество по отношение на жалбоподателя и се оспорва по същество
издаденото НП като необосновано и незаконосъобразно. С жалбата се прави
искане за събиране на допълнителни гласни доказателства чрез разпита на
един свидетел.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се
представлява от адв.И.Г. която поддържа жалбата и искането за отмяна на
НП. Ангажира разпита на един свидетел. В пледоарията си представи доводи
в подкрепа на искането за отмяна на НП. Представи и допълнителни писмени
бележки.
Въззиваемата страна – ОД МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание. С административната преписка е
представено писмена молба-становище с която се счита за неоснователна
жалбата и се представят съображения по същество за потвърждаване на
издаденото НП като правилно и законосъобразно. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:

С акт за установяване на административно нарушение от 27.12.2020г. е
било констатирано, че на същата дата, около 16,30 часа в гр.Пловдив, на
ул.Рая – гр.Пловдив, Гребен канал, 4002 Септември-Пловдив, входа на
стадион Пловдив – отзад управлява лек автомобил Мерцедес Ц 220 с рег.№
**** собственост на Е. С. П.а като: 1. Отказва да бъде изпробван за употреба
на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510-ARNA 0182 издаден
талон за медицинско изследване № 088805 и 8 броя стикери към него. 2. Не
представя К.Т. към СУМПС с което виновно е нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП
и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. В акта е посочено че е иззето като доказателство
СУМПС № **** и че е съставен АУАН № 787824. Актът е бил съставен в
2
присъствието на жалбоподателя, който след запознаване със съдържанието на
акта е саморъчно вписал „Имам възражение. Не съм управлявал автомобила,
бях извън него.“ Актът е подписан от посочените в него лица, включително и
от жалбоподателя. На датата на съставянето на акта е връчен препис от него
на жалбоподателя, надлежно удостоверено с разписка, неразделна част от
акта. В законоустановения срок пред АНО по делото липсват данни пред
АНО да са били представяни писмени възражения от жалбоподателя относно
съставения АУАН и нарушенията посочени в него. На основание
констатациите в акта е издадено и атакуваното НП с което е ангажирана
административната отговорност на жалбоподателя. Препис от НП е връчено
на жалбоподателя на 13.01.2021г. Поради не съгласие с посочените в НП
нарушения и наложените административни наказани, в срок пред РС Пловдив
е обжалвано издаденото НП.
Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят АТ. ИВ. В.
посочи, че е служител в сектор Пътна полиция при ОДМВР Пловдив, на
длъжност ****. Свидетелят посочи, че при изпълнение на служебните си
задължения в района на кръстовището на бул.Копривщица и бул.Марица –
юг, забелязал заедно с негов колега, лек автомобил идваш от бул.Марица с
подаден сигнал за ляв завой който изменил рязко посоката си на движение и
навлязъл в посока Гребния канал. Свидетелят посочи, че реакцията на водача
на МПС му се сторила съмнителна, явно с цел да избегне проверка, поради
което със колегата му и служебния автомобил последвали МПС.
Подминавайки стария плаж „Балона“ свидетелят посочи, че видели спрян
автомобила и две момчета които стояли до него. Свидетелят посочи, че
веднага спрели тъй като разпознали автомобила и попитали кой е водача на
автомобила, както и че посочения в акта като нарушител отговорил че той е
карал. Свидетелят посочи че в хода на проверката водачът отказал да му бъде
извършена проба за алкохол и наркотици. Свидетелят посочи че заради отказа
да бъде изпробван за алкохол против водача е бил съставен АУАН, както и че
е бил съставен и друг АУАН за отказа да бъде изпробван за употреба на
наркотици. Бил е издаден и талон за медицинско изследване, приложен към
акта. Свидетелят посочи, че от мястото на което са били не е могъл да
разпознае кой от двете момчета е управлявало МПС, както и че е съставен
АУАН на този който им е отговорил „ аз карах“ на заден им въпрос.
Свидетелят посочи че акта е съставен в полицейско управлението където са
3
били откарани двете момчета. По отношение на мястото на проверката
свидетелят посочи че са направили справка във 2 РУ и от там са посочили
мястото по начина описан в акта.
По искане на процесуалния представител на жалбоподателя се допусна
и разпита като свидетел лицето К.Н.Н. който посочи, че е приятел на
жалбоподателя и че преди проверката на 27.12.2020г. е управлявал МПС
посочено в издаденото НП. Свидетелят посочи, че въпреки пуснат ляв мигач
е продължил към Гребната база, както и че след което спрял до Стадион
Пловдив дошли полицейските служители. Свидетелят посочи че двамата са
били извън колата, когато са питали кой е карал, както и че се е уплашил
защото нямал книжка и за това са се насочили към Н. който отказал тест за
наркотици и алкохол. Свидетелят посочи че друг път не е бил спиран за
проверка както и че един път на село е управлявал автомобил, както и че Н. е
отказал да даде проба за алкохол, защото той е карал.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.
1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от
легитимиран субект / срещу който е издадено атакуваното НП /, при наличие
на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по
местоизвършване на твърдяното нарушение /, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния
спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото
при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от
лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за
установяване на административно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това
означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като
именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че
има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето,
посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция
на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна
4
невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването
на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва
въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към
деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично
отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат
спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на
Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е налице
различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно
постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или
не са издадени в установените законови срокове или не съдържат
изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални
правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще
следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че
критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните
правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато,
би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до
ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато,
обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е
законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е
правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред
съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е
описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само
когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона
/.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при
цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,
5
вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Съдът счита, че административнонаказателното производство, образувано
е проведено правилно и законосъобразно. Наказателното постановление е
издадено в шестмесечният преклузивен срок, съгласно разпоредбата на чл.34,
ал.3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като
съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат
всички реквизити, посочени в тези норми. Атакуваното НП както се посочи е
издадено в срок поради което и следва да бъде потвърдено.
Съдът намира, че извършването на посочените в НП административни
нарушения е безспорно установено, което се потвърждава от съставеният
АУАН, чиито констатации, съгласно нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП се
ползват с презумптивна доказателствена сила. Те се потвърждават
категорично и от показанията на разпитания като свидетел полицейски
служители – актосъставителя А.В.. Свидетел В. е очевидец на първия
обективен елемент от състава на нарушението, тъй като непосредствено е
възприел факта по управление на МПС, посочено в акта с достатъчно белези
за неговата индивидуализация а именно марка, модел и регистрационен
номер, както и относно приетото че именно жалбоподателят Н.П. е
управлявал процесния автомобил, което като обстоятелства е категорично
заявено от самия него. За свидетелят В. към момента на проверката не е
имало никакво съмнение че жалбоподателят Н.П. може да не е управлявал
процесния автомобил, поради което и е предприел по-нататъшните действия
по установяване на употребата на алкохол от водача. Показанията на свидетел
В. се потвърждават и от показанията на свидетел Недялков, че след като
жалбоподателят Н.П. потвърдил че той е карал са последвали действия от
страна на полицейските служители по тестването му за употреба на алкохол,
при което жалбоподателя е отказал да бъде тестван. Съдът кредитира в пълна
степен показанията на свидетел В. защото същите са логични, базирани на
непосредствено възприети факти и съответстват на цялостния контекст на
установената фактическа обстановка по извършването на проверката и поради
тези им характеристики, съдът ги намери за достоверни и ги кредитира в
пълна степен.
По отношение показанията на свидетел К.Н. който е приятел на
жалбоподателя Н.П., в частта им че той е управлявал автомобила, съдът
6
намира, че същите са недостоверни и не отразяват вярно фактическата
обстановка по развитието на инцидента. В хода на настоящето производство
не се установи обективна причина на датата 27.12.2020г. жалбоподателят П.
да предостави управлението на МПС, в градски условия на едно
неправоспособно лице, без опит в тази област. Свидетел Недялков посочи че
един път на село е управлявал автомобил преди 27.12.2020г. Още по-
драстично е това несъответствие с позицията на жалбоподателя Н.П.. Няма
никаква житейски логика, след като жалбоподателят е бил наясно, че му
извършват проверка за алкохол, както и че след това му съставят АУАН за
отказа да му се извърши тестването и след като е отричал факта, че е
управлявал автомобила, да не посочи на проверяващите още на место лицето,
на което твърди, че е предоставил собствения си лек автомобил , а именно на
свидетел Недялков. Всички тези детайли от развитието на проверката обаче
само показват,че към момента на констатиране на нарушението за
проверяващите не е имало никакво съмнение, че именно жалбоподателят П. е
управлявал автомобила. Поради тези съображения при анализа на
доказателствата, съдът намира, че защитната версия на жалбоподателя е
формирана впоследствие и не съответства на обективната истина, а
ангажирания от него свидетел и потвърдил неистина, с цел да облекчат
положението му в процеса.
Явно е от цялостния контекст на фактическата обстановка, че при
установяване на нарушителя и съставянето на акта на место, е нямало никакво
съмнение, че именно жалбоподателят Н.П. е бил водач на автомобила.
АУАН е съставен съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа,
посочените там реквизити. Същият кореспондира и със събраните по делото
доказателства. Въз основа на съставеният АУАН по-късно от компетентния за
това орган било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което
са преповторени констатациите от АУАН и на горепосочените основания на
жалбоподателя са наложени съответните административни наказания.
НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е от
компетентния за това орган и е подписано от него, в изискуемата от закона
форма е.
Първото описано в НП нарушение е квалифицирано по чл.174, ал.3 от
ЗДвП, която санкционна разпоредба по отношение на отказа за установяване
на употребата на алкохол предвижда, че съдържащата се в нея санкция се
7
налага на водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му. Анализът на текста показва, че
посочената норма дефинира по равностоен начин средствата за установяване
на алкохол в кръвта на водачите - медицински и лабораторни изследвания и
технически средства, като съдържа две самостоятелно достатъчни хипотези
реализирането на обективния състав на които води и до реализация на
нарушението. Тъй като е използван предлогът „или“ буквалното тълкуване на
текста води до извода, че дори само отказът на водача да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта е самостоятелно достатъчен, за да приемем, че той е реализирал
горното нарушение. В този смисъл е и задължението въведено за водачите в
чл. 2 ал.1 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. /Наредба за реда за установяване
употребата на алкохол и /или наркотични вещества или техни аналози/ - при
извършването на проверка за установяване на алкохол проверяваното лице е
длъжно да изпълнява дадените му от контролните органи по ЗДвП
разпореждания и указания, като неизпълнението на това задължение, с което
се възпрепятства извършването на проверката се приема като отказ на лицето
да му бъде извършена такава. В конкретния случай въпреки, че водачът Н.П. е
бил поканен да даде проба за алкохол чрез техническо средство, същият
категорично е отказал, с което е реализирал състава на горното нарушение.
Отказът му е бил обективиран и в издадения от контролния орган талон за
изследване. Нещо повече, въпреки че нормата на чл.3, ал.2, т.1 от Наредбата
предвижда алтернативни способи за установяване на употребата на алкохол, а
именно – доказателствен анализатор или химическо лабораторно изследване,
видно от протокола за изследване в конкретния случай жалбоподателят П. е
отказал и извършването на проверка чрез посочените алтернативни способи,
като на първо място не е изпълнил задължението си по чл.6, ал.4 от
Наредбата избере с кой от двата метода да бъде изпробван, като отново е
отказал както изпробване с доказателствен анализатор, така и медицинско и
химическо изследване.

8
При това положение съдът намира от правна страна, че жалбоподателят
Н.П. е реализирал от обективна и субективна страна състава на нарушението
по чл.174, ал.3 от ЗДвП и извършването му е установено по несъмнен начин.
На практика същият не е изпълнил нито едно от негови задължения по чл.2,
ал.1 от Наредбата и е направил всичко възможно за да възпрепятства
извършването на проверката и съгласно правилото на чл.2, ал.2 от Наредбата
е налице безспорен отказ на лицето за извършването й.
Описаното нарушение правилно е било съотнесено към санкционната
разпоредба на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Същата предвижда че водач на
моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, за срок от две години и глоба 2000 лв. При определяне размера на
наказанията – глоба и лишаване от право на управляване на МПС,
наказващият орган е съобразил че и двете наказания са предвидени в закона с
фиксиран размер и оразмеряването им не подлежи на преценката на
административно-наказващия орган и като е наложил наказанията именно в
този размер същият правилно е приложил закона.
По отношение на второто нарушение съдът счита че правилно е
квалифицирано съответно по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Правилно е отнесено и
към съответната санкционна разпоредба по чл.183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП.
Санкцията за нарушението е съответно глоба в размер на по 10 лв. Същата е
определена в закона в абсолютен размер и оразмеряването и не подлежи на
преценката на АНО, поради което като е наложил глобата в посочения в
закона размер същият правилно е определил всяко от наказанията.
С наказателното постановление на жалбоподателя са отнети и 12 контролни
точки. По отношение на контролните точки, съгласно НАРЕДБА№ Iз-2539 от
17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
9
провеждане на допълнително обучение, действаща към настоящият момент.
Отнемането на контролните точки се извършва въз основа на влязло в сила
НП. Според чл.3, ал.2 от Наредбата, при налагане на наказания за
нарушенията, посочени в Наредбата /чл.6/, в НП се отбелязва броят на
отнетите контролни точки.
Следователно отнемането на контролните точки настъпва по силата на закона
/чл.157 от ЗДвП/ т.е екс леге и същото има контролно –отчетен характер.
Съгласно практиката на ВАС отнемането на контролните точки няма
санкционен характер – същото не представлява нито административно
наказание, нито принудителна административна мярка, а само последица от
извършеното нарушение, която настъпва по силата на закона. В този смисъл
отбелязването в НП на контролните точки, които се отнемат има
удостоверителна функция. Доколкото обаче е възможно да е налице неточно
отбелязване на същите от страна на наказващия орган, а това отбелязване е
част от НП, то в тази част – относно броя на отнетите контролни точки, НП
подлежи на обжалване съобразно чл.189, ал.6 от ЗАНН. В случая наказващият
орган правилно е отбелязал броя на контролните точки, които следва да бъдат
отнети след влизане в сила на наказателното постановление за нарушението
по НП. И тъй като отнемането на контролните точки е последица от влязлото
в сила наказателно постановление, то по отношение на отразяването им не
важат изискванията на ЗАНН- чл.57ал.1 от ЗАНН. С оглед на това съдът
намира, че в тази част НП се явява правилно.
По отношение на разноските, Съгласно чл.63, ал.3 ЗАНН страните имат право
на такива. Въпросът за възлагането на разноските в административно
наказателния процес обаче е изрично уреден в чл.63, ал.3 от ЗАНН, а именно
по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в
чл.143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят
на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително
минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно
наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е
ползвала такъв. В случая не се претендира възлагането на разноски от
въззиваемата страна и такива съответно не са надлежно удостоверени като
размер, поради което и с оглед изхода на делото такива не следва да се
присъдят.
Предвид гореизложеното и като намери обжалваното наказателно
10
постановление за законосъобразно и обосновано, на основание чл.63 от
ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-0152232 от
12.01.2021г. издадено от М.В.М. на длъжност началник група към ОДМВР
Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив с което на Н. П. П. от гр.Пловдив с
ЕГН ********** на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1,
пр.2 от ЗДвП са наложени Глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за 24 месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП и глоба
в размер на 10 лева – за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11