№ 252
гр. Велико Търново, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
ИРЕНА КОЛЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
гражданско дело № 20254000500309 по описа за 2025 година
С решение № 168 от 23.04.2025г. по гр.д. № 128/2025г. по описа на
ОС-Плевен е осъдена на осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България да заплати на С. В. Х., ЕГН ********** от гр. Плевен,
*********, сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на повдигнати обвинения за престъпление по
чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2, т. 6 и т. 7 от НК вр. чл. 26 от НК и за престъпление
по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 от НК, за които ищецът е оправдан с влязла в сила
на 15.04.2024 г. присъда по НОХД № 544/2021 г. по описа на Окръжен съд
Ловеч, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.04.2024 г. до
окончателното й заплащане. Със същото решение е отхвърлен искът на С. В.
Х. против Прокуратурата на Република България за разликата над 20 000 лв.
до 50 000 лв., като неоснователен и недоказан. Осъдена е Прокуратурата на
Република България да заплати на С. В. Х. сумата от 6 300 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
повдигнати обвинения за престъпление по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2, т. 6 и т. 7
от НК вр. чл. 26 от НК и за престъпление по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 от НК, за
които ищецът е оправдан с влязла в сила на 15.04.2024 г. присъда по НОХД №
1
544/2021 г. по описа на Окръжен съд Ловеч, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 15.04.2024 г. до окончателното й заплащане, както и за
сумата от 20 лв. - разноски за държавна такса и сумата от 1 868,56 лв. -
разноски за адвокатско възнаграждение.
Против това решение в частта, с която е отхвърлен искът за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20000лв. до 50000лв.,
само за размера от 20000лв. до 40000лв., в законоустановения срок е
постъпила въззивна жалба от С. В. Х., чрез пълномощника адв.В.С., в която се
сочи, че решението е неправилно по изложени за това доводи. Счита, че
неправилно първоинстанционният съд е произнесъл в противоречие с TP
№3/22.04.2005г. по тълк.д. № 3/ 2004г. на ОСГК – не е отчел в конкретика
всички обстоятелства, които са от значение за интензитета и
продължителността на увреждането-тежестта на обвиненията, техния вид и
брой, дали оправдателната присъда е за всички или за част от тях, конкретното
отражение върху здравословното състояние на ищеца. Счита, че предвид на
това, неправилно е приел, че претърпените вреди не надхвърлят обичайните
размери при подобни случаи. Сочи се, че и по двете обвинения за тежки
престъпления, с предвидено наказание „лишаване от свобода" от 3 до 8
години, и конфискация на имуществото, ищецът е бил признат за невинен от
трите съдебни инстанции. Счита, че първостепенният съд не е отчел в пълна
степен негативното отражение върху авторитета на ищеца в професионалната
му среда, засилено от медийното съобщение за разглежданото дело, която
информация е била предоставена от прокуратурата, както и върху семейните
му взаимоотношения, психическото и физическото здраве. Счита и че при
определяне размера на обезщетението, ОС – Плевен не е взел предвид сумите,
които са били предмет на обвиненията, както и оборотите, които е имало
представляваното от ищеца дружество. Моли въззивния съд да отмени
решението на ОС-Плевен в обжалваната част, и да постанови друго, с което да
осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 40000лв. Претендира разноски, вкл. за адв.възнаграждение.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответника по жалба Прокуратурата на РБ.
Срещу постановеното решение в частта, с която е осъдена
Прокуратурата на РБългария да заплати на ищеца Х. обезщетение за
2
неимуществени вреди в размер на 20000лв., в законоустановения срок е
постъпила въззивна жалба и от Прокуратурата на РБългария, чрез
процесуалния представител И. Ш. – прокурор в ОП-Плевен. Счита решението
в обжалваната част за неправилно по изложени за това доводи. Счита, че
присъденият размер на обезщетението не е в съответствие с разпоредбата на
чл.52 ЗЗД-същото е завишено и не е в съответствие с претендираните вреди,
икономическия стандарт в страната ни и съдебната практика по аналогични
случаи. Излага се довод, че отговорността на държавата се ангажира, когато са
налице доказателства и то безспорни за всички елементи от състава - да са
причинени вреди и те да са пряка и непосредствена последица от
повдигнатите незаконни обвинения. Счита, че разследването е проведено в
разумен срок и Прокуратурата на РБ не е забавила същото - от 25.06.2021г.,
когато на ищеца С. Х. е било повдигнато обвинение, до 14.09.2021г.- когато е
бил внесен обвинителния акт в съда. Твърди се, че самото наказателно
производство е преминало през етапи, за които Прокуратурата на Република
България не следва да носи отговорност за действията на други институции.
Моли въззивния съд да отмени решението на ОС-Плевен в обжалваната част и
да постанови друго, с което да редуцира присъденото обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. до по - нисък размер.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответника по жалба С. В. Х..
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
По същество решението в обжалваните части е правилно и
законосъобразно.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема
3
изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я
възпроизвежда отново.
Предявени са обективно съединени искове за обезщетение за
неимуществени и за имуществени вреди с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр. 1
от ЗОДОВ. Предмет на въззивната проверка е решението в частта относно
обезщетението за неимуществени вреди.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите
на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие
със закона и константната съдебна практика. На основание горепосочения
текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд
относно основателността и доказаността на предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди в присъдения размер.
Направените оплаквания от страна на жалбоподателите съдът намира
за неоснователни.
Оплакването на жалбоподателя Х., че първоинстанционният съд не е
отчел в конкретика всички обстоятелства, които са от значение за интензитета
и продължителността на увреждането-тежестта на обвиненията, техния вид и
брой, дали оправдателната присъда е за всички или за част от тях, конкретното
отражение върху здравословното му състояние, не е отчел в пълна степен
негативното отражение върху авторитета на ищеца в професионалната му
среда, засилено от медийното съобщение за разглежданото дело, която
информация е била предоставена от прокуратурата, както и върху семейните
му взаимоотношения, психическото и физическото здраве, при което
неправилно е приел, че претърпените вреди не надхвърлят обичайните
размери при подобни случаи, е неоснователно. Първоинстанционният съд е
обсъдил и извършил задълбочен анализ на всички събрани по делото
доказателства-приложеното НОХД № 544/ 2021г. по описа на ОС-Ловеч,
показанията на св.Бошнякова, служителка във фирмата, в която е бил
изпълнителен директор ищецът, и св.Х.а, съпруга на ищеца, и въз основа на
тях е достигнал до правилен правен извод относно основателността на иска в
постановения размер, в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. При
това, ОС-Плевен е взел предвид и обсъдил всички релевантни обстоятелства в
4
тяхната конкретика-броя на обвиненията, тежестта им, предвиденото за тях
наказание, продължителността на воденото наказателно производство,
личността на ищеца, положението му в обществото, притежавания от него
авторитет в професионалната му среда и в града, в който живее, начина му на
живот, негативното отражение върху личния и професионалния му живот,
върху здравословното му състояние, икономическата конюнктура в страната
към този момент, като се е съобразил и със съдебната практика в сходни
случаи. Отчетена е продължителността на наказателното производство, и то от
образуването на досъдебното производство срещу лице, имащо качеството на
управител и представляващ „Хранителни стоки-Плевен“ АД-на 12.07.2017г.,
до влизане в сила на постановената оправдателна присъда - на 15.04.2024г.,
т.е. близо седем години. Х. е претърпял неимуществени вреди по време на
цялото наказателно производство, като в периода от образуването на
досъдебното производство до привличането му като обвиняем на 25.06.2021г.
той е изпитвал притеснения, тъй като макар и да е привлечен като обвиняем
четири години след образуване на досъдебното производство, същото е било
образувано срещу управителя и представляващ „Хранителни стоки-Плевен“
АД, а именно той-Х., е изпълнявал тази длъжност. От датата на привличането
му като обвиняем, неимуществените вреди са с по-голям интензитет във
връзка с това, поради несигурността от това по какъв начин ще приключи
воденото спрямо него дело, което се е отразило негативно върху психиката и
здравословното му състояние.Уронени са били неговата чест и достойнство,
пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение за престъпления,
в които е обвинен. По време на воденото наказателно производство и към
настоящия момент ищецът не е осъждан. Освен следващите се по човешка
презумпция вреди от емоционален, психически и здравословен характер,
вследствие естествен страх от неоснователно осъждане, засегната чест и
достойнство, в случая пострадалият е претърпял и допълнителни,
произтичащи от накърнен авторитет пред приятели и познати, злепоставяне на
цялото семейство, опорочаване на обществения му статус и компрометиране в
определен обществен кръг, като се има предвид, че същият се е ползвал с
добър авторитет в обществото и търговските среди в областта му на работа,
бил е признат за бизнесмен на годината през 1997 г. от кмета на община
Плевен. Всички тези обстоятелства са отчетени правилно по тяхната
значимост от първоинстанционния съд, като е взето предвид и
5
обстоятелството, че здравословното състояние на ищеца е било влошено
преди образуване на наказателното производство-открито му е онкологично
заболяване, което се е влошило още по време на воденото срещу него
производство. Първоинстанционният съд е отчел и промяната в семейните
отношения на ищеца- от свидетелските показания се установява, че след 2017
г. изцяло се е променил животът на семейството му в негативен аспект,
влошили са се отношенията му особено с дъщеря му, която била студентка в
юридически факултет. С оглед конкретните обстоятелства по делото -
естеството на неимуществените вреди, вида и характер на обвинението,
продължителността на наказателното производство срещу привлечения
обвиняем-близо три години /от датата на привличането му в това качество/,
чистото съдебно минало на Х., обстоятелството, че по отношение на него е
взета най-леката мярка на процесуална принуда „подписка“, настоящата
инстанция счита, че дължимото му се обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на незаконно повдигнатото му обвинение е в размер на 20000лв.,
както правилно го е определил първоинстанционният съд. С оглед изложеното
по-горе, имайки предвид и икономическата конюнктура и стандартът на
живот в страната, както и актуалната практика по сходни казуси, не са налице
предпоставки за определяне на обезщетение в по-голям размер, както твърди
ищецът-жалбоподател.
Предвид изложеното, несъстоятелно е оплакването и на Прокуратурата
на РБългария досежно размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди в полза на Х.. Същото не е завишено по размер, а е
съответно на претърпените от него вреди вследствие на незаконно
повдигнатото му обвинение, и на принципа на справедливост, визиран в чл.52
ЗЗД. При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид всички
установени по делото факти и обстоятелства, имащи значение за определянето
му, преценил е в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства
и въз основа на тях е направил правилни правни изводи, вкл. и за размера на
обезщетението, поради което възраженията на жалбоподателя – ответник в
производството се явяват несъстоятелни. Първоинстанционният съд е отчел
обстоятелството, че в най - голяма степен правната сфера на ищеца е засегната
в периода от последните 2 г. и 10 м. от наказателното производство, след
привличането му като обвиняем на 25.06.2021 г., до влизане в сила на
оправдателната присъда на 15.04.2024 г. Ищецът, който е бил неосъждан до
6
този момент, и биографията и трудовата му дейност са свързани
изключително с управлението на голямо търговско дружество в гр. Плевен,
награждаван е за това и е публично известна личност в бизнес средите на гр.
Плевен, е преживял значителен стрес, страх, притеснения, срам, несигурност
за бъдещето си и това на семейството си от възможното му ефективно
осъждане за тежки умишлени престъпления, свързани с избягване на данъчни
задължения в особено големи размери, унижение от регистрацията му в
полицията като криминално проявено лице, която е задължителна последица
от обвиненията, накърняване на честта и достойнството му от обвиненията в
злоупотреби и т.н., като всички тези емоционални страдания са на фона на
влошеното му здравословно състояние.От образуване на наказателното
производство-на 12.07.2017г., до влизане в сила на постановената
оправдателна присъда - на 15.04.2024г., е изминал продължителен период от
близо седем години, което обстоятелство правилно е отчетено по неговата
значимост от първоинстанционния съд. През този продължителен период от
време ищецът е търпял негативни за емоционалното и физическото му здраве
последици-безпокойство, напрежение, потиснатост, неудобство, обида от
несправедливото обвинение, влошаване на предшестващите разследването
заболявания, което пък е довело до влошаване на отношенията му в
семейството, с приятелите и познатите му. Предвид доброто име и авторитет,
с които Х. се е ползвал в обществото и в професионалната си среда,
интензитетът на чувството му за нарушаване и незачитане на правата и
достойнството му е завишен и с оглед на това е изпитвал по-силни
емоционални страдания, стрес и притеснения в резултат на незаконно
повдигнатите му обвинения, вкл. и от публикацията в местен ежедневник, че е
подсъдим. Предвид на това е неоснователно и оплакването, че ищецът не е
доказал по безспорен начин търпените от него неимуществени вреди.
Несъстоятелно се явява и становището на Прокуратурата на РБ, че не
носи отговорност за действията на други институции и проточилото се близо
седем години наказателно преследване: продължилото четири години
досъдебно производство нарушава разумния срок за разглеждане на
наказателното преследване в тази му фаза, като забавянето му не се дължи на
поведението на ищеца, още повече, че същият е допринесъл за съкращаването
на срока, като е поискал делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно
следствие. Съгласно чл.196 НПК Прокуратурата упражнява ръководство и
7
надзор върху разследването, поради което следва да носи отговорност за вреди
с оглед продължителността на досъдебното производство.
Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният
иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 2, ал.1,
т.3, пр.1 от ЗОДОВ е основателен и доказан в размер на 20000лв., който
размер е постановен от първоинстанционния съд.
Тъй като не е налице твърдяното от жалбоподателите нарушение на
съдопроизводствените правила и на материалния закон и обжалваното
решение не страда от посочените в жалбите пороци, същото следва да бъде
потвърдено от въззивния съд.
При този изход на делото разноски по същото пред въззивната
инстанция не следва да се присъждат.
Водим от горното, ВТАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 168 от 23.04.2025г. по гр.д. № 128/2025г.
по описа на Окръжен съд-Плевен в обжалваните части.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8