Р Е Ш Е Н И Е
№81/13.2.2020г.
гр.
Пазарджик, 13.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, XII състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и втори януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Г. Видев
2.
Красимир Лесенски
при
секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Станка Димитрова, като
разгледа докладваното от съдия Лесенски КАНД № 1387 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е
образувано по касационна жалба на Г.В.Я. *** против решение № 155/08.11.2019
г., постановено по АНД № 324/2019 г. по описа на Районен съд Велинград.
С
обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 19-0367-000380/17.04.2019
г. на Началник РУ Велинград към ОД на
МВР Пазарджик, с което на Г.В.Я. с ЕГН: ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от двадесет и четири месеца на основание
чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Моли се да бъде отменено решението
на районния съд и съответно отменено наказателното постановление.
В
съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител, поддържа
жалбата и моли за отмяна на атакуваното решение и потвърденото с него НП.
Ответникът
по касационната жалба, редовно призован, не изпраща законен или процесуален
представител.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение за неоснователност на жалбата.
Сочи, че решението на Районен съд Велинград е правилно, обосновано и
законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните
правила, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената
касационна жалба с оглед наведените в същите касационни основания, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
С
решението си Районен съд Велинград е потвърдил наказателно постановление № 19-0367-000380/17.04.2019
г. на Началник РУ Велинград към ОД на МВР Пазарджик, с което на Г.В.Я. е
наложено административно наказание глоба
в размер на 2000 (две хиляди) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца на основание
чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд е
възприел, че е осъществен съставът на административното нарушение въз основа на
следната фактическа обстановка:
Актосъставителят
Х. Г. и свидетелят по АУАН А. Г. - служители при РУ на МВР Велинград, били
дежурни на 12.02.2019 г., като около 19,30 ч. получили сигнал от дежурния за
настъпило ПТП в гр. Велинград, на бул. „С..” в близост до Техникум за икономика
и туризъм, като при пристигане на място констатирали, че ПТП е станало на кръстовището
с ул. „Л. К.”, като единият от участниците е напуснал мястото на ПТП. На място
имало очевидци на самото ПТП, сред които и водачът на другия автомобил,
участник в ПТП – свидетелят А. Т. Последният заявил, че познава лицето, което е
управлявало автомобила, напуснал мястото на ПТП, а именно жалбоподателят Г.В.Я..
Заявил, че дори го е последвал с друг автомобил, като Я. бил пиян. След
разговор с лицата на място, полицейските служители се отправили към дома на
жалбоподателя, като там открили посоченото МПС, по което имало следи от удар.
Жалбоподателят бил в дома си. Полицейските служители го отвели в сградата на РУ
на МВР Велинград за изясняване на обстоятелствата по настъпилото ПТП. Тъй като
жалбоподателят лъхал на алкохол, той бил поканен в 20,15 ч. в сградата на РУ на
МВР Велинград да бъде изпробван с техническо средство Дрегер Алкотест с фабр. №
0290 за употреба на алкохол, но Я. отказал. Били му съставени два АУАН –
процесния и друг – за причиняване на ПТП и напускане на мястото на ПТП. Издаден
му е и талон за изследване № 0043296. Я. подписал процесния АУАН и талона за
изследване, в който било отбелязало, че отказва проба и му е връчен в 21,40 ч.
на 12.022019 г. По делото няма данни жалбоподателят да се е явил във ФСМП
Велинград за медицинско и химическо изследване. Въз основа на АУАН е издадено и
процесното НП.
При
тази правилно установена фактическа обстановка районният съд е приел, че
жалбоподателят Я. несъмнено е бил водач на МПС – лек автомобил „Т.А. ” с рег. №
.., участвал е в ПТП и не е изпълнил задълженията си като такъв. Поради това и
несъмнено е възникнало задължение за органите на КАТ да издирят участника в ПТП
и да го тестват с техническо средство, респ. да му предпишат изследване с
доказателствен анализатор или медицинско изследване за установяване употребата
на алкохол. В случая безспорно е налице отказ от страна на водача да бъде изпробван с техническо средство.
Освен това – на водача е издаден талон
за медицинско изследване, който той е подписал и получил, но не се е явил във
ФСМП Велинград, т.е отказал е да му бъде
извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, както и да
изпълни предписанието за медицинско изследване за наличието на алкохол в кръвта
му.
Касационната
инстанция намира обжалваното решение за неправилно поради следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП: „Водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв.“ Видно е, че първо условие за ангажиране
отговорност на лице по тази разпоредба е той да има качеството на водач на МПС.
По делото е безспорно, че Я. е имал качеството на водач на МПС към момента на
настъпването на ПТП – около 19,30 ч., но категорично не е имал това качество 45
минути по-късно, след като е открит в дома си и отведен от полицейските
служители в РУ на МВР Велинград. По делото се установи по категоричен начин, че
жалбоподателят е управлявал автомобила, когато настъпило ПТП. Към този момент
обаче същият не е изследван и няма никакви надлежно събрани доказателства по
делото, че е бил употребил алкохол. Единствено свидетелят Т. твърди в
показанията си в съдебно заседание, че жалбоподателят миришел на алкохол,
когато разговарял с него след настъпилото ПТП. Това обаче по никакъв начин не е
достатъчно и не установява по категоричен и безспорен начин, че жалбоподателят
към този момент е бил под въздействието на алкохол. Гласните доказателствени
средства не са сред тези способи, с което управлението под въздействие на
алкохол може да бъде установявано. Редът за това е ясно и точно разписан в
Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози. Няма спор по делото, че жалбоподателят
е причинил ПТП и го е напуснал, но не това е предмет на настоящото
производство. За тези му деяния е съставен отделен АУАН на Я., като, според
процесуалния му представител, издаденото въз основа на него НП не е обжалвано. В
действителност искането за извършване на проба на жалбоподателя е около 45
минути по-късно след настъпилото ПТП, на съвсем различно място от мястото на
ПТП – в сградата на РУ Велинград, където обаче безспорно се установи, че вече
жалбоподателят не е бил водач на автомобил. Тъй като полицейските служители или
другите свидетели по делото не са осъществявали непрекъснато наблюдение върху
жалбоподателя в периода от настъпването на ПТП около 19:30 ч. на кръстовището
на бул. „С.” с ул. „Л. К.” до искането за извършването на пробата в 20,15 ч. в сградата
на РУ Велинград, а в този период жалбоподателят от събраните доказателства поне
през повечето време е бил в дома си, то съдът приема, че дори действително
жалбоподателят да е употребил алкохол, то няма категорични доказателства, че
това е станало преди настъпването на ПТП, в което е бил участник и управлението
на автомобила от Я., а това е могло да се случи и след този момент и
прибирането в дома му. Тъй като административнонаказателната отговорност не
може да почива на предположения, а доказателствената тежест лежи върху АНО да
установи наличието по безспорен и категоричен начин на всички предпоставки за
ангажирането на отговорността на дадено лице, което не е сторено в настоящото
производство, то искането за извършване на проба с техническо средство в
момент, в който Я. безспорно не е имал качеството на водач, с оглед изминалото
време от установеното управление на МПС до искането за тестване, то няма как
отказът му да доведе до ангажиране на отговорността на последния на основание
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Само за
допълнение следва да се отбележи, че актосъставителят и АНО впоследствие са
възприели дори за категорично установена употребата на алкохол от страна на Я.
при управлението на МПС, като в изложената фактическа обстановка са записали,
че водачът управлява МПС „след употреба на алкохол“. Това само поставя отново
на внимание въпроса как полицейските служители са установили това, след като
същото това лице отказва проба за алкохол и няма как редът на Наредба № 1 от 19
юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози да бъде спазен. Твърде елементарно е да приравняваме
отказа за тестване, както и субективните възприятия на някого за другиго, че
има несигурна походка, завален говор и мирише на алкохол с безспорно доказаната
употреба на алкохол по законоустановения ред.
С оглед
изложените съображения, настоящият състав на съда счита, че решението на
Районен съд Велинград е неправилно и следва да бъде отменено. Като
незаконосъобразно по същите мотиви следва да бъде отменено и атакуваното НП.
По
изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, изр.1, пр.2, вр. чл. 222,
ал. 1 от АПК, Административен съд Пазарджик
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 155/08.11.2019 г., постановено по АНД № 324/2019 г. по описа на Районен съд
Велинград, като
вместо това постановява:
ОТМЕНЯ
като незаконосъобразно наказателно постановление № 19-0367-000380/17.04.2019 г.
на Началник РУ Велинград към ОД на МВР
Пазарджик, с което на Г.В.Я. с ЕГН: ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от двадесет и
четири месеца на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:
1./П/
2./П/