Присъда по дело №1884/2023 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 37
Дата: 29 април 2025 г.
Съдия: Екатерина Петрова Николова
Дело: 20231210201884
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 декември 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 37
гр. Благоевград, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
и прокурора А. Г. Д.
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Наказателно дело от
общ характер № 20231210201884 по описа за 2023 година
На основание чл. 303 от НПК съдът ,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА Р. С. С., роден на противозаконно / в нарушение на чл.
64, ал. 4 от ЗМВР и чл. 103 от ЗДвП /, пречил на органи на властта /Б. Г. С. –
старши полицай в Група „Охрана на обществения ред“ в Сектор „Охранителна
полиция“ при 01 РУ – Благоевград/, да изпълни служебните си задължения,
свързани с охрана на обществения ред и спазване разпоредбите на ЗДвП,
регламентирани в разпоредбите на чл. 64, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, чл. 67
от ЗМВР, чл. 70, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 от ЗМВР, чл.81, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, чл.
165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 165, ал. 2, т. 1 и 3 от ЗДвП, чл. 170 от ЗДвП и чл.
103 от ЗДвП, като не се подчинил на подаден посредством сигнално –
звуковата уредба на полицейски патрулен автомобил марка „О “, модел „А “ с
рег. № , звуков и светлинен сигнал за спиране на управлявания от него лек
автомобил марка „О “, модел "А ", с рег. № , за полицейска проверка и вместо
да спре плавно в най-дясната част на платното за движение и да изпълнява
1
дадените му от полицейският служител указания, с цел да осуети
извършването на предприетата от органа на властта полицейска проверка: не
спрял; рязко ускорил скоростта си на движение; продължил движението си с
висока скорост и не спирал въпреки, че бил преследван от патрулния
автомобил с включен светлинен и звуков сигнал и след като спрял в близост
до село Р разменил мястото си в превозното средство с М. М. Х., като тя
седнала на предна лява / шофьорска / седалка, а той седнал на предна дясна /
пасажерска / седалка, не представил поисканите му лични документи и
неизпълнявал дадените му на място полицейски разпореждания да прекрати
агресивното си поведение- престъпление по чл. 270, ал. 1, пр. 1 от НК, за което
му НАЛАГА наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5/пет/ месеца, чието
изтърпяване на основание чл. 66, ал.1 от НК , отлага за изпитателен срок от 3
/три/години.
ПРИЗНАВА Р. С. С., роден на 1 и с ЕГН **********, за ВИНОВЕН
в това, че на 11.10.2022 г., около 20.25 ч., в гр. Б по ул. „Д “, с посока на
движение от ул. „П “ към ул. „В “, управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил марка „О “, модел „А “ с рег.№ , в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство - след като
СУМПС № , издадено на 29.05.2020 г. от Сектор „ПП“ при ОДМВР -
Благоевград му е било отнето на 16.12.2021 г. със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 341 от 16.12.2021 г. / № в АИС –
АНД 21 – 1116 – 000283 /, издадена от Б К. Г /младши автоконтрольор в
Сектор „ПП“ при ОДМВР - Благоевград,/ връчена лично на Р. С. на
16.12.2021г., представляващо престъпление по чл. 343в, ал. 3 вр. ал. 1 от НК,
за което му НАЛАГА наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/
месеца, чието изтърпяване отлага на основание чл. 66, ал.1 от НК за
изпитателен срок от 3 /три/ години, както и наказание „Глоба“ в размер на
250.00лв./двеста и петдесет лева/.
На основание чл. 23, ал.1 от НК, НАЛАГА едно общо и най-тежко
наказание измежду определените две такива с настоящата присъда спрямо Р.
С. С., а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ месеца, чието
изтърпяване на основание чл. 66, ал.1 от НК, отлага за изпитателен срок от
3/три/ години, като на основание чл.23, ал.3 от НК, ПРИСЪЕДИНЯВА към
2
това най-тежко наказание и наказанието „Глоба“ в размер на 250.00лв./двеста
и петдесет лева/.
Присъдата може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд –
Благоевград в 15-дневен срок, считано от днес .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда №37/29.04.2025г., постановена по нохд
№1884/2023г. по описа на Районен съд –Благоевград

Производството по делото е образувано по обвинителен акт на РП-
Благоевград против Р. С. С., с който на последния са вменени две
престъпления, съответно с правна квалификация по чл. 270, ал.1, предл.1 от
НК и по чл.343в, ал.3, вр. с ал.1 от НК.
Според Районна прокуратура-Благоевград, престъплението по чл.270,
ал.1, предл.1 от НК се изразява в това, че на 11.10.2022 г., около 20.25 часа в
гр. Б , ул. Д “, противозаконно / в нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР и чл. 103
от ЗДвП /, е пречил на органи на властта /Б. Г. С. – старши полицай в Група
„Охрана на обществения ред“ в Сектор „Охранителна полиция“ при 01 РУ –
Благоевград/, да изпълни служебните си задължения, свързани с охрана на
обществения ред и спазване разпоредбите на ЗДвП, регламентирани в
разпоредбите на:
- чл. 64, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР:
(1) Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни
органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо
за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават
писмено.
(2) При невъзможност да се издават писмено разпорежданията могат да
се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за
които се отнасят.
(4) Разпорежданията на полицейските органи са задължителни за
изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето
престъпление или нарушение, или застрашават живото или здравето му";
- чл. 67 от ЗМВР:
"полицейските органи предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват
престъпления",
- чл. 70, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 от ЗМВР:
Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване на
самоличността на лице:
т. 1. за което има данни, че е извършило престъпление или друго
нарушение на общественият ред;
т. 2. когато това е необходимо за разкрИ.е или разследване на
престъпления и при образувано административно наказателно производство;
т. 3. при осъществяване на контрол по редовността на документите за
самоличност и пребиваване в страната;
1
- чл. 81, ал. 2, т. 1 ЗМВР:
"Полицейските органи могат да извършват проверка на превозно
средство, кораб, въздухоплавателно средство, контейнер и на вещите
превозвани в тях, когато:
т. 1. има данни за извършено престъпление или нарушение на
обществения ред;
- чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
„Определени от министъра на вътрешните работи служби контролират:
т. 1. спазването на правилата за движение от участниците в движението,
техническата изправност и обезопасяването на товарите на движещите се по
пътя пътни превозни средства, като за целта служебните лица са длъжни да
извършат проверката по безопасен начин, осигурявайки необходимата
видимост“,
- чл. 165, ал. 2, т. 1 и 3 от ЗДвП:
“При изпълнение на функциите си по този закон определените от
министъра на вътрешните работи служби:
т. 1. имат право да спират пътните превозни средства, да проверяват
документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, както
и всички документи, свързани с управляваното превозно средство, и с
извършвания превоз и със заплащането на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от
Закона за пътищата;
т. 3 не допускат управлението на моторно превозно средство от водач,
който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното
свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози
- чл. 170, ал. 1 и 2 от ЗДвП:
ал. 1 контролът по спазване на правилата за движение и на
изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него
нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази глава.
Същите налагат и предвидените в този закон наказания.
ал. 3 при спиране на пътно превозно средство за проверка или за
оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава
своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране
може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен
полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал
само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се
полицейски автомобил или мотоциклет.
- чл. 103 от ЗДвП:
„При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно
превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за
2
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и
да изпълнява неговите указания“, като не се подчинил на подаден,
посредством сигнално – звуковата уредба на полицейски патрулен автомобил
марка „О “, модел „А “ с рег. № звуков и светлинен сигнал за спиране на
управлявания от него лек автомобил марка „О “, модел "А ", с рег. № за
полицейска проверка, като вместо да спре плавно в най-дясната част на
платното за движение и да изпълнява дадените му от полицейският служител
указания, с цел да осуети извършването на предприетата от органа на властта
полицейска проверка: не спрял; рязко ускорил скоростта си на движение;
продължил движението си с висока скорост и не спирал въпреки, че бил
преследван от патрулния автомобил с включен светлинен и звуков сигнал;
след като спрял в близост до село Р разменил мястото си в превозното
средство с М. М. Х., като тя седнала на предна лява / шофьорска / седалка, а
той седнал на предна дясна / пасажерска / седалка; не представил поисканите
му лични документи и неизпълнявал дадените му на място полицейски
разпореждания да прекрати агресивното си поведение.
От своя страна,престъплението по чл.343в, ал.3, вр. с ал.1 от НК, според
Районна прокуратура-Благоевград се изразява в това, че : на 11.10.2022 г.
около 20.25 ч. в гр. Б по ул. „Д “, с посока на движение от ул. „П “ към ул. „В
“, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „О “, модел
„А “ с рег. № , в срока на изтърпяване на принудителна административна
мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство /след като СУМПС № *********, издадено на 29.05.2020 г.
от С „ПП“ при ОДМВР - Благоевград му е било отнето на 16.12.2021 г. със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 341 от
16.12.2021 г. № в АИС – АНД 21 – 1116 – 000283, издадена от Б К. Г –
младши автоконтрольор в С „ПП“ при ОДМВР - Благоевград, връчена лично
на Р. С. на 16.12.2021 г. /
Представителят на РП-Благоевград поддържа обвинението в съдебното
производство и представя доказателства, които счита, че го обосновават .
Подсъдимият лично и чрез своят защитник оспорва обвинението и
поддържа тезата, че не е извършил вменените му престъпления, като също
ангажира доказателства в процеса. Иска се постановяване на присъда за
оправдаването му.
Районният съд, след като съобрази становищата на страните и след
анализ на събраните по делото доказателства и приложимото право, в
пределите на своята преценка по чл.301 от НПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:

ПО ФАКТИТЕ ОТ ДЕЛОТО

Между страните не е спорно, че подсъдимият Р. С. С. е роден на . Видно
3
от свидетелството му за съдимост, подсъдимият е реабилитиран преди
процесната инкриминирана дата.
Безспорно е също така, че подсъдимият С. е бил правоспособен
водач, тъй като същият е притежавал СУМПС № *********, издадено му на
29.05.2020 г. от С „ПП“ при ОДМВР – Благоевград, със срок на валидност
29.05.2030 г. Същевременно срещу него били издадени множество АУАН, НП,
фишове за извършени нарушения по ЗДвП и ЗРАМ. Такава е била и Заповед
за принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство, издадена на
С. на 16.12.2021 г. /Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 341 от 16.12.2021 г. № в АИС – АНД 21 – 1116 – 000283, издадена от
Б К. Г – младши автоконтрольор в С „ПП“ при ОДМВР - Благоевград/. Тази
заповед е била връчена лично на подсъдимото лице на датата на издаването й,
а именно -на 16.12.2021г. С нея СУМПС № *********, издадено на
подсъдимото лице 29.05.2020г. от С „ПП“ при ОДМВР – Благоевград, му е
било и временно и физически отнето за срок от 18 месеца .
На 16.10.2022 г. преди 20.25 часа, св.Д Н , който е полицейски служител
в 01 РУП- Благоевград при ОДМВР-Благоевград на длъжност „разузнавач“ и
по служба познавал подсъдимото лице, видял същият да се придвижва като
управлява лек автомобил лек автомобил с марка и модел „О “ и с рег. № по
ул.“Д- “.Тъй като знаел, че С. има множество нарушения по ЗДвП и отнето
СУМПС, св.Н веднага се обадил на да съобщи за това обстоятелство на
дежурният полицай ОДЧ в 01 РУП-Благоевград, където този му сигнал
именно с тези конкретни обстоятелства е надлежно заведен в Дневник за
получени и предадени сигнали и разпореждания на управлението, на
11.10.2022г. в 20.10 часа.
В същото време от 19.00 ч. на 11.10.2022 г., до 07.00 ч. на 12.10.2022 г.,
свидетелите Б. Г. С. и Л. Г. Ц , двамата полицейски служители при ОДМВР –
Благоевград, изпълнявали функциите на автопатрул по охрана на обществения
ред при 01 РУ – Благоевград. За целта те ползвали предоставен им служебен
лек автомобил с марка „О “, с рег. № , оборудван с отличителни полицейски
знаци, звукова и светлинна уредба. Автомобила се управлявал от св. Ц , а св.
Б. С. се намирал на предна дясна / пасажерска / седалка до водача. Именно на
тях било съобщено от дежурния полицай ОДЧ в 01 РУП-Благоевград, че
подсъдимият управлява процесния автомобил, който следва да се спре за
проверка, защото е с отнето СУМПС.
На 11.10.2022 г. , около 20.25 ч. и докато двамата полицаи били спрели
патрулния автомобил в гр. Б на ул. "П ", непосредствено преди кръстовището
на с ул. "Д ", те видели движещ се по ул. „Д “, с посока на движение от ул. „П
“ към ул. „В “, лек автомобил с марка и модел „О “, с рег. № , който се
управлявал от подсъдимото лице С., за когото вече били получили
информация, че е неправоспособен водач по ЗДвП и следва заради това да
бъде спрян и проверен. До С., на предната пасажерска седалка в автомобила,
полицейските служители видели да седи и друго лице, което се установи, че е
4
било жената, с която С. е живял и от която имал 2-те си деца. Св.С. подал
сигнал за спиране на подсъдимото лице, докато приближавал с автомобила си
към полицейският автомобил, чрез сигнално – звуковата уредба, както и
светлинен сигнал за спиране от полицейския автомобил. Към този момент се
установи, че на мястото на случая и подаването на тези сигнали освен
полицейският патрулен автомобил и автомобила на С., не е имало други
движещи се или преминаващи автомобили на пътя. С. и св.Х. възприели
подаваните към автомобила им звуков и светлинен сигнал за спиране от
полицейският патрулен автомобил /в тази насока са показания на св.Х. при
допълнителният й разпит/, но въпреки това, вместо С. да спре автомобила,
който управлява плавно в най-дясната част на платното за движение и да
изпълнява дадените му от полицейския служител С. указания, за да избегне,
респ. осуети и попречи на проверката му от полицейските служители,
подсъдимият не спрял на подаденият му за това сигнал, рязко ускорил
скоростта на движението му и продължил да се движи с него по ул.“Х “,
което накарало св.С. и св.Ц. да го последват с полицейският автомобил и да
започнат да го преследват. След което подсъдимият завил с автомобила си
към ул.“В “ и преминал покрай сградата на ОДМВР-Благоевград. Без да
намали скоростта на автомобила, С. влязъл и преминал с него през
кръстовището, образувано между ул. „В “ и бул. „С “, след което преминал
през улица „С “ и завил по ул. „С“, после по ул. „Б “ и продължил движението
на автомобила си по ул. „Т “ в посока квартал „Б “. Докато преминавал през
ул.“В “ и покрай сградата на ОДМВР-Благоевград, поради това, че бил
преследван от полицейски автомобил подаващ му звуков и светлинен сигнал
за спиране, това привлякло вниманието на св. И. Т., /полицейски служител
при 1-во РУП-Благоевград/, който се намирал в двора на Дирекцията именно в
този момент и насочил погледа и вниманието си към улицата, точно преди
преминаването и по време на преминаването на автомобила на С., преследван
от полицейският автомобил, управляван от св.С.. Към този момент дежурният
полицай ОДЧ при 01 РУП- Благоевград съобщил, че свидетелите С. и Ц.
преследват водач, който не се е подчинил на подаден му сигнал за спиране и
проверка и поискал съдействие от другите полицейски служители, при което
свидетелите Т. и П. също се качили на полицейски автомобил и тръгнали след
автомобила на свидетелите С. и Ц. в преследване на автомобила на
подсъдимото лице.
Подсъдимият С. продължил да управлява автомобила си по стария път
към село Р , следван вече от два полицейски автомобила и на дълга права част
от пътя, след разклона за село Д , той ускорил още повече управляваният от
него автомобил и така успял да излезе от полезрението на полицейските
служители С. и Ц , Т. и П.. Последните обаче продължавали да го преследват
със служебните си полицейски автомобили в посоката, в която видели
последно да се движи с автомобила си С. и така стигнали до разклон за с.Р ,
където първоначално не видели спрелият автомобил на С., защото бил с
изгасени фарове, но след като го приближили, фаровете светнали и така
5
видели, че това е неговият автомобил. Полицейските служители също спрели
автомобилите си в близост до автомобила на С. и свидетелите С. и Ц отишли
при спрелия автомобил на С. за да му извършат проверка като водач, но
тогава видели, че на предната седалка на водача, не седи подсъдимото лице, а
св.Х., а С. се намира до мястото на пасажера на предната седалка до водача,
респ. че двамата си били разменили местата. Полицейските служители
установили също, че на задната седалка на автомобила, управляван от С.,
седели и две деца, които установили като Виктор С. и А С. /деца на
подсъдимото лице и св.Х./, които обаче при разминаването с автомобила на С.
първоначално не били забелязали да се намират в автомобила му, защото и
като допълнителна пречка за това било и обстоятелството, че задно
панорамно стъкло на автомобила на подсъдимия било затъмнено.
Свидетелите С. и Ц., в присъствието на колегите си Т. и П., поискали да
извършат проверка на подсъдимият С., тъй като именно него възприели да
управлява автомобила при подаденият му сигнал за спиране от тяхна страна,
но С. отказал да му бъде извършена проверка и твърдял, че не е управлявал
автомобила, а св.Х., като последната също твърдяла това. Тъй като
свидетелите С. и Ц. настоявали него да проверят и му искали личните
документи, С. се ядосал и започнал да ръкомаха и крещи срещу тях, като
отказал да предостави и тези свои документи. Именно по тази причина и
всички присъстващи на мястото полицейски служители възприели
подсъдимия като притеснен, изпотен, превъзбуден и дори агресивен към
полицаите, отказвайки категорично да изпълни дадените му от тях
разпореждания, включително и да представи личните си документи за
проверка и установяване на самоличността му по този официален ред. Това
наложило използването на помощни средства – белезници и задържане на
подсъдимия по реда на ЗМВР. След което, подсъдимият бил отведен в 01 РУ -
Благоевград с патрулен автомобил, последван от автомобила на С.,
управляван от св. М. Х., като в автомобила се намирали и двете им деца. В
полицейското управление бил извикан патрул от Сектор „ПП“ при ОДМВР -
Благоевград, който да извърши проверка на С. за употреба на алкохол и
наркотични вещества и/или техни аналози и за целта в същото управление
пристигнали полицейските служители М. К М. и К. Х. И.. Св.И. поканил
подсъдимия в присъствието на свидетелите Б. Г. С. и Л. Г. Ц , да му бъде
извършена проба за употреба на наркотични вещества и техни аналози с
техническо средство "Дрегер Драг Тест 5000", с фабричен номер ARJM-0036,
но същият отказал както да му бъде извършена проверка, така и направен
тест. Заради този отказ на подсъдимото лице, св. К. Х. И., в присъствие на
свидетелите Б. Г. С. и Л. Г. Ц , съставил на С. АУАН серия GA № 802851 от
дата 11.10.2022 г., заради извършено от него административно нарушение по
чл.174 ал.З пр.2 от ЗДвП / отказ да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества и техни аналози и не
изпълнява предписание за химико-токсилогично лабораторна изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
6
Актът бил връчен лично на подсъдимото лице, но последното отказало да го
подпише и този му отказ бил удостоверен с подписа на св. М. Кирилов М.. На
подсъдимия бил издаден и Талон за изследване № 1347450, връчен му в 23.00
часа на 11.10.2022 г., с който същият бил уведомен, че следва да се яви в
ЦСМП -Благоевград за да даде кръв за извършване на медицинско и
химическо или химико-токсикологично изследване, най-късно до 45 минути
от връчване на талона. С. обаче отказал да получи и този талон за изследване
и отказът му бил удостоверен върху талона с подписа на свидетеля Л. Г. С.. В
последствие подсъдимият се установи и, че не се е явил в това лечебно
заведение и до посоченият краен час, за предоставяне на кръв за извършване
на медицинско и химическо или химико - токсикологично изследване, като по
този начин напрактика той отказал и извършването на такова изследване.
Въз основа на този издаден на С. АУАН, на 03.11.2022 г. Началник група
в ОДМВР - Благоевград, Сектор „Пътна полиция" – Благоевград, е изготвил
Наказателно постановление № 22-1116-0023 95 от 03.11.2022г., с което му е
наложил административно наказание „Глоба" в размер на 2000 /две хиляди/
лева и „Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 /двадесет и
четири/ месеца, във връзка с извършено административно нарушение по
чл.174, ал. 3 от ЗДвП. Наред с това със същото НП, на основание Наредба №
1з-2539 на МВР, му били отнети 12 /дванадесет/ контролни от талона към
СУМПС. Това НП е било обжалвано от С. пред РС – Благоевград, за което е
образувано нахд№1807 от 2022г. по описа на БлРС, където в рамките на
процеса, подсъдимият продължавал да твърди, че не е управлявал автомобил
на 11.10.2022 г. , а на тази дата , лек автомобил с малка и модел „ О “ и с рег.
№ , бил управляван от св.Х.. След анализ на доказателствата, БлРС не приел
за обосновани тези възражения на подсъдимото лице и с Решение
№243/11.04.2023г., е приел за доказано извършеното от С. престъпление по чл.
174, ал.3 от НК, като само е отменил наложеното му кумулативно
административно наказание „Лишаване от право да се управлява МПС“ за
срок от 24 месеца, след като е констатирал, че към датата на нарушението
/11.10.20122г./, е била в сила именно ЗПАМ№21-116-000283/16.02.2021г. С
Решение №1433/28.07.2023г. по кнахд №310/2023г. на БлАС и този съд е приел
за доказано извършеното от подсъдимия С. административно нарушение на
11.10.2022г. по чл.174, ал.3 от ЗДвП на процесната дата и място и е отменил
отменителната част на решението на БлРС относно обжалваното НП, като е
приел, че независимо от наложената принудителна мярка на С. , със
ЗПАМ№21-116-000283/16.02.2021г., няма законова пречка да му бъде
наложено и административно наказание „Лишаване от право да се управлява
МПС, тъй като се касае за последици от различни правни процедури и
основания, във връзка с нарушение на подсъдимото лице по ЗДвП.
В тази връзка се установи в процеса, че за нарушение по ЗДвП ,
извършено от С. на 14.12.2021г., заради което му е била издадена въпросната
ЗПАМ ,също е било издадено НП№ 21 – 1116 – 001379 / 02.02.2022 г. на
Началника на Сектор „ПП“ при ОДМВР – Благоевград, с което му е било
7
наложено административно наказание „Глоба“ и „Лишаване от право да се
управлява МПС“ за срок от 24 месеца. Наказателното постановление било
връчено на нарушителя на 09.02.2022 г., а той подал жалбата си срещу него на
17.02.2022г. По тази жалба е образувано нахд №1681/2022г. по описа на БлРС ,
което приключило с Решение № 302 от 03.05.2023 г. и с него обжалваното
НП № 21 – 1116 – 001379/ 02.02.2022 г. на Началника на Сектор „ПП“ при
ОДМВР – Благоевград, е било отменено като незаконосъобразно. Това
решение е влязло в законна сила към 20.05.2023г. Следователно, към датата
11.10.2022г. и процесният случай, Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 341 от 16.12.2021 г. / № в АИС – АНД 21 – 1116 –
000283/, издадена от Б К. Г – младши автоконтрольор в Сектор „ПП“ при
ОДМВР - Благоевград, е била все още в сила и с нея подсъдимият е реално
търпял наложната му принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство и
лишаване напрактика от такова право.
Между страните не е спорно , че със Заповед № 244 з – 2272 /
14.11.2018г. на Директора на ОДМВР-Благоевград, св. Б. С. е назначен на
длъжност „Старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ на Сектор
„Охранителна полиция“ към 01 РУ – Благоевград, а със Заповед № 244 з – 232
/ 27.01.2022 г. на Директора на ОДМВР – Благоевград , на същият свидетел
било възложено да осъществява контрол по Закона за движение по пътищата.
Не е спорно също така, че съгласно длъжностната си характеристика и
предоставените му с допълнителната Заповед правомощия, към 11.10.2022г.,
св.С. е имал правомощия свързани с охрана на обществения ред и спазване
разпоредбите на ЗДвП, регламентирани в разпоредбите на по : чл. 64, ал. 1, ал.
2 и ал. 4 от ЗМВР, чл. 67 от ЗМВР, чл. 81, ал. 2, т. 1 ЗМВР, чл.165, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, чл. 165, ал. 2, т. 1 и 3 от ЗДвП, чл. 170, ал. 1 и 2 от ЗДвП и по чл. 103 от
ЗДвП.
Видно от декларацията за материално и имотно състояние на
подсъдимото лице, С. ./Декларирал е, че притежава МПС и апартамент, както
и, че получава месечни доходи от 800.00лв .
При дадените от подсъдимият обяснения в съдебната фаза, същият
категорично отрича да е извършил вменените му две престъпления по
обвинението, както и да е управлявал въобще процесното МПС на
инкриминираната дата и място и поддържа, че водач на това МПС тогава е
била св.Х.. Поддържа също, че причината всички ангажирани полицейски
служители да твърдят, че именно той е видян да извършва всяко от
вменените му престъпления в случая, се дължи на лично и субективно
отношение към него от тяхна страна и респ . на личен спор със св.П., който
отнесъл и до съд.
Изложената фактическа обстановка се извежда и обосновава от почти
всички събрани по делото гласни доказателства, както следва: показания на
очевидците по делото –свидетелите Б. С., Л. Ц., М. М., К. И., И. Т., Л. П. и св.
8
Д Н Потвърждават се и с показанията на св. И., който е бил ангажиран като
полицейски служител да провери записите от охранителни камери в
процесният пътен участък на инкриминираната дата, в рамките, на който
пътен участък, процесният автомобил бил преследван от полицейските
автомобили на свидетелите С., Ц. , Т. и П., след като бил подаден сигнал за
спиране на водача на автомобила, а той не спрял и продължил движението си.
Съдът напълно кредитира показанията на тези свидетели като годни и
достоверни за изясняване на обективната истина в процеса, защото техните
показания са логични, последователни, непротиворечиви и напълно
кореспондиращи по между си относно обстоятелствата и хронологията на
случая и поведението на подсъдимото лице на инкриминираната дата и място.
Наред с това се установи, че нито един от тези свидетели, с изключение на
св.П., не се намира в някакви лични , в това число и влошени отношения с
подсъдимото лице, за да се приеме възражението му за някаква необективност
и пристрастност от тяхна страна. Що се отнася до св.П., действително се
установи, че той се намира в недобри отношения с подсъдимото лице, защото
имат и съдебен граждански спор в момента, но въпреки това обстоятелство,
което по принцип е основание за някаква пристрастност на свидетеля в този
случай, съдът кредитира показанията му, защото те не са изолирани от
показанията на другите очевидци и напълно кореспондират с тях, а и дори и
да се игнорират показанията на св. П., останалите гласни доказателства на
разпитаните полицейски служители са достатъчно категорични , за да се
обоснове изведената фактическа обстановка в този казус, която не съответства
на защитната версия на подсъдимото лице и защитата по делото. Този извод на
съда не се опровергава и чрез проведените очни ставки между полицейските
служители и св.Х., тъй като не техните, а показанията на последната се
промениха в хода на процеса, звучат доста неубедително непоследователно и
нелогично за случилото се и участието на подсъдимия в процесният случай.
Наред с това, така описаната фактическа обстановка се обосновава и с
приетите по делото безспорни и категорични писмени доказателства, както
следва: Справки за нарушител / водач с констатирани и регистрирани
множество негови нарушения по ЗДвП до инкриминираната дата, АУАН серия
GA № 802851 от дата 11.10.2022 г., Талон за изследване № 1347450 от
11.10.2022 г., Наказателно постановление № 22-1116-0023 95 от 03.11.2022г.,
Решение №243/11.04.2023г., постановено по
Нахд №1807 от 2022г. по описа на БлРС, Решение №1433/28.07.2023г. по
кнахд №310/2023г. на БлАС , НП№ 21 – 1116 – 001379 / 02.02.2022 г. на
Началника на Сектор „ПП“ при ОДМВР – Благоевград, Решение № 302 от
03.05.2023 г. , постановено по нахд 1681/2022г. по описа на БлРС , ЗПАМ№21-
116-000283/16.02.2021г., Заповед № 244 з – 2272 / 14.11.2018г. на Директора
на ОДМВР-Благоевград, Заповед № 244 з – 232 / 27.01.2022 г. на Директора на
ОДМВР – Благоевград и Дневник за получени и предадени сигнали и
разпореждания на 01 РУП-Благоевград за инкриминираната дата.
9
В противоречие с тези доказателства и изведената фактическа
обстановка са само показанията на св.Х. и обясненията на подсъдимото лице.
Съдът не кредитира тези доказателствени средства като годни да изяснят
обективната истина в казуса, защото счита, че същите са недостоверни и
необективни и насочени само и единствено към изграждането на защитна
версия за случая на подсъдимото лице, макар и невярна и недостоверна
такава. Освен, че показанията на св.Х. и обясненията на подсъдимия се
опровергават напълно от всички посочени гласни доказателства на
полицейските свидетели очевидци за случая, включително и ако се изключи от
тях св.П., те са и нелогични, непоследователни и вътрешно противоречиви.
Така св.Х. при първият си разпит поддържаше, че именно тя, а не подсъдимият
е управлявал процесното МПС на инкриминираната дата и място, но не можа
да посочи, процесният маршрут, по който е управляван автомобилът й и
напрактика наведе твърдение за коренно противоположна посока, на тази, по
която е управляван автомобила от С. / през изхода на Б покрай Ю “, вместо
към кв.“Баларбаши“.След това и като беше разбрала за дадените показания на
полицейските служители и погрешно посочената от нея посока на движение
на процесният автомобил, св.Х. реши в хода на очните ставки с нея и с
допълнителен разпит да се „поправи“ , но пък тогава наведе и друго
изключително озадачаващо и нелогично обстоятелство, а именно, че след като
е видяла подаденият от св.С. сигнал за спиране на инкриминираната дата и
място от автомобила си /звуков и светлинен с полицейският автомобил/,
решила да избяга от полицаите и да не се подчини на сигнала им за спиране,
за това ускорила автомобила и заедно с двете й малолетни деца на задната
седалка се отправила в посока с.Р , за да не бъде тествана за употреба на
алкохол, защото „се качила зад волана след употреба на алкохол“ на
инкриминираната дата. Съдът приема, че и това е неистина, наведена от
страна на св.Х. за да подкрепи защитната версия на подсъдимия в процеса за
неизвършване на инкриминираните деяния, защото тази свидетелка не можа
да обоснове пред съда, как майка на две малолетни деца, качени в процесния
автомобил и превозвани на задната седалка на процесната дата, вместо С.,
който е пътувал с тях в него, решава именно тя да управлява процесният
автомобил с децата си и то след употреба на алкохол, след което да
предпостави преследването на автомобила й с децата вътре в него от 2
полицейски автомобила по улиците на Благоевград до изхода на с Р ,
ускорявайки скоростта на автомобила за да „избяга“ от полицейските
служители макар и с риск от няколко ПТП, в каквато насока бяха показанията
на очевидеца св. С.. Тези противоречия и алогизъм във версията на св.Х. за
случая, съдът приема за невярна, недостоверна и изключително пристрастна
нейна версия, поради което и не кредитира показанията на тази свидетелка
като годно доказателствено средство за изясняване на обективната истина в
процеса. При аналогични разсъждения, съдът приема за пристрастна и
необективна и версията на подсъдимия за това му неучастие в
инкриминираните деяния на инкриминираната дата.
10

ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО

С ангажираните по делото и посочени множество гласни и писмени
доказателства, които съдът кредитира като обективни и достоверни, защото
напълно кореспондират по между си, съдът намира, че се установи по
несъмнен и категоричен начин, че подсъдимия С. е извършил от обективна и
субективна страна и двете вменени му инкриминирани деяния в този казус, а
именно по чл. 270, ал.1, предл.1 от НК и съответно по чл.343в, ал.3, вр. с ал.1
от НК.
От обективна страна, на инкриминираната дата / 11.10.2022г., около
20.25 часа / и място /в Б , на ул.“Д /, подсъдимият С. противозаконно е пречил
на орган на властта / на св. Б. Г. С., на длъжност „старши полицай“ в Група
„Охрана на обществения ред“ в Сектор „Охранителна полиция“ при 01 РУ –
Благоевград/, да изпълни служебните си задължения, свързани с охрана на
обществения ред и спазване разпоредбите на ЗДвП./ Не се подчинил на
подаден, посредством сигнално – звуковата уредба на полицейски патрулен
автомобил марка „О “, модел „А “ с рег. № , респ. на звуков и светлинен
сигнал за спиране на управлявания от него лек автомобил марка „О “, модел
"А ", с рег. № , за полицейска проверка, като вместо да спре плавно в най-
дясната част на платното за движение и да изпълнява дадените му от
полицейският служител указания, с цел да осуети извършването на
предприетата от органа на властта полицейска проверка той рязко ускорил
скоростта си на движение, продължил движението си с висока скорост и не
спирал докато бил преследван от патрулния автомобил, управляван от св. С. с
включен светлинен и звуков сигнал, а след като спрял с автомобила си в
близост до село Р , разменил мястото си в превозното средство със св. М. Х.,
която при първото подаване на сигнала за спиране от св.С. и докато
продължавало следването на автомобила на подсъдимия от патрулния
автомобил на св.С., седяла на предна лява седалка и до тази на водача. Наред
с това, при спиране на автомобила, управляван от С. и открИ.ето му от страна
на свидетелите С. и Ц. на разклон за с.Р , той отказал да му бъде извършена
проверка като не представил документите си за самоличност след поискването
им от страна на тези полицейски служители, именно по този повод, респ.
крещял и ръкомахал, държейки се агресивно и неизпълнил дадените му от
полицейските служители разпореждания да прекрати това си агресивно си
поведение в хода на проверката спрямо тях/. Именно с това си поведение,
подсъдимият е извършил от обективна страна вмененото му
престъпление по чл. 270, ал.1 от НК.
Съгласно нормата на чл. 93, т.2 от НК, орган на власт са органите на
държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната
власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на
властнически функции. В казуса, доказателства, че към инкриминираната дата
11
св.С. е бил именно орган на власт по смисъла на чл. 93, т.2 от НК и е
действал въз основа на тези си правомощия в опита си да спре водача С. и да
му извърши проверка, е от една страна Заповед № 244 з – 2272 / 14.11.2018 г.
на Директора на ОДМВР-Благоевград, с която той е назначен на длъжност
„Старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ на Сектор
„Охранителна полиция“ към 01 РУ – Благоевград, а от друга страна е и
Заповед № 244 з – 232 / 27.01.2022 г. на Директора на ОДМВР – Благоевград,
с която на св. С. е било възложено да осъществява и контрол по Закона за
движение по пътищата, т.е възложени са му именно такива властнически
правомощия по контрол./
Все в тази връзка се установи и, че съгласно длъжностната
характеристика и предоставените му правомощия, свързани с охрана на
обществения ред и спазване разпоредбите на ЗДвП, св.С. е имал
правомощията по чл. 64, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗДвП, да издава разпореждания
до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е
необходимо за изпълнение на възложените им функции, които могат да бъдат
и устни/ както в настоящият казус за спиране на водача С. и извършване на
проверка за самоличност на същия/ и тези разпореждания са задължителни за
изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето
престъпление или нарушение, или застрашават живото или здравето му
/каквото изключение в казуса се констатира, че не е било налице./
Св.С. е имал и правомощията по чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП / да
контролира спазването на правилата за движение от участниците в
движението, техническата изправност и обезопасяването на товарите на
движещите се по пътя пътни превозни средства, като за целта служебните
лица са длъжни да извършат проверката по безопасен начин, осигурявайки
необходимата видимост“, в казуса спазването на правилата за движение от
страна на водача С./, по чл. 165, ал. 2, т. 1 и 3 от ЗДвП / имал е право да спира
пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и
свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани
с управляваното превозно средство, и с извършвания превоз и със
заплащането на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, в казуса да
спира водача С. и да извърши проверка на неговите документи за самоличност
на инкриминираната дата и място, респ. имал е и правото да не допуска
управлението на моторно превозно средство от водач, който управлява
моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за
управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, в каквато насока е била
постъпилата информация за водача С., че е неправоспособен водач към
инкриминираната дата/, както и правомощията по чл. 170, ал. 1 и 2 от ЗДвП
/да извършва контрол по спазване на правилата за движение и на
изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него
нормативни актове, а при спиране на пътно превозно средство за проверка или
за оказване на съдействие служителят от органите за контрол, е имал право да
12
подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка, като такъв сигнал същият е
могъл да подава и от движещ се полицейски автомобил , което е сторено
именно в процесният казус от страна на св.С. спрямо водача С./.
Св.С. като контролен орган и орган на власт към инкриминираната дата
е имал и правомощията по чл. 67 от ЗМВР / да предотвратява, пресича ,
разкрива и разследва престъпления/, правомощията по чл. 70, ал. 1, т. 1, т.
2, т. 3 от ЗМВР / да извършва проверки за установяване на самоличността на
лице за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение
на общественият ред, респ. когато това е необходимо за разкрИ.е или
разследване на престъпления и при образувано административно наказателно
производство или при осъществяване на контрол по редовността на
документите за самоличност и пребиваване в страната/, както и правомощията
по чл. 81, ал. 2, т. 1 ЗМВР /да извършва проверка на превозно средство, кораб,
въздухоплавателно средство, контейнер и на вещите превозвани в тях, когато
има данни за извършено престъпление или нарушение на обществения ред, за
каквото нарушение или престъпление в казуса е имало данни от подаденият
сигнал на св. Николов за спиране на С. към свидетелите С. и Ц., чрез
дежурният полицай ОДЧ в 01 РУП-Благоевград ./
От своя страна като водач на МПС на инкриминираната дата и място,
подсъдимият е имал задължението по чл. 103 от ЗДвП да спре плавно в най-
дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания, което в казуса С.
не е направил на инкриминираната дата и за това е бил последван и
преследван със служебния патрулен, управляван от св.С., до разклон за
с.Рилци.

От субективна страна, престъплението е извършено от подсъдимия
виновно и умишлено /в условията на пряк умисъл по чл.11, ал. 2, пр. 1 от НК/,
тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е
искал тяхното настъпване, мотивиран от желанието си да избегне
полицейската проверка, при която да не се установи, че управлява процесното
МПС, след като му е отнето по административен ред СУМПС, чрез издадена
му , действаща и в сила към инкриминираната дата ЗПАМ№ 21-116-
000283/16.02.2021г.
Това престъпление се доказва по категоричен начин с кредитираните от
съда безпротиворечиви, достоверни и напълно кореспондиращи по между си
гласни и писмени доказателства, както следва:показания на очевидците по
делото –свидетелите Б. С., Л. Ц., М. М. , К. И., И. Т., Л. П., Г. И. и св. Д Н ,
показания на св. И., Справки за нарушител / водач с констатирани и
регистрирани множество негови нарушения по ЗДвП до инкриминираната
дата, АУАН серия GA № 802851 от дата 11.10.2022 г., Талон за изследване №
1347450 от 11.10.2022 г., Наказателно постановление № 22-1116-0023 95 от
03.11.2022г., Решение №243/11.04.2023г., постановено по нахд №1807 от
13
2022г. по описа на БлРС, Решение №1433/28.07.2023г. по кнахд №310/2023г.
на БлАС , НП№ 21 – 1116 – 001379 / 02.02.2022 г. на Началника на Сектор
„ПП“ при ОДМВР – Благоевград, Решение № 302 от 03.05.2023 г. ,
постановено по нахд №1681/2022г. по описа на БлРС , ЗПАМ№21-116-
000283/16.02.2021г., Заповед № 244 з – 2272 / 14.11.2018г. на Директора на
ОДМВР-Благоевград, Заповед № 244 з – 232 / 27.01.2022 г. на Директора на
ОДМВР – Благоевград и Дневик за сигналите и разпорежданията на 01 РУП-
Благоевград за процесната дата.
От обективна страна, на инкриминираната дата / 11.10.2022 г. около
20.25 ч./ и на инкриминираното място / в гр. Б по ул. „Д “ с посока на
движение от ул. „П “ към ул. „В “/, подсъдимият С. е управлявал моторно
превозно средство / лек автомобил с марка „О “ , с модел „А “ и с рег. № , в
срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
/след като издаденото му СУМПС № ********* от Сектор „ПП“ при ОДМВР
– Благоевград, му е било отнето на 16.12.2021 г. със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 341 от 16.12.2021 г., респ. с № в
АИС – АНД 21 – 1116 – 000283, издадена от Б К. Г, в качеството му на „
младши автоконтрольор“ в Сектор „ПП“ при ОДМВР - Благоевград, връчена
лично на Р. С. на 16.12.2021 г.и в сила към този момент./ С това си поведение,
подсъдимият несъмнено е извършил от обективна страна и вмененото му
престъпление по чл. 343в, вр. с ал.1 от НК.

От субективна страна, престъплението е извършено виновно и в
условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл.1 от НК, тъй като
С. е съзнавал общественоопасния характер и на това си деяние, предвиждал е
общественоопасните последици от него, но е искал тяхното настъпване, с
което за пореден път е демонстрирал незачитането закона и правилата по
ЗДвП./В тази насока и доказателство за това му отношение към правилата по
ЗДвП и перманентното неспазване на същите е и приетата като доказателство
в процеса Справка за водач нарушител, от която е видно, че подсъдимият има
множество наложени санкции за множество извършени то него нарушения по
ЗДвП преди инкриминираната дата./ В съзнанието на дееца е било отразено и,
че неговото СУЕМПС е отнето чрез процесната ЗПАМ, която е била
действаща към инкриминираната дата и въпреки това С. е управлявал
процесното моторно превозно средство без да спазва наложената му
ограничителна административна мярка да не прави това.
Обстоятелството, че действието на процесната Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 341 от 16.12.2021 г. / № в АИС –
АНД 21 – 1116 – 000283 /, издадена от Б К. Г – младши автоконтрольор в
Сектор „ПП“ при ОДМВР - Благоевград, е отпаднало в последствие поради
отмяна на НП, с което С. е наказан за нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП,
мотивирало и обосновало издаването на въпросната заповед, не променя
горният извод, защото тази отмяна е настъпила с Решение №302/03.05.20223г.
14
по нахд№ 1681/22г. по описа на БлРС , влязло в законна сила едва към
20.05.2023г. , което е било 1 година след инкриминираната дата и респ. до
която дата на влизане в сила на решението, Заповедта е била валидна,
действаща и въвеждаща ограничението за правото на подсъдимото лице да
управлява МПС. В тази връзка следва да се посочи, че заповедта е издадена
със срок на действие до 18 месеца и този срок към инкриминираната дата
също не е бил изтекъл.
Престъплението се доказва по категоричен начин с ангажираните по
делото убедителни, достоверни и кореспондиращи по между си доказателства
, а именно: показания на очевидците по делото –свидетелите Б. С. и Л. Ц., И.
Т., Л. П., Д Н , М. М., К. И., Справки за нарушител / водач с констатирани и
регистрирани множество негови нарушения по ЗДвП до инкриминираната
дата, НП№ 21 – 1116 – 001379 / 02.02.2022 г. на Началника на Сектор „ПП“
при ОДМВР – Благоевград, Решение № 302 от 03.05.2023 г. , постановено по
нахд 1681/2022г. по описа на БлРС и ЗПАМ№341 от 16.12.2021г.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЗАЩИТАТА

Действително, в рамките на настоящето производство се събраха две
групи доказателства, които са взаимно изключващите се и противоречиви. От
една страна, това са доказателства, които обосновават обвинението и те са
извеждат от показанията на всички разпитан полицейски служители-св.Д Н
който първи е подал сигнала до колегите си, за това че е видял лично
процесното МПС на инкриминираната дата се управлява от подсъдимото
лице, показанията на другите очевидци, които също лично са възприели този
факт на инкриминираното място /свидетелите С., Ц. и Т./ , показанията на
допълнително извиканите за съдействие служители –свидетелите М. и И.,
показанията на св. И., АУАН за случая на инкриминираната дата, талон за
медицинско изследване, Дневник за сигнали и разпореждания, а така също и
цитираната в обвинението ЗПАМ, която е безспорно, че към
инкриминираната дата е била действаща и в сила и с нея подсъдимият е бил
лишен по административен ред от управление на МПС, чрез изземване на
неговото СУМПС. Съдът напълно кредитира тези доказателства като годни и
достоверни да разкрият обективната истина в процеса, защото са напълно
кореспондиращи по между си, последователни и обосноваващи логична
поредица от факти и обстоятелства , навеждащи на категоричният извод, че
именно подсъдимият е извършителят и на двете вменени му инкриминирани
деяния по този казус . Тези доказателства кореспондират и с показанията на
св. П., който се установи, че има и личен конфликт с подсъдимото лице към
инкриминираната дата и заведен към момента граждански иск в съда, но дори
и да се изключат заради тези обстоятелства показанията на св. П , съдът
намира, че обвинението отново е доказано по един несъмнен и категоричен
начин с всички останали посочени гласни и писмени доказателства.
В обратна насока и в пълно противоречие на целият събран напрактика
15
доказателствен материал по делото са обясненията на подсъдимия, както и
показанията на жената, която е майка на децата му-св. Х., чиито показания са
изключително непоследователни, вътрешно противоречиви, като с
допълнителният й разпит, тя сама напрактика опроверга първите си показания
по делото. Показанията на тази свидетелка съдът намира и за абсолютно
житейски нелогични в частта им, че същата, като майка на две си малолетни
деца, след като употребила алкохол на инкриминираната дата и съзнавайки
добре това, решила да управлява процесният автомобил с децата си на
задната седалка в него и заедно със С. на пасажерската седалка от пред до
нея, вечерта след 20.25 часа и то с такава скорост в града и извън него, че да
се наложи да бъде преследвана от полицейският автомобил до разклона на с.Р
от свидетелите С. и Ц., с целият реален риск за живота и здравето на децата й
в такава пътна ситуация, създадена от самата нея./Според св. С., докато
преследвали процесният автомобил на инкриминираната дата, възприели със
св Ц., че едва избегнал причиняването на няколко ПТП в опита да „избяга“ от
полезрението на полицейският им автомобил./ Ето защо, съдът не кредитира
показанията на тази свидетелка като достоверни и счита, че те са субективни и
насочени само и единствено към изграждане на защитна и невярна вересия за
случая, но в полза на подсъдимия С. . Поради същите аргументи съдът не
кредитира като достоверни и обясненията на подсъдимото лице, които
напрактика не се потвърждават с никакви други доказателства в процеса и
които се опровергават и с влязъл в сила съдебен акт за основният факт в
процеса, а именно, че той е бил водача на процесния автомобил на
инкриминираната дата и място- влязлото в сила Решение №243/11.04.2023г. по
нахд №1807/2022г. на Районен съд –Благоевград, касаещ същият случай при
извършеното макар и друго деяние-административно нарушение по чл.174,
ал.3, предл.2 от ЗДвП. Такъв влязъл в сила съдебен акт по наказателно дело
макар и от административен характер, по аргумент на чл.413, ал.1 и ал.2 от
НПК, не може да бъде пренебрегнат от настоящият съдебен състав относно
участието и вината на дееца, защото тези факти са напълно релевантни и
относими и към процесните инкриминирани деяния на идентични с
инкриминираната дата и място.
По отношение възражението на защитата, че нямало физическа
възможност С. да си размени мястото на водача със св.Х., съдът намира и това
възражение за неосноватено, защото както установиха с разпита си
свидетелите С. и Ц., в определен момент от преследването на процесния
автомобил от тяхна страна на инкриминираната дата, поради високата му
скорост, те го изгубили от полезрението си за известно време/според св. С. за
около 5 минути/ и го възприели отново едва при разклона на с.Р , при това
спрял, а не в движение, за да не може да стане такава размяна.
Неоснователно към момента се явява и последното възражение на
защитата за небоходимостта от отлагане на делото за неопределен период от
време до произнасяне на КС по повдигнат до него въпрос за тълкуване на
КРБ в контекста на чл. 343в, ал.3 от НК, което е равносилно на спиране на
16
делото за неопределен период от време, защото на първо място няма такова
законово основание по НПК, дори и да се отчете като преюдициален въпрос, а
на второ място, не допуска такова протакане на делото и изискването за
разглеждането му и приключването му в разумен срок по чл.6 на ЕКЗПОС и
всички перманентни препоръки към съдилищата в тази насока от ИВСС към
ВСС. Ето защо, съдът намира, че при събраният категоричен доказателствен
материал и съдебна практика до момента, няма основание за непроизнасяне на
настоящата присъда до постановяване на решение на КС по противореченето
на разпоредбата на чл. 343в, ал.3 от НК с КРБ.

ОТНОСНО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

При тези правни изводи, съдът намира, че следва да се ангажирана
наказателната отговорност на подсъдимото лице за двете извършени от него
престъпления.
За престъплението по чл.270, ал.1 от НК, законодателят е предвидил
наказание „Лишаване от свобода“ до 3 години или „Глоба“ от 500.00лв. до
2000.00лв.
За престъплението по чл. 343в, ал.3, вр. с ал.1 от НК, законодателят е
предвидил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години и с „Глоба“
от 200.00лв. до 1000.00лв.
За индивидуализиране на конкретните наказания за двете
инкриминирани деяния, съдът отчете като отегчаващо отговорността на дееца
обстоятелство-начина на извършване на престъпленията, защото приема, че
именно начинът на извършване на тези деяния следва да ги квалифицира като
такива със завишена степен на обществена опасност. Същите са извършени
нощно време, при нарушение на множество правила и респ. незачитане
правомощия на полицейските органи като орган на власт-св.С. /по ЗДвП и
ЗМВР - за първото деяние, управление на МПС/ , в присъствието и на две
малолетни деца/децата на подсъдимия и св. Х./, които през цялото време са се
намирали в процесният автомобил и напрактика са станали свидетели както на
неподчинение и неспирането на подаденият светлинен и звуков сигнал за
спиране към С., чрез полицейският автомобил на свидетелите С. и Ц., така и
на цялото преследване на автомобила с висока скорост от страна на двата
полицейски автомобила, до спирането му и размяната на С. със св. Х. на
мястото на водача в процесния автомобил, с целият реален риск, който е
създаден от това поведение на подсъдимото лице при извършване на
инкриминираните деяния за живота и здравето на тези деца.
Съдът обаче не се съгласява с представителя на прокуратурата, че се
касае за наличието само на отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства
в този казус, защото са налице и смекчаващи такива, а именно: чистото
съдебно минало на подсъдимото лице след реабилитацията му далеч преди
17
инкриминираната дата, както и дадените от него обяснения, с които съдейства
за проверка достоверността на останалите събрани доказателства в процеса и
изясняване на обективната истина по спора.
Предвид изложеното, макар и при този известен превес на смекчаващи
спрямо отегчаващото обстоятелство за отговорността на дееца, съдът намира,
че не са налице предпоставките на чл.55 от НК, тъй като не се касае за
множество смекчаващи, нито за изключително смекчаващо обстоятелство,
като не намира също така, че и най-лекото предвидено наказание за всяко от
инкриминираните деяния, би било несъразмерно тежко за подсъдимото лице.
Ето защо, съдът приема за адекватно и справедливо наказание за конкретния
случай и деец, наказанието „Лишаване от свобода“ към минимума на
предвиденият от законодателя за него размер, но не и самият минимум ,
заради завишената опасност на всяко от деянията, като при аналогични
аргументи следва да се отмери и кумулативната санкция „Глоба“ на С. по чл.
343в, ал.3 от НК.
При тези индивидуализиращи деянията и дееца обстоятелства, съдът
намира за справедливо и адекватно наказание за подсъдимото лице относно
престъплението му по чл. 270, ал.1 от НК-„Лишаване от свобода“ за срок от 5
месеца, а за извършеното престъпление по чл. 343в, ал.3 от НК-„Лишаване от
свобода“ за срок от 4 месеца и „Глоба“ в размер на 250.00лв.
Предвид размера на отмереното наказание „Лишаване от свобода“ ,
чистото съдебно минало на дееца и като отчете, че за неговата индивидуална
превенция не се налага изтърпяване към момента на тези санкции, на
основание чл. 66, ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението им с изпитателен
срок от по 3 години за всяко от двете инкриминирани деяния.
Тъй като двете престъпления са извършени в условията на реална
съвкупност, преди по отношение на всяко от тях да е постановена и влязла в
сила присъда, а отмерените за тях наказания са и от един и същи вид, на
основание чл.23, ал.1 от НК, следва да се определи по между им едно общо и
на-тежко наказание и именно то да се наложи на С. , а в казуса това е
„Лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, чието изтърпяване следва да се
отложи за изпитателен срок от 3 години по чл.66, ал.1 от НК и на основание
чл. 23, ал.3 от НК, към това общо наказание следва да се присъедини и
наказанието „Глоба“ в размер на 250.00лв .
По изложените мотиви, съдебният състав постанови и присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
18
Съобщи за изтекли лични данни