№ 150
гр. Бургас, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20212000500439 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от М.К. В.,
ЕГН **********, против решение № 41 от 29.06.2021 г., постановено по гр.д.
№ 182/2020 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, в частта, с която искът на
страната за обезщетение за неимуществени вреди е бил отхвърлен над
размера от 13 500 лв. до претендирания размер от 50 000 лв, и в частта, с
която е определен началния момент на дължимост на законната лихва върху
главницата.
Въззивницата навежда оплаквания за неправилност, необоснованост
и незаконосъобразност на решението. То било постановено в противоречие с
материалния закон и съдебната практика по прилагане на чл. 52 ЗЗД и чл. 51,
ал. 2 ЗЗД.
Съдът не съобразил в достатъчна степен болките, страданията и
съпътстващите изключително негативни преживявания и състояния, които е
претърпяла и продължава да търпи въззивницата от нанесените й телесни
увреждания, както и обстоятелството, че и до момента тя не се е възстановила
от травмите. Съдът не съобразил продължителния и болезнен период на
лечение и възстановяване на ищцата. Не било взето под внимание, че
получените увреждания са обхващали ралични части от тялото й и тя е
1
търпяла силни болки по цялото тяло. Не било съобразено влошеното
емоционално и психологическо състояние на пострадалата. Искът бил уважен
в занижен размер, несъответстващ на претърпените вреди и в противоречие с
принципа на справедливост. С оглед събраните доказателства и установените
факти и обстоятелства обезщетението следвало да бъде в размер на 50 000 лв.
Неправилно съдът приел, че е налице съпричиняване в размер на 10 %
от страна на пострадалата. Поведението на ищцата не било категорично и
несъмнено установено, като ответникът носел доказателстваната тежест по
това възражение.
Неправилно законната лихва върху главницата била присъдена от
19.03.2020 г. - датата на изтичане на тримесечния срок от предявяване на
претенцията пред застрахователя, вместо от датата на претенцията -
19.12.2019 г.
Иска се отмяна на решението на Окръжен съд - Сливен в обжалваните
части и допълнително присъждане на обезщетение до общия размер от 50 000
лв. заедно със законната лихва от 19.12.2020 г. до окончателното изплащане.
С оглед на този претендиран резултат се иска отмяна на решението в частта, с
която е осъдена за разноски и се претендират се разноски, както и адвокатско
възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА. Не се сочат нови
доказателства.
Въззиваемият ЗК “Л. И.” АД , ЕИК ************, надлежно
уведомен за подадената въззивна жалба, е представил отговор и я оспорва
изцяло. Оспорва твърденията на въззивницата за причинените й травми;
възраженията й против приетото от съда съпричиняване и против
определения размер на обезщетение. Иска потвърждаване на решението. Не
сочи нови доказателства.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
решението страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на
изискванията на закона за редовност, поради което с определение от
15.10.2021 г. е допусната за разглеждане по същество.
2
Съдът е сезиран с иск за обезщетение за неимуществени вреди
заедно със законна лихва. Ищцата М.К. В. изложила твърдения, че при ПТП,
станало на 07.12.2019 г., предизвикано от водача на МПС ИС. ИВ. Н., който е
управлявал автомобил, за който е била сключена застраховка “гражданска
отговорност” с ответника-застраховател, са й били причинени телесни
увреждания. От травмите ищцата претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания, стрес и причинени неудобства. Ищцата
поискала присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80
000 лв. заедно с лихва за забава от 19.12.2019 г. до изплащането.
Ответникът - застраховател с отговора на исковата молба
оспорил иска. Възразил, че не са налице основания за ангажиране на
отговорността му; оспорил твърдения механизъм на настъпване на ПТП;
заявените увреждания и претендирания размер на обезщетението; повдигнал
възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата.
Третото лице - помагач ИС. ИВ. Н. не заявило становище.
С обжалваното решение първоинстанционният съд
уважил иска до размер от 13 500 лв. заедно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва, считано от 19.03.2020 г. до изплащането, като в
останалата част – до претендирания размер и за законната лихва за времето от
19.12.2019 г. до 19.03.2020 г. отхвърлил претенциите.
Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК,
съдът констатира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваните части
- допустимо.
По съществото на спора:
Предявен е пряк иск против застрахователя за
обезщетение за неимуществени вреди, който иск основава на чл. 432 КЗ и е
съединен с претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер
на законната лихва.
Непозволеното увреждане (деликтът), като източник на
задължения и основание за ангажиране на гражданската отговорност на
едно лице, представлява сложен юридически факт (фактически състав), който
кумулативно включва: (1) деяние – действие или бездействие; (2) вреда; (3)
3
противоправност на деянието; (4) причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат и (5) вина, която се предполага. С договора за
застраховка “гражданска отговорност” застрахователят-ответник се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования водач за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Във въззивното производство не се поддържа спор относно
извършеното от водача на автомобила (третото лице-помагач) деяние и
неговата противоправност, относно вината на водача, нанесените на ищцата
вреди и връзката им с катастрофата, както и правото й да получи обезщетение
за тях. За уважената част от претенциите първоинстанционното решение е
влязло в сила като необжалвано. С оглед конкретните оплаквания на
въззивницата във въззивната й жалба спорни по делото остават само
въпросите за размера на обезщетението и намаляването му поради принос от
страна на пострадалата на на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
От заключението на извършената по делото СМЕ от д-р
Т.-Й., ортопед-травматолог, чието заключение не е оспорено от страните и се
приема от съда като компетентно, пълно и обосновано, се установява, че при
процесното ПТП от 07.12.2019 г. ищцата е получила следните телесни
увреждания: контузия на главата с данни за сътресение на мозъка и контузия
на дясната раменна става със счупване на големия туберкул на раменната кост
без разместване на костните фрагменти. При липса на данни за пълна загуба
на съзнанието до степен на комоционна кома полученото сътресение на
мозъка се явява лекостепенно, протекло е с леко изразена преходна
общомозъчна и неврологична симптоматика и се квалифицира като временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Фрактурата на големия
туберкул е довело до затруднения и болезненост в движенията за срок не по-
малък от 1,5-2 месеца при нормален ход на оздравителния процес и се
квалифицира като трайно затрудняване на движенията на десния горен
крайник. От двете контузии ищцата е претърпяла болки и страдания. Във
връзка със сътресението на мозъка е имала главоболие и световъртеж. При
счупването на големия туберкул на раменната кост болките са обичайно с по-
голям интензитет, най-силни са през първите десетина дни, затихват през
следващите 15-20 дни и отново се засилват със свалянето на имобилизацията
и започването на раздвижване. Ищцата е била затруднена и в битово
4
отношение, тъй като е било затруднено самообслужването й - хранене,
обличане, тоалет. Тъй като ищцата не се е явила на уговорения с експерта
личен преглед, на осн. чл. 161 ГПК следва да се приеме, че към момента на
извършване на експертизата тя е възстановена напълно. Обстоятелствата
относно болките, страданията и неудобствата на ищцата се потвърждават от
свидетелските показания на баща ѝ.
От извършената по делото съдебно-психологична експертиза се
установява, че в резултат на ПТП ищцата е изпаднала в състояние на остра
реакция на стрес, което е преходно състояние и към момента последиците от
инцидента са преодолени.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съгласно чл. 52 ЗЗД трябва да определи по справедливост. Понятието
“справедливост” е всякога свързано с преценката на обективно съществуващи
конкретни обстоятелства, както и на общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитието на обществото. Това разбиране е
обусловено от обективните икономически условия в страната, индиция за
които са нормативно определените лимити на застрахователните покрития. За
да определи паричния еквивалент на понесените от ищцата болки и
страдания, съдът съобрази, от една страна, характера, вида и тежестта на
нанесените телесни увреждания, проведеното лечение, болките и
неудобствата по време на лечението и възстановяването, психическата и
емоционална травма от шокиращото и болезнено преживяване, а от друга
страна, сравнително лекото и бързо възстановяване и липсата на трайни и
необратими последици от травмите. Съобразявайки тези обстоятелства ведно
с лимита на застрахователното покритие, индициращ икономическите
условия към 2019 г., съдът намира, че за обезщетяване на неимуществените
вреди на ищцата е справедлива и достатъчна сума в размер на 24 000 лв.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението може да се намали,
когато увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Възражението в
този смисъл, повдигнато от ответника, е основателно. От заключението на
СМЕ И и на САТЕ, в т.ч. обясненията на вещите лица в с.з. на 10.05.2021 г. в
първата инстанция, се установява, че ищцата е пътувала без поставен
предпазен колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван. Вещите лица
5
заключават, че при поставен предпазен колан и при положение, че
автомобилът не се е преобръщал през таван, а се е въртял около веркикалната
и надлъжната ос, ищцата не би получила травмата на главата. Поради това
ищцата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат със
собственото си поведение, като приносът й следва да се определи на 20 % и
обезщетението да се намали до 19 600 лв.
Претенцията по чл. 432 КЗ следователно е основателна до
размер от 19 600 лв. Въззивната жалба е частично основателна.
Първоинстанционното решение следва да се отмени частично и в полза на
ищцата да се присъди допълнително сумата 6100 лв.
Заедно главницата на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД застрахователят дължи
законната лихва за времето на забавата. Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ
застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на
трети лица вреди, като в този случай той покрива, наред с другото, и лихвите
по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429,
ал. 3 КЗ. В чл. 429, ал. 3 КЗ е предвидено (1), че застрахователят покрива
лихвите, дължими от застрахования, само в рамките на застрахователната
сума и (2), че застрахователят плаща само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването за настъпилото
застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или считано от датата на предявяване на застрахователната претенция от
пострадалото лице, която от датите е най-ранна. В случая лихвата се дължи
от 19.12.2019 г., на която дата е предявена застрахователната претенция от
пострадалата, а не от 19.03.2020 г., както е приел окръжният съд. В тази част
решението ще се отмени и лихвата върху присъденото от окръжния съд
обезщетение от 13 500 лв. ще се присъди от 19.12.2019 г. От същата дата се
дължи и законната лихва върху допълнително присъденото обезщетение в
размер на 6100 лв.
И двете страни претендират разноски. Поради изхода на делото
първоинстанционното решение ще се отмени в частта за разноските, в т.ч.
дължимите на СлОС на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, след което те ще се присъдят
наново съразмерно с уважената, съответно отхвърлената част от иска за двете
съдебни инстанции.
6
Съразмерно с уважената част от иска и поради освобождаването на
ищцата от държавни такси и разноски на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК в полза на
процесуалния й представител адв. Р.М. на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата ще се присъди възнаграждение в размер на 1341,60 лв. с вкл.
ДДС за първоинстанционното производство и в размер на 1341,60 лв. с вкл.
ДДС за въззивното производство.
Съразмерно с отхвърлената част от иска и с оглед представените
списъци по чл. 80 ГПК в полза на ответното застрахователно дружество ще се
присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер на 649,35
лв. съобразно с представения списък по чл. 80 ГПК, а за въззивното
производство – 129,03 лв. (съразмерна част от юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв.)
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответното застрахователно дружество
следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СлОС д.т. в размер на 784 лв.
и разноски в размер на 368 лв., а по сметка на БАС – д.т. за въззивното
обжалване в размер на 122 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 41 от 29.06.2021 г., постановено по
гр.д. № 182/2021 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, в частта, с която е
отхвърлен иска на М.К. В., ЕГН **********, против “ЗК Л. И.” АД, ЕИК
************, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над
присъдения размер от 13 500 лв. до размера от 19 600 лв., както и в частта, с
която е присъдена законната лихва върху главницата, считано от 19.03.2020
г., както и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “ЗК Л. И.” АД , ЕИК ************, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. С. ш. № 67А, да заплати на М. КР. В., ЕГН
**********, от с. Г. А., Община Сливен, ул. Х. Б. № 1, със съдебен адрес: гр.
С., ул. Ц. А. № 1, ет. 4, чрез адв. Р.М., допълнително сумата 6100 лв.,
представляваща част от обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от
07.12.2019 г., заедно със законната лихва върху присъденото от окръжния съд
обезщетение в размер на 13 500 лв. и върху допълнителното обезщетение в
7
размер на 6100 лв., считано от 19.12.2019 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 41 от 29.06.2021 г., постановено по
гр.д. № 182/2021 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, в останалата
обжалвана част.
Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач на ответника – ИС. ИВ. Н., ЕГН **********, от с. З., Област Ямбол,
ул. Е. № 17.
ОСЪЖДА “ЗК Л. И.” АД , ЕИК ************, със
седалище и адрес н а управление: гр. С., бул. С. ш. № 67А, да заплати на
адвокат Р.М., САК, гр. С., ул. Ц. А. № 1, ет. 4, на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата възнаграждение за защитата и процесуалното представителство
на М. КР. В. в размер на 1341,60 лв. с вкл. ДДС за първоинстанционното
производство и в размер на 1341,60 лв. с вкл. ДДС за въззивното
производство.
ОСЪЖДА М. КР. В. , ЕГН **********, от с. Г. А., Община
Сливен, ул. Х. Б. № 1, със съдебен адрес: гр. С., ул. Ц. А. № 1, ет. 4, чрез адв.
Р.М., да заплати на “ЗК Л. И.” АД, ЕИК ************, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. С. ш. № 67А, съразмерно с отхвърлената част от
иска сумата 649,35 лв. – разноски за първоинстанционното производство и
сумата 129,03 лв. – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА “ЗК Л. И.” АД , ЕИК ************, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. С. ш. № 67А, да заплати на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Сливен държавна такса за
първоинстанционното производство в размер на 784 лв. и разноски в
първоинстанционното производство в размер на 368 лв., а по сметка на
Апелативен съд – Бургас – държавна такса за въззивното производство в
размер на 122 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9