Р Е Ш Е Н И Е
№ 144
Гр.Кубрат, 31.08.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кубратският
районен съд в открито съдебно заседание на двадесет и първи август две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Великова
При
секретаря Вера Димова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 172 по описа на РСКт за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производство
по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.124 ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
„ТЕЛЕНОР - БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Младост, ж.к.„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда
6 представлявано от Оле Бьорн
Шулстъд – изпълнителен директор чрез пълномощник адв.Виолета Герова от САК твърди, че в изпълнение на сключен договор за мобилни услуги от
13.04.2016 г. за абонатен № *********
между ответника Б.Б.Х. и „Космо България Мобайл“ ЕАД,
чийто правоприемник е ищеца, предоставил уговорените мобилни услуги, описани в
издадените фактури № **********/05.09.2015 г. и № **********/05.10.2015 г., като потребителят се задължил да заплати
стойността им, но не изпълнил задължението си в пълен размер и срок. Съобразно
Общите условия на мобилния оператор и предвид неизпълнението на абоната да
заплати стойността на фактурираните услуги, „Теленор
България“ ЕАД е прекратил едностранно
договора и издал крайна фактура № **********/05.12.2017 г. с начислена сума за
плащане общо 374.76 лева, от които 67.71 лева – сбор от незаплатения остатък в
размер на задълженията по предходните фактурирани периоди и 307.05 лева –
начислена неустойка. Поради това ищецът подал заявление срещу длъжника, въз
основа на което била издадена Заповед № 421/01.12.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 739/2017 г. по
описа на РС – Кубрат. Поради това, че заповедта е била връчена на ответника по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, ищецът моли съда да приеме за установено по
отношение на Б.Б.Х., че той му дължи претендираните суми 67.71 лева,
представляваща главница за незаплатени далекосъобщителни услуги по договор от 13.04.2016
г. за абонатен № *********, ведно със законната лихва считано от 01.12.2017
год. до окончателното плащане и сумата 307.05 лева – начислена договорна
неустойка за неизпълнение, като претендира и сторените разноски в настоящото и
в заповедното производство.
На
ответника Б.Б.Х. е връчен редовно препис от исковата
молба с приложенията. В законовия срок същият не депозира писмен отговор.
Ответникът
не се явява в съдебно заседание и не депозира молба, че желае делото да се
разгледа в негово отсъствие, във връзка с което ищецът чрез процесуалният си
представител е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът
намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
по следните съображения:
Ответникът
не представя в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание
по делото, като не прави искане то да се гледа в негово отсъствие.
На
страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и
от неявяването им в съдебно заседание. В частност, на ответника са указани
последиците от неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебно
заседание с разпореждането по чл. 131 от ГПК. Предявеният иск е вероятно
основателен до претендирания в настоящото
производство размер, тъй като е подкрепен с писмени доказателства – договор за
мобилни услуги от 13.04.2016 г. за абонатен № *********, № **********/05.09.2015 г. и № **********/05.10.2015
г., фактура № **********/05.12.2017
г. и доказателствата по ч. гр. д. № 739/2017
год. по описа на РС – Кубрат.
Предвид
изложеното съдът намира, че са налице всички предвидени в закона предпоставки
за постановяване на неприсъствено решение и молбата в този смисъл от страна на
ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239, ал.2 от ГПК решението не се
мотивира по същество, а се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
Съгласно т.12 от ТР № 4/2013г. на
ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта
на разноските и в заповедното производство. Съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да заплати на ищеца
сумата 205.00 лв. за разноските по ч. гр. д. № 739/2017 г. на РС – Кубрат, а по настоящото
производство в размер на 255.00 лева.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.Б.Х., ЕГН ********** с пост. адрес *** дължи на
„ТЕЛЕНОР - БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост,
ж.к.„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 представлявано от Оле Бьорн Шулстъд
– изпълнителен директор чрез пълномощник адв.Виолета
Герова от САК следната
сума, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК № 421/01.12.2017 г. по ч. гр. д. № 739/2017 г. по описа на РС – Кубрат: сума 67.71 (шестдесет и седем лева,
седемдесет и една стот.) лева, представляваща
главница за незаплатени далекосъобщителни услуги по договор от 13.04.2016 г. за абонатен № *********,
ведно със законната лихва считано от 01.12.2017 год. до окончателното плащане, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД.
ОСЪЖДА
Б.Б.Х., ЕГН ********** с пост. адрес *** да заплати на „ТЕЛЕНОР - БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр.
София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район
Младост, ж.к.„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 представлявано от Оле Бьорн Шулстъд
– изпълнителен директор чрез пълномощник адв.Виолета
Герова от САК сумата 307.05 (триста
и седем лева, пет стот.) лева – представляваща договорна неустойка при прекратяване на
договор с абонатен номер ********* дължима при прекратяване на договора по вина
на ответника, на основание чл.79 ЗЗД, вр. чл.92 ЗЗД.
ОСЪЖДА
Б.Б.Х., ЕГН ********** с пост. адрес *** да заплати на „ТЕЛЕНОР - БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр.
София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район
Младост, ж.к.„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 представлявано от Оле Бьорн Шулстъд
– изпълнителен директор чрез пълномощник адв.Виолета
Герова от САК сумата от 255.00 (двеста
петдесет и пет) лева, представляваща
направени в настоящето производство съдебно-деловодни разноски, както и сумата
от 205.00 (двеста и пет) лева, представляваща направени разноски
в заповедното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване.
Председател: /П/ Ал.Великова