№ 19488
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110100255 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от С. Г. Ц. срещу В. М. И., с която са
предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо
880,00 лева, представляваща сбор от предоставени парични средства по два
неформални договора за заем, както и сумата от общо 2335,25 лева, представляваща
сбор от незаплатени възнаграждения по два писмени договора за поръчка.
В исковата молба, уточнена с молба с вх. № 68986/13.03.2023 г., се твърди, че
на 01.12.2020 г. и на 27.01.2021 г. С. Ц. предал в брой на В. И. сума в общ размер на
880,00 лева (по 440,00 лева на всяко предаване) с постигната устна уговорка между
страните, че сумите представлявали предоставен от ищеца на ответницата заем.
Разписки при предаването на сумите не били съставени.
Междувременно между страните били сключени и два писмени договора за
поръчка - на 21.08.2020 г. и на 14.12.2020 г., с предмет оказване на правна защита и
съдействие от С. Ц. в полза на В. И. по дела с насрещна страна „***“ *** и уговорено
възнаграждение в размер съответно от 1435,25 лева и 900,00 лева. В двата договора
било посочено, че дължимите от ответницата в полза на ищеца възнаграждения били
заплатени в брой при подписването на договорите. Ищецът поддържа, обаче, че
предвид затрудненото финансово състояние на ответницата към момента на сключване
на договорите и близките отношения между тях, той се съгласил да изчака
заплащането на сумите по договорите, като в същото време осъществявал
задълженията си на процесуален представител.
В исковата молба се твърди, че въпреки многократно провеждани с ответницата
разговори за заплащане на дължимите от нея суми по договорите за заем и за поръчка,
1
тя не изпълнила паричните си задължения към ищеца. Поради нейното поведение, той
изискал подписването на писмена декларация, в която да се обективирало
съществуването на задълженията. Такава декларация била подписана от В. И. на
21.04.2021 г., като в същата тя изрично признавала дължимостта на процесните суми
от 880,00 лева и от 2335,25 лева. За периода от подписването на декларацията до
подаването на исковата молба по делото тези суми не били изплатени на ищеца,
поради което той отправя искане за уважаване на предявените осъдителни искове и за
присъждане в негова полза на разноските, сторени както по настоящото дело, така и
по предхождащото го обезпечително, съответно - изпълнително производство, във
връзка с допуснатото обезпечение на предявените искове.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника В. М. И. за
отговор, като с подадения такъв исковите претенции се оспорват в цялост като
неоснователни и недоказани. Ответницата поддържа, че подписала описаната в
исковата молба декларация от 21.04.2021 г. под натиск от ищеца и трети за делото
лица. Оспорва дължимостта на процесните вземания и твърди, че в съответствие с
посочено в сключените между страните договори за правна защита и съдействие
дължимите по тях възнаграждения били платени. Отправено е искане за отхвърляне на
предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с
правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от общо 880,00 лева,
представляваща сбор от предоставени в брой като заеми от ищеца на ответника
парични средства на 01.12.2020 г. и на 27.01.2021 г., и с правно основание чл. 286 ЗЗД,
вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв. за заплащане на сумата от общо 2335,25 лева, представляваща
сбор от дължими възнаграждения по сключени между страните на 21.08.2020 г. и на
14.12.2020 г. договори за правна защита и съдействие, ведно със законната лихва върху
претендираните главници, считано от датата на подаване на исковата молба -
04.01.2023 г. до окончателното изплащане.
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже: 1/
наличието на валидно възникнали облигационни правоотношения между страните по
процесните договори (два неформални договори за заем и два писмени договори за
правна защита и съдействие с предмет процесуално представителство, правна защита
и съдействие по гр. д. № 39420/2020 г. по описа на СРС, 55-ти състав); 2/ изпълнение
на задълженията си на довереник (адвокат) по процесните договори за правна защита
и съдействие, реалното осъществяване на правна защита и съдействие като насрещна
престация по двата договора и наличието на уговорка между страните за заплащане на
възнаграждение по двата договора от страна на довереника (ответницата); 3/
фактическото предаване на предоставените от ищеца на ответницата в заем парични
средства в общ размер на 880,00 лева и наличието на уговорка между страните за
връщане на така предоставената сума; 4/ настъпването изискуемостта на процесните
вземания.
От друга страна, ответницата следва да установи заплащането на
претендираните от ищеца вземания, както и наличието на оказан натиск върху нея за
подписването на представената като доказателство по делото декларация от 21.04.2021
2
г. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на
които основава своите искания и възражения.
По делото е приложена писмена декларация от 21.04.2021 г. от длъжника В. М.
И., видно от съдържанието на която ответницата е декларирала наличието на своите
парични задължения спрямо ищеца С. Г. Ц..
По делото са представени 2 броя договори за правна защита и съдействие от
21.08.2020 г. и 14.12.2020 г., сключени между ищеца, в качеството му на адвокат -
довереник, и ответницата. Видно от съдържанието на договора от 21.08.2020 г.,
същият имат за предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяващо се в
образуване на дело за признаване за незаконосъобразно уволнението на възложителя,
възстановяването му на работа на същата длъжност като „юрисконсулт“ при
работодателя „***“ ***, както и претендиране на всякакви обезщетения от
работодателя поради незаконосъобразното уволнение. Уговорено е възнаграждение по
договора в размер на 1435,25 лв., платимо в брой към момента на подписването му. От
съдържанието на договора от 14.12.2020 г., се установява, че същият имат за предмет
оказване на правна защита и съдействие, изразяващо се в процесуално
представителство по предявен инцидентен отрицателен установителен иск, приет за
съвместно разглеждане по гр. д. № 39420/2020 г. по описа на Софийски районен съд,
55-ти състав, предявен от „***“ ***. По този договор е уговорено възнаграждение в
размер на 900 лв., платимо в брой към момента на подписването му. С протоколно
определение от 09.05.2024 г. съдът е отделил като безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 21.08.2020 г. и на 14.12.2020 г.
между ответницата, в качеството на доверител (клиент), и ищеца, в качеството му на
довереник (адвокат), са сключени два договора за правна защита и съдействие с
уговорено възнаграждение за довереника в размери съответно от 1435,25 лв. и от
900,00 лв. (л. 56 - 58). Представено е и писмено уведомление, с което ищецът сочи, че
счита договора за едностранно прекратен на основание чл. 87 ЗЗД, поради
неизпълнение от страна на ответницата.
В хода на производството са събрани гласни доказателствени средства, които
съдът кредитира в цялост, доколкото са логични и съответни на останалия
доказателствен материал, като същите пресъздават преки впечатления на разпитаните
свидетели.
От показанията на свидетелката Е* И. К*, се установява, че познава В. М.
вероятно от лятото на 2020 г., когато тя е работила в „***“, след което била уволнена и
е водила дела срещу дружеството. Сочи, че знае, че в този период С. е предавал суми
на В. на два пъти в размер над 400 лв. Твърди, че съпругата на С. лично е споделяла,
че е дала спестени пари за родителите си и вместо да ги даде на тях, ги е давала на В..
Разяснява, че и тя е давала пари на заем на В.. Парите, които С. е давал, също са били
като заем. Сочи, че С. Ц. е бил адвокат на В. по делото с „***“. Н* твърдения, че
ответницата не е плащала суми на С. за делото и че няколко пъти е обещавала, че ще
плати, но не го е правила, както и че същата е подписала декларация, с която е
признала за задълженията си към С.. Твърди, че ответницата е обещавала да върне
парите, като продаде имот във В* и като си намери работа, но не го е направила.
От показанията на свидетелката Ц* К* П* се установява, че познава В. от
членуването им в протестантска общност. Сочи, че в период около 2020 г. ответницата
е работила в „***“, от където са я уволнили, с оглед на което е търсила правата си по
съдебен ред, като делата са водени от ищеца. Сочи, че С. е давал пари на В. и че
3
същата не е плащала хонорар за делото. Н* твърдения, че В* е подписа декларация за
признаване на задълженията си.
По процесните договори за заем:
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД договорът за заем се счита за
сключен с постигане на съгласие между страните и предаване на вещта или паричната
сума. В тази връзка, за да се приеме, че е налице валиден договор за заем за
послужване, е необходимо страните да постигнат съгласие заемодателят да предостави
определена парична сума на заемателя, а последният да върне същата сума след
изтичане на уговорения в договора срок. С оглед на факта, че договорът за заем е
реален, същият поражда последици, едва когато въз основа на постигнатото съгласие
бъде предадена паричната сума. С Решение № 174 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
5002/2008 г., IV г. о., ГК, ВКС приема, че договорът за заем се счита за сключен от
момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или
друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на
съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията. Безспорно, следва
да е налице съгласие - съвпадане на насрещните волеизявления на страните, но това не
е достатъчно - фактическият състав се завършва с предаването на предмета на
догорова в случая с получаване по сметката на ответника на сумата.
Разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД не предвижда форма за сключването на
договора за заем. Форма за доказване е предвидена в разпоредбата на чл.164 ГПК,
въвеждаща забрана сключването на договор за заем на стойност повече от 5000 лв. да
се докаже със свидетелски показания, освен ако е сключен между роднини или
съпрузи. Следователно, както сключването, така и развалянето на договора за заем,
може да се извърши в устна форма, с устно изявление, че договорът се разваля.
Досежно писмената форма, доколкото същата е форма за доказване на
съществуването на заемни правоотношения, а не форма за действителност, няма
законови изисквания за валидност. В каквато и писмена форма да са обективирани
волеизявленията на страните, щом тези волеизявления са категорични и
недвусмислени, то същите доказват съществуването на договорни отношения по
договор за заем. Доказването на договор за заем става чрез възпроизвеждане пред съда
(пряко или с поредица изключващи друга възможност косвени факти) на изявлението
на получателя, че получава определена сума пари със задължението да ги върне.
Разписка, съдържаща признание, че ответникът дължи суми във връзка с предходни
правоотношения между страните получени „като заем“ доказва пряко и категорично
съществуването на отношения по договор за заем между страните по делото. В този
смисъл е трайната съдебна практика на ВС, възприета и от ВКС - напр. Решение №
37/25.06.1969 г. по гр. д. № 32/1969 г. на ОСГК на ВС, Решение № 52/22.05.2009 г. по т.
д. № 695/2008 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 390/20.05.2010 г. по гр. д. № 134/2010 г.
на ВКС, ГК, 4-о гр. о. и пр.
Като съобрази размера на процесните заемни суми (общо 880,00 лева), съдът
намира, че от събраните по делото гласни доказателствени средства се установява, че
процесните договори за заем са били валидно сключени в устна форма. И двамата
разпитани свидетели в хода на производството сочат, че ищецът е предоставял в заем
суми на ответницата, от което следва, че между страните е била постигната уговорка
за връщане на така предоставените парични средства. Постигането на такава уговорка
между страните удостоверява наличието на задължение в тежест на ответницата да
върне на ищеца дадените суми.
4
По отношение размера на предоставените заеми съдът кредитира показанията
на свидетеля К*, която сочи, че ищецът е давал пари на ответницата два пъти, като „И
първия, и втория път сумите бяха над 400 лв.“.
Наличието на валидно сключени заемни правоотношения и размерът на
предоставените заеми се установява и от представената по делото декларация от
21.04.2021 г. В нея ответницата изрично е посочила, че дължи на ищеца сумата от
880,00 лева като главница по неформален договор за заем. Извънсъдебното признание
на факт с правно значение, неблагоприятен за направилата го страна, притежава
висока доказателствена стойност, доколкото удостоверява обстоятелства, неизгодни за
заявилата ги страна. Признанието, разбирано като позитивно изявление на страната за
осъществяването на неблагоприятен за нея факт или за това, че не се е осъществил
благоприятен за нея такъв, се цени по реда на чл. 275 ГПК, а именно - с оглед на
всички обстоятелства по делото, установени от събраните доказателства. Въпреки
предоставената от съда възможност, ответницата не ангажира доказателства, чрез
които да обори верността на изявлението си, обективирано в декларацията от
21.04.2021 г., поради което съдът кредитира в цялост като достоверни направените в
същата изявление, съдържащи неблагоприятни за ответната страна факти и
обстоятелства. Въз основа на изложеното и с оглед събраните гласни и писмени
доказателства, ценени в съответствие с правилото на чл. 275 ГПК, съдът намира, че в
хода на производството се доказа наличието на валидно възникнало заемно
правоотношение между страните, по което ответницата не е изпълнила насрещното си
задължение да върне на ищеца предоставената в заем сумата от 880,00 лева.
Следователно, предявеният иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД се явява изцяло
основателен и като такъв следва да бъде уважен до пълния предявен размер от 880,00
лева.
По процесните договори за правна защита и съдействие:
За установяване на фактическия състав на иска по чл. 286 ЗЗД ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване: 1/ наличието на валидно
възникнало облигационно отношение, по силата на което той се е задължил да
извърши за сметка на ответника възложените му от последните действия; 2/
извършване на фактическите и правни действия, свързани с изпълнение на поръчката;
3/ наличието на уговорка за заплащане на възнаграждение; 4/ размера на дължимото
възнаграждение. Ответникът следва да докаже, че е заплатил уговореното
възнаграждение, както и всички свои твърдения и възражения.
Договорът за правна защита и съдействие между адвокат и клиент е по
същината си договор за поръчка по смисъла на чл. 280 ЗЗД, но със спецификите,
произтичащи от неговия предмет и специалната уредба в Закона за адвокатурата.
Упражняването на адвокатската професия, съгласно определението в чл. 2 ЗАдв., е
дейност за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на
физическите и юридическите лица. Съгласно чл. 24 ЗАдв., тя включва устни и
писмени консултации и становища по правни въпроси, изготвяне на книжа - молби,
тъжби, заявления, жалби и др., свързани с възложената от клиента работа,
представителство на доверителите и подзащитните пред органите на съдебната власт,
пред физически и юридически лица срещу уговорено между адвоката и клиента
възнаграждение (чл. 36 ЗАдв.). Изложените основни характеристики на адвокатската
дейност дават основание договорните отношения между адвоката и клиента да се
определят като най-близки и сходни на договора за поръчка. Характерът на договора
за адвокатска услуга почива на принципа на доверието. То се съдържа основно в
5
комуникацията в хода на изпълнение на задълженията на адвоката по договора и може
да бъде установено с изявленията на страните по делото (така - Решение № 495 от
25.06.2010 г. по гр. д. № 1669/2009 г., на ВКС, ГК, ІІІ ГО).
В настоящия случай е отделено като безспорно между страните
обстоятелството, че страните са били обвързани от два договора за правна защита и
съдействие, сключени на 21.08.2020 г. и на 14.12.2020 г. Това обстоятелство се
потвърждава и от приетите като доказателства два писмени договора, неоспорени от
ответната страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 286 ЗЗД, при договора за поръчка доверителят е
длъжен да заплати на довереника възнаграждение, само ако е уговорено. В настоящия
случай такова е договорено, като съгласно посоченото в договорите уговорените като
възнаграждения суми са платени при подписването на двете съглашение. Ищецът,
обаче, е ангажирал доказателства, допустими на основание чл. 165, ал. 2 ГПК,
оборващи отразеното в договорите плащане на дължимите се възнаграждения. Въз
основа на представената декларация от 21.04.2021 г., в която ответницата е направила
извънсъдебно признание, че дължи на ищеца сумите по двата договора за правна
защита и съдействие, както и с оглед изслушаните по делото свидетелски показания се
установява, че така уговорените в договорите възнаграждения не са били заплатени.
Както бе посочено по-горе, ответницата не ангажира доказателства за оказан натиск
върху нея при подписването на декларацията от 21.04.2021 г. От своя страна
разпитаните свидетели категорично сочат, че декларацията е била подписана
доброволно, без да са отправяни заплахи, обиди или каквото и да е било друго
въздействие върху ответницата. Следователно, в хода на производството са събрани
доказателства, установяващи по категоричен начин, че е невярно вписаното в
договорите за правна защита и съдействие обстоятелство за заплащане на дължимото
се по тях възнаграждение. От този извод следва, че ответницата не е изпълнила
задълженията си по двата договора (да заплати възнаграждение), въпреки че ищецът е
изпълнил в цялост задълженията си да предостави правна защита и съдействия по
възникналия между ответната страна и „***“ *** трудов спор, за което обстоятелство
по делото са ангажирани множество доказателства (вж. искова молба с вх. №
2016286/24.08.2020 г. на л. 15 и сл., отговор на искова молба с вх. №
25187177/16.12.2020 г. на л. 29 и сл., както и съдебни книжа по гр. д. № 39420/2020 г.
по описа на СРС, 55-ти състав, на л. 71 и сл.). Като съобрази изложеното, съдът
намира, че ответницата дължи заплащането на уговореното в полза на ищеца
възнаграждение по двата процесни договора за правна защита и съдействия, поради
което предявеният иск с правно основание чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв. за сумата
от общо 2335,25 лева следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и т. 5 от ТР №6/2012 г. на ВКС, ОСГТК,
ответникът, предвид изцяло уважените срещу него претенции, носи и тежестта за
заплащане на разноските, направени от ищеца в исковото дело според приложения
списък и доказателствата за тяхното извършване или в размер на 1143,41 лв., което е
сбор от възнаграждение на адвокат по исковото дело в размер на 1000 лв. и платена по
делото държавна такса от 143,41 лв.
В останалата част претенцията за разноски не следва да бъде уважена, а именно
за възнаграждение по дело за обезпечение на исковете и за такси по воденото на
обезпечителното и изпълнителното производство. В тази си част претенцията е
6
недоказана, тъй като липсват доказателства за образувано обезпечително производство
на бъдещи искове, предмет на настоящия спор. От приложените платежно нареждане
от 08.12.2022 г. и договор за правна защита и съдействие от 07.12.2022 г. се установява,
че по сметка на СРС е платена държавна такса за обезпечение на бъдещ иск срещу
ответницата, както и че адв. Ю. Н. е бил упълномощен от ищеца да води производство
по обезпечаване на бъдещ иск срещу нея при уговорено възнаграждение от 820 лв.
Тези данни обаче не доказват, че такова дело действително е било заведено и то по
обезпечаване на исковете, предмет на настоящия исков спор.
Претендираната от ищеца като сторени разноски сума в размер на 146,50 лв. за
такси при ЧСИ също не следва да се присъжда. Съгласно формираната съдебна
практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по
обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в
останалата част (по налагане на допуснатите обезпечителни мерки) това са разноски
по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител /в този
смисъл са Определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о.,
ТК, Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК и
др./. Именно разноски по налагане на обезпечителните мерки са сторените от ищеца
такива в размер на 146,50 лв., поради което те не следва да се присъждат. Отделно от
това следва да се съобрази и изложеното в предходния абзац относно липсата на
представени по делото доказателства, че тези разноски са сторени във връзка именно с
обезпечение, допуснато по бъдещи искове, идентични с исковите претенции, предмет
на настоящото производство.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. М. И., ЕГН: **********, да заплати на С. Г. Ц., ЕГН:
**********, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв.
сумата от общо 880,00 лв., представляваща сбор от предоставени в брой като заеми от
ищеца на ответника парични средства на 01.12.2020 г. и на 27.01.2021 г., и сумата от
общо 2335,25 лв., представляваща сбор от дължими възнаграждения по сключени
между страните на 21.08.2020 г. и на 14.12.2020 г. договори за правна защита и
съдействие, ведно със законната лихва върху присъдените главници, считано от
04.01.2023 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 1143,41 лв., представляваща сторени от ищеца разноски в хода на
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
7
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8