П
Р О Т О К О Л
04.09.2018 г. град БУРГАС
РАЙОНЕН СЪД наказателна колегия, XLVI н.с.
На четвърти
септември две
хиляди и осемнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРТИН БАЕВ
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар: М.Р.
Прокурор: Марин Тодоров
сложи за разглеждане докладваното от
съдията Баев,
административно наказателно дело № 3703 по описа за 2018 година.
На именното повикване в 11:45 часа се явиха:
Обвиняемият Р.В.М., редовно призован,
се явява лично и с адв. С.К., упълномощен защитник на
обвиняемия, редовно призован.
За
Районна прокуратура гр. Бургас, редовно призовани, се явява прокурор Марин
Тодоров.
СЪДЪТ докладва
актуална справка за обвиняемия М. с рег. №2996/03.09.2018г., от която е видно, че същият е неосъждан (реабилитиран).
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на
делото.
АДВ. К.:
Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ
М.: Да се даде ход на делото. Получил съм препис
от постановлението на Районна прокуратура гр. Бургас и разпореждането на съда
преди повече от седем дни.
СЪДЪТ, с оглед становищата на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД на делото и го докладва.
СНЕМА самоличността на
обвиняемия, както следва:
Р.В.М.
– ЕГН **********, роден на ***г***, настоящ адрес:***,
българин, български гражданин, средно образование, неженен, неосъждан, служител
във „***” ООД.
СЪДЪТ,
на основание чл. 274 от НПК, разясни на страните правата им, съгласно НПК,
включително и правото да поискат отвод.
ПРОКУРОРЪТ:
Нямам искания за отводи.
АДВ. К.:
Няма да правим отвод на съдебния състав, прокурора и секретаря.
ОБВИНЯЕМИЯТ
М.: Присъединявам се към казаното от моя
защитник. Също считам, че не са налице предпоставки за отвод на съдебния
състав. Запознат съм с правата си.
СЪДЪТ
запита страните относно искания по реда на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ:
Нямам искания по реда на съдебното следствие. Не държа на личен разпит на
свидетелите. Да се ползват протоколите от досъдебното производство.
АДВ. К.:
Също нямам искания по реда на съдебното следствие. Не държим да се разпитват
свидетелите. Фактите са установени и са ясни. Моля да се ползват протоколите им
за разпит от досъдебното производство.
ОБВИНЯЕМИЯТ М.:
Придържам се към казаното от моя защитник. Също не държа на личен разпит на
свидетелите.
СЪДЪТ с оглед становищата на страните
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ прочете предложението.
ОБВИНЯЕМИЯТ
М.: Разбирам обвинението. Други обяснения не
желая да давам.
ПРОКУРОРЪТ:
Други доказателства няма да соча. Да се приключи събирането на доказателствата.
Да се ползват протоколите от досъдебното производство.
АДВ. К.:
Други доказателства няма да соча. Да се приключи събирането на доказателствата.
Да се ползват протоколите от досъдебното производство.
ОБВИНЯЕМИЯТ
М.: Няма да соча други доказателства. Да се
приключи събирането на доказателствата. Да се ползват протоколите от
досъдебното производство.
СЪДЪТ на
основание чл. 283, вр. с чл. 378. ал.2 НПК по доказателствата
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените
доказателства и доказателствени средства, приложени по делото, налични в
материалите по ДП № 309/2017г. по описа на РУ – Камено при ОД на МВР – гр.
Бургас, Пор. № 3495/2017г. по описа на Районна прокуратура гр. Бургас.
СЛЕД ПРИКЛЮЧВАНЕ на съдебното следствие
и приобщаване на всички доказателства и доказателствени средства, съдът счита,
че се установяват нови фактически положения, извън рамките на тези, изложени в
постановлението на БРП, което налага съдебното производството по делото да бъде
прекратено и същото да се върне на РП-Бургас, на основание чл. 378, ал.3 НПК. Това е така по следните причини:
Видно от приложената на л. 13-16
от ДП справка се установява, че срокът на валидност на СУМПС № 4627427 на
обвиняемия е изтекъл на 22.09.2007г. – т.е. около 10 години преди налагане на процесната ЗППАМ и преди датата на инкриминираното деяние.
Установява се и че след изтичане срокът на валидност на СУМПС на обвиняемия не
е било издавано друго такова. Тези факти излизат извън фактическата рамка,
описана от прокурора в постановлението по чл. 375 НПК и по мнение на настоящия
състав са от съществено значение за изясняване на въпроса за съставомерността на извършеното. Водач на МПС, който
управлява със СУМПС с изтекъл срок на валидност се приравнява на „неправоспособен”
водач и в това становище съдебната практика е последователна (Решение № 44 от
19.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2161/2012 г., I н. о., Решение № 209 от
19.12.2017 г. на ВКС по н. д. № 1087/2017 г., III н. о., Решение № 70 от
7.04.2016 г. на ВКС по н. д. № 204/2016 г., III н. о.) – т.е. изтеклият срок на
СУМПС означава, че от този момент водачът реално не притежава такова
свидетелство.
Липсата на валидно СУМПС към
датата на издаване на ЗППАМ за временно отнемане на същото е съществено
обстоятелство, от което може да се съди за съставомерността
на извършеното, в който смисъл съдебната практика също е последователна:
Решение № 192 от 11.04.2017 г. на РС - Кюстендил по АНХД № 462/2017 г.,
потвърдено с Решение № 125/06.11.2017г. на ОС-Кюстендил по ВНАХД № 254/2017г.;
Решение № 171 от 3.05.2017 г. на РС - Сливен по АНХД № 290/2017 г., потвърдено
с Решение от 27.06.2017 г. на ОС-Сливен по ВНАХД № 307/2017г., Решение №
129/13.12.2017 г. по АНХД № 535/2017 г. на НпРС и др.
На самостоятелно
основание съдът счита, че от приобщената в днешно съдебно заседание справка за
съдимост на обвиняемия се установяват и допълнителни нови обстоятелства, незалегнали в постановлението на БРП по чл. 375 НПК, които
водят до извод за липса на предпоставките за приложение на чл. 78а НК по
отношение на настоящето деяние. Това е така по следните причини.
Безспорно обв. М. към датата на настоящото деяние - 21.11.2017г., е
бил неосъждан, доколкото на 09.11.2014г. е настъпила реабилитация по право, досежно осъждането му по НОХД № 262/2011г. на РС-Средец.
Безспорно по отношение на обвиняемия към същия този момент не е бил прилаган и
институтът по чл.78а от НК, тъй като, видно от горепосочената справка за
съдимост - това е сторено със съдебен акт, влязъл в сила на 15.12.2017г. – т.е.
няколко седмици след датата на деянието по настоящото дело. Тези обстоятелства
мотивират извода на настоящия състав, че по отношение на обв.
М. са налице положителните предпоставки по ал.1 на
чл.78а от НК. След законодателната промяна на института на освобождаване от наказателна
отговорност през 2005 год. обаче, законодателят
предвиди в ал.6 (сега ал. 7) на
чл.78а от НК и допълнителни отрицателни предпоставки – т.е. вече за прилагането
на този институт е необходимо кумулативното наличие на предпоставките по ал.1 и отсъствието на тези по ал.7 на
чл.78а от НК.
В конкретния случай
настоящият състав счита, че е налице именно пречка по см. на ал.7 на чл.78а от НК, тъй като е налице хипотезата на „множество престъпления”. Относно
съдържанието, влагано в това понятие, не е налице спор нито в правната теория,
нито в практиката. Нещо повече, съобразно обвързващото тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 2 от 21.10.2010 г.
на ВКС по тълк. дело № 2/2010 г., ОСНК -
"множество престъпления" е такава особена форма на престъпна дейност,
при която деецът извършва едновременно или последователно не едно, а две или
повече престъпления, при които, с оглед реализираните или не осъждания за
отделните посегателства, са възможни две хипотези: или между отделните
престъпления да няма влязла в сила присъда за нито едно от тях (т. нар.
„съвкупност”), или новото престъпление да е извършено след като деецът е
вече осъден с влязла в сила присъда за друго предходно престъпление (т.нар.
„рецидив”). В конкретния случай е налице именно първата хипотеза – деянието,
предмет на настоящото разглеждане се явява в условията на реална съвкупност с
това по НОХД № 305/2017 г. на РС-Средец. За да бъде преценено дали в настоящия
случай е налице забраната на посочената разпоредба следва да се съпоставят
датите на отделните деяния и тези на влизане в сила на съдебните актове, дали
решение по съществото на делата. В конкретния случай деянието по НОХД №
305/2017 г. на РС-Средец, е извършено на 16.05.2017г.,
а настоящето на 21.11.2017г., като
решението за първото деяние е влязла в сила на 15.12.2017г. Както е прието в Решение
№ 178 от 28.05.2015г. по н. д. № 538/2015г. по описа на III н. о. на ВКС, постановено
по аналогичен случай обаче – „реалната
/респ. идеалната/ съвкупност от престъпления, като една от проявите на множество
престъпления, се формира само от предвидените в закона предпоставки по чл. 23,
ал.1 от НК, които са деецът да е
извършил няколко престъпления преди да е имало влязла в сила присъда за което и
да е от тях. Деянието от съвкупността, както е в случая, не престава да
губи своята характеристика на част от множеството престъпления, независимо от
това дали са били реализирани осъждания за предходно или последващо деяние от
съвкупността”. Следователно освобождаването на
дееца от наказателна отговорност по НОХД № 305/2017 г. на РС-Средец, след
датата на настоящето деяние, не променя извода, че двете деяния се явяват при
условията на реална съвкупност помежду си – респективно, че следва да се
приеме, че е налице „множество престъпления”. Между другото този извод е
споделен и в Решение № 493 от
13.02.2015г. по н. д. № 1574/2014г. по описа на I н. о. на ВКС, при което е
разгледан абсолютно аналогичен на настоящия казус, касаещ престъпления по чл.
343в, ал. 2 от НК, за едното от които деецът е
освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78А от НК с влязъл в сила
съдебен акт.
В горния смисъл е и
друго решение на върховната инстанция - Решение
№ 406 от 29.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1340/2014 г., I н. о., НК, поради
което не остава никакво съмнение, че съдебната практика на ВКС е еднопосочна и
непротиворечива в схващането си относно това кога е налице „множество
престъпления”, респективно кога това е пречка за приложението на чл. 78а, ал.7 НК. В този смисъл е и многобройната практика на съдилищата от цялата страна
както на районно, така и на окръжно и апелативно ниво, като например: Решение № 372 от 21.11.2012 г. на ОС -
Бургас по в. н. ч. х. д. № 1198/2012 г.; Решение № 16 от 13.01.2016 г. на
Военно-апелативен съд по НЧХД № 23/2016 г.; Решение № 39/09.05.2014 г. по ВАНД
№ 38/2014 г. на ОС – Габрово; Решение от 26.01.2017г. по ВНОХД № 1292/2016г. на
ОС – Стара Загора; Решение от 10.05.2011г. по ВНОХД 370/2011г. на ОС-Варна;
Присъда от 29.05.2014 г. на РС - Чирпан по н. о. х. д. № 138/2014 г. и
много други.
В горния смисъл е и
практиката на настоящия състав – Присъда
19.10.2017г. по НОХД № 4111/2017г. на РС-Бургас, потвърдена с Решение№ 284/07.02.2018г. по ВНОХД №
1186/2017г. на ОС-Бургас.
Тук е мястото да се
посочи, че съгласно нормата на чл. 25 НК – правилата за
съвкупността се прилагат дори когато лицето е осъдено с отделни присъди, както
е в случая, т.е. – за наличието на „множество престъпления” е без значение дали
деянията са включени в един обвинителен акт или за всяко отделно деяние е било
проведено отделно съдебно производство, завършило с осъдителен акт. Доколкото с
влязлото в сила решение по НОХД № 305/2017 г. на РС-Средец обвиняемият е
признат за виновен в това, че на 16.05.2017г.
е извършил престъпление, то и настоящата инстанция по силата на чл. 413, ал.1 НПК е длъжна да се съобрази с влезлия в сила съдебен акт и да приеме, че на 16.05.2017г. обвиняемият е извършил
престъпление, като приложи всички следващи се от това последици, една, от които
е забраната за приложение на чл. 78а НК за последващо деяние, намиращо се в
условията на съвкупност с първото престъпление. Изрично в този смисъл е
посоченото по-горе Решение № 493 от
13.02.2015г. по н. д. № 1574/2014г. по описа на I н. о. на ВКС, където е
посочено, че в случай като настоящия забраната важи по отношение на всяко едно
от деянията в съвкупността, но „... за
първото, за което подсъдимият е бил освободен от наказателна отговорност,
принципно компетентен да поиска възобновяване е съответният апелативен
прокурор...”.
С оглед горното съдът счита, че
налице хипотезата на чл. 378, ал. 3 и доколкото в
хода на съдебното производство се установиха нови фактически положения,
невключени в рамката на фактическите положения, посочени в постановлението на
БРП, то и съдът следва да прекрати съдебното производство и да върне делото на
прокурора.
Настоящето определение е
окончателно и не подлежи на жалба или протест (Определение № 1134 от 28.04.2015
г. на РС - Бургас по н. о. х. д. № 5614/2014 г.; Определение № 1044 от
12.06.2017 г. на РС - Бургас по а. н. д. № 1893/2017 г.; Определение № 1361 от
28.12.2017 г. на ОС - Варна по в. ч. н. д. № 1537/2017 г.; Определение № 323 от
9.11.2017 г. на ОС - Шумен по в. ч. н. д. № 343/2017 г., Определение № 510 от
30.05.2016 г. на ОС - Варна по в. ч. н. д. № 462/2016
г.).
Така мотивиран и на основание чл.
378, ал.3 НПК СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство по НАХД №3703/2018г. по описа на БРС.
ВРЪЩА делото
на РП-Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Протоколът
е написан в съдебно заседание.
Заседанието
приключи в 11:55 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М. Баев
Вярно с оригинала: М. Р.