Решение по дело №444/2018 на Окръжен съд - Бургас

          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Номер 315                              17.07. 2019г.                 Град Бургас

                                

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд                                                Граждански състав

На трети юли                                            две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                     Председател:  Иво Добрев                            

Секретар: Цветанка Арнаудова

като разгледа докладваното от съдията Добрев

търговско дело номер 444 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

       Производството е образувано по молба на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ №89Б, с която е предявен иск против: Е.Д.Н. ЕГН **********, М.И.Н., ЕГН **********, Ю.С.А., ЕГН **********, „Пределагро“ ООД, ЕИК ********* и „Предел Експорт‘ ЕООД, ЕИК ********* за приемане за установено, че банката-ищец има по отношение на ответниците- солидарни длъжници следните изискуеми вземания, произтичащи от договор за кредит „Малки и средни предприятия“ №МS4-00006/13.03.2014г. и сключен към него анекс №1/01.11.2016г., както следва: главница в размер на 46 460.58 лева, договорна лихва върху главницата, дължима за периода 21.08.2015г. до 22.05.2017г. в размер на 1810.37 лева, наказателна лихва върху главницата, дължима за периода 21.08.2016г. до 23.07.2017г. в размер на 3 245.61 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-24.07.2017г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените в хода на заповедното производство разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е правоприемник на „Сибанк“ЕАД, поради което и разполага с легитимация да заяви настоящата претенция, произтичаща от сключен между последното дружество и „Предел“ООД, ЕИК  ********* договор за банков кредит „Малки и средни предприятия“, подписан на 13.03.2014г. Сумата по договора била предоставена за финансиране на инвестиционни проекти с одобрени субсидии, като съдлъжници по договора били Е.Н., М.Н. и Ю. А. Изплащането на кредита се извършвало съгласно погасителен план, а крайният срок за издължаване на сумите бил 20.11.2017г. С договор за встъпване в дълг от 01.11.2016г. и анекс към него в задълженията на горното дружество встъпили при условията на солидарност и „Пределагро“ ООД и Предел Експорт“ ЕООД.

Длъжникът не заплатил девет месечни вноски в общ размер на 19 818.81 лева, поради което и съгласно клаузата на чл.7.4 от договора и чл.40 от общите условия на банката на 23.05.2017г. кредитът бил обявен за предсрочно изискуем в пълен размер. На всеки от ответниците била изпратена покана, получена редовно, в която кредитната институция съобщавала за размера на просрочените задължения и давала възможност същите да се платят в седмичен срок. Тъй като изпълнение не последвало банката подала на 24.07.2017г. заявление за издаване заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК. Такова било изготвено, както и изпълнителен лист в полза на кредитора. В срока по чл.414 ал.2 ГПК ответниците подали възражения срещу заповедта за незабавно изпълнение, което обуславяло правния интерес от предявяване на настоящата претенция.

В подадения отговор на исковата молба ответниците Ю. А. и М.Н. намират предявените претенции за неоснователни. Категорично се противопоставят на твърдението, че са били уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, като в тази връзка оспорват истинността на представените обратни разписки, в частта им относно подписа на получателя. Настояват за допускане на графологична експертиза. Заявяват освен това, че представените от ищеца обратни разписки вече са приложени по други дела- т.д.№202/18г. и т.д.№298/18г. по описа на БОС, водени между страните с твърдение, че с тях е получено друго съобщение.

Ответникът „Пределагро“ООД посочва също, че не уведомен за намеренията на кредитната институция да обяви кредита за предсрочно изискуем, като прави същите възражения относно автентичността на подписа на представената обратна разписка и моли за откриване на производство по чл.193 ГПК. Заявява освен това, че от представените от банката документи, включително извлечения от счетоводните книги не става ясно кои конкретно вноски не са издължени в какъв размер и кога е настъпил падежа им. Изложени са доводи, че към датата на обявяването на кредита за предсрочно изискуем и подаване на заявление по чл.417 ГПК не е налице неизпълнение. Цитира се чл.5.4 от договора, съгласно който при получаване на безвъзмездна помощ/субсидия/ по договор от 05.03.2013г. банката следва да погасява пропорционално задълженията по процесния кредит, като след постъпване на сумите от ДФ“Земеделие“ кредитът ще бъде предсрочно погасен, а остатъкът ще бъде плащан на равни месечни вноски по главница /преизчислени пропорционално на погасената сума/ при запазване на крайния срок. След постъпване на субсидиите между страните не бил подписван нов погасителен план, за да се уточни по какъв начин се определя размера на месечните вноски от банката, както и съотношението главница-лихва. Това, според ответника е още един аргумент в подкрепа на твърдението, че банката не следва да се позовава на нормата на чл.60 ал.1 ЗКИ. Изразена е и позиция, че задължение на „Пределагро“ООД по процесния договор за кредит не е налице, тъй като вземането на банката било обезпечено с гаранция от Националния гаранционен фонд с подкрепата на Европейския земеделски фонд до размера от 80% от неиздължената редовна и просрочена главница. При погасяване на гарантираната част от кредита от НГФ задължен по него следвало да остане единствено и само длъжника, но не и останалите солидарни такива. Според дружеството- ответник не е налице негово задължение по процесния договор, тъй като кредитът е рефинансиран изцяло от ДФЗ. Направени са доказателствени искания.

Ищецът в допълнителна искова молба излага подробни съображения в подкрепа на позицията си, че поканите до длъжниците са редовно връчени, като кредиторът е положил необходимите усилия да уведоми последните за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението. Посочва освен това, че в заявлението по чл.417 ГПК са индивидуализирани всички неплатени вноски по размер и дата, включително начислените в тази връзка договорни и наказателни лихви.

Възприета е категорична позиция, че независимо от обезпечаване на кредита, което в случая било частично от НГФ, задължението на кредитополучателя не следвало да се счита намалено с размера на сумите, дадени от фонда. Ответниците били запознати с разпоредбата на чл.9.8 от договора, тъй като подписали същия. Неоснователно било и твърдението на ответниците, че нямат задължения по процесния кредит, защото бил финансиран изцяло от ДФЗ, като в тази връзка кредитната институция се позовава на клаузата на чл.8.6 от договора.

Бургаският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, че на 13.03.2014г. е сключен договор за банков кредит „Малки и средни предприятия“ между „Сибанк“ ЕАД от една страна, на която „ОББ“АД е правоприемник и “Предел“ООД в качеството му на кредитополучател и ответниците Е.Н., М.Н. и Ю.А. като съдлъжници от друга, по силата на който банката предоставила на първото дружество сумата от 500 000 лева. На 01.11.2016г. са подписани договор за встъпване в дълг и анекс към него съгласно, които „Пределагро“ ООД и „Предел Експорт“ ЕООД встъпили в задълженията на кредитополучателя и поели солидарна отговорност за цялото задължение по договора до окончателното му изплащане. Не са налице противоречиви позиции и относно факта на усвояване на сумата от 500 000 лева и уговорения между страните начин на погасяване на същата, включително размерите на погасителните вноски и датите, на които същите следвало да се заплащат, съгласно погасителния план, както и крайният срок на издължаване на средствата-20.11.2017г. Тези факти се установяват от приобщените по делото писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице, изготвило допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.

Безспорно е също така, че на 24.07.2017г. кредитната институция- ищец подала заявление в Районен съд гр.Бургас за издаване заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, а след изготвянето на такава по ч.гр.д.№5274/17г. и в срока по чл.414 ал.2 ГПК ответниците възразили срещу нея.

Без съмнения е установен и факта на извършено в полза на кредитната институция плащане от Националния гаранционен фонд на сумата от 37 168.46 лева, постъпила на 23.08.2017г.    

Спорът е концентриран върху това уведомени ли са ответниците от кредитната институция за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението, както и налице ли е неизпълнение по договора към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Възразява се също така, че не съществува задължение по договора за кредит, тъй като междувременно били направени плащания от Националния гаранционен фон и получени средства от Държавен фонд “Земеделие“, с които постъпили суми дългът по договора бил погасен.     

За установяване на горните обстоятелства по делото е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице е изчислило размера на внесените суми  от кредитополучателите, както и постъпилата сума от Държавен фонд земеделие, възлизащи общо на сумата от 453 539.42 лева. Направена е и констатация за размерът на дължимите суми към датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение. Отразило е и извършения превод от Националния гаранционен фонд.  

Заключението по допуснатата и изготвена съдебно-икономическа експертиза съдът кредитира изцяло, тъй като вещото лице е изпълнило задачите си компетентно и професионално, отговаряйки изчерпателно и коректно на поставените му въпроси.  

При предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ, това следва да се случи преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Предсрочната изискуемост не възниква по право от обективния факт на неизпълнението, доколкото настъпването й е кумулативно обусловено и от упражняването на субективното правомощие на кредитора. Съдът намира, че в процеса не е установено надлежно направено в горния смисъл уведомление и по-точно, че посочените от ищеца уведомителни писма-покани са достигнали до ответниците. В нито едно от известията за доставяне, за които се твърди да установяват редовно връчване на уведомленията за предсрочна изискуемост не е посочено за каква точно пратка се отнасят те. Вписани са само имената на лицата получатели и лицето- изпращач, но не и какво касаят същите. Може поради това да се заключи, че тези известия за доставяне биха могли да се отнасят до всяко едно възможно уведомление или друг документ от банката до другите страни по процесния договор. Този извод се налага още повече поради това, че същите известия, за което съдът е направил по искане на ответниците служебна справка и е обявил на страните, че му е известно това обстоятелство, са представени като доказателства в процеса по търговско дело № 202/18г. по описа на БОС за удостоверяване факта на връчване на уведомления за предсрочна изискуемост по друг договор за кредит, сключен между тях, по който също се твърди, че вземанията са станали предсрочно изискуеми и тяхната дължимост на това основание е предмет на установяване в това производство. Тъй като известията по двете дела са идентични /индивидуалните номера на всяко едно от тях, намиращи се в горния ляв ъгъл са абсолютно еднакви/, без да има твърдения с тях да е бил изпратен повече от един документ или да са били изпратени две уведомления, касаещи процесния договор и този, предмет на другото дело, то очевидно няма как да се приеме за установено при условията на пълно и главно доказване, че със сочените писма-покани ответниците са били надлежно уведомени за действията на банката по обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем, т. е. това нейно волеизявление изобщо да е достигнало до тях.

       Независимо от казаното след постановяване на тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019г. на ВКС по тълкувателно дело № 8/2017г., ОСГТК следва да се счита, че дори предсрочната изискуемост на задължението да не е била надлежно съобщена на длъжниците преди подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, то вноските с настъпил падеж до тази дата са дължими. Съгласно цитираната, задължителна за съдилищата, съдебна практика при вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, не може да се игнорира факта, че съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията, договорени между страните - кредитор и кредитополучател, в т. ч. и сключените между тях анекси. Вземането произтича от договор за кредит с определени срокове за плащане на отделните вноски, които са намерили отражение в счетоводните книги на банката. Размерът и падежът на всяка вноска са определени в договора и за настъпването на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на обстоятелства по чл. 418 ал. 3 ГПК. Липсата на точно изпълнение, съобразно договореното следва да бъде съобразено в рамката на исковото производство по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, дори и да не са настъпили последиците на надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит. Длъжникът - ответник по иска, дължи изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните. Дори когато в производството не бъде доказано, че претендираното вземане е изцяло изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се отрече съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно установено неизпълнение на същото това вземане по отношение на вече падежираните вноски.

        Нещо повече в т.1.2 на тълкувателното решение се отбелязва също така, че съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235 ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. В настоящия казус не се претендират вноски, чиито падеж е настъпил след предявяването на иска по чл.422 ал.1 ГПК, за което както вече се посочи няма пречка, но несъмнено са ангажирани доказателства за извършено плащане от страна на НГФ в полза на кредитната институция. Независимо от предвиденото в договора, че кредитополучателят остава задължен за целия размер на дълга, когато се касае за неизпълнение от негова страна, няма как да не се отчете обстоятелството, че погасяване на сума в размер на 37 168.46 лева е било направено и то след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. По този начин е намалено претендираното в настоящото производство задължение от кредитната институция. Да се изисква и търси от ищеца още веднъж тази сума означава на банката да се плати два пъти. Ангажимента на кредитната институция да събира принудително дълга за сметка на НГФ не означава, че банката е титуляр и кредитор по това вземане. Следователно  постъпилата сума от 37 168.46 лева следва да се приспадне от размера на установеното по делото задължение към банката.         

        Съдът счита, че с направеното плащане от третото лице, което се е задължило по договор за услуга № РД09/00002/14.01.2013г. да заплати задължението на неизрядния длъжник при определените в горния договор условия, се е погасило частично вземането на ищеца към ответниците със сумата от 37 168.46 лева. При липса на посочване дали се погасява главница или акцесорни на главницата вземания, съдът намира, че следва да приложи чл.76 ал.2 ЗЗД. Съответно при установени от вещото лице размери на вземанията към ответниците към датата на подаване на заявлението, както следва: главница- 46 460.58 лева, 1810.37лева договорна лихва върху главницата, дължима за периода от 21.08.2015г. до 22.05.2017г.; 3245.61 лева- наказателна лихва, дължима за периода от 21.08.2016г. до 23.07.2017г. са погасени чрез плащането на „Национален гаранционен фонд“ ЕАД наказателната и договорната лихва, както и частично е погасена главницата до размер от 14 348,10лева.

            От горното следва, че доказаният размер на вземането, установяване съществуването, на което е предмет на настоящото производство е 14 348.10 лева, като за разликата до претендираната от ищеца сума претенцията следва да се отхвърли.

            Основателна се явява претенцията за присъждане на законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението- 24.07.2017г. до окончателното плащане на сумите.

            С оглед изхода на делото, направеното в тази насока искане и на основание чл.78 ал.1 ГПК на ищцовата страна следва да бъде присъдена сумата от 757.27 лева представляваща направени съдебно-деловодни разноски в хода на настоящото производство и по ч.гр.д.№5274/17г. по описа на БРС, съразмерно на уважената част от иска.

            На ответниците Ю.С.А., М.И.Н. и „Предел Агро“ООД следва да бъде присъдена сумата от 107.57 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Ето защо 

 

 

Водим на основание чл.422 вр. чл.124 ГПК, Бургаският окръжен съд

 

                                                             

 

 

 

Р Е Ш И:

 

        ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Д.Н., ЕГН **********, с адрес ***, М.И.Н., ЕГН **********, с адрес ***, Ю.С.А., ЕГН **********, с адрес ***, „Пределагро“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.„Болярска“№ 16, ет.1 и „Предел Експорт‘ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.„Болярска“№ 16, ет.1, всичките солидарни длъжници съществуването на вземане на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ №89Б, произтичащо от договор за кредит „Малки и средни предприятия“ №МS4-00006/13.03.2014г. и сключен към него анекс №1/01.11.2016г. за сумата от 14 348.10 лева /четиринадесет хиляди триста четиридесет и осем лева и десет стотинки/-главница по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение- 24.07.2017г. до окончателното плащане на сумата, като отхвърля иска за разликата до предявения размер главница от 46 460.58 лева /четиридесет и шест хиляди четиристотин и шестдесет лева и петдесет и осем стотинки/ и по отношение на претендираните договорна лихва върху главницата, дължима за периода 21.08.2015г. до 22.05.2017г. в размер на 1810.37 лева /хиляда осемстотин и десет лева и тридесет и седем стотинки/ и наказателна лихва върху главницата, дължима за периода 21.08.2016г. до 23.07.2017г. в размер на 3 245.61 лева/три хиляди двеста четиридесет и пет лева и шестдесет и една стотинки/.

 

        ОСЪЖДА Е.Д.Н. ЕГН **********, с адрес ***, М.И.Н., ЕГН **********, с адрес ***, Ю.С.А., ЕГН **********, с адрес ***, „Пределагро“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.„Болярска“№ 16, ет.1 и „Предел Експорт‘ ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.„Болярска“№ 16, ет.1 да заплатят на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ №89Б направените в настоящото производство и това по ч.гр.д.№5274/17г. по описа на БРС разноски в размер на 757.27 лева /седемстотин петдесет и седем лева и двадесет и седем стотинки/, съразмерно на уважената част от иска.

 

        ОСЪЖДА „Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ №89Б да заплати на М.И.Н., ЕГН **********, Ю.С.А., ЕГН ********** и „Предел Агро“ООД, ЕИК ********* сумата от 107.57 лева /сто и седем лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща направените от тях разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаския апелативен съд.

 

 

 

                                                                        Съдия :