РЕШЕНИЕ
№ 3042
гр. В., 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20213110116384 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Етажната собственост с
адм. адрес гр. В., ж.к. Т. № * , представлявана от управителя „А. Б.“ ООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. В., ул. А. А. М. № * срещу В. Р. К. , ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ул. Г. Р. № *, заместил по реда на чл. 227 от ГПК като законен наследник
починалата в хода на процеса З. М. К.a, обективно и кумулативно съединени искове с с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.2 вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС за
приемане за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 257,42 лв., представляваща сбор от месечни такси за поддръжка и управление на
общите части в периода м.07.2018 г. – м.07.2021 г., както и сумата от 206,00 лв.,
представляваща сбор от месечни такси за фонд ремонт и обновление в периода м.07.2018 г.
– м.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 11.08.2021 г. до окончателното изплащане, които суми са
предмет на Заповед № * г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч. гр. д. № */2021 г. по описа на ВРС, ХX -ти състав.
Ищeцът излага, чрез адв. К. А., че за процесните суми в негова полза е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. */2021 г. на ВРС, срещу която
длъжникът З. М. К. е възразила в срок. Излага, че размерът на претенциите е определен с
решения на ОС на ЕС. Сочи, че за периода м.07.2018 г. – м.07.2021 г. ответникът дължи
такси заподдръжка и управление на ЕС в размер на 257,42 лв., както и такси за фонд ремонт
и обновление от 206,00 лв. Сочи, че на общо събрание на ЕС проведено на 07.12.2015 г. в т.2
и т.3 от протокола са обективирани решения, с които е определено размерите на таксите за
поддръжка и управление да се определят съобразно броя на обитателите в апартамент, а
вноската за фонд ремонт и обновление е определна на 1,00 лв. за апартамент. Поддържа се,
1
че на последващо общо събрание от 06.10.2020 г. с решението по т.2 е определено вноската
за ремонт и обновление да се увеличи на 20,00 лв. месечно от апартамент до събиране на
сумата от 6000,00 лв. Излага се, че с решението по т.3 от ОС проведено на 06.10.2020 г. е
гласувано да се образуват съдебни производства срещу длъжниците към ЕС със задължение
над 200,00 лв. Сочи се, че протоколите на общите събрания не са обжалвани и са влезли в
сила. По изложените съображения се моли за уважаване на исковете срещу собственика на
апартамент № * и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба чрез адв. Д.
К., с който исковете се оспорват като недопустими и неоснователни. Счита за нищожен
Протокола за ОС от 06.10.2020 г., като сочи, че той както и протоколът за ОС от 07.12.2015
г. са съставени в нарушение на чл. 12, чл. 13, ал.1, чл. 16, ал.4 и чл. 16, ал.6 от ЗУЕС,
оспорва и съдържанието им, както и качеството на лицата, които са ги подписали.
Поддържа, че първоначалният ответник З. Карабашлиева никога не е живяла в апартамента,
а заради онкологичното заболяване новоконституираният ответник В. Карабашлиев и
семейството му също са се пренесли при нея, като в действителност са ползвали процесното
жилище до края на 2017 г. Излага се, че поради това, че в процесния период имотът не е
ползван от никого и на основание чл. 51, ал.2 от ЗУЕС ищецът не дължи такси за поддръжка
и управление. Оспорва дължимостта и на сумите за фонд „ремонт и обновление“.
В проведеното по делото открито съдебно заседание страните поддържат изразените
позиции по спора чрез процесуалните си представители.
Ищецът доразвива доводите си и в писмени бележки.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно чл. 38 от ЗУЕС решенията на общото събрание се изпълняват в
определените в тях срокове. Когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14-
дневен срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7. Когато собственик, ползвател или
обитател не изпълни решение в определения срок, председателят на управителния съвет
(управителят) може да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410, ал. 1, т. 1 от ГПК, като към заявлението се прилага препис от решението на общото
събрание - ал. 2.
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч.гр.д.
№ */2021 г., по описа на ВРС, че в полза на ищеца срещу ответникът е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за претендираните суми, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2
от ГПК е постъпило възражение от длъжника. Същевременно установителните искове са
предявени в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя
допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.
В производството по предявените установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.2 вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС ищецът следва да докаже: 1)
че ответникът е собственик на обект – апартамент № * в Етажната собственост с адм. адрес:
гр. В., ж.к. Т. № *, 2) че по надлежния ред са определени вноските във фонд „Ремонт и
обновяване” и месечните такси за „поддръжка и управление, включително, 3) че са взети
посочените в исковата молба решения на общото събрание на етажната собственост. 4)
Ищецът следва да установи вземанията си и по размер.
По делото не е било спорно също и че за процесния период м.07.2018 г. – м.07.2021 г.
първоначалният ответник е бил собственик на процесния апартамент № * с адм. адрес: гр.
В., ж.к. Т. № *.
Между страните не е спорно, че в сградата, находяща се в гр. В., ж.к. Т. № *., са
налице повече от три самостоятелни обекта, принадлежащи на различни собственици,
2
поради което приложение намира уредбата в ЗУЕС по аргумент от чл.3 от същия закон.
Съобразно чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС, собствениците на обекти в режим на Етажна
собственост имат задължение да заплащат разходите за ремонт, реконструкция,
преустройство и обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или
оборудване и вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“, съразмерно с
притежаваните идеални части, а съгласно т. 10 от цитирания законов текст заплащат и
разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Според правилото
на чл. 51 от ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на етажната
собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.
На основание чл. 11, ал. 1, т. 5 – т. 10 и чл. 48 от ЗУЕС от компетентността на общото
събрание е да определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата; определя размера на паричните вноски във
фонд „Ремонт и обновяване“; планира извършването на ремонтни дейности на общите
части, както и да определя необходимите за тях разходи. Общото събрание се свиква,
провежда и взема решения по определен в ЗУЕС ред, а решенията му подлежат на отмяна по
съдебен ред поради незаконосъобразност (неспазване на процедурата и императивни правни
норми) по реда на чл. 40 от ЗУЕС в едномесечен преклузивен срок от оповестяването им.
Влезлите в сила решения на общото събрание са задължителни за всички етажни
собственици, включително за гласувалите против тях и за неучаствалите във вземането им
лица. В този смисъл е и каузалната практика на ВКС, обективирана в решение №
39/19.02.2013 г. по гр.д. № 657/2012 г. на ВКС, I г.о. и др.
В случая ищецът основава претенциите въз основа на решения на ОС на Етажната
собственост с адм. адрес гр. В., ж.к. Т. № * проведени на 07.12.2015 г.(л. 10 - 11) и
06.10.2020 г. (л. 7- 9).
В т. 2 от дневния ред на първото събрание е предвидено определяне на такси за
поддръжк и управление и вноска за фонд ремонт, а с решение на ОС по т.2 присъстващите
93% ид.ч. от общите на ЕС са гласували единодушно следното „Разпределяенето на
разходите за входа да бъде на член домакинство. Вноска за фонд ремонт и обновление – 1,00
лв. месечно за апартамент“.
В т. 2 от дневния ред на второто събрание е предвидено увеличение на вноската за
вноската за фонд ремонт, а с решение на ОС по т.2 присъстващите 67% ид.ч. от общите на
ЕС са гласували единодушно следното „Вноската за фонд ремонт и обновление се увеличава
на 20,00 лв., месечно от март до събиране на сума от 6000,00 лв.“.
Следва да се отбележи, че не се твърди и няма данни, посочените решения да са
оспорени в законовия срок, а доводите на ответника за незаконосъобразност/нищожност на
посочените решения са неоснователни. ЕС се управлява от общото събрание на етажните
собственици, чрез взетите от него решения. Те са особен вид многостранни актове, взети от
неперсонифицирана група лица и насочени към постигане на обща цел. Законът урежда
специална процедура за вземане на тези решения, като регламентира начина на свикване,
състав, представителна власт, гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези
правила е основание за действителност на решението. Законосъобразността се определя от
правилата за тях в ЗС и ЗУЕС. Специфичен е и контролът за спазването им. За разлика от
нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна безсрочно (в този смисъл
Решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на ВКС, I г. о., ГК и Решение №
654/01.10.2009 г. по гр. д. № 1506/2008 г. на ВКС, III г. о.), контролът за
законосъобразността на решението на ЕС е съдебен и е ограничен със срок за предявяване на
иска. Възможността за атакуване на законосъобразността на тези решения, в т.ч. и досежно
противоречието им с императивни правни норми - конкретно чл.51 от ЗУЕС, е ограничен
във времето – до изтичане на срока по чл.40 от ЗУЕС. След изтичане на този срок решенията
3
се стабилизират и подлежат на изпълнение. Не е допустим и инцидентен контрол на
неоспорени в срок решения на общото събрание (Определение № 25/25.01.2019 г. по ч.гр.д.
№ 4119/2018 г. на ВКС).
От друга страна видно от лексикалното тълкуване на текста на взетото решение по
т.2 от протокола за ОС на процесната ЕС проведено 07.12.2015 г., същото на практика не
съдържа ясно определен, фиксиран в цифрово изражение размер на дължимата от етажните
собственици такса за поддръжка и управление по чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС, но дори и
приблизително определяем нейн размер. По тези съображения приетият от ОС по т.2 текст
„Разпределянето на разходите за входа да бъде на член домакинство.“, на практика е равен
на пълна липса на взето решение на ОС на ЕС по смисъла на чл. 11, ал.1, т. 5 от ЗУЕС за
определяне размера на вноската за поддръжка и управление.
Поради така установената липса на материалната предпоставка на чл. 38, ал.1 от
ЗУЕС, а именно наличие на валидно взето решение за определяне размер на това вземане,
само на това основание искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.2 вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 от
ЗУЕС подлежи на отхвърляне като неоснователен, а в случай, че визираната сума
действително е била платена от ЕС за поддръжа и упраление, то ищецът би могъл да
претендира същата на плоскостта на неоснователното обогатяване.
От друга страна решенията по т.2 от протоколите за ОС проведени на 07.12.2015 г. и
06.10.2020 г. съдържат надлежно взети решения по смисъла на чл. 11, ал.1, т. 7 от ЗУЕС за
определяне размера на паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване“, а именно за
сумите от по 1,00 лв. месечно на апартамент, съответно 20,00 лв. месечно считано от март
2021 г. Същевременно вноската по чл. 6, ал.1, т.9 от ЗУЕС за фонд „Ремонт и обновление“
се дължи от ответника независимо от това дали имотът на наследодателката му е бил
обитаван или не във визирания период, доколкото нормите уреждащи начина на формиране
на посочения фонд не правят такова разграничение, подобно на предвидените в чл. 51, ал.2
и ал.3 от ЗУЕС досежно таксите за поддръжка и управление. Респективно за процесния
период м.07.2018 г. – м.07.2021 г. наследодателят на ответника е дължал 32 вноски от по
1,00 лв. за периода м.07.2018 г. – м.02.2021 г. и 5 вноски от по 20,00 лв. за периода м.03.2021
г. – м.07.2021 г., или общо 132,00 лв., до който размер искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл.
38, ал.2 вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС следва да се уважи ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, а за разликата до пълния
претендиран размер от 206,00 лв. да се отхвърли като неоснователен. Дължимостта на
цялата сума не може да се изведе и от приетото по делото заключение на вещото лице по
допуснатата ССчЕ, което е изготвено единствено на база справка за задълженията на
ответника, съставена от самия ищец. Т.е. заключението възпроизвежда буквално
твърденията на ищеца.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството имат и двете страни. В
заповедното производство ищецът претендира присъждане на разноски в общ размер от
225,00 лв., които с настоящото решение следва да бъдат редуцирани с оглед отхвърлената
поради неоснователност част от исковете до размер от 64,08 лв., която сума следва да се
присъди на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и дадените указания в т. 12 на ТР №
4/2013 г. В настоящото производство ищцовото дружество претендира и представя
доказателсва за сторени разноски за държавна такса от 75,00 лв., депозит за ССчЕ от 300,00
лв. и платено в брой адвокатско възнаграждение от 400,00 лв. Последното следва да се
редуцира до размер от 300,00 лв. предвид основателността на релевираното от ответника
възражение за прекомерност на възнаграждението с оглед на фактическата и правна
сложност на делото. След направените изчисления съдът намира, че в полза на страната
съобразно уважената част от исковете следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от
192,24 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Съответно на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
ответникът се полага разноски съответстващи на отхвърлената част от исковете, които
4
възлизат на 7,15 лв. от общо доказаните разноски от 10,00 лв. за издадени съдебни
удостоверения по делото. Другият твърдян разход в представения от страната списък по чл.
80 от ГПК, а именно 6,50 лв. за извършена справка в Енерго про, във връзка с издадено
съдебно удостоврение е недоказан. Наред с това дори да бяха представени доказателства за
извършването му, то ищецът би могъл да репарира същият евентуално в друг процес, но не
и в настоящия. Последното следва от характера на отговорността по чл. 78, ал.1 - 4 от ГПК,
която е ограничена с оглед въведеното концентрационно начало в процеса и се свежда до
присъждането на заплатени държавни такси по делото, внесени възнаграждения за вещи
лица и за явяване на свидетели, за участие на преводач и тълковник, както и за изплатеното
възнаграждение за един адвокат (в този смисъл - Определение № 379/16.10.2018 по гр.д. №
3121/2018 на ВКС, III г.о.). На следващо място предвид оказаното от адв. Д. К. безплатно
процесуално представителство на ответника в процеса, на същия следва да се определи
адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.2 от ЗА по реда на чл. 7, ал.2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. от 300,00 лв., който следва да се редуцира и присъди в размер от
214,56 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. Р. К. , ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. Г. Р. № *, в качеството му на законен наследник на
починалата в хода на процеса З. М. К.a дължи на Етажната собственост с адм. адрес гр.
В., ж.к. Т. № *, представлявана от управителя „А. Б.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. В., ул. А. А. М. № * сумата от 132,00 лв., представляваща сбор от месечни
такси за фонд ремонт и обновление в периода м.07.2018 г. – м.07.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
11.08.2021 г. до окончателното изплащане,които суми са предмет на Заповед № * г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № */2021 г. по
описа на ВРС, ХX -ти състав, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.2 вр. чл. 6, ал.
1, т. 9 от ЗУЕС, като ОТХВЪРЛЯ иска В ЧАСТТА за разликата над уважената
претенция от 132,00 лв. до пълния претендиран размер от 206,00 лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.2 вр. чл. 6,
ал. 1, т. 10 от ЗУЕС за приемане за установено спрямо Етажната собственост с адм. адрес
гр. В., ж.к. Т. № *, представлявана от управителя „А. Б.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: гр. В., ул. А. А. М. № *, че В. Р. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. Г. Р.
№ *, в качеството му на законен наследник на починалата в хода на процеса З. М. К.a му
дължи сумата от 257,42 лв., представляваща сбор от месечни такси за поддръжка и
управление на общите части в периода м.07.2018 г. – м.07.2021 г., които суми са предмет на
Заповед № * г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д.
№ */2021 г. по описа на ВРС, ХX -ти състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА В. Р. К. , ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. Г. Р. № * да заплати на
Етажната собственост с адм. адрес гр. В., ж.к. Т. № * , представлявана от управителя „А.
Б.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. А. А. М. № * сумата 64,08
лв., представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 11747/2021 г. по описа на ВРС, както и сумата 192,24 лв., представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК.
ОСЪЖДА Етажната собственост с адм. адрес гр. В., ж.к. Т. № * , представлявана
от управителя „А. Б.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. А. А. М.
5
№ * да заплати на В. Р. К. , ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. Г. Р. № * сумата 7,15 лв.,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Етажната собственост с адм. адрес гр. В., ж.к. Т. № * , представлявана
от управителя „А. Б.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. А. А. М.
№ * заплати на адв. Д. К., вписан във АК- В., личен номер *, с вписан служебен адрес: гр.
В., ул. „В.“ № *, сумата 214,56 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за исковото
производство, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6