№ 604
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Станимира И.
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100514736 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20192430/30.09.2021 г. по гр.д. № 23393/2921 г. по описа
на СРС, 33 състав е признато за установено на основание чл. 124 от ГПК по
отношение на Ч. П. П. и П. В. К., че М. М. С. и Л. И. П., в качеството им на
наследници на Е.Х. П., починала на 22.10.2015 г., са собственици на поземлен
имот с идентификатор 55419.6704.349, целият с площ от 898 кв.м., трайно
предназначение на територията, урбанизирана, начин на трайно ползване –
ниско застрояване, при съседи: ПИ с идентификатор 55419.6704.344, ПИ с
идентификатор 55419.6704.343, ПИ с идентификатор 55419.6704.350, ПИ с
идентификатор 55419.6704.868, ПИ с идентификатор 55419.6704.348, ПИ с
идентификатор 55419.6704.345, който е идентичен с ПИ с планоснимачен №
349, кв. 7 по плана на гр. София, Панчарево, с. Градище, с площ от 862 кв.м.,
заедно с построената в него сграда с идентификатор 55419.6704.349.1, с .
Панчарево, общ. Столична, по кадастралния план и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД – 18- 24/02.03.2012 г. на ИД на АГКК, находяща
се в с. Панчарево, ул. „*******, като на основание чл. 108 от Закона за
собствеността П. В. К. е осъден да предаде на М. М. С. и Л. И. П., в
1
качеството им на наследници на E, Х. П., починала на 22.10.2015 г.,
владението на поземлен имот с идентификатор 55419.6704.349, целият с площ
от 898 кв.м., трайно предназначение на територията, урбанизирана, начин на
трайно ползване – ниско застрояване, при съседи: ПИ с идентификатор
55419.6704.344, ПИ с идентификатор 55419.6704.343, ПИ с идентификатор
55419.6704.350, ПИ с идентификатор 55419.6704.868, ПИ с идентификатор
55419.6704.348, ПИ с идентификатор 55419.6704.345, който е идентичен с ПИ
с планоснимачен № 349, кв. 7 по плана на гр. София, Панчарево, с. Градище,
с площ от 862 кв.м., заедно с построената в него сграда с идентификатор
55419.6704.349.1, с . Панчарево, общ. Столична, по кадастралния план и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД – 18- 24/02.03.2012 г. на
ИД на АГКК, находяща се в с. Панчарево, ул. „*******.
Против решението са постъпили въззивна жалба вх. №
25157308/27.10.2021 г., подадена от Ч. П. П. и въззивна жалба вх. №
25156374/25.10.2021 г., подадена от П. В. К., в които са изложени
съображения за неправилност на първоинстанционното решение.
Въззивниците поддържат, че приетата от първоинстационният съд
фактическа обстановка не се подкрепяла от доказателствата по делото.
Неправилно било прието, че договорът за покупко-продажба, сключен между
Ч. П. и П. К. не бил породил вещно – транслативно действие. Договорът бил
сключен на 29.08.2012 г. не бил оспорен от трети лица, нито бил обявен за
недействителен по надлежния ред. Липсата на постановено и влязло в сила
съдебно решение, установяващо обратното, означава, че договорът е породил
действие. Освен това, преди сключване на договора, страните по него
необезпокоявано неколкократно посещавали имота. Продавачът набавил без
проблеми всички документи, които представил пред нотариуса. Неправилно
било прието, че свидетелските показания на Р.М. са непротиворечиви, а тя от
една страна казала, че Е, П. живяла в процесния имот, а от друга, че при
нейно посещение в имота не могла да го отключи и останала в лятната кухня.
Посочват, че свидетелката заявила, че 4-5 години преди показанията й,
установила, че катинарът на входната врата бил сменен, но се усъмнила това
да е първоначалната ищца, тъй като била болна и не можела да ходи в имота,
което означавало, че в един не много малък период от време още преди
сключването на договора на двамата ответници Е, отсъствала от имота.
Очевидно било, че тя не може да е упражнявала фактическа власт, а освен
2
това имотът бил записан в партидата на Ч. П., а впоследствие и на П. К.. Не се
установявала също така от приетото заключение на съдебно-техническа
експертиза идентичност между претендирания от ищцата имот и процесния –
собственост понастоящем на втория ответник. Това била така, тъй като в
документа за собственост на Е, П. не фигурирал планоснимачен номер на
имота, а към този момент съществувал имот с планоснимачен номер 58 по
действащия кадастрален план. Но не се установявала идентичност между
имота, който е придобит от наследодателя на ищцата и този, който е бил
предмет на договор за продажба, сключен между ответниците. Поддържат
също така, че въззивникът П. К. не е знаел при сключване на договора за
покупко-продажба, че купува от несобственик. Праводателят му също не е
знаел, че майка му не е придобила собствеността. Ответниците молят да бъде
отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено
друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират
направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. №
25171404/01.12.2021 г., подаден от Л. И. П. и М. М. С., с която оспорват
въззивните жалби. Молят постановеното решение да бъде потвърдено.
Претендират направените по делото разноски.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д. № 23393/2021 г. по описа на СРС, 33 състав
(първоначален № 34070/2013 г. по описа на СРС, 49 състав) е образувано по
искова молба, подадена от Е.Х. П., с която е предявен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК против Ч. П. П. и чл. 108 от Закона за собствеността
против П. В. К.. С Определение от 05.06.2016 г. по гр. № 34070/2013 г. по
описа на СРС, 49 състав, Определение от 27.07.2018 г. по в.гр.д. № 9800/2016
г. по описа на СГС, IV а състав и Определение от 29.04.2021 г. по гр.д. №
23393/2021 г. по описа на СРС, 33 състав като ищци вместо починалата в хода
на производството Е, Х. П. са конституирани К. А. И., М. М. Г., Л. И. П., С. П.
П. и П. П. П.. С Решение № 20192430/30.09.2021 г. по гр.д. № 23393/2021 г. по
описа на СРС, 33 състав производството по делото е прекратено в частта по
отношение на К. А. И., С. П. П. и П. П. П..
3
Първоначалната ищца Е.Х. П. твърди, че е единствен наследник по
закон на Я. Х. П., починал на 11.03.2007 г. Твърди, че с Договор за продажба,
оформен с Нотариален акт № 96, т. ХV, д. № 2815/1956 г. на I ви Нотариус
при СНС и Нотариален акт № 153, т. VII, н.д. № 1158/1958 г. наследодателят
й придобил собствеността върху нива от 800 кв.м., находяща се в землището
на с. Панчарево, местност „Градище“, при граници от две страни И.Д. Б., С.
С.И. – от две страни, представляваща част от нива от 3000 кв.м., при граници
И.Д. Б. – от две страни, С. С., В.В., С. П., братя В., като продаваемата част е
на югоизточния край на нивата, като западната гранична линия е успоредна на
източната гранична линия. Съгласно регулационния план от 1959 г.
закупеният имот представлявал парцел (УПИ) VI-1265, кв. 7 по плана
Панчарево, София, в.з. Градище, съгласно кадастралната карта – имот пл. №
349, к.л. Г-10-5 В, с площ от 862 кв.м. с административен адрес гр. София, с.
Панчарево, в.з. Градището, ул. „******* (бивша ул. *******). Твърди, че през
1979 г. Я. П. изградил дървена вила с площ от 40 кв.м. Съгласно одобрената
кадастрална карта и регистри в момента имотът представлявал поземлен имот
с идентификатор 55419.6704.349, целият с площ от 898 кв.м., трайно
предназначение на територията, урбанизирана, начин на трайно ползване –
ниско застрояване, при съседи: ПИ с идентификатори 55419.6704.344,
55419.6704.343, 55419.6704.350, 55419.6704.868, 55419.6704.348,
55419.6704.345, който е идентичен с ПИ, пл. 349, кв. 7 по плана на гр. София,
Панчарево, м. Градище, с площ от 862 кв.м., заедно с построената в него
сграда с идентификатор 55419.6704.349.1, както и сграда с идентификатор
55419.6704.349.2. Твърди, че от момента на закупуване на имота до смъртта
си, а след нея до началото на 2013 г. имотът бил владян от наследодателя на
ищцата и от нея непрекъснато и необезпокоявано в границите, които
съществували и до сега. Твърди, че през 2013 г. била уведомена от съседи, че
в имота се нанесъл нов собственик, който се легитимирал с Нотариален акт №
182а, т. ХV, д. № 885/1988 г., издаден от Iви Нотариус при СРС, по силата на
който Л. П.а майка на Ч. П. П. била призната за собственик на процесния
имот, както и с договор за продажба, оформен с Нотариален акт № 124, т. IV,
д. № 687/2012 г., издаден от Нотариус, рег. № 274, вписан в АВ, в който като
купувач бил П. В. К.. Поддържа, че ответниците не са придобили правото на
собственост, както и че П. К. владее имота без правно основание. Моли да
бъде признато за установено по отношение на ответниците, че е собственик
4
на процесния имот, както и ответникът П. В. К. да бъде осъден да предаде
владението върху него.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците Ч. П. П. и
П. В. К., с който заявяват, че оспорват предявените искове. Ответникът П.
твърди, че имотът трайно е владян от неговата майка Л. П.а в периода от 1976
г. до 2012 г., която била призната и за собственик с издаването на Нотариален
акт № 182а, т. ХV, д. № 885 от 1988 г. на I-ви нотариус при СРС. Владението
на имота било установено въз основа на сключен предварителен договор,
сключен между Я. П. и Л. П.а през 1975 г. От момента на сключване на
договора П.а владяла имота. Твърди, че в периода от 1988 г. до 2007 г. Я. П.
не оспорил владението й. Твърди, че след смъртта на майка си през 2004 г., Ч.
П. продължил владението й. Ответникът К. заявява, че е придобил
собствеността по силата на цитирания от ищцата договор за продажба, като
владението му било предадено от П. веднага след сключване на договора като
му бил предаден ключ от катинара на портата и от вилата. Ответниците молят
предявените искове да бъдат отхвърлени.
В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел,
че въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че Я. Х. П.
е придобил правото на собственост върху имот пл. № 1265, находящ се в
землището на село Панчарево – София, местността „Градище“, 800 кв.м.,
както и че първоначалната ищца Е.Х. П. е негов наследник по закон, както и
че ответникът Ч. П. П. не е придобил право на собственост върху процесния
имот и не го е прехвърлил на ответника П. В. К..
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени от въззивника съдът намира следното:
Предмет на производството по делото са искове за собственост – чл.
124, ал. 1 от ГПК и чл. 108 от Закона за собствеността.
5
Основателността на предявените искове за собственост – чл. 108 от
Закона за собствеността и положителния установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е поставена в зависимост от това ищцата
(ищците) да установи основанието, на което твърди да е възникнало правото
на собственост, т.е., че Е, П. e придобила правото на собственост по силата на
договор за покупко-продажба и наследствено правоприемство.
Спорът между страните е в това дали към момента на смъртта на Я. Х.
П. през 2007 г., в патримониума му е било включено право на собственост
върху процесния имот, както и дали е налице идентичност между този имот и
имотът, за който ответниците твърдят, че е придобит от наследодателката на
ответника Ч. П. П. по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
С Нотариален акт № 96, т. ХV, д. № 2815/1956 г. на Първи Нотариус е
сключен договор за продажба на недвижим имот, поправен с Нотариален акт
№ 153, т. VII, д. № 1158/1958 г. между С. С.И. и Я. Х. П., по силата на който
Я. П. е придобил правото на собственост върху 800 квадратни метра реална
част от нива, находяща се в землището на с. Панчарево – София, на
местността „Градище“ с пространство на цялата нива от 3 дка при съседи по
нотариален акт – И. Б. и В.В., а при сегашни съседи: И.Д. Б. от две страни, С.
С.И., В.В., С. П. и братя В., като западната гранична линия ще бъде успоредна
на източната гранична линия съгласно представена скица.
Установява се, че недвижимият имот, описан в Нотариален акт № 96, т.
ХV, д. № 2815/1956 г. на Първи Нотариус е сключен договор за продажба на
недвижим имот, поправен с Нотариален акт № 153, т. VII, д. № 1158/1958 г.
попада в регулационния план на в.з. Градище под УПИ VI-1265, кв. 7. Я. Х.
П. е записан и като собственик на този имот и разписния лист към плана.
Имотът попада и в кадастрални листове Г-10-5- В на кадастъра на в.з.
„Градище“, с. Панчарево с планоснимачен № 349. Видно от скица №
68720/18.11.2013 г., издадена от АГКК е, че в кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД – 18-24/02.03.2012 г. на
Изпълнителния директор на АГКК е, че процесният имот е с идентификатор
55419.6704.349.
Не е спорно между страните, а и се установява, че въз основа на виза за
сглобяема дървена вила от 19.01.1979 г., в процесния имот е изградена вилна
6
сграда, която видно от представените скици № 68772 и 68773 от 18.11.2013 г.
е с идентификатори 55419.6704.349.1 и 55419.6704.349.2.
Видно от писмо вх. № 141527/07.11.2016 г. на Столична община,
Дирекция „Общински приходи“, отдел „Панчарево“ е, че на името на Я. Х. П.
има открит данъчен картон № 8/1634 съгласно декларация от 1964 г. за земя
от 800 кв.м., находяща се в с. Панчарево, без посочени номера на имота. През
1998 г. Я. Х. П. е подал декларация по чл. 14 от ЗМДТ, в която е декларирал
имот, представляващ земя и сграда, находяща се в с. Панчарево, в.з. Градище,
а през 2013 г. Е.Х. П. е декларирала имота като наследствен. В писмото е
посочено, че на името на Л. А. П.а няма откривана партида да имот с
идентификатор 55419.6704.349, като този имот е деклариран от Ч. П. П. като
наследник на Л. П.а и партида е открита на 21.12.2012 г.
Не е спорно между страните, а и се установява, че Я. Х. П. е починал на
10.03.2007 г. и е оставил като наследник по закон Е.Х. П. – сестра, починала в
хода на производството по делото и заместена от наследниците си по закон
М. М. С. и Л. И. П..
Във връзка с правоизключващите възражения на ответника Ч. П. П., че
имотът е придобит от майка му Л. А. П.а по силата на осъществявано от нея
давностно владение в периода от 1976 – 2004 г. и продължено владение са
ангажирани писмени и гласни доказателства. Приет по делото е Нотариален
акт № 182а, т. ХV, д. № 885/1988 г. на I – ви нотариус при Коларовски
районен съд, с който Л. А. П.а е призната за собственик на дворно място от
862 кв.м., съставляващо имот с пл. № 349 от кв. 7 по плана на гр. София, с.
Панчарево, местността Градище, заедно с две бараки, всяка с площ от 13
кв.м., при съседи по скица: улица, имот с пл. № 350, имот с пл. № 344, имот с
пл. № 345, имот с пл. № 348. Установява се от писмо изх- № 6076/11.11.2016
на съдия по вписванията при Служба по вписванията гр. София (на л. 47 от
гр.д. № 9800/2016 г. по описа на СГС), че няма данни нотариалният акт да е
вписан в Служба по вписванията, като от Удостоверение по чл. 48 от
Правилника за вписванията (отм.) се установява, че за имот в гр. София, с.
Панчарево, ул. „*******, кв. 7, пл. № 349 има открита персонална партида на
името на Л. А. П.а, П.Б. П. и Ч. П. П. (л. 64 от гр.д. № 34070/2013 г. по описа
на СРС, 49 състав).
С договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 124, т.
7
IV, рег. № 23541, д. № 687/29.08.2012 г. на Нотариус Р.Д. Ч. П. П. е продал на
П. В. К. следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор
55419.6704.349, целият с площ от 898 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, с
адрес гр. София, с. Панчарево, район Панчарево, ул. „*******, който имот е
идентичен с имот пл. № 349 от кв. 7 по плана на гр. София, с. Панчарево, м.
„Градище“, с площ от 862 кв.м., заедно с построените в имота сграда с
идентификатор 55419.6704.349.1 със застроена площ от 13 кв.м. и
предназначение друг вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор
55419.6704.349.2 със застроена площ от 13 кв. м. и предназначение друг вид
сграда за обитаване.
Неоснователни са доводите на въззивниците, изложени в двете
въззивни жалби, че от приетото по делото заключение не се установява
идентичност на имотите, за които първоначалната ищца е твърдяла да е
собственик и този, за който ответниците твърдят, че е предмет на
прехвърлителна сделка. В приетото по делото заключение на съдебно –
техническа експертиза се установява, че процесният имот попада в
кадастрален лист № 9 по кадастралния план емисия преди 1956 г. и е пл. №
1265, а по късно пл. № 58, но в разписния лист липсвали данни за имота. Въз
основа на този кадастрален план със Заповед № 142/12.06.1959 г. е одобрен
регулационен план на в.з. Градище, като за имот пл. № 1265 бил отреден
парцел VI-1265, в разписни лист към плана като собственик бил записан Я. Х.
П.. Вещото лице посочва, че в последващия кадастрален план емисия 1985 г.
процесният имот е с пл. № 349 и попада в кадастрален лист № Г-10-5-В, но в
разписната книга нямало данни за имота. Посочва, че в одобрената със
Заповед № РД-18-24/02.03.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК
кадастрална карта и регистър процесният имот е с идентификатор
55419.6704.349 и е записан на П. В. К.. При разпита си в съдебно заседание,
проведено на 23.02.2015 г., вещото лице изрично е заявило, че процесният
имот и идентичен с имота, описан в нотариалните актове на ответниците.
Неоснователен е доводът, че идентичност не се установявала, тъй като в
нотариалния акт, с който праводателят на ищците е придобил собствеността
не бил посочен планоснимачния номер по действащата тогава кадастрална
карта. Вещото лице, въз основа на събраните по делото доказателства и след
анализ на действалите кадастрални и регулационни планове, е дал
8
категорично заключение, че имотът, описан в нотариалния акт от 1956 г.,
който легитимира ищците като собственици и имотът, описан в нотариалните
актове на ответниците е идентичен. Нещо повече, ответникът Ч. П. в отговора
на исковата молба, а и в хода на производството въвежда твърдения, че
праводателката му Л. П.а е започнала да осъществява давностно владение
именно на процесния имот, довело до придобиване на собствеността въз
основа на предварителен договор, сключен с Я. Х. П. през 1975 г. Оспорване
на идентичността на имота не е въведено с отговора на исковата молба, а с
него ответникът твърди, единствено, че границите на имота не отговарят на
описанието в исковата молба, а те били точно описани в констативния
нотариален акт, издаден на Л. П.а. Следователно и въвеждането на твърдения
за нови факт или оспорвания не следва да бъдат обсъждани от въззивния съд
с оглед преклузията, настъпила с изтичане на срока по чл. 131 от ГПК и с
оглед правилото на чл. 266 от ГПК.
На следващо място, правилно първоинстанционният съд, след като е
обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и
приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, е приел за
установено, че ищците са собственици на процесния имот по силата на
договор за покупко – продажба и наследствено правоприемство. Това е така,
доколкото не се установява основателността на направените от ответниците
възражения, че Ч. П. е придобил правото на собственост по силата на изтекла
в негова полза придобивна давност и наследяване.
На първо място, правилно от доказателствата по делото е изключен
Предварителен договор за покупко-продажба от 14.02.1975 г. на основание
чл. 183 от ГПК. Съгласно този законов текст, когато по делото се представят
преписи от документи, заверени от страната, то при поискване следва да
бъдат представени в оригинал, а ако представилата ги страна не представи
оригинал, те се изключват от доказателствата по делото. Ответникът Ч. П. е
представил копие от предварителен договор с отговора на исковата молба (л.
61 и 62 от гр.д. № 34070/2013 г. по описа на СРС, 49 състав). В първото по
делото съдебно заседание, проведено на 23.02.2015 г., процесуалният
представител на ищцата е направил искане по чл. 183 от ГПК и с определение
съдът е задължил ответниците да представят оригинал от предвалителен
договор от 14.02.1975 г. До приключване на устните състезания пред
първоинстанционния съд, както и пред въззивния съд, ответниците не са
9
изпълнили задължението си, поради което и фактическите изводи на съда не
могат да се основават на представения препис от документ.
С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест
ответниците са имали задължението да установят твърдението си, изложени в
отговора на исковата молба, че наследодателката на Ч. П. – Л. П.а е
осъществяла фактическа власт върху процесния имот от 1975 до 2004 г.
Представеният от ответниците Нотариален акт № 182а, т. ХV, д. I 885/88 на I-
ви нотариус при Коларовски районен съд не обвързва съда със задължителна
материална доказателствена сила относно принадлежността на правото на
собственост, тъй като той е издаден по реда на чл. 483 от ГПК (отм) и е
изрично оспорен от първоначалната ищца в първото по делото съдебно
заседание, проведено на 23.02.2015 г. Доколкото ищцата се е легитимирала
като собственик по силата на договор за покупко – продажба, сключен с
нотариален акт (конститутивен нотариален акт) и наследствено
правоприемство, а ответникът Ч. П. по силата на придобивна давност и
наследствено правоприемство, то тежестта за установяване на твърденията
относно придобивното основание е възложена на всяка от страните. В този
смисъл е и тълкуването, направено с Тълкувателно решение № 11/2012 г. на
ОСГК на ВКС, а именно „когато и двете страни в правния спор легитимират с
нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни
или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест
при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК като
всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на
съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание“.
Във връзка с установяване на твърденията за осъществявана фактическа
власт от Л. П.а и Ч. П. са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Б.С. П. и П. Й.С.. В показанията си свидетелят П. установява, че
има имот на съседна улица – ул. З. от 2011 г. и оттогава знае, че Ч. е
собственик на имота. На свидетелят било известно, че сега имотът се ползвал
от П., който купил имота от Ч. през 2012 г. Свидетелят С. заявява, че за първи
път ходил в имота на ул. ******* през лятото на 1994 г., а последно през 2009
г., като първоначално ходел по един път в годината, а после през две години
или общо около 8-9 пъти и то лятно време. Известно му било, че в този имот
живеела майката на Ч. и той. За опровергаване на твърденията на ответника Ч.
10
П., по искане на първоначалната ищца, са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетелката Р..Д.М.. В показанията си свидетелката установява,
че живее в съседна къща на процесния имот, като от 1981 г. познава Е, П. и
брат и Я.. Заявява, че те идвали всяка година от април до ноември и само тях
виждала в имота. Докато бил жив Я. се грижел за градината и имал овощни
дървета. Посочва, че живее поС.но на ул. „******* и не е виждала други хора
в имота. Разбрала, че има проблем, когато бил сменен катинара на вратата, а
имало и случай, в който младежи свалили вратата от пантите, защото не
могли да отключат.
Независимо, че първоинстанционният съд е обсъждал събраните по
делото гласни доказателства за установяване на изтекла в полза на Е, П.
придобивна давност (каквато тя не твърди), то крайният фактически извод, че
от показанията на разпитаните свидетели не се установява в полза на Л. П.а,
съответно на Ч. П. да е изтекла придобивна давност, са правилни. Ответникът
Ч. П. е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване, че в
периода от 1975 – 2012 г. той и майка му Л. П.а са осъществявали фактическа
власт върху имота с намерението да станат собственици. На първо място, от
събраните гласни доказателства не се установява преди 1994 г. Л. и Ч. П.и да
са осъществявали фактическа власт върху имота, а с оглед показанията на
свидетеля С. и проведеното насрещно доказване чрез показанията на
свидетелката М., не се установява в останалата част от исковия период
ответникът и праводателкта му да са владяли имота явно и необезпокоявано.
Това е така, доколкото установеното от свидетелите е, че те са посещавали
имота на големи интервали от време, а свидетелката М. заявява ежедневни и
преки наблюдения върху имота в исковия период. На следващо място,
показанията на свидетеля С. не кореспондират с останалите, събрани по
делото доказателства, поради което и настоящият съдебен състав не ги
кредитира. В показанията си свидетелят П. не установява обстоятелства,
които да водят до категоричен извод, че в процесния период ответникът П. е
владял имота. Следователно и ответникът Ч. П. не е установил при условията
на пълно и главно доказване, че имотът е придобит от него на основание
изтекла в полза на майка му придобивна давност и наследствено
правоприемство.
Доколкото ищцата в исковата молба е посочила, че е собственик на
процесния имот по силата на договор за покупко-продажба и наследствено
11
правоприемство, тя не е имала задължението да установява, че владяла имота,
доколкото това е било част от нейните правомощия като собственик. В този
смисъл, чрез разпита на допуснатата свидетелка М., е проведено насрещно
доказване, т.е. за опровергаване на твърдения на ответниците за придобиване
на имота по давност. Насрещното доказване може да бъде непълно, т.е. не е
необходимо да установява напълно определени факти, а е достатъчно да
опровергае твърденията на насрещната страна. В конкретния случай, ищцата
е провела успешно насрещно доказване, като е опровергала твърденията, че
Л. П.а и Ч. П. са осъществявали фактическа власт върху имота явно и
необезпокоявано в твърдяния период.
Неоснователен е и доводът на въззивника П. К., че неправилно
първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелството, че е купувач по
договор за покупко-продажба, чиято действителност не била оспорена по
съдебен ред от третото на договора лице и следователно той е породил
желаните от страните правни последици. По правило сключеният договор за
покупко-продажба обвързва страните, които са го сключили. Всяко трето на
договора лице, обаче, може да оспори вещно – транслативния ефект на
договора, когато има интерес от това, а такъв интерес съществува, когато то
твърди свои права на собственост върху имота, който е негов предмет. В
рамките на охранителното производство при сключване на договора за
покупко – продажба във формата на нотариален акт, в него се удостоверяват
волеизявления на лица, насочени към сключването на сделка, целящи
прехвърляне на права. Вещно-прехвърлителното деиствие на сделка,
сключена с нотариален акт, настъпва само тогава, когато праводателят е
бил титуляр на вещното право. Ако тои не го притежава, то не настъпва и
вещнопрехвърлителният ефект на сделката, поради което и правата на трети
лица не се засягат от неините последици, които в този случаи са
облигационни и относителни (само между страните по сделката)- по аргумент
от чл.21 ЗЗД. Сделката, обаче, е деиствителна и поражда права и задължения
между страните така, както това е уговорено (в този смисъл мотивите на
Тълкувателно решение № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС).
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с
тези на Софийски районен съд, 33 състав, решението следва да бъде потвърдено
изцяло.
12
По разноските
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на въззиваемите сумата от 600 лева, представляваща направени във
въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20192430/30.09.2021 г. по гр.д.
№ 23393/2921 г. по описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Ч. П. П., ЕГН-**********,
от гр. София, ж.к. ******* – ******* и П. В. К., ЕГН-**********, гр. П., ул.
„******* № ******* да заплатят на М. М. С., ЕГН-**********, гр. Бургас,
ул. ******* и Л. И. П., ЕГН-**********, гр. София, ж.к. ******* сумата от
1000 лева, представляваща направени във въззивното производство разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13