Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV Б въззивен
състав, в публичното заседание проведено
на тринадесети юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
Мл.с.СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при секретаря Капка
Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в.гр. дело
№ 2211 по
описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 549832/30.11.2018г.
постановено по гр.д.№ 74735/2015г. по описа на СРС, 75ти състав, е отхвърлен
предявеният от К.С.К. срещу „З.У.“ АД частичен иск с правно основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.) за заплащане на сумата от 1000 лева от общо заявена
претенция в размер на 30 000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, причинени в резултат на
ПТП, настъпило на 16.11.2012г., като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8
от ГПК Софийски районен съд е присъдил в полза на „З.У.“ АД сума в размер на 500 лева,
представляваща сторени по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 259, ал.1 от ГПК, от К.С.К., чрез процесуалния му
представител адв.С., е депозирана въззивна жалба,
срещу първоинстанционното решение с твърдения, че същото е неправилно, поради
допуснати съществени нарушения. Твърди се, че районният съд е достигнал до неправилни и несъответстващи
на събраните по делото доказателства изводи досежно липсата на елементи от
фактическия състав на чл. 226 от КЗ (отм.). Излагат се доводи, че неправилно пред
Софийски районен съд не било допуснато изслушването на свидетели за
установяване на всички обстоятелства около механизма на настъпване на ПТП и
поведението на участниците в него. Жалбоподателят посочва, че ответното
дружество в отговора на исковата молба е заявило, че разполага с друг протокол
за процесното ПТП, различен от представения от ищеца, но същият не бил приложен
или поне не било представено четливо копие. В жалбата е поддържа, че съдът е
нарушил и разпоредбата на чл. 235 от ГПК, тъй като е игнорирал част от
установените по делото факти, за да формира крайния си извод за неоснователност
на исковата претенция. Не били обсъдени част от събраните по делото
доказателства – показанията на разпитания свидетел, констативен протокол за ПТП
с пострадало лице с рег. № 339р-4711/07.11.2014г., изготвената по делото САТЕ.
С оглед всичко изложено се моли обжалваното решение да бъде отменено, като
вместо това бъде постановено друго, с което предявения частичен иск да бъде
уважен. Претендира се и присъждането на сторените пред двете инстанции
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от ответника „З.У.“ АД не е депозиран отговор
на въззивната жалба. В проведеното пред Софийски градски съд открито съдебно
заседание процесуалният представител на въззиваемото дружество моли обжалваното
решение да бъде потвърдено. Сочи се, че аргументите изложени в жалбата са несъстоятелни и не
могат да обосноват отмяна на първоиснтанциенното решение. Релевирано е и искане
за присъждане на сторените по делото разноски съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 226
,ал. 1 от КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и
правилно. Аргументите на съда в тази насока с оглед доводите, изложени във
въззивната жалба са следните:
Разпоредбата на
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие
да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при когото делинквентът има застраховка „Гражданска
отговорност”.
Пред въззивната
инстанция страните не спорят, че към 16.11.2012г. е имало сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег.№ ******,
по която застраховател е именно „Застрахователна компания У.“ АД. Това
обстоятелство се установява и от справка от база данни на информационен център
към Гаранционен фонд, съгласно което за процесния автомобил има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ за периода от 17.10.2012г. до 16.10.2013г.
по полица № 05112002363436/16.10.2012г., която е прекратена едва на
01.02.2013г.
По делото от
ищеца е представител констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2018, с
рег. № 339р-4711/07.11.2014г. В протокола е посочено, че местопроизшествието е
посетено на 16.11.2012г. от дежурен представител на отдел „КП“ към ОД на МРВ
гр.Благоевград. Отбелязано е, че ПТП се е осъществило на 16.11.2012г. около
18:55 часа в района на км. 412+000 на ПП – 1Е – 79 в посока от с.Струмяни към
гр.Сандански. От представения протокол се установява, че участник в ПТП е ППС с рег.№ ******, марка „Опел“,
модел „Вектра“, собственост на С.С., с водач М.Ш.и пострадало лице ищеца К.С.К..
Описани са и обстоятелствата около настъпилото ПТП, а именно че превозното
средство при движение по ПП 1 Е – 79 в района на км. 412 + 000 поради движение
със скорост несъобразена с пътните условия губи контрол над автомобила и излиза
вдясно от пътя по посока на движението. Изрично е отбелязано, че във връзка с
ПТП е образувано досъдебно производство № 1020/2012г. по описа на РУП
гр.Сандански.Като дата на съставяне на протокола е посочена датата 06.11.2014г.
Ответникът по
делото е представил протокол за ПТП № 1384593, съставен на 17.11.2012г. от
представител на МВР след извършено посещение на място, в която е посочено, че
на 16.11.2012г. е осъществено ПТП на ПП 1 Е – 79 в района на км. 412 с посока
на движение от с.Струмяни към гр.Сандански. Участници в ПТП съгласно
отбелязаното в протокола са две МПС, а именно лек автомобил марка „Опел“ модел
„Вектра“ с рег.№ ******, собственост на С.С., управлявано от К.С.К., и МПС с
марка „Ивеко“, модел „Маго 59.12“ с рег.№ ******, управлявано от Б.К.Б.. В
протокола е посочено и че за автомобила управляван от ищеца е имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с „З.У.“ АД валидна от 17.10.2012г. до
16.10.2013г. Описано е, че управляваният от К. автомобил е навлязъл в лентата
за насрещно движение и удря странично движещото се в нея МПС, управлявано от
Бузов, в следствие на което е реализирано ПТП с материални щети.
Във връзка с настъпилото
ПТП при ответното дружество е заведена щета № 12410350014 за причинени
неимуществени вреди от застрахователно събитие от 16.11.2012г., като е отказано
заплащането на застрахователно обезщетение с писмо с изх.№ 3164/30.07.2015г.,
представено по делото. От името на К.К. е подадена молба с вх.№
17095/03.09.2015г. до „З.У.“ АД за преразглеждане на постановения отказ, в
което се поддържа, че ищецът е бил пътник в застрахования автомобил, но видно
от изпратения до процесуалния представител на ищеца отговор, от ответника е
потвърден направения отказ.
Установено по
делото и че на К.С.К. е съставен акт № 3095/18.11.2012г. за установяване на
административно нарушение, в който е описано, че К. е управлявал автомобил марка
„Опел“ модел „Вектра“ с рег.№ ******, без да притежава СУМПС, навлязъл е в
насрещната лента за движение, ударил е странично движещият се в нея автобус
„Ивеко“, след което е продължил движението си, губи контрол върху автомобила,
излиза в дясно по посока на движението извън пътното платно и се преобръща в
крайпътна нива. Въз основа на този АУАН е издадено и наказателно постановление,
с което на К.С.К. е наложено административно наказание. В постановлението като
допуснато от ищеца нарушение е посочено нарушение на чл. 177, ал. 1, т. 2,
предл. 1 от ЗДвП, т.е. че е управлявал автомобила без да е правоспособен водач.
По делото е
представена и епикриза на К.К., приет на 16.11.2012г. в МБАЛ „Св.Врач“ ЕООД
гр.Сандански, с поставена диагноза комоцио церебри и контузио капитис, като е
посочено че уврежданията са причинени от ПТП, в което е участват вероятно като
пътник, но не се знае точно.
Пред Софийски
районен съд са разпитани и двама свидетели – М.Е.Ш.и Б.К.Б..
Свидетелят
Шаламанов, който е братовчед на ищеца заявява пред съда, че е участвал в ПТП
през ноември месец 2012г., в качеството си на водач на лек автомобил „Опел Вектра“
с рег.№ ******, пътувайки от Струмяни към гр.Сандански. Същият си спомня, че
изведнъж без да разбере защо, МПС, управлявано от него, навлязло в насрещното
платно и се ударило в автобус. Твърди, че е шофирал без свидетелство за
управление на МПС, поради което помолил ищеца да поеме вината вместо него, за
да избегне наказателно преследване и К. се съгласил да впишат неговото име в
АУАН. Ш.свидетелства, че при удара К. е изхвръкнал от колата, поради което
полицаите, които дошли на мястото, не можели да установят кой е управлявал
автомобила. След инцидента свидетеля посочва, че лявата страна на МПС била
смазана и е нямало как да излезе от лявата страна, а след удара се озовал на
задната седалка и са го измъкнали от дясната врата. Свидетелят заявява, че
полицаите са ги извели на пътното платно, където заедно с ищеца са били качени
в две линейки и откарани в болницата. След катастрофата ищецът се оплаквал, че
не може да си завърти главата, болели го врата и главата и останал три дни в
болницата, като възстановяването му било много трудно. Наложило се за ищеца да
се грижат съпругата му и майка му, като свидетелят си спомня, че го е посещавал
и е помагал с каквото може.
Свидетелят Бузов
пред Софийски районен съд дава показания, че не си спомня да е участвал в ПТП
на път Е 79, но че управлява автобус Ивеко.
По делото е
прието и заключение по допуснатата автотехническа експертиза, съгласно което
механизмът на настъпилото ПТП е следния: на 16.11.2012г. около 18.55 часа лек
автомобил „Опел вектра“, движейки се по ПП 1 – Е79 в района на км. 412 по
посока от с.Струмяни към гр.Сандански е навлязъл в лентата за насрещно движение
и се е ударил странично в насреща движещият се автобус Ивеко, като от
приплъзващия удар водачът на лекия автомобил е загубил контрол, излиза вдясно
по посока на движението извън пътното платно и се преобръща в крайпътна нива,
като по време на преобръщането пътникът на предна дясна седалка е излетял от
автомобила. Като причини за настъпването на ПТП вещото лице е посочило
навлизането на лекия автомобил върху лентата за насрещно движение.
Прието е и заключение
по съдебно-медицинска експертиза, в което изготвилият го експерт е констатирало,
че получените от ищеца увреждания в следствие на процесното ПТП са контузия на
главата, сътресение на мозъка, навяхване на гръбначен стълб в шийна област,
контузия на лява раменна става, контузия на дясна подбедрица, охлузване в
областта на челото, оток и кръвотечение от носа. Вещото лице е посочило, че при
нормално протичане на лечебния процес, срокът за възстановяване при такъв вид
увреждания е около 20-30 дни, като по време на лечението ищецът е търпял болки
и страдания, които през първите 10 дни са били с по-голям интензитет. При
извършен на ищеца, вещото лице, изготвило експертизата, е отбелязало, че не е
забелязало трайни последици от получените увреждания. Съгласно заключението,
ако ищецът е бил с колан е нямало да настъпят травмите в областта на челото и
носа – получените охлузвания, оток кръвотечение от носа, но по отношение на
останалите травми е категоричен, че същите биха били получени и при поставен
колан. В проведеното открито съдебно заседание вещото лице е заявило пред съда,
че не може да установи на коя седалка е стоял ищеца, тъй като няма описана
линия на колан на колата по тялото му, въз основа на което да може да се даде
заключение дали е била на лявата или на дясната седалка.
Настоящият
състав изцяло кредитира по реда на чл. 202 от ГПК заключенията по допуснатите съдебно-медицинска
и автотехническа експертизи. Същите са изготвени от експерти, притежаващи
необходимите професионални знания и са съобразени с целия доказателствен
материал по делото.
С оглед приетите факти по делото въззивният съд
намира от правна страна следното:
Правото да предяви иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) е предоставено на увредения,
спрямо когото застрахователят е отговорен, а това е всяко трето лице, на което са му
причинени вреди от застрахованото лице. В тежест на ищецът е да докаже
както степента и характера на уврежданията си, така и качеството си на трето
лице по смисъла на чл. 267,
ал. 1 от КЗ (отм.), на което основание би следвало да му бъде
пресъдено обезщетение. Именно
поради това в разпоредбата на чл. 268, т. 1 от КЗ (отм.) законодателят е предвидил,
че застрахователят не заплаща обезщетение за вредите, претърпени от виновния водач на МПС. Предвид изложеното и с оглед
изрично направеното оспорване от ответното дружество още в отговора на исковата
молба от съществено значение за изхода на правния спор е да се даде отговор на
въпроса, върху който е концентриран спора на страните и пред настоящата
инстанция, а именно дали ищецът
е бил пътник в автомобила, за който е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ или е бил водачът, който го е управлявал при настъпването на
процесното ПТП.
При извършване
на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства въззивният състав
приема, че от страна на въззивника не е доказано при условията на пълно и
главно доказване, че той попада в кръга на лица, които са материално
легитимирани да получат застрахователно обезщетение за причинени им в следствие
на застрахователно събитие неимуществени вреди:
В действителност
по делото от ищеца е представен констативен протокола за ПТП с пострадали лица
№ 2018, осъществило се на 16.11.2012г., съставен на 06.11.2014г. от орган на
МВР след извършено посещение на местопроизшествието, носещ подписа единствено
на съставителя. В същия като пътник в увреденото МПС е посочен ищеца К.К.. Съгласно
константната съдебна практика констативният протокол за ПТП, издаден от
надлежен орган на МВР след извършено посещение на място съставлява официален
свидетелстващ документ относно пряко възприетите от съставителя факти при
оглед, относими за определяне на механизма на ПТП. Такива са местоположението
на автомобила, участник в ПТП, характера и вида на нанесените вреди, пътните
знаци, маркировката, като спрямо тези констатации протокола се ползва с
обвързваща материална доказателствана сила. В този смисъл решение №
20/22.03.2017г. по гр.д.№ 50128/2016г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №
15/25.07.2014г. по т.д.№ 1506/2013г. на ВКС, І т.о., решение № 128/13.06.2014г.
по гр.д.№ 6451/2013г. на ВКС, ІІІ г.о. Ответникът изрично е оспорил
представения от ищеца протокол за ПТП относно посоченото в него, че ищецът е
бил пътник в увредения автомобил. Предвид това при именно в тежест на ищеца е
да докаже при условията на пълно и главно доказване, че той е бил пътник в
процесния автомобил.
За опровергаване
на съдържанието на представения от ищеца протокол за ПТП, ответното дружество е
представило също протокол за ПТП № 1384593 относно настъпило застрахователно
събитие на 16.11.2012г., съставен на 17.11.2012г. от орган на МВР отново с
направено отбелязване, че е съставен след извършено посещение на място. В него
обаче ищецът е посочен не като пътник, а като водач на автомобилът, който е
причинил ПТП. Представеният от застрахователното дружество протокол за ПТП
обаче е подписан от ищеца, като същият не е оспорил положения подпис
своевременно. Предвид това въззивният състав приема, че полагайки подписа си
върху протокол за ПТП № 1384593, ищецът е направил извънсъдебно признание на
описаните в него факти, в това число и на това, че е бил водач на МПС,
причинило застрахователното събитие, което следва да се цени по реда на чл. 175
от ГПК.
Нещо повече, не
може да не бъде съобразено и обстоятелството, че представеният от ответното
дружеството протокол за ПТП № 1384593 е съставен ден след настъпването на
инцидента, за разлика от представения от ищеца констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 2018, който е изготвен две години след процесното застрахователно
събитие. Това създава съмнение относно пълнотата на посочените в него факти,
доколко с оглед отдалечеността на съставянето на протокола от датата, на която
съставителят му е възприел обстоятелствата, установени от него при посещението
на местопроизшествието, е възможно съставителят да не помни изцяло и подробно
всичко, включително и това кое лице е било пътник и кое водач на МПС, причинило
ПТП. Именно за това и описанието на механизма на ПТП в констативния протокол за
ПТП с пострадало лице № 2018 не съответства напълно на установения по делото
механизъм на ПТП, доколкото в него е посочено единствено, че при движение с
несъобразена с пътните условия скорост водачът губи контрол над автомобила и
излиза вдясно от пътя по посока на движението, т.е не е описано наличието на
удар с друго превозно средство. Същевременно както съгласно представения от
застрахователно дружество протокол за ПТП № 1384593, така и съгласно останалите
доказателства по делото – акт за
установяване на административно нарушение, показанията на свидетеля Ш.относно
механизма на ПТП (които в тази част съдът кредитира като последователни и
непротиворечиви, подкрепени от останалите доказателства по делото) и
заключението по автотехническата експертиза, автомобилът, в който са били
ищецът и свидетелят Шаламанов, е навлязъл в насрещното платно за движение и се
е ударил в движещия се в него автобус, като в следствие на удара е продължил да
се движи и е излязъл вдясно от пътното платно.
При извършване
на съвкупна преценка на всички горепосочени доказателства, въззивният състав
намира, че доказателствената сила на представения от ищеца констативен протокол
за ПТП с пострадало лице № 2018 е оборена изцяло. Анализа на доказателствата по
делото води еднопосочно до извода, че ищецът е бил водач на автомобила,
причинил застрахователното събитие. В противния смисъл са единствено оспореният
протокол и показанията на свидетеля Ш., които преценени по реда на чл. 172 от ГПК, доколкото свидетелят е братовчед на ищеца, въззивният съд не кредитира в
частта относно твърденията му, че той е управлявал автомобила, а ищецът К. е
бил пътник. В тази насока няма други доказателства, които да подкрепят
заявеното от него, а същият може да се приеме и като заинтересован от изхода на
спора.
Ето защо
въззивният състав намира, че в настоящия случай е налице хипотезата на чл. 268,
т. 1 от КЗ (отм.), поради което ищецът не е материално легитимиран да получи
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, доколкото същите са в
следствие именно на неговото поведение като водач на МПС, за което между
страните не се спори, че е станало причина за настъпване на процесното ПТП.
С оглед
съвпадението между изводите на Софийски градски съд и тези на Софийски районен
съд относно неоснователността на предявения от К. иск, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
Пред въззивната
инстанция с оглед изхода на спора право на разноски има въззиваемото дружество,
чийто процесуален представител е релевирал искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева съобразно представен списък
по чл. 80 от ГПК. Предвид
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (в редакция Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. с чл. 273 от ГПК,
настоящият състав намира, че съдът е компетентен да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение съобразявайки вида и количеството извършена
работа (по аргумент от чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ), като не е
обвързан с претенцията на юридическото лице, а единственото законово
ограничение е определеният размер да не надвишава максималния размер съобразно
нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.Предвид
това и съобразявайки, че процесуалният представител на въззиваемия не е
депозирал отговор на въззивна жалба, но се е явил в единственото проведено пред
въззивната инстанция открито съдебно заседание, присъденото в полза на „З.У.“
АД юрисконсултско възнаграждение следва да е в размер на 100 лева.
С оглед цената
на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт не
подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 549832/30.11.2018г. постановено по гр.д.№
74735/2015г. по описа на СРС, 75ти състав.
ОСЪЖДА К.С.К., с ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на „З.У.“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 273 от ГПК сума в размер на 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.