Решение по дело №415/2018 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 252
Дата: 6 август 2018 г. (в сила от 19 септември 2018 г.)
Съдия: Светла Иванова Иванова
Дело: 20184340100415
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Гр.Троян  06.08.2018 година.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд, втори състав, в публичното заседание на първи август, две хиляди и осемнадесета  година в състав:

 

     Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА

 

Секретар Е.П., като разгледа докладваното от

съдията – Иванова гр.дело №415  по описа на ТРС за 2018 год., за да се произнесе – съобрази:

 

             Производството е по реда на чл.143 ал.2 във вр. чл.149 от СК.

 

Предмет на делото са  предявени от М.И.Й., ЕГН ********** – непълнолетна, действаща със съгласието на своята майка и законен представител С.А.А., искове с посочено правно основание чл. 143 ал. ІІ от СК- издръжка за в бъдеще време и по чл. 149 от СК- издръжка за една година минало време.

В исковата молба се излага, че родителите на непълнолетната М. са разделени от 10 години, че майката изцяло е поела грижите по отглеждането на детето, а бащата не участва редовно в заплащане на необходимите средства за издръжка на дъщеря си.

Претендира се заплащане на месечна издръжка в размер на 190.00лева, която счита, че ще задоволи потребностите на непълнолетната М.  за неотложните  нужди, както и издръжка за минало време в размер на 2280.00 лева, за периода 11.05.2017г. до 11.05.2018г.

На ответника по делото И.П.Й. е връчен препис от исковата молба и приложените към нея доказателства. В срока по чл. 131 от ГПК е представен писмен отговор, с който, чрез проц.представител изразява становище за допустимост и частична  основателност на претенцията за заплащане на издръжка за в бъдеще време до размер от 130.00 лева. Счита за неоснователна претенцията за минало време, като твърди, че периодично е внасял суми за издръжка на дъщеря си.

В съдебно заседание ищцата редовно призована се представлява от  упълномощен защитник, който по съществото на спора поддържа становище за основателност на исковите претенции.

В съдебно заседание, ответника, редовно призован представлява от  упълномощен защитник, който по съществото на спора поддържа становище за частична основателност на исковите претенции. Аргументите си излага по съществото на спора.

За установяване на обстоятелствата по исковата молба са ангажирани писмени и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите С.В.Д., С.В.Д.и А.В.К..

            За Дирекция „Социално подпомагане” гр.Т. редовно призовани в съдебно заседание се явява началник отдел „ЗД” при Д”СП”-гр. Т..  Депозиран е социален доклад.

На основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт, съдът изслуша в с.з. непълнолетната М.Й., в присъствие на социален работник К.П., отдел „ЗД” при Д”СП”-гр.Т..

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от  приложеното на л.3  ксерокопие на удостоверение за раждане от ***г***.Т., ответникът И.П.Й. е баща на непълнолетната  М.И.Й..

От приложения и приет като доказателство по делото социален доклад от Д”СП” гр.Т. с вх.№3511 от 29.06.2018г.  по описа на ТРС се установява, че родителите на М. са съжителствали  на семейни начала от 2002г. до 2008г., от когато са разделени и грижите по отглеждането и възпитанието на детето са поети изцяло от майката. Излага се, че данните изложени в доклада са взети при събеседване на двете страни, като майката и детето твърдят, че бащата не заплаща редовно издръжка, а бащата твърди, че „помага” в издръжката на детето, както и че е заплащал училищна екскурзия до Франция.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че родителите на М. са разделени, като грижите по отглеждането на детето са поети от майката. Свидетелката С.Д.твърди, че  :”…. Това което знам е, че не е плащал издръжка и пари е давал, когато тя много е настоявала и са им били необходими. С. ми го е споделяла това, тъй като ние сме близки….”. От показанията и се установява, че непълнолетната М. „…ходи на ориентиране и на уроци по английски….”, но не знае дали ответника е давал пари  на ръка на детето и за състезания, когато са били извън страната…”.

От показанията на св. С.В.Д.се установява, че ответника се занимава „…..със стопанска дейност, гледа крави, прасета и телета. Има ниви, които обработва. От тези дейности са и доходите му…..”. Свидетелят твърди, че „… И. ми е споделял, че дава пари на ръка на детето, купува дрехи. Пари за колело е давал и за екскурзии. Знам за няколко по-големи суми, които ги е давал само и само да вижда детето по-често, за да се оправят нещата ….”. От показанията на св. А.В.К. се установява: „….И. напоследък мисля, че почти не вижда детето си, но иска да го вижда. И. ми е казвал, че когато се вижда с детето му дава пари на ръка. Но, не знам дали всеки път му дава, когато го вижда…..”. От показанията на свидетелите  се установява, че доходите на ответника са „….От гледането на животните …”., като и двамата свидетели твърдят, че ответника полага грижи и за своите родители.

Настоящия съдебен състав счита, че следва да кредитира с доверие показанията на свидетелите, като обективни,  които макар и да нямат непосредствени възприятия /тъй като се установи, че  информацията им е  предадена от страните/ намира, че в частта,  която  се отнася до факти и обстоятелства, свързани със заплащане на допълнителните средства предоставяни от ответника на дъщеря му, показанията на свидетелите  Д. и К.се потвърждават  и от заявеното в с.з. от непълнолетната ищца.

На основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт, съдът изслуша в с.з. непълнолетната М. в присъствие на социален работник отдел „ЗД” при Д”СП”-гр.Т., която заяви, че желае да контактува с баща си по начин, по който да не бъде ограничавана „… а когато имам нужда да го чувам, да го видя, да мога да отида при него…. Баща ми ми е давал понякога пари на ръка за състезания и понякога за екскурзия, но не помня точно размера…..”.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

            В настоящото производство следва да се извърши преценка на нуждите на детето и възможностите на родителите да осигуряват издръжка. Съгласно чл.143 от СК, родителите дължат издръжка на непълнолетните си деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Съдът като отчете възрастта на детето -14 г., неговите нужди от дрехи, обувки, храна, учебни пособия, извън класни форми на образование и спорт  и пр. и ноторно известните им цени, възрастта на неговите родители /и двамата в трудоспособна възраст/, възможностите на неговите родители /дохода на майката – около 813.00 лева месечно, а за бащата – около 722.00 лева месечно/, обстоятелството, че майката полага грижи и издръжка и за малолетния си син А., ЕГН **********, а бащата няма други низходящи, които е задължен да издържа/, като взе в предвид нормативната уредба за размера на дължимата издръжка /минималният размер на издръжката за дете е в размер на ¼ от минималната работна заплата, икономическите условия в страната и обичайно присъжданата такава в аналогични случаи, приема, че нужната цялостна издръжка на детето е 300 лева, от които бащата  следва да поеме 160.00 лева, а майката разликата, тъй като тя полага и непосредствените ежедневни грижи по отглеждането и възпитанието на детето (т.7 от ППВС № 5/1970г.).

            С оглед изложеното, предявеният иск с правно основание чл.143 ал.ІІ от СК се явява основателен и доказан за сумата 160.00 – сто и шестдесет лева и за толкова следва да се уважи, считано от 11.05.2018година за в бъдеще, заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, като за разликата до предявения размер от 190.00 лева, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

С оглед тези обстоятелства и при установеното приложно поле на чл. 143 ал.ІІ от СК, дължимата държавна такса в полза на Троянски районен съд, представляваща 4% ДТ върху така определения размер на издръжката възлиза  на 230.40 /двеста и тридесет лева и четиридесет стотинки/ лева.

             Досежно въведената претенция за присъждане на дължимата издръжка за една година назад съдът прави следните изводи:

 Поначало издръжка се дължи за бъдеще време, защото тя е средство за задоволяване на текущи жизнени нужди. Издръжката за минало време е безпредметна, тъй като нуждите са вече задоволени. Но от това правило е предвидено изключение, като е допуснато търсене на издръжка и за известен период преди завеждане на иска.

Съдът намира, че в случая е налице приложното поле на чл. 149 от СК, съгласно разпоредбата на който, издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди завеждане на иска.

От установените по делото обстоятелства съдът прави извод, че за ответникът е възникнало задължение да заплаща издръжка за детето една година преди предявяване на исковите претенции, тъй като в  производството  се установи, че бащата не е изплащал редовно /ежемесечно/ издръжка за дъщеря си.

От представените по делото доказателства 4 броя вносни бележки /л.25 и 26/ се установява, че ответника Й. на 15.03.2017г. е превел по сметка на С.А. – майка на ищцата сумата от 485.00 лева,  на 15.08.2017г. – сумата от 190.00 лева, на 31.11.2017г. сумата 100.00 лева и на 31.05.2018г. сумата от 310.00 лева, като основанието за плащане е посочено „вноска” или „захранване на сметка”. За релевантния по делото период -17.05.2017г. до 17.05.2018г.  попадат две плащания, на обща стойност 290.00 лева, която сума следва да бъде приспадната от общо дължимата за периода.

По отношение на размера на издръжката, съдът счита, че следва да бъде определен в минималния за страна, поради следните съображения:

Установи се, че ответника е извършил четири  парични превода, на обща стойност 1085.00 лева, т.е. по около 90.40 лева месечно, която сума безспорно не е заплащана ежемесечно, а и в посочения размер /90.40 лева/  не е в състояние да покрие ежемесечните нужди на детето. От друга страна се установи от събраните  в хода на производството гласни доказателства, а и това беше потвърдено от непълнолетната ищца, че  бащата е предоставял средства „на ръка” на дъщеря си за състезания и екскурзия в чужбина.

Съдът като съобрази, че минимално установения за 2017г. размер на издръжката е 115.00 лева, а за 2018г. – 127.50 лева, счита, че дължимата за една година минало време издръжка следва да се уважи в размер на 1442.50 лева / 7 месеца Х 115.00 лв – 805.00 лева и 5 месеца Х127.50 лева – 639.50 лева/,  като за разликата, до пълния предявен размер от 2280.00лева, като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли. От тази сума -1442.50 лева, следва да се приспадне и сумата от 290.00 лева преведени  с вносна бележка от 15.08.2017г. и вносна бележка от  31.11.2017г.

Предвид тези констатации, съдът счита, че искът с правно основание по чл.149 от СК, с който се иска издръжка за минало време е основателен и доказан за сумата от 1152.50 лева

 При този изход на процеса, дължимата държавна такса в полза на Троянски районен съд, представляваща 4% ДТ за иска по чл.149 от СК възлиза  на 46.10 /четиридесет и шест лева и десет стотинки/ лева.

На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Троянски районен съд държавна такса в общ размер от 276.50 лева, дължимата по исковете с правно основание чл.143 СК и чл. 149 СК.

            Ищцата претендира разноски за адвокатско възнаграждение, за което представят договор за правна защита и списък по реда на чл.80 от ГПК.  В договора не е посочено каква част от уговореното и платено възнаграждение е за защита по иска с правно основание чл.143 ал.2 от СК и  каква - за претенцията по чл.149 ал.1 от СК. Тъй като и двете претенции са частично уважени, приложение намират правилата за присъждане на разноски по реда на чл.78, ал.1 от ГПК, като  на ищцата се дължат разноски в размер на 125.00 лева, съобразно уважената част от исковете, а на осн.чл.78, ал.3 от ГПК  на ответника се дължат разноски в размер на 100.00 лева, съобразно отхвърлената част от исковете. След извършена компенсация на дължимите разноски, сумата която ответникът дължи на ищцата е 25.00 лева за един адвокат.                        

            На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът допуска предварително изпълнение на решението.

 

 
            Водим от изложеното съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА И.П.Й. ***, ЕГН********** да заплаща на М.И.Й., ЕГН ********** с адрес: *** – непълнолетна, действаща със съгласието на своята майка и законен представител С.А.А., ЕГН**********, на основание чл.143 ал.2 от СК месечна издръжка в размер на 160.00 – сто и шестдесет лева, считано от  11.05.2018г.  за в бъдеще, заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, като за разликата до претендирания размер от 190.00 /сто и деветдесет лева/ като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА И.П.Й. ***, ЕГН********** да заплати на М.И.Й., ЕГН ********** с адрес: *** – непълнолетна, действаща със съгласието на своята майка и законен представител С.А.А., ЕГН**********, на основание чл.149 ал.1 от СК сумата от 1152.50 /хиляда сто петдесет и два лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща дължимата издръжка за периода 11.05.2017г. до 11.05.2018г., като за разликата, до претендирания размер от 2280.00 /две хиляди двеста и осемдесет/ лева, като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

На основание чл.242, ал. 1 от ГПК, съдът допуска предварително изпълнение на решението.

ОСЪЖДА И.П.Й. ***, ЕГН********** да заплати на  Държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 276.50 /двеста седемдесет и шест лева и петдесет стотинки/ лева  дължимата по исковете с правно основание чл.143 СК и чл. 149 СК, а на М.И.Й., ЕГН ********** с адрес: *** – непълнолетна, действаща със съгласието на своята майка и законен представител С.А.А., ЕГН**********, направените по делото разноски за един адвокат, в размер на 25.00 – двадесет и пет лева разноски по делото, след извършена компенсация.                                            

            Решението подлежи на предварително изпълнение и може да се обжалва пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от обявяването  му на страните.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: