Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.
Тетевен ,04.02. 2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Тетевенският
районен съд , първи състав,в открито заседание
на двадесети
януари през две хиляди и двадесета година:
Председател: АНИ
ГЕОРГИЕВА
Секретар :ВИОЛЕТА
МОНОВА
Като
разгледа докладваното от съдията Георгиева гражданско
дело № 881 по описа на Тетевенският районен
съд за 2019 год., за да се произнесе –
съобрази:
Производство
по реда на чл.127 ал.2 от СК и чл.143,ал.2 от СК и иск по
чл.149 от СК
Производството по
делото е образувано по повод предявен иск от М.И.И.
*** чрез адв. Б.М. от САК срещу
М.И.Й. *** . В исковата молба се твърди ,че страните живеели на
съпружески начала, като в резултат на тяхното съжителство се родило детето И.М.Й., с
ЕГН **********. Откакто страните са се разделили в началото на м.септември 2017г.
ответника не участвал по никакъв начин в отглеждането и възпитанието на
синът им . Не помагал финансово и не се интересува от него. Не заплащал никаква
издръжка на детето, а разходите по детето постоянно растели. Ищцата не успявала
сама да поема всички разходи, поради
което и помагат родителите и , а ответника категорично отказвал да заплаща
издръжка . Прави искане да и се присъдят упражняването на родителските права
спрямо детето И.М.Й., с ЕГН **********, предлага режим на лични контакти и
местоживеене *** . Прави искане да се
присъди издръжка, на малолетното дете И.М.Й., с ЕГН **********, който бащата
М.И.Й. да изплаща, чрез ищцата М.И.И., в размер на 200/двеста / лв. на месец.
Претендира и издръжка 200 лв. за минало време една година назад от датата на
подаване на исковата молба -04.11.2019г.
В
Срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото,чрез
адв. А.В. от САК . С отговора си
ответника заявява ,че не възразява родителските права да се предоставят на
майката , но възразява срещу режима на лични контакти , като предлага такъв с
отговора . Заявява ,че може да заплаща издръжка в размер на 140 лв. , както и
моли съдът да отхвърли претенцията за издръжка за минал период за една година назад от датата на подаване на
иска -04.11.2019г.и излага съображения за това .
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приет
е социален доклад изготвен от Д”СП” гр. Луковит.
Съдът, като
взе предвид изложеното в исковата молба и становищата на страните по делото,
като ги обсъди, съгласно чл.235 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, впечатлението от становището
на ДСП Луковит , дадено съгласно чл.21,т.15 от З.З.Детето, приема за установено
от фактическа страна следното:
В
исковата молба ищеца навежда доводи, че страните живели на
съпружески начала и от съвместно съжителство е родено малолетното дете И.М.Й. ,
род . на 01.03.2017г., видно от
представеното удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане ...............г
на община Б.Ищцата работи в „Счетоводна къща –Р.С.” и от м. юли до м. септември 2019г е
получавала бруто общо 1436,52 лв. От
служебно представените справки от община Тетевен и Агенция вписвания при
Р.С.Тетевен /л.42,43,,45/ е видно ,че ответника не притежава недвижими имоти и
МПС на територията на общината. От
справката по наредба №14/18.11.2009г НБД
е видно ,че ответника няма други малолетни и непълнолетни деца , които
да издържа , от справка ...............е установено ,че ответника няма
земеделски имоти в землището и не е регистриран като земеделски стопанин в ОС”................
По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на свидетелите
от страна на ищеца Е.Р.И. –майка на ищцата и М.С.Л., а от страна на ответника Н.М.П.–майка
на ответника и Д.Н.Д..
От
показанията на свидетелите на ищеца се установява ,че страните заживели заедно
през 2016г., през 2017г им се родило детето И Й. . Разделили са се в края на
2017г и детето било при майката , по
думите на св. И. майка на ищцата това било по коледа на 2017г .Бащата правел
подаръци на детето , а ищцата е ходила при ответника на гости в Германия през
2018г. за две седмици Издръжка ответника
не бил плащал , а майката не е възпрепятствала срещите на бащата с детето с изключение на два пъти когато имало
конфликт между родителите. От показанията на свидетелите на ответника се
установява ,че страните живеели заедно от 2016г , след като са се разделили
ищцата два пъти била ходила при ответника в Германия . Св. П. твърди ,че в
определен момент са имали проблем тъй като майката не е пускала детето , бащата
го е нямало и майката не го е давала на баба , т.е на св. П. , но в момента
нямат такива проблеми . Твърди ,че докато бил в Германия бащата изпращал пари
по роднина на ръка . В момента ответника не работел ,а до края на ноември /2019г./работел
в Германия , а сега възнамерявал вече да работи
в България ,от своя страна бащата
докато е бил в Германия е изпращал пари на детето по роднина , давани са на
ръка.От показанията на св. Д.Н., че ответника не работел , тъй като поне 7-8
месеца трябвало да е на борсата от като се е прибрал от Германия .
От приетият
по делото социален доклад изготвен от Д“СП“-Луковит е видно, че страните по делото
са живели на семейни начала, от което съжителство имат родено едно дете ,
родителите на детето не живеят заедно. През месец февруари 2018г. ответника е
заминал да работи в Германия .Грижите за детето са поети изцяло от майката ,
която съжителства с родителите си в гр. Я.на адрес Х.К., като има нужните
битови условия . Детето И било
привързано към майката и родителите и, както и към бащата и неговите родители .Майката
работи като счетоводител с основно трудово възнаграждение 600 лв. , същата е
подпомагана от ДСП-Луковит по реда на чл.7 ал.1 от ЗСП, а детето посещава
детска градина „„Р.К.”-Я. Ответника към момента бил безработен без регистрация
в ДБТ.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
предявеният иск с правна квалификация чл.127, ал.2 от СК.
Съобразно чл.127 ал.2 от СК , ако родителите не постигнат споразумение по ал.
1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се
произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, личните отношения с детето и издръжката му .
Настоящия
случай се касае спор между родители, които не са сключили официално граждански
брак, а детето е родено от съвместното им съжителство и впоследствие към края
на 2017г са се разделили , като в момента
майката живее при родителите си в гр. Я.с детето ,бащата на детето
също живее в гр. Я.с родителите си . През
м. февруари 2018г ответника е заминал да
работи в Германия и въпреки ,че са се разделили ищцата му е гостувала. В
момента ответника е в Република България и съдът кредитира показанията на св. Д.
, от които се установява ,че бащата е на борса , след като сее върнал от
Германия. Принципно родителските права се упражняват и от двамата родители, но
в случай, че живеят заедно. В конкретния казус безспорно се установи, че
родителите на детето И живеят разделено и детето се отглежда от майката , като
в отговора на исковата молба ответника не оспорва претенцията правата върху малолетното дете и
местоживеенето му да е при майката, спорен е режима на лични контакти , тъй
като ищцовата страна предлага всяка
втора и четвърта събота и недела от месеца
от 10ч. на първия ден до 18 часа
на последния ден , както и 30 дни през лятото ,когато това не съвпада с
годишния отпуск на майката , както и по всяко друго време когато това е
съгласувано от бащата с майката на детето . В отговора на иска се претендира към така предложения с иска
режим , допълнително
първа и трета седмица от месеца
във вторник от 16,30 до 19,30 ч., майката да заявявала на бащата до
31.05. кога ще е в платен годишен отпуск , всяка четна година детето да е през зимната ваканция при бащата
, а всяка нечетна през великденската
съответно ,както ги е определил МОН , коледните празници за времето от
10 ч. на първия ден до 18,30 ч на
последния ден.
При преценка на тези искове на първо
място следва да се изхожда от интереса на детето . Този принцип е залегнал в
чл.3,т.1 и 3 и в чл.10 от З.З.Детето прогласяващ правото на всяко дете на
закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и
защита на неговите права и интереси.
Освен това
следва да се преценят и родителските качества на двамата родители, отношението
им към детето , отношението на детето към тях, материалните им възможности и
битовите условия, както и поведението на родителя при когото са децата спрямо
другия родител и предоставяне на възможност за осъществяване на контакти между
тях. Също така следва да се имат предвид полагане на грижи и умения за
възпитание, подпомагане и подготовка за придобиване на трудови навици и знания,
морални качества на всеки родител, социално обкръжение и битови условия,
възраст и пол на детето, привързаност между дете и родители, помощ на трети
лица и други.
Преценявайки
тези обстоятелства в съвкупност и от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, анализирани обстойно съдът счита, че родителските права следва
да бъдат предоставени на майката , като спор по този въпрос няма между страните , на адреса на който тя живее
в момента с детето .
Съдът намира, че майката М.И.И. притежава необходимите родителски и
възпитателски качества, гарантиращи интереса на детето за неговото
правилно отглеждане и възпитание. Тя може да му предостави
домашен уют и добри социално, поради което съдът следва да и
присъди родителските права и да определи местоживеенето на детето И.М.Й.
при майката. По отношение на режима на лични контакти съдът намира ,че детето е
малко , родено е на ***г , тоест към
момента няма навършени три години и ще е уместен режим на лични контакти с
бащата , а именно : бащата М.И.Й. ще
може да взема при себе си детето И.М.Й.
от дома на майката М.И.И. всяка
втора и четвърта събота
и неделя от месеца от 09 .00 ч. на съботния ден с
преспиване до 18.00 часа на неделния ден , както
и тридесет дни през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск, както и последния ден от
коледните празници от 10 часа до 18
часа, последните два дни от великденските празници от 10 ч. на първия ден с
преспиване до 18 ч. на втория ден , а
през останалото време бащата винаги може да взема детето при себе си със съгласието на майката .
Съдът счита
,че не е уместно майката да уведомява бащата до 31.май всяка година кога и е
годишния платен отпуск , тъй като това би довело до затруднения както за нея така и за работодателя и ,
същата е счетоводител ,а много от счетоводните операции са ограничени със срок , поради което , не
винаги същата ще има възможност до м. май да съобщи кога ще е в платен годишен
отпуск.
По исковата претенция по чл.
143, ал. 2 от СК., с която се претендира ежемесечна издръжка за детето в размер на 200 лв начиная от
датата на подаване на иска в съда 04.11.2019г.
Съгласно нормата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са
трудоспособни и дали имат имущество. Конкретният размер на дължимата издръжка в
случая следва да бъде определен с оглед критериите, визирани в чл. 142 ал.2 от СК същата да е определена нормативно ¼ от
МРЗ , освен ако даването на издръжка в по – голям размер не би
представлявало особено затруднение за родителя.При определянето на частта от цялостната издръжка, която следва да
поеме всеки от родителите, е
необходимо да се прецени възможността на всеки от тях да дава издръжка, като към дохода на родителя, при когото
живее детето, следва да се прибавят сумите за издръжка на същото, които би
следвало да получава под формата на семейни помощи за деца /детски добавки/, /в т. см. вж. Постановление №5
от 1981 г. на Пленума на
ВС, т. 2/. По делото липсват доказателства страните да участват
в издръжката на друг ненавършил пълнолетие
низходящ, а както е видно и от справката по наредба №14/18.11.2009г ответникът
не издържа други малолетни и непълнолетни деца. От социалният доклад става ясно
,че майката е подпомагана по реда на чл.7 ал.1 от ЗСПД . Съдът като взе предвид и становището на
Дирекция социално подпомагане-Луковит , което потвърждават изнесените в
исковата молба факти ,възрастта на детето , както и факта ,че същото посещава и
детско заведение , като взе предвид, че майката полага грижи
при отглеждането и възпитание му и като се съобрази с нормативната
уредба уреждаща режима на издръжката на ненавършили пълнолетие деца, а именно
чл. 142 от СК счита, че месечно за детето И са необходими и достатъчни 170 лв.
, като издръжката е дължима от датата на постъпване на иска в съда 04.11.2019г.Правото на детето да
получава издръжка от своя баща
е безусловно и е достатъчно наличието на качеството " ненавършило
пълнолетие дете ". При настоящата нормативна уредба съдът не е
обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните
доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в
интерес на детето и съответства на доходите на родителя.При преценка на
размерът на евентуалната издръжка, която ответникът следва да бъде осъден да
заплаща на малолетното си дете ,като следва да бъдат съобразени не само нуждите
на лицето, нуждаещо се от издръжка, но и възможностите на дължащия . В
настоящият случай от свидетелските показания на св. Д. се установи ,че след
като се е върнал от работа в Германия в България ответника е на борса , а св. П.
твърди ,че синът и ще работел в България. Видно от Постановление на Министерски съвет № 350
от 19 декември 2019 г. на МС минималната
работна заплата за страната е 610 лв. , а издръжката за детето се определя
съобразно чл. 142 ал.2 минималната издръжка за едно дете е равна на ¼
част от М.Р.З. Доколкото чл.142 ал.2 от СК предвижда , че минималния размер на
издръжката е ¼ от МРЗ , то актуалния минимален размер на издръжката
считано от 01.01.2020 г е 152,50 лв.При настоящата нормативна уредба съдът не е
обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните
доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в
интерес на детето и съответства на доходите на родителя. Нуждите на малолетното
дете се преценяват, като се вземат предвид възрастта му, разходите за облекло и
храна, както и особените му потребности за конкретната възраст. Поради ,което
настоящия състав счита че за детето И са нужни
по 170 лв. месечна издръжка начиная от датата на иска 04.11.2019г в едно
със законната лихва върху всяка една просрочена вноска , като за разликата до
200 лв. , а именно за 30 лв. иска следва да се отхвърли .
По отношение
на обективно съединения иск с правно основание чл.149 от СК, с който се
претендира издръжка за детето И за минал период една година преди завеждане на иска т.е от 04.11.2018г до 04.11.2019г. в размер
на 200 лв. и като се вземе предвид факта ,че свидетелите и на двете страни потвърждават
факта ,че през 2018г ищцата е била на
гости при ответника в Германия. Съдът
стига до изводи ,че страните по делото са поддържали някакви отношения , майката не е препятствала бащата да вижда
детето , св. П. в показанията си твърди ,че бащата докато е бил в Германия е
изпращал пари на детето по роднина , давани са на ръка , като тези показания не
бяха оборени от ищцовата страна поради
което този иск следва да се отхвърли в
цялост като недоказан .
Предвид уваженият иск по чл. чл. 143, ал. 2
от следва да бъде постановено и предварително изпълнение на решението в частта
му за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал.1 ГПК.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, в тежест на ответника ще се възложи заплащането на държавната такса по уважения иск за издръжка по чл.143
ал.2 от ГПК- 4 на сто върху сбора на тригодишните платежи в размер
на
244,80лв. и 5.00 лв./пет лева/ в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
По отношение на разноските претендирани от
ищеца съобразно определение №306 от 04.09.2017г.
по . гр.д.№ 2722/2017 г. на трето Г.О. на ВКС „…Доколкото става въпрос за
спорна съдебна администрация и въпросите, които следва да бъдат разрешени се
отнасят за решаване от съда / тоест макар и да не е исково това производство е
двустранно и спорно /, въпросът за присъждане на разноските следва да се
подчинява на общите правила за присъждане на разноски в исковото производство
като това важи за всички инстанции./ виж Определение №18/07.01.2014 г. по ч.
гр.д. №3859/2013 г. ,ІІІ г.о на ВКС./Няма причина и не може да бъде обосновано
становището, че режимът за присъждане на разноски в това производство следва да
е различен за различните инстанции . В този смисъл настоящият състав на ВКС не
споделя становището застъпено в цитираното определение №385/25.08.2015 г. по ч.
гр.д. №3423/2015 г. на ВКС, І-во г.о. Същевременно следва да се посочи и това,
че характер на спорна съдебна администрация има производството по предоставяне
на родителските права на единия родител и определяне режим на лични контакти на
другия родител с малолетното дете , но не и това по иска за присъждане на
издръжка , какъвто в случая е предявен. / виж „Българско гражданско процесуално
право” , девето преработено и допълнено издание , изд. „С.” пар.122 „Брачен
процес”, стр. 702-703/.”
В случая ищеца е направил разноски в
размер на 650лв за адвокатско възнаграждение , поради което следва да бъде осъден ответника
да заплати на ищеца разноски в размер на
285лв.
върху уважения размера на определената издръжка по чл. 143, ал.
2 от СК.
Водим
от горното съдът ,
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на детето И.М.Й. ЕГН ********** на майката М.И.И. ЕГН ********** и определя местоживеенето му при
майката на адрес гр. Я., обл. Л, ул. Х.К. .
ОПРЕДЕЛЯ
РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на
бащата М.И.Й. ЕГН ********** ***
с детето И.М.Й. ЕГН **********
, както следва : Бащата има право да взема и връща детето И.М.Й.
от дома на неговата майка М.И.И. всяка
втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09 .00
ч. на съботния ден с преспиване до 18.00 часа на неделния ден ,
както и тридесет дни през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск, последния ден от Коледните празници от
10 часа до 18 часа, последните два дни от Великденските
празници от 10 ч. на първия ден с преспиване до 18 ч. на втория ден , а
през останалото време бащата винаги може да взема детето при себе си със съгласието на майката .
ОСЪЖДА на основание чл.143,ал.2 от СК, М.И.Й. ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАЩА на детето И.М.Й. ЕГН ********** чрез майката
М.И.И. ЕГН ********** , ЕЖЕМЕСЕЧНА
ИЗДРЪЖКАв размер на 170.00 лв.(Сто и седемдесет
)лв., считано от 04.11.2019 г./датата на подаване на исковата молба
в съда /в едно със законната лихва върху вся просрочена вноска , до настъпване
на основания за нейното изменяване или прекратяване, като до претендирания
размер от 200 лв. отхвърля , а именно за сумата от 30 лв .
ОТХВЪРЛЯ
като недоказан предявеният иск с правно
основание чл.149 от СК от М.И.И. ЕГН ********** *** , за заплащане на издръжка от 200 лв месечно
за детето И.М.Й. ЕГН ********** за минал период 04.11.2018г до 04.11.2019г /датата на
исковата молба / от М.И.Й. ЕГН ********** *** като недоказан.
ОСЪЖДА М.И.Й. ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка за държавните такси на районен съд
Тетевен сумата от 244,80лв.представляваща държавна такса
по делото, съобразно уважения размер на издръжката по чл.143 ал.2 от СК, както и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА
на основание чл.143,ал.2 от СК, М.И.Й. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на М.И.И. ЕГН ********** сумата от 285 лв.
разноски за един адвокат върху размера на определената издръжка по
чл. 143, ал.
2 от СК .
На
основание чл.242,ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Л в двуседмичен срок от уведомяване на
страните по делото, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: