№ 1
гр. Враца, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседание на двадесети януари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Тодоров
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Търговско дело №
20221400900037 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба на "Венус-Б Корп" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, чрез А. И. - изпълнителен директор, против Отказ № 20200930154936-
2/10.01.2022 г. на длъжностно лице по регистрацията /ДЛР/ от Търговския регистър към
Агенция по вписванията /АВ/ по Заявление вх. № 20200930154936/30.09.2020 г., с който е
отказано обявяване на Годишен финансов отчет (ГФО) и Годишен доклад за дейността
(ГДД) в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ.
Жалбоподателят твърди, че пред Агенция по вписванията е представил
всички необходими документи за обявяване баланса и отчета на дружеството
за 2019 година, а именно: годишен финансов отчет за 2019 година, заявление
по образец, декларация по образец чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ и дължима
такса, но съответното длъжностно лице по регистрацията е постановило
отказ, с мотива, че не е представен одиторски доклад. Жалбоподателят счита,
че отказът на АВ е незаконосъобразен и неправилен по две групи
съображения. На първо място твърди, че длъжностно лице по регистрацията
не е изпълнило вмененото му задължение по чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ да
даде указания за отстраняване на нередовността и да ги оповести по
надлежния ред. Посочва, че с Указание № 20200930154936 от 04.01.2022г. АВ
е поискала единствено да се представи декларация по образец чл.13, ал.4 от
ЗТРРЮЛНЦ, без да му е указала да представи одиторски доклад, чието
непредставяне впоследствие е мотив за отказа от обявяване на ГФО за 2019г.
На второ място изтъква, че за счетоводната 2019 година дружеството не
подлежи на независим финансов одит, на основание разпоредбата на чл.37,
ал.2 от Закона за счетоводството, тъй като не надвишава посочените в чл. 19,
ал.2, т.2 и т.3 от същия закон показатели, а именно: нетните му приходи от
продажби са 1 262 000 лева, видно от представения Отчет за приходите и
разходите и средната численост на персонала е ...., видно от справката на
1
НАП, която прилага към жалбата. Счита, че при кумулативното наличие на
посочените 2 показателя дружеството безспорно не подлежи на задължителен
финансов одит. Поддържа, че в процесния случай одиторския доклад
(становище) не представлява задължителен /императивен/ елемент от
фактическия състав, обуславящ законосъобразността на публикуването на
баланса за 2019 година и не може да бъде основание за отказ за обявяване на
ГФО и ГДД. Иска от съда да отмени, като незаконосъобразен оспорвания акт
/отказ/ и даде указания на Агенция по вписванията за обявяване на акта по
партидата на дружеството, а именно на годишния финансов отчет за 2019
година.
На основание чл.25, ал.2, изр.3 ЗТРРЮЛНЦ е подаден отговор от АВ, представлявана
от юрисконсулт И. К., която изразява становище за неоснователност на жалбата и за
правилност и законосъобразност на постановения отказ. Иска се жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна, да бъде потвърден отказа на ДЛР като правилен и законосъобразен и да
бъдат присъдени на АВ направените съдебни разноски, възлизащи на 300,00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
След като обсъди събраните по делото доказателства във връзка е наведените от
страните доводи, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството пред АВ е образувано въз основа на Заявление вх. №
20200930154936/30.09.2020 г., подадено от "Венус-Б Корп" ЕАД, ЕИК ***, с което е
поискано по партидата на дружеството да бъдат вписани Годишен финансов отчет и
Годишен доклад за дейността за 2019г. Към заявлението са приложени: Годишен доклад за
дейността на "Венус Б Корп" ЕАД за финансовата 2019г., приложения към ГФО за 2019г.,
счетоводен баланс на дружеството към 31.12.2019г., отчет за приходите и разходите за
периода 01.01.2019г. - 31.12.2019г., справка за нетекущите (дълготрайните) активи към
31.12.2019г., отчет за собствен капитал за периода 01.01.2019г. - 31.12.2019г., отчет за
паричните потоци по прекия метод за периода 01.01.2019г. - 31.12.2019г., декларация по
чл.62а, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 2007г. и разписка от 29.05.2020г. за внесена сума за
държавна такса за публикуване на ГФО за 2019г.
С Указания peг. № 20200930154936/04.01.2022 г. на основание чл. 22, ал. 5 във вр. с
чл.21, т.4 и 6 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице е указало на дружеството да представи
декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ относно истинността на заявените за вписване
обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове. Предоставеният срок за
изпълнение на тези указания е до изтичане на срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.
В изпълнение на тези указания допълнително е представена декларация по чл.13, ал.4
от ЗТРРЮЛНЦ от А. И. от 05.01.2022г.
Постановен е обжалваният отказ № 20200930154936-2/10.01.2022 г. на ДЛР, на
основание чл.24, ал.1 вр. с чл.21, т.4 и 5 от ЗТРРЮЛНЦ, мотивиран с довода, че към
заявлението не е представен одиторски доклад; на основание чл.38, ал.3 от ЗСч, годишните
финансови отчети и докладът за дейността се публикуват във вида и с текста, въз основа на
които регистрираният одитор е изразил становището си; на публикуване подлежи и пълният
текст на одиторския доклад. В отказа е отразено също, че към момента на разглеждане на
заявлението е изтекъл срокът по чл.19, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, предвид на което на заявителя
не се дават указания.
Срещу отказа на длъжностното лице е подадена процесната жалба.
Видно от приложените писмени доказателства, жалбата е процесуално допустима
като подадена от активно легитимирана страна в процеса, против подлежащ на съдебен
2
контрол акт по смисъла на чл.25, ал.4 ЗТР и в рамките на преклузивния 7- дневен срок за
обжалване по чл. 25. ал. 1 от ЗТР /отказът е постановен на 10.01.2022 г., а жалбата е
подадена на 14.01.2022 г., видно от направената справка в регистъра по партидата на
дружеството/.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията
проверява: дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при
спазване на предвидените за това форма и ред; дали заявеното обстоятелство подлежи на
вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в
търговския регистър; дали заявлението изхожда от оправомощено лице; дали към
заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно
подлежащият на обявяване акт; съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и
съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали
подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона;
дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ; дали друго лице няма права
върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ /при първоначално вписване
или промяна на фирмата/; дали документите, които по силата на закон се съставят е
нотариално удостоверен подпис или е нотариално удостоверен подпис и съдържание, са
въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и
нотариалната дейност; и дали представените документи съответстват на въведените данни
за тях в Информационната система; платена ли е дължимата държавна такса.
Анализът на цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши
длъжностното лице по регистърното производството е формална и има за цел да провери и
удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното обстоятелство подлежи
на вписване и е надлежно удостоверено според изисквания на закона. Този извод се налага и
от охранителния характер на регистърното производство, в рамките на което
осъществяваните от Агенцията по вписванията правомощия са акт на административно
съдействие.
Когато при извършване на тази проверка се установи, че към
заявлението не са приложени всички документи, които се изискват по закон,
или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по
регистрацията на основание нормата на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ е длъжно да
даде указания на заявителя за отстраняване на нередовността и се произнася
по заявлението едва след като те бъдат отстранени или след изтичане на срока
за това, който е определен в цитираната законова разпоредба. В чл. 22, ал. 5,
изр. посл. ЗТРРЮЛНЦ е посочено, че при неизпълнение на дадените
указания в срок от заявителя, длъжностното лице постановява отказ само на
това основание, без да се произнася по същество по направеното искане, т.е.
по това дали са налице предпоставките на закона за вписване на определено
обстоятелство, съответно за обявяване на представен акт.
За да е законосъобразен отказът, постановен по реда на чл. 22, ал. 5, изр.
посл. ЗТРРЮЛНЦ, какъвто е този, който е предмет на подадената жалба, той
следва да се предхожда от законосъобразно дадени от длъжностното лице
3
указания, осигуряване на реална възможност за изпълнение на тези указания,
както и от изтичане на срока, предвиден в закона, в който заявителят може да
отстрани нередовностите на подаденото заявление, и съответно от липсата на
предприети от заявителя действия за изпълнение на дадените указания.
В процесния случай поддържаното в жалбата съществено процесуално
нарушение на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ е налице. Длъжностното лице по
регистрация изобщо не е дало указания към заявителя за отстраняване на
констатираната липса на одиторски доклад, за да бъде извършено исканото
вписване, тъй като срокът за произнасяне по заявлението е бил изтекъл.
Нормата на чл. 19, ал. 2 ЗТР визира срок от три работни дни. При положение,
че възприетата нередовност не е констатирана в указания с чл. 22, ал. 5
ЗТРРЮЛНЦ срок - деня на постъпване на заявлението и не по-късно от
следващия работен ден, указаното в чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ начало на срока
не е меродавно, съответно правилото на чл. 22, ал. 5 изр. последно
ЗТРРЮЛНЦ - неприложимо. ДЛР е следвало да даде необходимите указания
като предостави на заявителя три работни дни за изпълнението им. Като не е
сторил това, то не следва негативните последици от неизпълнение на
задълженията му да бъдат възлагани в тежест на заявителя. Поради това ДЛР
е постановил незаконосъобразен отказ.
По горните мотиви на съда обжалваният отказ следва да бъде отменен и
преписката по процесното заявление върната на длъжностно лице по
регистрацията към Агенция по вписванията за изпълнение на задълженията
му по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ като даде указания към заявителя за
представяне на изискуемите от закона и неприложени към заявлението
документи, след което и въз основа на евентуално представените в срок
такива да се произнесе по сезиралото го заявление при съобразяване на
мотивите по настоящия съдебен акт.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Отказ № 20200930154936-2/10.01.2022 г. на длъжностно лице
по регистрация при Агенция по вписванията, за обявяване на Годишен
финансов отчет и Годишен доклад за дейността за 2019г., постановен по
4
заявление вх. № 20200930154936/30.09.2020 г., по партидата на "Венус-Б
Корп" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представляван от А. И. - изпълнителен директор.
ВРЪЩА преписката по заявление вх. № 20200930154936/30.09.2020 г.
за даване на указания до заявителя за отстраняване на констатираните по
заявлението нередовности – за представяне на изискуемите от закона и
неприложени към заявлението документи, при спазване на срока предвиден в
чл. 22, ал. 5 ЗТР, вр. чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на жалбоподателя и на АВ.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5