Р Е Ш Е Н И Е
№ 610 20.11.2019 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,
в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета
година,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА
- ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар:
Пенка Василева
като разгледа
докладваното от съдия Атанас Атанасов в.гр.д. № 1438 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води по реда на чл.258
от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по
въззивна жалба на Е.Е. *** против решение № 772/03.06.2019 г., постановено по
гр.д.№ 6588/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд /СтРС/.
Решението
се обжалва като неправилно поради постановяването му в противоречие с
материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и
необосноваността му.
Развити са
оплаквания за неправилност на правните изводи на първоинстанционният съд, че
договора за издръжка и гледане следва да бъде развален поради неизпълнение за
5/16 идеални части, предвид че основанието за прехвърлителната сделка е
обхващало е полагани до момента грижи и допълвана издръжка, поради което
следвало да се приеме, че евентуалното неизпълнение се отнася до половината от
насрещната престация, а именно 5/32 идеални части от процесния недвижим имот.
Изложени
са също така оплаквания за постановяването на обжалваното решение при допуснато съществено процесуално
нарушение и неговата необоснованост, предвид неправилно извършен от СтРС
доказателствен анализ, а оттам и изведени неправилни правни изводи за наличието
на правно-относимите факти, обуславящи правото на разваляне на договора за
издръжка и гледане.
Претендира се отмяна на решението и
постановяването на ново решение, с което искът бъде отхвърлен, като на
въззивника да бъдат присъдени сторените от него пред двете съдебни инстанции
разноски.
В законоустановения срок въззиваемата Е.И.А. ***, чрез
пълномощника си-адвокат, е представила
отговор на жалбата, с която я е оспорила като неоснователна.
Развила е доводи, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, съобразено със съдебната практика, а
фактическите и правни изводи на съда съответстват на събраните по делото
доказателства, които безспорно установяват наличието на неизпълнение на договора
от страна на въззивника, което съставлява основание за развалянето му.
Претендира се потвърждаване на
решението на СтРС и присъждането на разноски пред въззивната инстанция.
В откритото съдебно заседание въззивникът
се представлява от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа жалбата и пледира
за уважаването й, както и за присъждането на разноски. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение
Въззиваемата също се представлява в
откритото съдебно заседание от пълномощник-адвокат, чрез когото оспорва жалбата
и пледира за потвърждаване на обжалваното решение, както и за присъждането на
разноски.
След
запознаване със становищата на страните и въз основа на събраните
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
предявен от Е.И.А. против Е.Е.Е. иск за разваляне на договор за издръжка и гледане на
недвижим имот до размера на 5/16 идеални части.
Ищцата е изложила твърдения,
че по силата на договор за издръжка и гледане от 17.05.2011 г. е прехвърлила на
Е.Е.Е. 5/16 идеални части от собствения си недвижим имот –апартамент, находящ
се в ***срещу полаганите досега грижи и допълване на издръжка и срещу
задължението да я гледа при старост, болест и немощ и да допълва средствата й
за издръжка извън получаваната от нея пенсия, като й осигури до край на живота
й един нормален и спокоен живот, какъвто е водила до сега.
Заявила е , че от
сключването на договора до настоящия момент не е получавала никаква грижа и
издръжка от ответника, който не я е посещавал, а предвид напредналата си
възраст и влошено здраве имала нужда от ежедневни грижи, ежедневен прием на
лекарства и посещения при лекар.
Въпреки многократните покани
до ответника да изпълнява задълженията си той не се отзовавал и бил напълно
дезинтересиран от изпълнението на договорните си задължения.
С отговора си на исковата молба ответникът е оспорил иска, като е възразил,
че собствеността върху 5/16 идеални части му е била прехвърлена за вече
положени грижи и допълвана издръжка и задължение за бъдещи грижи и издръжка,
поради което договорът не може да бъде развален за 5/32 идеални части,
съответстващи на престираните грижи и издръжка.
Възразил е, че съгласно договора задължението за издръжка и
гледане е било поето и от друго лице - Н.А.М.,
поради което е недопустимо ищцата да претендира само от него цялата дължима
грижа.
Възразил е също така, че ищцата не се нуждае от грижи, т.к.
въпреки напредналата си възраст, е в много добро здраве, получава пенсия над
средния за страната размер и реализира допълнителни доходи от работа, което й
позволява да подпомага финансово и внучката си А.С.и двете й деца.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е уважил иска в пълен размер, като е приел за доказано,
че Е.И.А. има нужда от гледане-полагане на грижи за здравето, хигиената и
домакинството, които ответникът не е
престирал лично или чрез другото задължено по договора за издръжка и гледане
лице.
Приел е, че неизпълнението на задълженията след сключване
на договора са основание за цялостното му разваляне, а положените до
сключването на договора грижи и давана издръжка са основание за обезщетяване на
приобретателя по реда на чл.55 от ЗЗД.
Въззивният съд намира, че въз основа
на събраните в първоинстанционното производство доказателства фактическата
обстановка правилно е била установена от Старозагорски районен съд, поради
което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение в
тази им част.
Безспорно
е установено, че на 17.05.2011 г. Е.И.А. е прехвърлила на Н.А.М. и Е.Е.Е. 10/16
идеални части при равни квоти от по 5/16 идеални части за всеки от тях от
недвижим имот- апартамент, находящ се в ***срещу
полаганите до сега грижи и допълвана издръжка и срещу задължението на
приобретателите да гледат прехвърлителя Е.И.А. при старост, болест и немощи да
допълват средствата й за издръжка извън получаваната от нея пенсия, като й
осигурят един нормален и спокоен живот, какъвто е водила досега, до края на
живота й, като поемат задължението солидарно.
От събраните писмени и гласни доказателства е установено,
че Е.И.А. е с влошено общо здравословно
състояние, което не й позволявало да се грижи сама за себе си, а за
обгрижването си разчитала на помощта на своята внучка А.С., с която живеела в съвместно
домакинство.
Установено е също така, че Е.Е.Е. живеел в друго населено
място и не поддържал никакви контакти с Е.И.А..
Въз основа на така установените факти
съдът направи следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е редовна, т.к.
отговаря на законовите изисквания за съдържание и приложения и е допустима,
т.к. е подадена от процесуално
легитимирано лице с правен интерес от въззивно обжалване, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.
В рамките на правомощията си при извършената въззивна проверка на
обжалваното решение, съдът намира същото за валидно и допустимо, а по същество за
правилно, по следните съображения:
От събраните по делото доказателства е установено, че между страните е
сключен договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу издръжка и гледане, по силата на който Е.Е.Е. е придобил собствеността върху 5/16 идеални
части от процесния недвижим имот срещу престирани до момента на сключване на
договора грижи и допълвана издръжка и солидарно поетото с Н.А.М. задължение за
бъдещи грижи и издръжка при старост,
болест и немощ.
При предявен иск за разваляне на
договора в доказателствена тежест на отвметника е да докаже изпълнение на
задължението си да гледа и издържа прехвърлителя.
По силата на разпоредбата на чл.63 ЗЗД договорните задължения следва да
се изпълняват точно по вид, обем и качество, като характера на задължението за
издръжка и гледане по своята същност не търпи забава.
Същото е неделимо, трябва да се извършва цялостно и не е допустимо да
се дели на периоди, като частичното неизпълнение също съставлява основание за
развалянето на договора за издръжка и гледане.
Анализът на събраните по делото
доказателства сочи на извода, че Е.И.А. е
изпаднала в нужда от гледане, т.к. поради напредналата й възраст общото й
здравословно състояние се е влошило и за обгрижването си и грижите по
домакинската работа е имала нужда от помощ.
Същевременно събраните в първоинстанционното производство доказателства
не доказват нито въззивника, нито солидарно задължената с него Н.А.М. да са
изпълнявали задължението за гледане на прехвърлителката, а при солидарно поето
задължение кредиторът може да иска изпълнението на цялото задължение от който и
да е от солидарните длъжници.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за постановяването на
обжалваното решение при допуснато
съществено процесуално нарушение и неговата необоснованост, предвид неправилно
извършен от СтРС доказателствен анализ, а оттам и изведени неправилни правни
изводи за наличието на правно-относимите факти, обуславящи правото на разваляне
на договора за издръжка и гледане.
Първоинстанционният съд е обсъдил
детайлно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства и давайки вяра
на писмените доказателства относно здравословното състояние на въззиваемата и показанията
на свидетелите М. и Ж., подкрепящи показанията на свидетелката С., е достигнал
до обоснования извод, че Е.И.А. има нужда
от гледане, а от своя страна Е.Е.Е. не изпълнява поетото с договора за издръжка
и гледане свое задължение спрямо прехвърлителката.
При тези фактически данни извода на съда, че договорът не е бил
изпълняван, като основание за неговото разваляне по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД е правилен, изведен в
съответствие с доказателствата по делото и доводите на страните, анализирани
при спазване на чл.235, ал.2 от ГПК.
Неоснователно е оплакването във
въззивната жалба за неправилност на правните изводи на първоинстанционният съд,
че договора за издръжка и гледане следва да бъде развален поради неизпълнение
за 5/16 идеални части, предвид че основанието за прехвърлителната сделка е
обхващало е полагани до момента грижи и допълвана издръжка, поради което
следвало да се приеме, че евентуалното неизпълнение се отнася до половината от
насрещната престация, а именно 5/32 идеални части от процесния недвижим имот.
Ако към момента на сключването на договора за издръжка и гледане
прехвърлителят е бил гледан и издържан от приобретателя, то договорът има
смесен характер - отчасти продажба, отчасти договор за издръжка и гледане.
Независимо от комбинирането на договора за издръжка и гледане с друг
договор обаче се касае не за два отделни договора, записани на един и същи
документ, а за един единен договор.
Затова ако не е изпълнено задължението за гледане и издръжка, може да
бъде развален целият договор, в това число и в частта, в която договорът е за продажба.
Аналогични са и направените от първоинстанционния съд правни изводи, съответстващи на съдебната практика по идентични казуси.
Правните изводи на въззивният съд
съвпадат с идводите на първоинстанционният съд, към които за пълнота на
мотивите препраща по реда на чл.272 от ГПК, поради което обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемата
има право на разноски, като с оглед на представените доказателства за платено
адвокатско възнаграждение следва да й се присъдят разноски в размер на
1 230 ,00 лв.
Възражението на въззивника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно, т.к. платеното от Е.И.А. адвокатско
възнаграждение съответства на минималния размер, определен по реда на НМРАВ.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.І – во от ГПК и чл.272 от ГПК Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 772/03.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 6588/2018 г. по описа
на Старозагорски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Е.Е.Е., ЕГН -**********, с адрес: *** да заплати на Е.И.А., ЕГН – **********,
с адрес: *** сумата от 1 230,00 лв.
/ хиляда двеста и тридесет лева/ - съдебно-деловодни разноски пред въззивната
съдебна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.