№ 203
гр. Пазарджик , 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ели Каменова
при участието на секретаря Огняна Фурнаджиева
като разгледа докладваното от Ели Каменова Административно наказателно
дело № 20205220201601 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. И. Ц., ЕГН: **********, от гр. *****, обл.
Пазарджик, ул. „*****“ № 2, против Наказателно постановление № 2020-340-
06-№2 от 06.03.2020 г., издадено от Началник към РУ - ***** при ОДМВР -
Пазарджик, с което на същия за нарушение на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН
112, на основание чл. 38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 е наложено наказание
„глоба“ в размер на 2000 лв.
С подадената жалба се атакува наказателното постановление като
неправилно, незаконосъобразно и необосновано с искане за неговата отмяна.
Излагат се доводи за нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН
поради неяснота досежно описание на нарушение. На следващо място се
твърди, че нарушението не е извършено от жалбоподателя, доколкото същият
не е имал съзнанието, че подава неверен сигнал. Релевират се възражения и за
допуснати нарушения на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН и чл. 40, ал. 33 от ЗАНН
Претендира се присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител
1
- адв. З. поддържа изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на
издаденото НП, ангажира доказателства и пледира за отмяна на същото,
алтернативно моли за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган /АНО/ - РУ – ***** при ОДМВР –
Пазарджик не изпраща представител в съдебно заседание, като с изпращане
на административнонаказателната преписка е депозирано становище с вх. №
17699 от 04.11.2020 г. по жалбата с искане за оставянето й без уважение.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и становищата на
страните и след като анализира събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
На 02.02.2020 г. около 19.30 ч. в РУ – ***** се получил сигнал от телефон
112 за извършени блудствени действия с малолетни лица в ромската махала
на гр. *****. На място на сигнала били изпратени полицейските служители -
свидетеля Й.Б. и Е.К., които за изясняване на случая откарали в сградата на
РУ – ***** свид. С. Ц.а с двете й малолетни внучки. Докато свид. Ц.а и
внучките й изчаквали пристигането на инспектор при „Детска педагогическа
стая“, който да беседва с децата, пред сградата на РУ – ***** пристигнал и
жалбоподателят А.Ц. – съпруг на свид. С. Ц.а и съответно дядо на
малолетните момичета. След като децата заедно с бабата били повикани в
сградата на полицията за снемане на обяснения по случая от страна на свид.
В., заемаща длъжността „инспектор ДПС“, жалбоподателят останал навън и
бил явно афектиран от случаващото се с внучките му. Докато чакал пред
сградата на РУ – ***** около 20:40 часа жалбоподателят позвънил на телефон
112, като съобщил, че полицията в РУ – ***** не работи по случая свързан с
изнасилването на неговата внучка, както и че цялата полиция в гр. ***** била
корумпирана.
Във връзка с обаждането на жалбоподателя на телефон 112 в РУ – *****
била образувана полицейска проверка, в хода на която от Дирекция
„Национална система 112“, Районен център 112 – Кърджали бил изискан
запис на обаждането на жалбоподателя, направено на 02.02.2020 г. около
20:40 часа. След получаване и изслушване на аудиозаписа свид. Б. преценил,
че с поведението си жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 28, ал. 1
2
от ЗНССПЕЕН, тъй като е подал неверен сигнал на телефон 112, поради което
и в негово присъствие на 26.02.2020 г. му съставил АУАН с бл. № 15339,
който бил редовно предявен и връчен на жалбоподателя. Жалбоподателят Ц.
подписал акта, като написал в графата за обяснения/възражения, че когато са
му казали, че внучката му е изнасилена бил много ядосан и затова казал
посочените в акта неща.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не били
депозирани допълнителни възражения по констатациите в акта.
Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, което било връчено
лично на жалбоподателя на 13.10.2020 г., видно от инкорпорираната в НП
разписка, надлежно оформена. Жалбата против НП била подадена от
санкционираното лице чрез АНО на 20.10.2020 г., поради което е
процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства -
показанията на актосъставителя Й.Б. и на свидетелите С. Ц.а, Л.Т. и Н.В.,
както и от обясненията на самия жалбоподател. От показанията на
разпитаните свидетели еднопосочно и безпротиворечиво се установи, че на
посочените дата и час в АУАН и НП жалбоподателят се е намирал пред
сградата на РУ – ***** по повод подаден сигнал, че една от внучките му е
била изнасилена. Докато свид. В. снемала обяснения за случая от
малолетните внучки в присъствието на баба им – свид. Ц.а, жалбоподателят
се обадил на 112, за да съобщи, че полицията в РУ – ***** не работи по
случая с изнасилената му внучка и че всички полицаи били корумпирани.
Съдът намира показанията на свидетелите за обективни, пълни,
последователни и логични, поради което ги кредитира в цялост. Същите
кореспондират както с писмените доказателства, приложени към
административнонаказателната преписка и надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото, така и с приобщеното веществено
доказателство – компакт диск, съдържащ аудиозапис на обаждането на
жалбоподателя на телефон 112, който беше възпроизведен в съдебно
заседание в присъствието на страните и чиято автентичност беше потвърдена
от жалбоподателя.
3
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
Възприетата от АНО фактическа обстановка не се оспорва от
жалбоподателя.
Разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от Закон за националната система за спешни
повиквания с единен европейски номер 112 предвижда забрана за ползването
на ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от електронни
устройства, с изключение на "eCall" повикванията, и пускане на
предварително записани съобщения, както и за предаване на неверни и
заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл. 38, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, която санкционна
норма предвижда, че който предава чрез ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи
съобщения и сигнали за помощ, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не
подлежи на по-тежко наказание.
От прочита на посочените разпоредби е видно, че законодателят ясно е
разграничил няколко форми на изпълнителното деяние, сред които са
подаване на „неверни или заблуждаващи съобщения“ и подаване на „неверни
и заблуждаващи сигнали за помощ“.
От изложените в АУАН и НП твърдения, а и от събраните по делото
доказателства, става ясно, че жалбоподателят е подал невярно съобщение,
изразяващо се в това, че полицията в гр. ***** не работи по случая с
изнасилената му внучка и че същата е корумпирана или казано с други думи,
същият не е подал неверен сигнал за помощ.
По този начин се е стигнало до неяснота при описание на нарушението,
тъй като и в АУАН и в НП същото е непрецизно описано, като са смесени
изпълнителните деяния и А.Ц. е наказан за това, че е подал неверен сигнал, а
не невярно съобщение. Като е определил нарушението като сигнал, а не
съобщение, следва че актосъставителят и наказващият орган са приели, че е
подаден неверен сигнал за помощ. Както вече се посочи от събраните по
4
делото доказателства не се установи от страна на жалбоподателя да е
извършено такова изпълнително деяние от обективна страна, тъй като сигнал
за помощ се подава, когато е налице активно нападение и е налице явна и
непосредствена опасност за живота, здравето на някого или негово
имущество или друго право защитено от закона. В конкретния случай
жалбоподателят практически е подал съобщение, че по случая с внучката му
не се работи и е изразил мнение за корумпираност на полицията в гр. *****, а
не сигнал за помощ. Посочената неяснота, както в АУАН, така и в НП е
съществено нарушение на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, както и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, тъй като безспорно нарушава правото на защита на санкционираното
лице, а и освен това възпрепятства съда да провери обстоятелствата около
нарушението.
Следва да се отбележи, че съдържанието на НП е дефинирано по закон,
поради което се явява императивно установена необходимостта от пълно и
точно описание на посочените в чл. 57 ЗАНН реквизити. Изпълнението на
това задължение в цялост е елемент от спазване принципа на
законосъобразност, който от своя страна е несъвместим с неточности и
грешки в описание на административното нарушение. При наличие на
преписка, съдържаща докладна записка, АНО е могъл да прецизира
конкретна част от АУАН с точен термин от закона, съответстващ на деянието
/чл. 52, ал. 4 ЗАНН/. В процесния случай това не е сторено, като АНО е
възприел изцяло и безкритично текстът от АУАН в НП, като по този начин е
затвърдил допуснатото от контролния орган нарушение на императивно
установеното изискване за точно и ясно описание на съставомерните
признаци на вмененото в отговорност на жалбоподателя нарушение.
Посоченото несъответствие между описаните факти и подвеждането им
под правилната форма на изпълнително деяние представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като директно рефлектира върху
възможността на нарушителя да разбере за извършването на какво точно
нарушение е ангажирана отговорността му и да организира адекватно своята
защита, което е основание за отмяна на наказателното постановление.
Съдът не споделя изложените в жалбата възражения за допуснати
нарушения на разпоредбите на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН и чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.
На първо място видно от съдържанието на АУАН е, че същият е подписан от
5
жалбоподателя, поради което не е била налице хипотезата на отказ на
нарушителя да подпише АУАН, визирана в чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, съответно
не е била налице нормативното изискване за подписване на акта от свидетел
на този отказ. В този смисъл направеното възражение в тази насока е напълно
неоснователно. На следващо място неоснователно се явява и възражението за
допуснато нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, поради това, че актът е
подписан само от един свидетел. Съгласно чл. 40, ал.1-3 от ЗАНН, актът за
установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението. Когато нарушителят е известен, но не може да
се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в
негово отсъствие. При липса на свидетели, присъствали при извършването
или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт
в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели,
като това изрично се отбелязва в него. Законодателят е употребил понятието
„свидетели” в множествено число не защото изисква тези свидетели
задължително да са повече от един, а защото по този начин указва на
актосъставителя, че следва да събере данни от всички или по-голямата част
от свидетелите, които са възприели извършването или установяването на
нарушението. Задължението в АУАН да са посочени двама свидетели
произтича от разпоредбата на чл.40, ал. 3 от ЗАНН, която се прилага само в
хипотезата, когато липсват свидетели, присъствали при извършването или
установяването на нарушението или когато не е възможно да се състави акт в
присъствието на такива свидетели. Само в тези два случая актът се съставя в
присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в
него.
В процесния случай АУАН е съставен след изслушване на записа от
телефон 112 в присъствие на нарушителя и от който запис се установява
извършеното нарушение. АУАН, освен подписа на актосъставителя, съдържа
и подписът на един свидетел, който е присъствал при установяване на
нарушението, т.е. при изслушване на записа от телефон 112, поради което
съдът намира, че не е допуснато нарушение на процедурата, разписана в чл.
40 от ЗАНН.
Изложеното е в отговор на поставени нарочни възражения във въззивната
6
жалба и не променя резултата от направения анализ, който е
незаконосъобразност на издаденото НП и необходимост от неговата отмяна.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН право на
разноски има жалбоподателя, като своевременно искане за присъждането им е
направено още с жалбата. По делото обаче не са представени доказателства
действително да са извършени такива, нито какъв е техният размер, поради
което няма как да бъдат присъдени.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен
съд - Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2020-340-06-№ 2 от 06.03.2020
г., издадено от Началник към РУ - ***** при ОДМВР - Пазарджик, с което на
А. И. Ц., ЕГН: **********, от гр. *****, обл. Пазарджик, ул. „*****“ № 2, за
нарушение на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112, на основание чл. 38, ал. 1 от
ЗНССПЕЕН 112 е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лв.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Пазарджик в
14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му по реда на Глава ХІІ от
АПК.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7