Определение по дело №276/2025 на Административен съд - Кюстендил

Съдебният акт е постановен на основание чл.166, ал.4 от АПК във вр. с чл.172, ал.6 от ЗДвП.

Делото е образувано по жалба от Б. З. НИКЕВ, [ЕГН] от [населено място] чрез адв.Й. К. Т. от АК – [област] със съдебен адрес: [населено място], [улица]срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1139-000113/ 23.06.2025 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – [област]. В жалбата се съдържа ИСКАНЕ на основание чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 от АПК за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Като мотиви за искането жалбоподателят сочи, че не е наказан с лишаване от право да управлява МПС, а съгласно последното издадено срещу него НП му остават 16 контролни точки.

От фактическа страна по искането в жалбата съдът установява следното:

С оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1139-000113/ 23.06.2025 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - [област] на жалбоподателя е приложена принудителната административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП, представляваща изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. По силата на чл.157, ал.4 от ЗДвП, водач на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Волята на органа за прилагане на посочената ПАМ се извежда от съдържанието на оспорената заповед във връзка с конкретно посочените издадени, връчени и влезли в сила множество НП срещу жалбоподателя за извършени нарушения с отнети контролни точки и проведени процедури по частично възстановяване на контролни точки.

Заповедта е връчена на адресата на 23.06.2025 г., а жалбата е подадена на 24.06.2025 г.

Към жалбата е приложено последното посочено в оспорената заповед НП № 23-1139-001283/ 30.05.2023 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – [област] за наложени на жалбоподателя наказания глоби за нарушения по ЗДвП, с отбелязване за оставащи 16 контролни точки. Приложен е и протокол за доброволно предаване на СУМПС [номер] на 09.06.2025 г. от жалбоподателя в сектор „Пътна полиция“ – [област]. Представено е и копие на искане от жалбоподателя до началника на сектора с № УРИ 113900-4589/ 19.06.2025 г., видно от което лицето се отказва от доброволното предаване на СУМПС поради липсата на заповед за неговото отнемане и не е съгласен с тезата на контролните органи за отнети контролни точки.

От така установената фактическа обстановка съдът намира искането за допустимо. Същото изхожда от надлежен правен субект, явяващ се жалбоподател по делото и адресат на оспорената заповед. Искането не е свързано с изтичане на определен от закона преклузивен срок. Съдът е компетентен да го разгледа, т.к. пред него е висящ спора относно законността на заповедта.

Разгледано по същество обаче искането е неоснователно. Съображенията за това са следните:

Оспорената заповед по правна същност представлява индивидуален административен акт по дефиницията на чл.21, ал.1 от АПК. В специалната норма на чл.172, ал.6 от ЗДвП е въведено изискване за предварително изпълнение на заповедта. Това ще рече, че законът презумира наличие на важен обществен интерес, защитим посредством предварителното изпълнение на акта. При условията на чл.166, ал.4 от АПК допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, поради липсата на забрана за съдебен контрол, може да бъде спряно от съда при условията на чл.166, ал.2 от АПК. Това ще рече, че спиране се допуска ако изпълнението на акта би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Във всички случаи жалбоподателя следва да обоснове и докаже вероятността от настъпването на вредите, техния вид и размер.

По делото оспорващият не доказва и обосновава с надлежни доказателства наличие на негов интерес, чиито интензитет е със същата или по-висока значимост от презумирания обществен такъв. Липсват доказателства, които да установяват възможност за настъпване на значителни или трудно поправими вреди в материален или нематериален аспект, които да могат да се противопоставят на защитения от закона обществен интерес посредством предварителното изпълнение на акта.

Оспорената заповед има за цел да постави определени ограничения за жалбоподателя като нейн адресат, които ограничения са в изпълнение на наложената мярка. Предпоставките по чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 от АПК следва да са такива, че да не отричат изначално допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта, а да се явяват такъв негативен факт върху адресата на мярката, който създава значителни или трудно поправими вреди, като резултат от предварителното изпълнение на мярката, а не от самото изпълнение на същата. Безспорно, изземването на СУМПС на жалбоподателя засяга по негативен начин правото му да управлява МПС, но този резултат настъпва по силата на изпълнение на мярката.

Основанията по искането са ирелевантни, тъй като твърдяната липса на наложено наказание лишаване от право да управлява МПС и оставащите 16 контролни точки по посоченото НП са въпроси по съществото на спора за законосъобразност на оспорената заповед. Подобни изводи съдът формира и по отношение твърденията на оспорващия за нарушение на формата на заповедта и процедурата за нейното издаване.

Видно от горното, липсва доказване на вреди от вида на визираните такива по чл.166, ал.2 от АПК, съпоставими по тежест с презумирания от закона защитим обществен интерес. Незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата степен на значимост, поради което не се нарушава принципа за съразмерност по чл.6 от АПК.

Не са налице и нови обстоятелства, чието наличие е предпоставка за спиране на предварителното изпълнение на акта. Липсата на такива нови обстоятелства е достатъчно основание за отхвърляне на искането.

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането в жалба вх. № 2325/ 24.06.2025 г. на Б. З. Н., подадена чрез адв.Й. Т. за спиране на предварителното изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1139-000113/ 23.06.2025 г., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – [област].

Определението подлежи на обжалване от жалбоподателя с частна жалба пред ВАС в 7-мо дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Определението да се съобщи на страните.