Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 10.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на двадесети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 9378 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Г.П.Г.
чрез пълномощник адв. В.Т., е предявил срещу Г. Ф. *** осъдителен иск с правно основание чл. 288 ал. 2 б. „а“ от КЗ
(отм.) във вр. с § 28 от ПЗР на КЗ, с цена на иска 70 000 лева обезщетение
за неимуществени вреди и 1232,45 лева обезщетение за имуществени вреди.
Ищецът
Г.П.Г. излага, че на 29.01.2015 г. бил пътник в кабината на товарен автомобил
ДАФ с рег. № ******, управляван от Д.В.В. по второстепенен път № 1007 в посока
от с. Черниче към с. Брежани. Непосредствено преди моста над главен път Е 79
участъкът от пътя описвал плавен ляв завой. Водачът на товарния автомобил закъснял
с действията си по промяна траекторията на движение на автомобила, и десните
гуми на МПС се оказали в непосредствена близост до десния банкет. Товарният
автомобил бил отклонен от водача наляво, като вследствие задействането на
спирачната уредба, колелата на товарния автомобил блокирали, той продължил
движението си наляво, пресякъл лентата за насрещно движение и се ударил в
мантинелата и предпазния парапет на моста от лявата страна на пътното платно.
Последвало излитане на товарния автомобил от моста и падане върху главния път Е
79. Ищецът твърди, че причината за ПТП е виновно и противоправно поведение на
водача на товарния автомобил, в който ищецът бил пътник. Било образувано ДП №
53/2015 г. на РУП Благоевград, бил внесен обвинителен акт, по който било
образувано НОХД № 213/2017 г. на РС Благоевград.Делото приключило с присъда, с
която водачът на товарния автомобил Д.В.В. бил признат за виновен в
престъпление по чл. 343 ал. 3 пр. 1 и 2, ал. 1 б. „а“ предл. 2 във вр. с чл.
342 ал. 1 пр. 3 НК. Ищецът твърди, че след удара изхвърчал от челното стъкло на
автомобила, като в резултат на произшествието получил множество и значителни по
характер травматични увреждания: открита контузна рана на главата, контузия на
мозъка, линейно счупване на теменната област на черепа вляво, травматичен
субарахноидален кръвоизлив, охлузвания по лицеторазкъсно-контузна рана в в
дясната инфраорбитална област, разкъсно-контузна рана на горната и долната
устна вдясно, разкъсно-контузна рана по гърба и на носа, счупване на ребра от
пето до девето вдясно, хемоторакс вдясно. Пострадалият бил приет в УМБАЛСМ
„Пирогов“ , първоначално в клиниката по неврохирургия, впоследствие на
05.02.2015 г. в гръдна хирургия в същото лечебно заведение, където му било
проведено оперативно лечение. Ищецът твърди, че след изписването си на
14.02.2015 г. за продължаване на
лечението в домашни условия, не можел да се обслужва сам, бил на легло, грижите
за него били поети от сестра му, изпитвал силни болки. Към края на 2015 г. и
през 2016 г. ищецът продължил да има оплаквания от здравословното си състояние:
лесна психическа умора, емоционална лабилност, често главоболие и пристъпи на
световъртеж, нарушена походка и отслабване на паметта, болки и изтръпване на
лява подбедрица и ходило, болка, скованост и оток в областта на лява колянна
става. Това наложило преглед в МДЦ „ИСУЛ – Царица Йоанна“ гр. София, при който
била поставена диагноза: посттравматична енцефалопатия. Състояние след мозъчна
контузия, фрактура на дясна париетална кост и субарахноидна хеморагия.
Левостранна латентна хемипареза. Световъртеж от централен произход.
Лумбосакрална радикулопатия. В клиниката по кардиология му била поставена
диагноза: ИБС. Стабилна стенокардия ІІІ фк. Прекаран ОКС с СТ – елевация.
Артериална хипертония ІІІ ст. Хипертонично сърце. Дислипидемия. Състояние след
политравма, контузио церебри, субарахноидна хеморагия. Лакунарна исхемия в
БЛДМА. Неврологичен дефицит. Фрактура на ребра вдясно. Десностранен хемоторакс,
плеврални адхезии. Ищецът твърди, че не
се е възстановил напълно въпреки изминалия период от време и проведеното
лечение. Продължавал да изписва силни болки и лесна умора, не можел да полага
физически труд, изпитвал главоболие, световъртеж, нарушена походка и отслабване
на паметта. Произшествието се отразило тежко на емоционалното му състояние,
затворил се в себе си, изолирал се, изпитвал безпокойство за състоянието си.
Травматичните
увреждания на ищеца от процесното ПТП му причинили и имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение, лекарствени консумативи и средства.
Ищецът
твърди, че за автомобила, с който било виновно причинено ПТП, от което
пострадал, не била сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“.
На
основание изложените обстоятелства, ищецът Г.П.Г. прави искане до съда да осъди
ответника Г. Ф. да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на
70 000 лева и обезщетенвие за имуществени вреди в размер на 1232,45 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането 29.01.2015
г. до окончателното изплащане.
Ответникът
Г. Ф. *** чрез процесуалния си представител юриск. П., оспорва иска. Твърди
съпричиняване на ищеца на вредоносния резултат, поради непоставен предпазен
колан и употреба на алкохол заедно с водача на МПС и съгласие да пътува в МПС с
употребил алкохол водач. Оспорва периода на претенцията за законна лихва.
Като
трето лице помагач на страната на ответника е конституиран Д.В.В. – водач на
товарния автомобил, с който е причинено ПТП.
В
хода на производството се установи, че присъдата на наказателния съд, с която
третото лице помагач е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
343 ал. 3 3 пр. 1 и 2, ал. 1 б. „а“ предл. 2 във вр. с чл. 342 ал. 1 пр. 3 НК е
влязла в сила на основание чл. 412 ал. 2 т. 1 от НПК, с решение от 11.01.2019 г. по ВНОХД №
20181200600164 на Благоевградския окръжен съд (л. 206-215), което не подлежи на
касационно обжалване, по арг. от чл. 346 т. 2 и 4 от НПК. Влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно деянието,
неговата противоправност и вината на дееца. В конкретния случай, задължителната
сила на присъдата обхваща следните обстоятелства:
1.
настъпилото на 29.01.2015 г. ПТП на път 1290 в района на пътен възел Брежани с
т.а. ДАФ с рег. № ******, управляван от водач Д.В.В. – част от деянието;
2.
нарушението на правилото на чл. 20 ал. 1 от ЗДвП – противоправността на
деянието като нарушение на правилата за движение по пътищата;
3.
управление на МПС в пияно състояние от водача Д.В.В., с концентрация на алкохол
в кръвта 2‰ – обстоятелство, което следва да се третира като част от деянието,
доколкото правната квалификация на престъплението, за което водачът на МПС е
признат за виновен, включва извършване на деянието в пияно състояние;
4.
вината на водача на МПС Д.В.В..
Тези
обстоятелства следва да се считат безспорно установени и ненуждаещи се от
доказване.
Прието
е като безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че към датата на ПТП
товарният автомобил е бил управляван без сключена задължителна застраховка
„гражданска отговорност“ (л. 216).
Характерът
и тежестта на телесните увреждания се установяват от комплексната
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещи лица неврохирург и
ортопед-травматолог (л. 188-190а). От заключението на вещите лица е видно, че в
резултат на ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: 1. открита
черепно-мозъчна травма – мозъчна контузия, линейна фрактура на теменната кост
на черепа вляво, травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, контузия и
голяма разкъсно-контузна рана на главата с дефект на кожата 3х5 см, охлузвания
на лицето, разкъсно-контузна рана под дясното око, на гърба на носа, на
лигавицата на горната и долната устна. 2. гръдна травма: контузия на гръдния
кош, счупване на V, VІ, VІІ, VІІІ, и ІХ десни ребра, хемо и хидроторакс в дясна
гръдна половина, масивни плеврални сраствания в дясната гръдна половина.
Безспорно се установява причинната връзка между деянието и претърпените
травматични увреждания, видно от материалите от досъдебното и съдебното
производство, приложената медицинска документация и заключението на вещите лица
– т. 5 – л. 190а).
Виновно
причиненото ПТП от водача на МПС, за което не е била сключена задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ и настъпилите при това произшествие
травматични увреждания са основание за заплащане на обезщетение за настъпилите
вреди, съгласно действалия към датата на застрахователното събитие чл. 288 ал.
2 б. „а“ от КЗ (отм.) от ответника Г. Ф. по действащия чл. 518 от КЗ, който е
идентичен с Гаранционния Ф. по чл. 287 от КЗ.(отм.), според § 28 от ПЗР на КЗ. Претенцията
на ищеца е за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи според характера и
тежестта на телесните увреждания, продължителността на възстановителния период
и интензивността и продължителността на претърпените през този период болки,
страдания, затруднения в движението и дискомфорт. Размерът на обезщетението за
имуществени вреди следва да се прецени според представените доказателства за
направени от ищеца разходи и тяхната причинна връзка с увреждането, лечението и
здравословното състояние на лицето.
Според
съдебно-медицинската експертиза, от получените при ПТП травматични увреждания
ищецът е търпял болки и страдания с голям интензитет от момента на травмата до
около 20 дни, с умерен интензитет за около 3 месеца, след което болките и
страданията са били с непостоянен характер и по-малък интензитет. На ответника
било проведено болнично лечение за 16 дни, при което е опериран двукратно, и
домашно-амбулаторно лечение след 14.02.2015 г., след изписването му, с
провеждане на прегледи и лечение с лекарства. Вещите лица дават неблагоприятна
прогноза за пълното възстановяване на здравословното състояние на ищеца (л.
190а). Според показанията на св. М.П.П.– сестра на ищеца, в резултат на
претърпените увреждания, след изписването му от болницата ищецът бил трудно
подвижен, трудно говорещ, със страхови усещания от случилото се и проблеми със
съня. Според свидетелката, в момента ищецът се движи трудно, изпитва скованост
на тялото, световъртеж и не е в състояние да работи на пълен работен ден (л.
218). Тези обстоятелства дават основание на съда да приеме, че справедливият
размер на обезщетение за претърпените увреждания на ищеца е 50 000 лева.
Така
определеното като справедливо обезщетение следва да се намали, поради
установеното по делото съпричиняване от ищеца. От комплексната
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза се установява след анализ на
доказателствата, че ищецът е бил без правилно поставен предпазен колан, с което
се обяснява политането на ищеца през предното стъкло на кабината на автомобила.
Фактът, че ищецът „изхвърчал“ от кабината на автомобила, се признава и от самия
ищец в исковата молба (л. 44-ти ред). Безспорно, правилно поставеният предпазен
колан би ограничил тежестта на травматичните увреждания на ищеца, според вещите
лица. Съдът определя степента на съпричиняване на 1/5, като определеното
справедливо обезщетение следва да се намали от 50 000 на 40 000 лева.
Не
е основание за намаляване на обезщетението пътуването на ищеца в автомобил,
управляван от водач в пияно състояние. Няма доказателства по делото, че ищецът
е знаел, че преди управлението на МПС водачът Д.В.В. е употребил алкохол. От
мотивите на присъда от 26.01.2018 г. на Благоевградския районен съд е видно, че
самият ищец и лицето Й.Д. са употребили алкохол, но не и че Д.В. е употребил
алкохол заедно с тях, или че са знаели, че е употребил алкохол преди
управлението на МПС.
Искът
с правно основание чл. 288 ал. 2 б. „а“ от КЗ (отм.) в частта му относно
обезщетението за имуществени вреди е частично основателен, като претендираният
размер от 1232,45 лева следва да се намали с 1/5, поради приетото от съда
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Разходите за лечение
на ищеца са установени с платежни документи, приложени към делото. От
заключението на СМЕ се установява, че разходите са били необходими за лечение
на получените от лицето травматични увреждания. Това обуславя извод за
основателност на иска в тази му част, след редукция на претендирания размер от 1232,45
лева с 1/5, на 985,96 лева.
Върху
обезщетението от 40 000 лева за неимуществени вреди и 985,46 лева за
имуществени вреди, ответникът дължи на ищеца, на основание чл. 277 ал. 7 от КЗ (отм.),
лихва от 11.04.2017 г. – датата, на която е изтекъл срокът за изплащане на
застрахователно обезщетение (предявено с претенция от 11.01.2017 г. - л. 149-150),
до окончателното изплащане. Неоснователна е претенцията за лихва за забава от
датата на увреждането 29.01.2015 г. до окончателното изплащане.
Ответникът
Г. Ф. следва да заплати на адвокат В.Т. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в
размер на 2133,58 лева, а по сметка на СГС държавна такса в размер на 1639,44
лева и разноски в размер на 320 лева, според уважената част от иска.
Ищецът
Г.П.Г. дължи на ответника Г. Ф. разноски в размер на 110 лева според
отхвърлената част от иска. Съдът по реда на чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл.
37 от ЗПП и чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, като следва ищецът да
заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, според
отхвърлената част от иска.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда Г. Ф., седалище и адрес ***
да заплати на Г.П.Г. ЕГН **********, адрес: *** сумата от 40 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди и 985,96 лева за имуществени вреди,
претърпени от Г.П.Г. вследствие травматични увреждания: открита черепно-мозъчна
травма – мозъчна контузия, линейна фрактура на теменната кост на черепа вляво,
травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, контузия и голяма
разкъсно-контузна рана на главата с дефект на кожата 3х5 см, охлузвания на
лицето, разкъсно-контузна рана под дясното око, на гърба на носа, на лигавицата
на горната и долната устна, гръдна травма - контузия на гръдния кош, счупване
на V, VІ, VІІ, VІІІ, и ІХ десни ребра, хемо и хидроторакс в дясна гръдна
половина, масивни плеврални сраствания в дясната гръдна половина, претърпени
при ПТП на 29.01.2015 г. ПТП на път 1290 в района на пътен възел Брежани с т.а.
ДАФ с рег. № ******, виновно причинено от Д.В.В. при управление на МПС без
сключена застраховка „гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху
тези суми от 11.04.2017 г. до окончателното изплащане.
Отхвърля предявения от Г.П.Г. срещу Г.
Ф. иск с правно основание чл. 288 ал. 2 б. „а“ от КЗ (отм.) във вр. с § 28 от
ПЗР на КЗ в частта му над сумата от 40 000 лева до пълния предявен размер
от 70 000 лева за неимуществени вреди, в частта му над 985,96 лева до
пълния предявен размер от 1232,45 лева за имуществени вреди, както и искането
за законна лихва в частта му за периода от 29.01.2015 г. до 11.04.2017 г.
Осъжда
Г. Ф. да заплати на адвокат В.Т. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер
на 2133,58 лева.
Осъжда
Г. Ф. да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1639,44 лева и
разноски в размер на 320 лева.
Осъжда Г.П.Г. да заплати на Г. Ф.
разноски в размер на 110 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
Делото е разгледано при участие на
трето лице помагач Д.В.В..
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: