Мотиви към присъда по НОХД № 416/2020 г. на ШОС
Подсъдимите Р.Й.М. и
А. Е. Б. са
предадени на съд с обвинение в това, че в периода че в периода 02.07.2020 г. – 03.07.2020 г. в с. Никола Козлево обл. Шумен, при
условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършители използвА.чужд
платежен инструмент – дебитна карта № *** издадена от „Банка ДСК“ ЕАД на името
на А.А.А., без съгласието на титуляра, в резултат на което изтеглили на четири
пъти парична сума в размер на 1 440 лв.: на 02.07.2020 г. в 19. 37 ч. от
АТМ № 60423 собственост на „Търговска банка Д“ АД, находящ се в с. Н. К. ул.
*******“ са изтеглили сумата от 400 лв.; на 02.07.2020 г. в 19. 38 ч. от АТМ № 60423,
собственост на „Търговска банка Д“ АД находящ се в с. Н. К. ул. *******“, са
изтеглили сумата от 400 лв.; на 03.07.2020 г. в 02. 08 ч. от АТМ № 60423
собственост на „Търговска банка Д“ АД, находящ се в с. Никола Козлево ул. “23-ти
септември“, са изтеглили сумата от 400 лв.; на 03.07.2020 г. в 02. 10 ч. от АТМ
№ 60423 собственост на „Търговска банка Д“ АД, находящ се в с. Никола Козлево
ул. “23-ти септември“ са изтеглили сумата от 240 лв. и деянието не представлява
по-тежко престъпление - престъпление осн. чл. 249 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1
и вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.
По делото е предявен и приет за
съвместно разглеждане граждански иск от А.А.А. срещу подс. М. и С. за причинени
имуществени вреди от престъпленията в размер на 1 440 лв.
Подсъдимите разпитани на досъдебното
и съдебното производства се признават за виновни за извършеното престъпление по
чл. 249 от НК.
Преди
даване ход на съдебното следствие двамата подсъдими направиха искане да се
възползва от диференцираните процедури по НПК и на основание чл. 371 т. 2 от НПК признават изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Същите се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти. Съдът като
съобрази, че самопризнанието на всеки от подсъдимите по чл. 371 т. 2 от НПК се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение в
съд. заседание от 27.01.2021 г. обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание
чл. 373 ал. 2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите
лица за деянието описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на ШОП поддържа
повдигнатите обвинения и предлага на съда да определи на подс. М. наказание от 3 г. лишаване от свобода
при първоначален строг режим и глоба в размер на 2 000 лв. На подс. С. да
се наложи наказание 3 г. лишаване от свобода, чието изтърпяване да се отложи за
изпитателен срок от 3 г. и глоба в размер на 2 000 лв.
Гр. ищец прави искане да бъде
осъден подсъдимия да му заплати предявения граждански иск.
Подс. М. редовно призован се
явява лично и със служебния си защитник. В съд. заседание заявява, че разбира в
какво е обвинен, признава се за виновен и иска по ниско наказание. Защитника му
– адв. Н.И. намира, че деянието по чл. 249 ал. 1 от НК е доказано по безспорен
и категоричен начин. Приема, че са нА.це многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. Предлага на съда подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден
за престъплението по чл. 249 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 и чл. 20 ал. 2 от НК като
му бъде наложено наказание при условията на чл. 55 от НК в размер на 1 г. и 10
м. лишаване от свобода.
В съд. заседание подсъдимия С.А.С.
заявява, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен и иска да му бъде
наложено минимално наказание. Защитника му – адв. Т.М. намира, че деянието по
чл. 249 ал. 1 от НК е доказано по безспорен и категоричен начин. Предлага на
съда подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден за престъплението по чл.
249 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 и чл. 20 ал. 2 от НК като наказанието бъде
определено при условията на чл. 55 от НК при нА.чие на многобройни смекчаващи
вината обстоятелства. В тази връзка предлага на подс. С. да се наложи наказание
3 м. лишаване от свобода с 3 г. изпитателен срок.
От събраните по делото писмени, гласни и веществени
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
ПострадА.я
А.А.А. ***. Той притежавал дебитна карта, с № ***,
издадена му от банка „Банка ДСК“ АД.
ПострадА.я А. съхранявал дебитната си
карта, заедно с хартиен лист съдържащ ПИН-кода за същата, заедно с лични
документи и карта с булстат номер издадена му в качеството на земеделски
производител в стая в дома си.
През
2020 г. подс. Р.Й.М. ***.
На
02.07.2020 г. подс. М. решил да влезе в домът на пострадА.я и да открадне пари.
Подсъдимия знаел, че къщата на пострадА.я
А. била празна, тъй като той бил излязъл на пазар, а майка му Е., с която
живеел също отсъствала от дома си. Подс. М. влязъл незабелязано от никого в двора на имота, през
отключена дървена врата намираща се зад къщата, а във вътрешността на
последната проникнал през затворената ѝ, но отключена входна врата.
Обикаляйки из стаите търсейки пари, в една от стаите подсъдимия намерил под
възглавница разположена върху легло стар модел мобилен телефон, от който
извадил и взел СИМ карта на мобилен оператор „Теленор“. След това в ракла до
леглото открил жълта найлонова торба, съдържаща черен кожен калъф, в който били
поставени личните карти на пострадА.я А. и майка му Е., дебитна карта издадена
на А.А.А., от „Банка ДСК“ АД, хартиен лист с написан ПИН - код и карта с
Булстат номер издадена на А.А. в качеството му на регистриран земеделски
производител. Подс. М. взел, взетата по-рано СИМ карта, дебитната карта,
картата с булстат номера и хартиения лист, а другите вещи върнал на местата им.
След
това напуснал дома на пострадА.я А. подс. М. отишъл в дома на своя приятел и
познат св. Р. Ю. М.и майка му св. Ю. Р. М.. Там той им обяснил, че се е сдобил
с дебитна карта и искал да провери има ли пари в нея, но не умеел да борави със
АТМ устройство, а и нямал превоз до
най-близкото такова, което се намирало в с. Никола Козлево. Тогава св. Ю. М. се
обадила по телефон на дъщеря си св. С. Ю. Р., която по това време живеела на
семейни начала с подс. С.А.С. ***. Поискала от тях да дойдат в с. Пет могили от
където да закарат с автомобила на подс. С. подс. М. до с. Никола Козлево. Подс. С.
и св. С. Р. пристигнА.още същия ден в с. Пет могили с автомобил „Опел вектра“ с
рег. № В 10 53 НТ управляван от подс. С.. Последния се съгласил да откара подс. М. до с. Никола
Козлево, за да проверят нА.чността по сметката на дебитната карта. В лекия
автомобил освен двамата обвиняеми се качили
св. Р. М.и св. С. Р.. Четиримата пристигнА.на 02.07.2020 г. в с. Никола
Козлево и отишли до АТМ устройство на „Банка ДСК“ АД, находящ се до входа на
сградата на Общината. Подс. М. подал дебитната карта и хартиения лист с
ПИН-кода на подс. С.С., на когото обяснил, че същата е взел от дома на
съселянина му А.А., без негово разрешение. Там проверили нА.чността и
установили, че същата е 1 440 лв., но в АТМ устройството нямало пари.
Тогава четиримата около 19. 30 ч. отишли до друго АТМ-устройство намиращо се в с. Никола Козлево собственост на
„Търговска банка –Д“ АД. Пред банкомата подс. М. подал дебитната карта и
листчето с ПИН-кода на подс. С., който на два пъти изтеглил по 400 лв. или общо
800 лв. от сметката на пострадА.я А.. Подс. С. предал изтеглените пари на подс.
М. и му върнал картата и хартиеното листче с ПИН кода. След това двамата се
качили в автомобила при двамата свидетели и всички решили да се разходят до гр.
Варна, като подс. М. дал на подс. С. *** четиримата стояли до около половин час
след полунощ след което се прибрА.в с. Пет могили. Св. Р. М.отишъл в дома си да
спи. Подс. М. споделил, че имал приятелка в с. Орляк обл. Добрич и искал да я
види. Около 02 часа на 03.07.2020 г. тримата стигнА.в дома на приятелката му
Афизе, която се качила в автомобила. Тогава подс. С. се сетил, че е настъпил
следващия ден и от дебитната карта можело пак да се изтеглят пари. Четиримата отишли
с автомобила отново в с. Никола Козлево. Подс. С. спрял автомобила пред същото АТМ
устройството на „Търговска банка – Д“ АД. Подс. М. дал дебитната карта на подс.
С., който придружен от св. Р. отишъл до банкомата и извършил още две транзакции,
като изтеглел останА.те по сметката 640 лв. Като се върнА.в автомобила подс. С.
предал на подс. М. изтеглената парична сума. Тогава четиримата решили да отидат
до гр. Варна, където пристигнА.около 03. 30 часа. Там от денонощна заложна къща
подс. М. закупил за 150 лв. употребяван мобилен телефон, който подарил на
приятелката си. Около 05 часа на 03.07.2020г. групата пристигнала в с. Орляк,
където приятелката на подс. М. се
прибрала в дома си, а тримата се отпътувА. за с. Пет могили, до дома на майката
на св.С. Р., където последната си легнала да спи, а подс. С. си почивал около
два часа и отпътувал за с. Чернево, тъй като имал ангажимент да закара свой
роднина до летището в гр. Варна. Подс. М. изявил желание да отиде за компания с
подс. С., като отново му дал пари за гориво в размер на 90 лв. Около обяд на
03.07.2020 г.двамата подс. М. *** където заедно със св. Р. М.и св. С. Р. решили
отново да отидат до гр. Варна. Там те се развличА., ходили на басейн, след което се върнА. в с. Пет могили.
Картата
с булстат номера на пострадА.я А., подс. М. изхвърлил по пътя между с. Пет
могили и с. Никола Козлево още първия път, когато пътувА. за това село. Дебитната
карта подс. М. изхвърлил някъде по пътя за гр. Варна, след второто теглене на
пари, когато банковата сметка била изчерпана.
На
09.07.2020 г. пострадА.я А. съобщил в полицията, че преди няколко дни установил липсата на
дебитната си карта и карта с булстат номера му на земеделски производител. След
това А. А. отишъл в клон на „Банка ДСК“ АД в гр. Шумен, където разбрал от
направена справка, че от банковата му сметка са били изтеглени всички нА.чни
парични средства в размер на 1 440 лв.
От
заключението на видеотехническата експертиза – Протокол № 149/08.102020 г. се
установява, че заснетите от видеокамерата на АТМ на „Търговска банка“АД находящ
се в с. Никола Козлево от който са извършени транзакциите лица, едното лице от
мъжки пол, заснето до АТМ във времето от 19. 36. 23 ч. до 19. 39.00 ч. на
02.07.2020 г. е със сходни общи анатомични белези на главата с тези на подс.
Само С. и второ лице от женски пол заснето
от видеокамерата на същия АТМ за времето от 02.07.41 ч. до 02.10.11 ч. на 03.07.2020
г. което е със сходни общи анатомични белези на главата с тези на св. С. Р..
От
приложената към писмо на „Търговска банка Д“ АД № нд-000-9466/15.10.2020 г.
справка за извършени транзакции от банкомат /АТМ/ находящ се в с. Никола
Козлево се установява, че с банкова карта № 516849….9007 са извършени
транзакции както следва: На 02.07.2020 г. – в 19. 37 ч. са изтеглени 400 лв. и
в 19. 38 ч. са изтеглени 400 лв. На 03.07.2020 г. от същия АТМ със същата карта
в 02. 08 ч. са изтеглени 400 лв., а в 02.10 ч. са изтеглени 240 лв.
От
писмо с рег. № 01-исч-21101/1/20.10.2020 г. на „Банка ДСК“ АД се установява, че
банкова карта с *** е издадена на пострадА.я А. А.А..
От
приложената характеристична справка на подс. М. се установява, че от много
малък е оставен без родителски грижи, че същия не се ползва с добро име в с.
Пет могили, че спрямо него има приключени няколко възпитателни дела в МКБППМН,
че М. работи в животновъдно стопанство и се грижи за овце.
От
приложената справка за съдимост на подс. Р.Й.М. се установява, че същия е
осъждан както следва: 1. С присъда по НОХД № 336/17 г. на РС-Нови пазар за
престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 и 4 във вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК е
осъден на 10 м. лишаване от свобода с 3 г. изпитателен срок; 2. С присъда по
НОХД № 2340/18 г. на РС-Варна за престъпление по чл. 330 ал. 1 във вр. с чл. 63
ал. 1 т. 3 от НК е осъден на 10 м. лишаване от свобода с 3 г. изпитателен срок;
3. С определение за одобряване на споразумение по НОХД № 273/18 г. на РС-Нови
пазар за престъпление по чл. 197 във вр. с чл. 195 и чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК е
осъден на 10 м. лишаване от свобода с 3 години изпитателен срок; 4. С
определение за одобряване на споразумение по НОХД № 305/18 г. на РС-Нови пазар
за престъпление по чл. 195 във вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК му е наложено
наказание пробация; 5. С определение за одобряване на споразумение по НОХД №
262/19 г. на РС-Провадия за престъпление по чл. 195 във вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3
от НК е наложено наказание пробация; 6. С присъда по НОХД № 162/19 г. на
РС-Нови пазар за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3, 4 и 7 от НК е осъден на 3
м. лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване; 7. С присъда
по НОХД № 1020:20 г. на РС-Варна за престъпление по чл. 195 от НК му е наложено
наказание 4 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на
изтърпяване. Със същата присъда на осн. чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК е определено общо наказание измежду наказанията по това дело и по НОХД № 305/18
г., НОХД № 262/19 г. и НОХД № 162/19 г. в размер на 4 м. и 26 дни при
първоначален общ режим на изтърпяване. Това наказание е изтърпяно на 15.04.2020
г.
От
приложената справка за съдимост на подс. С.А.С. се установява, че същия е
неосъждан.
Горната фактическа обстановка съда
приема за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства
събрани на съдебното и досъдебното производство.
От
показанията на св. А. А.А. се установява, че през 2020 г. живеел в с. Пет
могили заедно с майка си. Имал в банка „ДСК“ ЕАД открита банкова сметка, ***еглил
пари от банковата си сметка. Картата заедно с листче на което бил написан ПИН
кода на картата, св. А. държал в калъфче
за документи. В същото калъфче държал и карта с Булстат регистрация и лични документи.
Калъфчето държал в ракла в една от стаите на къщата му в която спяла неговата
майка. Един ден през м. юли св. А. видял в близост до дома си подс. М. и поради
това решил да провери дА. нещо не липсва от дома му, тъй като знаел, че М. влиза
по домовете на хората и краде. В стаята на майка си видял калъфчето в което
държал дебитната си карта, че същото е върху раклата и от него липсват
банковата карта, листчето с пин кода и картата с Булстат регистрацията.
Установил също, че от мобилния му телефон който също държал в стаята на майка
си, липсва сим картата. Веднага отишъл при съседка с която се обадили по
телефон в банката за да блокират картата. Няколко дни по късно св. А. отишъл в
банката от където му съобщили, че с дебитната карта са изтеглени всичките му
пари от сметката които били 1 440 лв. След това А. съобщил в полицията за
открадната му карта.
От
показанията на св. Ю. Р. М.се установява, че имала син който бил приятел с
подс. М., че последния една вечер през лятото на 2020 г. бил в дома и, когато
дошла нейната дъщеря С. Ю. Р. със съпруга си – подс. С., че подс. М. помолил
последните да го откарат до с. Н. Козлево за да тегли пари от банкомат, че тя
попитала подс. М. от къде има банкова карта, на което той не отговорил, че св.
Юлиева и подс. С. откарА. подс. М. до с. Н. Козлево, като с тях тръгнал и синът
и св. Р. М., че по късно – на другия ден от дъщеря си научила, че в с. Н.
Козлево подс. М. теглил пари от банкомат.
От
показанията на св. Р. Ю. М.се установява, че през лятото на 2020 г. в дома му
бил подс. М., който казал, че намерил банкова карта, че те двамата заедно с
подс. С. и св. Р. отишли в с. Н. Козлево, че четиримата отишли до банкомат и той
– св. М. и подс. С. взели картата от подс. М., че тогава М. видял на картата
името „А.“ и попитал М. от къде има картата, на което М. отговорил, че е
откраднал картата от пострадА.я А., че направили справка за нА.чността на пари
в нея, че установили, че в картата имало 1 600 лв., но в банкомата нямало
пари, че поради тази причина отишли до друг банкомат в същото село до който
отишли подс. М. и подс. С.. С. на два пъти изтеглили пари и ги дал на подс. М.,
че последния му дал 340 лв., че подс. С.
знаел, че картата с която тегли парите е крадена.
От
показанията на св. С. Ю. Р. се установява, че тя и съпругът и – подс. С.
живеели през 2020 г. в с. Чернево обл. Варна, че през лятото на 2020 г. тя със
съпруга си отишли в дома на нейната майка – св. Ю. М., че там подс. М. ги
помолил да го откарат до с. Н. Козлево, че в това село с автомобила на подс. С.
отишли тя – св. Р., подс. С., подс. М. и св. Р. М., че отишли до банкомат подс.
М. да провери какви пари имало в някаква карта, че в картата имало пари, но
банкомата не работел, че отишли до друг банкомат, като през това време подс. М.
обяснил, че е откраднал картата, че от този банкомат двамата подсъдими
изтеглили пари с картата на М., че по късно отново ходили до същия банкомат да
теглят пари, че подс. М. дал картата на подс. С., а той заедно със св. Р.
слезли от автомобила, отишли до банкомата и С. изтеглил пари.
От
показанията на св. М. И. М.се установява, че същия е работел през 2020 г. в
РПУ-МВР Каолиново, че на 09.07.2020 г. св. А.
А.А. съобщил, че му липсва карта за банкомат, заедно с листче на което
бил написан пин кода на картата, както и карта с булстат номер, че А. ходил до
банката от където му съобщили, че с картата са изтеглени 1 440 лв. от
сметката му, че пред него подс. М. признал, че е откраднал банковата карта на А.,
както и с кои лица е ходил да тегли парите и какво са направили с парите, че
след това говорил със св. Р. М., С. М.а и подс. С., които пред него разказА.
това което разказал и подс. М. относно кражбата на картата и тегленето на
парите от банкомата.
При горната фактическа обстановка
съда приема, че от обективна и субективна страна подс. С. и М. са осъществили
състава на престъплението по чл. 249 ал. 1 от НК. От обективна страна – подс. М.
след като отнел дебитната карта на пострадА.я А. и листче с ПИН кода на същата,
заедно с подс. С. на 02.07.2020 г. в 19. 37 ч. изтеглили 400 лв. и в 19. 38 ч.
изтеглили още 400 лв. На 03.07.2020 г. от същия АТМ със същата карта подс. М.
накарал подс. С. да изтегли още пари, като му дал картата и листчето с пин кода
и в 02. 08 ч. подс. С. изтеглил 400 лв.,
а в 02.10 ч. още 240 лв., като деянието е извършено без
съгласието на титуляра на дебитната карта и не представлява по тежко
престъпление.
От субективна страна – деянието е извършено при пряк умисъл. НА.це е била
в съзнанието на подс. С. и М. ясна представа, че използват чужд платежен
документ – дебитната карта на св. А. А.А., без негово съгласие и чрез АТМ
/банкомат/ са изтеглили сумата от 1 440 лв. Т. е. двамата подсъдими са съзнавА.
обществено опасния характер на това което вършат. ПредвиждА. са настъпването на
обществено опасните последици – че използват чужда дебитна карта без съгласието
на титуляря и по този начин ще изтеглят пари от сметката на пострадА.я, т. е.
искА. настъпването на тези последици.
По отношение квА.фикацията по
чл. 20 ал. 2 от НК. Подс. М. е отнел картата на А. и е съобщил това на подс. С..
Последния знаейки, че картата е чужда, не е собственост на подс. М., се е
съгласил с искането на М. да тегли пари с тази карта. За целта подс. М. му е
дал картата с пин кода и той – подс. С. на четири пъти е изтеглил с картата
обща сума от 1 440 лв. Следователно и двамата подсъдими са осъществили
деянието в съучастие като съизвършители.
По отношение квА.фикацията по
чл. 26 ал. 1 от НК. Деянието по чл. 249 ал. 1 от НК двамата подсъдими са
извършили на 02.07.2020 г. чрез две тегления на пари от АТМ в с. Н. Козлево и
още две тегления на 03.07.2020 г. от същия АТМ. Всяко едно от деянията
осъществява състава на престъплението по чл. 249 ал. 1 от НК, всичките 4 деяния
са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при това всяко от последващите деяния се явява както
от обективна, така и от субективна страна продължение на предшестващите. Поради
това съда прие, че това деяние подс. М. и С. са осъществили при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал. 1 от НК.
Изпълнителното
деяние се изразява в теглене на парични средства чрез АТМ /банкомат/ като е
използвана дебитната карта на А. А.А., без негово съгласие, като деянието не
съставлява по тежко престъпление.
Причините за извършване на
престъплението са несъобразяването на подсъдимия с установения законов ред и
стремеж да лично облагодетелстване.
По
отношение наказанието на подс. М.. Съда приема, че конкретното деяние е с
завишена степен на обществена опасност, тъй като в последните години този род
престъпни деяния зачестяват. От друга – съда приема, че обществената опасност
на подс. М. също е завишена с оглед лошите характеристични данни изводими от
минА.те му осъждания и други
противообществени прояви. Като
отегчаващи вината обстоятелства съда приема предходните му осъждания,
лошите характеристични данни и обстоятелството, че същия има водеща роля при
осъществяване на деянието. Като смекчаващи вината обстоятелства съда приема
направеното на досъдебното производство самопризнание на подсъдимия за това
деяние, изразеното съжаление и ниската му възраст – същия е на 19 г. когато
извършва деянието. Тук съда не приема доводите на защитата на подс. М., че са нА.це многобройни
смекчаващи вината обстоятелства по отношение на подс. М.. Като такива защитника
сочи – пълните самопризнания на подс. М. на досъдебното производство и съдействието
за разкриване на обективната истина, изразеното съжаление за извършеното,
ниската му възраст и тежкото му семейно и имотно състояние. Безспорно, тези
факти са нА.це, но съда не приема, че подс. М. е с тежко имотно и семейно
положение. Същия е пълнолетен и работи. Съда приема, че останА.те смекчаващи
вината обстоятелства не са многобройни. Още повече, че за определяне на
наказанието при условията на чл. 55 от НК освен нА.чие на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства е необходимо най-лекото предвидено наказание да
се явява несъразмерно тежко. В случая разпоредбата на чл. 249 ал. 1 от НК
предвижда минимално наказание от 2 г. лишаване от свобода. С оглед
обстоятелството, че подс. М. е осъждан многократно, изтърпявал е и ефективно
наказание лишаване от свобода, което е изтърпял на 15.04.2020 г. и само три
месеца след това подсъдимия върши настоящото деяние. Поради това съда приема,
че наказанието 2 г. лишаване от свобода не се явява несъразмерно тежко. При тези смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства
и обществена опасност на деянието и дееца, съда намира, че постигане целите на
наказанието визирани в чл. 36 ал. 1 от НК, следва на подс. М. да се наложи
наказание между минималния и средния предвиден размер на наказанието. На това
основание съда приема, че следва на подс. М. да се определи наказание лишаване
от свобода в размер на 5 г. и 6 м.
Предвид факта, че производството по делото е протекло по реда на чл. 373 ал. 2
от НПК, то на осн. чл. 58а от НК така определеното наказание следва да се намА.
с една трета. Поради това съда наложи на подс. М. *** в размер на 3 г. и 6 м. С
оглед обстоятелството, че подс. М. ***, което е изтърпял ефективно на
15.04.2020 г. и не са изминА. 5 години от изтърпяване на това наказание, то на
осн. чл. 57 ал. 1 т. 2 б. „б“ от ЗИНЗС съда определи първоначален строг режим
на изтърпяване. По отношение второто кумулативно предвидено наказание – глоба.
Съда приема, че по делото не са нА.це доказателства за финансовото и имотно
състояние на подс. М.. С оглед на това, а и предвид степента на обществена
опасност на М. и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства съда намира,
че размера на глобата следва да бъде определена в размер равняващ се на щетата
причинена на пострадА.я от това престъпление. Поради това съда наложи на подс. М.
и наказание глоба в размер на 1 440 лв.
По
отношение наказанието на подс. С.. Съда приема, че деянието е с завишена степен
на обществена опасност, тъй като в последните години този род престъпни деяния
зачестяват. От друга – съда приема, че обществената опасност на подс. С. не е
висока, тъй като същия не е осъждан и няма данни за други противообществени
прояви. Като смекчаващи вината
обстоятелства съда приема чистото съдебно минало на подс. С., направеното от
него самопризнание на досъдебното производство и изразеното съжаление. Тук съда
не приема нА.чие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства както твърди
защитата на подс. С.. Не са нА.це други такива, от една страна. От друга – съда
не приема и довода, че този подсъдим не се е възползвал от изтеглените пари и
това следва да се третира като смекчаващо вината обстоятелство. Съда приема, че
не са нА.це отегчаващи вината обстоятелства. При тези
смекчаващи вината обстоятелства и обществена опасност на деянието и дееца, съда
намира, че постигане целите на наказанието визирани в чл. 36 ал. 1 от НК,
следва на подс. С. да се наложи наказание в минимално предвидения размер на
наказанието. На това основание съда приема, че следва на подс. С. да се
определи наказание лишаване от свобода в
размер на 2 години. Предвид факта, че производството по делото е протекло по
реда на чл. 373 ал. 2 от НПК, то на осн. чл. 58а от НК така определеното
наказание следва да се намА. с една трета. Поради това съда наложи на подс. С.
наказание лишаване от свобода в размер на 1 г. и 4 м. С оглед обстоятелството,
че подс. С. не е осъждан, съда приема, че за поправянето му не се налага това
наказание да се търпи ефективно, поради което и на осн. чл. 66 ал. 1 от НК
отложи изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок от 3 години. По отношение второто кумулативно
предвидено наказание – глоба. Съда с оглед нА.чието само на смекчаващи вината
обстоятелства и степента на обществена опасност на С. прие, че справедливо и
изпълняващо целите на наказанието ще бъде размера на глобата да бъде определена
в половината от размера на причинената щета с деянието. Поради това съда наложи
на подс. С. и наказание глоба в размер на 700 лв.
По
отношение предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск за
причинени имуществени вреди на А. А.А.. По делото пострадА.я е предявил и съда
е приел за съвместно
разглеждане граждански иск срещу подс. М. и С. за причинени имуществени вреди
от двете деяния в размер на 1 440 лв.
Имуществените вреди съда присъжда до размера на причинените от деянието щети на
пострадА.я. По делото безспорно е установено, че с деянието са отнети от пострадА.я
1 440 лв. Доколкото
деянието, за което двамата
подсъдими са осъдени, е
осъществено в съучастие помежду им като съизвършители то и на осн. чл. 53 от ЗЗД,
отговорността за увреждането следва да бъде понесена от двамата солидарно. Поради това съда осъди двамата подсъдими да
заплатят солидарно на пострадА.я А. А.А. сумата от 1 440 лв. за
причинените му с деянието имуществени вреди.
На осн.
чл. 189 от НПК съда осъди подс. Р.Й.М. да заплати д. т. върху уважения
граждански иск в размер на 28. 80 лв., а на ОД МВР Шумен сумата от 254. 64 лв.
разноски по досъдебното производство.
На осн.
чл. 189 от НПК съда осъди подс. С.А.С. да заплати д. т. върху уважения
граждански иск в размер на 28. 80 лв., а на ОД МВР Шумен сумата от 254. 64 лв.
разноски по досъдебното производство.
Веществените доказателства по делото: - 1бр. СИМ карта запечатана в хартиен плик – лист №21, том І; 1бр. CD диск запечатан в хартиен плик –лист №24, том І; -1бр. CD
диск запечатан в хартиен плик –лист №138, том ІІ съда постанови да се пазят до влизане в сила
на присъдата, след което да се унищожат.
В този смисъл съда постанови
присъдата си.
Съдия: