Р
Е Ш Е Н
И Е
гр.София, 16.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
Членове: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ
ЕКАТЕРИНА СТОЕВА
разгледа докладваното от съдия Стоева ч.гр.д. № 7907/2020
г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Подадена е жалба от длъжника Г.Ф. против постановление
от 04.03.2020 г. на ЧСИ М.К., с район на действие СГС, по изп. д. № 20207880400138,
с което е оставено без уважение възражение жалбоподателя за намаляване на възложените му
разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя.
Жалбоподателят счита адвокатското
възнаграждение на взискателя от 800лв. за прекомерно предвид липсата на
фактическа и правна сложност на изпълнително производство и извършените от
процесуалния представител на взискателя изпълнителни действия, изразяващи се
единствено в подаване на молба за образуване на делото пред съдебния
изпълнител. Твърди, че задължението било изпълнено в срока за доброволно
изпълнение, а отделно от това в качеството му на публичен орган с общодостъпни
данни за имуществото действия по принудително изпълнение не са били необходими.
Моли съда да намали адвокатския хонорар до сумата от 200лв. за образуване на
изпълнителното дело, както и да редуцира размера на дължимите такси по т.26 от
ТТРЗЧСИ.
Взискателят В.Р.Н.изразява становище за
неоснователност на жалбата.
В мотивите ЧСИ навежда на допустимост на жалбата, но
неоснователна по изложени съображения.
Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по
делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител
/чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Производството по изп.д. № 20207880400138 на на ЧСИ М.К.,
с район на действие СГС, е образувано по молба от 19.02.2020г. на В.Р.Н.въз
основа изпълнителен лист от 12.02.2020г., издаден въз основа влязло в сила
съдебно решение по гр.д.№ 3267/2018г. по описа на СРС, 73 състав, с което Г.Ф. е
осъден да заплати на В.Н.сумата от 11496.83лв.-лихви за забава за обезщетение
по чл.288, ал.7 КЗ /отм./ и сумата 1318.24лв.-разноски по делото. Молбата е
подадена чрез пълномощника адв. Л.Д.-САК с приложен договор за правна защита и
съдействие от 18.02.2020г., видно от който за защита в изпълнителното
производство е уговорено и платено в деня на сключването му възнаграждение от 800лв.
На 19.02.2020г. ЧСИ изпратил до длъжника покана за
доброволно изпълнение, връчена на същата дата. На следващия ден 20.02.2020г.
подал възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на
взискателя с искане за неговото намаляване, което не е било уважено и
постановлението за това предмет на обжалване понастоящем. С платежно нареждане
от 12.03.2020г. длъжникът наредил от банковата си сметка в посочената банка
сумата от 12 815.07лв. покриваща задълженията по изпълнителния лист.
Съгласно чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в
редакцията към 2019г./ за процесуално представителство, защита и съдействие на
страната по изпълнително дело възнаграждението е 200лв. за образуване на
изпълнително дело и 1/2 част от съответните размери посочени в чл.7, ал.2, т.1
за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, когато вземанията
са над 1000лв. В случая взискателят е подал молба за образуване на изпълнително
производство чрез упълномощен адвокат, поради което му се следват разноски за
адвокатско възнаграждение в минимално установения размер от 200лв. съгласно
чл.10, ал.1, т.1 от Наредбата.
В молбата за образуване на изпълнителното дело като
способ е посочен запор върху банкови сметки на длъжника, който не е бил
приложен. Липсват данни взискателят да е поискал, съответно да е бил предприет
друг способ за изпълнение. Длъжникът заплатил доброволно дължимите суми, макар
и след срока за доброволно изпълнение.
От тези обстоятелства е видно, че задълженията по изпълнителния лист не са били събрани
принудително. Съгласно чл.79, ал.1, т.3 ГПК длъжникът не дължи заплащането на
разноски на взискателя за изпълнителни способи, които не са били приложени. Без
значение е обстоятелството, че плащането е извършено след изтичане на срока по
чл.428, ал.1 ГПК за доброволно изпълнение, доколкото релевантно за право на
разноски за възнаграждение по чл.10, ал.1, т.2 от наредбата е погасяването на
задължението като последица от осъществени изпълнителни способи. Следователно
полза на взискателя, освен разноски за адвокатско възнаграждение от 200лв. за
образуване на изпълнителното дело, не се
следва такова по чл.10, ал.1, т.2 от наредбата.
Жалбата в частта, касаеща начислената такса по т.26
ТТРЗЧСИ, посочена в поканата за доброволно изпълнение, също е основателна.
Видно от поканата тази такса е определена на 1292.29лв. въз основа сбора от
вземането по изпълнителния лист /в размер на 12 815.07лв./ и разноски на
взискателя за платено адвокатско възнаграждение от 800лв. База за определяне и
начисление на пропорционалната такса по т.26 от тарифата е паричното вземане по
изпълнителния лист, но не и разноските по изпълнението или други разноски в
полза на ЧСИ. При съобразяване материалния интерес от 12 815.07лв.
дължимата пропорционална такса възлиза на сумата 1086.68лв. с ДДС.
При горното обжалваното постановление на съдебния
изпълнител следва да се отмени, като адвокатското възнаграждение на взискателя
се намали до сумата 200лв., а пропорционалната такса до сумата 1086.68лв. с
ДДС.
Независимо от изхода на делото в полза на страните не
следва да се присъждат разноски, тъй като предмет на съдебна проверка по реда
на обжалването са действия на съдебния изпълнител. Последният не е страна в
съдебното производство по обжалване на действията му, поради което общият ред
за присъждане на разноски предвиден в чл. 78 ГПК е неприложим.
Водим от горното Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от 04.03.2020г. на ЧСИ
М.К., с район на действие СГС, по изп. д. № 20207880400138, с което е оставено
без уважение възражение длъжника Г.Ф. *** за намаляване на разноски за
адвокатско възнаграждение на взискателя и за таксата към съдебния изпълнител,
вместо което постановява:
НАМАЛЯВА разноските на взискателя В. Р. Н.,
ЕГН **********, за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по
изп.д.№ 20207880400138 по описа на ЧСИ М.К., до сумата от 200лв., както и определената
пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ до сумата 1086.68лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.