Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 95/17.06.2019г.
гр.Търговище
в името на народа
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД първи състав
На десети юни
2019 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР
ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
Секретар:Жоржета Христова
като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№148 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 от ГПК.
Производството
по в.гр.д.№148/2019г. по описа на Окръжен съд-Търговище е образувано по
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на „А.....“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***,представлявано от Т.Я.К., чрез процесуален
представител-юрисконсулт Д.В.А., ЕГН ********** /ПРЕОБРАЗУВАНО в ЕООД с
управители Н.Й.С.и И.Ц.К./ ПРОТИВ РЕШЕНИЕ № 153/11.03.2019 г. на ТРС,
постановено по гр. дело № 1235/18 год., с което са били отхвърлени предявените
от „А.....” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Росен Антов и Тервел Кънчев, действащи чрез юрисконсулт Нина
Стоянова, против Ш.Х.А., ЕГН ********** ***, установителни искове за
съществуване на вземания по Договор за паричен заем № 2778746/29.03.2017г.,
сключен между ответницата и „И....“ АД, което задължение е цедирано на
настоящия ищец, за сумата от 483,27 лв. главница, ведно със законната лихва от
17.04.2018г., договорна лихва за периода 06.04.2017 год. – 05.10.2017 год. в
размер на 51,81 лв., неустойка за неизпълнение в размер на 302,03 лв., за което
съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 343/18.04.2018г.,
постановена по ч.гр.д.№ 600/2018г. по описа на РСТ като неоснователни, на осн.
чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.
С доводи за незаконосъобразност на постановеното решение, моли съда да го
отмените като такова и да прогласи същото за неправил-но, като вместо това
постанови ново Решение, с което да признае за установено, че Ш.Х.А. дължи на
"А....." ЕООД сумите, претендирани с исковата молба, както и да го
осъдите да заплати на довереното ми дружество разноските по първоинстанционното
и заповедното производство в пълен размер, както и последващите разноски по
настоящото дело.
В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител.
По реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата, действаща
чрез особен представител-адв.М.А. от ТАК.
В съдебно заседание не се явява, представила е писмени бележки, с които моли
съда да потвърди постановеното решение.
След проверка по реда на чл. 269-273 от ГПК, въззивният съдът констатира
следното:
Въззивната жалба е допустима и частично основателна.
Предявените искове на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с
чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл.
99 от ЗЗД са обосновани с обстоятелството, че с Договор за цесия от
30.01.2017г. ( Приложение № 1 от
01.02.2018г.) кредиторът „И....” АД цедирал на ищеца вземането си по Договор за
паричен заем № 2778746 от 29.03.2017г., сключен с ответницата Ш.Х.А., ЕГН **********
***, като последната не изпълнила задълженията си по договора за заплащане на
дължимите месечни вноски, а именно за сумата от 483.27 лв. главница, ведно със
законната лихва от 17.04.2018г., договорна лихва за периода 06.04.2017 год. –
05.10.2017 год. в размер на 51.81 лв. и неустойка за неизпълнение в размер на
302.03 лв., за което съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
343/18.04.2018г., постановена по ч.гр.д.№ 600/2018г. по описа на РСТ.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в
писмен отговор от назначения от съда особен процесуален представител на
ответника адв. М.А.-ТАК, се изразява становище за неоснователност на исковете,
доколкото от доказателства по делото остава неясно как е формиран размера на
всяка от предявените претенции. В съдебно заседа-ние адв.А. поддържа
възраженията си, като оспорва и валид-ното съобщаване на цесията на длъжника.
След преценка на събраните по делото
доказателства, окръжният съд прие за установено следното:
Видно от представения по делото Договор за паричен
заем № 2778746 от 29.03.2017г., ищецът, чрез кредитен консултант и ответницата
са уговорили предоставяне на паричен заем в размер на 500лв. с размер на
седмичната погасителна вноска от 20,58лв., със срок от 27 седмици и последна
вноска на 05.10.2017г.; с фиксиран годишен лихвен процент от 40%, общ размер на
всички плащания в размер на 555,66лв.. и ГПР 48,52%-чл.2; в чл. 2,т.9 е
уговорено усвояване на сумата веднага след сключването на договора, като в чл.3
е уговорено погасяване на остатък от предходен заем в размер на 234,01лв., като
останалата част от заемната сума в размер се изплаща на заемателя и договорът
има силата на разписка.В чл. 4 е уговорено, че заемателят се задължава в срок
от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави едно от
следните обезпечения:1-две физически лица-поръчители, всеки от които да
отговаря на редица изисквания-да има сключен безсрочен трудов договор с нетен
осигурителен доход от 1000лв.;да не е заемател или поръчител по друг договор
със заемодателя, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма
задължения към други банкови и финансови институции или кредитната му история в
ЦКР към БНБ да е със статус не по-лош от 401-„редовен” за една година назад;
или 2-банкова гаранция, като съобразно чл. 3,ал.2 от договора при неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения срок, заемателят
дължи на заемодателя неустойка в размер на 319,95лв Представени са и договорът
за прехвърляне на вземанията между заемодателя и настоящия ищец от 30.01.2017г.,
както и приложение №1/01.02.2018г., в което е посочено и вземането по процесния
договор. Приложено към исковата молба е и уведомление до длъжника-ответник за
извършената цесия. От заключението по назначената от съда СИЕ е видно, че
ответницата е извършвала плащания в общ
размер от 65,50лв., като остатъкът от задълженията й по пера е съответно
483,27лв. главница, договорна лихва в размер на 51,81лв. и неустойка в размер
на 302,03лв.
Първоинстанционният съд е приел, че „изискването
за форма по чл. 10,ал.1 от ЗПК е налице, тъй като същият е сключен в надлежна
писмена форма и на хартиен носител, но не са налице изискванията по чл.
11,ал.1,т.9-11 от ЗПК-липсва погасителен план към договора, съобр. чл. 5 от
същия (обстоятелство, констатирано и от вещото лице), като посочените суми в
чл. 2,т.1-8 и чл. 4,ал.2 не могат да се приемат като погасителен план,
който по см. на цитираните правни норми,
следва да се съдържа информация за съответните плащания и сроковете и условията
за извършването на тези плащания. Планът задължително следва да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи. В случая, кредиторът се е задоволил единствено с посочването
като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР на заема. Липсва
обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по
кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в
договора ГПР от 48.52%). В този смисъл следва да се посочи, че съобразно
разпоредите на ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, т.е., в посочената величина като глобален израз на всичко
дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор
за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен
процент по заема – 40%, (който е фиксиран), но не се изяснява как тези
стойности се съотнасят към ГПР по договора. От представените по делото
доказателства не може да се установи, че е изпълнено задължението на
кредитодателя да информира кредитополучателя каква част от определената месечна
погасителна вноска представлява главница, каква - лихва и каква –други разходи
или такси. Дори и да се приеме, че за кредитополучателя е изначално ясно какъв
е процентът на оскъпяване на кредита, това не освобождава кредитодателя от
задължението, вменено му с императивна правна норма от ЗПК, да информира
кредитополучателя за условията за заплащане на месечната погасителна вноска и
за това каква част от главницата ще бъде платена с всяка месечна вноска и каква
част представлява т.нар. "оскъпяване" на кредита. Поради изложеното,
съдът приема, че кредиторът не е спазил изискванията на чл.11 ал.1 т.9,10 и 11
от ЗПК, обуславящо недействителност на договора изцяло, на осн. чл. 22 от ЗПК.“
При тези
изводи за недействителност на процесния договор съдът е приел, че същият не е
породил права и задължения за страните по него, респективно права в полза на
цесионера не са възникнали, обстоятелство изключващо ангажирането на
договорната отговорност на ответницата и обуславящо отхвърлянето на предявените
установителни искове за съществуването на вземания по процесния договор.
Настоящият състав на съда намира следното: процесният
договор отговоря на изискванията на ЗПК за действителност, съобразно
изискванията на чл. 22 от ЗПК. Посочен е общият размер на кредита съгласно чл.
11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, лихвеният процент на кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т.
8 от ЗПК определен на годишна основа съгласно § 1, т. 4 от ДР към ЗПК, годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит съгласно чл. 11, ал.
1, т. 9 от ЗПК, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и останалите изискуеми от
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 20 ЗПК реквизити. В случая е налице
погасителен план. Той е посочен в договора, с точни дати за погасяване и с
фиксирана точна сума. За да е действителен договорът, за който няма променяща
се лихва, а тя е договорена точно, не е необходи-мо погасителният план да съдържа разбивка на
това вноската каква части от лихвата и главницата погасява. Чл. 11, т. 11
посочва, че дого-ворът трябва да съдържа „ информация
за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски….“. Това е изискването на закона, а второто предложение касае случаи при
вноски, дължими при различни лихвени проценти, какъвто не е настоящият случай.
Първоинстанционният съд е приел така също, че по
договора липсва изобщо яснота за това как е формирана стойността на неустойката
по чл. 4,ал.2 от договора, като съдът приема, че и при изначално валиден
договор, тази клауза би била нищожна, като противоречаща на добрите нрави по
см. на чл. 26,ал.1,пр.трето от ЗЗД, доколкото чрез нея се вменява на длъжника
отговорността за това, че кредиторът не е изпълнил задълженията си по чл.16 от ЗПК.
Въззивният съд в тази
част счита, че решението на РС Търговище е правилно. Според
нормата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Съгласно т. 3 от ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, неустойката следва да се приеме за нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, когато единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Уговорената компенсаторна неустойка е нищожна, като противоречаща на
добрите нрави. В конкретния случай естеството на уговореното задължение по чл.
4 е непарично. Същото не е главно, а акцесорно и спомагателно, т. е. такова,
което цели да обезпечи изпълнението на главното задължение - да се върне
заемната сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва. Неизпълнението на
главното задължение е същественото по договора, докато неизпълнението
задължението по чл. 4 не може да се определи като такова, с оглед интереса на
заемодателя. Ако за заемодателя беше важно и съществено в негова полза да бъде
учредено поръчителство, той би го поставил като условие за сключването на
договора. След като целта на посочената неустойка е само да санкционира
неизправната страна, то чрез нея заемодателят цели при неизпълнението да
извлече допълнителна парична облага, която не му се следва. С това клаузата
противоречи на добрите нрави, тъй като цели неоснователно да обогати
заемодателя. Освен изложеното, съдът намира, че посочените от заявителя клаузи
в договора за потребителски кредит за начисляване на неустойка и такси имат за
цел да бъдат преодолени ограниченията, които императивната разпоредба на чл.
33, ал. 1 ЗПК поставя пред кредиторите. Заобикаляйки по този начин императивните
ограничения на закона, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, тази клауза се явява
нищожна.
Първоинстанционният
съд е приел, че “дори договорът да беше действителен, то вземането по него е
цедирано на настоящия ищец, като във връзка с уведомяването за цесията, съдът
приема следното: Няма пречка това уведомление да бъде предоставено на ответника
и ведно с преписа от исковата молба, като съдът следва да го вземе предвид като
обстоятелство, настъпило в хода на процеса, на осн. чл. 235,ал.3 от ГПК. Самото
съобщаване на цесията, обаче, следва да е извършено на длъжника, което
изискване в случая не е налице, доколкото длъжникът-ответник в настоящото
производство е представляван от назначен от съда особен процесуален
представител, който по арг. от разпоредбата на чл. 26,ал.1 и чл.47,ал.6 от ГПК
няма качеството на страна, още по-малко има такова качество в
материалноправното заемно отношение, не е и упълномощен от ответника, поради
което следва да се приеме, че дори и в хода на производството,
ответникът-длъжник не е уведомен за извършената цесия, като само на това
основание предявените искове, дори и при валиден заемен договор, биха били неоснователни поради липса на
изискуемост на задълженията по договора( в т.см. решение № 74/27.07.2017 г. по
в.т.д. № 154/2017 г. по описа на БАС, недопуснато до касационно обжалване с
определение № 567/18.09.2018г. по т.д. № 3153/2017 г. на ВКС, II т.о.).“
Настоящият
състав на съда намира, че „ връчването
на исковата молба на особения представител на ответника по чл.47, ал.6 от ГПК
не е надлежно уведомяване на длъжника, тъй като особеният представител няма
връзка с представлявания и е в невъзможност да доведе посоченото обстоятелство
до неговото знание, но нередовното съобщаване на цесията от страна на стария
кредитор по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД не освобождава длъжника от отговорност и
възражението е противопос-тавимо на новия кредитор, само ако същият вече е
платил на цедента, която предпоставка в случая не е налице.“
Наред с
посоченото в Р.№198 от 18.01.2019 г., постановено по т.д. №193/18 г., т.к.,
първо отделение на ВКС са приели, че „На осн. чл.47, ал.6 ГПК при изпълнение на
предпоставките по чл.47, ал.1-5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на
последния се назначава особен представител. Връчването на всички книжа по делото
на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този
момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.“
Предвид
горното, обжалваното решение на районния съд в частта му, с която предявените
искове по чл.422 от ГПК за сумите 483.27 лв.-главница и мораторна лихва в размер на 51.81 е
неправилно и следва да бъде отменено, като се постанови друго решение по
същество, с което посочените претенции да бъдат уважени, ведно с дължимите по
съразмерност разноски за заповедното производство в размер на 45 лв. и за
исковото производство разноски в общ размер на 343 лв. В останалата му
обжалвана част решението е постановено в съответствие със закона и на осн.
чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение
№ 153/11.03.2019 г. на ТРС, постановено по гр. дело № 1235/18 год., В ЧАСТТА, в която са били отхвърлени
предявените от „А.....” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Р. А. и Т. К., действащи чрез юрисконсулт Нина Стоянова,
против Ш.Х.А., ЕГН ********** ***, установителни искове за съществуване на
вземания по Договор за паричен заем № 2778746/29.03.2017г., сключен между
ответницата и „И....“ АД, което задължение е цедирано на настоящия ищец, за
сумата от 483,27 лв. главница, ведно със законната лихва от 17.04.2018г.,
договорна лихва за периода 06.04.2017 год. – 05.10.2017 год. в размер на 51,81
лв., за което съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
343/18.04.2018г., постановена по ч.гр.д.№ 600/2018г. по описа на РСТ като неоснователни,
на осн.чл.271, ал.1 от ГПК, като
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването
на взземания на ищеца „А.....” ООД, ЕИК ********* против Ш.Х.А., ЕГН **********
***, за сумата 483,27 лв. главница, ведно със законната лихва от 17.04.2018г.,
договорна лихва за периода 06.04.2017 год. – 05.10.2017 год. в размер на 51,81
лв., представляващи неизпълнено задължение по Договор за паричен заем №
2778746/29.03.2017г., сключен между ответницата и „И....“ АД, което задължение
е цедирано на настоящия ищец, за което съдът е издал заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК № 343/18.04.2018г., постановена по ч.гр.д.№ 600/2018г. по описа
на РСТ, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1
от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решението
в останалата му обжалвана отхвърлителна част, на осн. чл.271, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ш.Х.А.,
ЕГН ********** *** да заплати на ищеца „А.....” ООД, ЕИК ********* направените
в заповедното производство разноски в общ размер на 45 лв. и направените в
исковото производство разноски в общ размер на 343 лв., определени съразмерно
на уважената част от претенцията.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.