Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
22.08.2018 г., гр.Плевен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският районен съд, единадесети наказателен състав в публично
съдебно заседание на двадесети август през две хиляди и осмнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА НАЧЕВА
При секретаря Тинка
Гюрецова и в присъствието на прокурора .......... като разгледа докладваното от
съдия Начева АНД № 1534 по описа на същия съд за
Постъпила е жалба от М.Г. ***, ЕГН **********,
против НП № 17-0938-004152 от 22.08.2017 г. на Началник група О.н.М. ***, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДП и на основание чл. 179 ал. 2, пр. 1 от ЗДП е
наложено административно наказание: глоба в размер на 200 лв.
Твърди
се, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради което се моли
неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не ангажира становище относно
незаконосъобразността на атакуваното НП.
Ответникът по жалбата –
Началник група О.н.М. ***, редовно
призован, не изпраща представител и не ангажира становище по съществото на
жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата
доводи, събраните по делото доказателства и Закона, констатира следното:
ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В
ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЕ
ЯВЯВА НЕОСНОВАТЕЛНА.
В АУАН бл. № 151851/10.08.2017
г., е посочено, че жалбоподателят
М.Г.Г. управлявал на 10.08.2017 г. в гр.** МПС лек автомобил „Пежо
Горното установили длъжностните лица при Сектор „ПП“ - КАТ към О.н.М. –
актосъставителят Ц.В.В. и свидетеля В.К.Л. като за установеното в съставения
АУАН нарушение св. Ц.В. вменил на М.Г.Г.
нарушение на чл.20 ал. 2 от ЗДП.
Въз основа на съставения АУАН Началник група О.н.М. *** издал оспореното НП.
Горната фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите Ц.В.В. и В.К.Л., АУАН № 151851/10.08.2017
г. на л. 7, протокол за ПТП № 1625863/10.08.2017
г. на л. 10, справка за нарушител/водач от л. 13 и л.14 от делото.
Всеки правоспособен
водач има задължение да се движи по
начин, съобразен с конкретните
пътни условия, като е длъжен да спазва
предписанието на чл. 20, ал. 2 ЗДП, като
управлява автомобила с такава скорост, която да бъде съобразена с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие; водачът е длъжен да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Съгласно
задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н.
д. № 10/84 г., ОСНК, водачът на МПС е длъжен да съобрази скоростта на движението
не само с примерно посочените от чл. 20, ал. 2 ЗДП фактори, но и с всички други
затруднения и препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и
ситуации, знаците, маркировката, психофизиологическото състояние на водача и
всички други отрицателно действащи фактори, като намаляването на скоростта е в
зависимост от степента на опасността - колкото опасността е по-голяма, толкова
скоростта трябва да бъде по-малка, като при пътни условия и ситуации, когато
движението и с минимална скорост създава опасност за настъпване на
произшествие, водачът следва да спре. Следователно, разпоредбата на чл. 20, ал.
2 ЗДП съдържа примерно, а не
изчерпателно изброяване на факторите на
пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за
движението. Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от
отрицателното влияние на тези фактори. Колкото повече и по-неблагоприятни са те
в пътната обстановка, толкова по-малка трябва да бъде скоростта на движението в
сравнение с максимално предвидените такива по чл. 73 ППЗДП. Скоростта не се избира от водачите
произволно, а се обуславя от
конкретните пътни и атмосферни
условия.
В съдебната
практика съществува различие при установяване съдържанието на понятието
"съобразена скорост", като в отделни разпоредби на закона за
обозначаването й се използват понятията "намалена скорост",
"бавна скорост", "скорост, която дава възможност да се
спре", "безопасна скорост" и др., но при тълкуване на тези
разпоредби е видно, че не съществуват отделни видове намалени скорости със
съответния диапазон на тяхната величина. Скоростта се определя като
„съобразена”, като се вземат предвид факторите, посочени в двете хипотези на
чл. 20, ал. 2 ЗДП.
На М.Г. е
вменено допуснато нарушение на посочената в акта и наказателното постановление норма на
закона, като поради несъобразяване на скоростта му на движение не успява да
избегне или спре и удря спрелия в колона от автомобили лек автомобил „Рено 18“ с ДК № ** с водач
В. М. И. с ЕГН *********, като го удря в задната част, в следствие на удара лекият автомобил „Рено 18“, удря спрелия пред
него лек автомобил „Хюндай купе“ с ДК № *** с водач Г. К. С. с ЕГН **********. По делото е безспорно установено,
че водачът на претърпелия произшествие
автомобил М.Г. е бил наясно с факта,
че шофира в населено място, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие - все
обстоятелства, които е
трябвало да го мотивират да изпълни задълженията си за движение със
скорост, която да му гарантира спиране пред всяко предвидимо препятствие. Той е следвало да избере скорост съобразена с
конкретната ситуация на пътното платно, така че при необходимост реакцията на
водача да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие. В
настоящия случай водачът не е предотвратил произшествието, макар да е бил
наясно с натовареността на пътното платно и е следвало да предвиди спрелият в колона автомобил. Последното обстоятелство е ирелевантно за
отговорността му което навежда на извода, че избраната от Г. скорост е била
несъобразена с факторите, посочени в чл.20, ал.2 от ЗДП.
Съдът не откри спор по делото, че след
като е допуснал ПТП, Г. се е движил с несъобразена скорост, след като не е
успял да овладее управлявания от него автомобил и да избегне удара на спрелият в колона автомобил. Всяка скорост, която не позволява на водача да
намали скоростта и да спре пътното превозно средство, като по този начин е
станал причина за осъществяване на пътнотранспортно произшествие, е
несъобразена скорост.
Пътнотранспортно
произшествие по смисъла на § 6, т.30 от ДР на ЗДП е събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар
или други материални щети. В тази връзка и видно от съставения АУАН, са налице
нанесени материални щети по три автомобила.
Предвид
изложеното, скоростта на ж-ля Г. се явява „несъобразена”, тъй като е била
неподходяща за конкретните условия и за
другите обективно посочени в чл. 20 от ЗДП
неблагоприятни фактори, независимо от конкретния й размер, щом
движението със същата е довело до настъпване на ПТП с причиняване на материални щети.
Съгласно
ал.2 на чл.179 от ЗДП „Който
поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение
по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200
лв., ако деянието не съставлява престъпление.”.
Доколкото
разпоредбата на чл. 179 ал. 2 от ЗДП предвижда санкция в абсолютен размер, съдът намира, че
наложеното наказание глоба в размер на 200 лв. не подлежи на обсъждане по
отношение на изменението му.
Съществени
процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП, като съдът намери за
несериозни и голословни възраженията на ж-ля за несъответствие на санкционната
норма, посочена в НП, доколкото ясно се вижда, че тя е нормата на чл. 179, ал.2
пр.1, а не визираната от ж-ля в жалбата тази на чл.178 от ЗДП, поради което НП
следва да бъде потвърдено.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-0938-004152 от 22.08.2017 г. на Началник
група О.н.М. ***, с което на М.Г. ***,
ЕГН ********** за нарушение на чл.20, ал. 2 от ЗДП и на основание чл. 179, ал.2,
пр. 1 от ЗДП е наложено административно
наказание – глоба в размер на 200 /двеста/ лева като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред Административен съд – гр.Плевен в
14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: