Р Е Ш Е Н И
Е
Номер VІ-10 Година 2018, 21.12 град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро
Гражданско отделение, VІ-ти въззивен състав
На трети
декември, две хиляди и осемнадасета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар Таня Михова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията В.Камбурова
въззивно гражданско дело
номер 1621 по описа за 2018 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№6576 от 23.08.2018г.
подадена от „Адвансд
Куолити Сървисис“ ЕООД с ЕИК-*********, седалище и адрес на управление
общ.Несебър, к.к.Слънчев бряг-запад, кв.Чайка, комплекс „Мида“, представлявана
от А.К.У., в качеството му на етажен собственик на апартаменти № № 4, 9, 10,
12, 13, 14, 34, 36, 52 и 54 в комплекс „Мида“, ответник,
срещу Решение №146/08.08.2018 по гр.д.№118/2018 описа на НРС.
С
обжалваното решение ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца Етажна собственост /ЕС/ „Мида“, к.к.Слънчев бряг-запад, кв.Чайка, комплекс
„Мида“, регистрирана в Община Несебър с № 2012-ОС-Н173, представлявана от
управителя Мариела Велева Дончева, чрез пълномощника адв.П.А. от БАК, с посочен
съдебен адрес *** сумата от общо 9605,40евро, представляваща сбор от
незаплатени ежегодни такси за поддръжка и управление за всички изброени
апартаменти за календарните години 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г., съгласно
Решения по т.4 и т.5 от Протокол № 2/07.08.2013г. от проведено Общо събрание на
ЕС „Мида“, както следва: за 2014г. годишна такса общо от 2401,35евро за всички
десет апартамента, платима в срок до 15.08.2014г. както следва: за ап.№ 4 –
216,70евро; за ап.№ 9 – 259,30евро; за ап.№10 – 260,00евро; за ап.№ 12 -
240,35евро; за ап.№ 13 – 283,10евро; за ап.№ 14 - 283,10евро; за ап.№ 34 –
202,35евро; за ап.№ 36 – 227,05евро; за ап.№ 52 – 202,35евро и за ап.№ 54 –
227,05евро; за 2015г. годишно такса общо от 2401,35евро за всички десет
апартамента, платима в срок до 15.08.2015г. както следва: за ап.№ 4 –
216,70евро; за ап.№ 9 – 259,30евро; за ап.№10 – 260,00евро; за ап.№ 12 -
240,35евро; за ап.№ 13 – 283,10евро; за ап.№ 14 - 283,10евро; за ап.№ 34 –
202,35евро; за ап.№ 36 – 227,05евро; за ап.№ 52 – 202,35евро и за ап.№ 54 –
227,05евро; за 2016г. годишна такса общо от 2401,35евро за всички десет
апартамента, платима в срок до 15.08.2016г. както следва: за ап.№ 4 –
216,70евро; за ап.№ 9 – 259,30евро; за ап.№10 – 260,00евро; за ап.№ 12 -
240,35евро; за ап.№ 13 – 283,10евро; за ап.№ 14 - 283,10евро; за ап.№ 34 –
202,35евро; за ап.№ 36 – 227,05евро; за ап.№ 52 – 202,35евро и за ап.№ 54 –
227,05евро; за 2017г. годишна такса общо от 2401,35евро за всички десет
апартамента, платима в срок до 15.08.2017г. както следва: за ап.№ 4 –
216,70евро; за ап.№ 9 – 259,30евро; за ап.№10 – 260,00евро; за ап.№ 12 -
240,35евро; за ап.№ 13 – 283,10евро; за ап.№ 14 - 283,10евро; за ап.№ 34 –
202,35евро; за ап.№ 36 – 227,05евро; за ап.№ 52 – 202,35евро и за ап.№ 54 –
227,05евро, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба –
06.02.2018г. до окончателното изплащане.
С жалбата се иска отмяна на цялото
решение като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано и присъждане на разноски. Направено е
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. По
същество се излагат възражения във връзка със законосъобразното свикване и провеждане на ОС, оспорват се взетите
решения. Цитирана е противоречива съдебна практика.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивна жалба от
ЕС.
Страните не се явяват, редовно и
своевременно уведомени. Не изпращат представители в с.з.
Въззивникът представя писмено
становище.
Въззивната
жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК; подадена е от страна, което има
правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, следователно същата
е допустима.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното
решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе
пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като
съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.
Предявените искове са с правно основание чл.38, ал.1, чл.11, ал.1,т.5 ЗУЕС и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-етажната
собственост на собствениците на самостоятелни обекти, в к.к.Слънчев бряг-запад,
кв.Чайка, комплекс „Мида“, представлявана от управителя Мариела Велева Дончева,
е предявила иск за осъждане на ответното
дружество да заплати сумата от общо 9605,40 евро, представляваща сбор от неплатени ежегодни такси за подрръжка и управление на
всички изброени апартаменти-10 бр. за календарните години 2014,2015,2016 и 2017
г. Посочва, че годишното задължение за такса и поддръжка на всеки апартамент е
в общ размер на 2401,35 евро, разбити по самостоятелни обекти, както следва: за ап.№ 4 – 216,70евро; за ап.№ 9 – 259,30евро; за
ап.№10 – 260,00евро; за ап.№ 12 - 240,35евро; за ап.№ 13 – 283,10евро; за ап.№
14 - 283,10евро; за ап.№ 34 – 202,35евро; за ап.№ 36 – 227,05евро; за ап.№ 52 –
202,35евро и за ап.№ 54 – 227,05евро. Претендира
законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане. Сочи, че сроковете
за плащане са до 15 август за съответната година, определени с решение по т.5
от ОС на ЕС от 07.08.2013г. като на проведено ОС на ЕС на 03.08.2017г. е
одобрен отчет за приходите и разходите на ЕС като са отразени задълженията на
ответника.
В срока за отговор ответното
дружество оспорват исковете. Не оспорва, че е етажен собственик на посочените
10 бр. едностайни апартаменти в комплекс „Мида“. Излага подробни доводи, които по съществото си са по
оспорване законосъобразността на провеждане и взетите решение от ОС на ЕС на
07.08.2013г. на 03.08.2017г., вкл., че
липсва надлежно уведомяване. Твърди също така, че и други собственици на
заплащат таксите, а комплекса не се поддържа и е в лошо състояние.
В подкрепа
на твърденията си страните ангажират доказателства.
Ответното
дружество признава, че е собственик на описаните 10 бр. едностайни апартаменти
в ЕС „Мида“, поради което приема това обстоятелство за доказано.
Представено
е копие на протокол №2/07.08.2013 от проведено ОС на ЕС. От него се
установява-по т.4 е определена такса за
поддръжка и управление от 5 евро на кв.м., но не повече от 600 евро на обект,
по т.5 е взето решение таксите да се
изплащат до 15 август на текущата година.
Ищцовите претенции
са въз основа на взетите решения на ОС на ЕС на 07.08.2013г., както и
последващото таково, проведено на и 03.08.2017г. във връзка одобряване приходи
и разходи, в които са отразени задълженията на ответното дружество.
Според чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС, собствениците са длъжни да: заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство и обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части; заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, а според т.8 на същата разпоредба собствениците са длъжни да изпълняват решенията на ОС.
В правомощията на ОС – чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС, е да определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.
Пространните
възраженията в отговора на исковата
молба и въззивната жалба са такива по свикване и провеждане на ОС на ЕС на
07.08.2013г. и незаконосъобразност на взетите решения. Съгласно константната
практика на ВКС след влизането в сила решенията на етажните собственици са
задължителни за всички етажни собственици, включително за тези, които са
гласували против, включително за тези, които по-късно ще станат етажни
собственици. По делото няма данни нито твърдения, ответникът да е оспорил
решението на общото събрание по повод определените такси са поддръжка и
управление на общите части в предвидения от закона срок и е недопустимо да го
прави в това производство. Ето защо тези възражения не следва да бъдат
обсъждани в настоящото производство. Що се отнася до цитираната във въззивната
жалба практика на районни съдилища-тя не е задължителна за съда.
С въззивната
жалба е наведено възражение, че първоинстанционният съд не е взел под внимание, че решение на ОС на ЕС
от 25.07.2014г. са отменени с решение №232/30.12.2014г. по гр.д.№699/16 по
описа на НРС, което е потвърдено с решение постановено по в. гр.д.№1277/15 по
описа на БОС. Действително първоинстанционният съд не е обсъдил същото.
След служебна справка по посоченото решение се
установи, че с посоченото решение са отменени решения на ОС на ЕС на комплекс „Мида”, находящ се в
к.к. „Слънчев бряг”- запад, представлявана от Мариела Дончева, проведено на
25.07.2014г. вкл. в частта, с която е решено, че годишната такса за поддръжка и
управлението на общите части за 2014 г. да остане в размер на 5 евро на
квадратен метър, но не повече от 600 евро на обект. В тази връзка следва да се
посочи, че претендираните суми за годишна такса за поддръжка и управление на
общите части са на основание взето решение
на ОС на ЕС от 07.08.2013г., което не е оспорено и е задължително за
всички собственици на самостоятелни обекти. По делото няма данни да е взето
друго решение, което да определя различен размер на таксите. След отмяната на
решението по т.1 от ОС на ЕС от 25.07.2014г. и към настоящия момент действа
решението от 07.08.2013г. Законът не поставя изискване ОС да взема решение за
размера на дължимите такси за поддръжка и управление на общите части всяка
година. Ето защо съдът приема, че претендираните суми са дължими за всяка
следваща година, в конкретния случай календарните 2014, 2015 и 2016г. и 2017г. на
посоченото основание.
Доказателствата,
че са задължението на ответното дружество е изпълнено по делото не са
ангажирани.
Предвид
изложеното и съвпадението на изводите на двете инстанции обжалваното решение
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Предвид
изхода от делото разноски се дължат в полза на въззиваемата страна, но тя не е направила
искане, нито е представила доказателства за сторени такива, поради което съдът
не следва да се произнася.
Мотивиран от
горното Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №146/08.08.2018 по гр.д.№118/2018 описа на
НРС.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: