О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
гр.София ........... 2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9 въззивен
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря ........... и с участието на прокурора ................,
изслуша докладваното от съдия Ангелова ВНЧД 4108 по описа за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
В Софийски градски съд е
депозирана жалба от Х.М.С. срещу определение от 17.07.2019г. по НЧД 7626/2019г.
на Софийски районен съд – Наказателна колегия, 112 състав, с което е потвърдено
постановление от 15.04.2019г. на прокурор при Софийска районна прокуратура за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 15114/2015г.
на 9 РУ- СДВР, пр.пр.36886/2013г. на СРП, образувано срещу Неизвестен
извършител за престъпление по чл.206, ал.2 вр. ал.1 НК.
В жалбата се излагат твърдения, че първостепенният
съд е обсъдил превратно събраните по делото доказателство и конкретно тези,
касаещи лек автомобил „Мерцедес Е“ модел 220 Д с ДКН СА *****, който бил
закупен заедно с още четири автомобила, два от които от Италия, по време на
брака на жалбоподателката със св. Р.С.и от продажбата на които св. С.закупил
джип „Кия“, който една година преди развода им, записал на дъщеря им – св. М.И..
Излага твърдения за неосигурен достъп до присъдена за ползване от
жалбоподателката част от къща, както и за построени незаконни постройки от
страна на бившия й съпруг в двора на къщата. В заключение заявява, че св. Р.С.е
обсебил неин дял от къщата, разполага с техния общ „Мерцедес“ 220Д, продал е
шест автомобила без нейно разрешение и подпис, облагодетелствал се е от наема
от заведение в приземния етаж на къщата и неин гараж, построил е незаконна
постройка и разфасова леки автомобили. Моли при нужда да й бъде предоставен
„служебен адвокат“. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт въз основа на
събраните по делото и приложени към въззивната жалба писмени доказателства.
Настоящият съдебен състав счита,
че жалбата на Х.С. следва да бъде разгледана по същество, тъй като тя спада към
кръга лица, притежаващи право да атакуват коментирания съдебен акт - явява се
пострадал съобразно дадената при образуване на досъдебното производство правна
квалификация на разследваното деяние, а и самата жалба е подадена в срока,
визиран в разпоредбата на чл. 243, ал.7 НПК.
Преди да бъде разгледана по
същество претенцията на С. съдът следва да вземе отношение по искането за
назначаване на „служебен адвокат“. Такава процесуална възможност в това
производство по отношение на лице, притежаващо това качество, законът не
предоставя. Назначаването на служебен защитник, респ. особен представител може
да се осъществи спрямо обвиняем, респ. подсъдим при наличие на основанията на
чл. 94 НПК, а за особен представител – съгл. чл.101, ал.2 НПК – на пострадал,
когато той е недееспособен или ограничено дееспособен и интересите му
противоречат на неговия настойник или попечител. Изложените аргументи за липса
на доходи и полагане грижи за болен възрастен родител от страна на Х.С. не са
сред основанията, даващи възможност за назначаване на особен неин представител
като тази възможност в принципен план е предоставена на органите на досъдебното
производство, но не и на съда в процедура по въззивна проверка на акт, с който
се потвърждава постановление за прекратяване на наказателното производство.
При разглеждане по същество
на жалбата, въззивният съдебен състав счита, че тя е неоснователна.
Наказателното производство е
образувано на 13.11.2015г. срещу Неизвестен извършител за това, че противозаконно
присвоил чужди движими вещи – леки автомобили, които владеел като част от вещта
принадлежи на дееца - престъпление по чл. 206, ал.2 вр. ал.1 НК.
Фактите, описани от първостепенния съд
в атакуваното определение, съответстват в преимуществената си част на
установеното по делото от множеството доказателствени източници – носители на
относима информация, а приложените към въззивната жалба допълнители писмени
източници на информация или дублират налични по делото или не водят до промяна
на възприетата в по-голямата си част фактология от контролирания съдебен състав
и тази фактология се възприема /с известни уточнения и допълнения/ и от
настоящия съдебен състав при извършен самостоятелен анализ на доказателствената
съвкупност.
С решение от 29.01.2009 г. по гр.
дело 939/2008 г. на СРС бракът между св. Х.С. и свидетеля Р.С., сключен на
17.10.1976 г., е прекратен като е отхвърлен искът на жалбоподателката да й бъде
предоставено за ползване семейното жилище, намиращо се в гр. София, на ул. „********.
В посочения недвижим имот по време на брака си двамата били построили триетажна
къща, ползването на която било разпределено с влязло в сила на 12.10.2012 г. решение
по гр. дело № 63800/2010 г. на СРС. Постановено било ползването на партерния
етаж по предназначението му като търговски обект от всеки от съсобствениците за
последователни периоди от една година, като първа по ред да бъде
жалбоподателката, т.е. тя е можела да го ползва от 12.10.2012 г. до 11.10.2013
г., от 12.10.2014 до 11.10.2015 г. и т.н. На жалбоподателката било предоставено
ползването на дневна на надпартерния етаж с площ от 25 кв.м., а на бившия й
съпруг — стая от 13 кв.м. на надпартерния етаж и спалня с площ 20 кв.м. с
тераса на таванския етаж. От нотариална покана от 26.06.2008 г. е видно, че
съпругата е напуснала къщата, която е била съпружеска имуществена общност, след
упражнено спрямо нея насилие на 18.02.2008 г. и е претендирала заплащане на
средномесечна наемна цена за нейната част от жилището и половината от наемната
цена на търговския обект. След прекратяване на брака таванският етаж и
дневната, предоставена за ползване на жалбоподателката, се ползвали от сина С.—
св. К.С., а в останалата част от жилищната площ живеел св. Р.С..
Жалбоподателката не е искала ключове от двамата, но тя е имала достъп до
къщата, завеждайки лично св. К.през лятото на 2013 г., за да й предлага своята
част от жилището под наем. Св. С. получавала доходи от наема на съответната
част от къщата - същият й бил носен от сина й поради влошените отношения между
нея и бившия й съпруг.
С.ползвал и един автомобил
„Мерцедес“ с per.
№ СА ***** като този
автомобил бил в къщата и се ползвал от него, макар и рядко. Автомобил с марка
„БМВ“ семейството никога не е притежавало. По време на брака съпрузите са имали
още един автомобил „Мерцедес“ с ДКН *******, който обаче бил
продаден още преди развода им за сумата от 4000 лева, от които 1500 лева били
дадени на ръка на съпругата. В обобщение свидетелят Р.С.според справката от Централна база
– КАТ-София-град към 11.03.2015г. е бил или е собственик на следните леки
автомобил: „Киа“ модел „Спортидж“ с ДКН *******от 10.01.2003г. като същият лек
автомобил от тази дата е бил собствен на дъщерята на свидетелите С. и С.до
27.02.2013г., лек автомобил „Мерцедес“ 280 с ДКН ******* – собствен до
28.11.2007г., лек автомобил „Мерцедес“ Е 220 с ДКН СА *****, регистриран на
08.02.2008г., лек автомобил „Опел“ модел „Корса“ с ДКН *******, собствен до 04.09.2012г.
и лек автомобил „Ситроен“ модел „Ксара Пикасо“ с ДКН *******собствен от 07.08.2012г.
Свидетелката М.И. освен собственик на лек автомобил „Киа“ „Спортидж“ е била
собственик и на лек автомобил „Рено“ модел „Туинго“ до 14.01.2010г., а към
момента е собственик на лек автомобил „Хюндай“ с ДКН СА 2422 НХ. Общият син на
свидетелите С.– св. К.С.е бил собственик на лек автомобил „Рено“ „Меган“ с ДКН *****НВ
до 25.01.2010г. Свидетелят Р.С.е закупил лек автомобил „Мерцедес“ Модел 220 Д
на 13.06.2007г. от Германия за сумата от 4100 евра и впоследствие този
автомобил е регистриран в България и се намира в двора на къщата в гр. София,
ул. „********, обитавана от св. Р.С.и св. К.С.– това е автомобилът с ДКН СА
*****.
Тази
фактология въззивният състав възприема въз основа на показанията на свидетелите
Х.С., Р.С., М.И., К.С., К.К.и от писмените доказателства – свидетелства за
регистрация на лек автомобил „Мерцедес“ модел 220Д, договор за покупко
–продажба на лек автомобил „Пежо“, решения на Софийски районен съд и на
Софийски градски съд, уведомления от СО – район „Връбница“, справка от ЦБ на
КАТ – София-град, нотариална покана от св. Х.С. до св. Р.С., документи, касаещи
лек автомобил „Мерцедес“ с ДКН *****.
Тези
доказателствени източници са взети предвид от контролирания и от настоящия съд,
за да бъде възприета фактическа обстановка, която безпротиворечиво се
установява в резултат на извършени множество процесуално-следствени действия и
която, както бе отразено, се възприема в по-голямата си част и от настоящия
съдебен състав. От описаната доказателствена маса непротиворечиво се изяснява,
че свидетелите Х.С. и Р.С.са прекратили дългогодишен брак помежду си като чрез
съдебни решения са урегулирани техните имуществени взаимоотношения, касаещи
ползването обща тяхна недвижима собственост. Не са опровергани показанията на
св. К.С./техен син/, че поради влошените отношения между неговите родители той
е поел задължението да предоставя на майка си – св. Х.С. месечният наем от
намиращия се на приземен етаж на къщата търговски обект, което задължение,
макар и не в срок, изпълнявал. Всъщност по делото липсват доказателства да е
препятстван достъп до владяните от св. Х.С. помещения – самата тя в
многобройните дадени от нея показания твърди, че е посещавала адреса, за да
заведе лице на оглед, изявяващо желание да наеме предоставените на С.
помещения, а в изнесената от Р.С.и К.С.информация се съдържат категорични
твърдения, че тя не е проявявала желание за предоставяне на ключове от къщата,
а не е препятстван и достъпът й до нея.
Основната
претенция на С. в частната жалба, с която е сезиран настоящият състав касае лек
автомобил „Мерцедес“
модел 220 Д с per.
№ СА *****, за
когото твърди, че се ползва от нейния бивш съпруг. Действително, по делото е
установено, че автомобилът е закупен от св. Р.С.по време на брака му със св. Х.С.
и в този смисъл той представлява съпружеска имуществена общност. В същото време
установено непротиворечиво по делото чрез показанията на свидетелите Румен и К.С.и
обективираното в справка от Централизирана система на КАТ – СДВР е, че с лекия
автомобил не било извършвано разпореждане от страна на св. Р.С.и той се намира
в двора на къщата, в която той пребивава. Въпреки проведените възможни
процесуално-следствени действия не са установени действия от страна на С.по
прехвърляне собствеността на автомобила на трети лица или отчуждаването му по
друг начин, както и препятстване възможността на св. Х.С. от негова страна да
ползва лекия автомобил. Такива доказателства, дори индикации за това, по делото
не са налице, а твърдяните отношения между двамата по отношение на този лек
автомобил, са в компетентостта не на органите на досъдебното производство, още
по-малко на наказателния съд.
Както правилно е отбелязал
решаващият първостепенен съд, адресат на твърденията за наличие на незаконни
постройки или разфасоване на автомобили без наличие на разрешение, не са
полицията или прокуратурата, което се потвърждава и от факта, че самата
молителка е насочила исканията си към съответната община, която, видно от приложено
към жалбата й писмо от СО – район „Връбница“ е инициирала проверка, в резултат
на която е съставен Констативен акт 7-225а/02.03.2017г.
Воден от изложените мотиви съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение от 17.07.2019г. по НЧД
7626/2019г. на Софийски районен съд – Наказателна колегия, 112 състав, с което
е потвърдено постановление от 15.04.2019г. на прокурор при Софийска районна
прокуратура за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 15114/2015г. на 9 РУ- СДВР, пр.пр. 36886/2013г. на СРП,
образувано срещу Неизвестен извършител за престъпление по чл.206, ал.2 вр. ал.1 НК.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.