Решение по дело №216/2020 на Районен съд - Разград

                                        Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                                 № 171, 24.06.2020 година, град Разград

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 

на четвърти  Юни  през две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав        

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Борисов

секретар Даринка Димитрова

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията 

АНДело  №  216 по описа за  2020г.

            За да се произнесе, съдът съобрази следното:

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от  Н.В.Р. ЕГН ********** *** против наказателно постановление № 19 - 1873 -000299/09.03.2020г. на  Началник Сектор към ОДМВР - Разград, с което за нарушение на чл. 100, ал.1, т.2 и на чл. 140, ал.1 от ЗДвП са му наложени адм. наказание, съответно „ глоба „ в размер на 10,00лв. на основание чл. 183, ал.1,т.1,пр.3 и „ глоба „ в размер на 200,00лв. и „ лишаване от право да управлява МПС „ за шест месеца, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.          

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.

            Административнонаказващият орган заявява становище, че жалбата е неоснователна и като законосъобразно НП следва да бъде потвърдено изцяло.

            Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.12.2019г. контролни органи по ЗДвП – свидетелите Св. П. и Пл. П. – двамата служители в РУ на МВР – Разград, около 12,40ч. в гр. Разград на кръстовището на ул. « Бели Лом « и ул. « Стефан Караджа «, спрели за проверка л.а. « Рено Туинго « с рег. № РР 8997 АС, при която установили, че автомобилът се управлява от Н.В.Р. ЕГН **********, който не носел в себе си СРМПС част ІІ, както и ,че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 10.09.2019г. по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради несключен договор за задължителна застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите „.

За констатираните нарушения св. Св. П. в присъствие на жалбоподателя съставил АУАН бл. № 534374, в който описал нарушенията по посочения начин, квалифицирал ги съответно като такива по чл. 100, ал.1, т.2 и чл. 140, ал.1 от ЗДвП и срещу подпис връчил екземпляр от акта на нарушителя, който вписал, че няма възражения.  

 

  На база съставения АУАН по – късно на 09.03.2020г., било издадено и атакуваното НП, с което осъществените от жалбоподателя нарушения били описани по аналогичен с АУАН начин, също квалифицирани като такива по чл. 100, ал.1, т.2 и чл. 140, ал.1 от ЗДвП и наложени посочените адм. наказания.

НП връчено на жалбоподателя на 19.03.2020г.  Жалбата срещу него постъпила при АНО на 26.03.2020г.

          Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

          Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН,  жалбата е допустима.

           Разгледана по същество, същата се явява частично основателна по следните съображения:

Досежно първото нарушение по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП, съдът с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира същото за доказано по категоричен и безспорен начин, а и в тази част чисто фактически не се оспорва издаденото НП. В тази част възражението на жалбоподателя е за липса на компетентност от страна на Началник Сектор при ОДМВР – Разград да издава наказателни постановление за констатирани нарушения по ЗДвП, е необосновано, поради наличието на  Заповед № 8131з-515 от 14.05.2018г. на Министър на МВР, съгласно която в т.1.4 и т.2.2.5, от която се установява материалната компетентност, както на актосъставителя, така и на адм. наказващия орган.

В тази част оспореното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

От изложеното  от фактическа страна в НП, досежно второто описано адм. нарушение, съдът намира, че по делото липсват доказателства, които анализирани в тяхната съвкупност, по несъмнен начин да водят до извода, че жалбоподателят е управлявал превозното средство със знанието, че управлява МПС, което е спряно от движение, поради което не се установява субективната страна на нарушението. Вината, като елемент на административното решение, не може да се предполага, а тежестта по установяването й законодателят е възложил на наказващия орган. В конкретния казус не се установява до собственика да е било изпратено по реда на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането, уведомление, че процесното МПС е дерегистрирано н системата на Сектор „ ПП „ при ОДМВР – Разград. Изпълнението на това задължение от страна на Информационния център и надлежното уведомяване на собственика е от особено значение – текстът на следваща алинея изрично сочи последиците от непредставянето на изисканите доказателства в рамките на дадения срок, а именно прекратяване на регистрацията на превозното средство от страна на органите на МВР. Процедурата по служебното прекратяване намира своята нормативна уредба в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Анализът на подзаконовата уредба, в частност на чл. 18б, ал. 1, т. 8, и на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП води до извод, че последващите действия по служебното прекратяване прекратяването на регистрацията на превозното средство от страна на органите на МВР също следва да бъдат сведени до знанието на собственика му. В този смисъл е изричното правило на чл. 18б, ал. 2 от цитираната наредба. АНО не е установил изпълнението и на това изискване, доколкото не се твърди, а и не се представят надлежни доказателства за уведомяването на собственика на управляваното от санкционираното лице превозно средство. В контекста на изложеното, не би могло да се приеме и становището, че водачът и собственик на визираното превозно средство, е могъл да формира съответното субективно отношение към поведението си. При това положение се налага единствено възможния правен извод, че в конкретния случай не е доказана субективната страна на нарушението, описано в НП, изразяващо се в управление на превозно средство с прекратена регистрация.

В тази част обжалваното НП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Воден от изложеното, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

                                                                                   

 

                                             Р     Е     Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  наказателно постановление № 19 - 1873 -000299/09.03.2020г. на  Началник Сектор към ОДМВР - Разград, в частта, с която за нарушение на чл. 100, ал.1, т.2  от ЗДвП, на Н.В.Р. ЕГН ********** ***  е  наложено адм. наказание „ глоба „ в размер на 10,00лв. на основание чл. 183, ал.1,т.1,пр.3 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

ОТМЕНЯВА  наказателно постановление № 19 - 1873 -000299/09.03.2020г. на  Началник Сектор към ОДМВР – Разград в останалата част, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред РАС в 14 - дневен                                                                            срок от съобщаването му на страните. 

                                                     

                                                                          

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: