№ 1208
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно
наказателно дело № 20241110211381 по описа за 2024 година
за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***** 12“ АД с ЕИК ******* против
наказателно постановление № 92-01-657/ 26.07.2024г., издадено от Н. А. Б. в
качеството и на заместник-изпълнителен директор на Агенцията по
вписванията, с което на дружеството- жалбоподател е било наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000 / хиляда
/ лева за нарушение по чл. 63, ал. 6 на ЗМИП, вр. с парагр. 9, ал. 2 от ПЗР от
ЗМИП.
Жалбоподателят редовно призован се представлява от адв. М. Ч..
Моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено, като
неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски в размер на 400 лева
за адвокатско възнаграждение. Представя списък на разноските и фактура за
тяхното заплащане.
Наказващият орган- заместник изпълнителния директор на Агенцията
по вписванията редовно призован не се явява и не се представлява. Не
изразява становище по делото, вкл. и по размера на претендираните разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните, провери изцяло атакуваното
наказателно постановление и взе предвид разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок,
поради което същата се явява процесуално допустима. От фактическа страна
съобразно представените по делото писмени доказателства се констатира
следното :
На 26.07.2024г. въз основа на АУАН № 92-02-21/ 10.06.2024г. е било
1
издадено атакуваното наказателно постановление, с което на дружеството-
жалбоподател е било наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1 000 / хиляда / лева за нарушение по чл. 63, ал. 6 на
ЗМИП, вр. с парагр. 9, ал. 2 от ПЗР от ЗМИП. В АУАН и НП е посочено, че
нарушението е било извършено на 01.06.2019г.
При това фактическо положение съдът констатира, че са изтекли
давностните срокове визирани в ЗАНН и НК. Разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН
препраща по въпросите на обстоятелствата, изключващи отговорността да се
прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се
предвижда друго. ЗАНН не съдържа разпоредби относно давността за
погасяване на административно-наказателното преследване, поради което
приложение следва да намерят съответните текстове на чл. 80 и чл. 81 от НК.
Съгласно чл. 81 ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на
давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден в предходния чл. 80 от НК.
Разпоредбата на чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК гласи, че във всички случаи извън
случаите на предвиждано наказание лишаване от свобода, наказателното
преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на
три години. При условията на чл. 81 ал. 3 от НК, към изтеклия срок от три
години по чл. 81 ал. 1 т. 5 от НК след прибавянето на една втора се получава
срок равен на четири години и половина, след изитичането на който
наказателното, респ. административно- наказателното преследване се
погасява по давност. Следователно след изтичането на четири години и
половина от извършването на административното нарушение изтича
абсолютната давност за административно- наказателно преследване. Датата на
нарушението, посочена в НП е 01.06.2019г., при което абсолютния давностен
срок е изтекъл на 01.12.2023г.,т.е. делото е било внесено в СРС вече с изтекъл
давностен срок.
С оглед на изложеното, съдът счита че предвид изтеклата към момента
абсолютна давност, обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН,
вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 4 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
счита, че следва да определи претендираното адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева за извършеното процесуално представителство от страна
на адвокат Ч. по настоящото производство, като следва тези разноски с оглед
изхода на делото да бъдат възложени на Агенция по вписванията.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен
съд:
РЕШИ:
2
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 92-01-657/ 26.07.2024г.,
издадено от Н. А. Б. в качеството и на заместник- изпълнителен директор на
Агенцията по вписванията, с което на „***** 12“ АД с ЕИК ******* е било
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1
000 / хиляда / лева за нарушение по чл. 63, ал. 6 на ЗМИП, вр. с парагр. 9, ал. 2
от ПЗР от ЗМИП.
ОСЪЖДА Агенцията по вписванията да заплати на „***** 12“ АД с
ЕИК ******* сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляващи разходи за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
му на страните пред Административен съд – София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3