№ 23712
гр. София, 14.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110132934 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на И.М. срещу „Ф.“ ЕООД.
Ищецът твърди, че на 21.09.2021г. между страните е сключен договор за
предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1066618,
съгласно който следвало да му бъде предоставена сумата от 3500лв. и
следвало да върне сумата от 4725лв., при лихва от 1225лв., при ГЛП 35,00%,
ГПР 49,66% на 18 вноски. Съгласно чл. 5 от договора, ищецът следвало да
сключи договор за гаранция с „Фератум Банк“ за обезпечаване вземанията по
кредита, за което дължал сумата от 3465лв.
Ищецът счита, че договорът за заем от 21.09.2021г. е нищожен, а в
условията на евентуалност, че е нищожна клаузата на чл. 5 от него, въз основа
на която е сключен договорът за гаранция/поръчителство. Посочва, че по
договора за заем е налице погасителен план, но той не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, като в него липсва задължителна
информация. Поддържа, че е нарушена и нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
доколкото в договора е посочена само общата стойност на ГПР, без да е
налице ясно разписана методика на формиране на ГПР и какво точно е
включено в него. Твърди, че договорът е нищожен и поради неспазване на чл.
19, ал. 4 ЗПК, тъй като сумата от 3465лв., която се дължи по договора за
гаранция/поръчителство, не е включена в ГПР и ГЛП, а тази дейност
представлява такава по управление на кредита и следва да бъде включена.
Счита, че заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да
бъде разглеждана като елемент от общия разход по кредита за потребителя и
е налице заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ГПК и нарушение на изискването ГПР да
не надвишава пет пъти размера на законната лихва. Изтъква, че нищожността
на клаузата за ГПР влече нищожност на целия договор съгласно чл. 22 ЗПК.
Посочва, че е нарушено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като
липсва посочване на условия за прилагане на лихвения процент, дали е
фиксиран или променлив. Счита, че ГЛП от 35% надвишава трикратния
1
размер на законната лихва и е налице нарушение на добрите нрави.
В условията на евентуалност, ищецът счита, че клаузата на чл. 5 от
договора е нищожна, тъй като сключването на договора за поръчителство
представлява условие за отпускането на кредита, като това водило до
нееквивалентност на насрещните престации и до накърняване на добрите
нрави. Също така, тази клауза била и неравноправна, тъй като е във вреда на
потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
неравновесие в правата на страните, не е формулирана по ясен и
недвусмислен начин и не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора, като не била и
индивидуално уговорена.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да
бъде прогласен за нищожен договор № 1066618 от 21.09.2021г., а евентуално
клаузата на чл. 5 от него.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения
срок, с който оспорва предявените искове. Признава, че между страните е
сключен посочения по-горе договор със соченото съдържание. Счита, че
договорът отговаря на всички нормативни изисквания, като в него се съдържа
погасителен план, описан е ГПР и същият не надвишава петкратния размер на
законната лихва. Излага и допълнителни съображения за неоснователност на
претенциите.
Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.
Предявен са за разглеждане главен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 22 ЗПК и евентуален иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146
ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване: сключването на договор за заем със соченото в исковата молба
съдържание, който противоречи на императивни материалноправни
разпоредби на закона; че клаузата на чл. 5 от договора противоречи на
моралните разбирания за справедливост, както и че същата е уговорена във
вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на страните.
В тежест на ответника е да докаже: валидно обвързващи страните
договорни клаузи, които са индивидуално уговорени /т.е. не са били
предварително изготвени от него или дори да са били, ищецът е имал
възможност да ги обсъди с ответника и да влияе върху съдържанието им/,
както и всички обстоятелства, от които произтичат възраженията му.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно в
отношенията им, че между тях е сключен договор за заем № 1066618 от
21.09.2021г. със соченото съдържание.
Представените от страните писмени доказателства са допустими и
относими, поради което следва да бъдат приети.
Искането на ответника за допускане на СТЕ, която да отговори на
2
поставените в отговора на исковата молба задачи, следва да бъде оставено без
уважение, тъй като тази експертиза не се явява необходима.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
20.10.2022г. от 10:45ч., за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно
мотивната част на определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите,
приложени към исковата молба и отговора на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на
ищеца и препис от отговора на исковата молба с приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3