Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260363/10.11.2020г.
гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XХХVІІ наказателен състав, в открито съдебно заседание на четвърти
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пл. Караниколов
Секретар Петранка Петрова,
като разгледа докладваното от
районния съдия НАХД № 2153 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по
жалба на представляващ санкционираното лице против Наказателно постановление № 03
- 011644/18.09.2019 год. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда"
гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.
С жалбата се сочи на незаконосъобразност на
наказателното постановление. С НП дружеството е «нарочено» за извършител на
нарушението без да е изследвана фактическата обстановка. Налице е писмен
договор между лицето и дружеството, като не е извършена справка в НАП и НОИ.
Изразява се и позиция за наличие на маловажен случай на административно
нарушение, както и такава за неправилно определен размер на наказанието. Счита
се, че свидетелят, посочен в акта не е такъв на нарушението. Липсват ЕГН и
точен адрес на свидетеля, в нарушение на чл.42 т.7 от ЗАНН.
В съдебно заседание не се явява
представляващ дружеството.
Процесуален представител на въззиваемата
страна оспорва жалбата.
По същество счита, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
След преценка на събраните доказателства по
делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 09.08.2019 г. служители на ДИТ – Варна,
сред които св. Н., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство
на територията на строителен обект – жилищна сграда, находяща се в гр. Варна,
СО Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата, изпълняван от «С.2. ЕООД, ЕИК
*********. Повод за проверката бил сигнал за смъртен случай с работник на
обекта.
На място св. Н. установил, че починалото лице
– Н.Е.Н.се намира на втора етажна плоча – открита тераса.
След снемане на сведения от работниците и
управителя на дружеството, св. Н. установил още, че присъстващите на обекта
лица между които и Н.С.М., ЕГН ********** са работили за дружеството. В процеса
на работа е трябвало да се пренесат арматурни железа с дължина над два метра от
първа до трета плоча. Всички лица, включително и управителят на дружеството на
место потвърдили, че М. е полагал труд на обекта в полза на въззивното
дружество.
Св. Н. снел писмени обяснения от намиращите
се на място работници, след което приел за установено, че между дружеството «С.2.
ЕООД и работника Н.Н.са били установени трудови
правоотношения, в тази посока е и попълнената от лицето декларация. В нея той е
декларирал, че полага труд за въззивното дружество от 25.03.2019 год.,
последното му получено трудово възнаграждение е от 08.08.2019
год., при уговорено работно време, почивки и трудово възнаграждение.
В хода на адм.
проверка представител на въззивното дружество представило на проверяващите
трудов договор с М. № 002/09.08.2019 год.,
т.е от датата на проверката – 09.08.2019г.
На 05.09.2019
год. св. Н. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу
дружеството за това, че като работодател е допуснал до работа лицето Н.С.М. на
длъжност „общ работник строителство на сгради”, при определено работно място,
определено работно време и договорено трудово възнаграждение, преди да му е
предоставил копие от трудовия договор и копие от уведомлението до НАП по чл.62,
ал.3 от КТ.
Актът за установяване на административно
нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ търговеца, който не е
вписал в съдържанието му възражения. Такива не постъпили по преписката и в
последствие.
Въз основа на акта за установяване на
административно нарушение административно наказващият орган е издал процесното
НП, възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа
обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.62 ал.3
от КТ. На дружеството е било наложено административно наказание на основание
чл.414 ал.3 от КТ – имуществена санкция в размер на 3 000 лева.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства - приложените по административно
наказателната преписка писмени доказателства – обяснения от работниците в
обекта; протокол от извършена проверка; постановление за обявяване на трудово
правоотношение и др., както и гласните такива - показанията на св. Н. и св.И..
Съдът
кредитира изцяло горепосочените доказателства, като същите са безпротиворечиви
и взаимно се допълват.
В показанията
си св. Н. и св.И. изясняват действията на починалото лице, което е извършвало
дейност по пренос на материали в строителния обект, като същата безспорно може
да бъде охарактеризирана като такава по изпълнение на трудовите му задължения.
Всички
работници в обекта, в депозираните писмени обяснения установяват, че те и
починалото лице са извършвали именно трудова дейност в същия.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът констатира следното :
Административно наказателното производство по установяване на
нарушението е било съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и при издаване
на НП са спазени всички срокове и процедури по тяхното издаване. Съобразени са
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите
обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на
събраните доказателства – собствените си възприятия; обяснения от работещите в
обекта и др. В акта за установяване на административно нарушение е била
посочена правилната правна квалификация на описаното административно нарушение.
Административно наказващият орган, на база на събраните доказателства е
направил единствения възможен извод за извършено административно нарушение от
категорията на нарушенията чл.63 от КТ.
Що се отнася
до наведените доводи за отмяна на наказателното постановление, съдът не споделя
същите, предвид на следното:
С жалбата се
счита, че свидетелят, посочен в акта, не е такъв на нарушението. Липсват ЕГН и
точен адрес на свидетеля, в нарушение на чл.42 т.7 от ЗАНН.
Доколкото в
самия АУАН е посочено, че св. И. е свидетел –очевидец при извършената проверка
и при съставяне на АУАН, съдът намери, че същия правилно е индивидуализиран с
трите си имена и ЕГН.
По отношение на св. Н. – предвид на факта, че
свидетеля- очевидец е индивидуализиран посредством три имена и длъжност,
изпълнявана за конкретния работодател – ДИТ Варна, съдът намери, че свидетелят
е бил в достатъчна степен индивидуализиран, за да може при нужда, както това е
сторено за съдебното заседание, да бъде издирен от страна на въззивното дружество.
Счита се, че с
НП дружеството е «нарочено» за извършител на нарушението без да е изследвана
фактическата обстановка.
Съдът не
споделя подобна позиция, доколкото анализът на събраните по делото
доказателства извежда категорична и безспорна установеност именно на
фактическата обстановка, твърдяна с наказателното постановление.
На въззивното дружество е възведено обвинение за
извършено нарушение на чл. 63 ал.2 от КТ. Текстът на нормата гласи, че
работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди
постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от
двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, като няма право
да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави
документите по ал. 1. Нормата изисква задължително работодателят да предостави
на работника екземпляр от сключения трудов договор и копие от уведомлението по
чл. 62 ал.3 от КТ, като това следва задължително да е извършено преди работника
да постъпи на работа, като нарушението по ал.2 се изразява в недопускане от
страна на работодателят, работника да извършва трудова дейност преди посочените
документи да му се предоставят срещу подпис, т.е. работодателят следва да не
извършва действия свързани с полагане на труд от страна на съответния работник.
Видно събраните доказателства по административната преписка, е че работникът е
посочил, че работи по трудов договор на длъжност „общ работник ” с определено
трудово възнаграждение.
Видно от представената към
административната преписка справка от ТД на НАП, че е било подадено уведомление
за сключен трудов договор, но в 21.57 часа, или около пет часа след извършената
проверка в обекта, в който лицето е полагало труд. От това може да се извлече
извод, че към дата на проверката на работника не е било предоставено копие от
уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ, с което именно е бил осъществен състава на
посоченото нарушение.
Като допуснал до работа лицето преди да му
бъде връчено връчи копие от завереното в ТД НАП уведомление, с което
работодателят е извършил нарушение
по чл. 63 ал.2, което е наказуемо по чл. 414 ал.3 от КТ. Съставът на
нарушението би бил осъществен, както ако не е било връчено копие от
уведомлението, така и ако не е бил връчен екземпляр от трудовия договор. Това е
така, т.к. законът изисква кумулативно на лицето да са били връчени и договор и
копие от уведомлението.
Невръчването, на което и да е от двете,
осъществява състава на административното нарушение, като в случаят не са
връчени и двете.
Съгласно разпоредбите на чл.62, ал.3 от КТ „В
тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор работодателят или упълномощено от него лице е
длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на
НАП.”
С оглед изменение на КТ, не са налице предпоставките на чл.415в от КТ за
ангажиране на отговорност за маловажно нарушение.
В
случая обжалваното наказателно постановление е съставено на въззивника в
качеството на работодател. Съгласно §1т.1 от ДР към КТ “работодател" е
всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други
подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение. Въззивното дружество
представлява работодател по смисъла на КТ, поради което правилно е посочен като
субект на административно-наказателната отговорност по този текст на
закона.
Нарушението
не е маловажно и по см. чл. 28 ЗАНН, като по степен на обществена опасност не
се отличава от обикновените случаи от този род. Смекчаващо отговорността
обстоятелство е това, че след проверката е бил правен опит за регистрация на
договора в НАП, както и че същият е бил регистриран, но дружеството е наказано
за това, че е допуснало работника до работа преди да му се връчи копие от
уведомлението и трудовият договор, и не са ангажирани доказателства за това,
уведомлението и договора да са му е били връчени до настоящия момент срещу
подпис.
Съставът на визираното нарушение е
осъществен, тъй като безспорно се установява, че при извършване на проверката, не са изпълнени
задължителните предписания, дадени с нормата на чл. 63 ал.1 от КТ, а работника
е допуснат да престира труд въпреки забраната,
визирана в нормата на чл. 63, ал.2 от КТ.
В жалбата се сочи на незаконосъобразност на
наказателното постановление.
По така наведеното общо възражение, съдът
намира, че следва да отбележи единствено, че при служебна проверка на
административнонаказателната преписка не констатира да са допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуален закон, водещи до отмяна на НП. Анализът
на доказателствата по делото извежда фактическа обстановка, идентична с
твърдяната от наказващия орган, поради което и правилно и обосновано е била
ангажирана отговорността на въззивника.
Правилно е била ангажирана отговорността на
въззивното дружество в качеството му на работодател чрез налагане на
"имуществена санкция". Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната
отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към държавата,
каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния
извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т.н.
Поради това възраженията в жалбата в тази насока са неоснователни.
По
същество въззивника моли съда да отмени наказателното постановление или да бъде
намален размера на наложената санкция.
Съдът не констатира отегчаващи
отговорността обстоятелства, които да обосноват глоба в размер от 3 000 лева.
Наказание над минималния размер е несъответно на тежестта
на нарушението. Не са били отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства, а
именно това, че не е бил изтекъл срока за регистриране в НАП на трудовия
договор, че е било отстранено незабавно след установяването му и че от него не
са настъпили вредни последици, както и обстоятелството, че липсват
доказателства за други НП, издадени на въззивното дружество. Тези смекчаващи
отговорността обстоятелства обосновават глоба в минимален размер от 1 500 лева,
предвиден за работодател. Такова наказание е достатъчно, за да се въздейства
превъзпитателно, предупредително и възпиращо на дееца и на останалите членове
на обществото.
След като взе
предвид гореизложеното, съдът намери, че наказателното постановление следва да
бъде изменено като се намали размера на наложеното административно наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3
от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал.
1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административния
акт е благоприятен, има право на разноски". От изложеното следва, че в
полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение,
в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е.
от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В съответствие с
правилото на чл. 78а. ал.3, вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да
присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално,
съобразно изменения размер на административната санкция, а именно сумата от 40 /четиридесет/
лева.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03 -
011644/18.09.2019 год. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда"
гр. Варна, с което на „С.2.” ЕООД, ЕИК
********* е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
3 000 /три хиляди/ лева на основание чл.414 ал.3 от КТ, като НАМАЛЯВА размера
на наложеното административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 3 000 /три
хиляди/ лева на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „С.2.” ЕООД,
да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, сумата в размер на 40.00 /четиридесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: