№ 38477
гр. София, 24.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110167987 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, са
относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице
процесуалните предпоставки за приемането им.
Съдът следва да приложи производството по ч.гр.д.№9231/2023г., по описа на
140 състав, в което се съдържат представените със заявлението от ищцата, писмени
доказателства.
По искането на ищцата за допускане на гласни доказателствени средства следва
да бъдат дадени указания на същия да приведе искането си в съответствие с
разпоредбата на чл. 156, ал. 2 ГПК, като посочи какви конкретни факти ще доказва с
искания свидетел, като след като вземе предвид относимостта им към спора, съдът ще
се произнесе по доказателственото искане.
На ответника следва да бъде допуснат един свидетел при режим на призоваване,
с показанията на когото ще се установява основанието на дадените парични средства.
Искането на ответника за задължаване при условията на чл.176 ГПК, на ищцата
да се яви лично, за да отговори на въпросите, посочени в отговора на исковата молба
се явява неоснователно, тъй като за установяване на посочените факти и
обстоятелства, на ответника е допуснато събиране на гласни доказателства.
Неоснователно е и искането на ответника за служебно изискване на справка от
ЕСГРАОН за наличие на сключен граждански брак между посочените в искането лица.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
1
приведе доказателственото си искане за допускане на един свидетел в съответствие с
разпоредбата на чл. 156, ал. 2 ГПК, като посочи какви конкретни факти ще доказва с
искания свидетел, като й УКАЗВА, че при неизпълнение в срок, доказателственото
средство няма да бъде събрано.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените към отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ПРИЛАГА производството по ч.гр.д.№9231/2023г., по описа на 140 състав, в
което се съдържат представените със заявлението от ищцата, писмени доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един
свидетел при режим на призоваване на страната на ответника, с показанията на когото
ще се установява основанието на дадените парични средства – М. Д. Д., с адрес на
призоваване: гр. **************************, КАТО УКАЗВА на ответника, че в
едноседмичен срок от уведомяването си следва да внесе депозит за призоваване на
допуснатия свидетел, в размер на 35 лв., по сметка на СРС, като при неизпълнение на
указанията, свидетелят няма да бъде призован.
Да се призове свидетеля след представяне на доказателства за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за изискване на справка от
ЕСГРАОН за наличие на сключен граждански брак между посочените в искането лица,
както и искането му с правно основание чл.176 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 20.11.2024 г., 11:45 часа, за когато да
се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.415, вр.
чл.422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за установяване в отношенията
между страните, че ответника дължи на ищцата сумата от 2500 лв., предоставена в
заем за послужване по банков път, ведно със законната лихва от 12.12.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 256,48 лв. – лихва за забава
върху главницата, дължима за периода 16.02.2023г. – 11.12.2023г. В условията на
евентуалност е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от сумата от 2500 лв.,
получени без основание от ответника, ведно със законната лихва от 12.12.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 256,48 лв. – лихва за забава
върху главницата, дължима за периода 16.02.2023г. – 11.12.2023г.
Ищцата, твърди, че между страните е налице неформален договор за заем от
15.08.2022 г., по силата на който ищцата е превела по банкова сметка на ответника
сумата в общ размер на 2500 лв., по банков път, по личната му банкова сметка. Сумата
била получена от ответника, като ищцата отправила нотариална покана с предоставен
срок за доброволно изпълнение, който срок изтекъл на 15.02.2023г., като ответникът не
й върнал процесната сума, поради което предявява исковите си претенции. Претендира
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове. Не оспорва, че
ищецът й предал процесните суми, но твърди, че предаването е станало на основание
съществуващата уговорка с лицето М. Д. Д., с когото ищцата съжителствала на
2
семейни начала в изпълнение на постигнато съгласие между последния в качеството
му на едноличен собственик и управител на „************“ ЕООД с ЕИК **********
и ответника, който трябвало да постъпи на работа в посоченото дружество срещу
заплащане на сумата от 2500 лв. Оспорва да е налице договор за заем между страните,
както и уговорка за връщане на процесната сума. По отношение на евентуалния иск
счита, че е налице основание за задържане на сумата, доколкото с предаването й
ищцата е знаела, че изпълнява задължение на трето лице - М. Д. Д., съобразно
постигнатата му уговорка с ответника, поради което моли, предявените искове да
бъдат отхвърлени. Претендира и разноски по производството.
Предвид становището на страните, съдът намира за безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че ищцата е превела на ответника процесната сума в
размер на 2500 лв., по банков път, на 15.08.2022г.
По иска с правно основание чл.415, вр. чл.422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищцата е да докаже пълно и главно факта на сключен с
ответника договор за заем със съдържанието, посочено в исковата молба, както че
задължението за връщане на предоставената сума е било изискуемо, а по иска с правно
основание чл.415, вр. чл.422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД – началният момент на
настъпване на изискуемостта.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже възраженията
си свързани с твърдяното основание за получаване на сумите.
По предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, в тежест на ответника по този иск е да докаже наличието на валидно
правно основание за получаване и задържане на сумата.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3