№ 275
гр. Благоевград, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Георги Янев
Божана Манасиева
при участието на секретаря Илиана А.а
като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20241200600947 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда №14/18.06.2024г, постановена по НОХД № 346/2022г., РС-Г.Д. е
признал всеки един от подсъдимите М. А. П.,от гр.Г.Д., К. К. А. и Т. Г. Б.,и
двамата от с. М.,за ВИНОВНИ в това, че на ****г. за времето от малко след
04.30 часа до около 05.00ч.,при условията на продължавано престъпление
,първо срещу дискотека „Г.“ в гр. Г.Д. и впоследствие на улица „Б.М.“, в
посока към „пиацата“, към старата автогара в гр. Г.Д., са причинили с юмруци
и ритници на Л. Р. Т.,с ЕГН **********,ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА със следните травматични
увреждания: разкъсно-контузна рана на горната устна; хематом (подкожно
кръвонасядане) в тилната област на главата, охлузни наранявания в областта
на челото, в дясната лицева половина, в дясната долна коремна половина, в
областта на двете длани, в областта на двете коленни стави и по лява глезенна
става, с ранева секреция от нараняванията,както следва:
1. На **** г. малко след 04.30 ч. , срещу дискотека „Г.“ в гр. Г.Д. са причинили
с юмруци и ритници на Л. Р. Т.,с ЕГН ********** ВРЕМЕННО
РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА със следните
1
травматични увреждания: разкъсноконтузна рана на горната устна; хематом
(подкожно кръвонасядане) в тилната област на главата, охлузни наранявания в
областта на челото, в дясната лицева половина, в дясната долна коремна
половина, в областта на двете длани, в областта на двете коленни стави и по
лява глезенна става, с ранева секреция от нараняванията.
2. На **** г. около 05.00 ч. , в гр. Г.Д. на улица „Б.М.“, в посока към
„пиацата“, към старата автогара в гр. Г.Д. са причинили с юмруци и ритници
на Л. Р. Т., с ЕГН ********** временно разстройство на здравето,неопасно за
живота със следните травматични увреждания:разкъсно-контузна рана на
горната устна; хематом (подкожно кръвонасядане) в тилната област на
главата, охлузни наранявания в областта на челото, в дясната лицева
половина, в дясната долна коремна половина, в областта на двете длани, в
областта на двете коленни стави и по лява глезенна става, с ранева секреция от
нараняванията,представляващо престъпление по чл.130, ал.1 от НК във вр. с
чл.20 ал.2 от НК и чл.26 от НК,поради което на осн. чл.78а от НК е освободил
подсъдимите от наказателна отговорност НАЛАГАЙКИ на всеки от тях
административно наказание "ГЛОБА" в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/лева.
Против така постановената присъда,в законоустановения срок са постъпили
въззивни жалби от адв.Александър Г. като защитник на подсъдимия М. А. П. и
адв.К. Д.,в качеството му на защитник на подсъдимия Т. Г. Б..В тях се изразява
становище за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен
акт и се прави искане за оправдаване на двамата подсъдими М. А. П. и Т. Г. Б.
с твърдение за липса на тяхно участие в престъпното деяние.
Във въззивните жалби не се сочи необходимост от събиране на
доказателства.Събирането на такива се иска в съдебното заседание пред
въззивния съд от адв.Г.,касаещо повторен разпит на свид.П.П.,което не беше
уважено от въззивната инстанция.Сама последната не намира необходимост от
събирането на допълнителни доказателства,предвид изяснената в пълнота
фактическа обстановка от първоинстанционния съд.
Във възивното производство от тримата подсъдими,редовно призовани, се
явява единствено подсъдимия Т. Б. лично и със защитника си
адв.Д..Подсъдимият М. П. се защитава от адв.Г..Не се явява подсъдимият А.
,който не обжалва присъдата и неговият защитник-адв.К.-също редовно
2
призована и несочеща уважителна причина за неявяването си в съдебното
заседание пред окръжния съд.
Въззиваемият частен тъжител Л. Р. Т.,не се явява и се представлява от
повереника си адв.А.,който иска първоинстнационната присъда да бъде
потвърдена изцяло.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд адв.Д. поддържа въззивната
жалба като настоява за оправдаване на подсъдимия Т. Б..Открива слабости в
аналитичната дейност на първоинстанционния съд,който селективно
коментирал показанията на свидетелите,възприемайки тези,които доказват
частното обвинение,като не е анализирал обясненията на подсъдимия
Б..Намира обвинението за недоказано и поради липсата на отразяване на
нанесените травматични увреждания на частния тъжител в първичната
медицинска документация. Подсъдимият Б. поддържа изразеното становище
от защитника си,твърдейки,че не е нанасял удари на частния тъжител и иска
да бъде оправдан.
Адв.Г. в качеството му на защитник на подсъдимия М. П. поддържа
депозираната въззивна жалба и иска отмяна на постановената осъдителна
присъда спрямо подзащитния му П. с постановяването на нов съдебен акт,с
който подсъдимият да бъде оправдан.Намира за непълни мотивите на
първоинстанционния съд,който не е анализирал дадените обяснения от
подсъдимия П.,не е обсъдил представеното писмено
доказателство,удостоверяващо нанесени телесни увреди и по М. П..Насочва
вниманието към факта,че двамата пострадали –частния тъжител и неговия
приятел-свид.П. не са посетили спешния център в гр.Г.Д..
БЛАГОЕВГРАДСКИЯТ окръжен съд, като съобрази изложените от
страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на
присъдата съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира за установено
следното:
Въззивният съд, при самостоятелния си прочит на данните по делото, намери
фактическата обстановка описана в мотивите на присъдата за правилно
установена. Въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни и
писмени доказателства, съдът е достигнал до единствен и непротиворечив
3
извод относно виновността на всеки един от подсъдимите.При самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства, настоящата инстанция не
намира основания за съществени промени във фактическата обстановка по
делото,а само за нейното допълване и тя е следната:
Частният тъжител Л. Р. Т. е роден на ****г /на *** към датата на деянието/.
Подсъдимият М. А. П. е роден на ****г. в гр.Г.Д./на *** към датата на
деянието/,със средно образование,не е женен, не е осъждан, студент.
Подсъдимият К. К. А. е роден на ****г. в гр.Г.Д./на *** към датата на
деянието/, със средно образование, не е женен,не е осъждан, безработен,с
постоянен адрес в с. М., ул. „А.С.“ № 18.
Подсъдимият Т. Г. Б. е роден на **** година/на *** към датата на
деянието/,със средно образование,не е женен,не е осъждан,студент,с
постоянен адрес в с. М., ул. „Д.Т.“ № 8.
Тримата подсъдими са приятели и не се познават лично с частния тъжител и
неговият приятел-свид. П.,само визуално.По делото липсват доказателства за
предходни конфликти между страните в производството.
На ****г около 04.00ч тъжителят Л. Р. Т. заедно с приятеля си свид.Б.С.
П.,също от гр.Г.Д. посетили дискотека „Г.“,намираща се в гр.Г.Д..Престояли в
дискотеката около половин час,през което време консумирали алкохол,след
което решили да се тръгват.
Пред входа видели паркиран лек автомобил марка „Ауди А4“- тъмно син на
цвят.Когато се приближи до МПС-во, водачът свидетелят И.И.Д. предприел
маневра заден ход,Т. и П. се уплашили,че могат да бъдат ударени,при което
свид. П. с левия си крак ритнал бронята на автомобила.Свид.Д. потърсил
обяснение за поведението им,но след като не получил отговор ,подал сигнал за
случилото се на тел.112.Но частният тъжител и неговият познат не изчакали
идването на полицейските служители и си тръгнали.Пресекли улицата ,Л. Т. се
отделил, за да повика такси.Свидетелят П. останал сам и в този момент към
него се доближил подсъдимия М. П.,който започнал да вика:“ сега ще видите,
напсувал ги и с юмрук ударил Б. П. в устата.Чувайки и виждайки какво се
случва частният тъжител се върнал обратно при приятеля си и в този момент
към тя се приближили и другите двама подсъдими-К. А. и Т. Б..Идвайки,те
незабавно ударили в тила частния тъжител Л. Т.,който паднал на земята и
4
докато бил в легнало положение му били нанесени удари с крак в областта на
корема и гърдите от тримата подсъдими.Охраната на дискотеката незабавно
реагирала и конфликтът бил потушен.
Тримата подсъдими останали на тротоара ,а битите момчета продължили пеша
към най-близката местостоянка на таксиметрови коли с намерение да ползват
услугите им.Но на кръстовището образувано от улица “Б.М.“ и ул.
“С.“,подсъдимите М. П., К. А. и Т. Б. настигнали тъжителя и приятеля му.
Там М. П. отново проявил агресия и с юмрук ударил свидетеля П. в областта
на лицето.Л. Т., виждайки създалата се ситуация побягнал, подсъдимите с
неустановени по делото още 3-4 лица го настигнали като пръв до него
достигнал подсъдимия Б.,който го блъснал на земята.Л. Т. паднал на земята и
започнали да го бият основно ритайки го с крака.От записите приложени по
делото се вижда основно активност на три лица.Подсъдимият Т. Б. скачал с
крака върху свидетеля П., който все още бил на земята, подсъдимият К. А. и
М. П. също го удряли . Нападението им било преустановено от свидетеля
П.Г.,който успял да отдели биячите от жертвата и помогнал на Л. Т. да стане
изтегляйки го на отсрещния тротоар и оставайки го между две коли.Докато
свид.Г. помагал на частния тъжител,тримата подсъдими и техните познати
нападнали свид.П.-повалили го на земята и също започнали да го удрят с
ритници по цялото тяло.Виждайки случващото се,свид.Г. се развикал и
веднага започнал да отдръпва подсъдимите от свид.П. и скандалът бил
преустановен.Подсъдимите си тръгнали заедно със своите познати.Свидетелят
Г. попитал пострадалите лица дали имат нужда от помощ,получил
успокоителен отговор и се отдалечил.Не след дълго Т. и приятеля му се
посъвзели ,станали и на близката чешма се измили, тъжителят забелязал ,че
златното му синджирче липсва, тениската му е разпокъсана,имали кръв по
телата.На място пристигнал с таксиметров автомобил брата на свид.П.-М.
П.,на когото било съобщено за случващото се от таксиметровия шофьор
А.Б..Свид.П. се качил в таксито,а частният тъжител Л. Т. се прибрал в дома си
пеш и без да съобщи на никого за случилото се легнал.
Сутринта около 9 часа ,след като излязъл от стаята си да закусва, майка
му/свид.Д.Й.Д./,виждайки многобройните синини и оттоци по главата на сина
си се изплашила и го попитала какво се е случило,а синът й отговорил ,че са
били бити ,заедно със свид.П..Частният тъжител основно се оплаквал от силни
5
болки в корема.Свидетелката огледала детето си и забелязала синини по
гърба, по ръцете ,по краката и предложила веднага да потърсят лекарска
помощ. След извършен медицински преглед,лекарят казал, че не констатира
нещо притеснително, но трябва да се следи състоянието на лицето.
На следващия ден-понеделник/ **** г./ тъжителят и свид.Б. П. посетили
общинската болницата,където били прегледани от хирурга д-р Даракчиев,
който издал медицинско свидетелство №30/****г.,в което лекарят констатирал
обективна находка и я описал : „Хематом в тилната част на главата,
синьоливиден оттенък. Охлузвания в областта на челото, лява и дясна лицева
половина. Разкъсно-контузна рана на горната устна. Охлузвания в дясната
долна коремна половина, ранева секреция. Охлузвания в областта на
раменната кост в ляво и в областта на двете длани, ранева секреция.
Охлузвания в областта на двете коленни стави и лява глезена става, ранева
секреция,наранявания, охлузвания в областта на главата, лицето, ляво рамена
област, двете длани, долна коремна половина в дясно, двете коленни стави и
лява глезенна става.“
Тъй като в близките дни болките не отшумявали,частният тъжител и свид.П.
решили да посетят специалист в гр.София,поради което на 19.05.2021г. били
прегледани в болница „Токуда“, Аджибадем сити клиник.На тъжителя е
направена компютърна томография на гръден кош,за което е издадено
удостоверение № 797/19.05.2021 г.
Във връзка с нанесения му побой на ****г Т. подал жалба до Районна
прокуратура- гр. Г.Д.,за което на 29.06.2021г. било образувано досъдебно
производство № 334/2021 г. по описа на РУ-Г.Д., наказателно производство №
3996/2021 г. по описа на Районна прокуратура - Благоевград, ТО- гр. Г.Д., за
престъпление по чл.131,ал.1,т.12 от НК.С постановление от 31.03.2021 г.
Районна прокуратура-Благоевград,ТО-гр. Г.Д. наказателното производство
било спряно,за това,че деянието представлява лека телесна,поради което
тъжителят на 03.04.2022г. получил съобщение по реда на чл. 50 и чл. 81 от
НПК за правото си да подаде тъжба по реда на чл. 81 от НПК в шестмесечен
срок от получаването на съобщението за спиране на наказателното
производство.Това той направил в указания му шест-месечен срок ,а именно
на 23.08.2022г.
От назначената в хода на производството съдебно-медицинска
6
експертиза,изпълнена от вещото лице д-р И.А.Л./ съдебен лекар във ВМА-
София/ се установяват следните травматични увреждания,които са
констатирани на частния тъжител:отток и кръвонасядане в тилната област на
главата,охлузвания по челото и дясната лицева половина,разкъсно-контузна
рана на горната устна,охлузвания в областта на корема в дясно,охлузвания в
областта на двете длани,охлузвания по двете колена и левия глезен.Увредите
се дължат на действие на твърди тъпи предмети,по механизма на удари с или
върху такива,както и тангенциалното им въздействие и отговарят да са
получени по време и начин описан от пострадалия в тъжбата и са му
причинили временно разстройство на здравето ,неопасно за живота.
От назначената видео-техническа експертиза,изпълнена от вещото лице Т.Н.Т.
се установява,че предоставените му видеозаписи,представляващи такива от
различни камери в района на осъществяване на инкриминираното деяние,са
автентични,не се установяват следи на намеса или манипулация.Заснетите
лица могат да бъдат определени по общи физически признаци,без да бъдат
идентифицирани.Но подробно вещото лице описва действията на
лица,посочени под определен номер,нанасящи удари на други такива.Тези
записи са предявени и на страните в производството.
Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно
е приел за надлежно установена въз основа на събраните по делото гласни и
писмени доказателства,както и веществени такива. Основно се е доверил на
показанията на свидетеля Б.С. П.,който е приятел на частния тъжител,бил е с
него ,спрямо него също са нанасяни удари и като резултат е претърпял
телесни увреждания ,поради което показанията на този свидетел са станали
основна база за изграждане на фактологията по делото от
първоинстанционния съд.Последният е разграничил гласните доказателства в
няколко групи,макар и да не става ясно какви са причините за това като в
едната група е поставил показанията на свид.Б. П.,в другата група-
показанията на свид.П. Г. П.,в трета група тези на майката на частния
тъжител-свид. Д.Д..В четвъртата група показанията на свидетелите Л.С.М. и
И.И.Д.,а в петата група е поставил показанията на свидетелите В.А.Т. и
П.Г.,чиито показания не е кредитирал.
Кредитирал е напълно съдебно-медицинската експертиза,ведно с приложената
7
медицинска документация,както и видеотехническата експертиза,като
записите,послужили за нейното изготвяне са били предявени на страните в
производството.
Прегледът на доказателствената съвкупност не дава повод да се стигне до
извод за незаконосъобразен анализ, повлиял върху неправилно формиране на
съдебната воля.Районният съд не е надценил едни доказателства за сметка на
други,извършил е проверка на достоверността на гласните доказателствени
средства,като е налице основателност на възражението на защитниците
единствено по отношение липсата на изложени съображения касаещи
дадените обяснения от подсъдимия М. П..Ето защо,въззивния съд намира,че
аналитичната дейност на районния съд следва да бъде единствено допълнена
от въззивната инстанция,но този пропуск в никакъв случай не следва да води
до извод за липса на мотиви,тъй като дадените от подсъдимия М. П. обяснения
са напълно отричащи обвинителната теза и съдържащи единствено данни за
предходно негово поведение,нападателно отношение на частния тъжител и
свид.П. като напълно отрича да е бил на посочените места и часове в
обвинението,твърдейки ,че по това време вече си е бил в къщи.И тъй като
районният съд е изградил фактологията по делото на базата на останалата
доказателствена съвкупност,очевидно не е намерил за необходимо да засегне
обясненията на подсъдимия,които напълно й противоречат.Именно и поради
липсата на значимост на тези обяснения,до степен че не повлияват по никакъв
начин правните изводи на съда,въззивната инстанция не намира основания за
възприемането им като липса на мотиви.Следва да бъде отбелязано,че
изводите за релевантните обстоятелства и факти са формирани от районния
съд в точно съответствие с информацията от събраните доказателства, а
аргументите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени
източници, като не е допуснато избирателно третиране на фактически
обстоятелства или едностранчивост в подхода.
Независимо от изложеното, и за да бъде отговорено на възраженията,
наведени от защитниците на подсъдимите лица-адв.Д. и
адв.Г.,изразяващи се най-вече в отправен упрек по отношение на
аналитичната дейност на съда,въззивният съд като съд по фактите и
правото намира, че следва да бъде извършен повторен анализ на
8
доказателствената съвкупност по делото.
Констатацията на първата инстанция за еднопосочност и безпротиворечивост
на доказателствената съвкупност относно част от съществените за правилния
изход на делото обстоятелства, се основава на правилна съпоставка на
информацията, съдържаща се в събраните по делото доказателствени средства
относно попадащите в предмета на доказване факти – времето и мястото на
осъществяване на деянието, участниците в това деяние,нанесените телесни
увреждания на пострадалия Л. Т.,както и механизма за тяхното нанасяне.
Районният съд е разграничил разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели както беше посочено по-горе условно в пет групи като се е основал
не на установеното противоречие в информацията, съдържаща се в тези
доказателствени източници,а на факта относно личните им възприятия по
отношение на развилите се събития.
При тези забележки към възприятия от първата инстанция подход,въззивният
съд намира,че следва да основе изводите си, разграничавайки
противоположните позиции в производството и възможността на тази основа
да бъдат извлечени относимите изводи.
В първата група първият съд е включил единствено свидетеля Б.С. П..Този
свидетел ,бидейки приятел на частния тъжител и намирайки се на
инкриминираната дата и час заедно с него е основният и най-солиден
очевидец на развилата се ситуация.Неговите показания правилно са били
възприети от районния съд като абсолютно последователни и обстоятелствени
и напълно кореспондиращи с видеотехническата експертиза,начина ,по който
се описва от вещото лице последователността на действията,както и на
причинените телесни повреди на частния тъжител,установени от съдебно-
медицинската експертиза.В тази първа група според въззивния съд следва да
бъдат отнесени и показанията на свидетеля П. Г. П..Макар и охранител в
дискотеката,той също е очевидец на развилата се първа ситуация пред
дискотеката.Показанията на този свидетел са подкрепящи показанията на
свид.П.,тъй като охранителят е видял частния тъжител и свид.П. на отсрещния
тротоар,когато към тях се насочват тримата подсъдими като свидетелят
посочва,че именно в този момент е станало „сблъскване“.Неговата намеса и
тази на другия охранител /свид.Г./ водят до преустановяване на нападателните
действия на подсъдимите и до възможност на частния тъжител и свид.П. да
9
избягат:“Ние отидохме при тях, все пак трябва да реагираме и да ги
разбраним, това не са хубави работи“.Към тази група следва да бъдат
отнесени и показанията на свид.Д.Д./ майката на частния тъжител/,която
макар и да не е очевидец на побоя над сина й, всъщност е възприела
нанесените му телесни повреди непосредствено след това-четири часа след
това тя установява травмите по сина си-„ с огромна глава синини, оттоци,
синини по главата, беше страшно за гледане, очите – личеше ,че той е бит.
После като влезе отново каза, че го боли много корема – „боли ме корема“,
„боли ме корема“. Вдигнах му дрехите, видях синки по гърба, по ръцете по
краката.“
В следваща група районният съд е поставил показанията на свидетелите
Л.С.М. и И.И.Д.,а в петата група е поставил показанията на свидетелите В.А.Т.
и П.Г.,чиито показания не е кредитирал.
И този подход на проверяваният съд,въззивният съд прие за неправилен.В една
група следва да бъдат поставени показанията на свид.Л.С.М. и В.А.Т.,тъй като
показанията на тези свидетели са несъществени за фактите от значение за
делото,не са възприели конкретни факти от обективната действителност или
да са възприели такива,не сочат конкретно време на тяхното
възприемане,поради което въззивният съд ги определя като
несъществени.Липсва значимост в показанията на свид.Л.М.,която само
сочи,че е виждала частния тъжител с неговата майка в спешния център,но не
посочва дата,нито състоянието на лицето.Със същата несъщественост са и
показанията на свид.Тодоров,който макар и да е бил охранител на дискотека
„Г.“на посочената дата,твърди,че няма никакъв спомен за скандал и не се е
намесвал в такъв.
В третата група следва да бъдат поставени показанията на свидетелите И.И.Д.
и П.Г..Въззивният съд поставя тези свидетелски показания в една група,тъй
като те кореспондират до известна степен с дадените обяснения от
подсъдимия М. П..И тук следва да бъде допълнена аналитичната дейност на
проверявания съд като бъдат обсъдени обясненията на подсъдимия М.
П.,наред с подкрепящите ги показанията на двамата свидетели П.Г. и Д.,като
първите от тях не са кредитирани от районния съд като противоречащи,а
вторите като несъществени.
От тримата подсъдими в хода на съдебното производство обяснения дава
10
единствено подсъдимият М. П.,който принципно не отрича ,че на
инкриминираната дата се е намирал в дискотека „Г.“ в гр.Г.Д.,заедно с
охранителя на дискотеката -свид.П.Г..Предизвикани от настъпила
суматоха,случваща се отвън и двамата излезли от питейното заведение и
видели частния тъжител и неговия приятел-свид.П. доста пийнали да чупят
кола,която била паркирана на входа на дискотеката.Собственикът на колата им
направил забележка и започнали да се карат,но намесата на охранители от
дискотеката преустановила конфликта.М. П. отишъл по малко нужда до едно
дърво и в този момент някой започнал да го псува и обижда и да му се заканва
и след като се обърнал видял,че става въпрос отново за същите момчета.Тъй
като не искал проблеми се насочил да влиза в дискотеката,но в този момент
усетил удар в задната част,обърнал се и видял свид.П.,след което дошъл и
частния тъжител,който също го ударил.В резултат на тези удари, подсъдимият
П. паднал на земята,свил се на кълбо,а двамата продължили да го бият.Били
разбранени от свид.П.Г. и други лица,които не посочва,след което двамата
влезли отново в дискотеката.Останали там около 10 мин.,но тъй като
подсъдимият вече нямал настроение,предложил на П.Г. да си тръгват,поради
което и двамата напуснали питейното заведение. Свид.П.Г. изпратил до дома
му подсъдимия,който повече не е излизал същата вечер.На другия ден
заминал за София ,където е студент и поради продължаваща болка в
главата,отишъл на лекар,за което му е издадено мед.удостоверение №V-155 от
****г. от специалист по съдебна медицина,в което са отразени следните
травматични находки: подкожни хематоми в областта на главата в дясно и на
челото в ляво,кръвонасядания в областта на лявата буза на лицето и по
дясната предмишница,охлузвания в областта на лявата предмишница и тези
увреждания са причинили на лицето болка и страдание.
Както въззивният съд посочи по-горе,тези обяснения на подсъдимия на първо
място се подкрепят от показанията на свид. И.И.Д.,който е собственик на
автомобила,ударен от частния тъжител.Свидетелят обаче представя
ситуацията не толкова агресивна в сравнение с описаното от подсъдимия
П..Свид.Д. твърди,че в момента,в който е тръгнал с колата,двете момчета му
ритнали автомобила,заради което им направил забележка.Този свидетел не
твърди,че автомобилът му е бил „изпотрошен“ от частния тъжител и свид.П.,
както сочи подсъдимия.Но тъй като са проявили агресия, последният е
позвънил на тел.112,но двамата не изчакали на място ,а тръгнали към
11
градската градина,където е станал скандал,но той си е тръгнал.Тук следва да
бъде отбелязано,че това ритане на автомобила не се отрича от
свид.П.,напротив и той го сочи в своите показания ,но не се установява този
инцидент да има пряка връзка с развилите се събития след това.
Обясненията на подсъдимия П. са подкрепени и от показанията на
свид.Г.,напълно им кореспондират с единственото разминаване относно
факта,че свид.Г. същата вечер е бил с друг свой приятел и се е намирал извън
дискотеката,когато е видял,че частният тъжител и свид.П. нападат
подсъдимия М. П..Този свидетел твърди,че малко след това си е тръгнал
заедно с М. П.,който се прибрал в дома си като същата вечер изобщо не е
виждал другите двама подсъдими.
Показанията на свидетеля П.Г. са едностранчиви,неубедителни, а
противоречията им с обективните данни по делото показват, че разказът му не
се отличава нито с надеждност, нито с категоричност за обстоятелствата от
главния факт, поради което правилно първоинстанционният съд е отказал да
ги кредитира и да ги постави в основата на фактическите си изводи.Те,заедно
с обясненията на подсъдимия М. П. се намират в абсолютно противоречие на
установената въз основа на приобщените по предвидения в НПК ред
доказателства,поради което липсват основания за възприемането и на двата
доказателствени източника. И това е така,тъй като в тях не се съдържа
логически мотив както за нападението над М. П. от страна на частния тъжител
и неговия приятел-свид.П. от една страна,а от друга поради липсата на
задълбоченост и фактология относно случилото се по начин,че звучат
неубедително.Предвид издаденото мед.удостоверение на подсъдимия М. П.
,въззивният съд безспорно приема факта на нарушаване на телесния
интегритет и на това лице,но липсват доказателства по делото,които да
установяват,че тези телесни увреждания са му причинени именно от частния
тъжител и свид.П..Не на последното място следва да бъде отбелязано,че
свид.П. в показанията си отдава основна роля на свид.П.Г.,който всъщност е
лицето,което им е помогнало да се спасят от биячите.Посоченото от свид.П. в
показанията му относно човекът,който е успял да възпре подсъдимите и да
измъкне от примката частния тъжител,завеждайки го на отсрещния тротоар,а
след това да се върне и да спаси по същия начин и свидетеля,ясно се вижда от
приложените по делото записи,като тези действия са възпроизведени във
12
видеотехническата експертиза от камера 2,в която вещото лице е описал
лицето под №8.Посоченото дава основание да не бъдат кредитирани дадените
от свид.П.Г. показания,а тези сочени от свид.П. да бъдат възприети като
напълно съответстващи на събраната доказателствена съвкупност.
При правилно изяснена фактическа обстановка и правилна аналитична
дейност,районният е направил напълно обоснован извод относно
осъщественото деяние,авторството на същото и вината,но е допуснал
неправилно приложение на материалния закон,приемайки,че деянието на
подсъдимите осъществява продължавана престъпна дейност по чл.130, ал.1 от
НК във вр. с чл.20 ал.2 от НК и чл.26 от НК,включваща в състава си две
деяния еднакви по вид.Това разбиране на районния съд, контролиращият съд
намира за неправилно,предвид липсата на характеристиките на
продължаваната престъпна дейност в настоящия казус.В случая става въпрос
за едно престъпно деяние,осъществено в съучастие от тримата подсъдими.И
това е така,тъй като независимо от промяната на мястото на осъществяване,а
именно първо срещу дискотека „Г.“,а след това на улица „Б.М.“ в интервала от
време от малко след 04.30-05.00ч нанесената на частния тъжител телесна
повреда е една-представляваща временно разстройство на здравето,неопасно
за живота.В казуса се касае до усложнения на конкретната престъпна ситуация
като подсъдимите осъществяват изпълнителното деяние на едно престъпление
по чл.130,ал.1 от НК,тъй като имат едно решение-да набият пострадалия Л.
Т..Тази тяхна цел обаче е била прекъсната от охраната на заведението,която
виждайки,че подсъдимите удрят и блъскат пострадалия,се намесват в
ситуацията и прекъсват изпълнението на деянието,давайки възможност на
частния тъжител и неговият приятел –свид.П. да се отдалечат ,насочвайки се
към старата пиаца за таксита в гр.Г.Д..При нанасянето на ударите на това
първо място,липсва завършеност на деянието,тъй като не е установено каква
телесна повреда е нанесена на частния тъжител в резултат на тези удари.Т.е, в
казуса липсва необходимата особеност за едно продължавано престъпление-да
осъществява поотделно един и различни състави на едно и също
престъпление.Съставомерността на всички деяния е задължително
изискване,за да могат те да образуват продължавано престъпление.А в случая
не може да бъде установена каква телесна повреда е нанесена на частния
тъжител на първото място,описано в обвинението-срещу дискотека „Г.“ и това
е така ,тъй като телесната повреда-временно разстройство на
13
здравето,неопасно за живота е реализирано с продължаването на нанасянето
на удари с ръце и основно с крака на следващото място описано в
обвинението,а именно на улица“Б.М.“,на която частният тъжител е бил
застигнат от подсъдимите.т.е налице е количествено натрупване на
общественоопасните последици,без това да променя качеството на тези
последици.Налице е натрупване на отрицателни изменения в обекта/засягане
все в по-голяма степен на телесния му интегритет/,чрез продължаване на
нанасяне на все повече удари.С други думи,всички нанесени удари по тялото
на частния тъжител,както тези нанесени срещу дискотеката,така и тези
нанесени на улица „Б.М.“ водят в единство да реализиране на престъпния
резултат именно поради натрупването на отрицателните изменения в обекта-
нанасянето на множество удари в резултат на които е причинено разстройство
на здравето.В казуса е налице една престъпна проява,реализирана на базата на
едно решение и насочена към постигането на една цел-причиняването на
телесна повреда на частния тъжител Л. Т..
Въззивният съд, след така извършения доказателствен анализ, приема от
правна страна, че със своите действия и тримата подсъдими са участвали
заедно в изпълнителното деяния на едно престъпление по чл.130,ал.1,във вр.
с чл.20,ал.2 от НК.Всеки един от тях,нанасяйки удари с ръце и основно с
крака-ритайки частния тъжител,намиращ се на земята и свит на кълбо е
причинил на пострадалия Л. Т. лека телесна повреда.Всеки един от
подсъдимите е участвал в изпълнителното деяние на престъплението като
извършител,тъй като директно е нанасял удари по тялото на пострадалия,и
всеки един от тях е съзнавал ,че участва в изпълнението заедно с другия както
и, че в резултат от общата им престъпна дейност са причинени констатираните
на Т. повреди на телесния му интегритет.
По делото не съществува никакво съмнение за характера на телесната
повреда,в резултат на назначената съдебно-медицинската експертиза,
,установяваща с нужната категоричност,че на частния тъжител е причинено
временно разстройство на здравето,неопасно за живота по смисъла на
чл.130,ал.1 от НК със следните травматични увреждания: разкъсно-контузна
рана на горната устна; хематом (подкожно кръвонасядане) в тилната област на
главата, охлузни наранявания в областта на челото, в дясната лицева
половина, в дясната долна коремна половина, в областта на двете длани, в
14
областта на двете коленни стави и по лява глезенна става, с ранева секреция от
нараняванията.
Поради неправилната квалификация на престъплението като продължавана
престъпна дейност ,постановената от първоинстанционния съд присъда следва
да бъде изменена относно дадената правна квалификация на престъплението
като такова по чл.130,ал.1 ,във вр. с чл.20,ал.2 от НК.
От субективна страна всеки един от тримата подсъдими е действал с пряк
умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието си и е искал и
целял настъпването на общественоопасните последици, изразени в
причиняване на телесни увреждания по тялото на пострадалото лице, като до
този извод съдът достига, преценявайки установените от фактическа страна
действия на подсъдимите, доколкото за субективната страна на
престъплението се съди от деятелността, реализирана от предаденото на съд
лице. Именно изхождайки от факта,че основно ударите по тялото на частния
тъжител са нанасяни с крака,което предполага по-голяма сила на удара,
интензитета и многобройността на ударите по различни части на тялото на
пострадалия, съдът приема, че всеки един от тримата подсъдими е целял
пряко настъпването на общественоопасния резултат.
Относно направените възраженията от защитниците:
Изразява се становище за пропуски в аналитичната дейност на районния
съд,поради необсъждането на обясненията дадени от подсъдимите М. П. и Т.
Б..На първо място,следва да бъде обърнато внимание,че обяснения в
производството е дал единствено и само подсъдимият М. П. и то в последното
заседание,на което е обявено съдебното следствие за приключено.В това
съдебно заседание не са взели участие останалите двама подсъдими Т. Б. и К.
А..На следващо място,безспорно се констатира липса на анализ на
обясненията на подсъдимия П. в мотивите към първоинстанционната
присъда,но въззивният съд не отчете този пропуск като липса на
мотиви,водеща до съществено нарушение на процесуалните правила.И това е
така,тъй като дадените от подсъдимия П. обяснения противоречат на
събраната доказателствена съвкупност,на базата на която районният съд е
изградил фактическата си обстановка.Именно поради липсата на промяна в
правните изводи,необсъждането на обясненията на подсъдимия П. от
районния съд не беше преценено като съществено процесуално
15
нарушение,тъй като не е довело до засягане на процесуални права и в
конкретика правото на защита.
На следващо място,защитниците насочват вниманието на факта,че липсват
доказателства,от които да се установява,че пострадалият Л. Т. е посетил
ЦСМП в гр.Г.Д..Макар и основателно,поради липсата на писмени
доказателства в тази насока,въззивният съд отчете като несъществен
посочения факт.Без правно значение е обстоятелството, дали пострадалият е
посетил ЦСМП или е освидетелстван от друг лекар,работещ в лечебно
заведение.Налице са писмени доказателства,че пострадалият е бил прегледан
от д-р Васил Даракчиев-хирург в МЦ I ЕООД-гр.Г.Д.,който е констатирал и
отразил в мед.свидетелство №30/****г телесните увреждания.Не само ,че е
издадено мед.свидетелство,но засягането на телесния интегритет на
пострадалия е било от такова естество,че му е било предписано домашно
амбулаторно лечение за периода от 17.05. до 26.05.2021г,продължен след това
с още десет дни –до 05.06.2021г.
Основното и най-съществено възражение на двамата защитници е насочено
към оспорване авторството на деянието в лицето на техните подзащитни-М.
П. и Т. Б. с твърдението за липса на съпричастност на двамата към
престъпната проява.Обсъдената по-горе доказателствена съвкупност
,безспорно установява участието и на двамата подсъдими.Показанията на
свид.П.,които се отличават с изключителна последователност и пълнота, дават
ясния облик на развилата се ситуация,която напълно кореспондира и с
анализа,направен от вещото лице ,изготвило видеотехническата
експертиза,макар,че в последната лицата са посочени с номера,поради
невъзможността да бъдат индивидуализирани по частни признаци.Така
свид.П. изрично сочи ,че вижда и тримата подсъдими в момента ,в който са
пресекли улицата и отиват на отсрещния тротоар:“ В момента на пресичане
видях тримата подсъдими – К. А., М. П. и Т. Б.“.Първо са отправяли обидни
думи и вулгарни изрази спрямо тях,а след това са започнали да ги бият
,нанасяйки им удари по главата и гърдите,в резултат на които и двамата са
паднали на тротоара.Тази ситуация се е развила срещу нощното
заведение.Спасени,но за кратко са от охранителите на нощното
заведение.След по-малко от половин час побоят над частният тъжител е
продължил.Двамата тръгват по ул. „Б.М.“ в посока пиацата на пазара. На
16
ъгъла на ул. „Б.М.“ и ул. „С.“ ги настигат същите хора,придружени и от
други-„ Аз видях, че през това време приятелят ми Л. тича и те - К. А. и Т. Б.
го гонят…. видях, че Л. е на земята /посочва тъжителя/ и те го налагат с
юмруци – там вече имаше много хора, освен К. А. и Т. Б. и всички те удряха
моят приятел Л. с юмруци и ритници по гърба, по корема и главата… Аз видях
на отсрещния тротоар, че М. удряше Л. с юмруци по главата и другите двама
Т. и К. го ритаха с краката по корема и гърба“.
С оглед на изложените съображения,въззивният съд отхвърли възраженията
на защитниците,по които съдът взе становище и при анализа на
доказателствата.
Правилно районния съд е отчел наличието на необходимите предпоставките за
освобождаване на подсъдимите от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание – и тримата подсъдими са пълнолетни лица,не са
осъждани и не са освобождавани от наказателна отговорност.За
престъплението по чл.130,ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от
свобода“ до 2 години или пробация.За да определи размера на наказанието
Глоба при диапазон,предвиден в разпоредбата на чл. 78а от НК - от 1000 лв до
5000 лв., първият съд е намерил за справедлив размера от 1500 лв.,отчитайки
единствено смекчаващи вината на подсъдимите обстоятелства-младата им
възраст, чистото им съдебно минало,липсата на противообществени прояви и
добрите характеристични данни като съгласявайки се с отчетените от
районната инстанция смекчаващи вината на подсъдимите обстоятелства и
намирайки за правилно определен размера на административното
наказание,въззивният съд следва да допълни като отегчаващо вината им
обстоятелство-множеството наранявания на телесния интегритет на
пострадалото лице.В този смисъл намира за справедлив размера на на
наказанието "глоба",което ще способства за изграждане у всеки един от
подсъдимите лица на устойчива мотивационно-волева система за спазване на
установения правопорядък и ще възпира в бъдеще извършването на други
общественоопасни деяния.
С оглед на изложеното по-горе относно преквалификацията на престъпното
деяние като едно престъпление по чл.130,ал.1,във вр. с чл.20,ал.2 от НК,
обуславя необходимост от упражняване на правомощието на въззивната
инстанция по чл. 337,т.2 от НПК.
17
Аргументирайки се по този начин и на осн чл.334,т.3 и т.6 НПК,във вр. с
чл.337,ал.1,т.2 НПК,Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда №14/18.06.2024г, постановена по НОХД № 346/2022г. на
РС-Г.Д. в наказателната й част, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието по
чл.130,ал.1,във вр. с чл.20,ал.2,във вр. с чл.26,ал.1 от НК за всеки един от
подсъдимите М. А. П., К. К. А. и Т. Г. Б., в такова по чл.130,ал.1,във вр. с
чл.20,ал.2 от НК,за това ,че на ****г. за времето след 04.30 часа до около
05.00ч.,първо срещу дискотека „Г.“ и впоследствие на улица „Б.М.“, в посока
към „пиацата“, към старата автогара в гр. Г.Д.,в съучастие като
съизвършители са причинили с юмруци и ритници на Л. Р. Т.,с ЕГН
**********,ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА
ЖИВОТА със следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана на
горната устна; хематом (подкожно кръвонасядане) в тилната област на
главата, охлузни наранявания в областта на челото, в дясната лицева
половина, в дясната долна коремна половина, в областта на двете длани, в
областта на двете коленни стави и по лява глезенна става, с ранева секреция от
нараняванията.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване.
За решението да бъде съобщено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18