№ 175
гр. София, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Мария Малоселска
като разгледа докладваното от Мария Малоселска Въззивно гражданско дело
№ 20221100500587 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжниците СТ. Р. К. и С.С. К.а срещу постановление
от 24.11.2021 г. по изпълнително дело № 20218410406280/2021 г. по описа на ЧСИ
Н.М., рег. № 841, район на действие - Софийски градски съд, с което съдебният
изпълнител е отказал да удовлетвори молбата на длъжниците да бъдат вдигнати
запорите върху вземанията им за пенсии, тъй като размерите на същите са под размера
на минималната работна заплата за страната.
Жалбоподателите поддържат, че за тях не е ясно дали съдебният изпълнител е
спазил изискванията на чл. 446а, ал. 5 ГПК и 446а, ал. 2 ГПК. Считат, че доколкото
пенсиите им са в размери под минималната работна заплата за страната, насочването
на принудително изпълнение върху същите е неправилно и незаконосъобразно.
Искането до контролиращия съд е да отмени действията на съдебния изпълнител,
изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение чрез налагане на запор
върху несеквестируемо имущество – пенсии.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение на жалбата от взискателя
„Ю.Б.“ АД. Със същото се поддържа, че в конкретния случай не е спорно, че размерът
на пенсиите на длъжниците е под този на минималната работна заплата за страната, с
оглед което от същите не се правят удръжки. Счита, че банките са длъжни да следят
дали сумите, постъпващи по сметките, са такива от пенсии, съответно дали наложеният
запор се разпростира и върху тези средства. По изложените съображения намира, че
жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
1
В мотивите си във връзка с обжалваното действие помощник частен съдебен
изпълнител при ЧСИ Н.М. излага съображения за допустимост на жалбата и за нейната
неоснователност. В хода на изпълнителното производство длъжниците не са
представили пред съдебния изпълнител доказателства, че постъпващите по банковите
им сметки суми са вземания за пенсия, както и за какъв период са натрупаните авоари.
Обърнато е внимание, че в производството по принудително изпълнение не е налаган
запор върху вземането за пенсия на длъжника СТ. Р. К., както и че наложените запори
на банкова сметка и на вземане за пенсия на длъжника С.С. К.а към настоящия момент
са вдигнати. Изразено е становище, че жалбата следва да се остави без уважение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Изпълнително дело № 20218410406280 по описа на ЧСИ Н.М. е образувано въз
основа на молба, подадена от взискателя „Ю.Б.“ АД, за принудително събиране на
вземанията, за които са били издадени заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 46196/2021 г. по описа на СРС, 50 с-в.
До длъжника С.С. К.а е изготвена, изпратена и получена покана за доброволно
изпълнение, в която са посочени размерът и видът на вземанията, предмет на събиране
в изпълнителното производство, като на длъжника е съобщено, че е наложен запор
върху вземането за пенсия, дължимо от РУСО – Благоевград, както и запор върху
вземанията ѝ по банкови сметки, открити в „Ю.Б.“ АД.
Изпратено е запорно съобщение до РУСО – Благоевград като трето задължено
лице, видно от което е наложен запор върху вземането на длъжника С. К.а за пенсия.
С писмо, получено в кантората на съдебния изпълнител 23.11.2021 г., НОИ ТП –
Благоевград уведомява, че не могат да се правят удръжки по наложения запор, тъй като
пенсията на К.а е под размера на минималната работна заплата за страната. Посочено е
още, че дължимата на лицето сума се превежда по лична платежна сметка, открита в
„Ю.Б.“ АД.
Наложен е запор и върху вземанията на С.С. К.а по банкови сметки, открити при
„Ю.Б.“ АД. В запорното съобщение изрично е посочено, че запорът не следва да се
изпълнява по отношение на постъпления от пенсия при спазване на изискванията на
чл. 446 и чл. 446а ГПК.
Получен е отговор от „Ю.Б.“ АД, съгласно който органът по изпълнението е
известен, че по сметката на длъжника К.а не са налични авоари, както и че по сметката
постъпват доходи от пенсия.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение и до длъжника СТ. Р. К., с която
му е съобщено за наложен запор върху вземанията му по банкови сметки, открити в
2
„Общинска банка“ АД.
Със запорно съобщение до „Общинска банка“ АД съдебният изпълнител е
наложил запор върху всички вземания по банковите сметки на длъжника С.К., открити
в тази банка, като е посочено, че запорът не следва да се изпълнява по отношение на
постъпления от пенсия с несеквестируем характер с оглед изискванията на чл. 446 и чл.
446а ГПК.
С отговор, постъпил в кантората на ЧСИ М. на 09.11.2021 г., от „Общинска
банка“ АД уведомяват органа по изпълнението, че СТ. Р. К. има разкрити
разплащателна и спестовна сметка в банката. В изпълнение на наложения запор е била
преведена сумата от 688,42 лева. Указано е, че при постъпване на средства, подлежащи
на принудително изпълнение, същите ще бъдат превеждани до изпълнение на запора.
Посочено е още, че длъжникът няма други вземания, попадащи в обхвата на наложения
запор. Към отговора са приложени платежни нареждания за извършени преводи, от
които е видно, че превод на сумата от 588,42 лева е извършен на 02.11.2021 г. от
разплащателната сметка на длъжника, а на 04.11.2021 г. е извършен превод на сумата
от 100 лева от спестовната сметка на длъжника, разкрита в същата банка.
С молба от 11.11.2021 г. длъжниците са поискали от съдебния изпълнител да
вдигне наложените върху пенсиите им запори, доколкото същите са под размера на
минималната работна заплата за страната, обстоятелство, което не е спорно между
страните в производството.
С постановление от 24.11.2021 г. съдебният изпълнител е постановил отказ да
удовлетвори искането за вдигане на наложени на длъжниците запори върху вземанията
им за пенсии, дължими им от НОИ.
Със съобщение, изх. № 090151/25.11.2021 г. ЧСИ е наредил на осигурителния
орган да преустанови изплащането на удръжка от пенсията на С. К.а, макар такива да
не са правени в изпълнение на нареждането за запор с оглед разпоредбата на чл. 446
ГПК. В отговор е изпратено писмо, че лицето продължава да получава пенсия в размер
под минималната работна заплата за страната.
Изпратено е и писмо до „Общинска банка“ АД, получено на 29.11.2021 г., с
което съдебният изпълнител уведомява, че до „второ нареждане“ не следва да бъдат
превеждани суми в изпълнение на наложения запор върху вземания по банковите
сметки на длъжника С.К. по банкови сметки, открити в банката.
Съобщение с идентично съдържание е изпратено и до „Ю.Б.“ АД по отношение
на вземанията по банкови сметки на длъжника С. К.а.
Към подадената от длъжниците жалба, по повод която е образувано настоящото
производство е представено платежно нареждане от 10.12.2021 г., от което е видно, че
от спестовната сметка на длъжника К. в „Общинска банка“ АД по изпълнителното дело
3
е преведена сума в размер на 574,84 лева. Като основание за превода са посочени
номерът на изпълнителното дело, ЕГН на длъжника, пенсия.
Със съобщение от 20.12.2021 г. е вдигнат наложеният запор върху вземането за
пенсия на длъжника С. К.а.
Отпуснатата на С. К.а пенсия е с месечен размер от 600,65 лева, а тази на С.К. –
304,53 лева.
Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав приема
от правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от
легитимирани лица и е насочена срещу действия на съдебния изпълнител, които
подлежат на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Безспорно е в конкретния случай, че вземанията за пенсии на длъжниците
физически лица по изпълнителното дело са под размер на минималната работна
заплата за страната, с оглед което са несеквестируеми. По делото също така е
установено, че пенсията на длъжника С. К.а се превежда по банкова сметка в „Ю.Б.“
АД. От тази сметка по изпълнителното дело не са превеждани суми. Съдебният
изпълнител законосъобразно е извършил действията по наложения запор, като е указал
на третото задължено лице разпоредбите на чл. 446 – чл. 446а ГПК и обстоятелството,
че запорът не обхваща вземания за пенсия с размер под минималната работна заплата
за страната. Още повече от приложените по изпълнителното дело книжа е установено,
че запорите както върху пенсията на длъжника С. К.а, така и върху вземанията по
банкови сметки в „Ю.Б.“ АД са били вдигнати с нарочни нареждания на ЧСИ. Ето
защо и жалбата, подадена от този длъжник, е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Що се отнася до подадената от длъжника С.К. жалба, въззивният съд намира за
необходимо да посочи следното:
Видно е от представеното в копие изпълнително дело, че ЧСИ Н.М. не е налагал
запор върху вземането за пенсия на С.К.. Наложен е запор върху банковите сметки на
длъжника в „Общинска банка“ АД, като в запорното съобщение до банката изрично е
указано, че разпореждането не обхваща вземания, имащи за произход доход от пенсия
с размер под минималната работна заплата.
На следващо място, установява се от изпратения до съдебния изпълнител
отговор от „Общинска банка“ АД, че са разкрити две банкови сметки на името на С.К.
в банката – разплащателна и спестовна. Длъжникът, който има интерес да установи
това обстоятелство в производството, не е представил пред съдебния изпълнител
удостоверение от НОИ по коя банкова сметка се превежда пенсията му, нито е
4
представил извлечение от банковата сметка, по която твърди да се превежда пенсията
му, представляваща несеквестируем доход, от което да е видно какви средства
постъпват по нея, техният произход и размер. Такива доказателства не са представени
и с частната жалба. Длъжникът не е подкрепил оплакванията си, че вземанията, върху
които съдебният изпълнител е насочил изпълнението, са единствено такива от пенсия с
несеквестируем характер.
Следва да се добави също и че по изпълнителното дело суми в изпълнение на
наложения запор на вземания по банкови сметки на длъжника в „Общинска банка“ АД
са постъпвали и от двете сметки – разплащателна и спестовна. Длъжникът не сочи и не
обосновава включително и в настоящото производство твърденията си, че
принудително изпълнение е насочено към имущество, неподлежащо на секвестиране.
Липсва конкретизация по коя сметка се превежда пенсията му, дали по съответната
сметка постъпват доходи единствено от пенсия или и такива с друг произход – извод,
който може да бъде направен дори само като се сравни месечният размер на пенсията
на С.К., отпусната му от осигурителния орган /304,53 лева/, обстоятелството, че с
писмо, изх. № ЗСи-101-7944№1/04.11.2021 г. банката е посочила, че извън преведените
суми няма други вземания, попадащи в обхвата на наложения запор, а месец по-късно
/съгласно представеното от длъжника към жалбата платежно нареждане от 10.12.2021
г./ от спестовната му сметка в „Общинска банка“ АД е била преведена сума в размер на
574,84 лева. Следователно и жалбата, подадена от този длъжник, е неоснователна,
доколкото от една страна ЧСИ не е наложил запор върху вземането за пенсия с размер
под минималната работна заплата за страната, а от друга по делото не е установено
наложеният запор върху банковите сметки, открити от длъжника К. в „Общинска
банка“ АД, да е наложен незаконосъобразно, съответно изпълнение да е насочено
срещу неподлежащо на секвестиране по силата на закона имущество.
За пълнота и с оглед осигуряване приложението на закрилата, разписана в
разпоредбите на чл. 446 – чл. 446а ГПК, съдът намира за необходимо да посочи, че
длъжникът, позоваващ се на несеквестируемост на доходите му от пенсия, е този,
който следва да установи в изпълнителното производство обстоятелството, че
изпълнението се насочва срещу несеквестируемо имущество, представяйки на
съдебния изпълнител документи, от които да е виден произходът на средствата и
техният размер. В конкретния случай това означава, че ако по сметка на съдебния
изпълнител в изпълнение на наложения запор е преведена сума, представляваща доход
от пенсия с несеквестируем характер, длъжникът следва да представи по делото
доказателства за това, а ЧСИ да не погасява задължения по изпълнителното дело с тези
суми. От наличните в настоящото производство доказателства не може да бъде
направен несъмнен извод в тази насока.
С оглед изводите за неоснователност на подадената от С.С. К.а и СТ. Р. К. жалба,
5
същата следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. № 084640/17.12.2021 г., подадена от СТ.
Р. К. и С.С. К.а, с която се иска да бъдат отменени действията на съдебния изпълнител
по изпълнително дело № 20218410406280 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841,
изразяващи се в насочване на принудително изпълнение чрез налагане на запор върху
несеквестируемо имущество.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6