№ 183
гр. Велико Търново, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000311 по описа за 2021 година
намери за установено следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260067 от 16.07.2021 г., постановено по т.д. № 103/2020 г.
Окръжен съд – Плевен е отхвърлил, като неоснователен и недоказан,
предявеният на основание чл. 432, ал.1 КЗ иск от П. Б. М. срещу ЗД „Бул Инс“
АД за сумата от 300 000 лв., представляваща обезщетение по застрахователна
полица № BG/02/118002628632, издадена от ответника ЗД „Бул Инс“ АД за
претърпени неимуществени вреди от ищеца П. Б. М., вследствие на настъпило
ПТП на 06.10.2018 г. около 02:30 часа в с. Рупци, обл. Плевен, на ******. Със
същото решение съдът осъдил на основание чл. 78, ал.3 и чл. 80 от ГПК П. М.
да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД направените по делото разноски в размер на
9 120 лв. адвокатско възнаграждение и 50 лв. изплатен депозит за вещо лице.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от ищеца П. Б. М.,
чрез пълномощника си адв. В. А., с оплакване, че решението е постановено в
нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Плевенският
окръжен съд не бил допуснал поисканата от жалбоподателя СМЕ и АТЕ,
1
които да установят дали уврежданията му са получени от процесното ПТП.
Съдът изцяло се съобразил с искането на ответника, при грубо нарушение на
ГПК и не била дадена възможност на ищеца за пълно и ясно доказване на
иска. От показанията на разпитания по делото свидетел се установявало
безспорно, че ищецът бил пострадал като пътник при ПТП и лекият
автомобил бил управляван от неустановен водач, който напуснал мястото на
ПТП. Направено е искане да бъде отменено обжалваното решение като
неправилно и незаконосъобразно, като бъде уважен искът изцяло, заедно със
законната лихва от 06.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и да бъдат присъдени направените по делото разноски и адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА.
От ответника по въззивната жалба ЗД „Бул Инс“ АД, чрез адв. М. Г., е
постъпил писмен отговор /озаглавен отговор на искова молба/, в който се
заема становище за неоснователност на жалбата. В отговора се посочва, че
първоинстанционното решение е правилно, тъй като съдът, позовавайки се на
събрания доказателствен материал по делото, е достигнал до правилния
извод, че не е доказана причинно-следствената връзка между настъпилото
ПТП, неговия механизъм и механизма на причиняване уврежданията на
ищеца. Твърди се, че ищецът не е доказал както наличие на причинно-
следствена връзка между процесното ПТП и получените увреждания, така и
претърпените болки и страданията и техния интензитет. Изложени са
подробни съображения в подкрепа на горните твърдения. Направено е искане
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да
бъде потвърдено. Претендира се присъждане на сторените в производството
разноски.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в
жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за
установено следното:
Пред Плевенският окръжен съд е предявен иск с правно основание чл.
432 от КЗ от П. Б. М. срещу ЗД „Бул Инс“ АД за заплащане на обезщетение в
размер на 300 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП
на 6.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане на претендираната сума.
Ищецът П. Б. М. твърди в исковата молба, че на 06.10.2018 г. около
2
02:30 ч. е пострадал при ПТП в с. Рупци, обл. Плевен, докато е пътувал в лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № СА 73****, управляван от
неустановен водач. Автомобилът се движел по ******. Водачът изгубил
контрол над автомобила и той се ударил в крайпътно дърво, вследствие на
което ищецът получил множество травматични увреждания. Освидетелстван
бил от ТЕЛК, като му била определена инвалидност 95 % с чужда помощ.
Твърди, че е търпял болки и страдания, които продължават и понастоящем.
С определение № 422 от 29.10.2021г., постановено по в.т.д. №
311/2021г., Великотърновският апелативен съд е оставил без движение
исковата молба, подадена от П. Б. М. против ЗД „Бул Инс“-гр.София, с която
е предявен иск по чл.432 ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 300 000 лв.
като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
6.10.2018г. в с.Рупци, поради констатирана нередовност на същата - не са
изложени обстоятелствата на които се основа искът, съгласно чл.129 ал.1 т.4
от ГПК. Със същото определение е указано на ищеца П. Б. М. в двуседмичен
срок от съобщението да отстрани нередовността на исковата си молба, като с
писмена молба с препис за ответника да посочи кой е водачът на лекия
автомобил „Фолксфаген Голф“ с рег. № СА 73****, с който е станало
пътнотранспортното произшествие, колко и кои са пътниците в автомобила и
на коя седалка в автомобила се е намирал всеки един от тях, включително и
ищецът П. М., в момента на настъпване на произшествието.
На 19.11.2021г. в съда е постъпила молба от П. Б. М., чрез адвокат В. Т.
А., с която в изпълнение на указанията, отстранява нередовностите на
исковата молба, като заявява следното: Ищецът П. Б. М. е бил пътник в лек
автомобил „Фолксфаген Голф“ с рег. № СА 73**** и се е возел на предна
дясна седалка. Водач на лекия автомобил е В. П.ва И.а. Видно от показанията
на водача И.а по делото, е имало трети човек, но няма спомен, кой е
управлявал автомобила, тъй като е изпаднала в силен стрес. Изложено е, че
ищецът е бил с тежка мозъчна травма и до момента няма спомен за ПТП.
От фактическа страна се установява следното:
От представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 13 от 5.11.2018 г. се установява, че на 06.10.2018 г. около 02.30 ч. в с.
Рупци, обл. Плевен, на ****** е установен участник в движението - лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № СА 73****1, собственост на Едгар
3
Шотев, с водач В. П.ва И.а, до момента не е установен в хода на ДП № 274-
2018 РП-Червен бряг. Посочена е застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника, валидна от 04.09.2018 г. до 10.09.2019 г., отразено е пострадало
лице – П. Б. М..
По случая било образувано ДП № ЗМ-452/2018г. по описа на РУ –
Червен бряг, № Д-274/2018 г. описа на РП – Червен бряг, за престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК – за това, че на 6.10.2018 г., около 2:30 ч., в с.
Рупци, обл. Плевен, на ул. „Г. Димитров“, срещу стадиона на селото в посока
от центъра към гр. Червен бряг, при управление на МПС – лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № СА 73**** били нарушени правилата за
движение по пътищата и по непредпазливост била причинена средна телесна
повреда на П. Василев М. от същото село. С постановление от 22.04.2019 г. на
наблюдаващия прокурор при РП – Червен бряг наказателното производство е
спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК, поради факта, че
извършителят на престъплението не е разкрит.
От представената по делото епикриза от УМБАЛ „Д-р Георги
Странски“ ЕАД-гр.Плевен се установява, че П. М. е бил на лечение в същата
болница за времето от 6.10.2018г. до 24.10.2018г.
От представено по делото Експертно решение № 0203 от 23.01.2019 г.
на ТЕЛК към УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД – Плевен се установява, че М.
е освидетелстван с 95 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ,
считано от 06.11.2018 г., със срок до 01.01.2020 г., с водеща диагноза
„травматичен субдурален кръвоизлив“ и с общо заболяване „Травматичен
субдурален кръвоизлив. Контузио церебри ет трунци церебри. Хематома
субдуралис региопариеталис син.“
Ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си за заплащане на
обезщетение спрямо застрахователя с писмо от 23.01.2020 г.
С писмо от 12.02.2020 г. същият е уведомен, че във връзка с
настъпилото застрахователно събитие по застрахователна полица №
BG/02/118002628632 е заведена щета № **********, като за ЗД „Бул Инс“ АД
няма основание да удовлетвори претенцията, тъй като не били ангажирани
безспорни доказателства относно виновността на застрахования в
дружеството водач за настъпване на ПТП. Със същото писмо
застрахователното дружество е изискало представянето на документи,
4
необходими за компетентно произнасяне по заведената щета. В писмото е
посочено още, че до представянето на влязъл в сила акт, доказващ
виновността на водача, управлявал застрахованото МПС, застрахователят не е
в риск „Гражданска отговорност“ и няма основание да изплати
претендираното обезщетение.
С писмо от 17.03.2020 г. ищецът е уведомен, че ЗД „Бул Инс“ АД няма
основание да удовлетвори претенцията му, тъй като от представените
документи било видно, че не бил извършен деликт от застрахования в
дружеството водач.
Пред първоинстанционния съд е допуснато изслушването на съдебна
автотехническа експертиза, която да изясни механизма на настъпване на
ПТП. Вещото лице е дало заключение, че на 06.10.2018 г. в с. Рупци, ******,
водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № СА 73**** се е
движил със скорост от 76,78 км/ч. в посока към гр. Червен бряг. Към
момента, в който челната част на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ се е
намирала на отстояние от 48,83 м от мястото на удара, водачът на автомобила
предприема действия за спиране с последващо отлагане на следи върху
настилката и отклонение на направлението наляво спрямо посоката на
движение на МПС. След реализираните действия автомобилът отлага коси
следи с обща дължина от 14,70 м, от които 8,0 м върху асфалтовата настилка
и 6,7 м върху затревения южен банкет до крайпътното дърво, в което се е
ударило процесното МПС. Вещото лице посочва, че скоростта на лекия
автомобил „Фолксваген Голф“ към момента на удара в крайпътното дърво е
60,16 км/ч.; скоростта на лекия автомобил към момента на навлизане върху
южния банкет на пътното платно е 66,85 км/ч.; скоростта на лекия автомобил
преди удара в дървото, към момента на отлагане на следи върху асфалтовата
настилка е 76,78 км/ч. Съобразно данните от протокола за оглед и
фотоалбума на ПТП липсва наличие на хоризонтална и вертикална
маркировки върху пътното платно. Вещото лице дава заключение, че
произшествието категорично е предотвратимо от страна на водача на лекия
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № СА 73****. Причина за ПТП е
движение от страна на водача на автомобила със скорост от 76,78 км/ч. в
тъмната част на денонощието в несъответствие с изменението на
направлението на пътното платно и рязка промяна на посоката на движение
на МПС от страна на водача с кормилния кръг на волана под ъгъл около 8
5
градуса спрямо посоката на пътното платно. Водачът на автомобила е имал
техническата възможност да поддържа скорост, съотносима с разрешената за
движение в населено място, а чрез кормилния кръг на волана да извършва
корекция на посоката на движение на МПС, съотносимо с промяната на
направлението на пътното платно, с което да предотврати ПТП.
От заключението по допуснатата от първоинстанционния съд съдебно-
медицинска експертиза се установява, че вследствие на ПТП пострадалият П.
М. е получил следните травматични увреждания: 1.черепно-мозъчна травма
със следните компоненти: тежка по степен контузия на мозъка; контузия на
ствола на мозъка; остър травматичен кръвоизлив под твърда мозъчна обвивка
в лява теменна област на мозъка (субдурален) с ширина до 6 мм, без развитие
на компресионно-дислокационен синдром; травматичен кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки; и 2.лицево-челюстна травма със следните
компоненти: счупване на лява ябълчена /скулна/ кост; счупване на предна
стена на левия горно-челюстен синус с травматичен кръвоизлив в него. В
допълнителното заключение експертът е приел, че при рязката промяна на
движението на автомобила вляво, под въздействие на центробежните сили,
тялото на пътника на предна дясна седалка е било задвижено в дясна посока.
При последвалия удар с предна дясна част на автомобила в крайпътното
дърво тялото е било ускорено напред и в дясна посока по вектора на удара.
Травматичните увреждания при жалбоподателя са в лявата част на главата и в
левия крак. Вещото лице е посочило, че няма съответствие между посочения
механизъм на произшествието и получените травматични увреждания от
ищеца при положение, че е бил на предна дясна седалка по време на
инцидента. В допълнителното заключение вещото лице подробно описва
проведеното лечение на ищеца.
Като свидетел по делото е разпитана В. И.а – съпруга на ищеца. В
показанията си тя е посочила, че не си спомня за инцидента, тъй като също е
получила удар по главата, не може да каже кой е управлявал автомобила и
посочва, че пострадалият П. М. е бил изваден след ПТП от дясната страна на
автомобила, от предната дясна седалка. Свидетелката твърди, че трето лице е
управлявало автомобила, като ищецът е бил на предната дясна седалка, а
свидетелката е била на задната седалка, като не посочва точно в дясната или в
лявата страна на автомобила.
В производството пред въззивната инстанция е допусната комплексна
съдебна автотехническа медицинска експертиза, изготвена от вещите лица
6
инж. В. И. и доц.д-р. П. Л.. Вещите лица в заключението си посочват, че
произшествието се състои в удар на процесния автомобил „Фолксваген Голф“
в крайпътно дърво. При удара на лек автомобил "Фолксваген Голф" с рег. №
СА 73**** върху телата на седящите на предните седалки ще действа
инерционна сила, насочена напред и надясно спрямо първоначалната посока
на движение на МПС, която се стреми да измести тялото на седящите на
предната седалки напред и надясно спрямо мястото, на което са седели
спрямо посоката на движение на МПС. Предвид обстоятелството, че
седящите на предна дясна и лява седалка са били без обезопасителни колани,
то тяхното движение в процеса на удара не се е ограничавало от тях. При
удара на автомобила в крайпътното дърво, тялото на седящия на предна дясна
седалка ще контактува с дясната част от арматурното табло и предна дясна
колона и челното стъкло, а седящия на предна лява седалка със средната част
от арматурното табло, лоста за скоростите и челното стъкло. След
първоначалния контакт и загубата на кинетична енергия, деформации са
получили и части, неподвижно свързани с първоначално контактуващите,
като предна престилка, напречна греда, радиатор, капак двигател, калници,
подкалници, надлъжни греди и др. С изчерпване на кинетичната енергия, в
крайния процес на деформиране МПС се е установило в покой на мястото, на
което е намерено. С установяване на МПС в покой, произшествието е
приключило.
При проведените прегледи и изследвания на П. Б. М. в Клиника по
Неврохирургия на УМАБАЛ „Д-р Г. Странски“ - Плевен непосредствено след
пътнотранспортното произшествие е била установена закрита
черепномозъчна травма - травматичен кръвоизлив под и между мозъчните
обвивки (субдурален и субарахноидален) в лява теменна област на главата;
лицева травма - счупване на лява ябълчна (зигоматична) кост и левия горно-
челюстен синус с травматичен кръвоизлив в него. Образните изследвания на
гръден кош и корем не са установили увреждания на кости, на паренхимни
органи и наличие на свободно подвижна течност (кръвоизливи).
Уврежданията в областта на главата на пострадалия са резултат от тъпа
травма със значителна интензивност. Няма описани външни (по кожата)
наранявания (рани), което предполага контакт с широка и сравнително мека
(или податлива) повърхност, без изразени ръбове или върхове. Като най-
вероятна такава повърхност в конкретната ситуация може да се посочи
предното стъкло на автомобила (видно и от снимките, приложени в
материалите по делото - разбито предно обзорно стъкло, по-изразено вдясно).
Механизмът на пътнотранспортното произшествие предполага придвижване
на телата на пътниците напред и надясно в момента на контакта на
автомобила в препятствието. Двамата пътуващи в автомобила (водач и
пътник на предна дясна седалка) са били без предпазни колани, което
означава, че движението на телата им е било свободно. Това позволява
заключение, че разположение на пострадалия на предната дясна седалка не
противоречи на възможността да получи установените увреждания, като се
7
има предвид, че те са получени от удар в предното стъкло. Пред водача на
лекия автомобил, когато е без поставен предпазен колен, има само една
преграда - волана на автомобила, който, от една страна, може да причини
характерни увреждания, от друга - ограничава движението на тялото напред.
Това предполага предпазване увреждания от действието на волана - фрактура
на ребра, контузии на бял дроб, контузия на коремни органи, външни (по
кожата) характерни белези. Такива не са установени (описани) при
пострадалия П. Б. М..
Допуснато е изслушването на повторната комплексна съдебна
автотехническа и медицинска експертиза, вещите лица по която са дали
заключение, че процесното ПТП е станало при следния механизъм: в тъмната
част на денонощието (около 02.30 ч.) в с. Рупци, по ******, с лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № СА 73****, който се е движел в посока от изток
към запад, към гр. Червен бряг, със скорост от около 76,6 км/час. Участъкът
от пътното платно е бил прав, без надлъжен наклон. Пътната обстановка е
била нормална за тъмната част на денонощието. В определен момент от
време, в който л. а. „Фолксваген Голф“ достига района на стадиона на с.
Рупци, водачът на л. а. предприема действия по управлението на превозното
средство. В резултат на тези действия, л. а. „Фолксваген голф“ отлага следа от
протриване на автомобилна гума и променя траекторията си на движение косо
наляво спрямо надлъжната ос на платното за движение. След като изминава
разстояние от порядъка на 8.30 м. по платното за движение, л. а. „Фолксваген
Голф“ достига до бордюра на южния банкет като оставя върху него натривка
с дължина от порядъка на 0.60 м., преодолява бордюра (разделящ платното за
движение от банкета), продължава постъпателното си движение на пред и се
удря се в крайпътно дърво (отстояло на 1.90 м. южно от платното за
движение). Скоростта на л. а. „Фолксваген голф“ към момента на удара е била
от порядъка на 14.92 м. / сек. ( 53.7 км./ ч.). След окончателното изразходване
на кинетичната си енергия се установява на място. Спрямо л. а.
„Фолксваген Голф“ ударът в крайпътното дърво е бил челен кос. В
първоначален контакт с крайпътното дърво влиза предна дясна половина на
лекия автомобил. Вследствие на удара в крайпътното дърво възникват
преносни инерционни сили действащи на тялото на водача на л. а.
„Фолксваген Голф“ и на тялото на пътника на предна дясна седалка в л. а.
Под въздействие на тези инерционни сили, при удара в крайпътното дърво,
телата на водача на л. а. „Фолксваген Голф“ и на пътника на предна дясна
седалка ще се придвижат напред и леко надясно спрямо надлъжната ос на л.
а. При движението си напред и леко надясно, отчитайки големината на
инерционната резултантна, тялото на пътника на предна дясна седалка в л. а.
„Фолксваген Голф“ без поставен обезопасителен колан влиза в контакт с
предна дясна част на арматурното табло, дясна част на предното панорамно
стъкло. Тялото на водача, седящ на предна лява седалка в л. а. „Фолксваген
Голф“ без поставен обезопасителен колан влиза в контакт с волана, със
средната част на арматурната табло, скоростния лост и други части от
8
интериора на л. а. намиращи се в предна лява и средна част на купето,
понякога и с предното стъкло. Местопроизшествието не е било запазено,
автомобилът е бил изместен от мястото на установяване след удара.
От заключението се установява още, че съгласно данните по делото,
могат да се допуснат три хипотези за получаване на травмите на ищеца П.
Б. М.: 1)същият е бил пътник на предна дясна седалка; 2) същият е бил
водач на автомобила; 3) същият не е бил в автомобила и е получил травми
от битов инцидент (падане по стълби - според данни от медицинската
документация - снети от близките на пострадалия).
При хипотеза 1) - като пътник на предна дясна седалка, ищецът може да
получи описаните травми в лявата предна и предно-странична част на главата,
при контакт на обърната надясно странично глава с предното панорамно
стъкло (по което има следи от удар, но не могат да се анализират детайли
поради ниското качество на приложеното копие на фотоалбум от огледа на
автомобила). Има косвени данни и за някаква травма на левия глезен,
поради което лекуващите лекари са преценили, че се е налагала рентгенова
снимка на лявата глезенна става на третия ден от постъпването, но няма
данни за счупване, вероятно е имало оток и кръвонасядане (неуточнени и
неописани); такава травма може да се е получила при удар на левия глезен в
части от купето (позата на тялото в момента на удара може да определи, дали
ще се удари левият или десният крак) или при изваждане на пострадалия, или
при транспортиране на пострадалия. Не са описани външни увреждания,
рани на главата, частици по мястото на травмата (например фрагменти
стъкло).Напълно е възможно, дори при наличие на повърхностни
увреждания (оток, охлузване, кръвонасядане) и наличие на частици, те да не
са били описани, като незначителни от клинични гледна точка. Възможно е
описаното получаване на травмите на лицето и главата, при политане на
тялото напред и леко нагоре към предното панорамно стъкло след удара.
Потвърдително за това е описаното в протокола за оглед на автомобила
изпъкване на счупеното предно панорамно стъкло отпред вдясно, в посока
навън. Изчислените стойности на инерционните сили са достатъчни за
получаване на описаните черепно-мозъчни и лицеви травми (над 7000 N или
700 кг).
При хипотеза 2) - като водач на лекия автомобил - при описаната
обстановка на произшествието и въздействалите сили, най-вероятно е
водачът да се премести нагоре и напред, с леко отклонение на ляво, при което
има досег с волана в областта на гръдния кош и корема, възможно и с
преминаване над волана след този първичен контакт и досег на главата с
предно стъкло или огледало за обратно виждане (това зависи и от
конкретните разстояния между предната седалка и волана, както и с предното
панорамно стъкло). Този механизъм не е вероятен при ищеца, тъй като ня‐
маме описани травми в областта на гръдния кош и корема, а водеща е
травмата на главата; счупването на стъклото е вдясно. Уврежданията не
съответстват на този механизъм.
9
При хипотеза 3) - травми от падане по стълби - допустимо е травмите на
ищеца да се получат при падане по стълби, но няма събрани конкретни данни
по делото за такива обстоятелства, няма и данни, които да послужат за
сравнение между травми и терен. При падане на терен (стълби) е по-вероятно
да има външни охлузвания/рани на лицето от терена, както и други травми по
тялото и крайниците, каквито няма описани. Според заключението по-ясни
детайли за механизма на травмите биха се получили при анализ на ориги‐
нални цифрови фотоснимки от местопроизшествието и на автомобила,
както и от образните изследвания (компютър-томографски, на цифров
носител) на главата на пострадалия, след приема му за лечение в болницата.
Вещите лица посочват, че по отношение на ищеца няма описани травми на
гръдния кош и корема, както и на горните крайници. Има косвени данни за
някаква травма на лява глезенна става (неуточнена), която не може да се
свърже със специфична травма на водач.
При тези данни от фактическа страна съдът достига до следните правни
изводи:
Решението е валидно и допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", което предполага
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
увреждането и поведение на застрахования, което осъществява деликтния
състав по чл. 45 от ЗЗД: противоправно деяние (действие и/или бездействие);
претърпени вреди (имуществени и/или неимуществени); причинно-
следствена връзка между деянието и вредите и вина, която се презумира.
Прякото право на увреденото лице срещу застрахователя възниква
едновременно с правото на обезщетение от деликта срещу прекия причинител
на вредата и е функционално обусловено от него. Прякото право не може да
се породи, ако третото лице няма притезание, основаващо се на гражданската
отговорност на застрахования. Пострадалият не може да претендира от
застрахователя по-голямо обезщетение, отколкото му дължи делинквента.
Съдът в настоящия си състав намира, че не е установено по безспорен
начин основанието за възникване на прякото право по чл. 432, ал.1 от Кодекса
за застраховането срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите на увреденото лице – П. М..
По делото безспорно е установено наличието на увреждане на ищеца
при настъпилото ПТП. Причина за настъпилото ПТП е поведението на
10
водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № СА 73****, който е
управлявал автомобила със скорост от 76,78 км/ч. в тъмната част на
денонощието в несъответствие с изменението на направлението на пътното
платно и е предприел рязка промяна на посоката на движение на МПС с
кормилния кръг на волана спрямо посоката на пътното платно.
Неустановена по делото е останала личността на водача на лекия
автомобил. Установяването на водача на лекия автомобил е факт, относим
към изпълнението на фактическия състав на разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД,
съответно към състава на чл. 432, ал. 1 от КЗ. Доколкото в случая твърдения в
тази насока са направени от страна на ищеца, както в първоинстанционното
производство (че се касае за произшествие, причинено от неустановен водач),
така и във въззивното производство (че водач на процесното МПС е била
неговата съпруга – В. И.а), в тежест на последния е било да докаже
относимите положителни факти, от които да е възможно да се направи
категорично и обосновано заключение, че процесното МПС при инцидента е
било управлявано от В. И.а. По силата на разпределяне на доказателствената
тежест и при липса на присъда, въз основа на която да се приемат за
установени обстоятелствата, визирани в чл. 300 от ГПК относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца,
жалбоподателят-ищец следва да установи деецът, предизвикал процесния
деликт, както и качеството си на пострадало от деликта лице. От събраните
доказателства в производството по делото пред двете инстанции подобно
пълно и главно доказване не е осъществено. Не е доказано твърдението на
ищеца относно личността на водача на лекия автомобил, а именно, че това е
В. И.а. Не е доказано с категоричност, че ищецът е бил пътник в
самокатастрофиралия лек лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № СА
73****.
В тази насока настоящият състав на въззивната инстанция съобразява,
че в констативния протокол за ПТП с пострадали лица като водач на
процесния лек автомобил е посочена В. П.ва И.а, но същевременно в същия е
посочено, че до момента на съставяне на протокола водачът не е установен в
хода на воденото по случая ДП № 274/2018 г. по описа на РП – Червен бряг.
Протоколът е съставен на 5.11.2018 г., почти един месец след
произшествието, което е настъпило на 6.10.2018 г. От съставените по
досъдебното производство протокол за оглед на местопроизшествие и
11
протокол за оглед на веществени доказателства се установява, че
местопроизшествието не е било запазено. На мястото на удара в крайпътното
дърво лекият автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № СА 73****1 не е
намерен. Автомобилът е бил намерен в с.Рупци, на ********/в двора на
чужд дом/.От това следва извода, че констативният протокол не е съставен на
базата на констатации при посещение на местопроизшествието. Констативния
протокол за ПТП с пострадали лица не съдържа с категоричност данни, кой е
управлявал самокатастрофиралия лек автомобил „Фолксваген Голф“,
доколкото наред с името В. И.а се съдържа отбелязаване, че водачът на лекия
автомобил не е установен в досъдебното производство. Предвид на
изложеното и обстоятелството, че констативния протокол е оспорен от
ответното дружество, съдът счита, че въз основа не него не се установява кой
е водачът на лекия автомобил, с който е станало произшествието.
Установено е по делото, че с постановление от 22.04.2019 г. на
наблюдаващия прокурор при РП – Червен бряг наказателното производство,
водено по случая, е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК, поради
факта, че извършителят на престъплението не е разкрит. В този смисъл не е
налице и присъда или равносилен на нея акт на наказателния съд, въз основа
на който да се приемат за установени обстоятелствата по чл. 300 от ГПК,
включително и личността на дееца.
Съдът обсъжда и показанията на В. И.а, дадени по време на разпита
като свидетел пред първата инстанция. Същата е посочила, че няма спомени
кой е управлявал автомобила, като твърди, че по време на инцидента, самата
тя се е намирала на задната седалка. Прави впечатление, че свидетелката И.а
си спомня само избрани моменти от инцидента, като при повечето въпроси
заявява, че нищо не си спомня, тъй като си е ударила главата. Показанията на
свидетелката И.а са на лице, което е заинтересовано от спора и предвид
заявеното от същата свидетелка, че няма спомени, съдът намира, че и от тях
не може да се установи кой е управлявал процесния автомобил в момента на
произшествието. Не могат да се кредитират показанията на тази свидетелка и
относно заявеното от нея, че ищецът се е возел на предната дясна седалка
поради това, че е заинтересована от изхода на делото и при повечето въпроси,
свързани с инцидента, заявява, че не си спомня. Очебийно е противоречието в
показанията на свидетелката И.а, че не си спомня кой е управлявал
12
автомобила, но заявява, че ищецът е седял отдясно на шофьора.
Ищецът не е ангажирал доказателства за установяване на
обстоятелството кой е водачът на лекия автомобил, с който е станало
произшествието.
Не са ангажирани и доказателства, от които със сигурност да се
установи, че ищецът е пострадал като пътник на предна дясна седалка в
процесния автомобил. Както бе посочено по-горе показанията в тази насока
на свидетелката И.а, не могат да бъдат кредитирани. Други доказателства не
са ангажирани. Местопроизшествието не е било запазено и не е било
посетено от полицейските органи непосредствено след настъпването му.
Катастрофиралия лек автомобил е преместен.
От заключенията на двете комплексни автотехническа и медицинска
експертизи, назначени от въззивния съд, е установена възможност
травматичните увреждания да са настъпили по отношение на П. М. като
пътник на предната дясна седалка. Вещите лица по повторната комплексна
съдебна автотехническа и медицинска експертиза, изслушана в
производството пред въззивната инстанция, приемат като най-вероятна
хипотезата травматичните увреждания да са настъпили по отношение на П.
М. като пътник на предната дясна седалка. Изводите си в тази насока вещите
лица са мотивирали с данни от протокола за оглед на автомобила, в който е
отразено наличието на изпъкване на счупеното предно панорамно стъкло
отпред вдясно, в посока навън. Същевременно в протокола за оглед на ПТП,
намиращ се в приложените по делото материали по ДП № 274/2018 г. на РП-
Червен бряг е отразено, че местопроизшествието не е запазено, а лекият
автомобил е бил преместен от мястото на произшествието и се намира на
друг адрес в с. Рупци, където впоследствие е извършен огледа на автомобила.
В този смисъл липсват категорични данни по делото за състоянието на
автомобила непосредствено след настъпване на инцидента, като не е изяснено
дали някои от деформациите не са възникнали при преместването му.
Вещите лица са изключили възможността П. М. да е управлявал
автомобила, тъй като липсват данни за травми в областта на гръдния кош и
корема, които биха възникнали вследствие на контакт с волана.
Същевременно е изяснено, че съобразно установения механизъм на
настъпване на ПТП и действието на инерционните сили в автомобила при
13
този механизъм, тялото на водача на автомобила е най-вероятно да се
премести нагоре и напред с леко отклонение на ляво, при което има досег с
волана в областта на гръдния кош и корема, възможно е и преминаване над
волана след този първичен контакт и досег на главата с предното стъкло или
огледало за обратно виждане. Следователно експертите от повторната
комплексна автотехническа и медицинска експертиза не изключват напълно
възможността П. М. да е управлявал автомобила.
Всичко изложено по-горе мотивира настоящия състав да приеме, че по
делото не е проведено пълно и главно доказване относно личността на водача
на процесния автомобил. Предвид това, не са налице всички предпоставки на
деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, които следва да са налице
кумулативно. Това води до неоснователност и на предявения иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, доколкото той е обусловен от деликтната
отговорност на прекия причинител на вредите.
Крайните изводи на въззивния съд, макар и по различни съображения,
съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което обжалваното
решение, с което предявеният иск е отхвърлен, следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от
ГПК, разноски се дължат в полза на ответника по въззивната жалба ЗД „Бул
Инс“ АД. Последният претендира в своя полза присъждането на 9 120 лв.-
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред
въззивната инстанция, както и 800 лв. – разноски за заплатен депозит за
повторна комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза по
делото. Искането в тази насока е направено своевременно и са налице
доказателства по делото за реалното им извършване. Насрещната страна по
спора, чрез процесуалния си представител, е релевирала възражение за
прекомерност на сумата, претендирана като заплатено адвокатско
възнаграждение. Съдът намира възражението за основателно, по следните
съображения:
Въззиваемата страна претендира присъждането на 9 120 лв. разноски за
адвокатско възнаграждение въз основа на договор за правна защита и
съдействие № 1279/13.01.2022 г., сключен с адв. М. Г., съобразно който при
подписването му е заплатена в брой сумата от 9 120 лв. като общ размер на
дължимото адвокатско възнаграждение. Съобразно датата на сключване на
14
договора – 13.01.2022 г., приложима към настоящия случай е Наредба №
1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията преди последното изменение, обнародвано в ДВ, бр. 88 от
4.11.2022 г. Съобразно изложеното, обжалваемия интерес по делото и
действителната фактическа и правна сложност на спора пред въззивната
инстанция, съдът намира, че претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение за настоящото производство следва да бъдат намалени до
минималния размер от 9 036 лв., с включен ДДС, изчислен съобразно
правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 и § 2а от Наредбата, в редакцията им към
13.01.2022 г., до който размер отговорността за разноските по делото пред
въззивната инстанция следва да бъде възложена на жалбоподателя ищец П. Б.
М.. В полза на ответника по жалбата следва да бъде присъдена и сумата 800
лв., представляваща заплатен от страната депозит за вещите лица, изготвили
повторната комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза по
делото.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260067 от 16.07.2021 г., постановено по т.д. №
103/2020 г. по описа на Окръжен съд – Плевен.
ОСЪЖДА П. Б. М., ЕГН**********, с адрес: с. Рупци, общ. Червен бряг,
обл. Плевен, ******** да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87
сумата от 9 036 /девет хиляди тридесет и шест/ лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение за производството пред въззивната инстанция, както и сумата
от 800 /осемстотин/ лв. – разноски за депозит за вещи лица, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
15
1._______________________
2._______________________
16