№ 36
гр. София, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110203201 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. П. М. срещу Наказателно постановление (НП) №
8020/23.01.2023г., издадено от В.Б.А. – Началник Отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура” (АПИ), с което за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква „а“, предл.2 от
Закона за пътищата (ЗП), вр. чл.8, ал.2, вр. ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства,
на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата на жалбоподателя М. e наложена „глоба”
в размер на 3500 (три хиляди и петстотин) лева.
В подадената жалба се твърди, че НП е неправилно, незаконосъобразно, издадено при
допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила, при
неизяснена фактическа обстановка и липса на доказателства в подкрепа на обвинителната
теза. Жалбоподателят счита, че му е нарушено правото на защита, както и че не са спазени
изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН. В жалбата се заявява още, че в случая се касае за
маловажен случай на административно нарушение. Иска се СРС да отмени обжалваното
Наказателно постановление.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят Г. П. М. не се явява лично и не изпраща
процесуален представител, който да вземе становище по спора.
Въззиваемата страна – Началник Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”
към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
1
инфраструктура” – се представлява от юрк. Николов, който в съдебно заседание пред СРС
на 11.07.2023г. заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на
03.10.2023г. юрк. Николов не взема участие.
По делото е депозиран отговор от юрк. Николов с вх. № 138023/17.05.2023г. С него се
иска СРС да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира се за спазване на
чл.40, ал.1 от ЗАНН, чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, чл.43, ал.1 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от
ЗАНН. Твърди се, че в Акта и в НП се съдържат основни индивидуализиращи белези на
превозното средство във връзка с §1, т.1 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Наредба №
11/03.07.2001г. за движение на тежки и/или извънгабаритни пътни превозни средства на
МРРБ. С оглед нормата на чл.56, ал.2 и ал.3 от ЗП се посочва, че Актът и НП са съставени и
издадени от компетентни лица. При направената проверка жалбоподателят, който е
управлявал тежко пътно превозно средство (ППС) се твърди да не е представил
Разрешително за платени пътни такси, поради което правилно били издадени Актът и
Наказателното постановление. Неоснователно би било становището на жалбоподателя, че
отговорно лице за процесното нарушение е превозвачът, тъй като такава терминология не
била използвана в Закона за пътищата и Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на тежки
и/или извънгабаритни пътни превозни средства на МРРБ. Освен това юрк. Николов твърди,
че в настоящия случай не се касае за хипотезата на §1, т.5 от ДР на Закона за автомобилните
превози. Неоснователно би било твърдението, че на водача на ППС е следвало да му се
наложи наказание по чл.177, ал.3 от ЗДвП, тъй като тази норма регулира различни
обществени отношения от тези по чл.53, ал.1 от ЗП. Доколкото деянието нарушава
изискванията за ползване на пътищата, законосъобразно водачът на ППС бил привлечен в
случая към административна отговорност по чл.53, ал.1 от ЗП. Според юрк. Николов не е
приложима в случая и нормата на чл.28 от ЗАНН. Относно наложеното административно
наказание се твърди, че то е съобразено със степента на обществена опасност на деянието и
целите по чл.12 от ЗАНН. С тези аргументи юрк. Николов иска от съда да потвърди НП и да
присъди юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
ЕТ „Автотранспорт – 10 – Цеца Танева“ е собственик на товарен автомобил „***“ с
рег. № *** (с технически допустима максимална маса 19 000, с допустима максимална маса
на състав от превозни средства – 40 000, с маса на превозното средство 8280, с две оси,
междуосие – 3700, с първа ос 7500 кг., втора ос – 11500 кг.) и на полуремарке „****“ с рег.
№ *** (с технически допустима максимална маса 36 000, с маса на превозното средство
6640, с три оси, с първа ос 9000 кг., втора ос – 9000 кг., трета ос – 9000 кг.). И двете
превозни средства са с пневматично окачване.
На 05.01.2023г. около 14:05 часа, на територията на Столична община, на
републикански път А-2 – автомагистрала „Хемус“, км. 0+200, с посока от гр. София към гр.
Варна, се движело посоченото по-горе ППС с 5 оси - товарен автомобил марка „Скания“ с
рег. № *** (с две оси) и полуремарке с три оси с рег. № ***. Превозното средство било
2
управлявано от жалбоподателя М. и било спряно за проверка от свидетелите Б. П. и Т. Ф. –
инспектори в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура”. В хода на проверката било направено измерване с преносима електронна
везна „TENZOVAHY, s.r.o.”, тип „PW-10”, сериен № К0200009, верифицирана до
25.06.2023г. и с ролетка. Установено било, че ППС надвишава максимално допустимите
норми, тъй като измереното натоварване на втора задвижваща ос било 13650 кг. (при
максимално допустимо натоварване на втора ос – 11500 кг.), а измереното разстояние между
осите било 1.40 м. и сумата от натоварването на тройната ос на полуремаркето била 32200
кг. (при максимално допустимо натоварване на оста – 24000 кг.). Поради това на
05.01.2023г. св. Б. П., в присъствието на св. Т. Ф. и пред жалбоподателя Г. М. съставил на
последния Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0009447 за
нарушение, квалифицирано по чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ от Закона за пътищата, вр. чл.7,
ал.1, т.3, буква „б“ и чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/2001г. на МРРБ. Препис от този Акт е
връчен на Г. П. М. срещу подпис на 05.01.2023г.
Въз основа на този АУАН В.Б.А. – Началник Отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура” е издала срещу Г. П. М. Наказателно постановление № 8020/23.01.2023г., с
което на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата за нарушение на чл.26, ал.2, т.1,
буква „а“, предл.2 от Закона за пътищата, вр. чл.8, ал.2, вр. ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства на М. e наложена „глоба” в размер на 3500 (три хиляди и петстотин) лева.
Посоченото по-горе Наказателно постановление е изпратено по пощата и е било
получено от Г. М. на 26.01.2023г., след което е обжалвано от него с жалба, подадена в АПИ
на 03.02.2023г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства : показанията на свидетелите П. и Ф., както и от
писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото на
основание чл.283 от НПК : АУАН № 0009447 от 05.01.2023г.; разписка за връчване на
АУАН; Протокол за измерване на превозно средство № 0000004/05.01.2023г.; кантарна
бележка; копия на свидетелства за регистрация на МПС – част II за товарен автомобил „***“
с рег. № *** и за полуремарке „****“ с рег. № ***; копие на лична карта на Г. П. М.;
Заповеди на Председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ с №
РД-11-246 от 31.03.2022г. и с № РД-11-247 от 31.03.2022г.; известие за доставяне на НП;
писма от Областно пътно управление – София с вх. № 136357/16.05.2023г. и с вх. №
143708/23.05.2023г.; Заповед на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор с № А-616 от 11.09.2018г.; Декларация за съответствие и Сертификат за
съответствие на джобни ролетки; Декларация за съответствие на преносими везни и
Сертификат за проверка на ЕС на везни с неавтоматично действие; Заявление за проверка №
000029-29069/25.06.2020г.; Заявление за проверка № АУ000029-3-33879/23.06.2021г.;
Заявление за проверка № 000029-34251/20.06.2022г. и стикери на БИМ.
3
Показанията на свидетелите П. и Ф. звучат достоверно, непредубедено и
еднопосочно. Те намират опора в АУАН № 0009447 от 05.01.2023г., Протокол за измерване
на превозно средство № 0000004/05.01.2023г. и кантарна бележка. Поради това съдът
кредитира събраните по делото гласни доказателства.
Като издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства съдът дава вяра на приложените по делото Заповеди на
Председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ с № РД-11-246 от
31.03.2022г. и с № РД-11-247 от 31.03.2022г., както и на Заповед на Председателя на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор с № А-616 от 11.09.2018г. От
Заповед № РД-11-247 от 31.03.2022г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура“ следва, че Б. е заемал длъжността „инспектор“ в Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ в Агенция „Пътна инфраструктура“ и съответно е
бил оправомощен да извършва контролни проверки на ППС, движещи се по
републиканската пътна мрежа, както и да съставя АУАН. Поради това и на основание чл.56,
ал.2, т.1 от ЗП съдът приема, че АУАН е съставен от компетентно лице. От Заповед № РД-
11-246 от 31.03.2022г. на Председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“ и от нормата на чл.56, ал.2, т.1 от ЗП следва, че процесното Наказателно
постановление е издадено от оправомощено за това лице. Това означава, че релевираните от
юрк. Николов аргументи за компетентност на лицата, съставили и издали АУАН и НП, са
основателни.
Приложените по делото /с превод на български език/ Декларация за съответствие и
Сертификат за съответствие на джобни ролетки, Декларация за съответствие на преносими
везни и Сертификат за проверка на ЕС на везни с неавтоматично действие, както и
заявленията за проверка с № 000029-29069/25.06.2020г., с № АУ000029-3-33879/23.06.2021г.,
с № 000029-34251/20.06.2022г. и стикерите на БИМ са обективни и достоверни писмени
доказателства, които взаимно се подкрепят. Поради това СРС ги кредитира. Въз основа на
тези писмени доказателства и с оглед Заповед на Председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор с № А-616 от 11.09.2018г. се установява, че конкретното
измерване с преносима везна и ролетка е било извършено от сертифицирани уреди, годни да
отчитат тегло, респ. разстояние, въведени в експлоатация и валидни към датата на
процесното деяние.
Писмата от Областно пътно управление – София с вх. № 136357/16.05.2023г. и с вх.
№ 143708/23.05.2023г. са еднопосочни, достоверни и обективни. Поради това съдът ги
кредитира и приема за доказано, че процесното място (републикански път А-2 –„Хемус“, км.
0+200, с посока от гр. София към гр. Варна) се намира на територията на Столична община.
Наличните по делото копия на свидетелство за регистрация на МПС – част II за
товарен автомобил „***“ с рег. № ***, на свидетелство за регистрация на МПС – част II за
полуремарке „****“ с рег. № *** и на лична карта на Г. П. М. също следва да се кредитират
от съда, тъй като са официални документи, издадени от държавен орган и имат
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
4
Протоколът за измерване на превозно средство № 0000004/05.01.2023г., кантарната
бележка и АУАН № 0009447 от 05.01.2023г. са взаимно подкрепящи се писмени
доказателства, които намират опора и в кредитираните по-горе показания на свидетелите П.
и Ф.. Поради това СРС дава вяра и на тези писмени доказателства.
Приложените на лист 9 и лист 18 от делото разписка за връчване на АУАН и известие
за доставяне на НП имат достоверна дата. Поради това съдът ги кредитира и приема, че Г.
М. е получил срещу подпис препис от Акта на 05.01.2023г., а препис от Наказателното
постановление – на 26.01.2023г.
От съвкупната преценка на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства
и по аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК съдът прие за безспорно
установена описаната по-горе фактическа обстановка, доколкото между доказателствата не
са налице противоречия, обосноваващи необходимостта от по-задълбочен доказателствен
анализ.
При така установените факти и в предвид направения по-горе доказателствен
анализ, СРС приема следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния (към месец януари-февруари
2023г.) процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се
явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Настоящият съдебен състав намира, че процесните АУАН и Наказателно
постановление са издадени от компетентни за това лица (с оглед на изложените по-горе
мотиви в тази връзка и нормите на чл.56, ал.2, т.1 и ал.3, т.1 от ЗП). Датата на извършване на
нарушението и на установяване на дееца е 05.01.2023г. Актът е съставен на същия ден, а
Наказателното постановление е издадено на 23.01.2023г. Поради това съдът приема, че са
спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН и чл.52, ал.1 от ЗАНН.
При извършване на дължимата от съда служебна проверка се установи, че има
допуснати редица съществени процесуални нарушения в хода на административно –
наказателното производство. В АУАН № 0009447/05.01.2023г. нарушението е
квалифицирано по чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ от Закона за пътищата, вр. чл.7, ал.1, т.3, буква
„б“ и чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ, докато в Наказателно
постановление № 8020/23.01.2023г. деянието е с правна квалификация чл.26, ал.2, т.1, буква
„а“, предл.2 от Закона за пътищата, вр. чл.8, ал.2, вр. ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ. Това означава липса на съответствие между
правната квалификация на нарушението в Акта и в НП, което е нарушение на чл.42, ал.1, т.5
от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.
Освен това в Акта с думи не е посочено, че управляваното от М. ППС е „тежко“.
Такова твърдение за първи път е направено едва при издаване на НП. В случая дали ППС е
„тежко“ или не е от съществено значение за описание на нарушението, поради което следва
да фигурира при описание на деянието. Като не е посочено дали превозното средство е
5
„тежко“ съдът приема, че в АУАН не е описано нарушението и обстоятелствата, при които
то е извършено. Освен това съдът счита, че има несъответствие и между словесното и
цифровото описание на нарушението в Акта. В думи е посочено, че М. е управлявал ППС,
извършвал е превоз на товар /фракция/ с ППС и не е представил Разрешение за дейност от
специалното ползване на пътищата. Непредставянето на Разрешение за дейност от
специалното ползване на пътищата не съставлява изпълнително деяние нито според чл.26,
ал.2, т.1, буква „а“, предл.2 от Закона за пътищата (тъй като тази норма забранява движение
на тежки ППС в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия - за дейности от
специалното ползване на пътищата без разрешение), нито според чл.37, ал.1, т.1 от Наредба
№ 11 от 03.07.2001г. на МРРБ (според която норма съответните служби за контрол при МВР
и Агенция „Пътна инфраструктура“ имат право да спират и проверяват спрелите и навлезли
в обхвата на пътя и ограничителната линия тежки ППС и др., както и да съставят Акт на
водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато
при проверката се установи, че движението се извършва без Разрешително или документ за
платена такса в случаите по чл.14, ал.3 от Наредба № 11/2001г. на МРРБ). Непредставянето
на Разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата не е равнозначно на
липсата на такъв документ. Поради това като е вменено с думи на М. деяние, състоящо се в
непредставяне на въпросното Разрешително, е допуснато несъответствие между словесното
и цифровото описание на нарушението в Акта. На следващо место – в АУАН при правната
квалификация на нарушението е посочена и нормата на чл.7, ал.1, т.3, буква „б“ от Наредба
№ 11 от 03.07.2001г. на МРРБ. Според нея допустимото максимално натоварване на ос за
ППС с допустими максимални маси по чл.6, ал.1 от Наредба № 11/2001г. на МРРБ с
пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища,
отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или
признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в Приложение №
2 към Наредба № 11/2001г. на МРРБ отворени за обществено ползване пътища е за сумата от
натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието
между осите е над 1,3 метра е 24 тона. Словесно, обаче, в Акта не е посочено дали
управляваното от М. ППС е било с пневматично или признато за еквивалентно на него
окачване, както и с каква допустима максимална маса. Това означава, че в АУАН не са
посочени факти, описващи съставомерни елементи от фактическия състав на твърдяното
нарушение. Всичко това показва, че са допуснати нарушения на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от
ЗАНН.
В Наказателното постановление е посочено, че водачът на ППС извършва превоз на
товари със съчленено ППС без Разрешение за дейности в рамките на специалното ползване
на пътищата, но доколкото това твърдение липсва в АУАН, съдът приема, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като на Г. М. са възведени факти за първи път с
НП, срещу които той не се е защитавал от началото на започнатото срещу него
административно-наказателно производство. В случая е неприложима нормата на чл.53, ал.2
от ЗАНН, тъй като коментираната по-горе неяснота касае нарушението по същество. Освен
това – доколкото в АУАН не е посочено, че М. е управлявал ППС и е извършвал превоз на
6
товари без Разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата, следва,
че за тези факти, които са в основата на административно – наказателното обвинение
(според НП) няма издаден Акт, което представлява нарушение на чл.36 от ЗАНН.
Водим от всичко, изложено по-горе, този съдебен състав прие, че в случая има
допуснати съществени процесуални нарушения, които влияят върху правото на защита на
наказаното лице да разбере срещу кои точно факти следва да се защитава. Това винаги
съставлява основание за отмяна на Наказателното постановление на формално основание.
Въпреки, че отмяната на НП на формално основание не изисква разглеждане на спора
по същество, в случая следва да се посочат съображенията на съда и по същество, тъй като и
там са налице основания за отмяна на Наказателното постановление поради недоказаност на
обвинението срещу М..
Административната отговорност на Г. П. М. е ангажирана за това, че като водач на
ППС е извършвал превоз на товари със съчленено ППС с пет оси (МПС с две оси марка
„Скания“ с рег. № *** и полуремарке с три оси с рег. № ***) без Разрешение за дейности в
рамките на специалното ползване на пътищата. Кредитираните по-горе АУАН № 0009447 от
05.01.2023г., Протокол за измерване на превозно средство № 0000004/05.01.2023г., кантарна
бележка, копия на свидетелства за регистрация на МПС – част II за товарен автомобил „***“
с рег. № *** и за полуремарке „****“ с рег. № *** носят информация и доказват вида на
управляваното от жалбоподателя ППС, броя на осите, максимално допустимото натоварване
и реално измереното натоварване на втора задвижваща ос и на тройната ос на
полуремаркето, както и измереното разстояние между осите. Заповедта на Председателя на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор с № А-616 от 11.09.2018г.,
Декларацията за съответствие и Сертификатът за съответствие на джобни ролетки,
Декларацията за съответствие на преносими везни и Сертификатът за проверка на ЕС на
везни с неавтоматично действие, заявленията за проверка и стикерите на БИМ са относими
към начина на установяване на натоварването на осите и разстоянието между тях.
Останалите писмени доказателства касаят компетентността на актосъставителя, на
административно-наказващия орган и на СРС, респ. датите на получаване на АУАН и НП.
Това означава, че от събраните по делото писмени доказателства не може да се установи
дали конкретно управляваното от М. ППС е имало издадено Разрешение за дейности в
рамките на специалното ползване на пътищата или се е движило по автомагистрала „Хемус“
без такъв документ. За наличието или липсата на Разрешение за дейности в рамките на
специалното ползване на пътищата не се съдържат данни и в показанията на свидетелите П.
и Ф.. В разказа си те акцентират на установеното от тях претоварване на осите на ППС,
управлявано от жалбоподателя. Всичко това означава, че не е доказано административно –
наказателното обвинение в частта дали движението на въпросното ППС е било извършено
без Разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата. В Акта (както
стана ясно по-горе) няма твърдение дали за процесното ППС е имало издадено Разрешение
за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата, а има твърдение единствено за
непредставянето на такъв документ от страна на водача на превозното средство.
7
Непредставянето на въпросното Разрешително, обаче, не доказва, че такова не е издавано. В
тежест на административно – наказващия орган е да установи това обстоятелство – било
чрез извлечение от информационна система, било чрез други писмени или гласни
доказателства и доколкото в хода на това производство не е било проведено такова
доказване от страна на органа, издал процесното НП, съдът приема, че обвинението срещу
М. е останало недоказано.
Водим от гореизложеното съдът прие, че обжалваното Наказателно постановление
следва да бъде изцяло отменено – и поради допуснати съществени процесуални нарушения,
и поради недоказаност на конкретното административно-наказателно обвинение от
обективна страна.
С оглед изхода на делото - не се дължат разноски в полза на въззиваемата страна.
Такива не следва да се присъждат и в полза на жалбоподателя, тъй като той не е поискал
присъждане на разноски, нито е ангажирал доказателства да е сторил такива. Поради това
съдът не следва да се произнася по въпроса за разноските с този съдебен акт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 8020/23.01.2023г., издадено от В.Б.А. –
Началник Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, с което за нарушение
на чл.26, ал.2, т.1, буква „а“, предл.2 от Закона за пътищата, вр. чл.8, ал.2, вр. ал.1 и чл.37,
ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства, на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата на
Г. П. М. e наложена „глоба” в размер на 3500 (три хиляди и петстотин) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8