ОПРЕДЕЛЕНИЕ№
Гр.Варна, ……………… 2019г.
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в закрито заседание на двадесет
и осми октомври през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело
№ 541 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК образувано по частна жалба на Н.С.Н. *** срещу
определение № 2391 от 26.06.2019г. по в.ч.т.д.№ 395/19г. по описа на Варненски
окръжен съд, с което молбата на жалбоподателя за възстановяване на срока за
подаване на възражение по чл.423 ал.1 от ГПК е оставена без разглеждане.
Твърди се
в частната жалба, че обжалваното определение е неправилно, постановено е в
нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Твърди че
съдът не е извършил служебна проверка и не се е произнесъл по всички
обстоятелства и доказателства по делото, изложени от него в подадените
възражения и частни жалби. Подробно излага в частната жалба фактите относно
получаването от него на Заповед № 8361 от 06.11.2018г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист,
предприетите от него процесуални действия и постановените по подаденото от
възражение по чл.414 от ГПК и последващи него искания актове на заповедния съд
и на окръжния съд. Обосновава наличието на особени непредвидени обстоятелства
за подаване на възражението по чл.423 от ГПК, които той не е могъл да
преодолее. Излага съображения за изтекъл преклузивен шестмесечен срок по чл.147
ал.1 от ЗЗД към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК.
Моли съда
да отмени обжалваното определение, като след отмяната прави евентуални искания
– за прекратяване на производството по ч.гр.дело № 16770/18г. и обезсилване на
заповедта за изпълнение или за връщане на делото на заповедния съд за
администриране на подаденото възражение по чл.414 от ГПК като такова по чл.423
от ГПК.
Насрещната
страна по частната жалба „Банка ДСК“ ЕАД в срока по чл.276 от ГПК не е
депозирала отговор на подадената частна жалба.
Частната жалба е подадена от надлежна в
срока по чл.275 от ГПК и е допустима.
По жалбата, съдът намира следното:
Производството по ч.в.т.дело № 395/19г. по
описа на ВОС е образувано по възражение на Н.С.Н. с правно основание чл.324
ал.1 от ГПК против Заповед № 8361 от 06.11.2018г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.дело №
16770/18г. по описа на ВРС. С определение № 1162 от 27.03.2019г. възражението
по чл.423 от ГПК е оставено без разглеждане като просрочено. По реда на
инстанционнния контрол определението е потвърдено, с определение № 436 от
20.06.2019г. на АС – Варна по ч.в.търг.дело № 329/19г.
Обжалваното в настоящето производство
определение е постановено по молба на Н. по реда на чл.64 ал.2 от ГПК за
възстановяване на срока за подаване на възражение по чл.423 от ГПК против
Заповед № 8361 от 06.11.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 16770/18г. по описа на
ВРС. С него молбата на Н. за възстановяване на срока за подаване на възражение
е оставена без разглеждане, като е прието от съда, че нормата на чл.64 ал.2 от ГПК е неприложима в хипотезата на чл.423 от ГПК.
Апелативният
съд намира, че обжалваното разпореждане следва да бъда потвърдено по следните
съображения.
С оглед предмета на обжалваното определение
единственият поставен на разглеждане пред настоящия състав на апелативния съд
въпрос е допустимо ли е производство по реда на чл.64 ал.2 от ГПК за
възстановяване на срок за подаване на възражение по чл.423 от ГПК. Поради което
и всички обстоятелства, изложени в частната жалба досежно съществуването на особени
непредвидени обстоятелства са извън предмета на настоящето производство. Същите
могат да бъдат обсъждани едва при допустимо производство по реда на чл.64 ал.2
от ГПК. На следващо място с оглед исканията на частния жалбоподател, съдът
намира че следва да бъде отбелязано и че единствената възможност, която има
съдът при евентуална основателност на частната жалба срещу прекратителното
определение на окръжния съд е да отмени и да върне делото за произнасяне по
същество на искането.
Твърдения за допустимост на искането по реда
на чл.64 ал.2 от ГПК в хипотеза на чл.423 от ГПК няма изложени в частната
жалба.
Чл.64 от ГПК предвижда възможност за
страната, която е пропуснала установения от закона или определен от съда срок
за извършване на процесуално действие, да поиска неговото възстановяване.
Възстановяването на срока е допустимо, ако страната докаже, че пропускането му
се дължи на особени непредвидени и непреодолими за нея обстоятелства. Законът
не посочва изрично процесуалните действия, спрямо които е приложимо
производството по чл.64 от ГПК за
възстановяване на срок. Независимо от това, доколкото всяко процесуално
действие по смисъла на чл.64 ал.1от
ГПК
предполага висящ съдебен процес, производството по чл.64 от ГПК следва да се разглежда като уреден от законодателя
способ за възстановяване на срокове, които са започнали да текат при наличие на
вече образувано дело, по което съдът е бил сезиран с иск или молба за защита на
лични и имуществени права. Всички други
срокове, установени в процесуалния закон или в други закони като предпоставка
за иницииране на нов съдебен процес, респ. като условие за валидно сезиране на
съда с иск или молба за защита на накърнени граждански права и интереси, не
могат да бъдат предмет на възстановяване по реда и при предпоставките на чл.64,
ал.2 ГПК. Това разрешение се отнася не само за преклузивните срокове за
предявяване на искове, но и за
установения в чл.305 от ГПК тримесечен
срок за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение. Производството за
отмяна на влязло в сила решение не е продължение на исковия процес, приключил с
постановяване на решението, а съставлява самостоятелно производство с
извънинстанционен характер. Пропускането на установения в чл.305 ГПК тримесечен
преклузивен срок за иницииране на производството по отмяна не може да бъде
санирано чрез способа на чл.64 от
ГПК
дори тогава, когато причините за пропускането са извинителни за
заинтересованата от отмяната страна. /в този смисъл определение № 355 от 13.05.2013г. по ч.т.д.№
1950/13г., ВКС, ІІ т.о./.
В настоящия случай се иска възстановяване на
срок за подаване на възражение по чл.423 от ГПК. Производството по чл.423 от ГПК по характера си е аналогично на това за отмяна на влезли в сила решения. В
него окръжният съд действа не като въззивна инстанция, която извършва проверка
на правилността на първоинстанционния акт, обективиран в заповедта за изпълнение
на районния съд, а извършва проверка за това налице ли са изрично посочените от
длъжника основания по чл.423 от ГПК за закъсняло оспорване на вземането по
заповедта чрез възражение по чл.414 от ГПК.
Това принципно разрешение за характера на производството по чл.423 от ГПК е дадено и в т.15 на тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк.дело
№ 4/13г. на ОСГТК на ВКС във връзка с дължимата за него държавна такса и в
която изрично е посочено, че производството е извънредно, аналогично на
производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения.
С оглед на така изложеното съставът на
въззивния съд намира, че нормата на чл.64 ал.2 от ГПК е неприложима за възстановяване
на едномесечния срок по чл.423 ал.1 от ГПК и производството по молбата следва
да бъде прекратено. Предвид на това и обжалваното разпореждане следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2391 от 26.06.2019г.
по в.ч.т.търг.дело № 395/19г. по описа на Варненски ОС.
Определението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: