РЕШЕНИЕ
№.............../.........2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В
публичното съдебно заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година
в състав
СЪДИЯ
ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При
участието на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 2416 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е по реда на глава ХІХ ДОПК. Образувано е по жалба на „Владмакс“ ООД, предявена чрез пълномощника на дружеството
адвокат П.М., срещу ревизионен акт № Р-03000317008404-091-001/30.05.2018 г. в
потвърдената му с решение № 184/08.08.2018 г. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна част, с която на „Владмакс“ ООД е установено задължение за данък върху
добавената стойност за данъчен период месец март 2016 г. в размер на
52 457, 43 лв. и за изтекла законна лихва върху главницата в размер на
11 309,61 лв. По съображения, изцяло свързани с материалната незаконосъобразност
на ревизионния акт в атакуваната му с жалбата част, се иска да бъде отменена от
съда.
В проведените
по делото открити съдебни заседания жалбата се подържа изцяло чрез пълномощника
на жалбоподателя адвокат М., която в с. з. на 20.03.2019 г. претендира при
уважаването й в полза на доверителя й да се присъдят и направените по делото
съдебни разноски.
Директорът
на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, ответник по делото на основание чл.
159 ал. 2 ДОПК, изразява чрез пълномощника си юрисконсулт Е. становище за
неоснователност на жалбата. В подадена още преди първото съдебно заседание
писмена молба с. д. № 18766/30.10.2018 г. претендира при отхвърляне на жалбата
в полза на Дирекция „ОДОП“ – Варна да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 2 443, 01 лв., изчислено по реда на Наредба №
1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет върху размера на материалния интерес
по делото от 63 767, 04 лв.
За да
се произнесе по процесуалната допустимост и основателност на оспорването, съдът
съобрази следното:
По
допустимостта на съдебното производство:
Като
родово и местно компетентен правораздавателен орган съдът е сезиран с жалба срещу
подлежащи на съдебен контрол в оспорената му част ИАА на основание чл. 156 ал.
1 ДОПК, предявена от процесуално легитимирано лице в срока по чл. 156 ал. 1 ДОПК, поради което оспорването е процесуално допустимо.
По
основателността на жалбата съдът съобрази следното:
Потвърденият
по реда на глава ХVІІІ ДОПК в оспорената му пред директора на Дирекция „ОДОП“ –
Варна част ревизионен акт № Р-03000317008404-091-001/30.05.2018 г. финализира ревизионно
производство, образувано на основание чл. 112 ал. 1 ДОПК със
ЗВР № Р-03000317008404-020-001/01.12.2017 г. /л. 2 от преписката/. Заповедта за
възлагане на ревизията е издадена на основание чл. 112 ал. 2 т. 1 ДОПК от началник
сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна Б.С.С., заместващ съгласно
заповед № Д-1249/30.06.2017 г. на директора на ТД на НАП – Варна /л. 22 от
делото/ титуляра по възлагане на ревизията началник
сектор „Ревизии“ В.Г.Х., отсъстващ поради ползване на отпуск за временна
нетрудоспособност съгласно първичен болничен лист № Е20176294250/24.11.2017 г.
/л. 23 от делото/.
С
решение № Р-03000317008404-098-001/19.02.2018 г. на директора на ТД на
НАП-Варна поради продължителното отсъствие на възлагащия орган В.Г.Х.
преписката е иззета от него на основание чл. 7 ал. 3 ДОПК и е възложена на началник сектор
„Ревизии“ М.А.В. /л. 26 от делото/, оправомощена да възлага ревизии със заповед
№ Д-1249/30.06.2017 г. на директора на ТД на НАП - Варна /л. 22 от делото/.
След
промяната на възлагащия орган са издадени три последователни заповеди за
изменение на ЗВР – ЗИЗВР № Р-03000317008404-020-002/02.03.2018 г.; ЗИЗВР №
Р-03000317008404-020-003/04.04.2018 г. и ЗИЗВР №
Р-03000317008404-020-004/10.04.2018 г. /л. 4, 7 и 10 от преписката/, с
последната от която е разширен предметният обхват на ревизията, като освен задълженията
на ревизираното лице „Владмакс“ ООД за ДДС за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016
г., е включено и установяването на задължението му за корпоративен данък за
периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. и срокът за извършване на ревизията е
определен до 04.05.2018 г. /л. 10 от преписката/. Като ревизиращ екип съгласно първоначалната
ЗВР и заповедите за изменението й са определени служителите от ТД на НАП –
Варна Й.Р.А., заемаща длъжността главен инспектор по приходите, ръководител на
ревизията, и М.А.Б., инспектор по приходите.
Съгласно
чл. 113 ал. 2 и ал. 3 ДОПК заповедта за възлагане на ревизия и заповедите за
изменение на ЗВР са връчени по електронен път на ревизираното лице, за което на
л. 1, 3, 6 и 9 от преписката са приложени доказателства.
В
срока по чл. 117 ал. 1 ДОПК ревизиращият екип е изготвил ревизионен доклад № Р-03000317008404-092-001/11.05.2018
г., кореспондиращ по съдържание на изискванията на чл. 117 ал. 2 и 3 ДОПК /л. 114
- 107/. В изпълнение на чл. 117 ал. 4 ДОПК ревизионният доклад е връчен на
ревизираното лице по електронен път на датата 14.05.2018 г., за което на л. 107-гръб
от преписката е приложено доказателство. Срещу ревизионния доклад не е
постъпило възражение от ревизираното лице нито в срока по чл. 117 ал. 5 ДОПК,
нито извън него.
В
срока по чл. 119 ал. 2 ДОПК компетентните според тази разпоредба органи – М.А.В.,
възложител на ревизията, и Й.Р.А., ръководител на ревизията, са издали
обжалвания по делото ревизионен акт № Р-03000317008404-091-001/30.05.2018 г., с
който са установили задълженията на
ревизираното лице „Владмакс“ ООД за корпоративен
данък за 2016 г. в размер на 17 097, 73 лв. и за изтекла законна лихва
върху него за периода 01.04.2017 г. – 30.05.2018 г. в размер на 2 018, 64
лв., както и за данък върху добавената стойност за периода 01.01.2016 г. –
31.12.2016 г., в който период дължим данък върху добавената стойност е
установен само за данъчен период месец март 2016 г. в размер на 52 457, 43
лв., и за изтекла законна лихва върху него за периода 15.04.2016 г. –
30.05.2018 г. в размер на 11 309, 61 лв.
Формално,
ревизионният акт отговаря на изискванията на чл. 120 ал. 1 ДОПК, определящ
задължителните елементи от съдържанието му, като съгласно чл. 120 ал. 2 ДОПК
ревизионният доклад е приложен като неразделна част от него.
Направените
с РА установявания относно данъчните задължения на ревизираното лице изцяло
кореспондират с възложените предметни и времеви предели на ревизията.
Възприетите
констатации дават основание на съда да приеме, че при извършване на ревизията
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, че е спазена нормативно изискуемата форма на РА и че ревизията е
проведена и ревизионният акт е издаден от лица, разполагащи с компетентност за
това /последното обстоятелство поначало не е предмет на оспорване от
жалбоподателя, видно от изявлението на пълномощника му в първото съдебно
заседание по делото на 31.10.2018 г./.
По
съответствието на ревизионния акт с приложимите материалноправни
разпоредби в оспорената му с жалбата част на установеното задължение за ДДС на
ревизираното лице за данъчен период месец март 2016 г. в размер на 52 457,
43 лв. и на установеното му акцесорно задължение за изтекла върху така
определения размер на главницата законна лихва от 11 309, 61 лв.,
начислена за периода 15.04.2016 г. - 30.05.2018 г., съдът намира следното:
В хода
на ревизионното производство въз основа на събраните по преписката доказателства
са установени следните релевантни факти за определяне на оспореното с жалбата данъчно
задължение по ЗДДС на ревизирано лице „Владмакс“ ООД:
Търговско
дружество „Владмакс“ ООД е регистрирано по ЗДДС,
считано от 21.02.2006 г.
През
2006 г. „Владмакс“ ООД е придобил от продавача
„Златни“ АД правото на собственост върху следните недвижими имоти:
1/ Апартамент
В-29, закупен за 191 619, 60 евро по нот. акт №
110/24.02.2006 г., т. І, рег. № 1402, дело № 76/2006 г. на нотариус П. С. с
район на действие Районен съд – Варна, представляващ самостоятелен обект в
сграда, с идентификатор на обекта 10135.513.504.4.29, находящ се в гр. Варна,
к. к. „Златни пясъци“, хотел „Иглика-2“, ***със застроена площ 128, 36 кв. м.,
ведно с 1, 6254 % ид. ч. от общите части на сградата
и от правото на строеж върху мястото /л. 32 от преписката/;
2/
Апартамент Б-25, закупен за 98 463, 60 евро по нот.
акт № 158/24.03.2006 г., т. І, рег. № 2274, дело № 115/2006 г. на нотариус П. С.
с район на действие Районен съд - Варна, представляващ самостоятелен обект в
сграда, с идентификатор на обекта 10135.513.504.3.25, находящ се в гр. Варна,
к. к. „Златни пясъци“, хотел „Иглика-2“, ***, със застроена площ 81, 30 кв. м.,
ведно с прилежащото избено помещение № 25 със застроена площ 2, 98 кв. м., ведно
с 0, 8244 % ид. ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото /л. 73 и 72 от преписката/.
В подадените
справки декларации по чл. 125 ал. 1 ЗДДС и в дневниците за покупки „Владмакс“ ООД е отразил издадените от доставчика „Златни“
АД данъчни фактури за доставките по нот. акт №
110/24.02.2006 г. и по нот. акт № 158/24.03.2006 г.
като доставки с право на пълен данъчен кредит в общ размер на 95 377, 15
лв., разпределен по отделни фактури, както следва: - по фактура №
886/27.02.2006 г. с обща стойност на доставката 195 582, 22 лв., от която
данъчна основа 161 411, 11 лв. и начислен ДДС с право на пълен данъчен
кредит 34 171, 11 лв.; - по фактура № 883/16.02.2006 г. с обща стойност на
доставката 14 121, 09 лв., от която данъчна основа 11 767, 58 лв. и
начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит 2 353, 52 лв.; - по фактура №
881/01.02.2006 г. с обща стойност на доставката 160 378, 06 лв., от която
данъчна основа 133 648, 39 лв. и начислен ДДС с право на пълен данъчен
кредит 26 729, 68 лв.; - по фактура № 893/22.03.2006 г. с обща стойност на
доставката 45 210, 18 лв., от която данъчна основа 37 675, 15 лв. и
начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит 7 535, 03 лв.; - по фактура №
861/24.03.2006 г. с обща стойност на доставката 132 992, 54 лв., от която
данъчна основа 114 871, 25 лв. и начислен ДДС с право на пълен данъчен
кредит 22 974, 25 лв.; - по фактура
№ 892/15.03.2006 г. с обща стойност на доставката 9 681, 35 лв., от която
данъчна основа 8 067, 79 лв. и начислен ДДС с право на пълен данъчен
кредит 1 613, 56 лв.
Фактурите
са представени в хода на ревизията от третото задължено лице „Златни“ АД и са приложени
на л. 59 – 57 от преписката, а констатациите на ревизиращите във връзка с тях
се съдържат в таблицата на стр. 10 от ревизионния доклад.
С нот. акт № 27/19.12.2007 г., т. V, рег. № 5604, дело №
760/2007 г. и с нот. акт № 28/19.12.2007 г., т. V,
рег. № 5606, дело № 761/2007 г. на нотариус В. Дякова с район на действие
Районен съд – Варна „Владмакс“ ООД е учредил в полза
на кредитора „Обединена българска банка“ АД за обезпечаване на вземанията на банката
по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 17.12.2017 г. ипотека върху
собствения си недвижим имот, придобит по нот. акт №
110/24.02.2006, а именно Апартамент В-29 в гр. Варна, к. к. „Златни пясъци“,
хотел „Иглика-2“, ***със застроена площ 128, 36 кв. м., ведно с 1,6254 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото /л. 31-гръб – л. 30 и л. 28 – 27 от преписката/.
Поради
неуредени и необслужени кредити ипотекираният с нот.
акт № 27/19.12.2007 г. и с нот. акт № 28/19.12.2007
г. недвижим имот на „Владмакс“ ООД, съставляващ апартамент
В-29 в гр. Варна, к. к. „Златни пясъци“, хотел „Иглика-2“, ***със застроена
площ 128, 36 кв. м., ведно с 1, 6254 % ид. ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, е изнесен на
публична продан по изпълнително дело № 20137180400710 на ЧСИ С. Д. като с протокол
от 15.01.2016 г. за купувач на имота е обявена Р.Ш.. В срока по чл. 495 ГПК
същата е внесла припадащата се част от продажната цена съгласно изготвено
разпределение, поради което на основание чл. 496 ал. 1 ГПК с влязло в законна
сила на 30.03.2016 г. Постановление от 18.03.2016 г. по изп.
дело № 20137180400710 имотът й е възложен за сумата 172 501, 99 лв. /л. 21
от преписката/.
С нот. акт № 23/23.01.2008
г., т. І, рег. № 364, дело № 20/2008 г. на нотариус Д. Стоянова с район на
действие Районен съд – Варна „Владмакс“ ООД е учредил
в полза на кредитора „Стопанска и инвестиционна банка“ АД за обезпечаване на
вземанията на банката по договор за предоставяне на ипотечен кредит № IK08-00002/03.01.2008
г. ипотека върху собствения си недвижим имот, придобит по нот.
акт № 158/24.03.2006 г., а именно Апартамент Б-25, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор на обекта 10135.513.504.3.25, находящ се в гр.
Варна, к. к. „Златни пясъци“, хотел „Иглика-2“, ***, със застроена площ 81, 30
кв. м., ведно с прилежащото избено помещение № 25 със застроена площ 2, 98 кв.
м., ведно с 0, 8244 % ид. ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото /л. 55 – 57 от делото/.
Поради
неуредени и необслужени кредити ипотекираният с нот.
акт № 23/23.01.2008 г. недвижим имот на „Владмакс“
ООД, съставляващ апартамент Б-25 в гр. Варна, к. к. „Златни пясъци“, хотел
„Иглика-2“, ***, със застроена площ 81, 30 кв. м., ведно с прилежащото избено
помещение № 25 със застроена площ 2, 98 кв. м. и с 0, 8244 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, е изнесен на публична продан по изпълнително дело № 20157180400345
на ЧСИ С. Д. като с протокол от 15.01.2016 г. за купувач на имота е обявена Р.Ш..
В срока по чл. 495 ГПК същата е внесла припадащата се част от продажната цена
съгласно изготвено разпределение, поради което на основание чл. 496 ал. 1 ГПК с
влязло в законна сила на 30.03.2016 г. Постановление от 18.03.2016 г. по изп. дело № 20157180400345 имотът й е възложен за сумата 116 001,
99 лв. /л. 34-гръб и л. 33 от преписката/.
На
основание чл. 83 ал. 5 ППЗДДС преди извършване на публичната продан по двете
изпълнителни дела съдебният изпълнител е отправил покана до собственика на имотите,
предмет на проданта, да заяви обстоятелствата по чл.
45 ал. 7 ЗДДС /л. 44 и 43 от преписката/.
В
подадено до ТД на НАП – Варна писмено обяснение вх. № 10703/20.02.2018 г. ЧСИ
С. Д. е посочила, че до насрочване на публичната продан длъжникът „Владмакс“ ООД не е упражнил правото си на избор по чл. 45
ал. 7 ЗДДС, поради което доставките и на двата възложени при проданта имота са освободени по смисъла на чл. 45 ал. 3 ЗДДС, предвид факта, че процесните апартаменти В-29 и Б-25 са в сграда, за
която удостоверението за въвеждане в експлоатация е издадено още през 2007 г.
/удостоверение № 16/11.06.2007 г./, и за тях при разпределяне на продажната
цена не е отчисляван и превеждан ДДС, нито са изготвяни документи за продажбата
съгласно чл. 131 ЗДДС /л. 42 от преписката/.
При
така възприетите факти приходните органи са приели, че през данъчен период м.
март 2016 г. ревизираното лице, след като не се е възползвало от дадената му с
чл. 83 ал. 5 ППЗДДС възможност за избор по чл. 45 ал. 7 ЗДДС, е извършило освободени
доставки /продажби/ на дълготрайни материални активи, съгласно постановленията
за възлагане на ЧСИ от 18.03.2016 г. по изп. дело №
20137180400710 и по изп. дело № 20157180400345
/влезли в сила на 30.03.2016 г./. Установили са, че за м. март 2016 г. данъчно
задълженото лице е подало справка декларация по чл. 125 ал. 1 ЗДДС с нулев
резултат /справка декларация вх. № **********/07.04.2016 г./. Приели са, че на
основание чл. 79 ал. 1 ЗДДС /актуална редакция към м. март 2016 г./ „Владмакс“ ООД е следвало да извърши корекция по формулата
на чл. 79 ал. 6 ЗДДС на ползвания при придобиването на имотите данъчен кредит,
която на основание чл. 79 ал. 4 ЗДДС е следвало да направи в данъчния период,
през който са възникнали съответните обстоятелства. В резултат на тези изводи за
данъчен период м. март 2016 г. с ревизионния акт са установили на ревизираното
лице задължение за ДДС в размер на 52 457,43 лв., върху което на основание
чл. 175 ал. 1 ДОПК вр. чл. 1 ЗЛДТДПДВ са начислили изтекла
законна лихва в размер на 11 309, 61 лв. за периода от падежа на
задължението 15.04.2016 г. до издаването на ревизионния акт 30.05.2018 г. Прилагането
на формулата по чл. 79 ал. 6 ЗДДС, по която ревизиращите са изчислили размера на
дължимия ДДС за м. март 2016 г. като резултат от корекцията на ползвания
данъчен кредит, е посочено на стр. 11 от ревизионния доклад /л. 109 от
преписката/.
Жалбоподателят
не оспорва фактическите констатации на приходната администрация, но оспорва
направените въз основа на тях правни изводи, обусловили извършеното с ревизионния
акт установяване на задължението му за данък върху добавената стойност за
данъчен период м. март 2016 г. ведно с произтичащото от него акцесорно
задължение за мораторна лихва. Защитната му теза е основана изцяло на
приложимостта към процесния случай на чл. 80 ал. 1 т. 2 ЗДДС, изключващ
корекциите по чл. 79, 79а и 79б от закона в хипотезите, в които данъчният режим
на доставките, за които регистрираното лице използва стоките или услугите, бъде
променен със закон.
При
така установените по делото факти и съобразявайки становищата на страните по
спора, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно
чл. 79 ал. 1 ЗДДС /в действащата в периода на публичната продан редакция на
разпоредбата - ДВ бр. 94/2012 г./ регистрирано лице, което изцяло или частично
е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от
него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени
доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане
на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. На
основание чл. 79 ал. 4 ЗДДС корекцията по ал. 1 се извършва в данъчния период,
през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол
за извършената корекция и отразяване на протокола в дневника за продажбите и в
справката декларация за този данъчен период. Същевременно чл. 79 ал. 6 ЗДДС /също
в относимата му редакция - ДВ бр. 94/2012 г./
регламентира, че независимо от ал. 1 и 3, за стоките или услугите, които са
дълготрайни активи по смисъла на ЗКПО, лицето дължи данък в размер, определен
по посочената в разпоредбата формула.
Наред
с това чл. 80 ал. 1 т. 2 ЗДДС /в действащата му към момента на публичната
продан редакция - ДВ бр. 101/2013 г., в сила от 01.01.2014 г./ изключва
извършването на корекциите по чл. 79 ал. 1 – 7, ако данъчният режим на
доставките, за които регистрираното лице използва стоките или услугите, бъде
променен със закон.
Между
страните по делото няма спор, а се установява и от събраните в ревизионното
производство доказателства, че процесните два недвижими имота /апартаменти В-29
и Б-25/, предмет на извършената през 2016 г. публична продан, са придобити от
жалбоподателя „Владмакс“ ООД още през 2006 г. по
време на действието на отменения ЗДДС /обн. ДВ бр.153/23.12.1998
г., отм. ДВ бр. 63/04.08.2006 г., отмяната в сила от деня на влизане в сила на
Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз –
01.01.2007 г./.
Безспорно
е, че при закупуването на тези имоти, представляващи стока по смисъла на чл. 5
ал. 1 ЗДДС и същевременно дълготрайни активи по смисъла на ЗКПО, купувачът „Владмакс“
ООД е ползвал данъчен кредит в размер на начисления ДДС по всяка от продажбите.
Съгласно
отменения от 01.01.2007 г. ЗДДС, при действието на който са придобити двата апартамента,
доставките на всички сгради, респективно на части от тях, са с режим на
облагаеми доставки, тъй като не са обхванати от изчерпателното изброяване на чл.
33 от ЗДДС /отм./, регламентиращ кои доставки са освободени при условията на
този закон.
Същевременно
чл. 45 ал. 3 от сега действащия ЗДДС /обн. ДВ бр.
63/04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./ предвижда, че доставката на сгради
или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени,
както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях, е
освободена доставка.
Легалното
дефиниране на понятието „нова сграда“ е дадено в пар.
1 т. 5 ДР ЗДДС: това са сградите, които към датата, на която данъкът за
доставката им е станала изискуем, са с етап на завършеност „груб строеж“ или за
които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са
изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено разрешение за
ползване по реда на Закона за устройство на територията.
Следователно,
по силата на чл. 45 ал. 3 от сега действащия ЗДДС доставката на всички сгради, непопадащи в легално дефинираното понятие по пар. 1 т. 5 ДР ЗДДС, е в режим на освободена доставка. Тъй
като в случая удостоверението за въвеждане в експлоатация на сградата, в която
се намират процесните апартаменти В-29 и
Б-25, е издадено още през 2007 г., поради което към момента на извършване на
публичната им продан през 2016 г. са изтекли далеч повече от предвидените в пар. 1 т. 5 ДР ЗДДС 60 месеца /или пет календарни години/,
то на основание чл. 45 ал. 3 ЗДДС извършената по изпълнителните дела публична
продан на двата апартамента е в режим на освободена доставка. Действително, с
чл. 45 ал. 7 ЗДДС е предвидена възможност за избор на доставчика доставката по
ал. 3 да бъде облагаема като на основание чл. 83 ал. 5 ППЗДДС тази възможност е
предоставена и на собственика на вещта /длъжник, залогодател, съответно собственик
на ипотекираната вещ/ в случаите на публична продан по реда на чл. 131 от
закона, за което той трябва да бъде поканен от публичния/съдебния изпълнител. Така
предвидената възможност е уредена обаче от законодателя като изключение от общо
въведеното с чл. 45 ал. 3 ЗДДС правило за освободеност на доставките на сгради
или на части от тях, които не са нови, като прилагането на това изключение е
предоставено единствено на усмотрението на доставчика, респективно на
собственика на вещта, явяващ се длъжник, залогодател или собственик на
ипотекираната вещ в случаите на публична продан по чл. 131 ЗДДС. Поради това и
в чл. 83 ал. 5 ППЗДДС изрично е регламентирано, че когато до обявяването на проданта не постъпи писмено уведомление от собственика на
вещта, доставката е освободена, т. е. за нея е приложим общият режим на ЗДДС за
такъв род доставки.
Извършеното
проследяване на относимата нормативна уредба по отменения
от 01.01.2007 г. ЗДДС и по сега действащия ЗДДС /в сила от 01.01.2007 г./ безсъмнено
води до извод, че е налице законодателна промяна в данъчния режим на
доставките, за които регистрираното лице „Владмакс“
ООД използва процесните стоки /апартаменти В-29 и Б-25/, придобити при
действието на отменения ЗДДС и предмет на извършената при сега действащия ЗДДС публична
продан по двете изпълнителни дела.
Това
води до извод за приложимостта към случая на относимата
редакция на чл. 80 ал. 1 т. 2 ЗДДС /тази от ДВ бр. 101/2013 г./, изключваща
извършването при публичната продажба през 2016 г. на тези недвижими вещи на предвидената
в чл. 79 ал. 1-7 ЗДДС корекция на ползвания данъчен кредит.
Като
не са съобразили това, приходните органи незаконосъобразно, прилагайки формулата
по чл. 79 ал. 6 ЗДДС, са установили с ревизионния акт неследващо се задължение
на жалбоподателя за ДДС за данъчен период м. март 2016 г. в посочения от тях
размер 52 457, 43 лв. Незаконосъобразността на ревизионния акт в тази част
има за последица и незаконосъобразността му в частта на установеното акцесорно задължение
на жалбоподателя за изтекли лихви в размер на 11 309, 61 лв.
На
основание чл. 160 ал. 1 предл. първо ДОПК
ревизионният акт следва да бъде отменен в обжалваната му част, като предвид
крайния изход на спора и изрично направеното от пълномощника на жалбоподателя
искане за присъждане на разноски, Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП следва
да бъде осъдена да заплати на „Владмакс“ ООД направените
по делото разноски в общ размер на 3230 лв., от които 50 лв. – внесена по
сметка на Адм. съд Варна държавна такса за завеждане на делото и 3 180 лв.
– заплатен адвокатски хонорар за осъщественото процесуално представителство и
защита от адвокат.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
по жалба на „Владмакс“ ООД, ЕИК *********, ревизионен
акт № Р-03000317008404-091-001/30.05.2018 г. в потвърдената му част с решение №
184/08.08.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Варна при ЦУ на НАП, с която на „Владмакс“
ООД е установено задължение за данък върху добавената стойност за данъчен
период месец март 2016 г. в размер на 52 457, 43 лв. и за изтекла законна
лихва върху главницата в размер на 11 309, 61 лв.
ОСЪЖДА
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП да
заплати на „Владмакс“ ООД, ЕИК *********, направените
по делото разноски в общ размер на 3230 /три хиляди двеста и тридесет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по делото.
СЪДИЯ: