№ 15768
гр. София, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110134333 по описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на
ищеца спрямо ответника, съответно за сумата в размер на 1
229,83 лв. – представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия, за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в
/АДРЕС/, аб.№ ******, ведно със законната лихва от
22.12.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 229,88 лв., за периода от 15.09.2019 г. до 09.12.2021
г., сумата от 34,74 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение, за периода от 01.11.2018 г.
до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 22.12.2021 г., до
1
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
8,00лв., за периода от 31.12.2018 г. до 09.12.2021 г., и за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 07.02.2022 г. издадена в
производството по ч.гр.д. № 73511/2021 г. по описа на СРС,
45-ти състав.
В исковата молба /ФИРМА/ излага твърдения, че
ответникът потребител, с абонатен номер ******, на
топлинна енергия за битови нужди, при което между него и
ищеца били възникнали договорни правоотношения при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ е обвързал
потребителя без да е необходимо изричното им приемане.
Потребителят не бил заплатил дължимата цена за
продажба на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г., дължимата цена за дялово разпределение за
периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., върху които суми
дължали и обезщетение за забава. Вземането било
осчетоводено с извлечение от сметки и фактури.
Продажбата на топлинна енергия било извършвано
съобразно приети от топлопреносното дружество Общи
условия, които твърди, че са влезли в сила след
публикуването им в един централен и един местен
ежедневник, поради което са и общоизвестни. Въз основа на
сключен договор от ищцовото дружество разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна
собственост се извършвало по системата за дялово
разпределение, което било възложено на /ФИРМА/, поради
2
което последното се иска да бъде привлечено в
производството като трето лице – помагач, предвид
евентуално предявяване на регресни претенции срещу него
при отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника, с който оспорва предявените искове. Прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на вземането.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът П. В. М., редовно
призован, не се явява, не се представлява.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича вземането му. В тежест на
3
ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът
следва да доказва, че ответникът има качеството
„потребител“ на топлинна енергия съгласно цитираните от
него правни разпоредби в рамките на процесния период,
ползването на топлинна енергия през процесния период в
количество, съответно на начислените суми формиращи
начислената главница за ТЕ и периода и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си срещу вземането, поради което отрича
съществуването на спорното право, както и положителният
факт на плащането. При релевирано в срока по чл. 131 от
ГПК възражение за давност в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже основания за прекъсване/спиране на
давностния срок.
Исковете са допустими, като предявени от надлежна
страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 73511/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, в
срока по чл. 415 от ГПК.
От приетия по делото договор за продажба на
недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 45 от 03.12.2007г., се
установява, че трето за спора лице – И.Б.М. е продала на
ответника П. М. апартамент, без номер, находящ се в
сградата на /АДРЕС/. По делото е прието и заявление –
4
декларация от ответника за откриване на партида от
24.01.2008г. /л.19-20 по делото/. От приетия по делото
Протокол от ОС на ЕС от 23.09.2005г., се установява, че
собствениците на самостоятелни обекти в сградата на
/АДРЕС/, са взели решение за сключване на договор за
извършване на услугата „топлинно счетоводство”, като за
целта е упълномощено конкретно лице да подпише договор
с /ФИРМА/. Като необжалвано решението е влязло в
законна сила и обвързва собствениците на самостоятелните
обекти в СЕС, включително и техните правоприемници,
какъвто е ответника. От името на ЕС е сключен договор №
2455/29.09.2005г. с /ФИРМА/, като обстоятелството, че
именно /ФИРМА/ извършва услугата „топлинно
счетоводство“ не се оспорва от ответника.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна
енергия, действащи към процесния период са Общите
условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на
ДКЕВР, приети по делото.
По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между
битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни Общи условия, без да е
5
необходимо изричното им приемане от потребителя.
Договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна
енергия от страна на топлопреносното дружество и
ползването й от потребителя. Потребител на топлинна
енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения
имот по силата на вещно или по силата на облигационно
право на ползване. Предвид тези разпоредби
облигационната връзка по договора за доставка на
топлинна енергия възниква ex lege от момента на
възникване на вещното или облигационно право на
ползване. В съответствие със Закона за енергетиката
страна по облигационното правоотношение за продажба на
топлинна енергия е потребителят на топлинна енергия,
какъвто може да бъде само физическо лице-собственик или
ползвател на имот, което ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата
на чл.2, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от /ФИРМА/ на потребители в
град София според която „купувач може да бъде физическо
лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди,
който е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда”. Анализът на
горните разпоредби води до извода, че собственикът на
6
топлофицирания недвижим имот е длъжник към
топлопреносното предприятие за доставената в имота
топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките
три елемента от правото на собственост- право да владее, да
ползва и да се разпорежда с вещта. В конкретиката на
случая, съдът приема, че ответникът има качеството
„потребител“ на топлинна енергия, доколкото е собственик
на имота.
Ответникът не оспорва количеството на доставената в
имота топлинна енергия и размера на нейната цена, поради
и което съдът не е допуснал изслушване на СТЕ и приема
тези факти за безспорно установени в производството.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е релевирал
правопогасяващо възражение за давност. С оглед
разпоредбата на чл. 155 от ЗЕ и приложимите Общи
условия, потребителите на топлинна енергия заплащат
цената й на месечни вноски. Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на
консумираната топлинна енергия представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б. „в” от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време – месец, еднородни задължения,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени в Общите условия
интервали от време. В този смисъл са задължителните за
съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от
7
18.05.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната
погасителна давност, съгласно цитираната разпоредба, не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Следователно и вземанията на /ФИРМА/ към
потребителите се погасяват с изтичане на тригодишен
давностен срок. В този смисъл е и практиката на ВКС –
Решение № 168 от 22.12.2009 г., постановено по т.д 408/2009
г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 172 от 23.12.2010 г.,
постановено по т.д. № 180/2010 г. по описа на ВКС, І т.о. и
др. Тригодишният срок, посочен в чл.111, б „в” от ЗЗД, с
изтичане на който вземанията за цената на /ФИРМА/ се
погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо – чл.114, ал.1 ЗЗД.
Това вземане е срочно, тъй като в общите условия от 2016г.
е предвидено, че плащането на месечните суми се извършва
след изтичане на 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който са отчетени. Следователно вземането за цена за
потребената енергия за текущия месец става изискуемо от
петнадесето число на втория месец, следващ отчетния за
процесния период. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е
подадено в съда на дата 22.12.2021г., когато давността е
прекъсната, а впоследствие е спряла да тече. Това
означава, че претендираните от ищеца изискуеми вземания
преди дата 22.12.2018г. са погасени по давност. Това са
вземания за периода от 01.05.2018г. до м.10.2018г.,
8
доколкото за задължението за м.11.2018г. давността вече е
прекъсната с подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на дата 22.12.2021г. Съгласно
изслушаната ССчЕ погасена по давност се явява сума в
размер на 203,38 лева, или главният иск за доставена в
имота топлинна енергия следва да бъде уважен до размера
на сумата от 1026,45 лева и отхвърлен за сумата от 203,38
лева, представляваща разликата над уважената сума от
1026,45 лева до размера на пълно предявената от 1229,83
лева.
Съобразно разпоредбите на чл.36 от ОУ, чл.61 ал.1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и
чл.10 от Общите условия на договорите между /ФИРМА/ и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост таксите за дялово разпределение се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което, от своя страна, заплаща цената
за извършените услуги на дружеството за дялово
разпределение. Сумата е доказана по размер, съгласно
заключението на вещото лице, и не е в погасителна
давност. Следователно този главен иск следва да бъде
уважен изцяло за пълно предявената сума от 34,74 лева, за
периода от 01.11.2018г. до 30.04.2020г.
Поради уважаване изцяло на иска за главница за такси
за дялово разпределение изцяло следва да бъде уважен и
9
иска за мораторна лихва върху тази главница, който
съгласно заключението по ССчЕ е доказан до размера на
сумата от 7,87 лева, до който размер следва да бъде уважен,
а за сумата от 0,13 лева, представляваща разликата над
уважената сума от 7,87 лева до размера на пълно
предявената от 8,00 лева, следва да бъде отхвърлен.
Акцесорният иск върху главницата за отопление на
имота следва да бъде уважен съобразно уважената част от
главницата, която не е в погасителна давност. С оглед
периода за който се претендира лихвата и доколкото тогава
вече са действащи ОУ на ищеца, приети с решение № ОУ-
01/27.06.2016г., то в ОУ е установен падеж за плащане на
месечните дължими суми за ТЕ, определени по прогнозен
дял /по чл. 32, ал.1 от ОУ/- в 45 дневен срок след изтичане
на периода за който се отнасят. Така ответникът е изпаднал
в забава, поради срочността на задължението, което
обосновава извод, че не е нужна покана, поради което
следва да отговаря и за заплащане на дължимата
мораторна лихва, върху уважената част от главничното
вземане. Сумата е станала изискуема с изтичане на 45
дневен срок от издаване на фактура №
**********/31.07.2019г., тоест от 15.09.2019г., от който
период се претендира и лихвата. Така съобразно
заключението на вещото лице по ССчЕ акцесорният иск
върху главницата за отопление на имота следва да бъде
уважен до размера на сумата от 166,70 лева, а за сумата от
63,18 лева, разликата над уважената сума от 166,70 лева до
10
размера на пълно предявената от 229,88 лева следва да бъде
отхвърлен.
Искане за присъждане на разноски е направил ищецът.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от
ГПК право на разноски се поражда в полза и на двете
страни. На ищеца в заповедното производство следва да му
бъдат присъдени разноски в размер на 65,84 лева, съобразно
уважената част от исковете. В исковото производство
ищецът е заплатил разноски за държавна такса в размер на
30,05 лева, сумата от 300,00 лева за изслушване на
експертиза, като на ищеца на основание чл. 78, ал.8 от
ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ следва да му се присъди и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева.
Или общо разноски в размер на 480,05 лева, като на ищеца
съобразно уважената част от исковете следва да му бъдат
присъдени разноски в исковото производство в размер на
394,84 лева.
Така мотивиран, Съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявените от
/ФИРМА/, ЕИК ************ срещу П. В. М., ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 422 от ГПК, че П. В. М. дължи на /ФИРМА/ сумата в размер на 1026,45 лева /хиляда
двадесет и шест лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща главница за цена за
доставена топлинна енергия, през периода от м.11.2018г. до 30.04.2020г. за топлоснабден
11
имот, находящ се в /АДРЕС/, аб. № ******, сумата в размер на 34,74 лева /тридесет и четири
лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща главница за цена на извършена
услуга дялово разпределение, за периода от 01.11.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната
лихва върху двете главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
– 22.12.2021г. до окончателното плащане, сумата от 166,70 лева, представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия, за периода от 15.09.2019г.
до 09.12.2021г., сумата в размер на 7,87 лева, представляваща мораторна лихва за забава
върху главницата за такси за дялово разпределение, за периода от 31.12.2018г. до
09.12.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за отопление на имота, за сумата от 203,38
лева, представляваща разликата над уважената сума от 1026,45 лева до размера на пълно
предявената от 1229,83 лева, за периода от 01.05.2018г. до м.10.2018г., както и иска за
мораторна лихва върху главницата за отопление на имота, за сумата от 63,18 лева,
представляваща разликата над уважената сума от 166,70 лева до размера на пълно
предявената от 229,88 лева, иска за мораторна лихва върху главницата за такси за дялово
разпределение за сумата от 0,13 лева, представляваща разликата над уважената сума от 7,87
лева до размера на пълно предявената от 8,00 лева, и за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. №
73511/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА П. В. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
************, сумата в размер на 65,84 лева, деловодни разноски в заповедното
производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА П. В. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
************, сумата в размер на 394,84 лева, деловодни разноски в исковото производство
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/, в качеството му на трето лице-
помагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12