Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Плевен, 29.06.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІI граждански състав, в
публичното заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от съдията Банкова
гр. д. №5020 по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред РС Плевен е постъпила искова молба от „СБАЛК“ЕАД-София против НЗОК, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, с адрес за призоваване – чрез Д.н.Р. се, че „С.б.з.а.л.п.к.”
ЕАД е изпълнител на болнична медицинска помощ на задължително здравноосигурени
лица по клинични пътеки и амбулаторни процедури въз основа сключени на
основание чл.59, ал.1 от 330 Договор № 150502/26.02.2015 г. за оказване на
болнична помощ по клинични пътеки Възложител по посочените договори е НЗОК чрез
Директора на РЗОК - гр. Плевен. В
качеството си на изпълнител по Договор № 150502/26.02.2015 г., както и на база
сключените към него Допълнително споразумение № 21 от 26.25.2016г. за оказване
на болнична медицинска помощ по КП за дейността за
3.1.С Решение № РД-04-7-1 от
11.01.2017 г. за изменение и допълнение на Решение № РД-НС-04-24-1 от 29 март
3.2 В специалната част, глава тринадесета
„Болнична помощ“ от Решение № РД-НС- 04-24-1 от 29 март 2-
3.3 С Решение на НС на НЗОК №
РД-НС-04-173/20.12.16 г. са приети „Правила за условията и реда за прилагане на
чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за бюджета на Националната
здравноосигурителна каса за 2017 година“ , в сила от 01.12.2016 г., утвърдени
са месечни стойности на РЗОК и изпълнителите на болнична медицинска помощ за
дейностите по приложение 2 на Правилата по чл. 4 от Закона за бюджета на НЗОК
за 2017г. за месец на дейност декември
3.4 С оглед измененията в нормативната уредба,
на основание чл.59, ал. 3, изр. 2 от 330 и във връзка е Решение № РД-04-7-1 от
11 януари
Твърди
се, че съгласно Приложение № 2 към посочения анекс месечния бюджет на лечебното
заведение за съответния период по отношение на извършената и отчетена дейността
по клинични пътеки, е в размер от 426 714 лв.
3.5 При изпълнение на задълженията си по
предоставяне на болнична медицинска помощ през месец март
След окончателната обработка на отчетената в
ежедневно подадените от „СБАЛК“ ЕАД електронни отчети дейност за месец март, от
РЗОК - гр. Плевен е изпратено по електронен път на изпълнителя на БМП месечното
известие, съдържащо отхвърлената от заплащане дейност, лекарствени продукти
и/или медицински изделия, заплащани от НЗОК извън стойността на КП и
съответните основания за отхвърляне. Съгласно месечното известие, на основание
извършена надлимитна дейност за месеца касата е отхвърлила за плащане 12 бр. КП
№ 17: „Инвазивна диагностика при сърдечно-съдови заболявания“ по следните ИЗ: №
811,№ 851,№ 850, № 814, № 812, № 826, № 813, № 803, № 804, № 807, № 808, № 821;
5 бр. КП № 25: „Диагностика и лечение на нестабилна форма ва ангина пекторис с
инвазивно изследване “ по следните ИЗ: № 770, № 736, № 780, № 871, № 840; 7 бр.
КП № 29: „Диагностика и лечение на остра и изострена хронична сърдечна
недостатъчност без механична вентилация“ по ИЗ № 805, № 786, № 834, № 837, №
817, № 823, № 831; 1 бр. КП № 33: „Диагностика и лечение на ритъмни и проводни
нарушения“ по ИЗ № 802; както и 1 бр. КП № 36: „Диагностика и лечение на
белодробен тромбоемболизъм без фибринолитик“ по ИЗ № 847. Общата сума на
отхвърлените от плащане случаи по клинични пътеки, реализирани през месец март
3.6 Във връзка с реализираната надлимитна
дейност, въз основа на Заповед № РД-08-743 от 06.04.2020 г. н.д.н.Р. *** е
извършена проверка на дейността на „СБАЛК“ ЕАД за месец март
4.На основание
чл.72, ал.2 от 330, във връзка с Решение № РД-НС-04-79/14.08.2020г. и въз
основа на Заповед № РД- 08-870 от 01.09.2020 г. н.Д.н.Р.П. в периода
03.09.2020-04.09.2020 г. отново е извършена проверка досежно отчетената от
„СБАЛК“ ЕАД дейност през месец март
II. По правната страна на спора:
1. По отношение на иска за сумата в размер
на 3 345 лв. лева - незаплатена главница, дължима за извършена и отчетена
дейност по клинични пътеки, извършена пред месец март
2. Отчетената в ежедневно подадените
електронни отчети дейност се обработва в информационната система на НЗОК. След
окончателната обработка за календарен месец в срок до 17:00 ч. на седмия
работен ден, следващ отчетния месец, РЗОК изпраща по електронен път на
изпълнителя на БМП месечно известие, подписано от Директора на РЗОК - гр.
Плевен, съдържащо отхвърлената от заплащане дейност, лекарствени продукти и/или
медицински изделия, заплащани от НЗОК извън стойността на КП, както и съответните
основания за отхвърляне. Основанията за отхвърляне на дейност от плащане са
изброени в чл.217, ал.12 от Решението: „7. лицето, на което е оказана
медицинската помощ, няма право да получава БМП по КП, КПр ши процедура,
заплащана от НЗОК: а) не е от категорията лица, задължително здравноосигурени в
НЗОК съгласно чл. 33, ал. 1 330; б) не е осигурено в друга държава, за което се
пршагат правилата за координация на системите за социална сигурност/двустранни
спогодби; в) подлежи на задължително здравно осигуряване в НЗОК, ноес
прекъснати здравноосигурителни права и не е възстановшо същите до датата на
дехоспитализацията/извършване/завършване на дейността; г) не е от категорията
здравнонеосигурени лица по § 2 или 8 от преходните и заключителните разпоредби на
ЗБНЗОК за
6. изпълнителят на БМП не е изпълнш
изискванията на чл. 94 НРД за медицинските дейности за
3. В основния закон на Република България е
предвидено право на гражданите на Република България на здравно осигуряване,
гарантиращо им достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско
обслужване при условия и ред, определени със закон. С нормата на чл. 3 от
Закона за здравето опазването на здравето на гражданите е определено като
национален приоритет, който се гарантира от държавата чрез прилагане на основни
принципи на равнопоставеност при ползването на здравни услуги, осигуряване на
достъпна и качествена здравна помощ, вкл. и държавно участие при финансиране на
дейности, насочени към опазване на здравето на гражданите. С разпоредбата на
чл. 81 от 33 също е прогласено правото на всеки български гражданин на достъпна
медицинска помощ при условията и по реда на Закон за здравето и Закон за
здравното осигуряване. С нормата на чл. 4 330 са преповторени, прокламираните в Конституцията и 33, принципи на гарантиран свободен достъп на
здравноосигурените лица до медицинска помощ, чрез определения в закона пакет от
здравни дейности, както и за правото на свободен избор на изпълнител, сключил
договор с РЗОК на територията на цялата страна.
4. Съобразно императивната разпоредба на
чл. 55, ал. 3 330 Националните рамкови договори не могат да установяват
изисквания за условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на
изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК, нито на максимален
брой извършвани дейности и разпределение на квоти за изпълнителите на такива
дейности в специализираната извънболнична и в болничната помощ, както и на
ограничение в обема и разпределение на извършваните дейности между лечебните
заведения. С нормата на чл. 47 от 330 е предвидено заплащането на оказаната на
осигурено лице медицинска помощ да се извършва с пари от бюджета на НЗОК от
РЗОК на изпълнителя на медицинска помощ, като съобразно чл. 51 от 330 не се
заплаща само медицинска помощ извън обхвата на чл. 45 от 330 и договореното в Националния
рамков договор. Бюджетът на НЗОК съобразно дефиницията на чл. 22, ал. 1 от 330
е основен финансов план за набиране и разходване на парични средства на
задължителното здравно осигуряване и е отделен от държавния бюджет.
5. Уговарянето на лимит на дейности и
плащания от НЗОК в сключените индивидуални договори с изпълнителите на
медицинска помощ влиза в пряко противоречие със застъпените в чл. 5, т. 9 и т.
10 330, чл. 4 330, чл. 2 33 и чл. 52 от Конституцията на Република България
принципи за закрила от държавата на здравето на нейните граждани, на опазването
му като национален приоритет, на гарантиране на своевременна, достатъчна и
качествена медицинска помощ за здравноосигурените лица в кръга на гарантирания
от бюджета на НЗОК пакет от медицински дейности по чл. 45 330, както и с
установената в чл. 59, ал. 2 330, вр. чл. 55, ал. 3 330 забрана в Националния
рамков договор и договорите с изпълнители на медицинска помощ да бъдат
предвиждани условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурените лица на
изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК, на забраната да бъдат
предвиждани максимален брой извършвани дейности и за разпределение на квоти за
изпълнение на такива дейности в болничната помощ, както и на забраната да се
предвиждат ограничения в обема и да се въвежда разпределение на извършваните
дейности между лечебните заведения.
6. Константна е практиката на
Конституционния съд на Република България относно разбирането за задълженията
на държавата, съответно на държавните органи за гарантиране на публичното право
на здраве като цел на националната здравна политика {Решение № 8/28.06.2016 г.
по к.дело№ 9/2015 г.). Задължението на държавата по чл.4, ал.2 и чл.52, ал.З и
5 от Конституцията е в корелация с правото на здраве на гражданите, уредено по
специфичен начин в чл.52, ал.1 от Конституцията като право на здравно
осигуряване, гарантиращо достъпна медицинска помощ, и безплатно ползване на
медицинско обслужване, при условия и по ред, определени със закон. Това право е
в основата на дейностите по осъществяване на държавната здравна политика и има
приоритет пред икономическите съображения за минимизиране на разходите. Законът
за здравното осигуряване регламентира, че задължителното здравно осигуряване
гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез
определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности (чл.2, ал.1, in finе), както и свободен избор на
изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса {Решение № 10 от
13.09.2012 г. по к. д. № 15 от
7. В качеството си на изпълнител, ищецът е
задължен постоянно да осигурява договорената болнична медицинска помощ на
здравноосигурените лица, да разполага по всяко време на изпълнение на договора
с медицински специалисти и да осигурява непрекъснато 24 - часово изпълнение на
лечебната дейност. В чл.5, т.10 от Договор № 150502/26.02.2015 г. изрично е
посочено, че не следва да се изисква заплащане или доплащане от
здравноосигурено лице за дейност, предмет на Договора, от което следва извода,
че всяка извършена дейност по договорите следва да бъде заплатена от
възложителя. Въвеждането на лимит за заплащане на медицинската помощ, води до
положение лечебното заведение да не може да откаже медицинска помощ на
здравноосигурените лица, като едновременно с това е задължено да осъществява
предоставянето на болнична медицинска помощ за своя сметка. Така, ищецът, в
качеството си на изпълнител, изпада в практическа невъзможност да осигури
собствената си издръжка и функциониране, което съответно воли пп невъзможност
за изпълнение на задълженията му по договорите за оказването й.
7. Определянето на лимит на заплащаните от
НЗОК дейности по месеци на изпълнителя на медицинска дейност, едностранно от
НЗОК и РЗОК по техни „прогнозни" стойности, реално води до разпределение
на дейностите между лечебните заведения и въвеждане на квоти между тях,
доколкото сочи максималния брой дейности, които изпълнителят може да изпълни в
рамките на всеки месец. Въвеждането на лимити от НЗОК и РЗОК, съобразно техните
прогнозни разчети на бюджета, които и са задължителни за изпълнителите на
медицинска помощ, нарушава и основните прогласени в 330 и 33 принципи на
равнопоставеност на изпълнителите на медицинска дейност и на равнопоставеност
между последните и НЗОК при сключване на договорите за изпълнение на медицинска
помощ - чл. 5, т. 6 и т. 8 330. С превишението на тези стойности същата не е
надхвърлила обема на възложената й работа, доколкото здравноосигуреното лице е
с безусловно признато му от закона право на свободен избор на изпълнител.
8. Бюджетът на НЗОК съобразно дефиницията
на чл. 22, ал. 1 от 330 е основен финансов план за набиране и разходване на
парични средства на задължителното здравно осигуряване и е отделен от държавния
бюджет. С разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от 330 е предвидена възможността при
недостиг на средства да се ползват краткосрочни безлихвени заеми от държавния
бюджет. Законът предвижда задължително в бюджета на НЗОК да бъде заделен и
резерв за непредвидени и неотложни разходи - чл. 25 от 330. В рамките на стойностите
по чл. 1 от закона НЗОК определя за всяка районна здравноосигурителна каса
годишна обща стойност на разходите, разпределени по месеци, а районните
здравноосигурителни каси определят стойността за дейностите към договорите с
изпълнителите на болнична медицинска помощ, разпределени по месеци.
Изпълнението на дейностите се контролира по месеци и се коригира на тримесечие
в рамките на утвърдените разходи по бюджета на НЗОК.
9. Противно на закона е и прехвърлянето на
отговорността по здравно осигуряване и гарантиране на правото на своевременна и
качествена медицинска помощ от държавата в лицето на нейните органи - НЗОК и
районните и поделения, на частноправните субекти - изпълнители на медицинска
помощ, които ако се приеме, че са обвързани от определените от НЗОК лимити за
дейността им, би следвало да финансират оказаната от тях медицинска помощ на
здравноосигурени лица, от които от една страна не могат да поискат заплащане на
гарантираните им с бюджета на НЗОК медицински дейности, а от друга не могат да
откажат да им предоставят своевременно и качествени лечение, заложено в 330,33
и медицинските стандарти като ги оставят да чакат при неясни последици за
здравето на пациентите от последното изчакване, но при всички случаи негативни,
доколкото своевременността на медицинската помощ е ясно разписана гаранция за
добро здравеопазване във всички относими нормативни актове.
10. Ищецът е имал възможност да окаже
медицинска помощ на избралите го здравноосигурени лица през периода м. март-
м.юни
11. Във връзка с иска с правно основание чл.
86 ЗЗД за обезщетение за забава върху сумата от 3 345 лв.. представляваща
реализирана и отчетена БМП по КП за м. март и отчетена през м. април
Предвид изложеното моли съда, да постанови съдебно решение, с
което да осъди ответника НЗОК на основание чл.59, ал. 1 от 330, вр. чл.79, ал.
1 от ЗЗД, във вр. с 86 от ЗЗД да заплати на ищеца „С.б.з.а.л.п.к.” ЕАД, ЕИК:
********* сумата от 3 345 лв. (три хиляди триста четиридесет и пет лева),
представляваща незаплатена главница. дължима за извършена през м. март
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен
отговор от Директор на НЗОК.В с.з. е направено признание на осковите претенции и заявено
желание за спиране на производството по делото по взаимно съгласие и
извънсъдебно решаване на спора.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата
на страните, констатира следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че „С.б.з.а.л.п.к.”
ЕАД е изпълнител на болнична медицинска помощ на задължително здравноосигурени
лица по клинични пътеки и амбулаторни процедури въз основа сключени на
основание чл.59, ал.1 от 330 Договор № 150502/26.02.2015г. за оказване на
болнична помощ по клинични пътеки Възложител по посочените договори е НЗОК чрез
Директора на РЗОК - гр. Плевен. В качеството си на изпълнител по Договор №
150502/26.02.2015 г., както и на база сключените към него Допълнително
споразумение № 21 от 26.25.2016г. за оказване на болнична медицинска помощ по
КП за дейността за
Съдът споделя становище на ищеца, което не е оспорено от ответника, че при изпълнение на задълженията си
по предоставяне на болнична медицинска помощ през месец март 2017г. болницата е
реализирала дейност по клинични пътеки над определените, съгласно Приложение № 2 месечни
стойности.
След окончателната обработка на отчетената в
ежедневно подадените от „СБАЛК“ ЕАД електронни отчети дейност за месец март, от
РЗОК - гр. Плевен е изпратено по електронен път на изпълнителя на БМП месечното
известие, съдържащо отхвърлената от заплащане дейност, лекарствени продукти
и/или медицински изделия, заплащани от НЗОК извън стойността на КП и
съответните основания за отхвърляне. Съгласно месечното известие, на основание
извършена надлимитна дейност за месеца касата е отхвърлила за плащане 12 бр. КП
№ 17: „Инвазивна диагностика при сърдечно-съдови заболявания“ по следните ИЗ: №
811,№ 851,№ 850, № 814, № 812, № 826, № 813, № 803, № 804, № 807, № 808, № 821;
5 бр. КП № 25: „Диагностика и лечение на нестабилна форма ва ангина пекторис с
инвазивно изследване “ по следните ИЗ: № 770, № 736, № 780, № 871, № 840; 7 бр.
КП № 29: „Диагностика и лечение на остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност
без механична вентилация“ по ИЗ № 805, № 786, № 834, № 837, № 817, № 823, №
831; 1 бр. КП № 33: „Диагностика и лечение на ритъмни и проводни нарушения“ по
ИЗ № 802; както и 1 бр. КП № 36: „Диагностика и лечение на белодробен
тромбоемболизъм без фибринолитик“ по ИЗ № 847. Общата сума на отхвърлените от
плащане случаи по клинични пътеки, реализирани през месец март
Във
връзка с реализираната надлимитна дейност, въз основа на Заповед № РД-08-743 от
06.04.2020 г. н.д.н.Р. *** е извършена проверка на дейността на „СБАЛК“ ЕАД за
месец март
Съгласно
чл.19б от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ
задължително здравноосигуреното лице има право да избере лечебно заведение,
сключило договор с НЗОК за оказване на съответната болнична помощ, на
територията на цялата страна. Съгласно чл.22а, ал.1 от Наредбата, срокът, за
който може да бъде планиран приемът на здравноосигурените лица за дейности,
включени в пакета здравни дейности в областта на болничната помощ, гарантиран
от бюджета на НЗОК, извън тези, които се извършват незабавно, е не повече от
два месеца. Тези правила са били съобразени от страна на болницата.
Отхвърленият от плащане случай по КП № 33 се касае за пациент приет по
спешност, следователно болницата не е разполагала с възможност предварително да
може да предвиди кога и колко от лицата ще осъществят свободния си достъп до
избор на лечебно заведение в хипотезата на необходимост от спешна диагностика и
лечение. С чл. 37 от 330 са уредени правата на здравноосигурените лица да
получат здравна помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от
НЗОК и разписан в чл. 45 от 330, както и за избор на лекар и правото им да
получат спешна здравна помощ там, където попаднат. Съгласно чл. 210 от Решение
№ РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. съдържа условията, при наличието на които НЗОК
заплаща на изпълнител на БМП за всеки отделен случай по КП, а те са именно :
„1. отчетената КП е включена в предмета на договора с изпълнителя на БМП и е
извършена от специалисти, посочени в приложение № 1 към договора по съответната
КП; 2. хоспитализираното лице е с непрекъснати здравноосигурителни права към
датата на хоспитализацията или ги възстанови до датата на дехоспитализацията с
изключение на лицата по чл. 201, ал. 1, т. 2 и 3, 3. спазени са индикациите за
хоспитализация и диагностично-лечебният алгоритъм, поставена е окончателна
диагноза и критериите за дехоспитализация по съответната КП, както и са
изпълнени условията за завършена КП; 4. изпълнителят на БМП е изпълнил всички
свои задължения по осигуряване на пациентите: непрекъснатост на болничната
помощ и грижите (ежедневно наблюдение и престой на пациента в лечебното
заведение), координация между специалистите, които ги осъществяват, както и
осигуряване на координация със структури на извънболнична и болнична помощ,
съобразена с ДЛА на съответната КП — при дехоспитализация на пациента с цел
довършване на лечебния процес; 5. извършената дейност по КП е отчетена при
условията и по реда на тази методика; 6. изпълнителят на БМП е изпълнил
изискванията на чл. 94 НРД за медицинските дейности за
Съобразно
императивната разпоредба на чл. 55, ал. 3 330 Националните рамкови договори не
могат да установяват изисквания за условия, възпрепятстващи свободния избор от
осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК, нито на
максимален брой извършвани дейности и разпределение на квоти за изпълнителите
на такива дейности в специализираната извънболнична и в болничната помощ, както
и на ограничение в обема и разпределение на извършваните дейности между
лечебните заведения. С нормата на чл. 47 от 330 е предвидено заплащането на
оказаната на осигурено лице медицинска помощ да се извършва с пари от бюджета
на НЗОК от РЗОК на изпълнителя на медицинска помощ, като съобразно чл. 51 от
330 не се заплаща само медицинска помощ извън обхвата на чл. 45 от 330 и
договореното в Националния рамков договор. Бюджетът на НЗОК съобразно
дефиницията на чл. 22, ал. 1 от 330 е основен финансов план за набиране и
разходване на парични средства на задължителното здравно осигуряване и е
отделен от държавния бюджет.
Уговарянето
на лимит на дейности и плащания от НЗОК в сключените индивидуални договори с
изпълнителите на медицинска помощ влиза в пряко противоречие със застъпените в
чл. 5, т. 9 и т. 10 330, чл. 4 330, чл. 2 33 и чл. 52 от Конституцията на
Република България принципи за закрила от държавата на здравето на нейните
граждани, на опазването му като национален приоритет, на гарантиране на
своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ за здравноосигурените
лица в кръга на гарантирания от бюджета на НЗОК пакет от медицински дейности по
чл. 45 330, както и с установената в чл. 59, ал. 2 330, вр. чл. 55, ал. 3 330
забрана в Националния рамков договор и договорите с изпълнители на медицинска
помощ да бъдат предвиждани условия, възпрепятстващи свободния избор от
осигурените лица на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК,
на забраната да бъдат предвиждани максимален брой извършвани дейности и за
разпределение на квоти за изпълнение на такива дейности в болничната помощ,
както и на забраната да се предвиждат ограничения в обема и да се въвежда
разпределение на извършваните дейности между лечебните заведения.
Константна е практиката на Конституционния съд
на Република България относно разбирането за задълженията на държавата,
съответно на държавните органи за гарантиране на публичното право на здраве
като цел на националната здравна политика {Решение № 8/28.06.2016 г. по к.дело№
9/2015 г.). Задължението на държавата по чл.4, ал.2 и чл.52, ал.З и 5 от Конституцията е в корелация с правото на здраве на гражданите, уредено по
специфичен начин в чл.52, ал.1 от Конституцията като право на здравно
осигуряване, гарантиращо достъпна медицинска помощ, и безплатно ползване на
медицинско обслужване, при условия и по ред, определени със закон. Това право е
в основата на дейностите по осъществяване на държавната здравна политика и има
приоритет пред икономическите съображения за минимизиране на разходите. Законът
за здравното осигуряване регламентира, че задължителното здравно осигуряване
гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез
определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности (чл.2, ал.1, in finе), както и свободен избор на
изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса {Решение № 10 от
13.09.2012 г. по к. д. № 15 от
В
качеството си на изпълнител, ищецът е задължен постоянно да осигурява
договорената болнична медицинска помощ на здравноосигурените лица, да разполага
по всяко време на изпълнение на договора с медицински специалисти и да
осигурява непрекъснато 24 - часово изпълнение на лечебната дейност. В чл.5,
т.10 от Договор № 150502/26.02.2015 г. изрично е посочено, че не следва да се
изисква заплащане или доплащане от здравноосигурено лице за дейност, предмет на
Договора, от което следва извода, че всяка извършена дейност по договорите
следва да бъде заплатена от възложителя. Въвеждането на лимит за заплащане на
медицинската помощ, води до положение лечебното заведение да не може да откаже
медицинска помощ на здравноосигурените лица, като едновременно с това е
задължено да осъществява предоставянето на болнична медицинска помощ за своя
сметка. Така, ищецът, в качеството си на изпълнител, изпада в практическа
невъзможност да осигури собствената си издръжка и функциониране, което
съответно води до невъзможност за изпълнение на
задълженията му по договорите за оказването й.
По делото е изготвена СИЕ, като е посочено, че са неплатени 33456лв.
надлимитна дейност , а размерът на лихвата за извършени м. март 2017г.,
отчетени 04.2017г. и дължими от 01.06.2017г. до датата на завеждане на иска е
1130,81лв.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че болницата е изправна страна по договорното проотношение,
отчетена е правилно надлимитната дейност, съобразено е искането с със
законовата уребда и практике на ВСК, направен е и ипризнание от страна
ответника, поради коет оследва да се уваж. Исковите претенции ,както са заявени,
се явяват основателни селдва да се уважат.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца на осн. чл.78, ал.1 от ГПК сумата 403,80лв., представляващи направени деловодни разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.59, ал.1 от ЗЗО вр.чл.79, ал.1 от и чл.86 НЗОК, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Специализирана болница за
активно лечение по кордиология“ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
п.к. ***, сумата от 3 345 лв. (три хиляди триста четиридесет и пет лева), представляваща
незаплатена главница, дължима за
извършена през м. март 2017г. и отчетена пред м. април 2017г. болнична
медицинска помощ, оказана на задължително здравноосигурени лица, съгласно
Договор № 150502/26.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки,
мораторна лихва върху главницата в размер на 1 129.96 лв. за периода от
01.06.2017 г. (датата, на която е следвало РЗОК да заплати реализираната по
клинични пътеки дейност, отчетена през м. април
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК НЗОК, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Специализирана болница за активно лечение по кордиология“ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, п.к. ***, сторените по делото разноски-403,80лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна
жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: