Р Е Ш Е Н И Е
№….
град Добрич, 24.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, гражданска колегия, двадесети състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Николай Николов
при участието на секретаря Ирена
Иванова......................................................
сложи за разглеждане гр. дело № 02179 по описа за 2018г. на ДРС, докладвано от районния съдия,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от Н.А.А., ЕГН **********
с адрес ***, срещу Т.Ш.М., ЕГН ********** с адрес ***, за установяване по
отношение на ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ
ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 490 св.м, включено в УПИ-ІІІ, представляващо имот
с пл.№ 41 в кв.23 по плана на с.***, общ.Добричка, ведно с построените в това
дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж с площ от 55 кв.м,
състояща се от три стаи и коридор и СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА със застроена площ от
20 кв.м, при граници и съседи: улица, УПИ VІ-41, УПИ
ІV-40, УПИ І-41 и УПИ-ІІ; да се осъди на основание чл.108 ЗС ответникът да предаде
владението на процесния имот на ищеца; на основание чл.537, ал.2 ГПК да се
отмени НА за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение,
вписан под № 12136 от 17.12.2015г., акт № 49, том ХVІІІ, дело № 5267/2015г. на СлВп при АВп-Добрич; да се осъди ответникът да заплати на ищеца обезщетение за лишаване от
ползване на имота за периода от 01.01.2017г. до
окончателното му връщане. Претендират се сторените разноски.
В исковата молба се
навеждат твърдения, че ищцата е собственик на процесния имот по наследство. През 2006г. го предложила за продан, обадил се ответникът към месец
октомври/ноември, като се разбрали той да се премести със семейството си,
докато се снабдят с необходимите документи, а пред нотариус да плати цената. В тази връзка се снабдила с констативен нотариален акт за собственост. В началото на 2007г. поканила ответника за изповядане на сделката, но той намирал
начини това да не се случи. След около година заявил, че няма
пари, уточнили се отново да отложат сделката. В края
на 2010г. му заявила, че ако до 1 месец не се
сключи договор, трябва да освободи имота. Започнали пазарлъци
за цената. През 2011г. го
поканила да напусне, но до този момент това не е станало. През
2012г. поискала да й се плаща по 100 лева
обезщетение месечно, също напразно. В края на 2015г. ответникът се снабдил с констативен нотариален акт за собственост. Сезирана е РП-Добрич.
С уточнителни молби впоследствие са посочени цените на обективно
съединените искове и периодът, за който се претендира обезщетението за лишаване
от ползване на процесния имот – за
периода 01.01.2017г. до 23.05.2018г. в размер на по 100 лева за месец или
общо 1 700 лева, като впоследствие е допуснато изменение на размера на
иска за лишаване от ползване на процесния имот на 49,50 лева на месец за
периода или общо 841,50 лева, както и че издаденият констативен нотариален акт
за собственост на процесния имот от страна на ответника е издаден по време на
брака му със З.Ю.М., като същата по изрично искане на ищцата е конституирана
като ответна страна в производството.
В законоустановения срок е
постъпил отговор на исковата молба. Счита се, че исковете са допустими, но
неоснователни. Оспорва се изцяло правото на собственост на ищцата върху имота,
посочен в НА № 91 от 01.12.2006г., вписан под вх.рег.№ 16596 от 01.12.2006г.,
акт № 17, том ХІІІс, дело № 9553/2006г. на СлВп-Добрич. Същата не е била
единствен наследник на родителите си и не е осъществявала фактическата власт с
намерение за своене на целия имот. Твърди се, че ответниците са собственици на
процесния имот, тъй като го владеят с намерение за своене от 2004г., поради
това са се снабдили с констативен нотариален акт през 2015г., като продължават
да го обитават и към настоящия момент. Взаимоотношенията между страните по делото
са от 2004г., когато ищцата и етърва й предоставят владението на имота с
уговорката в следващите седмици да се подготвят документите, а ответниците да
извършат най-неотложните ремонтни дейности. Впоследствие са извършени такива на
стойност 11 924 лева. През януари 2005г.
ответниците окончателно се преместили в имота и са отказали да разговарят за
цена, която е била извън договорената -1 500 лева, отказвали да предадат владението по какъвто и да било повод.
Едновременно с писмения отговор
са предявени насрещни искове, а именно:
1.Да се признае за установено по
отношение на първоначалните ответници, че първоначалният ищец не е собственик
на недвижим имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 490 св.м, включено в УПИ-ІІІ, представляващо имот с пл.№
41 в кв.23 по плана на с.***, общ.Добричка, ведно с построените в това дворно
място ЖИЛИЩНО СГРАДА на един етаж с площ от 55 кв.м, състояща се от три стаи и
коридор и СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА със застроена площ от 20 кв.м;
2.При уважаване на главния иск на
основание чл.537, ал.2 ГПК да се отмени НА за обстоятелствена проверка № 91 от
01.12.2006г., вписан под вх.рег.№ 16596 от 01.12.2006г., акт № 17, том ХІІІс,
дело № 9553/2006г. на СлВп-Добрич;
3.При условията на евентуалност,
ако се уважи първоначалната искова претенция, на основание чл.72, ал.1 ЗС вр.
чл.59 ЗЗД да се осъди ищцата да заплати на ответниците сумата от 11 824 лева съобразно приложената КСС за извършени СМР в
периода 2004 – 2005г., представляваща извършени от тях разходи по съхранение на
имотите и привеждането им в състояние да бъдат ползвани, както и извършени
подобрения в тях, ведно със законната лихва, начиная от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане. В тази връзка се прави и искане да
се уважи правото на задържане на процесния имот на основание чл.72, ал.2 ЗС. Претендират
се сторените разноски. Впоследствие е допуснато изменение на иска в частта за
извършените подобрения в имота от 4 348,20 лева на 5 228,11 лева.
В законоустановения срок е
постъпил отговор на насрещния иск. Счита се за допустим, но неоснователен, като
ищците по този иск с твърденията си компрометират исканията си. Единственото
възражение е свързано с това, че ищцата била съсобственик след наследствено
правоприемство, което е неотносимо към предмета на спора, тъй като ревандикация
може да се иска от всеки съсобственик за целия имот. Оспорва се твърдението за
придобивна давност, проследява се развитието на взаимоотношенията между
страните. Прави се възражение за изтекла погасителна давност на претендираното
вземане за стойността на подобренията, както и претенцията за право на
задържане в тази връзка. Оспорва се и искането по същество – както извършването
на самите твърдени подобрения, така и евентуално, че може да се присъди само
сумата, с която се е увеличила стойността на имота, респективно стойността на
необходимите разноски за запазване на вещта. В тази връзка се оспорва и иска по
размер. Оспорват се документите, с които се твърди, че са плащани данъците на
имота, както и ел.енергия преди 2007г. и ВиК услугите преди 2016г., въпросите
на исканата СТЕ.
Районният съд, след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Ищцата по делото се легитимира
като собственик на процесния имот чрез Нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 91 от 01.12.2006г. на нотариус № 160 при НК с район на действие
ДРС, том ХVІІ, рег. № 22151, дело № 3093 от
01.12.2006 г., вписан под вх.№ 16596 от 01.12.2006г., акт № 17, том Х111с, дело
№ 9553/2006г. на СлВп-Добрич, с който тя е призната за собственик на недвижимия
имот по силата на придобивна давност и по наследство. Приложена е приписка по
нот.дело № 3093/2006г. От приложената справка от Община Добрич се установява,
че тя е с постоянен и настоящ адрес ***, от 01.01.1980г.
Ответниците се легитимират като
собственици чрез Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давностно владение № 115 от 17.12.2015г. на нотариус № 301 при НК с район на
действие ДРС, том І, рег. № 1328, дело № 103/17.12.2015 г., вписан под № 12136
от 17.12.2015г., акт № 49, том ХХ5111, дело № 5267/2015г. на СлВп-Добрич, с
който Т.Ш.М. е признат за собственик на процесния недвижим имот по давностно
владение. Не се спори, че същият е издаден по време на брака му със З.Ю. М.,
ЕГН **********. Приложена е преписката по нот.дело № 103/2015г.
С жалба вх.№ 689 от 21.04.2016г.
ищцата сигнализира РП-Добрич за извършено престъпление по повод издадения
констативен акт за обстоятелствена проверка от 17.12.2015г. Приложена е ПП №
689/2016г. по описа на РП-Добрич.
Приложени са документи за платени
данъци за процесния имот от 2016г. от страна на първия ответник, както и
такива, платени от 2010г. до 2018г. включително от ищцата; платена ел.енергия
от 31.01.2005г. насетне за аб.№ 023106-21 с титуляр Т.Ш.М.; платени ВиК услуги
от 15.12.2005г. насетне с титуляр Нурия А. Исмаилова кл.№ 3141 и кл.№
18835 с титуляр Т.Ш.М. от 26.07.2016г.
Приложено е извлечение от разписния
лист на действащия РП на с.***, одобрен със заповед № 747 от 18.02.1954г., като
по отношение на процесния имот има няколко отбелязвания. В тази връзка с писмо
вх.№ 6372 от 28.03.2019г. от Община Добричка уточняват, че съгласно нотариален
акт № 53 от 1957г. имотът е бил деклариран с площ 1 800 кв.м на името на Н.А.А. и ***А.
Исмаилов и са били данъчно задължени до 31.12.2003г. От 01.01.2004г. до
31.12.2015г. имотът е предеклариран на наследниците на ***А. И. – Н.А.А., С. ***А.,
Н. ***А. и И. И. И.. От 01.01.2016г. имотът с плош от 1 490 кв.м е заведен
като собственост на Н.А.А. по силата на констативен нотариален акт за давностно
владение. Т.Ш.М. и З. И. М. са данъчно задължени от 01.01.2011г. по констативен
нотариален акт по давностно владение от 17.12.2015г. С оглед оспорване на
извършените записи в разписния лист, е изискан и представен в съдебно заседание
оригиналът. Приложено е удостоверение за родствени връзки на ищцата, от което е
видно, че същата има сестра ***А.А. и починал брат ***А. И..
По делото е допусната СТЕ,
заключението по която е оспорено от ответниците в частта, с която е дадена
средна стойност на наем за квадратен метър от 0,90 лева, а съдът кредитира като
професионално изготвено и обективно. Според вещото лице размерът на средния
месечен пазарен наем за процесния имот за периода 01.01.2017г. – 23.05.2018г. е
в размер на 49,50 лева/кв.м или общо 841,50 лева за 55 кв.м ЗП. За периода 2004
– 2005г. в имота са извършени СМР както следва: подобрения, с които се е
увеличила стойността на имота под формата на настилки и подове, обособяване на
помещение в баня и оборудване, водоснабдяване, канализация и новоизградена
ел.инсталация, облагородяване на дворното място – общо 4 348,20 лева;
новоизградено входно антре – 879,91 лева; ремонтни работи на стени, тавани,
дограма, покрив – общо 2 109,70 лева; стопанска сграда – 606 лева.
Пазарната стойност на процесния имот към 15.03.2019г. без подобренията е в
размер на 8 578 лева, а с подобренията – 12 926 лева. В съдебно
заседание, допълнилно дава следните отговори: поради липса на аналози за наемни
цени в с.***, е ползвана методиката на община Добричка за формиране на цени на
общински имоти, в случая за кв.”Рилци”, редуцирано с коефициент 0,9 поради
отдалеченост от Добрич и Рилци. За стойностите на подобренията са използвани
СЕК към 2005г., както и справочници. Не
е включила в цената на подобренията изграденото входно антре, тъй като
нямало строителни книжа.
По делото са допуснати гласни
доказателства.
Свидетелят Г. А.Ю.,***, е на тази
длъжност от 2003г., преди това е била кметски наместник, познава страните. Знае
къде се намира имота на родителите на ищцата, след смъртта им той се водел на
наследниците на брата на Н. и на нея самата. Бил близо до къщата на свяко й,
който починал през 2007г., известно време след това се нанесъл в имота
ответника. Н. ходела в имота, а от 2005 или 2006г. там живеел *, след като
преди това направил ремонти – къщата нямала врати и прозорци. След 2006г. се
нанесъл, не знае дали ищцата е посещавала имота. Първоначално нямали проблеми,
след това започнали спорове между страните, нероятно след 2010г. Влизала е в имота, и знае, че е в добро
състояние, направили се баня, тоалетна, на двора са направили стопански
постройки. През 2015г. Т. дошъл при нея с молба-декларация, посъветвала се с
юристите на общината, познавала и свидетелите по издаване на констативния
нотариален акт. Дотогава не знаела, че къщата не е прехвърлена. Имали уговорена
цена, но там започнал спор, не могли да се разберат. Започнали 3-4 години, след
като ответниците се нанесли в къщата.
Св.М. С. А., съпруг на ищцата,
заявява, че ответниците живеят в процесния имот от 2006г., който бил
наследствен. Бащата на Н. починал през 1986г., а майката – през 1989г. Брат й
починал преди 2006г. Почти всяка седмица ходели там, и другите наследници имали
достъп до него – двора и къщата. Казали на хората в селото, че къщата се
продава, тогава дощъл Т.. Молил се, че има голямо семейство, искал да се
премести бързо, след това щял да плати. Уговорката била за 1 500 лева,
после започнали оправдания за липсата на пари. Към 2011г. питали, през 2012г. –
отново, като Н. поискала да й се плаща наем, последвал отново отказ. През
2015г. вече им казали, че имат нотариален акт. Констативният нотариален акт от
2006г. бил само на името на Н., тъй като сестра й била в Турция и не можела да
се занимава с тези работи. Нямала е намерение да става собственик на целия
имот. Според него няма разлика във външния вид на къщата оттогава и сега, вътре
не ги пускали. Покривът го били ремонтирали през 2004г. със сина си.
Св.М. М. С., син на ищцата, познава
Т. от 20 и повече години, тъй като всеки уикенд били на село в имота на майка
си. Когато се разболяла през 2006г., решили да го продадат. Ответникът дошъл
при тях, свидетелят присъствал на срещата, поискал да се нанесе веднага, защото
живеели заедно много хора на едно място, а майка му да подготви документите.
Уговорена била продажна цена от 1 500 лева. Сред 1-2 месеца документите
били готови, но сделка не се извършила – Т. нямал пари, като след това намирал
причини да не плати. През 2012г. и 2013г. майка му го поканила да се изнесе,
ако не плати, той отказал и останал в имота. Дотогава не са искали, но след
това поискали наем, отново отказал. Майка му намерила документите за
собственост на баба му и дядо му, не е заявявала на другите наследници, че само
тя е собственик. Били се разбрали да е на нейно име, защото тя се занимавала
със сделката. През 2004-2005г. поправяли с баща си покрива. След 2006г. не ги
пускали в имота, къщата си била същата.
Св.Б. Н. А., братовчедка и на
двете страни, живее в град Добрич, често посещавала дома на баща си в с.***,
който бил съседен на ищцата. Той починал през 2007г. в Турция, Т. се нанесъл
5-6 месеца преди това, като се съгласил да я купи. От баща си знаела, че после
отказвал да плати, а ответниците му предлагали да бъде свидетел пред нотариус.
Влязла в къщата, след като вече се били нанесли и видяла, че са направили баня,
като преградили салонче, имало бойлер. Чула преди няколко години, че си изкарал
нотариален акт, хората били възмутени, че не плащал. Отначало Н. ги съжалила,
че нямат пари, но това продължило година, започнали спорове, отказвали да
платят. Не е чувала Н. да казва на брат си и на сестра си, че владее имота.
Имотът се поддържал от тях, брат й също ходел, докато е жив. От 2007г. не е
подила до къщата.
Св.И. И. И., е съпруга на брата
на ищцата. Познава Т. от 40 години, знае за процесния имот, че е наследствен за
Н., брат й и сестра им Н.. Затова обикновено плащала данъците за имота, както и
***и С., синът й, до миналата година, когато идвали бележките от данъчното. Т.
не й е давал пари за това. Н. никога не е заявявала, че ще владее имота.
Родителите й имали нотариален акт, виждала го. Т. влязъл в имота към края на
2006г., дотогава ходила често там. Не знае, дали е правен ремонт. През 2012г.,
но не била сигурна, ходили по негово настояване там, като им казал, че вече има
нотариален акт, че вече бил собственик. Забелязала направен навес като
пристройка на маркизата.
Св.***С. А., син на брата на Н.,
заявява, че е наследник на имота. Майка му е плащала данъците. През 2006г. в
имота се настанил Т. и съпругата му, което знае от леля си.
Св.Д. И. Ч., живее в близост до
имота. До 2004-2005г. ищцата и семейството й идвали там. Не знае как Т. е
влязъл в имота, нито за спорове между страните. Закрепил мрежата, сложил
метални колове, направил антре навън и метални порти, лично свидетелят направил
малка портичка. Селскостопанската постройка била за ремонт, който бил направен.
След като ответникът влязъл в имота, не бил виждал ответницата и семейството й
да идват там. През 2015г. бил при нотариуса за прехвърляне на имота, така
смятал. Там казал кога е влязъл Т. в него, не бил уговарян преди това какво да
говори. Той му обяснил, че се скарали с ищцата заради цената на имота.
Св.С. Ш. И. знае от ответниците,
че купили имота от ищцата и брат й, но не знае за колко пари. След като влезли
там през 2004г., ремонтирали покрива, оградата, за вътре не знае. Първоначално
заявява, че не е чувал за разпри между страните. След като починали родителите
на Н. и брат й, не знаел те да са идвали в имота, бил запустял. Сестрата на
ищцата също не била идвала. През декември 2015г. ходил в МВР и при нотариуса – Н.
била взела фалшив документ, че е наследница на имота и взела фалшив нотариален
акт. Казал на нотариуса, че Т. живее там, не бил питан за спорове от него или
нещо друго. Т. казал, че купил къщата през 2004г., скарали се с Н., след като
направил ремонта, тъй като видяла, че вече е в добър вид. Уговорили
първоначално една цена – 1 500 лева, след това станала 2 600 лева. Не
знае дали Т. е плащал нещо. Ремонтът станал 2004-2005г., след което се скарали.
Св.А. М. П. живее в селото от
1995г. Ответниците били в имота от 2005т., той правил ремонт на ел.инсталацията
през 2004г. – в къщата и селскостопанската сграда. Били изоставени, нямало
мебели, токът бил прекъснат, инсталацията била стара и негодна, мрежата била
рехава, нуждаела се от подмяна. Т. идвал при него в магазина и казвал, че не
може да се разбере с наследниците – искали едни пари, после други. Споровете
започнали 2-3 години след нанасянето му в имота – това го знаел от него.
Монтирал душ-батерия и бойлер, съветвал къде да се поставят мивката, седалото в
новото помещение, напривили септични шахти. Помагали брат му Д. и един майстор,
М., който починал. Имало пропадания на тавана, течало. Ремонтите траели 2-3
години, на него платили само за труда – 300 лева. Съседът Н. починал в Турция,
не помнел дали Т. влязъл в имота докато е жив. Давал е свидетелски показания за
имота в 1 РУ на МВР, ходил и при нотариус, където заявил, че Т. живее в имота
10 и повече години, за да си изкара нотариален акт. Знае, че имотът има
наследници, но не знае как са се споразумявали и за какво. Т. му казал, че
братовчедите му го продавали и той ще го купи. Разбрал се за парите, трябвало
да се изкара нотариален акт и тогава да плати. Преди да отидат при нотариуса, Т.
обяснил на тримата свидетели, че трябвало да се състави нотариален акт, защото
къщата нямала. Споделил, че има неприятности с роднините, когато влязъл да
живее в имота, не се разбирали за цената – първоначално една, след това я
променили.
Св.Д. Ш.М., . на ответника, не
знаел какви са били уговорките между страните. Помагал за ремонтите – заливане
на пода с бетон, под него - изолация;
някои черчевета сменили, както и врати. На покрива друг извършил ремонт, той
помагал в стопанския двор – оградата, вратите, иззидал стопанската сграда,
засадили асма, сменили тръбите за ВиК, направили баня. Това станало през
2004-2005г., тогава се нанесъл. Не бил чувал за спорове с Н.. Преди това в
имота идвали Н. и брат й. Когато започнал ремонта, съседът Неджмедин още живеел
в имота си, който бил съседен на процесния. Не знаел дали брат му има
нотариален акт за къщата, не знае, че трима свидетели са ходили при нотариуса.
Св.Н. Ш. А., . на ответника,
лично участвала в ремонта на къщата. Била необитаема, таванът бил паднал, с
майка си къртели, мажели, поставяли тапети, боядисвали, което станало през
2004г. През 2005г., когато станала обитаема, се нанесли, но ремонтите
продължили – цимент, теракота, мивка, баня, шахти, оградата. Много помогнал
брат им Д.. След като починали родителите й, Н. идвала с мъжа си в имота, както
и Н.. Не знаела какви са били уговорките за него. Когато брат й се нанесъл,
съседът им Н. бил продал къщата си, заминал и починал в Турция, затова не са се
засичали като съседи.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите, тъй като същите са израз на техните непосредствени възприятия на
факти и обстоятелства с оглед всички доказателства по делото и във връзка с
нормата на чл.172 ГПК.
От така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Въз
основа на данните по делото и твърденията на страните съдът намира, че между
тях са възникнали взаимоотношения по повод на процесния недвижим имот, находящ
се в с.***, общ.Добричка. Спорно между тях е въпросът за собствеността му –
всяка от страните се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост,
като в тази връзка всяка от тях претендира обезщетения, свързани с ползването
на имота, неговата поддръжка.
По т.1 от ТР № 8 от 27.11.2013г.
по т.д. № 8/2012г., ОСГТК на ВКС приема, че правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице
когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо
състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на
ответника. В мотивите е посочено, че чрез отрицателния установителен иск ищецът
защитава своето право, отричайки правото на ответника върху същия обект, или
отричайки правата му, които са пречка, за да реализира собственото си право. Ищецът
има задължението да установи наличието на свое накърнено материално право,
което се нуждае от защита – да докаже фактите, от които то произтича. За него
ще е налице правен интерес посредством отрицателния установителен иск да
установи несъществуването на спорното право в патримониума на ответника, който
ще носи тежестта да докаже притежанието на правото. Правен интерес от
предявяването на отрицателен установителен иск за собственост ще бъде налице,
както когато отричането на собственическите права на ответника със сила на пресъдено
нещо ще има преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни
субективни права на ищеца, така и когато при възникналия в резултат на
поведението на ответника спор, ищецът, който владее имота и разполага с
документ, легитимиращ правата му, избира защита в по-ограничен обем, отричайки претендираните
от ответника права, чрез което се слага край на правния спор. В случая съдът
намира, че е налице правен интерес у ответниците да предявят отрицателен
установителен иск, поради което същият е допустим.
При иск по чл.108
ЗС ищецът е необходимо да докаже: 1) че е собственик на вещта, предмет на иска,
2) че вещта се намира във владение или държане на ответника и 3) че ответникът
владее или държи вещта без основание. В случая – доказателствената тежест е на
ищцата.
При иск по чл.59, ал.1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже наличие на елементите/предпоставките за твърдяното
неоснователно обогатяване в претендирания размер, а именно: обогатяване на едно
лице за сметка на друго; обедняване на другото лице; липсата на основание за
обогатяването и отсъствие на друга правна възможност да бъдат защитени
интересите на обеднелия. В случая – размерът на обезщетението, което се дължи,
при положение, че искът по чл.108 ЗС бъде уважен.
Възражението за право
на задържане е възражение за подобрения по смисъла на чл.298, ал.4 ГПК, по
което съдът дължи произнасяне с диспозитива на съдебното решение, както е при
възражението за прихващане. Това възражение е евентуално – съдът го разглежда,
само ако уважи осъдителния иск на ищеца, в случая по насрещния иск за
подобрения, срещу ответницата - ищца по първоначалния иск, като същото
гарантира вземането посредством признатата от закона възможност да се задържи
процесния имот до заплащане на подобренията. Ако съдът признае за основателно
правото на задържане, това не обуславя отхвърляне на претенцията за предаване
на имота срещу ответника, а само постановяване на осъдителен диспозитив, т.е.
осъжда се ответникът да предаде на ищеца владението на имота при условие, че
ищецът му заплати сумата, с която се е увеличила стойността на същия имот
вследствие на подобренията.
За правилното
решаване на делото в центъра стои въпросът за носителя на правото на
собственост върху процесния имот, евентуално неговият обем – по отношение на
ищцата, предвид наведените възражения за това, че тя не е била единствен
собственик след смъртта на нейните родители. Съответно ответниците следва да
докажат, че са били налице предпоставките на придобивната давност за имота, във
връзка с издадения на 17.12.2015г. констативен нотариален акт за собственост по
силата на придобивна давност.
С тълкувателно решение №
1 от 06.08.2012г. по т.д.№ 1/2012г. на ОСГК на ВКС е
прието, че при съсобственост, независимо от юридическия факт, от който
произтича, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт
върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им
във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата
идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил
действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да
владее техните идеални части за себе си.
Сънаследникът, превръщайки се от държател
на частите на останалите съсобственици във владелец на целия имот, следва да
демонстрира тази промяна в намерението си пред останалите съсобственици, така,
че да отблъсне техните претенции върху имота, по който въпрос няма противоречия
в доктрината и съдебната практика /вж. Решение № 549 от
30.12.2010г. по гр.д.№ 217/10г. на ВКС, ІІ г.о. и др./.
От данните по делото
– писмени и гласни доказателства /св. А., съпруг на ищцата, св.Сафет, син на ищцата, св.Исмаилова,
съпруга на брата на ищцата/ както и
изявленията на самата ищца, включително признание от страна на пълномощника в
открито съдебно заседание, проведено на 11.02.2019г. /л.218 от делото/, се
установява безспорно, че същата е наследник на починалите си родители Я. И.М. и
А. Я. М., заедно със своята сестра ***А. Ю. и наследниците на починалия си брат
***А. И.. Липсва оспорване от страна на ищцата, че тя е единствен собственик на
процесния имот, респективно, че е придобила и идеалните части на другите двама
сънаследници по силата на давностно владение, от което следва изводът, че тя е
била собственик на 1/3 ид.части от процесния недвижим имот вр. чл.5, ал.1 ЗН.
С отговора на исковата молба
ответниците оспорват твърдяното от ищцата, като противопоставят от своя страна
твърдение, че са придобили имота по силата на придобивната давност, а именно
чрез упражнявано владение в периода от 2004г. до момента на предявяване на
исковата молба – 17.05.2018г.
Във връзка с признаците на владението по чл.68 ЗС в доктрината и съдебната практика
е прието, че владението трябва
да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително, като тези признаци
са следствие от основните два - упражняване на фактическа власт с намерение за
своене. Като елемент на придобивната давност владението
трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно, т.е. да не е от
инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица
да владеят вещта. Прието е също, че не е достатъчно
владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта,
ако собственикът не може да узнае чрез тях за осъществяваното владение. Необходимо е владелецът да си служи с вещта, а ако се касае за
недвижим имот - да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да
извършва явни действия по стопанисването му. Само при
такива действия собственикът ще узнае, че друго лице владее неговия имот и ще
има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си /така Решение № 68 от 02.08.2013г.
по гр. д. № 603/2012г. на
ВКС, I г.о., Решение
№ 262 от 01.11.2012г. по гр.д. № 439/2012г. на ВКС, ІІ г.о. и др./. Приема се, че владението като елемент
от фактическия състав на придобивната давност трябва да е непрекъснато,
спокойно /да не е установено и поддържано с насилие/, явно /да не е установено
и поддържано по скрит начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се
упражнява фактическа власт с намерение за своене/, а при наличието на спор съдът
следва да изясни въпросите чрез какви действия е упражнявана фактическата власт
и да формира изводи дали извършените действия по упражняване на фактическа
власт са разкривали намерението за своене по начин, то да може да стане
достояние на заинтересованите лица, като отчита предназначението на имота и
конкретните твърдения за действията чрез които е осъществявана фактическата
власт, т.е. дали последните имат постоянен или сезонен характер и откога. По
отношение признака на владението „спокойно”,
правната теория и съдебната практика приема, че едно владение е такова,
когато не е установено с насилие. Освен да не е установено с насилие, то не
следва и да се поддържа с насилие. Владението престава да бъде спокойно и
когато се оспорва с насилие, в резултат на което се смущава намерението да се
държи вещта като своя. Въпрос на фактическа преценка във всеки отделен случай е
дали владението е смутено чрез извършване на определени действия, но във всички
случаи тези действия следва да сочат на противопоставяне от страна на
невладеещия собственик за продължителен период от време на поведението на
владеещия несобственик по отношение на владения имот. По отношение признака
„явно” се приема, че то е налице, ако всеки, включително и предишния владелец,
може да разбере, че се упражнява
фактическа власт с намерение да се свои.
С оглед посоченото по-горе, в
настоящия случай съдът констатира, че въпросът през коя година ответниците са
били допуснати в процесния имот – 2004г., 2005г. или 2006г., е ирелевантен за
спора. Това е така, тъй като в практиката на ВКС е дадено тълкуване, че след
като веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане, колкото и
време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази
фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност и
само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в
негова полза започва да тече придобивна давност, но за да се приеме, че е
налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да
се упражнява вместо за другиго изключително за себе си да намери външна проява
чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик
или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по
скрит начин /Решение № 12 от 19.02.2014г. по гр.д. № 1840/2013г., I г.о.,
Решение № 115 от 28.10.2016г. по гр.д. № 977/2016г., II г.о./. Безспорно между
страните е била налице уговорка, че ответниците ще влязат в имота поради
невъзможност да живеят съвместно с други лица в друга къща, а при изготвяне на
документите за покупко-продажба на имота ще заплатят уговорената цена, от една
страна. От друга, съгласно приетото за признаците на владението, наличието само
на corpus – упражняване на фактическата
власт върху вещта, не е достатъчно. Трябва да е налице и другият признак – animus, който изразява намерението на владелеца, а именно да
държи вещта като своя. Това ще рече, че той се смята или иска да стане
собственик, като чл.69 ЗС въвежда презумпцията: предполага се, че владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Тя е оборима
от заинтересованите лица, които следва да докажат, че владелецът е придобил
фактическата власт на правно основание, което изключва възможността той да държи
вещта като своя.
В случая не се оспорва от
страните, че в периода 2004 – 2006г. ответниците са били допуснати със знанието
и съгласието на ищцата и останалите наследници в процесния имот преди
подписване на договор за покупко-продажба пред нотариус. Изцяло се потвърждава
от гласните доказателства /всички свидетели/, че в началото между страните е
нямало никакви спорове. Впоследствие, след като е станало ясно, че ответниците
няма да платят цената за имота и не желаят в тази връзка да се явят пред
нотариус, започнали разправии, още повече, че е бил налице и отказ да се
заплаща наем. Св.Ю. уточнява, че 3-4 години след като ответниците се нанесли в
къщата, са започнали скандалите /л.335 и 336 от делото/ - срещнала се със
страните и те й заявили, че не могат да се разберат за цената, като тя е
категорична, че това е от 2010г. Св.А.заявява, че Т. казал на Н., че няма да
напусне, въпреки че го поканили да го стори, нямало да плаща и наем. Тези
показания се потвърждават от св.Павленков, който заявява, че Т. му е казвал, че
не може да се разбере с наследниците – искали едни пари, после други. Тези
проблеми започнали 2-3 години, след като се нанесъл в къщата. В същия дух са и
твърденията на ответниците в отговора на исковата молба, където също се признава
за избухналите разпри и прекратили по-нататъшни разговори на тази тема /без да
се уточнява кога е станало това/, а впоследствие категорично и недвусмислено са
се противопоставяли да предадат владението върху имота по какъвто и да било
повод.
Предвид изложеното съдът приема,
че до 2010г. е налице фактическа власт от страна на ответниците върху процесния
имот, без намерение той да се държи като свой, тъй като е било налице
споразумение между страните по делото впоследствие да се подпише договор за покупко-продажба
на процесния имот пред нотариус. Вярно е, че ответниците са се настанили в
процесния имот, но това е станало, както вече се посочи, със знанието и
съгласието на ищцата и нейните сънаследници, със съзнанието, че ще живеят за в
бъдеще в процесната къща, поради което са започнали преди това и ремонтите по
нея, но със съзнанието, че тя не е тяхна собственост, докато не платят цената,
за която са се уговорили преди това. Едва след 2010г., когато станало ясно
окончателно какви са позициите на страните, е настъпила промяна в основанието
на фактическата власт или т.нар. interversio possessionis – превръщане на държането във владение с едностранни
действия от страна на държателя, с които той манифестира намерението си да
държи вещта вече само за себе си, като тези му действия са станали известни на
владелеца.
Съгласно
разпоредбата на 79, ал.1 ЗС правото на
собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение
в продължение на 10 години, което следва да бъде явно, спокойно, постоянно и
непрекъснато, като фактическата власт /corpus/ върху имота се упражнява с
намерението той да се свои /animus/. В чл.69 ЗС е установена презумпция,
съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго, но ако имотът е съсобствен и съсобствеността е
възникнала по пътя на наследяването, за да придобие някой от сънаследниците,
респективно трето лице, по давност правото на собственост върху целия имот,
следва да противопостави на останалите, респективно всички съсобственици,
намерението си да владее целия имот за себе си, тъй като всеки един от
наследниците, който упражнява фактическата власт върху наследствените имоти,
владее своята придобита по наследство идеална част от имота, а по отношение на
частите на останалите наследници упражнява фактическата власт като държател. В
този случай установената в чл.69 ЗС презумпция не намира приложение
и намерението целият имот да се свои, както и противопоставянето му на всички
сънаследници следва да бъде установено по категоричен начин от лицето, което се
позовава на придобивната давност, за да се приеме, че се е осъществил
фактическият състав на установеното в чл.79 ЗС придобивно основание.
От 2010г., както приема съдът, ответниците
са станали владелци на имота, допуснати в него от единия от сънаследниците, и е
следвало да манифестират намерението си да своят имота и на останалите
сънаследници. По делото данни за подобно противопоставяне не е установено - да
са отблъснали претенциите на останалите съделители. Както е прието в
константната съдебна практика, промененото отношение към вещта следва да се
демонстрира не неопределено към неограничен кръг хора, а по отношение на
наследниците. Тъй като по делото не се установи за период от десет години преди
подаване на исковата молба по настоящото дело – 23.05.2018г., ответниците да са
владели както частта на съсобственичката и ищец в производството Н.А.А., така и
на останалите съсобственици по наследство - сестра й ***А.А. и наследниците на починалия й брат ***А.
И., те не са придобили процесния имот
по давност. Ответниците не са станали собственици както на целия имот, така и
на идеална част от него нито към 17.12.2015г. – датата на снабдяване с
констативен нотариален акт за собственост по давностно владение, нито към
23.05.2018г. – дата на подаване на исковата молба, след което давността е
прекъсната по силата на чл.116, т.”б” ЗЗД.
По тази причина искът по чл.108 ЗС в
установителната си част следва да се уважи до размера от 1/3 ид.части, като за
горницата до претендирания пълен размер за целия имот се отхвърли като
неоснователен.
Във връзка с приетото
по-горе, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск от
ответниците е основателен до размера на 2/3 ид.части от процесния имот, като за
горницата в размер на 1/3 ид.части до пълния размер следва да се отхвърли като
неоснователен. Все по тези причини следва да се уважи и искането по чл.537,
ал.2 ГПК от страна на ответниците за отмяна на НА за обстоятелствена проверка № 91 от
01.12.2006г., вписан под вх.рег.№ 16596 от 01.12.2006г., акт № 17, том ХІІІс,
дело № 9553/2006г. на СлВп-Добрич, до посочения размер от 2/3 ид.части, а за
разликата в размер на 1/3 ид.части до пълния размер да се отхвърли като
неоснователно.
В практиката на ВКС е
прието, че съсобственикът може да ревандикира цялата вещ от трето лице, което я
държи или владее без основание, което произтича от правото му да си служи сам с
общата вещ /Решение № 179 от 08.06.2012г. по гр.д. №
1241/2011г., II г.о., Решение № 65 от 29.07.2014г. по
гр.д. № 3934/2013г., I г.о./. Давностният
срок на владение се прекъсва с установителен или осъдителен иск за собственост
на спорния имот, предявен от собственика срещу владелеца на имота /Решение № 99
от 10.05.2013г. по гр.д. № 681/2012г., I г.о./. Предявяването на иск за собственост от
съсобственик на имота срещу трето за съсобствеността лице не прекъсва течението
на срока на давностно владение на идеалните части на другите /непредявили иска/
съсобственици /Решение № 705 от 29.10.2010г. по
гр.д. № 1744/2009г. на ВКС, I
г.о., Решение № 111 от 01.11.2016г. по гр.д. № 1442/2016г., ВКС, II г.о., Решение № 95 от 10.07.2017г. по гр.д. № 3892/2016г., I г.о/. В
случаите, когато ответникът по ревандикационен иск, предявен от съсобственик,
се е позовал на придобивна давност преди предявяването на иска, снабдявайки се
с констативен нотариален акт за собственост въз основа на давностно владение,
искът по чл.108 ЗС в установителната и
осъдителната част може да бъде уважен само за правата на ищеца. Това следва от
предмета на делото /притежаваните от ищеца права в съсобствеността/ и от доказателственото
значение на констативния нотариален акт, изяснено при постановяване на ТР № 11
от 21.03.2013г. по т.д. № 11/2012г., ОСГК на ВКС - констативният нотариален акт
по чл.587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща
доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че
посоченото в акта лице е собственик на имота.
В настоящия случай, в хипотеза на предявен от
съсобственик ревандикационен иск по отношение на целия имот против лица, които
се легитимират като собственици с констативен нотариален акт по давност,
предмет на спора са само притежаваните от ищеца-съсобственик права. Ако така
предявения ревандикационен иск е основателен, същият може да бъде уважен в
осъдителната част само за правата на ищеца, като на основание чл.537, ал.2 ГПК
издаденият в полза на ответника констативен нотариален акт може да бъде отменен
само за тези права. С оглед установеното по-горе, съдът намира, че предявеният
иск по реда на чл.108 ЗС е основателен до размера на 1/3 ид.части от процесния
имот, като за горницата от 2/3 ид.части до пълния размер подлежи на отхвърляне,
предвид констатирания размер на правата на собственост на ищцата в съсобствения
имот именно до размера от 1/3 ид.части. До този размер следва да се уважи и
искането по реда на чл.537, ал.2 ГПК за
отмяна на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давностно владение № 115 от 17.12.2015г. на нотариус № 301 при НК с
район на действие ДРС, том І, рег. № 1328, дело № 103/17.12.2015 г., вписан под
№ 12136 от 17.12.2015г., акт № 49, том ХХ5111, дело № 5267/2015г. на
СлВп-Добрич, като за горницата до пълния размер да се отхвърли като
неоснователен.
Предвид констатираното от съда, следва да
се разгледат предявения от ответниците насрещен иск по отношение извършените
разходи по съхранение и подобрения в процесния имот на стойност 5 228,11
лева, искът на ищцата по отношение ползите, от които е лишена от ползването на
имота за периода 01.01.2017г. до
23.05.2018г. в размер на по 100 лева за месец или общо 1 700 лева, като
впоследствие е допуснато изменение на размера на иска за лишаване от ползване
на процесния имот на 49,50 лева на месец за периода или общо 841,50 лева, както и искането за признаване право на
задържане на имота от страна на ответниците до заплащане от страна на ищцата на
претендираните подобрения.
Специфично насрещно право на ответника по ревандикационен
иск е възможността му да претендира обезщетение за разноските, които е направил
във връзка с вещта. Принципът, установен в чл.59 ЗЗД, има субсидиарен характер
– на него може да се позове лице, което не може да търси обезщетение на друго
основание. Принципната позиция на ВКС е, че когато подобренията са извършени от
невладелец, той се обезщетява по правилата на неоснователното обогатяване,
респективно правилата на воденето на чужда работа, както и особените правила на
договорите. Правото на обезщетение по чл.72 – 74 ЗС има само владелецът, а не и
държателят /ППВС № 6 от 1974г./. В настоящия случай съдът
намира, че ответниците са нямали качеството владелци към момента на извършване
на разходите, поради което правилата на чл.72 – 74 ЗС са неприложими за
настоящия случай. Според ППВС № 1/1979г., когато държател подобри чужд имот, тогава
обеднелият разполага с иска по чл.59 ЗЗД, като в този случай обедняването е
налице не само при увеличаване на имуществото на едно лице, но и когато са му
спестени средства за сметка на имуществото на друго лице. Съгласно т.4, в
случаите по чл.59, ал. 1 ЗЗД се дължи връщането на по-малката сума между
обедняването и обогатяването - Решение № 343 от 02.07.14г. по гр. дело № 2733/13г.
на ІV г. о., Решение № 69 от 08.02.11г. по гр. дело № 44/10г., Решение 733 от
12.11.10г. по гр. дело № 1274/09г. и др. Приема се, че в хипотезата на чл.59 ЗЗД
подобрителят има право на по-малката сума измежду сумата, с която сам се е
обеднил /извършените разходи за и към момента на строителството/ и тази, с
която собственикът се е обогатил /увеличената стойност на имота в резултат на
извършената строителна дейност/. В
допуснатото и прието заключение по СТЕ вещото лице е посочило /л.285 от
делото/, че в имота са извършени следните СМР /т.І и ІІ/: настилки и подове,
обособяване на помещение в баня и оборудване, водоснабдяване, канализация и
новоизградена ел.инсталация, облагородяване на дворното място – общо
4 348,20 лева. Съдът намира, че към тази стойност следва да се добави и
сумата за новоизградено входно антре – 879,91 лева или общо 5 228,11 лева,
които СМР не са оспорени от ищцата. Според вещото
лице са извършени СМР за запазване на имота и привеждане в състояние годно за
ползване по предназначение – ремонт на стени, тавани, дограма, ремонт покрив,
на стойност 2 109,70 лева. Съгласно заключението на вещото лице, цената на
имота без подобренията е с пазарна стойност 8 578 лева, а с подобренията –
12 926 лева.
В разглеждания случай съдът следва да присъди в полза на ответниците
1/3 от увеличената стойност на имота в размер на 5 228,11 лева, тъй като
от заключението на техническата експертиза е установено, че това е по-малката
сума от направените разходи в размер на общо 7 337,81 лева, съобразно квотата на ищцата в съсобствеността. С оглед обаче направеното възражение за погасителна
давност на разходите, съдът следва да отхвърли иска като погасен по давност,
както и акцесорният за законната лихва върху вземането от датата на подаване на
насрещния иск до окончателното плащане. Това е така, тъй като в хипотезата на
чл.59, ал. 1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на благата –
според ответниците разходите са извършени в периода 2004 – 2005г. Погасителната
давност на това вземане е настъпила към 2010г., поради което възражението на
ищцата за погасяване по давност на претендираното вземане е основателно и
подлежи на уважаване.
С оглед приетото по-горе, искането за право на задържане на
процесния имот до заплащане от ищцата на размера на необходимите разноски
следва да се отхвърли като неоснователно.
В заключението си вещото лице е посочило по иска на ищцата
по реда на чл.59, ал.1 ЗЗД за лишаване от ползване на процесния имот за периода
01.01.2017г. до 23.05.2018г., че размерът
на пазарния наем за къщата би бил 49,50
лева на месец за периода или общо 841,50 лева, до
който размер е изменен впоследствие иска от страна на ищцата. Съдът намира, че
с оглед дела на ищцата в съсобствеността – 1/3 ид.части, искът следва да се
уважи до размера от 280,50 лева, като за горницата до претендираната сума от
841,50 лева се отхвърли като неоснователен.
Предвид
изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ищцата има право на сторените
разноски съобразно уважената част от исковете по чл.108 ЗС и чл.59, ал.1 ЗЗД в
размер на общо 196,17 лева и представен списък по реда на чл.80 ГПК, а на
основание чл.78, ал.3 ГПК на сторените разноски съобразно отхвърлената част от
насрещните искове по чл.124, ал.1 ГПК и чл.59, ал.1 ЗЗД в размер на общо 392,35
лева. Във връзка с направеното възражение за прекомерност на адвокатските
възнаграждения от страна на ищцата съдът намира, че същото е неоснователно. Това
е така с оглед приетото в т.3 ТР № 6 от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. - когато
съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно
фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените
факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на
повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен
случай. В случая съдът констатира, че е сезиран първоначално с главен и
акцесорен иск, впоследствие с насрещни искове и искания в тази връзка, което
предопределя фактическата и правна сложност на делото, а заплатените адвокатски
възнаграждение като адекватни на това. Във връзка с представине списъци по реда
на чл.80 ГПК на основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците имат право на разноски
съобразно отхвърлената част от исковете по чл.108 ЗС и чл.59, ал.1 ЗЗД в размер
на 758,98 лева за първоначалния ответник
и 500 лева за втория. На основание чл.78, ал.1 ГПК ищците по насрещния иск имат
право на разноски съобразно уважената част от иска по чл.124, ал.1 ГПК в размер
на 379,49 лева за ответника Т.М. и 250 лева за ответника З.М..
Водим
от изложеното съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 ЗС по отношение на Т.Ш.М., ЕГН ********** и З.Ю.М., ЕГН **********
***, че Н.А.А., ЕГН ********** с адрес ***, е собственик на 1/3 /една
трета/ идеална част от недвижим
имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 490 кв.м, включено в УПИ-ІІІ,
представляващо имот с пл.№ 41 в кв.23 по плана на с.***, общ.Добричка, ведно с
построените в това дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж с площ от 55 кв.м,
състояща се от три стаи и коридор и СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА със застроена площ от
20 кв.м, при граници и съседи: улица, УПИ VІ-41, УПИ ІV-40, УПИ І-41 и УПИ-ІІ,
като ОСЪЖДА Т.Ш.М., ЕГН ********** и
З.Ю.М., ЕГН ********** да предадат на Н.А.А., ЕГН ********** владението на 1/3
/една трета/ идеална част от описания недвижим имот.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК констативен нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по давностно владение № 115 от 17.12.2015г. на нотариус № 301 при НК с район
на действие ДРС, том І, рег. № 1328, дело № 103/17.12.2015 г., вписан под №
12136 от 17.12.2015г., акт № 49, том ХХ5111, дело № 5267/2015г. на СлВп-Добрич,
в частта, с която Т.Ш.М., ЕГН **********
/по време на брака
със З.Ю.М., ЕГН **********/ е признат за собственик на основание давност за
правата над 2/3 /две трети/ идеални части от недвижим имот, представляващ ДВОРНО
МЯСТО с площ от 1 490 кв.м, включено в УПИ-ІІІ, представляващо имот с пл.№
41 в кв.23 по плана на с.***, общ.Добричка, ведно с построените в това дворно
място ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж с площ от 55 кв.м, състояща се от три стаи и
коридор и СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА със застроена площ от 20 кв.м, при граници и
съседи: улица, УПИ VІ-41, УПИ ІV-40, УПИ І-41 и УПИ-ІІ.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.А.А., ЕГН **********
с адрес ***, против Т.Ш.М., ЕГН ********** и З.Ю.М., ЕГН
********** ***, иск по
чл.108 ЗС в частта за признаване за установено правото на собственост на
Н.А.А., ЕГН ********** и осъждане на Т.Ш.М., ЕГН ********** и З.Ю.М., ЕГН ********** да й предадат
владението на 2/3 /две трети/ идеални части от недвижим имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 490 кв.м,
включено в УПИ-ІІІ, представляващо имот с пл.№ 41 в кв.23 по плана на с.***,
общ.Добричка, ведно с построените в това дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА на един
етаж с площ от 55 кв.м, състояща се от три стаи и коридор и СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА
със застроена площ от 20 кв.м, при граници и съседи: улица, УПИ VІ-41, УПИ
ІV-40, УПИ І-41 и УПИ-ІІ.
ОСЪЖДА Т.Ш.М., ЕГН ********** и З.Ю.М., ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТЯТ по
иска по чл.59, ал.1 ЗЗД на Н.А.А.,
ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 280,50 лева /двеста
и осемдесет лева и петдесет стотинки/, представляваща 1/3 от обезщетението за
лишаване от ползване на процесния имот за периода 01.01.2017г. до 23.05.2018г. в размер на
по 49,50 лева на месец за периода или
общо 841,50 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от присъдените 280,50 лева до
претендираните 841,50 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Т.Ш.М., ЕГН ********** и З.Ю.М., ЕГН **********
***, че Н.А.А., ЕГН ********** с адрес ***, не е собственик на 2/3 /две трети/
идеални части от недвижим
имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 490 кв.м, включено в УПИ-ІІІ,
представляващо имот с пл.№ 41 в кв.23 по плана на с.***,
общ.Добричка, ведно с построените в това дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА на един
етаж с площ от 55 кв.м, състояща се от три стаи и коридор и СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА
със застроена площ от 20 кв.м, при граници и съседи: улица, УПИ VІ-41, УПИ
ІV-40, УПИ І-41 и УПИ-ІІ, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от 2/3 ид.части до пълния размер от 3/3
ид.части /за 1/3 ид.части/.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот
№ 91 от 01.12.2006г. на нотариус № 160 при НК с район на действие ДРС, том ХVІІ, рег. № 22151, дело № 3093 от 01.12.2006 г., вписан
под вх.№ 16596 от 01.12.2006г., акт № 17, том Х111с, дело № 9553/2006г. на
СлВп-Добрич, в частта, с която
Н.А.А., ЕГН ********** с адрес ***, е
призната за собственик на основание давност за
правата над 1/3 /една трета/ идеални части от недвижим имот,
представляващ ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 490 кв.м, включено в УПИ-ІІІ, представляващо
имот с пл.№ 41 в кв.23 по плана на с.***, общ.Добричка, ведно с построените в
това дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж с площ от 55 кв.м, състояща се от
три стаи и коридор и СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА със застроена площ от 20 кв.м, при
граници и съседи: улица, УПИ VІ-41, УПИ ІV-40, УПИ І-41 и УПИ-ІІ.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Т.Ш.М., ЕГН ********** и З.Ю.М.,
ЕГН ********** ***, против Н.А.А., ЕГН **********
с адрес *** по чл.
73, ал. 1, иск по чл.72, ал.1 ЗС вр. чл.59, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 5 228,11
лева, представляващи разходи за извършване на подобрения в недвижим имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО с
площ от 1 490 кв.м, включено в УПИ-ІІІ, представляващо имот с пл.№ 41 в
кв.23 по плана на с.***, общ.Добричка, ведно с построените в това дворно място
ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж с площ от 55 кв.м, състояща се от три стаи и
коридор и СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА със застроена площ от 20 кв.м, при граници и
съседи: улица, УПИ VІ-41, УПИ ІV-40, УПИ І-41 и УПИ-ІІ и извършени подобрения в него.
ОСЪЖДА Т.Ш.М., ЕГН ********** и З.Ю.М., ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Н.А.А., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 588,52 лева /петстотин осемдесете и осем лева и петдесет и две
стотинки/, разноски за съдебното производство.
ОСЪЖДА Н.А.А., ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Ш.М., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 1 138,47 лева /хиляда сто тридесет и осем лева и четиридесет и
седем стотинки/, разноски за съдебното производство.
ОСЪЖДА Н.А.А., ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на З.Ю.М., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 750 лева /седемстотин и петдесет/, разноски за съдебното производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд град Добрич.
Районен съдия: