№ 1342
гр. Бургас, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20212120107389 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от управителя Ю.
Б. Ц., чрез адв. В.Г., СРЕЩУ М.Ж. Г., ЕГН:********** с адрес: гр. Б., ***.
От съда се иска да постанови решение, въз основа на което да се приеме за установено
в отношенията между страните, че М.Ж. Г. дължи на ищцовото дружество сумата от в
размер 87.42 лв. Претендира присъждане на разноските в исковото и заповедното
производство.
С договор за цесия от 10.03.2020г. „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД
прехвърлила на „С.Г. Груп“ ООД вземанията си спрямо физически и юридически лица,
подробно описани в Приложение № 1, сред които и вземането спрямо М.Г..
Последното дружество от своя страна прехвърлило процесните вземания на ищеца с
договор за цесия от 01.10.2019 г.
Счита, че ответникът е уведомен за двете цесии с получаването на препис от исковата
молба и приложеното към нея уведомление за двете цесии, подписано от законния
представител на „С.Г. Груп“ ООД, което дружество уведомява длъжника от името на
мобилния оператор за цесията и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г.
Посочва, че в чл.6 от договора от 01.10.2019 г. е налице уговорка между страните, че
цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжниците за извършено
прехвърляне.
1
Ищецът инициирал производство по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Бургас, въз
основа на което е образувано частно гражданско дело № 4244/2021 г. и издадена
заповед за изпълнение на парично задължение.
В месечния срок е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника с
който се оспорва иска.. Претенцията се оспорва по основание и размер.
На първо място, прави възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че
претендираните суми за потребени мобилни услуги представляват периодични
плащания, поради което се погасяват с кратката тригодишна давност от падежа на
съответното задължение. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК се
твърди,е същата е изтекла за На следващо място се твърди, че клаузите, уреждащи
неустойка са нищожни. На следващо място оспорва цесията да е валидно извършена.
Сочи, че в договора липсва изрична разпоредба, каквато се изисква от приложимия
ЗПК, за прехвърляне на вземането на оператора на трето лице. Счита, че от
представените доказателства не се установява прехвърляне на процесните вземания,
тъй като същите не били индивидуализирани. Оспорва документите потвърждение за
прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и извлечение от приложение № 1.
Правното основание на иска е чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и
правни изводи:
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в
същата факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея, събраните
по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
1343/16.06.2021 г. по ч.гр.д. № 4244/2021 г. по описа на Бургаския районен съд е
разпоредено длъжникът - ответник да заплати на ищцовото дружество търсените в
настоящото производство суми. Длъжникът не е бил открит по постоянния и
настоящия си адрес, като не е открит и адрес по месторабота на същия, поради което и
съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за
установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правния интерес на
ищеца от водене на установителния иск по настоящото производство.
Съществувалите между ответника и „Българска Телекомуникационна
Компания“ ЕАД /“БТК“ ЕАД/ договорни отношения се установяват от представените
по делото договори, като същите не са оспорени от страна на ответника.
Въз основа на посочените договори е издадена фактура № ********** от 22.09.2018
2
година.
Вземанията по договора са прехвърлени от кредитора на „С.Г. Груп“ ЕАД с договор за
цесия от 16.10.2018 година, а от „ С.Г. Груп“ ЕАД на „ЮБЦ” ЕООД с договор за цесия
от 01.10.2019 година.
Не се спори, че между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК:
***, и М.Ж. Г. е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер *** от 17.10.2013 година, както и допълнителни споразумения към
него от 22.12.2015 година и 07.11.2017 година. Длъжникът не е заплатил в срок
издадени на 22.04.2018 година, 22.05.2018 година, 22.06.2018 година, 23.07.2018
година и 22.08.2018 година фактури. Това неизпълнение е обусловило правото на
заявителя да прекрати договора и да поиска посоченото обезщетение за неизпълнение в
размер от 87,42 лева, представляващо неустойки, формирани както следва: 24, 96 лева
като сбор от 3 х 8,32 лева /за Тарифен план Smart S/ и 62, 46 лева, като сбор от 3 х 20,
82 лева /за тарифен план VIVACM TV L +/. Посочено е, че сумите са начислени без
ДДС.
Клаузата за заплащане на неустойка в размер на не повече от трикратния размер на
месечните абонаментни такси е посочена в индивидуалните договори.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената доказателствена
тежест, ищецът следва при условията на пълно доказване да установи наличие на
облигационно правоотношение между „Българска телекомуникационна компания”
ЕАД и ответника, възникнало по силата на сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, както и размера на дължимото възнаграждение и забавата
на ответника да заплати същото.
Съдът намира, че ищецът е доказал основанието на претенциите си за заплащане
на месечни абонаментни такси и използвани услуги. Представените по делото
договори за мобилни услуги, подписани от страните по него, установяват наличието на
облигационно правоотношение, цитирано в исковата молба, и неговия предмет –
доставянето на услугите, чиято стойност се претендира. След като са налице валидно
сключени между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и ответника
договори за предоставяне на телекомуникационни услуги, посочени в исковата молба
като основание за заплащане на търсените суми, по които са издадени и фактурите,
представени по делото, то К. дължи уговореното между страните по тях
възнаграждение. Съдът намира, че се дължи плащане от ответника за ползваните
услуги в посочените в месечните справки размери, на които е настъпил падежът за
плащане.
3
Няма данни по делото ответникът да е заплатил на падежа претендираните от
ищеца суми. Въпреки разпределената от съда доказателствена тежест в тази насока, Г.
не установи плащане на процесните задължения.
По отношение на възражението за погасяване по давност на вземанията:
Следва да бъде разгледано надлежно въведеното възражение от особения
представител на ответника за погасяване на вземанията по давност. Съгласно
разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
когато е спазен срока по чл. 415, ал. 4. В конкретния случай едномесечният срок за
подаване на исковата молба за установяване на вземането е спазен от ищеца.
Следователно се смята, че искът е предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, т. е. на 11.06.2021г.. съгласно разпоредбата на чл.3,
т.2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците
за срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти. Според пар.13 от ПЗР към ЗИД на Закон за здравето (ДВ,
бр.44/2020 г. в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в „Държавен вестник“, т.е. след 21.05.2020г. В настоящия
случай, изискуемостта на вземането по горепосочените фактури е настъпила преди
изтичането на тригодишният давностен срок поради характера на вземанията
(периодични плащания) и са предяване преди изтичането на давността за всяка една от
фактурите.
По изложените съображения възражението на ответника за погасяване на
вземанията по давност се явява неоснователно.
С горните мотиви съдът намира иска за основателен и като такъв следва да бъде
уважен, но не и в претендираните размери.
При този изход на спора се явява основателна претенцията на ищеца за
присъждане на разноските по делото, в това число и на тези за заповедното
производство, при което следва да се осъди ответникът да му заплати сумата от 385лв.
за направените по настоящото дело разноски, както и 205 лв. за производството по
ч.гр.д. № 4244/2021 г. по описа на съда .
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
4
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на М.Ж. Г., ЕГН:********** с адрес: гр. Б., ***,
че дължи на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***,
представлявано от Ю. Б. Ц., сумата 87,42 лева/осемдесет и седем лева, четиридесет и
две стотинки/, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договора, за което задължение е издадена
фактура № ********** от 22.09.2018 година по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от 17.10.2013 година, както и
допълнителни споразумения към него от 22.12.2015 година и 07.11.2017 година. и
издадени фактури на 22.04.2018 година, 22.05.2018 година, 22.06.2018 година,
23.07.2018 година и 22.08.2018 година, за които вземане е издадена Заповед за
изпълнение № 1343/16.06.2021 г. по ч.гр.д. № 4244/2021 г. по описа на Бургаския
районен съд.
Осъжда М.Ж. Г., ЕГН:********** с адрес: гр. Б., ***, да заплати на „ЮБЦ“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от
Ю. Б. Ц., сумата от 590 лв. /петстотин и деветдесет / за направените по делото
разноски, от които 305 лв. за настоящо производство и 205 лв. за ч.гр.д. № 4244/2021
г.двете по описа на Бургаския районен съд.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5